Най-важните избори за десетилетие напред

http://www.dnevnik.bg/izbori2014/2014/10/03/2392916_nai-vajnite_izbori_za_desetiletie_napred/

3 октомври 2014 г.

На фона на една кампания под сурдинка, футболни геройства срещу извънземни и трагедия с взривен склад за бракувани боеприпаси, България се отправя към избори, които ще предопределят съдбата й за поне десетилетие напред. Трудно е човек да се фокусира върху политиката, когато толкова фактори – съзнателно и несъзнателно – го отклоняват и направо отблъскват от нея. Въпреки това клишето, че "всичко е в твоите ръце", е сега по-вярно от когато и да било. Всеки глас ще е от значение. Тези избори по същество са тест за това дали страната може да се управлява – индиректно те са тест за интелигентност и на политици, и на граждани.

Изборът е между следното:

- Стабилно управление за по-продължителен период или временно "решение", което трябва да се преразглежда напролет или след година. Нови избори в кратък период от време биха били сами по себе си проблем, биха отложили отново реформи и важни решения. Тройна, четворна или петорна коалиция, както и "голяма" коалиция биха били времянки, подготовка на партиите за нови избори;

- Коалиции, които биха имали първоначална легитимност или такива, които биха били спорни от самото начало. Най-чистият вариант е дясно-центристко мнозинство – ГЕРБ и РБ. Добавянето на партии към този формат само би отслабило коалицията: НФСБ би привнесло неясен национализъм и опортюнизъм, АБВ – защита на останките от Първановия голям шлем. Широка коалиция – ГЕРБ и БСП – би била чудесно извинение за нищоправене и палиативи, както и официален отказ на двете партии от програмите им. Допускането (открито или прикрито) на ДПС или "Атака" в една широка коалиция би я лишило от легитимност от първия ден. Основният проблем, обаче е, че всяка по-широка коалиция би била всъщност инкорпориране на ДПС в управленския формат. И БСП, и ГЕРБ имат своите връзки с движението и една коалиция между първите две партии всъщност би била билет за властта и на ДПС;

- Стандартна политическа логика или политически експериментализъм. Да вкараш шест, седем или осем партии в парламента е политически експеримент с неясни последици. Още повече да гласуваш за партии, за които не знаеш нищо, или поне нищо позитивно – ББЦ, НФСБ, АБВ и т.н. Какво знаем за подобни формации, всъщност? Основното е, че са пригодни за всякакви коалиции, а в случая с Барековата формация се знаят и други неща, които не облекчават ситуацията;

- Реформа на политическите партии или продължаване на статуквото. Парламентарната логика предполага, че когато една партия се провали в управлението, тя трябва да е в опозиция. Този период й позволява да преосмисли поведението, да се реформира, да предложи нови лица и политики. Всяка широка, голяма и пр. коалиция ще е вкарване във властта на партиите, провалили се чрез мандата на Орешарски;

- Пеевски във властта или Пеевски извън нея: Ясно е, че широките формати са формати, в които може да влезе и Пеевски, заедно с корпоративния си антураж.

- Разследване на аферата КТБ или нейното замитане под килима: Единствено реформаторите биха настоявали за сериозно разследване и изясняване на аферата КТБ. Реализирането на широка коалиция би било ясен сигнал, че каквото и да стане с банката, няма да разберем кой за какво е виновен.

- Ясна оценка за ролята на прокуратурата в политическия живот или запазване на статуквото: Всеки "широк" формат би довел до инкорпорирането на г-н Цацаров в него, най-вече през ДПС. Ако ДПС, БСП и партньори са вътре, ролята на прокуратурата в политическия ни живот ще си остане същата;

- Ясна европейска идентичност или национал-популизъм и дори крипто-путинизъм: Една голяма коалиция ГЕРБ –БСП би реабилитирала про-путинистката позиция на БСП от последната година и би затвърдила имиджа на страната като проблематичен член на ЕС от вида "троянски кон". Сходен ефект би имало участие на АБВ, а пък включването на НФСБ би дало сигнал, че национал-популизмът трайно се намества в управлението на страната.

Списъкът може да бъде продължен, но може и да бъде сведен до едно твърдение: фрагментацията на парламента, вкарването в управлението на провалени, популистки и екзотични партии, ще доведе до запазване на статуквото. А статуквото е липса на управленски капацитет и невъзможност за справяне дори с неотложни кризи като КТБ и срива в енергетиката, например.

Власт и авторитет

Изборите ще са тест за интелигентност, показващ доколко гражданите разбират смисъла на политическата власт. Властта може да бъде насилието и произвола на по-силния, но тя може да бъде и живото-спасяващото решение на лекаря, умният проект, увеличаващ общото благосъстояние, координацията на движението от регулировчика и т.н. Властта може да бъде авторитарен произвол, но може и трябва да бъде авторитет, помагащ ни да вземаме по-добри решения от тези, които бихме взели сами без негова помощ. Изобщо не е необходимо силна ръка и авторитризъм за власт-авторитет: всяка добре-управлявана демокрация го доказва. В един все по-сложен свят нуждата от власт-авторитет е неизбежна: действията на хората трябва да бъдат регулирани, координирани, за да се избягват вездесъщите проблеми на колективното действие, при които, водени от тясно разбиране за собствения интерес, правим глупости като общество.

В теорията на игрите тези проблеми са известни отдавна: от дилемата на затворника, до гратисчийството и злоупотребата с публични блага.

Въпросът, който настоящите избори поставят, е дали България може да се управлява авторитетно. Българинът е доказал, че може да използва гласуването наказателно – да накаже тези, които счита за управляващи корумпирано и произволно. Част от наказанието е свалянето от власт на провалили се партии, което е безспорно оздравително. Другата част от наказателните операции срещу политиците у нас, обаче, е изпращането в парламента на партии, чиято цел не е да управляват, а да действат като шамар и унижение за тях. А това вече надали е оздравително. Атака, ББЦ, РЗС са такива проекти, чиято задача е да развенчаят останалите, да ги лишат от авторитет и евентуално да ги свалят от властовия подиум.

Рискът на тези избори е в парламента да влязат толкова много наказателни отряди, че да се обезсмисли всяка авторитетна власт. Всеки управленски формат би бил поначало унизен, принизен и загубил легитимност, поради необходимостта да разчита на някои от деконструкторите на властта.

В този фундаментален смисъл, предстоящите избори са тест за управляемостта на страната. Доколко – като политическа общност – използваме политика за създаването на авторитетна власт, способна да разрешава проблеми, и доколко я използваме като инструмент за наказание и принизяване на политици. Когато всички политици са принизени и оскърбени, суверенът – хората – всъщност са се провалили на доста елементарен тест за интелигентност, признали са собственото си безсилие и неспособност.

Тези въпроси са моето предложение за деня за размисъл. Всеки глас ще е от значение.