Путин завръща историята - тя се дърпа

http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/03/06/2256078_putin_zavrushta_istoriiata_tia_se_durpa/


Дали тече планово възстановяване на съветската империя? По-скоро си мисля, че кримската авантюра на Путин започна като паническа реакция, уплах от съдбата на Янукович. Да те изритат с протести е кошмарът на главата на всяка "управлявана демокрация" (managed democracy), при която с избори така или иначе нищо не може да се промени. Путин има интерес да преформатира конфликта в "етнически" и "геополитически" - руснаци срещу украинци, Запад срещу Изток и пр. По този начин

ще се поприкрие крахът на един режим, опитващ се да имитира неговия

Паническата реакция обаче показа, че конкретни планове за навлизане в Крим (а и останалата Украйна) е имало, разработени в голям детайл: от дислоцирането на войски на полуострова до преминаването на украински кораби и главнокомандващи на руско подчинение. Плановете бяха задействани по спешност дори преди края на олимпийските игри, което показва, че Путин е бил в извънредна ситуация.  

Сила или слабост демонстрира Путин? Сила, прикриваща слабостта, или слабост към силата? Сигурно и от двете по малко. Ефектът дотук е по-скоро в негова полза – другите бързо си признаха, че няма да се бият за Украйна (което е правилно). Англичаните отидоха и по-далеч, издавайки се, че и сериозни финансови загуби не са готови да понесат по повод на Украйна. Това е доста късогледа позиция, която се надявам да ревизират, подръчквани от разгневения дух на Чърчил.

В дългосрочен план обаче руската позиция е трудно удържима.

Русия не може да си позволи изолация от Запада и ЕС в икономическо отношение

Затварянето ще съсипе руската икономика, така както тя се е развила през последните две десетилетия: само опасенията за военни действия за часове изтриха немалка част от борсовата стойност на основните руски компании. Освен това самата Русия е сложна многонационална федерация, която няма особена полза от отваряне на международни спорове за граници. Съседи на Русия – като Турция например – също биха били крайно изнервени от подобно развитие.  

В този смисъл Путиновата игра е много опасна. Русия има лостове и ресурси да съсипе Украйна, но едва ли може да плаща цената на дълъг конфликт и да дърпа (част от) страната на буксир. А и каква ще е ползата на Русия от една подялба на Украйна, която всъщност е доста бедна държава - в пъти по-бедна от нас? Руската икономика е значително по-мощна от украинската, но да не забравяме, че дори и тя е сравнима по обем с Италия или най-много с Великобритания (2 - 2,5 трилиона долара БВП, докато БВП на ЕС е 16 трилиона долара; за сравнение, БВП на Украйна е около 170 млрд., а на България - около 55). Каквито и суми да е готова Русия да отдели за евентуална по-тясна интеграция с Украйна, икономическата гравитационна сила на ЕС е много по-голяма. Ето защо украинците като цяло са прави да протестират срещу едно много тясно обвързване с Евразийския съюз за сметка на перспективите за икономически отношения с далеч по-богатия ЕС. Като добавим към това и факта, че в Евразийския съюз ще членуват режими, които са или диктатури, или управлявани демокрации (фасадна форма на фасадната демокрация) става ясно, че офертата на Русия обективно не е много атрактивна.

Дрънкането на оръжия досега обаче, изглежда, успява в едно: да мобилизира поддръжници на партията на регионите и други проруски сили, да реабилитира по някакъв начин политическия блок "Янукович" или проруските сили в страната. Също така то помага да излязат напред политици по-удобни на Москва, като Тимошенко например. Самият Янукович вече е бита карта: връщането му в политиката на Украйна не е възможно. Но самото му присъствие в Русия може да се използва за легитимирането на някакви форми на интервенция.

Като цяло основната цел на Русия към момента, изглежда, е

да има собствена квота в управлението на Украйна

Преговорите оттук нататък ще са за по-голямо участие на "руснаци" в управлението. Ако Русия си гарантира такава квота, тя ще има де факто вето върху украинската политика. Спорът в този смисъл, изглежда, не е толкова за границите на Украйна, а за политическата й душа, да използвам подходящ русизъм.

На какво скъсване със Запада е готов Путин, колко от историята на Студената война иска да върне? Едва ли е готов да изкара цялата история на сцената и би предпочел да й покаже само носа, да загатне, че тя чака наблизо зад завесата. Засега драматичният ефект се получава, както Иван Кръстев показва във Foreign Affairs. Спомените са силни, страхът е голям, всеки е готов на компромиси, когато e вкаран в съспенс (по Хичхок) във фабулата.

Компромиси с какво обаче? Ясно е, че в Украйна трябва да има избори – без тях нищо не може да се получи. Дотогава ще има временно правителство: един компромис би могъл да бъде включване на представители на партията на регионите и други проруски сили в  него. Федерализация е друга възможност – по-голяма автономия за отделни региони, които да дадат вертикална руска квота в управлението. ЕС трябва да настоява за първия вариант, а не за втория: Босна показва, че тежката федерализация не води до нищо добро, само до парализа и де факто разделение. Затова при един позитивен вариант на развитие управлението до изборите, а и след това, трябва да се осъществява от някакъв вид широка коалиция, която се ползва с доверие и вътре в страната, а и от страна на ЕС, Русия и САЩ. Едно такова решение би уталожило притесненията на рускоговорещите, намалило влиянието на националистите: би дало шанс на стабилизацията на страната. Русия обаче ще трябва да се откаже от плановете за тясно приобщаване на Украйна в нейното икономическо пространство; ЕС пък ще трябва да поеме финансови ангажименти, което вече започна да прави.

Успехът не е гарантиран – ситуацията е доста сложна и свързана с много рискове, но все пак решения има. Лошото е, че при подобни опасни игри не всичко може да се калкулира. Конфликти може да ескалират заради паника, емоции, преиграване и пр., както по време на Студената война.

Друго, което е важно, е

пропагандно-идеологическата борба между евразийския модел и демократичния, която започва да се разгаря

Путинистите искат да покажат демокрацията като задължително провалена, вървяща надолу, обедняваща населението и пр. България е и ще бъде използвана като пример за "провалена" страна въпреки ЕС. Родните евразийци вече нададоха вопли по студията за загиващата нация, за 25-те години "обедняване" и пр. Според фактите да започнем с това, че България никога не е била по-богата в историята си – колкото и шокиращо да звучи това за ушите, привикнали на родните медии. Да, ако не бяхме правили грешки през тези години, щяхме да сме много по-добре: но обърнете внимание, че ние вече се сравняваме с най-богатата част от света – нашите партньори в ЕС. Извън ЕС бихме били доволни, ако не сме в ситуацията на Украйна или Беларус.

Затова в тази тежка ситуация е хубаво да ценим европейската си идентичност. Никой няма полза от една нова Студена война, особено в страни, където традиционно действа Бонд – Емил Бонд или Джеймс Боев.