Партиите на Евровота: Реформаторският вот

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/04/27/2288704_partiite_na_evrovota_reformatorskiiat_blok/


10 е хубаво число и май Ванга е казала, че спасението ще дойде, когато единицата и нулата се съберат върху интегралната бюлетина, когато кръгчето стане квадрат, и когато бюрекът изпече кебапче. Звездите явно са благосклонни към реформаторите, защото и Кобилкина сподели, че потентността на българските мъже спаднала драматично, което дава автоматично предимство на листа, водена от дама. Изследванията на Кънчо Стойчев и Андрей Райчев показват същото, когато сложите числата им в торба, разтръскате ги и след това ги изсипете направо в екселска таблица.

Като оставим подобни поличби настрана, Реформаторският блок (РБ) влиза в евровота

с надеждата да мобилизира групи от избиратели, разочаровани и критично настроени към сегашното управление

Тези избиратели искат да се видят представени чрез партия, която е силно проевропейска, не се възползва от популистки похвати в кампанията си и за която няма съмнение, че е зависима от корпоративни интереси. На фона на останалите политически субекти РБ естествено се позиционира по този начин, което е позитив в неговата стартова позиция.

Потенциалните негативи идват от две посоки обаче. Първо, много време беше загубено в конституирането на РБ и в изясняването на вътрешната му структура. Макар че към момента основните проблеми изглеждат решени, загубеното време трудно може да се компенсира. Още повече че кампанията съвпада с поредица от празници и неработни дни, което силно стеснява прозореца за интензивно общуване с избирателите. В този смисъл РБ трябва да разчита на изключително наситена, масирана кампания, в която основните му послания звучат не само на един глас, но често и отчетливо. Доколко такава кампания може да се организира и проведе в оставащото време е въпрос на ресурси, отношения с медиите и лидерска енергия: макар и трудни, коалицията има полезни ходове и в трите направления.

Вторият потенциален проблем идва от структурата на избирателите на РБ

видима на базата на социологическите проучвания. За блока ще гласуват основно два вида избиратели, които имат различни предпочитания за евентуален изход от едни предсрочни парламени избори. Те могат да се подредят (по степен на желаност) така:

Избирател А:

1) РБ да спечели мнозинство на избори

2) РБ да е най-голямата партия в парламента

3) РБ и ГЕРБ да имат мнозинство и да управляват на базата на коалиционно споразумение

4) Голяма коалиция с участие на РБ (пак със споразумение)

5) РБ е опозиция при всеки друг вариант.

Избирател Б:

1) РБ да спечели мнозинство

2) РБ да е най-голямата партия

3) Временна голяма коалиция или нещо като служебно правителство с подкрепа на РБ

4) РБ да е опозиция при всеки друг вариант.

И А и Б са за оставка на сегашното правителство и предсрочни избори, но те виждат бъдещия парламент по различен начин. За избирател Б изборите са необходими, макар че е вероятно те да приключат с резултат, не по-добър от сегашния: за него и ГЕРБ, и БСП са проекция на един и същ управленски модел.

Доколко разминаването във възгледите на А и Б е реален политически проблем? Едните избиратели биха предпочели да опитат вариант на коалиционно управление с ГЕРБ при определени условия, докато другите предпочитат да се премине директно към голяма коалиция/временно управление (с подкрепата на ГЕРБ, БСП, ДПС и др.) или пък опозиция (чисто като бройка А са може би по-многобройни, но това в случая е без особено значение).

Ако си представим реални следизборни ситуации

(разглеждаме хипотези за предсрочни парламентарни избори според очакванията, на които разделихме избирателите) обаче, различията между А и Б се стопяват почти напълно. Ето най-вероятните варианти към момента:

Вариант 1: РБ и ГЕРБ (като по-голяма партия) имат мнозинство и могат да сформират правителство. Тогава изглежда неоправдано РБ да иска направо голяма коалиция с ГЕРБ, БСП и ДПС за временно правителство. Защо да се дава бонус на загубили изборите партии (БСП и ДПС), които са се дискредитирали достатъчно с настоящото управление? Реалният избор за РБ би бил или да се съгласи на участие в коалиция с ГЕРБ, или да премине в опозиция. Тогава обаче защо да не се проучат възможностите за едно съвместно управление, като се обсъдят детайлни споразумения и пр.? И А, и Б допускат, че до коалиция може и да не се стигне при принципни различия – трябва да се види има ли ги и какви са. Да се отрича a priori възможността за разговори е арогантно, а и политически наивно и необосновано. Как ще завършат тези разговори е отделен въпрос.

Вариант 2: ГЕРБ и РБ нямат достатъчно гласове за мнозинство. Тогава е ясно, че отново между А и Б няма особени различия – предпочитаните варианти са или голяма коалиция/временно управление, или опозиция.

Разликите между А и Б може би са важни за предизборната кампания. А биха искали да видят БСП и ДПС изведени като основен опонент (докато ГЕРБ е конкурент). За Б всички останали партии са опоненти и са еднакви. И тук ми се струва, че разликите са минимални и се стопяват в реална ситуация.

РБ е опозиционна партия и системно налага този профил

В този смисъл основните му опоненти са управляващите – всичко друго би било подвеждане и объркване на избирателя. Разбира се, РБ може и трябва да има своите критики към ГЕРБ, но да ги третира като основен опонент наравно с управляващите би било по-скоро недоразумение в сегашната ситуация.

Като цяло избирател А цели промяна на политическото статукво чрез смяна на управлението. Избирател Б цели по-цялостна ревизия на партийната система. Тези две цели не си противоречат една на друга в политическата ни реалност. Смяна на управлението е необходимо за по-дълбока партийна промяна. Да, тя може да не е достатъчна, но без нея така или иначе не може да се мине. Едва ли някой мисли, че след смяна на сегашното управление всички проблеми веднага ще се решат, но това не значи, че статуквото трябва да се крепи. И А, и Б със сигурност биха подкрепили една такава позиция.

В този смисъл

потенциалното принципно разминаване вътре в електората на РБ

е по-скоро псевдопроблем. Той е доста успешно използван от опонентите на РБ обаче, които системно го представят като раздиран от някакви дълбоки вътрешни противоречия по отношение на позиционирането си спрямо ГЕРБ. Тази ПР стратегия на управляващите е разбираема: по този начин те се опитват да предотвратят дори в зародиш възможностите за общ фронт срещу тях. Един такъв общ фронт е нещото, което наистина ги притеснява в момента, защото е ясно, че БСП–ДПС не е печеливш формат и няма да може да има мнозинство в един нов парламент.

В такава ситуация, ако РБ сам се затвори в ъгъла на политическото пространство като опозиция на всички (и съответно на никой конкретно), рискува да стане доста удобна опозиция.