За местните избори ("Фокус")

Доц. Даниел Смилов: Мажоритарното гласуване, в чистия му вид, дава предимство на големите партии

11 Август 2015 | 15:04 | Агенция "Фокус"

 

 

Политологът доц. Даниел Смилов в интервю за Агенция „Фокус” във връзка с издадените от президента два указа за насрочване на датата 25 октомври 2015 година за провеждането на местни избори и референдум с въпрос „Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?”

Фокус: Доц. Смилов, вчера стана ясно, че президентът Росен Плевнелиев с два указа насрочи датата 25 октомври 2015 година за провеждането на местни избори и референдум с въпрос „Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?”. Как очаквате да се развие оттук нататък предизборната кампания, след като вече датата и въпросът са ясни?
Даниел Смилов: Няма изненада по отношение на датата – тя беше известна доста отдавна. В този смисъл кампанията ще се развие по очаквания от партиите начин, според стратегиите, които те вече са избрали.
Фокус: Вече са ясни и основните послания и слогани на кампаниите. Как ще коментирате, под какъв знак ще премине борбата за местната власт – като противопоставяне на идеи или по-скоро като сблъсък на личности?
Даниел Смилов: При местните избори сблъсъкът е повече мажоритарен – напред излизат личностните качества на кандидатите за кмет. С преференциалното гласуване пък и при листите за общински съветници хората ще могат да избират между различни кандидати. Но това не бива да заблуждава, че ролята на партиите намалява – напротив, партиите пак ще са ключови. Мажоритарното гласуване в чистия му вид (кметската надпревара) дава предимство на големите партии – най-вече ГЕРБ в нашия случай. Също така на регионални партии като ДПС, които имат концентриран електорат в определени области. Това предимство у нас се усилва и от факта, че тези две формации имат и „партийни машини“, мобилизиращи вота за тях. Останалите партии трябва да разчитат или на свои „крепости“ по места, или на подкрепа за популярни местни кандидати, които не са еднозначно партийно оцветени.
Фокус: Ще паднат ли крепостите Петрич и редица други населени места, където кметовете са вече повече от три мандата?
Даниел Смилов: Картината по страната ще е пъстра и сложна – рано е за конкретни прогнози по места без достатъчно социологически данни. Няма някакво общо правило, работещо срещу дългогодишните кметове - на много места те са достатъчно популярни, за да бъдат преизбрани отново.
Фокус: Какви са прогнозите Ви, „за” или „против” ще гласуват българските граждани за дистанционното гласуване по електронен път?
Даниел Смилов: Ще гласуват „за“, но под въпрос е кворумът. Най-вероятно гласувалите ще са по-малко от заветните 3,5 млн., нужни за правно-задължителен резултат. Но дори и така, гласуването ще е много тежък политически аргумент в полза на електронното гласуване.
Фокус: В кои райони на страната очаквате да се случат най-интересните сблъсъци и между кои политически сили?
Даниел Смилов: Навсякъде по страната ще има интересни политически и партийни сблъсъци. Най-общо, в големите областни градове най-интересна ще е борбата за листите със съветници. В по-малките населени места ще има и интересни кметски сблъсъци.
Фокус: Ще се повиши ли избирателната активност с възможността да се гласува дистанционно по електронен път?
Даниел Смилов: Да, но може би не веднага след въвеждането му. Избирателните реформи се нуждаят от време, за да се запознаят хората с тях. Много зависи и от политиката на държавата спрямо хората, живеещи в чужбина - ако те усещат ангажимент към себе си, активността им би била по-голяма.
Фокус: Според Вас, провеждането на избори и референдум ще затрудни ли избирателите? Какви са очакванията Ви?
Даниел Смилов: Ще има административни трудности за изборните комисии, но при една добра информационна кампания не би трябвало да има сериозни проблеми за гражданите. Заради притесненията за купени гласове, както и заради измислени страхове от манипулации (покрай аферата „Костинброд“), изборните правила у нас бях усложнени значително – на моменти дори напълно ненужно. Печатат се бюлетини по най-сложен начин, заверяват се бумаги по над двадесет пъти и пр. и пр. Това е по-сериозният проблем, който води до трудна администрация на изборите, а не съчетаването на няколко гласувания.
Фокус: Правилно ли гласуваха депутатите, като решиха референдумът да е само по един въпрос и останалите два да отпаднат?
Даниел Смилов: Не, защото основните партии бяха обещали провеждането на такъв референдум.
Люба АЛЕКСИЕВА

Задачи за преговор през лятото

1. Колко флакончета със светена вода по 50 мл. всяко са необходими, за да се неутрализира помията по страниците на вестниците, с които флаконите се продават?

2. Колко струва пет-звезден хотел в Кюстендилско, ако синът на бивш президент го е купил за 400 000 лева, сградата му се оценява за 5 млн., а дружеството, притежаващо хотела, има кредит от банка за няколко милиона? На колко години е синът и защо банката кредитор се е съгласила на сделката?

