Гамбит "Кънев"

http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/08/05/2356389_gambit_kunev/

5 август 2014 г.

В шахмата е допустимо да жертваш материал (пешка или фигура) за по-силна позиция, особено в началото на играта. Радан Кънев вчера опита този похват – подаде оставка като "говорител" на Реформаторския блок (РБ) с надеждата този ход да предизвика консолидация на редиците и превръщането на блока в по-единна и централизирана формация. По-конкретно, Кънев с този ход прави заявка да стане лидер (председател) на един РБ, който е в състояние да говори по-добре на един глас. Тези намерения сами по себе си са похвални и ако бъдат реализирани, привържениците на блока биха имали основание да са доволни.

Всичко дотук е разбираемо. Проблемът е, че то е подплатено и с редица

неразбираеми действия, ходове и публично споделени мисли,
които поставят цялата стратегия под въпрос

Гамбитът e по принцип рисков – той може да доведе просто до загуба на материaл без някакви позиционни ползи. Особено ако вместо да мобилизираш най-важните си фигури, се опитваш да ги изтикаш в ъгъла на дъската.

С оглед на тези общи разсъждения за мен остава неразбираемо например защо, след като РБ върви нагоре в социологическите проучвания, лидерите му не могат да постигнат елементарно съгласие за неща, които би трябвало да са в техен общ интерес. И най-вече в интерес на избирателите им. След евровота има ясна тенденция на формиране на дясно-центристко мнозинство в следващия парламент. Каква част от това мнозинство ще е на РБ зависи от кампанията му, посланията и т.н. Но отсега е ясно: самият факт, че РБ има реалистичен шанс да участва в управлението на страната, "вдига" процентите му и е в полза на реформаторите. В такава благоприятна ситуация да връщаш непрекъснато въпроса към вътрешноорганизационни проблеми – колкото и тежки да изглеждат на някого - е несериозно.

Нещо повече - неразбираемо е защо междулидерски разногласия трябва максимално да се огласяват и драматизират, да идват с публични писма и оставки, така че да се превърнат в основната новина, излизаща от блока. Да, сегашната конфигурация не е съвсем ефективна: тромава е и може да се подобри. Да, без външен, публичен натиск преди изборите това е малко вероятно да се случи. Но да залагаш самото съществуване на блока заради евентуалните ползи от подобни подобрения не е оправдано. Изборите, ако някой не е забелязал, са утре.

По-нататък, не разбирам как с реверанси към едни или други центробежни сили вътре в блока ще се стигне до по-голяма централизация на РБ, до структурирането му като кохерентен политически проект. Да, в РБ има нетърпимост на едни части спрямо други, изказват се противоположни аргументи по някои ключови въпроси. Ролята на лидера би трябвало да е да неутрализира центробежните тенденции, да приглушава противоречията. Радан Кънев избира друг път –

радикализира своята позиция
с надеждата всички да го последват, като променят своите

Всичко или нищо. Може и да спечели, но ако разбирането на РБ за политиката ще е като рулетка, дългосрочните ползи няма да са големи.

Чипът, на който в момента е заложено всичко, са силните анти-ГЕРБ настроения сред част от избирателите на РБ. Когато подобни залагания се правят, по принцип е хубаво шансът да е повече от 50%. В нито едно от изследванията, които аз познавам, групата анти-ГЕРБ сред привържениците на РБ не е мнозинство. Напротив, по-малка е от тези, които не изключват взаимодействие. В една такава ситуация не разбирам защо РБ сам превръща отношението към ГЕРБ в основната тема на предстоящата кампания. В крайна сметка пред страната има хиляди истински проблеми, чакащи решение, чакащи разумни идеи и експертиза от блока.

Да започнем с основния - страната в момента е почти НЕУПРАВЛЯЕМА. Върху политическата криза се насложиха енергийна, здравна, дори елементи на банкова. България е изолирана в Европа двойно: първо, в специалното отделение при прокажено-корумпираните, а вече и при протопутинистите (засега сама).

На този фон

РБ разнищва психоаналитично влиянията на ББ върху себе си

и без видима нужда е на път да наложи следните позиции: 1) Няма да се коалира с никого и особено с ГЕРБ; 2) Ще се бори за нови предсрочни избори след година и Велико народно събрание за радикални промени (все още неясно какви).

Тук идваме до "шестте точки" и специално до петата от тях (така наречените шест стъпки за излизане от политическата криза, представени през декември 2013 - бел. ред.), която единствена все още е програмна: къс реформаторски мандат и предсрочни избори за ВНС. От самото начало аз не споделям тази точка поради причините, изтъкнати по-горе. След торнадото "Орешарски" България има нужда от сравнително дълъг период на политическа стабилност. Но дори и да не приемем този аргумент, т. 5 е вътрешно противоречива с оглед на доминиращата стратегия на РБ. Ако блокът няма да се коалира с никого, кой ще се нагърби с едногодишното реформаторско управление (ако, недай си Боже, РБ няма абсолютно мнозинство)? Ако пък няма едногодишно реформаторско управление, тогава към избори за ВНС ли трябва да се премине или пак към избори за обикновено НС, което да реализира кратък реформаторски мандат?

Всички тези въпроси показват, че е време шестте точки да се преосмислят и РБ да заложи на смислена, детайлна управленска програма, основите на която така или иначе са изработени от Гражданския съвет като набор от конкретни политики. Там е истинският разговор, там е основното, с което РБ може да допринесе в политическия процес.

Боя се, че това, което се случва напоследък вътре в РБ, започва да навява съмнения и в най-големите му симпатизанти. Съмнения за несериозност. Отстраняването на тези съмнения трябва да са сред най-важните задачи на лидерите на РБ.

А основен приоритет би трябвало да е ЗАПАЗВАНЕТО му, защото в него са инвестирали време, нерви и надежди стотици хиляди. За тази цел, каквото и да става, новата формация трябва да излъчва основно политически, а не вътрешнопартийни новини. За гражданите е важно партиите да изпълняват главната си задача – представителство и изработване на политики. Останалото трябва да е подчинено на тази задача, а не да го измества.