Европа на различни скорости

Доц. Даниел Смилов, политолог: Има опасност да се стигне до Европа на различни скорости с един по-силно интегриран център и държави в периферията

26 Февруари 2017 | 16:33 | Агенция "Фокус"

Политологът доц. Даниел Смилов в интервю за Агенция „Фокус“.

Фокус: Г-н Смилов, след като освен за Брекзит, се заговори и за Грекзит, какво според Вас е бъдещето на ЕС? Има ли опасност той да се разпадне и все повече страни да решат да го напуснат?

Доц. Даниел Смилов: Непосредствена опасност специално от Грекзит за мен няма: гърците показаха, че не искат да напускат ЕС, а и немците едва ли ще искат точно сега да клатят лодката. Т.е. ситуацията в еврозоната е управляема. Обаче има опасност ЕС да премине към организация с променлива геометрия или това, което сме свикнали да наричаме – Европа на няколко скорости. Това е по-притеснително, защото може да се окаже, че тази наднационална организация ЕС се разделя на център, който е далеч по-силно интегриран, и периферия. Еврозоната може да стане този център. Затова страни като България, които все още не са член на еврозоната рискуват да останат в периферията. Все пак, за тези сценарии можем да говорим едва след тази година на важни избори в много ключови държави от ЕС. Изходът от тези избори ще покаже в коя посока ще тръгне съюза. Чуват се обаче все повече гласове за такава Европа на няколко скорости.

Фокус: Смятате ли, че Гърция ще успее да се споразумее с кредиторите си? Има ли риск страната да бъде изключена от еврозоната?

Доц. Даниел Смилов: Гърция не представлява като обем на икономиката системен проблем за еврозоната. Целият й брутен вътрешен продукт (БВП) е около 1% от този на ЕС. По принцип решението за Гърция е по-скоро не въпрос на наличие на ресурси (такива има), а на правило, което ще бъде прецедент за последващи казуси. Моята прогноза като цяло е, че ще има споразумение. Гръцкият дълг малко по-малко сигурно ще бъде и облекчаван, но това няма да стане преди изборите в Германия и няма да се случи с темповете, с които го желае гръцкото правителство. Напрежение ще има, но съм по-скоро оптимист, че то ще бъде управлявано правилно.

Фокус: Какви ще са последиците в ЕС в случай, че и други страни последват примера на Великобритания?

Доц. Даниел Смилов: Последиците най-вероятно биха били в преминаването към такава Европа на няколко скорости с различни форми на обвързаност с евентуалните "напускащи" държави. Самата Великобритания все още е неясен казус, който показва, че "напускането" не е проста и еднозначна работа. Дори и излизайки, Великобритания ще остане по един или друг начин тясно свързана с ЕС. Колкото и да е "твърд" този Брекзит, за който се говори, степента на взаимна обвързаност и на икономиките, и на политическите взаимообвързаности са много сериозни. В този смисъл, дори и с Великобритания ще има някакъв модус на съвместно съществуване, който е доста по-интегриран, отколкото между напълно отделни суверенни държави. Оттам нататък дали ще има следващи излезли държави, е трудно да се предположи. Ако се тръгне по този път, както вече казах, най-вероятното е да се стигне до Европа на различни скорости с един по-силно интегриран център и държави в периферията, които имат различен тип споразумения и обвързаности с ЕС.

Фокус: Възползват ли се страните от затрудненото положение, в което се намира ЕС? Какво според Вас се опитват да постигнат политиците, които лансират идеята за излизането на различни страни от ЕС?

Доц. Даниел Смилов: От моя гледна точка става дума и за политически опортюнизъм. Безспорно има такива настроения сред част от избирателите в европейските държави. Когато има такова търсене, се получава и политическото предлагане от страна на една или друга партия, която капитализира страховете и недоволството. Това, което предлагат тези партии като алтернатива е дълбоко неясно обаче. От една страна, неяснотата произтича от тези взаимообвързаности, които вече са факт. Виждате и с Брекзит какво става. Толкова време след референдума, всъщност малцина имат представа какви ще са точно формите на връзки между Великобритания и ЕС след евентуалното им излизане. Знаете, че в самата Великобритания има и съпротива срещу Брекзит. Наскоро и Тони Блеър, бившият премиер, дори излезе с идея за втори референдум, която в един или друг момент сигурно ще се появи на дневния ред. Този тип неяснота би се случил при всеки един последващ опит на държава да излезе от ЕС. Тази неяснота само подчертава факта, че няма реална, релефна алтернатива на сегашното състояние. Очевидно, Европа не може да се върне към ситуацията през 19 век или началото на 20 век, когато е имало силно конкурентни суверенни държави, които защитават с оръжие своите интереси. За да не се стига до това, пак ще трябват договори и в икономическо, и в политическо отношение. Дори в тази си форма ЕС да бъде отхвърлен от една или друга държава, тя трябва да го измисли на ново под друга форма, ако не иска да се върне в доста неприятна ситуация от историческа гледна точка.

Фокус: Кои са основните предизвикателства, които стоят пред ЕС оттук насетне?

Доц. Даниел Смилов: Първото, което ще определи курса, е да се види резултатът от изборите тази година във Франция, Германия, Холандия. Уплахът от Брекзит и избора на Доналд Тръмп в САЩ дават шансове на тези, които можем да наречем основни проевропейски партии. Вероятно е те да се представят добре на тези избори с малки изключения. Това би укрепило ЕС и би му дало възможност да мисли по-спокойно за различни реформи и изход от кризата. Иначе, нещата, които трябва да бъдат решени, са в няколко плана. Първият е еврозоната и евентуално укрепването на фискалната интеграция. Това няма да се случи лесно, а е по-скоро средносрочна задача. Стъпки към нейното решаване трябва да бъдат предприемани. Вторият проблем е миграционният и този с бежанците. Той до голяма степен е решен и това, което остава като предизвикателство е специално средиземноморският път и преговорите със страни като Либия, откъдето идва в момента големият поток от мигранти. Другата трудност е доколко споразуменията с Турция и Ердоган ще се окажат трайни. Това са двете чувствителни точки. Третата точка е дебатът за дългосрочното развитие на ЕС – визията за това какво ще се случи след евентуалното преодоляване на тези по-конкретни кризи. В момента ЕС е в един модус на оцеляване, което е слаба позиция. Очевидно тези, които биха искали да го запазят, трябва да бъдат по-амбициозни и да излязат с визия за европейското развитие, която да е атрактивна и за избирателите в държавите.

Люба АЛЕКСИЕВА