3. „Първанов“ към „хотел“ се отнася така както:
А)  „Прасе“ към „вестник“
Б) „Преса“ към „банка“
C) „Доган“ към “язовир“

За РБ (по въпроси на "Капитал")

1. Реформаторския блок влезе в управлението със заявката, че ще бъде гарант за провеждането на реформите. Успяват ли да постигнат това?

Постигнали са по-малко от очакваното от привърженици (и недоброжелатели) и повече от това, което е възможно с 23-ма депутати в НС. Реформаторите излъчиха ключови министри, предложиха поредица от законодателни и институционални реформи, оказаха влияние при избора на високи държавни длъжности. Нещо повече, присъствието им в управленския формат е все още важно за неговата обществена легитимност: да не забравяме, че в това НС има доста други математически възможни комбинации дори за конституционно мнозинство и все пак те си остават неприемливи. И накрая, РБ в управлението прави определени (не всички) договорки между останалите невъзможни или изключително трудни. Ако под „гарант“ се разбира нещо повече от това, очевидно не са успяли.

2. Ако да, в кои области успяват? Ако не, какво им попречи?

В повечето области успяват да артикулират идеи и да предложат разпознаваема политика: темповете на приемането й на законодателно ниво е различно и в повечето случаи по-бавно от необходимото. Конституционната поправка не може да се случи без опозицията (ДПС в частност) и се очаква тя да бъде използвана от движението за максимално забавяне и дори разводняване на идеите на РБ (не само в съдебната сфера). Но с постоянство и дисциплина и това може да бъде преодоляно, особено ако РБ успее да мобилизира зад себе си значимия обществен ресурс подкрепящ съдебната реформа. Както и помощта от партньорите от ЕС, разбира се. Най-сериозно изоставане има по един въпрос – разплитането на аферата КТБ и изясняването на ролята на институциите в нея. Докладът на парламентарната комисия в най-добрия случай е отлагане на сериозните въпроси. А в лошия – индулгенция за институции като КФН и прокуратурата.

В тази област РБ действат под възможностите си.

3. През последните две седмици видяхме, че Борисов използва различни мнозинства в парламента, за да прокарва различни законопроекти, по които няма единно мнение между ГЕРБ и РБ. Твърде вероятно е това да продължи. При такава ситуация кой е полезният ход за реформаторите?

Тъй като открито преформатиране на управлението по посока коалиция ГЕРБ-ДПС е неприемливо и нелегитимно в обществен план, план Б е да се инкорпорира движението чрез размиване на границата между управляващи и опозиция. За целта ГЕРБ е готов да изглежда дори „изпаднал в малцинство“ като при гласуването на мажоритарния избор и омбудсмана, например. Илюзията за реалност, създавана от подобни действия, не бива да се надценява, обаче. Нещо повече, мнозина веднага разпознаха тези действия като официализиране на „Бостан“. В този смисъл, обществената цена на план Б няма да е по ниска от тази на една открита коалиция с ДПС. И затова той няма да проработи. Нещата ще си останат такива, каквито са и в момента : опити на ДПС за вклиняване, последвани от някаква консолидация на мнозинството. При блокиране на една от важните реформи – било съдебна, здравеопазване, антикорупция и т.н., РБ имат на разположение червеното копче „EXIT“. RBexit в момента е шумно желан от (голяма) част от медиите – фалирали или не - но дори и тяхната цел е по-скоро да отслабят и очернят блока, отколкото наистина да предизвикат правителствена криза.

4. Очаквате ли преструктуриране на мнозинството след местните избори?

По-скоро не. Вярно е, че ГЕРБ и ДПС ще се представят добре – те са притежателите на „изборни машини“ в момента (тази на БСП е за сериозен ремонт). Но основното, което пречи на една коалиция ГЕРБ-ДПС не е липсата на избиратели. Те и сега имат предостатъчно. Пречката е липсата на елементарна критична рефлексия на ръководството на ДПС върху ролята му в епизодите „Орешарски“ и „КТБ“. Другата пречка са обществените съмнения в нелегитимни свързаности между това ръководство и ГЕРБ. Нищо от това няма да се е променило след местните избори, какъвто и триумф на „машините“ да бъде отчетен. РБ трябва, разбира се, да защити позициите си като обществена продкрепа. Надеждата на опонентите му е той просто да „изчезне“ на тези избори. Ако лидерите на РБ не са приготвили някакъв подобен фокус а ла Худини, това едва ли ще стане.

Статията на Велина Господинова в "Капитал".

Защо все пак ГЕРБ избра Мая Манолова?

Това е всъщност истинският въпрос по конфузния случай. Ясно е, че без решението на парламентарната група на ГЕРБ да гласува „по съвест“ (в случая очевиден евфeмизъм) и без аморфното позициониране на лидерите на най-голямата партия, г-жа Манолова никога нямаше да бъде избрана за каквото й да било от това НС. Сниманите бюлетини за вота на депутатите, почудата им, заклеймяването на реформатори и т.н. е част от театъра, предназначен да замаже основния въпрос.

