http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/10/23/2166168_predlojeniia_za_promeni_v_pravilnika_na_chetiriise_i/
С оглед на преосмислянето на някои доктрини на парламентаризма у нас и издигането му на по-високо ниво след тълкуването на конституционни и законови текстове от КС, ръководството на парламента и другите уважаеми депутати предлагам за публично обсъждане следните промени в правилника на НС. Целта е нормите да отговарят на създалата се практика, както е редно в една правова държава:
...
Чл. 44. (1) Редовните пленарни заседания на Народното събрание се провеждат в понеделник, вторник, сряда, четвъртък и петък от 9,00 до 14,00 ч. Заседанията могат да бъдат удължавани, но с краен срок не по-късно от половин час преди започване на антиправителствените протести.
(2) Всяка сряда се провежда обсъждане на вот на недоверие, а в четвъртък този вот се гласува като постоянна форма на парламентарен контрол. Основанието за гласуване на седмичния вот на недоверие се тегли чрез жребий предходната неделя по БНТ и БНР. Ако изтегленото основание се е падало в предходните шест месеца, вносителите на вота имат право да поискат ново теглене или да се премине към обсъждане и гласуване на вот на недоверие без особено основание.
(3) Останалите дни са за срещи с избиратели (или избягването им), включително в избирателните райони.
...
Чл. 48. (1) Председателят открива заседанието, ако присъстват повече от половината от народните представители.
(2) Установяването на присъствието става чрез електронната система или когато повече от половината народни представители са си седнали на работното място - парламентарната банка - и този факт е безспорно установен от квесторите. Ако депутат е прав и неподвижен или се движи по посока на мястото си, квесторите го броят за седнал.
(3) Ако депутатът се движи по посока на изходите на заседателната зала, квесторите броят ¾ депутатско присъствие, преди центърът на тежестта му да напусне пленарната зала, и ако не направи междувременно завой обратно към мястото си. Ако депутатът се намира в сградата на НС, но е извън пленарната зала, квесторите броят ½ присъствие до окончателното изнасяне на центъра на тежестта му навън.
(4) В случаите на обсъждане и гласуване на вот на недоверие, ако депутат се намира на не повече от 20 метра от сградата на НС, квесторите броят 1/3 депутатско присъствие.
(5) Крайното число на присъстващите депутати се закръглява към най-близкото цяло число. В случаите на обсъждане и гласуване на вот на недоверие се закръглява към най-близкото по-голямо цяло число.
...
Чл. 60. (1) Председателят прекъсва заседанието за определено време на всеки 15 минути. При липса на шум или безредие, с което се пречи на работата на народните представители, или когато важни причини го налагат, непрекъснатото заседаване може да бъде удължено до половин час.
...
Чл. 61. Членовете на Министерския съвет имат право да присъстват на заседанията на Народното събрание. В тези случаи председателят на Народното събрание обявява всичките му изходи за задни и нарежда всички бели автобуси да напуснат веднага паркинга на НС. Персоналът на парламентарната лавка остава на разположение до второ нареждане. Депутатите имат готовност за евентуално отлагане от страна на председателя на заседанията, насрочени за следващия ден, включително чрез телефонно обаждане от чужбина.
Чл. 62. (1) Гласуването е лично. Гласува се "за", "против" и "въздържал се". Също така може да се гласува със: "за конкретното предложение, но против правителството и мнозинството", "за конкретното предложение, но само за да не се завърне опозицията на власт", "против конкретното предложение, но само за да има достатъчен кворум и да се избегнат предсрочни избори" и "въздържал се само за да не ходи цялата група в чужбина". Въвежда се и гласуване "за предложение, противоречащо на европейското право, но звучащо добре на някои избиратели", както и "против очевидни физически закони, стига с това да се привлече медийно внимание".
...
Чл. 127. (1) Народният представител не може да изпълнява друга държавна служба или да извършва дейност, която според закона е несъвместима с положението на народен представител.
(2) Народното събрание може да назначи народен представител на друга държавна служба. Народният представител не губи мандата си, ако не е разбрал за своето назначение и поради това не е подписал документ за стъпване в длъжност. Същото важи и в случай че въпреки съществуващи съмнения за това дали депутатът е разбрал или не за своето назначение, той не е успял да положи подписа си или пък да консумира власт, полагаща се на новата му длъжност, след което в кратък срок е размислил и заявил, че не приема назначението.
(3) Народният представител не губи автоматично мандата си, дори тържествено да е положил клетва пред НС като титуляр на новата длъжност. Същото важи и в случай че кратковременно е консумирал новата длъжност, включително чрез телесно присъствие на новото си работно място. Тези хипотези не водят до загуба на мандат, ако кратко време след назначението и евентуалното полагане на клетва депутатът размисли и реши да се върне в парламента. Тогава Народното събрание отменя решението си за неговото назначаване, дори ако такава отмяна е противоконституционна. Кратко време означава разумен срок, в който депутатът може да добие представа за истинската природа на новата служба, но същевременно недостатъчен, за да изличи депутатската му природа.
(6) Депутатът губи мандата си, ако е назначен на друга държавна служба, приел е назначението, консумирал е новата си длъжност и не е размислил и решил да се върне в НС. Мандатът се губи и при смърт на депутата, ако той не възкръсне в разумен срок.
Няма коментари:
Публикуване на коментар