четвъртък, 23 юли 2015 г.

Интервю за "Mediapool" (с Кристиян Таков)

Кристиан Таков: Напънът за "консенсус" на ДПС е опит за изолиране на РБ

Компромисът с конституционните промени има смисъл само, ако следващите стъпки са по-радикални, смята Даниел Смилов


Кристиан Таков (вляво) и Даниел Смилов
  Доц.Кристиан Таков е преподавател по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", председател на Арбитражния съд в Българската търговско-промишлена палата и член на правния съвет на президента.

Даниел Смилов е политолог и специалист по сравнително конституционно право. Той е програмен директор на Центъра за либерални стратегии, ежегоден гост-преподавател в Централно европейския университет в Будапеща и преподавател по теория на политиката в катедра "Политология" на СУ. Mediapool се обърна към тях с едни и същи въпроси по развоя на преговорите за конституционни промени.


Как определяте изготвянето на втори проект с осезаемо орязани конституционни промени, за да се съберат 180 гласа подкрепа – като необходим политически консенсус или като имитация на съдебна реформа?

Кристиан Таков: Нито като едното, нито като другото. Виждам го като опит на ДПС отново да заяви и завземе позиции.

Новият проект е всъщност орязан вариант на първоначалния проект на Христо Иванов. В този момент не е нужно да се търси политически консенсус още при първото четене на законопроекта, още повече, че той отлежава в НС от края на май. Ако някой е имал възражения, е могъл да ги заяви своевременно и аргументирано. Да сте чули официална позиция, подкрепена с аргументи, от някоя политическа партия? Наред с това, ако някой иска да прави промени, може да ги предложи между първо и второ четене за първоначалния законопроект или при второто четене да не подкрепи онези текстове, които му се виждат неприемливи. Да се внася изцяло нов проект под маската на "консенсус" е само опит за самозаявяване и нахално самоналагане от страна на ДПС, отлагане на процедурата и печелене на политическо влияние. Вероятно това е и опит за изолиране на РБ от властта или напън за сближаване с ГЕРБ.

Същевременно видно е неудържимото желание на ДПС, да "изреже" изначално онова, което не им харесва – ограничаването на безконтролната власт на Главния прокурор и морбидния начин на функциониране на ВСС в този му формат. Упорства се, гласуванията по персонални въпроси във ВСС да продължават да бъдат тайни – нещо, което при сегашната ситуация в България и при сегашния манталитет на хората, избирани във ВСС, се доказа многократно като напълно негодна конструкция.

Зад предлаганото от ДПС ясно прозира пълната липса на държавническо мислене. За сметка на тази липса изобилстват завъртяни многоходови персонални комбинации със съмнителни лица, в пълнотата им вероятно известни само на отдел "Кадри" на ДПС. Да сте забелязали някакви аргументи например за предлаганите промени в квотите на съдии/прокурори?

Даниел Смилов: Компромис така или иначе беше нужен. Сега, обаче, сме на ръба той да има за резултат имитация на реформа. Основното е по какъв начин ще бъде разделен ВСС. Доброто е, че по обсъжданите формули съдиите ще постигнат своята автономност и ще се отделят от прокурорите. Лошото е, че ДПС настоява главният прокурор да има де факто контрол върху прокурорския панел. Това ще стане, ако групата – излъчвана от прокуратурата – има превес с 6:5 спрямо парламентарната квота. И сега голям проблем е липсата на форми за търсене на отговорност от прокуратурата. Един такъв модел – като предложения от ДПС – би засилил тази тенденция.

Пращането на проекта в Конституционния съд (КС) ще се окаже ли окончателен край на реформаторските напъни на кабинета "Борисов 2"?

Кристиан Таков:
Не може да се направи сериозна прогноза. При този си състав Конституционният съд не е особено предвидим. Това в крайна сметка е същият състав, който не можа да преодолее хапчето "Делян Пеевски" преди две години. Възможни са всякакви изходи от ситуацията.

Каквото и да е развитието обаче, не смятам, че усилията за съдебна реформа трябва да се изоставят. Каквото и да се постигне, все е печалба за обществото и държавата. Като казвам обаче "каквото и да се постигне" имам предвид сериозни и ефективни мерки, а не имитация на реформа. Голяма част от важните мерки са в Конституцията. Има обаче много неща, които могат да се решат само на законово равнище и те следва да се прокарат на всяка цена. Евентуалният провал на "конституционната" част от реформата не означава край на останалите й елементи.

Така че загубената битка нито означава край на войната, нито е причина за преждевременна капитулация. Загубата може да е само повод за онзи, който си търси оправдание за по-нататъшно бездействие.

Даниел Смилов: Не виждам основания за отмяна на конституционните поправки от КС. Това би било груба политизация на съда без оглед на конституционната доктрина – и нашата, и тази на другите конституционни демокрации.