А театър е необходим, защото логичен отговор на този въпрос няма. Първо, с избора на Мая Манолова се прави опит да се реабилитира една политическа и гражданска позиция, отречена масово – и чрез протести, и чрез обществени нагласи - още през лятото на 2013 г. Тази позиция може да бъде наречена за кратко „про-Пеевски/про-Орешарски“ и Мая Манолова беше ясен и разпознаваем нейн символ. В крайна сметка, организатор, вдъхновител и знаме на „контрапротеста“ от 2013 г. получи шанс да реализира идеите си отново с публичен ресурс. Как ГЕРБ обясняват този куриоз?

Второ, единственото политическо качество, което се изтъква в полза на г-жа Манолова – активността й като партийно „острие“ – е изключително слаб аргумент. Защото тази активност досега се е използвала предимно за партизански цели. Като трябва да се защитава г-н Пеевски, активността работи в негова полза. Като трябва да се спретне кален номер от типа „Костинброд“ – активността е пак на предна линия. Като трябва да се тупа топката с безсмислени обсъждания на изборното законодателство (с Петното и други представители на „гражданското общество“) – активността отново влиза в работа. Това ли са качества, достойни за един омбудсман?

Трето, Борисов изложи и структурен аргумент: добре е омбудсманът да е от опозицията. Като цяло в този аргумент има поне някаква институционална логика. Но БСП – като най-голяма опозиционна партия – биха могли да предложат и кандидатура с ясна гражданска позиция и политически достойнства. Когато това не е така, фактът, че г-жа Манолова е от опозицията, далеч не е достатъчен за нейния избор. В крайна сметка на какво ще бъде тя опозиция? На критиките на прекомерната обвързаност на властта с определени интереси, част от които за съжаление са все още валидни?

Нещо повече, дали БСП – като опозиция - е заслужила подобно доверие от страна на мнозинството в парламента? Очевидно, че не го е заслужила, защото и по съдебната реформа, и по други важни въпроси тя по-скоро обслужва ДПС, като я прави незаобиколим фактор (за конституционната реформа, най-малко). Може би това изглежда правилната стратегия от камбанарията на социалистите – да тикат ГЕРБ и реформаторите към ДПС, за да ги дискредитират. Но това не е стратегия, която заслужава някакъв бонус било то от мнозинството, било от обществото като цяло.

Всичко това се знаеше още преди тайния вот в парламента. В този смисъл, каквито и да са качествата на г-жа Манолова като индивид, в полза на нейния избор за омбудсман няма нито политически, нито граждански аргументи. Изборът й остава гаф и недомислица.

Класирането след края на сезона (портал "Култура", Дневник)

От Даниел Смилов

1 авг 2015

Снимката е от откриването на 43-ото Народно събрание в края на 2014 г.
 
 

Фотограф: Анелия Николова

Стефан Попов: ДПС е като числото Пи - 01 авг
Гражданското общество: къде сме и какво да се прави? - 30 юли
Равносметката след "историческия компромис" - 24 юли

Редакцията публикува текста на Даниел Смилов от портал "Култура". 

Един горещ политически сезон приключи и това дава възможност за частична равносметка на управлението от момента на неговото създаване през есента на миналата година. Позитивите са най-вече в плахото съвземане на икономиката и възвръщането на доверието от страна на европейските ни партньори.

По отношение на позиционирането на отделните играчи в таблицата по-долу са включени най-емблематичните политики и въпроси, които са изисквали парламентарно гласуване. Единица получават партиите, които са успели да наложат предпочитанията си на останалите (на тези, които са изпаднали в малцинство или са гласували против първоначално заявените си позиции). Тази таблица, разбира се, опростява значително по-нюансираната реалност, но дори от нея е видно, че по ключово важни въпроси ДПС се е оказало в по-изгодна позиция от формалните коалицонни партньори на ГЕРБ. Дори да отчетем развитието около конституционната реформа като еднозначен успех на РБ (което е малко пресилено), дори да сложим в тази категория и блокирането на първоначалните идеи за частните пенсионни фондове на министър Горанов, отново ДПС завършва сезона малко по-напред от основния коалиционен партньор на ГЕРБ – реформаторите.

Преглед на оригинала

Разбира се, никой не може да забрани на една опозиционна партия да гласува с мнозинството. Но тук случаят е различен – ДПС, която номинално трябва да е опозиция, успява да се вмъкне в това "мнозинство" на мястото на някой от официалните партньори на ГЕРБ. Губещите от това вмъкване най-често се оказват РБ и ПФ.

Вторият характерен момент е липсата на изявен лидер в първенството. Борисов и ГЕРБ предпочитат да запазят ролята на арбитър между определени инициативи. В поне два случая важни правителствени проекти са били "бламирани" от страна на НС. Антикорупционният закон – макар и временно – бе блокиран от парламента в инфаркния последен ден на сезона. В една нормална парламентарна демокрация това би било сериозен повод за притеснение за кохерентността на управляващото мнозинство. Друг емблематичен случай бе де факто отхвърлянето на референдума на президента, зад който ГЕРБ официално стоеше. В този случай заедно с казуса "Манолова" става по-скоро дума за известно политическо лицемерие от страна на ГЕРБ. Те така подкрепяха определени идеи, че дори пултовете им се развалиха от положените усилия, а партийни ръководители, силно изкушени в работата със СРС-та, не успяха да разберат как са гласували подопечните им депутати. Това лицемерие има функционално значение обаче: ГЕРБ иска да изглежда не като еднозначен спонсор и генератор на решения, а по-скоро като кадията, който има последната дума в споровете между правоверните (и не дотам такива).

