Коалиции и правителства на малцинствата - четири варианта и половина

http://www.dnevnik.bg/izbori2014/2014/10/07/2395435_koalicii_i_pravitelstva_na_malcinstvata_-_chetiri/

7 октомври 2014 г.

Правителство трябва да има. Нови избори само ще отложат проблемите с три месеца и повече, които може да се окажат ако не фатални, то много тежки. Резултатът им със сигурност ще е по-лош за страната и по-добър за национал-популистките партии.

Правителствените формати могат да бъдат от два типа. Първо – дясноцентристки, с ядро от ГЕРБ и РБ и подкрепа от ПФ и други, може би АБВ. Това е формат, който обществото би приело, макар и без особен ентусиазъм. Той обаче изглежда не е приемлив за партийните ръководства на изброените формации. Второ – вариант ГЕРБ - ДПС, с възможна подкрепа/участие на БСП, отворен към АБВ (и дори ББЦ). Откритият партньор в коалицията тук ще е БСП или АБВ, а важният помагач – ДПС. Ръководствата на партиите искат такава управленска формула, докато обществото по-трудно би я приело.

Проблемът с формирането на коалиция не е само във фрагментираността на НС:

В крайна сметка парламентарното управление и пропорционалната избирателна система често водят до такива ситуации, познати на много места в Европа. Това, което се случи на изборите, е, че традиционният балансьор при сформиране на коалиции – ДПС – стана неприемлив за останалите. Това – наред с електоралния срив на БСП и доброто представяне на РБ – са реално измеримите резултати на антиправителствените протести, започнали от лятото на 2013 г. ДПС реши да се затвори вътрешно, да се консолидира, да не предприеме никакви вътрешни промени – включително Делян Пеевски поведе две листи на движението. Всичко това доведе до силни обществени очаквания за политическа изолация на ДПС. Друг фактор, който прави ситуацията трудна, е инженерният характер на някои от малките формации като ББЦ, както и национал-популизма на "Атака" и ПФ, който ги вкарва в особена ниша. В този контекст РБ се налага като алтернативен балансьор.

Следизборната говорилня показа едно: ГЕРБ не искат да се обвързват с РБ, защото това ще е най-ограничаващият вариант за тях. Затова Борисов се опитва да дискредитира самата идея за управление с РБ – да ги направи да изглеждат капризни, разединени, арогантни. Което не е трудно: РБ с ентусиазъм се включи в упражнението, фокусирайки се върху второстепенен въпрос като този кой ще е министър председател. С това РБ прави две неща: тласка нещата към управление ГЕРБ – ДПС; както и подрива собствената си преговорна позиция в евентуални разговори с ГЕРБ за съставяне на правителство.

Четири варианта и половина:

1. Открита коалиция ГЕРБ - РБ - ПФ (126 места*): Силните страни на този вариант са възможностите за ясно разписване на коалиционно споразумение и голямото сходство на програмите на партиите. Това е вариантът, който има най-голям шанс да държи ДПС извън властта, както и да разследва дейността на държавни органи и частни лица, свързани с аферата КТБ, участието на г-н Пеевски в управлението и т.н. Слабост на този вариант е, че трябва да разчита на национал-популистка формация като ПФ. Тази формация е продукт на телевизията, която роди "Атака" и има за член партия, която беше допреди два месеца с Бареков. Друга слабост на този вариант е, че част от ръководството, а и някаква част от електората на РБ биха се чувствали неудобно в коалиция с Борисов, дори тя да е стъпила на принципни и ясни споразумения. Дали подобни неразположения биха поставили под въпрос целостта на РБ към момента е неясно.

2. Правителство на малцинство ГЕРБ - РБ (107 места): Този вариант отново ще разчита на подкрепа от ПФ, но патриотите няма да са експлицитна част от управлението. Това решение трябва да разчита и на тематична подкрепа от други партии, включително ДПС. Освен, че е по-нестабилно, то отваря възможност за интегриране на ДПС в управлението, за замитане на следите в КТБ и пр. Добрата страна на решението е по-голямата дистанция, която дава спрямо националистите. Като цяло обаче едва ли си струва да се жертва стабилност за евентуална репутационна полза от по-голяма дистанция спрямо ПФ, така че този вариант е по-скоро вариация на първия.

3. Правителство на малцинството на ГЕРБ (84 места): Този вариант е на практика коалиция ГЕРБ - ДПС. Това ще е стабилен вариант като места, но нестабилен като легитимност. Първоначално скритата коалиция ГЕРБ - ДПС може да бъде облечена в подкрепа на други партии, включително ПФ, БСП, АБВ, ББЦ. Това е и най-неясният като ангажименти към обществото вариант. Едно е сигурно – той би се реализирал най-вероятно за да се "спаси" КТБ по начин, по който хората да не разберат за греховете на кого точно плащат.

