Защо в София няма да има промяна (Капитал)

Моите думи в статия за местните избори от "Капитал" - пълният текст по-долу:

"Реформаторите в София се нуждаят от кандидат за кмет, който да консолидира вота им за общински съветници. От ключова важност е РБ да покаже високи нива на подкрепа в столицата. Това не изглежда особено трудно, тъй като блокът има много твърди и потенциални симпатизанти в София.", смята политологът Даниел Смилов. И добавя, че за блока би било сериозен успех, ако при вота за общински съветници в София успеят да станат втора политическа сила. "Друга цел би била да се изтъкнат слабости при управлението на столицата, които са очевидни. Други български градове, като Бургас например, с далеч по-малко средства изглеждат по-добре уредени и управлявани. Липсата на облик на София, хаосът и опортюнизмът при планирането са видими – от трагичните тротоари до еклектиката на публичната среда. Всичко това може да стане основа за силна кампания на РБ, стига да успеят да излъчат подходящи говорители по темата"
"Това ще е грешно решение, защото първият тур ще е индикативен за силата на отделните политически формации и ако РБ не се яви като единен субект в най-важните си центрове на подкрепа, това би обезверило голяма част от привържениците му.", казва той. Подобна може да се окаже ситуацията и в други областни центрове, което освен че ще е пропиляване на шанса на РБ да извоюва позиции в местната власт, може да доведе и до разпада на съюза. Цената за което е, че надеждата за по-добро управление на столицата и другите големи градове изглежда пропиляна.

 

 Велина Господинова

Битката за столицата на местните избори няма да е за кмет, а за общинския съвет

Депутатът Вили Лилков ще е кандидатурата на Реформаторския блок за кмет на София Фотограф: Юлия Лазарова

В края на следващата седмица депутатът от Реформаторския блок (РБ) Вили Лилков ще влезе официално в кметската надпревара в София. За тогава е насрочено събрание на софийската организация на ДСБ, на което се очаква кандидатурата му да бъде официално издигната. Лилков вече има подкрепата на столичната организация на СДС и на останалите формации от десния съюз с изключение на партията на Меглена Кунева. От ДБГ продължават да държат на номинацията си на бившия външен министър от правителството на Симеон Сакскобургготски Соломон Паси, независимо че от останалите партии от десния съюз я определят като нереалистична. Въпреки съпротивата на партията на Кунева депутати от блока са единодушни, че Лилков ще е кметската кандидатура на реформаторите за София.

С неговата номинация на практика отпада и най-голямата въпросителна около основните претенденти за кметския стол в София на първата политическа сила в столицата от последните парламентарни избори – ГЕРБ, и на втората – РБ, след като от формацията на Борисов вече заявиха, че сегашният кмет Йорданка Фандъкова ще се бори за трети мандат. Заедно с това отпада и интригата около фаворита за поста и резултатът (поне на етапа) изглежда с предизвестен край в полза на ГЕРБ. А въпросът, който ще решават местните избори, е дали партията на Борисов ще има отново мнозинство в новия общински съвет, или ще й се налага да управлява София в коалиция.

Битката за кметския пост в София винаги се е възприемала като подстъп за спечелването на политическата война за управлението на държавата. През 1995 г. именно от спечелването на столицата тръгна походът на СДС към властта. Възходът на ГЕРБ също започна от София. Сегашният премиер Бойко Борисов първо превзе кметското място в столицата, а след това и изпълнителната власт. Оттогава на практика на терена на столицата формацията на Борисов е пълновластен господар. Вече два поредни вота Фандъкова печели изборите още на първи тур, а ГЕРБ има самостоятелно мнозинство в Столичния общински съвет (СОС).

Очакванията, че на предстоящия вот РБ ще се опита да разбие това статукво, обаче не се оправдават. И за тези избори, подобно на предишните, изглежда, че битка за София няма да има. Сама по себе си кандидатурата на Вили Лилков за кмет отговаря на всички критерии да бъде номиниран за поста. В политическата си биография той има няколко мандата като общински съветник. Преди да стане депутат в сегашния парламент, Лилков беше зам.-председател на СОС. Ползва се и с подкрепата на твърдите привърженици на ДСБ, а на парламентарните избори успя да бие по брой преференции водача на листата на ДБГ в 25 МИР-София Меглена Кунева.

Проблемът е, че извън средите на реформаторите кандидатурата му е неразпознаваема. И по тази причина номинацията изглежда обречена, а кметската надпревара в София отново е с предизвестен край. Още повече че "в София има недоволство по отношение на някои проекти на общината, свързани с визията на града, но като цяло хората в столицата са настроени позитивно към управлението на Фандъкова", казва Геновева Петрова от "Алфа рисърч" с уговорката, че социологическата агенция не е правила конкретно електорално проучване за София, а по-скоро е тествала нагласите на хората.

Причините за отказа на реформаторите да търсят алтернатива на Фандъкова обаче са както външни, така и вътрешни, свързани със ситуацията в РБ.

Външните причини

При високата обществена подкрепа за Фандъкова и партньорството между РБ и ГЕРБ в изпълнителната власт пред десния съюз имаше два възможни подхода за местните избори в София. Единият беше да атакуват кметското място със силен непартиен кандидат и така да се опитат да разбият продължаващия вече 10 години монопол на ГЕРБ върху ключовия пост в столицата. Другият подход беше да издигнат партиен кандидат, който да консолидира твърдите избиратели на блока в София. Изборът на първия подход обаче щеше да означава челен сблъсък с Фандъкова, Борисов и ГЕРБ. Това неминуемо щеше да доведе до сътресение в отношенията между двете формации, които са коалиционни партньори в изпълнителна власт. Независимо от на пръв поглед задаващата се поредна безпроблемна победа на ГЕРБ в София резултатът от вота не е маловажен за Борисов. Защото спечелването на изборите, но загубата на мнозинство в общинския съвет, може да се изтълкува като загуба на позиции за формацията. Така ще се възприеме и евентуалното отиване на Йорданка Фандъкова на балотаж. Неслучайно преди време от ГЕРБ предприеха сондажи с РБ с надеждата втората по сила формация в столицата да не издигне свой кандидат за кмет в София.