Политическият модел, който има опасност да се наложи, може да бъде определен като "парламентарен промискуитет", при който няма постоянни партньори, а най-потентният актьор се ползва и с най-голям избор на валенции. Въпреки че в парламентарната теория на съвременната парламентарна демокрация такова чудо няма, в нашата политическа среда такива чудеса имат исторически корени. Директният прецедент е първото управление на Борисов, когато той беше реализирал "управление на малцинството" с подкрепа на ралични играчи и кооптирани депутати от разпаднали се групи. От тази амалгама постепенно израстна доста хомогенно и дисциплинирано ново мнозинство с неопределена идеологическа идентичност. Това изглежда е "идеалът", който вдъхновя и днес Борисов и който му беше завещан от първия му политически патрон – Сакскобургготски.

Основният въпрос

Дали Борисов ще успее в окончателното налагане на този модел? По този въпрос се оформя нова разделителна линия: ГЕРБ, ДПС и АБВ, срещу РБ и донякъде ПФ. Борисов няма изгода от едно формализиране на коалиция с ДПС и АБВ. Това ще е въщност краят на ГЕРБ като "десен" проект, с цялата условност на тази констатация. Нещо повече, липсата на идеологическа близост между тези партии ще извади на показ нещо, което мнозина подозират – тайни и неясни връзки, зависимости и любезности между ГЕРБ и ДПС.

В този смисъл, от рационална гледна точка, РБ имат сериозни козове в отношенията си с Борисов. Едно евентуално тяхно излизане от коалицията ще вкара ГЕРБ в губещи формати, от които единствено ДПС и сателитите им (АБВ се налага в тази роля) биха имали полза.

Реформаторите обаче не могат да заплашват с излизане от коалицията при всеки повод. В крайна сметка това е "ядрената опция", с която разполагат, и ако я вадят с повод и без повод, тя би се обезценила поне като драматичен ефект. В този смисъл, за да възпрепятстват налагането на "парламентарния промискуитет", РБ имат следните опции:

- Да искат ясен списък с приоритети и график за тяхното приемане в следващите шест месеца, на базата на вече приетата управленска програма. Отклонения и забавяния в тази програма не бива да се допускат;

- РБ да се превърне в далеч по единен и дисциплиниран субект. Тук не става дума вече за единно лидерство, което по една или друга причина се оказва невъзможно, а за добра координация между двата основни субекта – ДСБ и ДБГ. Общата регистрация на местните избори е абсолютно задължителна, както и строгата забрана за сепаративни преговори с ГЕРБ и други партии. Учудващо, досега РБ удържа фронта доста ефективно, въпреки многобройните прокоби за раздори, разпад и пр.;

- Арбитражната позиция, която Борисов заема, лишава ГЕРБ от кауза. В крайна сметка строенето на магистрали е хубаво нещо, но то не е нито визия, нито идеология, нито гражданска позиция. Посланието, което Борисов иска да изпрати, е "ефективност" – ГЕРБ дава "резултати", може да управлява. Това послание, обаче, не може да компенсира дефицитът на идеи на тази партия. Всички съдържателни политически инициативи са прехвърлени на РБ: от съдебната система до здравеопазването и антикорупцията (а пенсионната реформа беше концесионирана на Калфин). По този начин ГЕРБ се разтоварва от рисковете на непопулярни или трудни реформи, но пък си създава и сериозен съдържателна празнота. Едно оттегляне на РБ би направило този вакуум изключително видим. В този смисъл РБ трябва непрекъснато да акцентира ролята си на генератор на идеи, да използва всички възможни форуми за тяхното обсъждане, да налага ясни и разпознаваеми говорители по ключови теми, да не се бои от дебати и т.н. Всъщност дори и определени идеи да бъдат отхвърлени, РБ не губи автоматично от този факт, ако в процеса са се родили нови решения. А и браненето на статуквото – както казусът със съдебната система показа – е обществено неудържима позиция;

- Все още РБ се ползва с едно предимство – близост до автентични граждански групи със сериозна енергия. Макар и ситуацията да не предполага масови протести, натрупването на скандали от последните дни енергизира мнозина. Тази енергия е полезна, защото тя чертае виртуални червени линии, отвъд които "парламентарният промискуитет" не може да преминава. Макар тези линии да остават неясни, те все пак действат като ограничител.

