За какво да се договорят партиите

http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/11/04/2174104_za_kakvo_da_se_dogovariat_partiite/


Предсрочните избори наближават и най-важният политически въпрос става какво ще се случи на тях и след тях. В една демокрация изборите са естествен начин за решаване на продължаваща  правителствена или парламентарна криза. Макар че номинално имаме и парламент, и правителство, едва ли някой би спорил сериозно, че те почти не функционират, а участват в нещо като проточил се вече пети месец "сървайвър". Тъй като едва ли такава ситуация може да продължи още дълго, ето няколко точки, около които основните политически сили в страната могат и трябва да се обединят:

До предсрочни избори трябва да се стигне преди още по-голяма загуба на управляемост.

Позицията "ще стоим на власт, докато държавата не се е срутила" е безотговорна, защото тази позиция води до дестабилизация, отслабване на институциите и ескалация на протестите: вече започнаха да се чуват и призиви за обща стачка. Ясно е, че протестен потенциал има и той само ще се увеличава с идването на зимата. За да се избегне подобна ескалация, е необходимо спешно договаряне на дата за избори.

Дългият хоризонт за тези избори е месец май: по-добре е те да бъдат проведени и по-скоро, след като се стигне до съгласие за изпълнение на концентрирана управленска програма в един по-къс срок. Като цяло бюджетът на Орешарски е добър бюджет за едно де факто служебно правителство: той не прави сериозни промени спрямо предходния, а поредица от умерени вътрешни преразпределения. В този смисъл той може да ни отведе до предсрочните избори, но не е инструмент за правене на активна, дългосрочна, реформаторска политика. Колкото повече отлагаме изборите, толкова повече отсрочваме подобни политики, от които се нуждаят почти всички сектори: от енергетиката до здравеопазването.

Договаряне на служебен министър-председател.

Ако управляващите се съгласят да обявят дата за избори отсега, редно е и президентът Плевнелиев да поеме ангажимент да назначи служебен премиер, съгласуван с основните партии. Консултации по този въпрос могат да започнат веднага след обявяването на датата. Една такава стъпка ще разсее страховете, че едва ли не Борисов ще стане служебен премиер и ще се върне по този начин на бял кон. Един такъв ход ще елиминира и евтините опити на определени партии да си правят пропаганда на гърба на служебното правителство и активно да работят против него (както се случи тази година).

Договаряне на мораториум върху политико-медийните партньорства.

Има големи медийни групи у нас, които са се превърнали в проправителствени пресслужби, независимо от това кой е на власт. От това страда не само медийната среда, но най-вече политическата сфера, защото всъщност става дума за търговия на медийно влияние срещу политически услуги. Не е случайно от тази гледна точка, че в класацията на "Форбс" за влияние фигури като Цветан Василев и Делян Пеевски излязоха начело. В такъв тип влияние има силни олигархични тенденции, които всъщност запалиха и протестите у нас (ако някой още не е разбрал). Затова е редно големите партии да договорят общи мерки за преодоляване на тази ситуация, които да започват с декларация, дефинираща проблема и джентълменско споразумение за прекратяване на калните борби в жълтите издания.

Това са "меки" мерки, но те имат потенциал да фокусират обществено внимание по правилен начин върху връзката медии-политика, както и да дадат легитимност на последващ мониторинг от страна на гражданското общество. Необходимо е и приемането на етически кодекс за отношението на партиите към медиите: може да бъде създаден и специален граждански съвет, който да излиза с доклади и препоръки по отношение на спазването на кодекса. Тъй като медиите в България не успяха да договорят и да спазват общи етически правила, ще е добре, ако партиите им дадат добър пример в това отношение. Като "по-твърди" мерки в тази област трябва да бъде засилен контролът върху МВР и службите като източник на компрометираща информация за политически опоненти. Трябва да се създаде и работеща парламентарна комисия за т.нар. частни ГДБОП и връзките им с медии и издания. Други общи мерки за подобряване на медийната среда ще са също необходими, но това е голяма тема, която многократно е била обсъждана.

Договаряне на отказ от сътрудничество с партии, несподелящи принципите и ценностите на ЕС.

Основните партии в България, които са с ясни про-европейски позиции, трябва да се ангажират, че в следващия парламент няма да разчитат на подкрепа от популистки и националистки формации от типа на "Атака". Фарсът с мораториума за земята ясно показва какви са негативите от подобно сътрудничество; същото се отнася и до зачестилите фашизоидни изблици по отношение на бежанците. Опасността е, че в един момент антиевропейските партии започват да налагат своите приоритети, излагат България във вътрешен и международен план и нанасят непоправими вреди на демокрацията. Отказът от сътрудничество с подобни партии трябва да важи дотогава, докато те отказват да ревизират проблематичните си възгледи. Може да се помисли и за договаряне на обща декларация на проевропейските партии, изтъкваща най-важните принципи на нашето еврочленство: спазването на договорните задължения и правото на ЕС; европейска солидарност; заклеймяване на ксенофобията и т.н. Защитата на българските интереси в Европа само ще спечели от един такъв ход, а той ще стабилизира и политиката у нас.

Договаряне на раграждането на контрадържавата.

Един от най-срамните епизоди в демократичната ни история е инженерното пресъздаване на гражданска активност. Контрапротестите пред НДК, протестите пред ВСС, автобусите със симпатизанти от провинцията, които не могат понятно да обяснят защо са дошли, мобилизирането на футболни фенове и агитки за качулата "демокрация", изработването на контрастудент и т.н. са истински тревожни явления. Тяхната естествена кулминация е създаването на контрагражданин и (не дай си Боже) контрачовек. И именно тези, които най-много се възползват от подобни форми, са най-много загрижени за евентуални протести и след едни нови избори: явно, знаейки колко лесно подобни контраактивности могат да се организират, те се боят, че и друг може да ги използва. Ако тази тенденция не се прекъсне, България ще започне да прилича все повече на Русия, където има "управляема демокрация" и където изборите и политическата активност са нещо като военно учение за проверка на административния потенциал на държавните служители, партиите на властта и назначената опозиция. Все пак сме още далеч от подобни висоти, но основните партии имат обща отговорност да не ги достигнем. Хубавото е, че контраполитическата дейност вече е лесно разпознаваема - това е и една от ползите на дългите протести. Ако партиите се ангажират публично да не я вършат, лесно може да бъде проследено дали спазват това обещание.

Сигурно има още области, в които партиите могат да търсят разбирателство и договаряне, но и тези са достатъчно, за да стартира един разумен процес на рестарт на политическата система. Първите две области са от ключово значение за началото на процеса, докато следващите три са важни за неговия краен успех. Този успех ще се състои в нов парламент и ново правителство, имащи основание да искат доверието на хората под формата на мандат за сериозна, дългосрочна политика.