За златните пешки в енергетиката

(По повод публикация в "Капитал")

Големите заплати на служители във фирми като "Южен поток" повдигат два въпроса. Първият е за конфликта на интереси - как ръководители на енергийните предприятия защитават държавния, когато от друго място им плащат много повече. Този въпрос е разгледат подробно от Илин Станев в статията в "Капитал". Второ и може би по-важно е, кой всъщност плаща за тези огромни заплати, административни разходи, комисионни и т.н.

Отговорът, който Добрев дава пред "Капитал" е, че парите са от заем (в крайна сметка заем на България), който ще се изплаща от приходите от реализирания Южен Поток:

"В моя мандат се взеха решения за "Южен поток", които са изцяло в защита на интереса на БЕХ. Основното ни притеснение беше, че акционерният капитал, с който холдингът трябваше да участва в проекта, беше в размер на близо един милиард лева, който ние трудно щяхме да осигурим", обяснява той. В края на 2012 г. беше подписано споразумение, че финансирането ще се осигури изцяло от "Газпром" под формата на заем, който да се изплаща от бъдещите дивиденти от проекта. Така рискът беше прехвърлен изцяло на руската страна"

Презумпцията в това твърдение е, че ако не се завърши проекта, няма да връщаме нищо и всъщност Газпром ще е платил цялата сметка. Т.е. - Газпром е плащал и заплатите и всичко останало.

Силно се съмнявам, че това е вярно, защото дяволът (като с реакторите) е в детайлите на подписаните споразумения. Може да се окаже, че реализиран проект няма, но легитимни разходи от дружеството са направени (и преди, и след споразумението от 2012 г.). Може да се окаже също, че българската страна е неизправна за неизпълнение на определени споразумения за части от проекта (проучвания, отчуждавания, трасета и пр.). За което може да се дължи обезщетение. Хубаво е също да се види какви заеми сме вземали (пряко или чрез държавни дружества) от руската страна по този проект, как тези заеми се обслужват, за какво са отишли парите и т.н. Тези "дребни пера" може всъщност да се окажат стотици милиони.

Да припомним, в началото на тази година министър Дончев каза пред парламента (в рамките на парламентарен контрол), че сметката "дотук" за Южен поток е 200 млн. лева.

Е, как става така, че хем целият риск е за руската страна, хем ние сме си платили 200 млн. за удоволствието?

При такива крупни начинания, свързани с голям публичен разход дори и при нереализирани проекти, е хубаво да се прави пълна проверка от нарочна парламентарна комисия, която да излезе с доклад за ползите, загубите, отговорностите и т.н. Комисията по КТБ не свърши здоволително работата си, но дори нейният доклад направи публична огромен по обем информация. Съображенията за конфиденциалност на преговорите с руската страна също не са основателни - колко публичен ресурс е похарчила България за един проект не може да бъде тайна. (Още повече, че през 2014 г. документацията по Южен поток бе внесена в НС).

Така че добре е, когато се говори за възобновяване на подобни проекти, да се тегли чертата и да се види какво точно и ЗАЩО е похарчено дотук по тях. Да се направи ясна оценка на отговорности, на фективността на разходваните средства и т.н. Разследващите журналисти вършат своята работа, но и институциите - особено парламента, но не само - не бива да се ослушват.

В крайна сметка, защо няма специална парламентарна комисия за "Южен поток" при положение, че са изразходени 200 мнл. лева за нищо?