Компромисите

Разположението на силите демонстрира, че и оттук нататък решения ще се вземат трудно, понякога хаотично на повърхността и на базата на компромиси. Въпросът е дали тези компромиси си струват. От гледна точка на модела "промискуитет" – всеки компромис е добър. Колкото повече компромиси, толкова по-солидни стават неговите основи. Противниците на модела – РБ основно – би трябвало да имат друг, съдържателен подход. Ясно е, че ако в обозримо бъдеще съдебната и антикорупционната реформа не минат, ако продължава тупането на топката около КТБ и стоварването на цялата вина върху Цветан Василев и един подуправител на БНБ,промискуитетът е получил пълна победа.

Факторите тук са два: съдържание и време. По отношение на конституционната реформа компромис по съдържанието беше неизбежен, защото гласовете на опозицията бяха необходими. Оттук нататък обаче е ключово важно повече съдържателни компромиси да не се правят, както и да не се разсрочва процедурата във времето. Маневри с КС и други спънки сигурно ще има, но изгледите на този фронт са по-скоро добри.

Антикорупционното законодателство също трябва да мине при започването на сезона. Негови детайли могат и да се усъвършенстват, но като цяло идеите са защитими и полезни. Основният проблем, разбира се, ще се окаже КТБ. Тук парламентът вече се препъна и излезе с един ялов доклад, който не дава нужната перспектива за адекватна промяна на институциите. Докладът всъщност даде индулгенция на КФН и прокуратурата. Ревизирането на тази индулгенция би трябвало да е абсолютна кауза за реформаторите – кауза, с която не може да има компромис.

Изборите

Местните избори не могат да легитимират "парламентарния промискуитет" като модел. Вярно е, че при едно лошо предствяне на РБ, алтернативата на този модел просто би изчезнала и той би се наложил по default. Това е всъщност реалната опасност, която би трябвало да се избегне. А това зависи от ръководството на блока, кампанията и т.н. Организационно задачата не е нерешима, макар че работата за вършене е много.

БСП

Трябва да се спомене и тази партия – основно от уважение към историята й. В момента тя се е маргинализирала като втора Атака и анализът може спокойно да мине и без нея. Избирането на Мая Манолова за омбудсман е по-скоро ефект на промискуитетния модел, отколкото някакъв белег на жизненост на столетницата: просто Борисов отваря една евентуална валенция като допълнително размива границите между управляващи и опозиция.

Новият сезон

Усещането е, че въпреки натрупаните точки всички започват във "В" окръжна след пълен или частичен фалит.

Когато нещата изглеждат зле (КлубZ)

Ловният сезон за далавери е открит и той ще продължи чак до следващите парламентарни избори.

Снимка Веселин Боришев

Даниел Смилов

В едно от най-знаковите си решения – Bucкley v. Valeo (1976 г.) американският Върховен съд стига до извода, че не само корупцията, но и това, което изглежда като корупция е проблем за демокрацията. Ако хората възприемат нещо като корупция, тяхното доверие в политическия процес се изпарява. Затова държавата трябва не само да се грижи за реалността, но и за нейното възприятие, за отношението на хората към политиката.
Българският парламент – и управляващите по-специално – са на път да загърбят окончателно това златно правило. А нарушителите му не ги чака нищо добро. Нагледахме се на решения, които нямат нормално политическо и институционално обяснение. Когато се натрупат много такива действия – които със сигурност изглеждат нередно, а някои от тях най-вероятно и са такива – хората започват да се съмняват във всичко, което политиците вършат. Ето един списък от политически ходове, които изглеждат много зле:
1) Да настояваш, че г-н Искров трябва да подаде оставка заради провал в своята работа и да преназначиш неговите подуправители – т.е. неговия екип - в БНБ. Т.е. да твърдиш, че Искров носи „морална отговорност“ за КТБ и да оневиниш подуправителите му от такава отговорност, макар че те са били част от Управителния съвет и са вземали ключовите решения по отнемане на лицензи на банки, изслушвали са на всеки три месеца доклади на „надзора“, трябвало е заедно с гуверньора да създадат работеща и ефективна система на вътрешен контрол в БНБ и т. н.;
2) Да преназначиш подуправителите с мнозинство ГЕРБ-ДПС, без да отчиташ аргументираното мнение на коалиционните си партньори. Само това действие е достатъчно да вдигне червения флаг за фрапантно противоречие с политическата логика;
3) Да назначиш Мая Манолова за омбудсман. В крайна сметка, омбудсманът трябва да е човек с ясна и достойна гражданска позиция. При г-жа Манолова поне единият реквизит обикновено липсва;
4) Да обещаеш на хората референдум и след това да не им го дадеш без аргументи или дори с комични и подигравателни такива – като историята с развалените пултове, например;
5) Да напишеш доклад на парламентарна комисия за КТБ, в който няма дума за г-н Пеевски, има една дума за прокуратурата, и в който се оказва, че КФН не носи никаква отговорност за източена банка, листвана на българската борса. Банка, имаща и един куп дружества, също търгувани там. Оказва се, че на въпросната наша борса може спокойно да присъства „финансова пирамида“ без КФН – „регулаторът“ – да разбере или да носи някаква отговорност за този свой пропуск. Както биха казали от ДПС – аферим на такъв доклад, евала на такъв регулатор...
Многоточието не е случайно – това са само най-ярките примери. Тяхното натрупване говори за сериозна загуба на приличие. Като че ли водещи политици са решили, че вече всичко става възможно – общественото внимание е приспано, няма добри и лоши. Ловният сезон за далавери е открит и той ще продължи чак до следващите парламентарни избори.
Ако някой си прави такава сметка, то тя със сигурност ще се окаже крива. Но междувременно отново страната ще загуби ценно време и обществен ресурс. Защо е възможно, обаче, политиците да си правят такива криви сметки? Те би трябвало да са по-рационални същества, които да видят, че постепенната, но трайна загуба на приличие няма как да се отрази добре на кариерата им в средносрочен, да не говорим за дългосрочен план. Причините за тази загуба на реалистична преценка са следните:

