Годината на разцеплението ("Дневник")

Бойко Борисов, Лютви Местан и Радан Кънев в парламента
Фотограф: Анелия Николова

 

От Даниел Смилов

Последна промяна в 07:01 на 29 дек 2015

2015 г. донесе разединение и разцепление в българския политически живот. Вървейки от незначителното към по-претенциозното, можем да обобщим годината по следния начин:

1. АБВ моментно се разцепи на Първанов и парламентарна група. Основното деление в тази формация обаче остана между про-европейската надстройка на Калфин и про-руската база на Първанов;

2. Барековци се разделиха на Бареков и барековци, като вторите се разделиха още веднъж на про-ГЕРБ и про-правителствени;

3. Национал-популистите се разделиха на русофил-патриоти и атлантик-патриоти;

4. Атлантик-патриотите се разделиха за местните избори на ВМРО и НФСБ;

5. В самия край на годината атлантик-патриотите се разделиха със себе си като подкрепиха русофилската речовитост на Доган;

6. Русофил-патриотите се разделиха на БСП и Атака;

7. БСП се раздели на острието Мая Манолова и на не толкова остри членове;

8. Не толкова острите се разделиха на Михаил Мирчев и нормални членове;

9. Реформаторите се разделиха на всичко, което беше възможно, както и на Радан Къневци срещу Пепи Московци;

10. ДПС се раздели на морфичен резонанс срещу филологически дисбаланс, като вторият се скри в турското посолство, а първият започна да спасява България от Турция на фона на одобрителните възгласи на цялата кадесетура;

11. Две формации не се разцепиха – Атака и ГЕРБ. Причината за това беше патологичната личностна амбивалентност на техните лидери, които успяха да интернализират всички политически разделения. Волен Сидеров окончателно се раздвои на автентично психично предизвикан и театрално такъв. Конфликтът между двата персонажа се разигра драматично в Натфиз, в резултат на което и двамата загубиха депутатския си имунитет;

12. ГЕРБ остана монолитен, но на цената на продължаващо дълбоко душевно и поведенческо раздвоение в личността на самия Бойко Борисов. Той ту гласуваше с ДПС, ту коткаше реформаторите в правителството, ту се кланяше на изток, ту се пъчеше като член на Запада, ту се дистанцираше от модела "Кой", ту участваше на неговите партита и тенис турнири, ту се блещеше срещу корупцията в съдебната система, ту гласуваше конституционно заедно с прокуртурата... За да не изпаднат в конфузия, депутатите на ГЕРБ спряха да се изказват и мислят самостоятелно (което се оказа не чак толкова непосилно) и започнаха направо само да гласуват. По този начин те избягнаха влизането в когнитивен дисонанс с лидера или самите себе си.

Някои наричат личностното разцепление усет за ситуационен баланс. Други го наричат шизофрения.

В аморфната среда след разцеплението се родиха нови и неочаквани синтези. Макс Вебер е смятал, че способността да правиш нелогични коалиции, пресичащи традиционни клийвиджи, е белег на харизматичност. От друга страна, тези синтези могат да бъдат резултат на мисловна обърканост и безпътица. Преценете сами:

1. Правителственото мнозинство се разпадна, в резултат на което се увеличи и в него влязоха почти всички;

2. Мая Манолова беше избрана за омбудсман в парламент, в който десните би трябвало да доминират;

3. БСП беше против конституционната поправка по принцип, но гласува за доминацията на прокуратурата в нейния (ВСС) панел в частност;

4. Москов се съедини с Борисов повече от Кунева;

5. Пеевски отново се съедини с Цветанов по полицейско-синдикални, партийно-строителни, изборни и общи медийно-комфортни въпроси;

6. Борисов се съедини с Първанов и Местан по конституционно-прокурорски въпроси и не само;

7. БСП се съедини с Волгин;

8. Волгин се съедини със Слави;

9. Каракачанов се съедини с Доган по стратегическа визия и борба с Турция;

10. Ген. Атанасов подкрепи Местан срещу по-голямото зло;

11. БСП се съедини с БПЦ в остра позиция срещу бежанците;

12. Божидар Димитров обедини още по-широка коалиция за национално възмогване чрез исторически кич и липса на човешка солидарност;

13. Паси подкрепи и НАТО, и Доган;

14. Андрей Райчев обаче го удари в земята, като успя да подкрепи всички в протежението на годината.

Доколко трайни са тези нови алхимични съединения и сплави?

2015 г. показа, че те са доста нетрайни. Големи надежди вдъхваше новият философски камък на политиката у нас, който мнозина поетично наричаха "Бостан". Но съществен елемент от тази сплав завърши годината скрит в турското посолство, което отваря възможността за нови експерименти.

Един от вариантите е по повод на президентските избори да се създаде коалиция "Доганисов", която обаче ще е толкова губеща за задната си част, че тя едва ли ще се съгласи на нея. Същото може да се каже за по-широкия формат "Пърдоганисов". Ако се върви в тази посока, поне предницата трябва да е от най-голямата партия – като в бойкото "Бориган", например. Тогава и задницата ще може да се разшири и да стане нещо като "Бориганеевски".

Но едно са мечтите, друго са реалностите. Философският камък за едни е турлю гювеч за други, а истината е, че default позицията е втората.

Наздраве за Новата 2016 г.!