Доц. Даниел Смилов: Референдумът няма да реши всички въпроси, които стоят пред българската политически система
5 Юни 2015 | 10:00 | Радио "Фокус"
Снимка: Информационна агенция "Фокус"
Водещ: Във времето на програма „Това е България“ продължаваме темата за предложението на президента за провеждане на национален референдум по въпроси, свързани с изборните права на българските граждани, едновременно с местните избори на 25 октомври тази година. Припомняме, че държавният глава отново предлага народните представители да вземат решение за насрочване на национален референдум по въпросите, свързани с възможността за това народните представители да бъдат избирани мажоритарно, въвеждане на задължително гласуване и електронно гласуване. Темата ще коментираме с доц. Даниел Смилов – програмен директор в Центъра за либерални стратегии и преподавател по Теория на политиката в СУ „Св. Климент Охридски”, катедра „Политология“. Най-напред, може би да започнем с въпроса доколко актуални са тези въпроси, които отново излизат на дневен ред година след като те бяха отхвърлени от предишното Народно събрание? Продължават ли въпросите за задължителното гласуване, електронното и мажоритарният избор да стоят в центъра на общественото внимание?
Даниел Смилов: От моя гледна точка този референдум все още е необходим. Най-малкото защото той беше обещан на хората. Основните политически сили, които сега формират мнозинството – ГЕРБ и Реформаторския блок са направили такива обещания. Президентът е направил такова обещание. Така че от тази гледна точка този референдум е добре да се случи. Вторият аргумент в тази посока е, че все пак това са въпроси, които непрекъснато излизат на дневен ред преди избори. Ние, както е известно, не провеждаме избори по едни и същи правила. Винаги се появяват политически играчи, които искат да променят правилата непосредствено преди избори. Това са въпросите - за задължителното гласуване, за мажоритарния вот, донякъде и за електронното гласуване, които най-често стават повод за презаписване на правилата. В този смисъл е добре точно по тези въпроси хората да се произнесат, което ще даде все пак някаква стабилност на правилата, каквито и да се те, според народния вот.
Водещ: Тук идва въпросът, който често пъти се използва от политиците. Той беше един от аргументите и по повод референдума за АЕЦ „Белене“, а именно има ли зрелостта българският гражданин да направи своя избор и да се произнесе по тези въпрос?
Даниел Смилов: Аз мисля, че българите имат достатъчно познания и по демокрация, и по това как тя функционира, за да могат да се произнесат по такива принципни въпроси. Аз мисля, че е добре, че те са формулирани и в известна степен абстрактно като ценностни въпроси за мажоритарен вот, за задължително гласуване, за електронно гласуване, което все пак остава в ръцете на Народното събрание известно пространство за маневри вече при конкретната формулировка и експертната формулировка на решенията. Тоест ако получим отговори било то в позитивна или негативна посока по тези въпроси, парламентът ще има достатъчно възможности да избистря, да приема конкретни решения, които да влизат в общата рамка, която хората зададат. Аз бих казал, че ако всеки един от тези въпроси има възможност за поне няколко разумни решения, да речем – немският модел, който съчетава мажоритарен и пропорционален вот има огромни достойнства, които са били обсъждани публично в българското политическо пространство. Но предизборната кампания ще даде възможност за още дебати. Предполагам има и други модели, които съчетават мажоритарен и пропорционален вот, които ще намерят защитници. Кампанията за референдума ще ни даде възможност вече да влезем и в по-техническите детайли на всеки един от тези варианти.
Водещ: При обсъждането на промените в Закона за допитванията имаше 6 законопроекта, но в крайна сметка беше одобрено на първо четене българите зад граница да могат да участват в референдумите. Чуха се много политически аргументи, политически предложения, но сякаш едно след друго те отпадаха. Защо в крайна сметка, според вас, има известна съпротива от страна на политическите сили за промяна на Закона за референдумите?