Продавачите на фалшива реалност

Голяма част от медиите в страната всъщност продават обещанието, че могат да накарат хората да не виждат нещата, които изглеждат зле. По-арогантните дори се хвалят, че могат да направят тези неща да изглеждат добре. Прагматиците в този сегмент залагат на друга стратегия – да окалят и оплюят всичко, така че в резултатната тинеста среда нещата да изглеждат еднакво. Фактът, че политическият елит и неговите чутовни върхове започнаха да губят приличие е сигнал за това, че отново започва да се предоверява на продавачите на фалшива реалност. Предопредителните семафори вече светят червено дори и изпод дебелия слой тиня, с който грижливо биват покривани.

Малка и разпокъсана критично мислеща общност

В страната има активни и независими граждани, които не могат лесно да бъдат подведени и заслепени. Проблемът е, че те рядко успяват да се координират и да действат ефективно заедно, освен ако не се случи някакъв грандиозен скандал. Натрупването на малки скандали обикновено води тази общност до братоубийствени интерпретационни войни, до резигнация и демобилизация. В една среда на постепенна загуба на приличие тази общност бързо се разпада на няколко подгрупи. Едните твърдят: „казвахме ли ви, че нищо няма да излезе“. Другите развиват конспиративни сценарии, според които и най-добрите намерения и политики ще завършат зле. Трети бързат да обявят победата на „мафията“ с надежда това да доведе до всенароден бунт и т.н. И накрая, по стара българска традиция всички групи вземат, че хубаво се изпокарат.
Ситуацията със съдебната реформа ясно демонстрира този разпад на общността, която дори не можа да разбере, че всъщност е спечелила сериозна междинна победа (както заради нейните усилия, така и заради натиск от ЕС). Вместо да се консолидира зад основните идеи на реформата, да „бетонира“ доста крехкия, тактически и лицемерен „консенсус“ от страна на голяма част от 180-те депутати (и да направи отстъпление от него невъзможно), общността се отдаде на разнообразни критики, спекулации, недоволства и въздишки от рода на „ех, да имахме 180 гласа в парламента, каква реформа щяхме да направим!“ Когато някой не може да оцени междинните си победи, явно има слаба стратегия и нисък аналитичен потенциал.

Непознаване и незачитане на парламентаризма

България е парламентарна република, но малцина политици знаят, какво всъщност това означава. Чуждоземен политически антрополог би останал със следните впечатления от идеите за парламентаризъм в нашето НС. ГЕРБ иска да решава проблемите „Пеевски“ заедно със самия Пеевски, връзките с ЕС - с реформаторите, пенсионната система - с АБВ, подуправителите на БНБ - с ДПС, омбудсмана - с БСП, референдума – с каквото дойде. Да, по някои въпроси –като конституционна реформа -  участието на опозиционни партии е необходимо. Но парламентаризмът изисква сравнително ясна граница между управляващи и опозиция, както и колективна отговорност на управляващите за приеманите политики. Тези принципи точно са на път да се размият у нас и от парламентарна може да станем парламентарно-промискуитетна република. Това е голямата опасност, а не формална коалиция ГЕРБ-ДПС (поетично наричана „Бостан“), която би била еднозначно неприемлива за мнозинството граждани, включително за избирателите на ГЕРБ.
Когато нещата изглеждат зле, те най-вероятно са зле. Но докато изглеждат зле, все още надежда има. И тя би изчезнала, ако нещата изглеждат еднакво.
Анализът е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията. Още текстове от Даниел Смилов може да прочетете ТУК.

Партиите и референдума ("Фокус")

Доц. Даниел Смилов: Референдумът не се обезсмисля, но щеше да привлече повече интерес и да е по-значим за демокрацията, ако съдържаше трите въпроса

29 Юли 2015 | 16:30 | Агенция "Фокус"

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Доц. Даниел Смилов, програмен директор на Центъра за либерални стратегии и преподавател по теория на политиката в катедра „Политология” на СУ „Св. Кл. Охридски” в интервю за Агенция „Фокус” във връзка с отпадането на два от предложените от президента въпроси за референдум.


