Интервю за "Трета възраст"

- Кое за вас е събитието на 2014 г.?
- Два свързани фалита – този на КТБ и на правителството „Орешарски”. Това са двете страни – икономическата и политическата, на един и същ срамен медал, с който България беше закичена през последните няколко години: медала на политико-корпоративните свързаности и зависимости. В този смисъл 2014 г. отвори възможност да скъсаме с един порочен модел на управление. Но опасността той да бъде възстановен под една или друга форма не е отшумяла. Тази двойственост на ситуацията – възможности, но и потенциални рискове, ще определя във вътрешнополитически план 2015 г. Във външен план безспорно събитието на годината беше поведението на Русия по отношение на Украйна – анексирането на Крим, прякото или непряко навлизането в Донбас, които доведоха до геополитическа конфронтация между Русия, ЕС и САЩ. Като част от ЕС и НАТО ние сме страна в тази конфронтация, не сме неутрален наблюдател.

- За 2 г. ни управляваха 5 правителства – на Борисов, Райков, Орешарски, Близнашки и пак Борисов. С какво е по-различен кабинетът «Борисов 2» отпреди година?
- Кабинетът „Борисов 2“ е доста сложна коалиция от партии, които имат различен политически профил. В тази коалиция няма един глас, който да решава всичко, както беше при кабинета „Борисов 1“. Борисов днес иска да заеме ролята на арбитър, който да отстранява конфликтите между реформатори, патриоти, АБВ-ейци и т.н. Дали ще успее в тази нова роля, предстои да видим. Но от този успех, както и от здравия разум на останалите членове на коалицията, зависи и стабилността на управлението. Вътрешнополитическата стабилност, опасявам се, отново ще бъде на дневен ред, макар че извънредни избори най-вероятно няма да има. Два фактора ме карат да мисля, че правителството може да се окаже по-стабилно, отколкото мнозина предричат. Първо, хората са уморени от избори, опозицията е слаба и не предлага реална политическа алтернатива. Второ, има спешни неща за вършене, които, ако кабинетът успее да се справи, биха оправдали оставането му на власт.

- Как преценявате положението на хората и икономиката днес в сравнение с края на кабинета «Борисов 1»?
- Управлението на Орешарски остави страната в лошо икономическо положение, с проблеми в банковия сектор и сериозен бюджетен дефицит. Бих искал да кажа, че сме загубили 2 г., но може да се окаже, че сме се върнали и малко назад, за което вина има и усложняването на международното положение около нас. За излизане от ситуацията е необходимо сериозно управленско умение, а не само прословутото „затягане на колана“, на който така или иначе не се виждат свободни гайки. Основен ресурс на свежи капитали в икономиката ни остава доброто усвояване на еврофондовете, които са значителна сума. Друг ресурс е оптимизирането на администрацията и реформата на съдебната власт.

- 2013 г. беше година на протестите. Завършваме и 2014 г. отново с протест срещу конкретни назначения. Научихме ли се да отстояваме позиции като гражданско общество?
- Протестите срещу определени назначения показват, че хората вече могат бързо да се мобилизират и да заемат позиция. Показахме, че очевидни политически малоумия няма да бъдат търпени и толерирани. Има известна умора в протестите, но също така има го и разбирането, че оставени сами на себе си, политиците бързо стават суперегоистични и направо крадливи. Мисля, че промените в политическата ни култура са трайни и устойчиви.

- Какви са прогнозите ви 2015 г.?
- Това ще е време за политически изпитания и икономическа нормализация както във вътрешен така и във външен план. Успехът на правителството ще зависи от способността му да преследва ключовите си политики: реформите в съдебната власт, енергетиката, здравеопазването, успокояването на банковия сектор.

- Оптимист ли сте, че ще се подобри ли животът ни?
- От 1997 г. животът на българите като цяло не е спрял да се подобрява, но въпросът е, че определени групи остават слаби, уязвими, дори изоставени от обществото. Спешно трябва да се справим с бедността на самотните възрастни хора, малцинствата, растящата група млади безработни, които нямат друг шанс, освен да напуснат страната. Управление, което подценява тази бедност, не може да остане дълго на власт. Проблемите са структурни и не могат да се решат просто с пренасочване на големи части на бюджета към тези групи. Трябва да се създаде динамична икономика, която да е в състояние да гарантира много по-високи нива на обществени услуги, пенсии, социални помощи и пр. Настоящата 2015 г. ни дава шанс за напредък в европеизацията на страната. Дано да се възползваме от него!