За маловажната, режисирана „шизофрения“ (ClubZ)

Борисов няма интерес да извади Москов и Ненчев от правителството, сегашният вариант му е най-удобен

ДАНИЕЛ СМИЛОВ

"О-о-х, не разбираме "шизофренията" на ДСБ. Искаме яснота в управлението! Как може да има министри и да е в опозиция?" Даже Румен Петков и той вече е за чистота в коалиционните отношения (като в поговорката за кладенчовата вода).

Ето я яснотата:

Борисов просто няма интерес да извади Москов и Ненчев, защото сегашният вариант е най-удобен за него. Той не може легитимно да управлява само с АБВ и ДПС: неговите избиратели не са му давали, а и не биха му дали мандат за това. Същевременно, обаче, той не иска да ходи веднага на избори. В тази ситуация остава театрото с "шизофренията", на което сам си е и режисьор, и главен изпълнител.

Неясното е единствено следното:

Защо Москов и Ненчев се съгласяват да играят статисти в това театро - въпрос, който теоретично би трябвало да се отнася и за ДБГ, и за СДС.

Гласуването на размитата конституционна поправка беше момент на изключителна политическа слабост на ГЕРБ, при който стана ясно, че по ключови въпроси те всъщност гласуват с АБВ и ДПС. Тази слабост се отрази на имиджа на премиера и се появи притчата за огледалото, в което се вижда Пеевски. ГЕРБ все още не могат да компенсират тази слабост. Ако РБ бяха консолидирани, ако бяха се оттеглили декември месец заедно и дисциплинирано от властта, щяха да бъдат в много силна позиция: да изискват предоговорено дясноцентристко правителство, наистина сериозни реформи и дълбоки преобразувания, а не "спряни" поръчки и сменени табели на собствеността на Пеевски. Дори в много по-слаба позиция, ДСБ и Гражданският съвет и сега са единствените, които могат да оказват публичен натиск и да изискват действия от Борисов.

Ходът с общото оттегляне е все още възможен

В интерес на истината, ходът с общото оттегляне е все още възможен и би имал силен политически ефект, ако се изиграе принципно и тaктически грамотно. В този смисъл най-неясното е защо определени партии в РБ имат такъв силен ход, но систематично отказват да го играят. И по този начин действат и срещу себе си, и срещу интересите на страната.

Задачата на РБ беше и е да създаде условия и да участва в дясно, антикорупционно управление. В този смисъл РБ трябва да е този, който да дава ясен сигнал кога такова упрaвление е възможно и кога не е. Сега явно по-скоро не е възможно. Все по-ясно става, че ГЕРБ – другата и в момента основна дясна сила – се отклонява от тази дясноцентристка цел по посока на съглашателства с АБВ, ДПС и БСП. В момента ГЕРБ управлява основно с гласовете и идеите на АБВ и ДПС. Президентът Първанов дори се похвали, че техните идеи за съдебната система и антикорупционното законодателство са били приети (което е факт).

Етюдите с „оттеглянето“, „влизането“ и „излизането“ на Пеевски от бизнеса и политиката продължават, както и чадърите, разпънати върху ДПС протежетата в прокуратурата и службите – това са другите маркери на политическото съучастие между Борисов и уж опонентите му.

Диагнозата е следната и РБ трябва да я каже: ГЕРБ най-вече мимикрира желание за управление, което е дясноцентристко и антикорупционно. Останалите реформатори в правителството подпомагат тази мимикрия, като по този начин дискредитират себе си в очите на собствените си привърженици. Продължаването на това състояние ще доведе до „свиването“ на РБ и до трайна, фактическа невъзможност за управление в център-дясното. Това пък ще отвори възможност за ГЕРБ вече „официално“ да си управлява с ДПС или с БСП (което би било почти същото).

Активна подготовка за нещо като голяма коалиция

В този смисъл, имаме активна подготовка за нещо като голяма коалиция. Това е същността на политиката на формацията на Борисов, която стана пределно ясна с декларацията на парламентарната им група по отношение на ДСБ. Реформаторската част на реформаторите са единствената „пречка“ пред този план и затова е тази масирана атака срещу тях. Те наистина пречат по два начина. Първо, правят невъзможно легитимирането на половинчати и размити реформи. Второ, правят трудно продаваемо споразумение между ДПС и БСП за президентските избори.

А такова лесно може да се получи – в отсъствие на публична критика срещу него - като ДПС гласува за „свой собствен“ кандидат (без да подкрепи някой от основните), а от БСП вдигнат „куц“ кандидат (което никак няма да ги затрудни).  

С две думи, реформаторите трябва да си отговорят на въпроса кой, как и дали работи за истинско дясноцентристко управление.

* Анализът е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията. Още текстове от Даниел Смилов може да прочетете ТУК.