Фокус: Г-н Смилов как ще коментирате фактът, че парламентът отхвърли три от двата предложени от президента въпроси за референдум? Защо на практика народното събрание бламира президента?
Даниел Смилов: Това стана заради партийни калкулации. От една страна по-малките партии се страхуваха да се приемат мерки като мажоритарния вот и задължителния вот. Страхът тук е, че подобна промяна в избирателната система би изкривила правилата в полза на по-големите партии като ГЕРБ и ДПС, които поради твърдия си електорат са в по-различна позиция от останалите. ГЕРБ също демонстрираха нежелание първите два въпроса да бъдат приети. Според мен, ако имаше реална воля от тяхна страна тези въпроси да бъдат прокарани, това можеше да станe, тъй като имат достатъчно ресурс като влияние върху коалиционните си партньори да го направят. По-трудно ми е да си обясня тяхната мотивация, защото и като партията стояха зад инициираната подписка в полза на този референдум, и чисто съдържателно няма какво да губят от двете предложени реформи – мажоритарната система и задължителното гласуване. В този смисъл необяснимо е поведението на ПГ на ГЕРБ, макар че тук отчитам, че те гласуваха по-масово, макар и недостатъчно в полза на тези промени.
Фокус: Какви според Вас могат да са мотивите за това поведение на парламентарната група на ГЕРБ?
Даниел Смилов: Не искам да спекулирам. Нормално е това да се отчита като някакъв реверанс към ДПС по отношение на задължителното гласуване и може би към Реформаторския блок по отношение на мажоритарния вот.
Фокус: Референдумът отново повдигна въпроса за промяна на избирателната ни система. Нуждаем ли се от такава на този етап и в каква посока?
Даниел Смилов: На въпросите за мажоритарния елемент и за задължителния вот е хубаво да се отговори окончателно и референдумът е добър начин това да се случи. След вчерашния вот в парламента на практика останахме във висящо положение. Тези два проблема не са свалени от дневен ред и ще продължат да ни занимават. Сигурен съм, че преди всяко провеждане на избори или по други поводи ще има политически партии, които ще предлагат преразглеждането на тези въпроси. От гледна точка на стабилността на правилата на демократичното състезание това, което вчера стана, не е добре. Отхвърлянето на референдума всъщност оставя за в бъдещето по-категоричното и авторитетно разрешаване на тези въпроси. Според мен колкото по-стабилни са изборните правила, толкова вниманието ще е по-съсредоточено върху съдържанието на политиката, а не върху процедурата и това ще по-добре за страната като цяло.
Фокус: Каква е оценката Ви за темата на въпросите – подходяща ли е тя за провеждането на национално допитване?
Даниел Смилов: Да. мисля, че темата е подходяща. Хубаво беше, че тя е зададена на принципно ниво, защото малцина са запознати с детайлите на различните избирателни системи и последиците от тях. Но ако хората заявят, че искат голяма част от представителите в Народното събрание да бъдат избирани мажоритарно, тогава депутатите трябва да подберат подходящата за българските условия система ,която да дава съчетание между състезание на кандидати и на политически партии. От моя гледна точка, ако се прави реформа в изборното законодателство, най-удачно би било да се възприеме немският модел, който дава такова съчетание. При него хората гласуват и за кандидати, и за партии. По този начин има тясна връзка между избирателя и представилите в парламента, но същевременно системата не изкривява резултата, а дава пропорционален резултат по отношение на партиите. При нея малките партии не са толкова ощетени, колкото при други варианти на мажоритарната система, каквито са англосаксонския или френския.
Фокус: Какво е мнението Ви за формулировката на въпросите, което беше една от основните критики по-специално този за въвеждането на мажоритарното избор на депутати? Можеше ли депутатите да го прецизират?
Даниел Смилов: Въпросите бяха правилно зададени. Единственото възражение бе за първия въпрос – за мажоритарната система, но влизането в детайли би направило въпроса недостъпен за мнозина: хората няма да разберат какво ги питат. Вариантите са два - да бъде предоставен избор между готови изборни системи или да се остане на едно по-абстрактно и принципно ниво – за параметрите на избирателната система. В нашия случай беше избран вторият вариант и аз не виждам проблем в това. Депутатите биха могли да преформулират въпроса, но те не направиха такъв опит, защото между тях нямаше съгласие в каква посока да се случи това. От тази гледна точка не е коректно да прехвърлят на президента вината за собствения си провал по този въпрос.
Фокус: Какво мислите за въвеждането на задължително гласуване? Начин ли е това да се върне доверието в политическата система?
Даниел Смилов: Идеята, хората да бъдат питани какви трябва да са основните аспекти на избирателната система, е добра. Трудно ми е да кажа в каква посока биха гласували по въпроса за задължителния вот. Има модели, които работят със задължително гласуване и при тях обикновено има по-високо участие в зависимост от начина, по който е въведен задължителния елемент. На този етап е много трудно да се предвиди какви ще са ефектите от това по-високо участие върху българската политическа система. Може да се очаква, че ще започнат да гласуват групи, които досега не са го правили. В голямата си част те не са толкова образовани и нямат голям интерес към политиката и би било интересно да се види кои партии те биха предпочели, ако по законодателен ред бъдат мобилизирани да гласуват. Въпросът за ефектите от различните избирателни и системи е доста сложен и трябва да имаме конкретната формула, до която би се стигнало ,за да правим по-точни прогнози. Аз не споделям мнението, че задължителният вот е противоконституционен, понеже, видите ли, това е право, а не задължение. Въпросът поражда различни теоретични питания. Същността му е в това дали всяко право съдържа в себе си обратното право, така както правото да говориш, съдържа в себе си правото да мълчиш, например. Някои биха направили аналогията, че правото да гласуваш съдържа в себе си правото да не гласуваш. Тази аналогия обаче не важи за всички права – правото да си свободен, не съдържа в себе си правото да се продаваш в робство и правото на живот не съдържа в себе си правото на евтаназия. Така че аналогията е механичен, неиздържан аргумент. Без да влизам в повече детайли, твърдя, че не е необходима много сериозна конституционна ревизия, за да се въведе задължително гласуване.
Фокус: Можеше ли Народното събрание да реши въпроса с електронното и дистанционното гласуване и не обезсмисля ли това провеждането на референдум?
Даниел Смилов: Не бих казал, че референдумът се обезсмисля, но при всички случаи той щеше да бъде много по-значим за демокрацията, ако съдържаше трите въпроса. Щеше да е много по-привлекателен за гражданите, много повече хора щяха да гласуват заради другите въпроса. На второ място проблемът с електронното гласуване е по-скоро технически. Мисля, че всички биха били съгласни то да бъде въведено, въпросът е да има нужните гаранции, че няма да се злоупотребява с тази възможност. Дори да не се събере достатъчен кворум по този въпрос наесен, парламентът така или иначе трябва да предприеме мерки за неговото въвеждане. То не може да стане от днес за утре, но е разумно да се направи програма в рамките на 3-5 години, в която да има реален прогрес в тази посока.
Фокус: Какви са очакванията Ви за референдума и какво би се променило след евентуалното въвеждане на електронно и дистанционно гласуване?
Даниел Смилов: Както вече казах, очаквам по-ниска активност, отколкото ако и другите въпроси бяха останали. Шансовете да бъде събран нужния кворум, са малки. Въпреки това, според мен, електронното гласуване е мярка, която мнозинството от хората споделят и едва ли имат сериозни аргументи срещу нея. Затова Народното събрание трябва да предприеме мерки за въвеждането му и като минимум очаквам ангажимент за програма, която в близко бъдеще да доведе до ефективно електронно гласуване. Какъв ще е резултатът от него – според мен той ще е позитивен. Като цяло това е модернизация на нашата избирателна система - по този начин тя ще бъде в крак с времето. Днес огромна част от българските граждани са мобилни и имат достъп до интернет, така че това би било огромно облекчение за мнозина. На второ място, не по-малко важно е ,че по този начин ще имаме възможност за по-ясен ангажимент към българите, които живеят извън страната. Било такива ,които живеят в ЕС или такива, които пътуват, за да намерят работа временно. Това е важно, защото България вече има сериозна диаспора извън страната и контактите с тези хора трябва да бъдат запазени. Електронното гласуване е един от тези начини. Не мисля, че някой ще пострада от въвеждането на електронно гласуване, защото хората, които няма да се възползват от него, ще имат стандартните начини да сторят това.
Василена ЙОРДАНОВА

