Как БСП стана постмодерна

Столетницата стана постмодерна, когато разкри Джудит Бътлър. Бътлър е всъщност Джеймс Бонд или по-точно Джейн Бонд. Бътлър е диверсионна операция в тила на православието, която цели то да загуби моралните устои, които едва намери след падането на комунизма.

Бътлър е американка и то с нетрадиционна сексуална ориентация. Тези два фактора бяха достатъчни за разкриването й като Джеймс Бонд с помощта на специалистите от библиотекарския. Щирлиц никога не би допуснал подобен непрофесионализъм - той хладнокръвно запази сексуалната си ориентация в тайна докрай.

Бътлър няма да хвърля отрова в язовир Искър – няма да извършва индустриален шпионаж и саботажи. Нейната дейност не е свързана дори с тайните операции на ЦРУ в сферата на кемтрейлите, харпа  и изпращането на кабриолети в космоса. Новият Джейн Бонд е идеологически екстремист и терорист, който ще завземе съзнанието на младежта, започвайки от децата в училищата. Тайният план е да ги направи всичките безполезни във военно отношение. T.e. джендъри.

Преобърнатото съзнание е традиционна тема за марксистката левица. Ясно е, че когато буржоазията наложи своята идеология, пролетариатът започва да се чувства доволен или поне упоен. Религията е опиум за народите. Тя ги е карала да заспиват и да не мислят за революция и въоръжена борба. Същото е и семейството – то е буржоазна институция на частната собственост в интимната сфера, която затвърждава господството на мъжа над жената.

Чакайте, чакайте обаче! БСП вече не мисли така! БСП е за традицията (поне за тази след падането на комунизма и тази от времето на Хан Крум). БСП вече не е марксистка по същност, а истинска народна, консервативна партия. Днес БСП е заедно със Синода и е за продължаване на  съществуващите обществени практики, дори и когато са свързани с леко домашно насилие. Съветските другари отново намериха правилното решение – не влезе ли никой в болница, въобще не трябва работата да се прави на въпрос.

Въпреки че изостави Маркс, БСП никога няма да изостави една друга икона на лявото –Сартър. Той учи, че при човека съществуването предхожда същността. Eкзистенцията предхожда есенцията. И при БСП това е точно така – съществуването й е важното, а не същността. Същността е въпрос на избор, който лесно може да се промени – днес си марксист и громиш буржоазното семейство, утре си консерватор и целуваш ръка на попа. Това е то екзистенцилизъм. Човек е продукт на собствения си избор, а не на завареното обществено положение!

Чакайте, чакайте! Не толкова бързо, че то така ще излезе, че и пола можеш да си смениш по избор. А все пак едно е политиката, друго нещо е пола – с извинение. Тук противоречието, в което БСП изпада, е само привидно. Ако  следваш Сартър, спокойно можеш в един момент да станеш по избор консерватор-традиционалист. Много консерватори как станаха такива от съвсем комсомолски изходни позиции.

Но екзистенциализмът е световен тренд, така да се каже. Доналд Тръмп е най-големият съвременен екзистенциалист, при който съществуването определено предшества и далеч надхвърля същността. Как иначе от ню йоркски либерал, организатор на конкурси по красота, можеш да станеш заклет консерватор с единствен пред Бога трети брак. Щом това е възможно и комсомолец може да мине през иглени уши и да стане консерватор.

БСП е нашият роден Тръмп и не случайно тя се разпозна почти целокупно в него. Това беше и апогеят на превръщането й в истинска постмодерна партия. Партия, която сама определя същността си, чрез съзнателни и отговорни избори. Която може да смени същността си чрез такъв избор и в бъдеще. Но не и пола си - поне докато е консервативна.