сряда, 29 юли 2015 г.

Партиите и референдума ("Фокус")

Доц. Даниел Смилов: Референдумът не се обезсмисля, но щеше да привлече повече интерес и да е по-значим за демокрацията, ако съдържаше трите въпросаСнимка: Информационна агенция "Фокус"
Доц. Даниел Смилов, програмен директор на Центъра за либерални стратегии и преподавател по теория на политиката в катедра „Политология” на СУ „Св. Кл. Охридски” в интервю за Агенция „Фокус” във връзка с отпадането на два от предложените от президента въпроси за референдум.


Фокус: Г-н Смилов как ще коментирате фактът, че парламентът отхвърли три от двата предложени от президента въпроси за референдум? Защо на практика народното събрание бламира президента?
Даниел Смилов: Това стана заради партийни калкулации. От една страна по-малките партии се страхуваха да се приемат мерки като мажоритарния вот и задължителния вот. Страхът тук е, че подобна промяна в избирателната система би изкривила правилата в полза на по-големите партии като ГЕРБ и ДПС, които поради твърдия си електорат са в по-различна позиция от останалите. ГЕРБ също демонстрираха нежелание първите два въпроса да бъдат приети. Според мен, ако имаше реална воля от тяхна страна тези въпроси да бъдат прокарани, това можеше да станe, тъй като имат достатъчно ресурс като влияние върху коалиционните си партньори да го направят. По-трудно ми е да си обясня тяхната мотивация, защото и като партията стояха зад инициираната подписка в полза на този референдум, и чисто съдържателно няма какво да губят от двете предложени реформи – мажоритарната система и задължителното гласуване. В този смисъл необяснимо е поведението на ПГ на ГЕРБ, макар че тук отчитам, че те гласуваха по-масово, макар и недостатъчно в полза на тези промени.
Фокус: Какви според Вас могат да са мотивите за това поведение на парламентарната група на ГЕРБ?
Даниел Смилов: Не искам да спекулирам. Нормално е това да се отчита като някакъв реверанс към ДПС по отношение на задължителното гласуване и може би към Реформаторския блок по отношение на мажоритарния вот.
Фокус: Референдумът отново повдигна въпроса за промяна на избирателната ни система. Нуждаем ли се от такава на този етап и в каква посока?
Даниел Смилов: На въпросите за мажоритарния елемент и за задължителния вот е хубаво да се отговори окончателно и референдумът е добър начин това да се случи. След вчерашния вот в парламента на практика останахме във висящо положение. Тези два проблема не са свалени от дневен ред и ще продължат да ни занимават. Сигурен съм, че преди всяко провеждане на избори или по други поводи ще има политически партии, които ще предлагат преразглеждането на тези въпроси. От гледна точка на стабилността на правилата на демократичното състезание това, което вчера стана, не е добре. Отхвърлянето на референдума всъщност оставя за в бъдещето по-категоричното и авторитетно разрешаване на тези въпроси. Според мен колкото по-стабилни са изборните правила, толкова вниманието ще е по-съсредоточено върху съдържанието на политиката, а не върху процедурата и това ще по-добре за страната като цяло.
Фокус: Каква е оценката Ви за темата на въпросите – подходяща ли е тя за провеждането на национално допитване?
Даниел Смилов: Да. мисля, че темата е подходяща. Хубаво беше, че тя е зададена на принципно ниво, защото малцина са запознати с детайлите на различните избирателни системи и последиците от тях. Но ако хората заявят, че искат голяма част от представителите в Народното събрание да бъдат избирани мажоритарно, тогава депутатите трябва да подберат подходящата за българските условия система ,която да дава съчетание между състезание на кандидати и на политически партии. От моя гледна точка, ако се прави реформа в изборното законодателство, най-удачно би било да се възприеме немският модел, който дава такова съчетание. При него хората гласуват и за кандидати, и за партии. По този начин има тясна връзка между избирателя и представилите в парламента, но същевременно системата не изкривява резултата, а дава пропорционален резултат по отношение на партиите. При нея малките партии не са толкова ощетени, колкото при други варианти на мажоритарната система, каквито са англосаксонския или френския.
Фокус: Какво е мнението Ви за формулировката на въпросите, което беше една от основните критики по-специално този за въвеждането на мажоритарното избор на депутати? Можеше ли депутатите да го прецизират?
