Защо коалицията не е в Семейния кодекс

http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/10/18/2402633_zashto_koaliciiata_ne_e_v_semeiniia_kodeks/



18 октомври 2014 г.
Ако човек следи отразяването на преговорите за съставяне на ново правителство в медиите, ще остане с впечатление, че става дума за поредица от сгледи на сватовници.

Дотук разбираме, че между ГЕРБ и БСП има известна родова вражда (повече за пред хората, отколкото истинска). Въпреки атрактивността на зестрите и сходството в характерите, до сделка логично не се стигна. Брак с ДПС би скандализирал обществото и здравните служби, но ентусиазирано се обсъждат възможности за конкубинат или по-инцидентни извън-брачни връзки в модерен стил. По отношение на РБ и ГЕРБ, медиите с радост се фокусираха на несходството в характерите и побързаха да обявят връзката за обречена, въпреки съвпадението на жизнените им планове и приемливостта на зестрите. Патриотите вече бяха медийно калесани за шафери. Бареков сам също се записа за шафер, но от време на време му се напомня , че е неудобен като извънбрачно дете на ДПС и БСП. А пък каква ще е тази сватба без пушка, та заради това и с ловната дружинка на Първанов ще се водят разговори, които ще бъдат обект на засилен медиен интерес.

От гледна точка на политиката, обаче, нещата не изглеждат толкова логично и стройно подредени. Ето няколко аномалии:

1) Не може несходство в характерите да бъде причина за провал на коалиционни преговори. Не може да кажеш, че програмите ти съвпадат на 95%, и това да няма решаващо значение за крайното решение. Партиите са пратени в парламента да представляват интереси на хора по начин, разписан в програмите им. Егото и характерът са важни, но все пак второстепенни;

2) Докато за един брак е решаващо дали подписваш с една или с пет персони, в коалиционната политика това не е водещо съображение и не създава притеснения за многоженство. Важното е всички ангажирани да са готови в нужния момент да си поставят подписа, с което да подкрепят общото правителство. В крайна сметка всяка една партия е коалиция от личности, които би трябвало да имат собствени глави и способност да вземат собствени решения. Това, че една партия е формално самостоятелна, не я прави задължително по-стабилна от друга формация, която е коалиция от пет субекта. Волен Сидеров, половината парламентарна група на който се е случвало да му избяга, може да бъде призован за свидетел по темата;

3) В живота браковете между полицай-уставняк и разсеян интелектуалец са рядкост и мнозина не биха ги препоръчали. В политиката подобни съображения са решително второстепенни. Една партия може да действа дисциплинирано като войник, да следва неотклонно лидера си, да не изнася вътрешните си противоречия на показ. Друга може да има пет лидера, които не винаги говорят на един глас, но по-важните въпроси все пак успяват да запазят единство. Да, втората партия ще създаде известни неудобства в някои моменти. Но трябва да се има предвид, че и казармената дисциплина има своите неудобства: води до обезличаване на депутатите, трудности да им се запомнят имената, а понякога дори до овчедушно следване на лидера. А съществуват и следните зависимости: колкото по-мълчаливи са депутатите, толкова по-приказлив им е лидерът; колкото по-малко те си противоречат, толкова повече той сам си противоречи. Това са първият и вторият термо-политически закони за запазването на количеството горещ въздух в системата;

4) В междуличностните отношения е хубаво връзките да приключват, като бившите партньори си останат приятели. В този смисъл, разбираемо е ГЕРБ и ДПС да се стремят към цивилизовано отношение и никой не иска от тях персонален и партиен реваншизъм, скандали, съдебен и прокурорски произвол срещу опозиционната партия. Напротив, исканията за съдебна реформа целят да се изключат по принцип такива възможности, да се осигури отговорно и законосъобразно поведение на магистратите.

Същевременно, обаче, запазването на цивилизовани отношения не бива да се разбира като чадър срещу разследване на евентуални нередности или престъпления, политическа индулгенция или замитане на следите от историята с КТБ под килима. Вярно е, че персоната на Пеевски не може да бъде превръщана в прицел за политическа атака в коалиционни договорености: политиката не бива да се персонализира. Но, проблемът е, че ДПС се е превърнала в корпоративна мрежа, в която всеки един от господата Доган, Местан, Пеевски, Цонев (а доскоро и Василев) имат своето важно място и тежест. Ние не знаем детайлите на техните отношения, но за всички е ясно, че подобно политико-медийно-корпоративно срастване е опасно. Политическият инструмент за това е оставането на образуванието в опозиция в реални граници, без скрити конкубинати и извънбрчни забежки. И ГЕРБ, и РБ, мисля, разбират важността на този проблем.

5) Етническият мир определено се засилва с междуетнически бракове и връзки. Но, това не може да прерастне в политически аргумент, че ДПС винаги трябва да е в управляваща коалиция. Тук има един чувствителен, но принципен елемент. За съжаление мнозина са готови да се съгласят с изключването на ДПС от властта по етнически причини: а това е политически, и морално погрешно. ДПС представлява българските турци и с това допринася съществено за политическия модел на страната. Това, което е проблематично в ДПС, е корпоративната й тъмна страна, както и прекалената употреба на патронажни практики за дисциплиране на електората. (За купуването на гласове е излишно да се говори – там нещата са ясни.) Изолацията на ДПС от властта в 43-то НС не трябва да има за цел да маргинализира или дискриминира определени етноси, а просто да даде въможност на тази партия да се справи с очевидните проблеми, които има.

И в една евентуална управленска коалиция, на ГЕРБ и РБ ще се падне най-голямата отговорност да намерят точния баланс в това отношение.

Като се абстрахираме от семейно-брачната метафорика, политическата реалност лъсва в оголен вид. Възможностите са основно две: за дясно-центристко управление между ГЕРБ-РБ-ПФ (с подкрепа на други партии по определени въпроси) или нови избори. Странни, широко-големи, скрити, екстравагантни и екзотични други варианти са също математически и физически възможни. Те дори биха могли да се опишат в брачно-любовна терминология.


Но политическата логиката не може да бъде насилвана до безкрай: тя си взема реванш, като превръща представлението в шумен фарс. Така че не бързайте да се радвате, ако чуете сватбарска пукотевица.