Партиите на Евровота: ГЕРБ

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/05/21/2304173_partiite_na_evrovota_gerb/



Един човек работил в завод за шевни машини и си отнасял вкъщи всеки месец по една част. Когато ги събрал всичките, решил да ги сглоби и се получила лека картечница. Избирателите на ГЕРБ са в сходно положение – те си дават гласа и мислят, че участват в създаването на един политически продукт, а обикновено накрая получават странна и неочаквана сглобка. Защо става така и може ли най-голямата дясна партия да си остане шевна машинa?

ГЕРБ е ключово важна формация за развитието на дясното: тя запази огромно влияние сред избирателите – над милион гласуваха за нея през май миналата година, а и досега е най-голямата партия в страната (въпреки непрестанните опити за кражби на електорат и депутати). Нещо повече - тя има излаз към групи от граждани, с които традиционната десница и наследниците й от Реформаторския блок (РБ) трудно общуват – хората от провинцията, по-центристки ориентираните, както и тези с по-ниски доходи. В този смисъл ГЕРБ има потенциал да стане "народна" партия, но това, което й пречи, далеч не е маловажно и несъществено.

На първо място, генезисът на ГЕРБ беше популистки – партия, формирана около харизматичен лидер. И до днес съществуват сериозни съмнения доколко тя може да просъществува без Борисов, доколко е нещо по-различно от негова проекция. Това е важна характеристика, защото след февруари 2013 г. започна едно постепенно оттегляне на лидера й от светлините на прожекторите: докато преди това той бе непрекъснато в студията, търсеше и получаваше непрестанно репортерско внимание, след решението да подаде оставка изявите му станаха далеч по-премерени и епизодични. На какво се дължи това – не знаем: смяната на властта и съответната смяна в политиката на медиите може да е част от обяснението. Но остава впечатлението, че като плод на самостоятелно или наложено му решение самият

Бойко Борисов е пестелив и умерен, което е видно и в настоящата, нискокалорична кампания на ГЕРБ

Тази ниска калоричност е парадоксална в ситуация, в която ресурс има, правителството е слабо, а мнозинството е съшито с бели конци.
Партиите на евровота: ГЕРБ
Стартът на предизборната кампания на ГЕРБ
Фотограф: Надежда Чипева
Капитал

На второ място, ГЕРБ носи тежък багаж от съмнителни връзки с бизнес кръгове. Много се е писало по въпроса, но почти до края на мандата си Борисов беше в тясно сътрудничество с групата на Пеевски и Цветан Василев, която преживя завиден възход в периода 2009 - 2013 г., и то въпреки икономическата криза. Накупени бяха още медии, както и големи, структуроопределящи фирми и предприятия. Въпреки обръщането на тази група срещу самия Борисов, въпреки откритите заплахи за разправа срещу него все още той не е направил нито едно директно изказване срещу Пеевски или Цветан Василев, докато първият от своя страна не спестява да изразят чувствата си към бившия си приятел. Тази емоционална асиметрия не е обяснима просто с характерологическите специфики на типажите: освен усещане за недоизказаност по-тревожното е, че подобно поведение изглежда породено от скрити зависимости.

Интересно развитие в това отношение беше и питото кафе между Борисов и Местан, както и добрите думи за ДПС, които Борисов каза по време на кампанията. Да си спомним, че през 2009 г. една от основните точки на ГЕРБ бе да оставят ДПС извън властта. Да, сегашното поведение може да се тълкува като увертюра на Борисов с цел сваляне на правителството на Орешарски с помощта на Местан. Но едва ли някой политически лидер може да е толкова наивен да смята, че нещо подобно ще се случи. Още по-малко реалистична е коалиция ГЕРБ - ДПС в този парламент: една

такава маневра има потенциала да взриви социалния мир в страната и да повлече ГЕРБ към политическото дъно

Трето, управлението на ГЕРБ стана пословично с т.нар. полицейщина, символизирана най-вече от политиката на МВР и Цветанов. Проблемът започна със срастването на МВР и телевизията, громенето на бандити на живо, правенето на ПР чрез службите на държавата. Доколкото в процеса бяха разкрити и истински, опасни организирани групи, тази политика не се отрази негативно на ГЕРБ. Впрягането на службите срещу политически опоненти като случая Гуцанов или прословутите папки на Станишев показа, че ГЕРБ ще взаимстват опита на БСП с ДАНС и Алексей Петров, творчески ще го развият и усъвършенстват. Крайната фаза на полицейщината беше срастването между Цветанов и Пеевски в процеса на интензивното им общуване вътре и извън министерския кабинет. Тук вече като че ли ставаше дума по-скоро за взаимно изгодно сътрудничество в назначаване на магистрати и политици, медийни чадъри над определени фигури и пр. и пр.

Комбинацията от тези три стадия на "полицейщина" накърни драматично имиджа на ГЕРБ и настрои много групи срещу него, особено бизнеси

които се оказаха пред мощта на държавната машинария във всичките ѝ полицейско-данъчни превъплъщения.
Партиите на евровота: ГЕРБ
Стартът на предизборната кампания на ГЕРБ
Фотограф: Надежда Чипева
Капитал

Четвърто, ГЕРБ водеше учудващо промискуитетна коалиционна политика, както и бе изключително лежерен по идеологически въпроси. Уж член на ЕНП, Борисов предпочете да не влиза в специални отношения със "Синята коалиция", а да разчита на подкрепа от сложна палитра от партии, включваща дори "Атака" и РЗС. Заиграването на ГЕРБ с национализма бе видимо в началото на управлението му, макар че то постепенно отслабна. И досега обаче Борисов не обича да си затваря врати. Въпреки повече от година на сериозна политическа конфронтация все още не е немислимо Борисов (ако зависи от него) да влезе в коалиция с която и да било българска партия, включително БСП. Това е така, защото той е ситуационен играч, опитва се да извлече максимална изгода от положението, да не изпада в изолация (което е, изглежда, голямата му драма в сегашния парламент). Но тази ситуационност превръща ГЕРБ в непредвидим партньор и прави дългосрочни и принципни коалиции невъзможни.

Пето,

"дясното" в политиката на ГЕРБ е неясно и размито

По времето на Симеон Дянков ГЕРБ беше за строга финансова дисциплина, ниски социални разходи, нисък външен дълг и т.н. След избухването на протестите през 2013 г. Борисов се раздели неочаквано бързо с Дянков обаче, който дотогава изглеждаше основен идеологически стожер на целия политически проект. Тук отново виждаме вече споменатата ситуационност и повратливост, която е гаранция срещу идеологически догматизъм, но която също така повдига много въпроси за принципността на дадено управление. Основната идеологическа "котва" на Борисов остава членството в ЕНП и възхищението от политиката на Меркел по-специално. В този смисъл освобождаването от Дянков не бива да бъде четено като загърбване на всички идеи за финансово отговорно управление. А трябва да се каже, че поради догматизма на бившия финансов министър беше пропуснат моментът да се облекчи положението на най-уязвимите групи от населението, да се направят някои социални плащания, които държавата лесно би си позволила. В този смисъл раздялата с финансовия министър беше по-скоро закъсняла, но необходима политическа корекция. Липсата на обяснение защо всичко това се случва, какви са точно грешките и прочее остави впечатление, че Борисов е готов да зареже финансовата дисциплина с цел краткосрочни политически изгоди.

Въпреки този проблематичен багаж, така както стоят нещата в момента,

ГЕРБ носи сериозна отговорност за развитието на дясното. Три сценария са възможни:

Европейски: ГЕРБ се опитва да се наложи като европейска народна партия, къса проблематичните зависимости от бизнеси и символно скъсва с полицейщината, като за целта се разделя с Цветанов (макар че той самият не е единствен виновник за практиката). ГЕРБ се опитва да заложи по-дългосрочни програмни цели, да изчисти принципите си, което отваря вратите за коалиране с други партии от ЕНП и затваря вратите за заиграване с националисти и други популисти. Естествен и желан партньор при едно такова развитие би бил РБ, който би заемал по пропазарни и социално по-либерални позиции. ГЕРБ би бил народната, масова партия, докато РБ би бил по-отворен към интелигенцията, градската средна класа и т.н. За този вариант има предпоставки: напоследък общуването между двете формации върви на по-разумни начала, а и ГЕРБ се стреми да заеме проевропейски позиции по украинската криза и газовата политика на страната, като настоява за строго спазване на европейските правила.
Партиите на евровота: ГЕРБ
Бойко Борисов и Жан-Клод Юнкер на метростанция "Европейски съюз" при откриването на кампанията на ГЕРБ
Фотограф: Красимир Юскеселиев
Дневник

Унгарски: ГЕРБ прави националистически завой, продължава да фаворизира определени бизнеси и да преследва други чрез държавния апарат, опитва се да си осигури медиен монопол, оказва политически натиск срещу опозицията, доразвива полицейщината. Както опитът на "Фидес" и Виктор Орбан показва, това може да е силно популярен пакет, който с определена доза икономически успех може да гарантира впечатляващи електорални победи. При този вариант ГЕРБ се позиционира срещу дясно-либералното представителство на градската средна класа (РБ), опитва се да капитализира националистическия вот с акции срещу чуждестранни инвеститори, антиеврпейска реторика и пр. Естествени партньори на Борисов при една такава политика биха били партии като НФСБ, а защо не дори "Атака" и Бареков. Хубавото е, че в България предпоставките за този сценарий по-скоро не са налице. "Атака" зави много наляво и много в русофилска посока, за да направи идеологическия синтез възможен. По важното е, че ЕС все още има осезаема притегателна сила за българина, което Борисов добре усеща. В средносрочен план обаче подобно унгарско развитие не може да се изключва.

Български: Нещата продължават както досега, Борисов ситуационно се нагажда към една или друга партия, като влиянието на ГЕРБ постепенно спада. Този вариант е повторение на случилото се с НДСВ. Вярно е, че Борисов запази далеч по-високо доверие за собствената си формация, отколкото НДСВ имаше след четири години управление. Но пък вече той е извън властта, ерозията продължава и не е изключено да последва съдбата на Сакскобургготски, ако не успее бързо да стигне до избори (и то предлагайки ясна политическа алтернатива на тях). При българския вариант ГЕРБ не трябва да прави никакви особени партийни или идеологически реформи – може да задържи и полицейщината, и бизнес връзките, и другите зависимости, които биха му донесли краткосрочни изгоди, разбира се. В крайна сметка в този вариант ГЕРБ малко по малко ще освободи дясното пространство за други политически субекти.

Предстоящите европейски избори няма да отговорят окончателно на въпроса накъде се е запътил ГЕРБ, но ще покажат дали лидерите му имат съзнание за възможните алтернативи. Трябва да кажем, че не всеки вариант е по-добър от българския (статуквото) – унгарското развитие например е силно проблематично и от гледна точка на демокрацията, и на конституционализма. Така или иначе, избистрянето на ситуацията в българското дясно – и в ГЕРБ по специално - би помогнало на гражданите да се отърват от чувството, че вместо шевна машина винаги получават нещо друго – било то мафиотски патлак или просто детска пушка с тапа.