Даниел Смилов: Въпросите бяха правилно зададени. Единственото възражение бе за първия въпрос – за мажоритарната система, но влизането в детайли би направило въпроса недостъпен за мнозина: хората няма да разберат какво ги питат. Вариантите са два - да бъде предоставен избор между готови изборни системи или да се остане на едно по-абстрактно и принципно ниво – за параметрите на избирателната система. В нашия случай беше избран вторият вариант и аз не виждам проблем в това. Депутатите биха могли да преформулират въпроса, но те не направиха такъв опит, защото между тях нямаше съгласие в каква посока да се случи това. От тази гледна точка не е коректно да прехвърлят на президента вината за собствения си провал по този въпрос.
Фокус: Какво мислите за въвеждането на задължително гласуване? Начин ли е това да се върне доверието в политическата система?
Даниел Смилов: Идеята, хората да бъдат питани какви трябва да са основните аспекти на избирателната система, е добра. Трудно ми е да кажа в каква посока биха гласували по въпроса за задължителния вот. Има модели, които работят със задължително гласуване и при тях обикновено има по-високо участие в зависимост от начина, по който е въведен задължителния елемент. На този етап е много трудно да се предвиди какви ще са ефектите от това по-високо участие върху българската политическа система. Може да се очаква, че ще започнат да гласуват групи, които досега не са го правили. В голямата си част те не са толкова образовани и нямат голям интерес към политиката и би било интересно да се види кои партии те биха предпочели, ако по законодателен ред бъдат мобилизирани да гласуват. Въпросът за ефектите от различните избирателни и системи е доста сложен и трябва да имаме конкретната формула, до която би се стигнало ,за да правим по-точни прогнози. Аз не споделям мнението, че задължителният вот е противоконституционен, понеже, видите ли, това е право, а не задължение. Въпросът поражда различни теоретични питания. Същността му е в това дали всяко право съдържа в себе си обратното право, така както правото да говориш, съдържа в себе си правото да мълчиш, например. Някои биха направили аналогията, че правото да гласуваш съдържа в себе си правото да не гласуваш. Тази аналогия обаче не важи за всички права – правото да си свободен, не съдържа в себе си правото да се продаваш в робство и правото на живот не съдържа в себе си правото на евтаназия. Така че аналогията е механичен, неиздържан аргумент. Без да влизам в повече детайли, твърдя, че не е необходима много сериозна конституционна ревизия, за да се въведе задължително гласуване.
Фокус: Можеше ли Народното събрание да реши въпроса с електронното и дистанционното гласуване и не обезсмисля ли това провеждането на референдум?
Даниел Смилов: Не бих казал, че референдумът се обезсмисля, но при всички случаи той щеше да бъде много по-значим за демокрацията, ако съдържаше трите въпроса. Щеше да е много по-привлекателен за гражданите, много повече хора щяха да гласуват заради другите въпроса. На второ място проблемът с електронното гласуване е по-скоро технически. Мисля, че всички биха били съгласни то да бъде въведено, въпросът е да има нужните гаранции, че няма да се злоупотребява с тази възможност. Дори да не се събере достатъчен кворум по този въпрос наесен, парламентът така или иначе трябва да предприеме мерки за неговото въвеждане. То не може да стане от днес за утре, но е разумно да се направи програма в рамките на 3-5 години, в която да има реален прогрес в тази посока.
Фокус: Какви са очакванията Ви за референдума и какво би се променило след евентуалното въвеждане на електронно и дистанционно гласуване?
Даниел Смилов: Както вече казах, очаквам по-ниска активност, отколкото ако и другите въпроси бяха останали. Шансовете да бъде събран нужния кворум, са малки. Въпреки това, според мен, електронното гласуване е мярка, която мнозинството от хората споделят и едва ли имат сериозни аргументи срещу нея. Затова Народното събрание трябва да предприеме мерки за въвеждането му и като минимум очаквам ангажимент за програма, която в близко бъдеще да доведе до ефективно електронно гласуване. Какъв ще е резултатът от него – според мен той ще е позитивен. Като цяло това е модернизация на нашата избирателна система - по този начин тя ще бъде в крак с времето. Днес огромна част от българските граждани са мобилни и имат достъп до интернет, така че това би било огромно облекчение за мнозина. На второ място, не по-малко важно е ,че по този начин ще имаме възможност за по-ясен ангажимент към българите, които живеят извън страната. Било такива ,които живеят в ЕС или такива, които пътуват, за да намерят работа временно. Това е важно, защото България вече има сериозна диаспора извън страната и контактите с тези хора трябва да бъдат запазени. Електронното гласуване е един от тези начини. Не мисля, че някой ще пострада от въвеждането на електронно гласуване, защото хората, които няма да се възползват от него, ще имат стандартните начини да сторят това.
Василена ЙОРДАНОВА

Няма коментари:

Публикуване на коментар