4. Голяма коалиция ГЕРБ - БСП (123 места): Малко вероятен вариант, при който БСП поема вината за нов провал, а отново важен партньор, даващ подкрепа, е ДПС. Такава коалиция би била също удобен начин за ДПС да защити интересите си. БСП би получило някакви концесии – като вдигане на определени социални плащания например, но би трябвало да се откаже от ключови искания като "Белене", "Южен поток", отмяна на плоския данък и пр. ДПС би получило имунитет за кадрите си – с г-н Пеевски начело – запазване на статуквото в съдебната власт, привилегирован достъп до еврофондовите и т.н. ГЕРБ ще получи министърпредседателски пост за Борисов;

4 и половина. Програмно правителство: Този вариант би бил нещо като правителство "Беров". Изисква разпознаваема, експертна фигура за премиер и обвързване на партии за определен срок от време да го подкрепят за изпълнение на определени цели. Предимството на този вариант е, че оставя на партиите възможност за по-слаба идентификация с управлението: при евентуален провал поне теоретично щетите за тях ще са по-малки. Слабостта му е също точно в това – по-слабата подкрепа, която партиите му дават, по-малката вероятност да се ангажира със сериозни реформи. Това е нещо като служебен кабинет с по-дълъг мандат и при действащ парламент. РБ може би се надяват, че ако ГЕРБ се провали при първия мандат, те биха могли да реализират програмно правителство, ако президентът им даде на тях на трети тур инициативата. Това е много слабо вероятно и изглежда като опортюнизъм, обаче, особено ако РБ тръгнат да провалят други варианти с тази цел. Ако нещо такова се реализира, най-вероятно би било това да се случи на първи тур от ГЕРБ. Програмното правителство е половин вариант, защото то попада в някои от предходните като парламентарна подкрепа, която предполага. Просто членовете му и министър-председателят не са тясно обвързани с партии.

Като цяло

всички варианти са доста екзотични и не предполагат нито особена популярност, нито стабилност

достатъчна за пълен мандат. Повечето партии биха предпочели да са в опозиция и да максимизират шансовете си при следващите избори, които така или иначе се очакват в рамките на две години. Малките партии и РБ могат да заложат на логиката "нека ГЕРБ и ДПС да изконсумират негативите от едно трудно управление. Ние ще стоим в опозиция, изчаквайки срутването на рейтинга на ГЕРБ, което изглежда неизбежно в ситуацията". Въпреки,че звучи логично, тази позиция е нож с две остриета: на първо място, тя трябва да калкулира и отговорността за пасивите за страната от оставането на ДПС на власт. Нещо повече, партии като РБ трябва да докажат, че могат да имат позитивен принос в управлението и в трудна ситуация – едно неаргументирано отстъпване в настоящия момент би накарало много хора да не ги приемат сериозно.

Най-важното в настоящата ситуация обаче е

да се отстояват процедурите и институциите, да не се подрива доверието в самата парламентарна демокрация

В крайна сметка сложните парламенти не са толкова рядко срещана ситуация. ГЕРБ - като най-голямата партия - има особена отговорност да търси коалиции около ясно разписани политики, а не около празни чекове за парламентарна подкрепа, които впоследствие да направят всякакви договорки възможни. Предизборната кампания максимално замъгли позициите на партиите по ключови политически въпроси като КТБ, бюджетната актуализация, "Южен поток" и т.н. Всеки управленски формат – бил той коалиционен или малцинствен – трябва да стъпи върху ясни ангажименти поне по следните теми:

- Ще се строи ли (и при какви условия) "Южен поток"?
- Как ще се ребалансира енергетиката, за да се компенсират натрупаните дефицити?
- Какво ще се прави с КТБ – несъстоятелност или "спасяване" на банката?
- Ще има ли сериозно парламентарно разследване на аферата КТБ, ролята на народната банка и прокуратурата в нея, ролята на господата Пеевски и Василев?
- Каква актуализация на бюджета е необходима?
- Реформи в здравеопазването?
- Реформи в образованието?
- Реформи в пенсионното осигуряване?
- Реформи за деполитизация на администрацията и съдебната система?

По принцип тези съдържателни въпроси трябва да бъдат водещи: при приемливи отговори на тях партиите би трябвало да могат да се договорят за хората, които ще ги реализират и носят отговорност за това.

 * Комбинациите са изчислени по предварителните данни за мандати - ГЕРБ - 84, БСП - 39, ДПС - 38, РБ - 23, ПФ - 19, ББЦ - 15, "Атака" - 11, АБВ - 11.