Този развой не изглежда ли добре замислен предварителен сценарий между ГЕРБ и ДПС – Местан предложи идеята, ден по-късно хората на Борисов вече са готови с новите "консенсусни" предложения?

Кристиан Таков:
Може и да не е предварителен сценарий, а да е спонтанно случване или едностранна инициатива на едната страна, сварила другата страна неподготвена. Като гледам интелектуалното ниво и манталитета на мнозинството от нашите политици, мисля, че им се приписват по-сложни и по-многоходови комбинации, отколкото те са в състояние да измислят и осъществят.

Даниел Смилов: За мен беше ясно, че голямата битка ще е за квотите в двата панела и специално тези в прокурорския. Не е ли странно една партия на малцинствените права като ДПС да е загрижена за абсолютната власт на главния прокурор? По всяка логика тя трябва да е по-загрижена за съда, като безпристрастен арбитър. Страхувам се, че с поведението си ДПС само разпалват слуховете за свое скрито влияние в прокуратурата и ВСС. А това няма как да е добре за доверието в съдебната система като цяло. В този смисъл, аз не разчитам на конспиративни теории в анализите си, а следя внимателно публичното поведение на действащите лица. Борисов знае, че неговите избиратели не са му дали доверие да управлява с ДПС. Това е ясна червена черта, с която всички "сценаристи" трябва да се съобразяват. Разбира се, ако не искат "Борисов 2" да стане "Орешарски 2".

Трябва ли Реформаторският блок (РБ) да направи отстъпление от всичките си останали искания в името на това да спаси соченото като най-важното – разделянето на ВСС?

Кристиан Таков: Не. Ако РБ не подкрепи конституционните промени, това не значи непременно разклащане на правителството, нито излизане на Христо Иванов от него, нито разпадане на коалицията. Ако РБ ги подкрепи, рискува да загуби реформаторския си ореол и да заизглежда твърде съглашателски. Отказът да се подкрепи "орязания" проект на ДПС разкрива добър инстинкт за политическо самосъхранение.

Освен това, разделянето на ВСС не е "най-важното". Най-важното е разделянето на ВСС да е ефективно, а не привидно. В първоначалния вариант, предлаган от ДПС, разделянето беше откровена привидност на реформа. Във второто им предложение разделянето половинчато постига реформаторските си цели, като за сметка на това е гарнирано с "личностна промисъл" (т.е. многоходова персонална комбинативност), характерна за селската хитрящина на политиката на ДПС.

Даниел Смилов: Ако разделянето на ВСС се приеме – и то с конституционно-издържана формула на квотите – си струва компромисите. Но само с ясната предварителна договорка, че промените в Закона за съдебната власт и останалото законодателство ще са по-радикални, отколкото заявеното досега. За тези промени ДПС вече няма да е необходимо. Но РБ трябва да е готов и да прекрати преговорите по конституцията, ако останалите партии настояват за имитация.

Според вас би ли могла да се осъществи ефективна съдебна реформа само чрез разделянето на съдебния съвет, но без премахването на тайното гласуване и без разбиването на прокурорското лоби?

Кристиан Таков: Съдебната реформа се състои от десетки мерки с различни тежест, значимост, бързодействие и ефективност. Това е все едно, да попитате "Има ли щастие без черен хайвер и шампанско?" Разбира се, че има. Но това, че е застрашена само една от множеството мерки на реформата, не означава, че трябва да се отказваме от защитата й. Враговете на реформата и поддръжниците на статуквото нямат чувство за мярка. Ако поддадете на едно място, те незабавно ще се насочат към следващото.

Даниел Смилов: Конституционната поправка е първа крачка. Запазването на тайното гласуване ще е проблем. Но много по-голям проблем ще е, ако ръководството на прокуратурата получи право да доминира официално прокурорския панел. Оставянето на прокуратурата напълно безконтролна ще стане изключително видимо и съм сигурен, че ако такъв вариант се приеме, ще ни чака спешна нова конституционна поправка. Първо, ЕС и страните членки няма да са толкова деликатни, колкото са сега, по отношение на нея. Второ, но по-важно, българските граждани ще осъзнаят много по-лесно, че в една конституционна демокрация не може да има неограничена, безконтролна власт. Тя да е прокурорска пък е абсолютна аномалия.

Позицията на РБ да не подкрепя проекта с конституционни промени на ГЕРБ и ДПС може ли да предизвика правителствена криза?

Кристиан Таков:
Всичко може да предизвика правителствена криза, ако участниците в коалицията я търсят и почти нищо не може да я реализира, ако те не я желаят. Позицията на РБ може да е само повод за криза, но не и нейна причина. Още повече, че съдебната реформа не е най-първостепенният приоритет на ГЕРБ. Ако така и така не щете да ходите с жена си на море, нима отказът й, да отиде, ще ви накара да се разведете?

Няма коментари:

Публикуване на коментар