НС пак бламира здравия разум

Гласуването за референдума беше разочароващо, меко казано. И то не поради техническите неудачи с "неработещите" пултове за гласуване.

Първо, този референдум беше обещан на хората. И от ГЕРБ, и от реформаторите в тяхното предизборно амплоа. Бъдещи депутати се подписваха в гражданската инициатива за този референдум, публично го защитаваха като добра идея - сега явно са изпаднали в амнезия. Второ, добре беше тези въпроси да бъдат затворени веднъж завинаги. Това не стана и сега пред всеки избор ще има отново идеи за "мажоритарен елемент", задължително гласуване и пр.: т.е. фокусът върху процедура, вместо съдържание ще бъде запазен. Трето,малките партии и реформаторите се поизплашиха, че от евентуален положителен вот за чиста или смесена мажоритарна система само могат да загубят. Това теоретично е така, но има варианти, които са добри за малките партии - немската система, например. Реформаторите най-много държат на връзката с гражданите - с вота си, обаче, влязоха в противоречие с този си приоритет.

Като цяло, ако ГЕРБ и РБ искаха да минат тези въпроси, те щяха да минат. Беше абсолютно излишно и двете партии да правят пируети и да застават срещу президента и толкова много хора, искащи този референдум. С този вот трупат политически негативи.

Орязаният референдум едва ли ще е много атрактивен за гражданите. Очаквам ниска активност и слаб интерес. Пропусната беше една добра възможност и заради криво разбрани партийни интереси беше изпратено послание, че волята и желанията на избирателите са без голямо значение.