Социален пол

Един аргумент от "Панорама", който накара министър Влади Горанов да замлъкне объркано: "понятието "социален пол" го няма в Конституцията, следователно е противоконституционно!"

Конституционалистите знаят, че това е фалшив аргумент, но пред широка аудитория минава. Контрааргументите са лесни: глупостта също я няма в Конституцията, но това не я прави нито противоконституционна, нито рядко срещана.

Основен принцип на правото е, че каквото не е забранено е разрешено - не ви трябва изрично разрешение за всичко. В този смисъл "социален пол" щеше да е противоконституционно понятие, ако влизаше в противоречие с определени конституционни ограничения. Например, ако изискваше признаването на еднополов брак. Нашата конституция определя брака като съюз само между мъж и жена. За стотен път явно трябва да се повтори, че нито Истанбулската конвенция, нито понятието "социален пол" изискват еднополов брак. (Между другото, понятието "социален пол" присъства в други български закони. Т.е. Конвенцията няма да го въвежда за първи път.)

Валери Жаблянов настояваше "социален пол" да се чете тясно в сексуален смисъл - нещо като "сексуална ориентация". Това е неправилно, защото освен тази ориентация понятието включва и други въпроси, като социалните роли на мъжете и жените и стериотипите, че е допустимо съпругите да се бият, например. Но дори да се фокусираме само върху сексуалния аспект на понятието, то не съдържа нищо противоконституционно - правото на различна сексуална ориентация е отдавна част от българското и международното право. ИК нито отнема, нито добавя към това право. Нито пък понятието изисква признаване на "трети" или друг пол от държавата - това също вече бе изяснено. В този смисъл "социален пол" не противоречи на конституционни текстове и НС спокойно може да го използва в законодателната си дейност (както всъщност вече се е правило).

В обяснителния доклад към ИК на едно място се споменават хомосексуални общности, ЛГБТ и т.н. Смисълът на този параграф е, че когато държавата взема мерки и, да речем, организира обучения срещу насилието, те трябва да са така направени, че да не дискриминират срещу тези общности. Например, децата не бива да учат, че не е редно жените да се удрят, но само ако са с традиционна сексуална ориентация.