Даниел Смилов
Това е най-доброто и най-рационалното решение за всички десни партии и избиратели по следните причини:
- Реформаторски блок отдавна няма. Той престана да съществува преди година, когато ДСБ излязоха от управляващото мнозинство. Кой е бил крив и кой прав ще се спори, но оттогава “РБ” е просто етикет, единствената стойност на който е, че определена група от хора гласуват за него по инерция или някаква друга (вероятно биографична) причина;
- Гласоподавателите на блока спаднаха от 7-9% до 2-3%, които няма да са достатъчни за влизането в следващия парламент на тази формация;
- Най-деструктивно за десните ще е да си организират кампания, при която ДСБ, един остатъчен РБ и новият проект на Христо Иванов се конкурират - тогава невлизането в НС на всички ще е гарантирано;
- Партиите от остатъчния РБ - СДС, ДБГ и т.н. - имат интерес да влязат в ясна предизборна коалиция с ГЕРБ. По този начин техните 2-3% (или дори повече) няма да се загубят и ще подпомогнат сформиране на евентуално мнозинство или поне по-голяма парламентарна група. Така или иначе за тези партии биха гласували хора, които смятат, че тяхната функция е да подпомагат ГЕРБ - тези избиратели ще оценят положително подобна ясна стратегия;
- ГЕРБ има огромен интерес от такова развитие. Така той ще покаже, че прави опити да “консолидира” десницата и ще вземе все още престижния в определени среди етикет “СДС”. Но много по-важно е, че по този начин ГЕРБ ще избегне чистата загуба на дясно-центристки гласове и създаването на впечатлението, че дясното е безнадежно фрагментирано. Това впечатление, ако се наложи в кампанията, ще даде автоматично голяма победа в ръцете на левицата. ГЕРБ не могат да разчитат на повече от 30% от местата в следващото НС - ако останалите са леви, патриоти и случайни популисти, ГЕРБ лесно ще бъде изолиран;
- Консолидацията на ГЕРБ, ДБГ, СДС и др. в предизборна коалиция от рода на тези, които БСП обикновено правят в ляво, ще даде възможност за създаването на втори десен център около ДСБ и “Да, България!”. Този център ще се бори за гласовете, които Борисов така или иначе безвъзвратно е загубил. Бойкотирането на подобен втори център колкото и да е парадоксално е губеща стратегия за ГЕРБ (въпреки инстинктите на г-н Цветанов). Ако този център не възникне, голяма част от десните избиратели просто ще си останат вкъщи или ще се пръснат по най-различни извънпарламентарни опции. (Президентските избори показаха, че призивите за “антикомунистически” вот в полза на ГЕРБ звучат кухо дори за собствените му избиратели). Така ГЕРБ ще остане партия без никакъв шанс да състави дясно правителство или дори да участва в сериозно дясно-центристко присъствие в новото НС. Единствената опция в такава ситуация би била доста дълбока опозиция, очакването за което пък ще откаже конформисткия вот от ГЕРБ (тези, които обичат да гласуват за победителя). А това ще свали още резултата на Борисов и компания. Перспективата за “голяма коалиция” с БСП (и ДПС) също би била привлекателна само за най-закоравелите привърженици на ГЕРБ, което отново демонстрира, че за Борисов втори десен център в парламента е всъщност изгоден. (Най-малкото този център ще вдигне преговорната цена на ГЕРБ, ако те толкова много искат да се коалират с БСП и ДПС, тъй като биха могли да твърдят, че имат опции и в дясно).
Алтернативата на този вариант с два десни центъра е стратегията “Цветанов” - унищожаването и раздробяването на малките десни формации, така че само ГЕРБ да остане на сцената. Това може да изглежда рационална стратегия на хора, за които политиката е игра с нулев сбор - за да спечелят едни, другите трябва непременно да загубят. В сегашната ситуация обаче от тази стратегия ще загубят абсолютно всички десни. Известна минимална координация и взаимодействие биха ги подпомогнали, каквито и да са принципните различия между тях.
Стратегията “Цветанов” всъщност вече демонстрира своя деструктивен потенциал. Тя допринесе за разпада на дясно-центристкото мнозинство зад правителството “Борисов 2” и даде президентския пост на левицата. Придържайки се към тази стратегия, ГЕРБ просто ще продължи свличането и само-маргинализацията си в следващия парламент. С по-малко места, той ще разполага и с по-малко потенциални партньори.
Това са изцяло реалполитик съображения, които са валидни независимо от това, кой какво разбира от “дясно”, кой за кого ще гласува и кой какви политики ще води. Важният дебат е, разбира се, по точно тези въпроси. Но всъщност изборната тактика може да се окаже решаваща - ако тя е неудачна, съдържателният дебат ще бъде до голяма степен безпредметен.
Саморазпускането на РБ не би било отрицание на постигнатото от блока. Напротив, продължаването му в сегашната форма го дискредитира напълно и го прави да изглежда абсолютно нелеп. Функцията му оттук нататък би била просто да фрагментира дясното и да обрече всички десни формации на неуспех по гореспоменатите причини. Зомбирането на формацията до края на предсрочните избори няма как да допринесене за по-добра оценка за общата й политическа роля, в която имаше и много добри, и полезни неща.
Всъщност със саморазпускането си РБ би съхранил двете си най-ценни характеристики, които с течението на времето влязоха в теько противоречие. Първо, РБ беше създаден като политически инструмент на желанието да се разгради модела “КОЙ”, да се освободи държавата от захвата на определени интереси, да се търси отговорност за фалита на КТБ. След декември 2015 г. на голшма част от десните избиратели стана ясно, че в коалиция с ГЕРБ това няма да се случи. Разпускайки се сега, РБ ще даде възможност за консолидирането на тези избиратели в представителство, което отговаря на по-радикалната им позиция.
Второ, РБ възникна с идеята да предотврати фрагментацията на дясното и поне за година показа, че това е възможно. То все още е възможно, но единствено по формулата описана по-горе, а не по тази от стратегията “Цветанов”.
Казано теоретично, десните са изправени пред проблем на колективното действие. Ако всички действат егоистично и гледат само собствения си интерес, ще постигнат най-лошия възможен резултат. Един от проблемите на колективното действие носи показателното заглавие “Дилема на затворника”.
В една държава с безконтролна прокуратура, в която главният прокурор еднолично определя какво е законно и какво не е, “Дилемата на затворника” може да придобие съвсем различен, а-теоретичен смисъл.
Дилемата на затворника в една таблица
Да
допуснем, че на следващите избори ГЕРБ, РБ, ДСБ и „Да, България!“ могат да
спечелят в най-оптималния вариант около 115 гласа общо. Да допуснем също (с
известно опростяване на ситуацията), че тези партии формират основно два играча
– ГЕРБ и „втори десен център“. Тогава опциите са следните:
1. Минимално
сътрудничество между ГЕРБ и втори десен център
ГЕРБ
формират предизборна коалиция със СДС, ДБГ..., а ДСБ и „Да, България!“
формират втори десен център. Общият резултат вероятно би бил:
ГЕРБ – 85-90 депутата
Втори десен център – 25-30 депутата[i]
|
2.
Сътрудничество само от страна на ГЕРБ,
егоизъм от останалите
ГЕРБ сътрудничи с
по-малките, а РБ, ДСБ и „Да, България!“ играят егоистично и максимизират
собствените си гласове. Общият резултат би бил:
ГЕРБ – 60-70 депутата
Втори десен център – 45-55 депутата
|
3.
Сътрудничество само от страна на РБ и
други по-малки формации, егоизъм от страна на ГЕРБ
Това е вариант „Цветанов“.
РБ сътрудничи на ГЕРБ като се самоубива и прави невъзможно влизането на други
десни партии в парламента:
ГЕРБ – 90-95 места
Втори десен център – 0 места
|
4.
Всеки за себе си
Това е вариант, при който
всеки се стреми да анихилира другия:
ГЕРБ – 50-60 депутата
Втори десен център – 0 места
|
Изводът е, че ако се полакомят, ГЕРБ ще изберат вариант 3
(който им обещава най-много места), а по-малките партии ще изберат вариант – 2
(по същита причина). По този начин всъщност всички ще реализират вариант 4 и ще
получат възможно най-малко места. Е, за ГЕРБ ще остане утехата, че те са в
парламента, а другите са отвън и втори десен център няма. Но все пак това ще е
учебникарски пример за егоистично максимизиране на индивидулна полза, което
води до колективна ирационалност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар