По повод оставката на Христо Иванов

Достоен ход на Христо Иванов с подаването на оставката! С неговото участие в правителството вече всички имат представа какво може да се постигне с честост, принципност, много кураж и последователност. Гражданите би трябвало да са му изключително благодарни както за свършената работа - която никак не е малко - така и за показването на границите на възможното в рамките на този парламент. То, за съжаление, се оказа недостатъчно и оставката е единствен възможен ход. Опитът - макар и негативен - безспорно си струваше и той не трябва да е повод за униние, а просто за смяна на методите. Този парламент очевидно има нужда от истинска опозиция - и вътре в него, и в обществото.
Вчера минавах мисловно през различните варианти на възможни гласувания. Днес явно попаднахме в този:
"Вариантът на ДПС/АБВ събира 2/3 мнозинство (или дори ¾). Това би било открита заявка от страна на ГЕРБ, че иска да управлява с ДПС и РБ трябва да даде шанс на партньора си да изживее мечтите си, ако лелее такива. Тогава РБ излиза в опозиция, запазва идентичността си и се позиционира еднозначно за едни нови избори. А те няма да закъснеят, защото формат ГЕРБ-ДПС ще е самоубийствен за Борисов;"
Сега остава да видим доколко РБ ще отиграе ситуацията принципно-политически (а не кулинарно-трапезно). Радан Кънев направи вече своя избор и той заслужава адмирации. Това е и мисленето, което е в състояние да запази РБ като политическа формация със сериозен потенциал. Политически основания за присъствие в правителството и мнозинството РБ вече няма, защото дори по ключови въпроси - като конституционната реформа и антикорупционния закон - партньорите му от мнозинството гласуват с ДПС. Вярно е, че министър Москов с много труд доведе реформата в здравеопазването напред и получи обществено признание за това. Оттеглянето му ще е загуба - малко са кадърните хора, които могат да предадат енергията си на околните и да променят нещата. (Същите разсъждения се отнасят за Кунева и Ненчев). Но все пак в голямата картина този аргумент не може да натежи в полза на оставане на блока в правителството. РБ би загубил идентичност с толкова голям компромис. Излизането му в опозиция би имало рационализиращ ефект в политиката - би показало, че има алтернатива и то реална на това, което ГЕРБ и ДПС правят.
ГЕРБ очевидно избра партньорство с ДПС и е добре това да стане пределно ясно, а да не се скрива зад някаква природна или международна неизбежност. Те имаха избор и го направиха днес. Разочароваща е монолитността, с която действаха, и липсата дори на един инакомислещ в тази формация. Парламентаризмът все пак е за хора, които могат да формират собствено мнение и да се вълнуват от принципни дебати. Днес в рамките на най-голямата партия това не се случи, но да приемем, че е по изключение.
Борисов и ГЕРБ могат да си имат правителство. Всъщност те можеха да направят съюз с ДПС още след изборите в 2014 г. Тогава имаха причини да не го правят. Сега явно са ги забравили. Не мисля, че техните избиратели страдат от същата амнезия. Вече не е нужно да се говори с евфемизми като "Бостан", "КОЙ" и т.н. Имаме ясно консолидиране на сили, които имат интерес от запазване на сатуквото в прокуратурата, съдебната власт, ключови регулатори, както и от замитането на аферата КТБ. Наричайте тази коалиция както искате - днес тя се официализира.