Даниел Смилов: Това е чувствителен въпрос. От моя гледна точка е редно да се преразгледат поне 2 елемента. Единият, това е кворумът, който е доста висок така, както е формулиран. Сега 50 % също е висок кворум. Според мен има силни аргументи за сваляне на кворума, 40 % би бил предполагам, вариант. Но пак общата посока трябва да е за такъв кворум, който да не обезкуражава хората, защото – да, може да се направи референдум, но ако предварително се знае, че условията за успех за този референдум са толкова високи, че почти няма смисъл да се гласува, резултатът от него може да не е така убедителен. Друга посока, по която може да се мисли за промяна на Закона за референдума, това е изискването за 500 хиляди подписа за инициирането. Знаем, че такива бяха събрани в подкрепа на точно тези три въпроса. Част от тези подписи след това отпаднаха, но това е и другият аргумент за провеждането на този референдум, огромна маса хора стоят зад него. Но за в бъдеще може да се помисли да се намали това изискване. 200 хиляди – 250 хиляди души е напълно достатъчно като показател за сериозност на искането, за масова подкрепа. Според мен не е редно да се сваля много драматично изискването за подписи при иницииране на референдум, защото пък тогава можем да бъдем залети с искания от сравнително малки партии, които да вървят в популистка насока. Това би отнело много енергия и би отклонило общественото внимание в посоки, които са или контрапродуктивни, или дори опасни.
Водещ: Преди минути разговаряхме с проф. Георги Близнашки, който беше председател на Инициативния комитет за провеждане на аналогично допитване. Той изрази мнение, че ако поставените въпроси получат положителен отговор и на практика се приложат това ще бъде началото на голямата промяна в политическия модел. Споделяте ли това мнение?
Даниел Смилов: Аз уважавам проф. Близнашки и за политическите му възгледи като колега, но не съм съгласен с всичките му възгледи и в академично отношение, и по отношение на референдума. Струва ми се, че да, можем да кажем, че това ще бъде важна промяна, че няма обаче да е чак толкова радикална и да реши всички въпроси, които стоят пред българската политически система. По принцип много често се надценява значението на електоралните правила. Трябва да знаем, че една промяна електорална наистина да започне да действа отнема поне десет години. Ефектите от електоралната промяна не се случват в много кратки периоди. Понякога има чисто и процес на обучение на гражданите по това как да използват една нова избирателна система, особено ако тя е сложна. Известен е примерът с немската избирателна система. Отнело е почти около десетина години на немските граждани да се запознаят с нея и тя да започне да структурира една политическа и партийна система. Така че това са фактори, които трябва да отчитаме. Пак казвам – този референдум трябва да се случи, но не трябва да гледаме на него и като на някаква магическа формула, която ще реши всички проблеми пред българската политическа система.
Водещ: Един от аргументите на противниците на провеждането на този референдум е, че заедно с местните избори той ще обърка избирателите и така вотът в някаква степен няма да бъде съвсем реален.
Даниел Смилов: Не, аз не мисля, че това е сериозен аргумент. В крайна сметка националната и местната политика вървят ръка за ръка. Много често хората, когато гласуват на вестни избори, всъщност формират решението си на базата на национална политика и подкрепят партията, която така или иначе смятат да подкрепят. Така че не мисля, че хората ще се объркат или че нещо ще се натоварят да мислят повече по въпроси политически и т.н. Всъщност във водещата система – американската, която използва много редовно референдуми, те се случат често и съвпадат с други избори. Вярно е, че там те са на щатско ниво, но знаете, че един американски щат може да бъде и много по-голям от България, така че аналогиите важат в този случай.
Водещ: Каква е вашата прогноза? Ще допусне ли, ако мога да използвам тази дума, 43-тото Народно събрание да се проведе референдум по предложените от президента въпроси
Даниел Смилов: Политическите шансове са много добри за провеждането на този референдум. Въпросът е по-скоро той да бъде проведен и с една промяна на Закона за референдумите, така че да бъдат отстранени и техническите трудности, също така и да бъдат зададени едни правила за провеждане на референдум, които окуражават хората да участват, а не ги обезкуражават още в самото начало.
Водещ: Тяхното гласуване – да виждат реални резултати в крайна сметка от това.
Даниел Смилов: Да, да знаят, че с гласа си наистина биха могли да променят съществени елементи на политическата система.
Росица АНГЕЛОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар