Партиите на Евровота: ДПС и Бареков

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/05/15/2295913_partiite_na_evrovota_dps_i_barekov/

През 16-ти век части на Европа били поразени от т.нар. танцувална чума – без особена причина в градове като Страсбург тълпи започвали да танцуват непрестанно, в продължение на месец, докато краката на хората не издържали повече и те рухвали, като мнозина умирали от инфаркти, удари или просто от изтощение. Никой не е успял да даде задоволително обяснение на този феномен от психологията на масите. По сходен начин стои и въпросът с възникването на партийни образувания като "България без цензура", макар че настоящият текст ще предложи нещо като теория по въпроса.

Бареков не може да бъде обяснен без ДПС

въпреки че на пръв поглед двете формации изглеждат много различни. Едната – стожер на партийността; другата – партийна пеперуда, събираща прашец от най-неочаквани източници на аромати. И наистина, ДПС е най-постоянната характеристика на партийната ни система, най-стабилният фактор в нея. ДПС е и реален партиен феномен – партия, представител на интересите на определени групи граждани, на определени региони на страната. В този смисъл движението изпълнява традиционните функции на една партия, и през последните две десетилетия е изиграло съществена роля за интегрирането на българските турци в политическия процес.

Същевременно, обаче, ДПС постепенно се превърна и в корпоративна структура, представителство на специфични бизнес интереси около групите на Цветан Василев и Делян Пеевски, а мнозина подозират, че всъщност основният икономически фактор зад тях е самият Ахмед Доган. Детайлна публична информация за конкретните връзки между тези играчи не съществува, но е очевидно, че те действат като мрежова структура, в която успехът зависи в една или друга степен от всеки един от участниците. Банката подкрепя медиите, медиите подкрепят партията, партията подкрепя и банката и медиите и т.н. Този прост цикъл е облечен юридически в сложни и непроницаеми вериги от формални собственици и други обвързани лица, които в цялост представляват впечатляваща мрежа с влияние във всички сектори на обществения живот – съдебната власт не на последно място.

Най-опасният момент за просперитета на една такава структура е смяната на политическата власт, тъй като тя разчита на изключително тесни връзки с правителството.

От 2001 г. мрежата е била неизменно на власт

както по времето на Сакскобурготски (когато Пеевски прохождаше в политиката и обществения живот), така и при тройната коалиция, при която тя се разгърна и укрепна още повече. Първата криза дойде при победата на ГЕРБ през 2009 г., след която медиите на групата трябваше да сменят политиката си буквално в рамките на един ден и от най-върл опонент на Борисов, да се превърнат в негов най-всеотдаен защитник. Предложената сделка беше ясна – медийна и финансова подкрепа срещу политически гръб и влияние в правителството. Новите отношения – които постепенно се установиха - са се консумирали по много начини, като най-видимият от тях стана бивакът, който Делян Пеевски си устрои в кабинета на вътрешния министър Цветанов, неограниченият достъп до него (което означава и до другите министри), основаването на публично-частни партньорства със съмнителни цели, като опъването на медиен чадър върху криминални фигури (по признание на самия Пеевски).

Разбира се, симбиозата между мрежата и ГЕРБ, макар и доста успешна, не е била през цялото време щастлива. Причината за това е политически голямата тежест на ГЕРБ, дължаща се на Борисовото обаяние по отношение на масовото съзнание. В резултат, партията ГЕРБ по-трудно е била могла да бъде изнудвана: това означава, че за да постигне целите си,

мрежата е трябвало да увеличи разходвания ресурс – и финансов, и медиен и полицейско-съдебен

Нещо повече, като голяма партия, в ГЕРБ имаше фигури - Дянков и Плевнелиев, например - които бяха вътрешни опоненти на Цветанов - главния интерфейс (макар че тази сложна дума в случая е неудачна) в общуването с мрежата. Борисов имаше и лукса да балансира, да арбитрира между отделните интереси, като този арбитраж беше важен в ключови моменти: президентската кампания, скандалите между Пеевски и Любомир Павлов и Огнян Донев и т.н. С малки изключения, мрежата успяваше да спечели Борисов на своя страна, като малко по малко основните конкуренти бяха отстранени или изолирани.

И така до февруари 2013 г., когато стана ясно, че Борисов може и да не остане на власт. Дали мрежата активно е съдействала за това или просто се е стремила да се пре-застрахова от евентуална загуба не знаем. От публична гледна точка промяната стана видима с метаморфозата на Бареков в борец срещу ГЕРБ и безцензурните му обиколки из страната в подкрепа на антиправителствените протести.

Към месец май 2013 г. вече беше абсолютно ясно, че

мрежата е сменила политическия курс и се готви да управлява в коалиция с БСП

Символното забиване на нож в гърба на стария патрон дойде в деня за размисъл с костинбродската афера. Тя, разбира се, може да бъде четена и като опит да се повлияе на изборния резултат, но смисълът й всъщност беше друг. Да покаже на бившия политически господар, че целият ресурс на мрежата – от медиите до прокуратурата – ще бъде впрегнат срещу него. Нещо повече, тази операция беше и ясен сигнал към новия политически патрон – БСП: тя трябваше да му демонстрира на живо мощта на структурите, както и да въвлече представители на столетницата (най-вече в лицето на Мая Манолова) в своеобразно съучастие. По този начин тесните отношения бяха оповестени и официализирани.

Резултатът от изборите се оказа изключително изгоден за мрежата: слаба БСП, силна ДПС, необходимост от медиен, финансов и полицейско-съдебен ресурс за привличането на Волен Сидеров като трето колело на коалиционната талига. Вместо да се бори за благосклонността на новите политически господари, мрежата се оказа в положение те да зависят от нея. И тук се стигна до един впечатляващ акт на самозабравяне – изнудването на БСП за назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Може само да се гадае дали самият Станишев е бил изнудван или се е поддал на Стокхолмски синдром в комбинация с желание за личен реванш спрямо Борисов. Но че ръководните органи на БСП се чувстваха изнудени след злополучното решение е безспорен факт, потвърден от физиономиите и част от изказванията на членовете им.

Последващите събития и избухналите протести имаха нееднозначен ефект върху позиционирането на мрежата във властта. От една страна, в краткосрочен план нейната роля нарастна неимоверно, защото БСП пое курс към оставане на власт на всяка цена. За тази цел му беше нужна всеотдайната медийна подкрепа на вестниците в страната (които, с изключение на два-три, бяха подчинени от мрежата), както и на телевизията на Бареков. За необходимостта от финансово-полицейски ресурс - както за удържане на подкрепата на Атака, така и за отцепването на депутати от ГЕРБ - вече стана дума: в крайна сметка има ли някой, който вярва, че отцепниците, например, са били мотивирани от принципни, идеологически съображения?
Партиите на евровота: ДПС и Бареков
Плакат на ДПС - засега Делян Пеевски не се е появявал на предизборно събитие на партията или поне не е съобщавано за такова
[ДПС]

В по-дългосрочен план, обаче,

протестите нанесоха много силен удар на мрежата

На първо място тя стана публична и се официализира като част от властта, което автоматично я отслаби. На второ място тя компрометира основните си политически носители – ДПС и БСП: тяхното заложничество по отношение на специфични корпоративни интереси стана публична тайна. Трето протестите станаха повод за вътрешни сътресения в мрежата, за възникване на конфликти под повърхността.

И наистина, Пеевски може би си е повярвал твърде много и в дългосрочен план е поискал по-голям дял от общото начинание. Цветан Василев – като банкер – не би могъл да не страда от репутационните щети, които самото асоцииране с Пеевски вече му носи. ДПС, от друга страна, също страда от публичната представа, че е доминирано от Пеевски. Затова към края на 2013 г. започнаха процеси на преформулиране на отношенията в мрежата, на пренаместване на играчи с цел намаляване на репутационните щети и по-изгодно позициониране при следващата смяна на властта, която изглежда неизбежна. Един от сценариите в този процес е преобразяването на Пеевски от медиен могул в евродепутат.

Другият важен сценарий е

пускането на втори политически кон в надпреварата – Бареков – който да балансира нарастналата роля на тандема ДПС–Пеевски

както и да направи Цветан Василев политически малко по-самостоятелен играч. Тези процеси не ознаменуват разпад или вътрешен раздор в мрежата: напротив, става дума за купуване на време, в което тя да успее да компенсира понесените репутационни щети, без да изпадне от властта. Ако ББЦ влезе в един следващ парламент, тя ще направи нови пасианси между БСП и ДПС възможни.

Това е генезисът на Барековата формация. Останалото, както знаем, са:

Танци (с хореография от Нешка Робева), кебапчета и таблети + телевизия

Един въпрос, който все пак изниква, обаче, е не е ли това твърде изтъркан похват на политическо инженерство? Не сме ли виждали всичко това – дори в по-автентичен и убедителен вариант с Яне и особено с Волен? Логиката при новата формация е чисто рекламна, като при перилните препарати, където е важна не оригиналността, а честотата на повторението. Посланията са прости: пени се като Волен, накисва като Яне, а струва по-малко от тях, защото не иска от вас нищо, а ще раздава таблети и кебапчета. Пък обещава и още.

Зад тази семплост на ситуацията прозира нещо по-драматично, което г-н Бареков улавя. Продължаващият срив на доверието в политическата система роди огромни маси от отчуждени от политическото хора. Единственият начин те да бъдат привлечени към гласуване в момента изглежда директната материална изгода: плащане, таблет, пък дори и кебапче, влизат в тази мотивационна схема. Бареков разчита на този вот, без да се стреми да изгражда трайни, дълбоки и базирани на принцип лоялности. Неговият проект е ситуационен – основната му задача е да реши временни проблеми в адаптирането към властта на определени мрежи.

ББЦ в този смисъл е симптом

Ако основните партии не намерят начин да комуникират с отчуждените от политическото хора, ако не им дадат позитивен хоризонт на очаквания за България като политическа общност, безцензурни формации, ситуационни играчи ще продължат да избуяват предизборно като инструменти на групи с достатъчен финансов ресурс и апетит за властта.

Танцувалната чума си отишла така, както и дошла – неочаквано, без обяснение. Всъщност, нейната продължителност е била функция на енергичността и издръжливостта на участниците. Макар че всички признават особената енергичност на г-н Бареков, трябва да се каже, че паралелите с родната действителност свършват тук: дори и един танцьор да се изчерпи, появата на ситуационни партии, които се опитват да разбъркват политическия пасианс в полза на влиятелни мрежи, мобилизирайки гласовете на политически отчуждените, изглежда е по-траен феномен по нашите ширини.