В този смисъл доброволният отказ от кметската битка, но включването на Лилков в надпреварата е знак, че РБ са се прицелили в общинския съвет. Като целта е да се опитат да разбият мнозинството на ГЕРБ. "Реформаторите в София се нуждаят от кандидат за кмет, който да консолидира вота им за общински съветници. От ключова важност е РБ да покаже високи нива на подкрепа в столицата. Това не изглежда особено трудно, тъй като блокът има много твърди и потенциални симпатизанти в София.", смята политологът Даниел Смилов. И добавя, че за блока би било сериозен успех, ако при вота за общински съветници в София успеят да станат втора политическа сила. "Друга цел би била да се изтъкнат слабости при управлението на столицата, които са очевидни. Други български градове, като Бургас например, с далеч по-малко средства изглеждат по-добре уредени и управлявани. Липсата на облик на София, хаосът и опортюнизмът при планирането са видими – от трагичните тротоари до еклектиката на публичната среда. Всичко това може да стане основа за силна кампания на РБ, стига да успеят да излъчат подходящи говорители по темата", казва още Смилов.

 Вътрешният хаос

Независимо обаче от това какви са причините на реформаторите за отказ от кметската битка в София, начинът, по който става номинацията не само за кмет на столицата, но и за останалите областни градове, е знак за няколко тревожни симптома. Единият е свързан с отказа и затварянето на партиите от десния съюз в рамките на твърдото им партийно ядро. РБ възникна като обединение на пет формации с идеята да привлекат около себе си потенциала на различни сдружения и неправителствени организации. С идеята над партиите от блока да има граждански контрол беше създаден и гражнаският съвет на РБ, който имаше за основна цел не само да формира политиката на съюза, но и да има решаващата роля при вземането на решенията в блока. След парламентарните избори обаче на практика тази структура не съществува. Според членове на съвета заради бойкота на представителите на СДС и ДБГ в него, които не се явявали на заседанията му и така не можели да се вземат никакви решения. "Никой не ни е питал за кметската кандидатура в София. Ако ни бяха питали можехме да предложим и други кандидатури", казва член на съвета.

Вместо това РБ не само че продължава да функционира като сбор от партии, които постоянно излъчват разнопосочни сигнали, но и все по-трудно вземат решенията си в парламента, заради необходимостта това да става с две трети мнозинство. Което води до взаимно блокиране. Последният случай беше от тази седмица със странното решение депутатите от РБ да подкрепят две кандидатури за управител на БНБ.

С наближаването на местните избори и определянето на кандидатите на блока за кметове и общински съветници партиите от десния съюз влязоха и в спиралата на вътрешнопартийните боричкания. Освен с две номинации в София в блока има противоречия по отношение на общия кандидат за кмет и в другите два ключови града – Варна и Пловдив. В морската столица четири от формациите застават зад кандидатурата на Чавдар Трифонов за кмет. Оглавяваната от нелегитимния лидер на СДС структура във Варна Янко Станев обаче се обяви за подкрепа на кандидата за кмет от ГЕРБ Иван Портних. От централата на синята партия не могат да обяснят защо все още се бави провеждането на събрание за избор на нов председател, но дори Станев да бъде отстранен, проблемите едва ли ще бъдат решени.

Още по-отчайващо е положението в Пловдив. Там като предложение на ДБГ за кандидат кмет беше посочен депутатът д-р Димитър Шишков. От ДСБ категорично не приемат това предложение и се канят да подкрепят кандидата на Патриотичния фронт Славчо Атанасов.

Липсата на кандидатура на РБ в Пловдив издава другия тревожен симптом в блока – кадровия дефицит и невъзможността на РБ да излъчи разпознаваеми от избирателите лица за изборите. Депутати от блока обясняват разнобоя в РБ по кметските номинации с текст от споразумението между формациите в съюза, според който общият кандидат за кмет е и водач на листата за общински съветници. "Това е причината за хаоса с излъчването на кандидатури", казват от блока. От ДСБ пък подозират саботаж от страна на ДБГ и СДС. Така се определя и предложението на лидера на СДС Божидар Лукарски там, където има проблем с кандидатите, той да се решава чрез вътрешнопартийни избори. Геновева Петрова определя това като грешен подход. "Ще бъде грешка, ако РБ превърне вътрешнопартийните избори от един демократичен механизъм за избор на кандидати в механизъм за решаване на вътрешнопартийни конфликти", казва тя. Още повече че този сценарий СДС и ДСБ вече го играха на предишните мести и президентски избори и резултатът беше катастрофален.

Опасностите

Даниел Смилов вижда опасността за РБ за местните избори в София във възможността ДСБ и ДБГ до изборите да не постигнат съгласие по единна кандидатура и в крайна сметка да излязат с отделни кандидати за кмет.

"Това ще е грешно решение, защото първият тур ще е индикативен за силата на отделните политически формации и ако РБ не се яви като единен субект в най-важните си центрове на подкрепа, това би обезверило голяма част от привържениците му.", казва той. Подобна може да се окаже ситуацията и в други областни центрове, което освен че ще е пропиляване на шанса на РБ да извоюва позиции в местната власт, може да доведе и до разпада на съюза. Цената за което е, че надеждата за по-добро управление на столицата и другите големи градове изглежда пропиляна.