От Даниел Смилов
Бойко Борисов и депутати от бъдещата коалиционна формула в първия работен ден на новия парламент.Фотограф: Анелия Николова
Какво показа "Скандалът КТБ"?
- "Скандалът КТБ" показа, че страховете на хората са били непропорционално малки и наивни в сравнение с истинската ситуация на нещата. С избухването на скандала "Пеевски" мнозинството се опасяваше, че една групировка се опитва да вземе държавата на ръчно управление. Крахът на КТБ разкри, че междувременно тази групировка е завлякла хората с около 4 млрд. лева, застрашила е банковата стабилност, а и продължава да упражнява натиск върху управлението на страната.
Какъв е отговорът ви на въпроса КОЙ?
- Васпеевски + политически гръб, сега концентриран основно в една "либерално-ориентирана" партия, но с разклонения и в други.
А на въпросите ЗАЩО е така и КАК може да не е така?
- Защото – като общество – сме си затваряли очите за ставащото и сме позволили на клики от хищници да се окопаят във властта. През 2013 г. хората прогледнаха с едно око и това, което видяха, не им хареса. Сега трябва да се отвори и другото око, и да се действа, а да не се мрънка. Задачата не е лесна и аз нямам претенции, че знам отговора, който задължително ще доведе до успех.
Едно е сигурно, обаче: две позиции са еднакво безсмислени. Едната е, че нищо така или иначе не може да се направи. Все пак нашите проблеми не са нещо непознато в историята: други са се справили, което значи, че и ние можем, ако добросъвестно работим за това. А и други общества имат много по-страшни и тежки проблеми от нашето: българите – като част от привилигирования първи милиард на човечеството – е крайно време да спрат да се оплакват като най-нещастни. Това е просто абсурдно.
Другата неадекватна позиция е радикално революционна: според нея ни трябва започване от нулата, десет години срутване на граденото досега. Аз съм противник на този възглед. Не може на всеки 10-15 години да започваме отначало – това е рецепта за безпаметни идиоти. С всичките ни проблеми, не смятам, че сме в тази категория. Обществените реформи са като поправката на лодка в открито море. Ако поправиш всичко едновременно – потъваш.
С какво ще се запомни правителството на Орешарски?
- С това, че даде надежда на Виденовото правителство да не е най-лошото в историята на страната след 1989 г.
Какво сполетя БСП?
- Нищо, което тя да не можеше да предвиди. Интересното при БСП е, че тя винаги върви към катастрофа след официално взети, очевидно промислени решения на най-високо ниво, а не поради нещастно стечение на обстоятелствата.
Както 2004-2005 г. мнозина казваха на Жан Виденов, че ако продължава да субсидира губещи държавни предприятия без приватизация, страната ще фалира, така и на Станишев му се казваше, че оставайки с Пеевски в един и същ формат ще е катастрофално за партията, а може би и за държавата. В този смисъл, проблемът на БСП е, че тя финансира толкова щедро и взема насериозно приближени свои НПО-та, социолози, мислители, душеведи и пр., които успяват да я убедят, че черното е бяло. Помните как месеци наред се насаждаше мнението за "паритет" между БСП и ГЕРБ. Е, европейските избори дойдоха като епифания.
Как се прояви президентът Росен Плевнелиев?
- Не мога да намеря момент през 2014 г., в който президентът Плевнелиев да е направил важна и драматична грешка. За мен е загадка защо хората продължават да не оценяват по достойнство, това, което той прави за стабилизацията на страната: две успешни служебни правителства, честни избори, добросъвестен арбитраж в политически конфликтни ситуации, принципни позиции по най-важните въпроси.
Защо тогава доверието в него не е на съответните нива? Имам два отговора. Първият е, че българите започнаха да очакват юнаци да ги управляват. Няма да споменавам Борисов, но точно затова Калфин, например, ще е на същите нива на одобрение сега, като Волен Сидеров, като е ясно, че един от тези господа просто не става за нормална политика. Но пък е юнак.
Второто е, че за да е възприемана като "политик" дадена персона, тя трябва да е "играч", да е способна да дърпа скрити конци, да върти интриги. Това е отговорът на въпроса защо Доган е често посочван като "най-големия политик" на прехода. Е, ясно е, че Плевнелиев не отговаря и на двата обичани архитипа – "юнака" и "играча"..
Бележат ли тенденция предсрочните избори с резултатите и преговорите за правителство, които предопределиха?
- Тенденцията е, че е даден шанс за реабилитация на част от политическото представителство. За ГЕРБ шансът е да докажат, че не са зависими от корпоративни интереси. За РБ – това е шанс да покажат ефективност и способност да не залитат в една или друга посока. Особено националистическа.
Урокът за политиците от 2014 трябва да е...
- Смиреност по отношение на очакванията за доверие и решителност по отношение на нужните реформи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар