събота, 28 ноември 2020 г.

Мое участие за австрийското обществено радио по темата Северна Македония

Ungarn, Deutschland, Niederlande, Balkan 

Europa-Journal

Ungarn: Im Streit um das EU-Budget geht die Regierung in Budapest aufs Ganze +++ Deutschland: Die rechten Corona-Kritiker +++ Niederlande: Sterbehilfe auch für Kinder +++ Balkan: Der Streit über die gemeinsame Geschichte trennt Bulgarien und Nordmazedonien und blockiert die EU-Erweiterung
Moderation: Markus Müller-Schinwald

Ungarn, Deutschland, Niederlande und der Balkan

Ungarn: Im Streit um das EU-Budget geht die Regierung in Budapest aufs Ganze
Bisher richteten sich die Medienkampagnen der ungarischen Regierung in der Regel gegen politische Gegner im Land selbst oder gegen Georges Soros, den imaginierten Hauptfeind von Viktor Orban. Doch beim Streit um das künftige EU-Budget und den Corona-Rettungsfonds greift die Regierung in Budapest auch die Union an. Sie will unbedingt verhindern, dass die Auszahlung von EU-Geldern an die Einhaltung rechtsstaatlicher Kriterien geknüpft werden. Auf welche Methoden sie dabei setzt, erklärt Gabor Polyai, Medienwissenschaftler an der Universität Pécs.

Deutschland: Die rechten Corona-Kritiker
Deutschland reagiert auf die Corona-Krise und die zweite Infektionswelle mit einem der leichtesten Lockdowns in Europa – und mit großzügigen Staatshilfen. Trotzdem sind gerade in Deutschland die Proteste besonders schrill und aggressiv. Tonangebend ist dabei eine Gruppierung, die sich „Querdenker“ nennt, die im süddeutschen Bundesland Baden-Württemberg gegründet wurde und bei ihren Protesten auch gewaltbereite Rechtsextreme in ihren Reihen duldet. In jüngster Zeit ist auch zu beobachten, dass sich die rechte AfD dieser Protestgruppe andient. Birgit Schwarz berichtet über die Hintergründe und die Motive einer kleinen, aber sehr lauten Minderheit, die auf der Straße und in den sozialen Medien dem Staat und seinen VerteterInnen den Kampf ansagt.

Niederlande: Sterbehilfe auch für Kinder
Es ist eine schreckliche Vorstellung für alle Eltern: das eigene Kind ist sterbenskrank, eine Heilung ist nicht mehr möglich, das Kind hat Schmerzen. Das Leiden Minderjähriger soll beendet werden dürfen – das finden nun die Niederlande. Sie wollen legalisieren, was im Nachbarland Belgien seit 2014 erlaubt ist: Todkranke Kinder jeden Alters sollen sich für aktive Sterbehilfe entscheiden dürfen, berichtet Veronika Fillitz.

Balkan: Der Streit über die gemeinsame Geschichte trennt Bulgarien und Nordmazedonien und blockiert die EU-Erweiterung
Eigentlich hätten in diesem Herbst der Beginn der EU-Beitrittsverhandlungen mit Nordmazedonien und Albanien beschlossen werden. Der langjährige Namensstreit zwischen Mazedonien und Griechenland hat das lange blockiert, und jetzt erhebt Bulgarien ähnliche Einwände. Solange sich Bulgarien und Mazedonien nicht auf eine einheitliche Interpretation der gemeinsamen Geschichte einigen, will die Regierung in Sofia den Beitrittsverhandlungen nicht zustimmen. Warum Bulgarien diese harte Haltung einnimmt berichtet Diljana Lambreva.

петък, 27 ноември 2020 г.

My text for Carnegie Europe

Judy Asks: Can the EU Solve the Budget and Rule-of-Law Crisis?

Germany Needs to End Hungary and Poland’s Blackmail

DANIEL SMILOVASSOCIATE PROFESSOR AT THE UNIVERSITY OF SOFIA AND PROGRAMME DIRECTOR AT THE CENTRE FOR LIBERAL STRATEGIES

The EU’s budget crisis caused by the Hungarian and Polish veto is an opportunity for the union.

If the other twenty-five member states stick together and make a credible effort to pass the recovery aid package through enhanced cooperation, the EU will achieve two goals.

First, it will show to opportunistic national populists that there will be no compromise on values such as the rule of law and the rights of minorities. The union should not be blackmailed by leaders who have gone down the autocratic road or become paragons of corrupt governance.

Second, making enhanced cooperation operational will solve a long-term strategic problem for Europe. At present, the EU appears to be in a joint-decision trap: any meaningful reform is likely to be blocked by one country or another. Because of that, the only viable options appear to be either status quo or exit. This trap fuels populist and anti-European sentiments. Enhanced cooperation could allow the EU to move forward and achieve deeper and more efficient integration.

Furthermore, if enhanced cooperation becomes a plausible policy option, opportunistic veto players, such as Hungary and Poland in the present case, will most probably back down and avoid the threat of being marginalized.

петък, 13 ноември 2020 г.

За Тръмп и тръмпизма в България (DW)

Тръмп може и да си тръгне от Белия дом. Но в България тръмпизмът ще живее дълго.

Тръмп може и да напусне Белия дом, но тръмпизмът няма да изчезне. Той ще живее още дълго и в България. Защото има много почитатели. Дори и Бойко Борисов е заклет тръмпист. От Даниел Смилов.

Wahlkampf I USA I Donald Trump in Circleville - Ohio


Демократът Джо Байдън е избраният нов президент на САЩ, за когото гласуваха рекорден брой американци - около 80 милиона, с над 5 милиона повече от гласовете за Доналд Тръмп. Каквото и да се случи оттук нататък, тези факти не могат да се променят. Европа ги прие с неприкрита радост и облекчение - лидерите на ЕС вече поздравиха бъдещия президент с избирането му. Това е напълно разбираемо. Байдън многократно е заявявал, че ще си сътрудничи с традиционните партньори от либерално-демократичния свят и няма, за разлика от предшественика си Тръмп, да заплашва ЕС и НАТО с разграждане.

Въпреки тези позитиви за европейците, особено в Източна Европа мнозина изпаднаха в мирова скръб от развитието на изборите в САЩ. Това се случи и в България, където се оказа, че тръмпизмът е пуснал корени. Унинието на различните "Тръмп обащества" си е редно и нормално - те са на път да изгубят и патрон, а и кауза, и са оправдани да скърбят по този повод. Но по-интересни са не тези маргинални организации, а представителите на по-големи групи политици и граждани, които очевидно са успели да се очароват поне от някои елементи на тръмпизма.

Консервативното ядро

В САЩ тръмпизмът разчита на силно консервативно ядро - база, която се отличава с радикален национализъм, религиозно мотивирани възгледи за абортите и сексуалността, издигане на носенето на оръжие в култ и няколко други каузи. Това ядро от идеологически мотивирани избиратели ходи най-активно на митингите на Тръмп, носи червени MAGA шапки, вее знамена и т.н. Само по себе си това ядро никога не би могло да спечели изборите в САЩ, но то има силен емоционален заряд, разделя обществото и поляризира дебатите.

У нас към това ядро на тръмпизма принадлежат безспорно "патриотите", които нито имат голяма лоялност към конституционната (либерална) демокрация, нито са защитници на светската държава. Както едно от по-малките копия (или оригинал?) на Тръмп - Виктор Орбан - се стреми да направи, и те биха се възторгнали от изграждането на една нелиберална демокрация: полу-теократична държава, организирана на базата на религия и автокрация.

Ядрото на тръмпизма в този смисъл е антисистемно: то цели дълбоки промени на установения конституционен ред както във вътрешната, така и във външната политика. У дома ядрото би искало ограничаване на правата на малцинства от най-различен вид (и особено хомосексуалните и ромите), въвеждане на де факто държавна религия, затрудняване на дейността на НПО-та и т.н. Като цяло те са привърженици и на концентрацията на властта в една персона-лидер.   

Идеологическото ядро на тръмпизма в България обаче се разпростира и извън "патриотите". Части от ГЕРБ (депутати, "десни" центрове и др.) се опитват да насочат цялата партия в подобна тръмпистка посока. И донякъде успяват, както показва настоящата позицията на България по отношение на Северна Македония. Слабостта на Борисов в момента (и желанието му да се задържи на власт на всяка цена) дава допълнителни възможности партията му да бъде успешно "тръмпизирана", което ще е комично с оглед упадъка на тръмпизма в собствената му родина.

По-куриозното е, обаче, че Корнелия Нинова от БСП, която има определена фиксация върху харизмата на Виктор Орбан, също иска да се присламчи към политическото ядро на тръмпизма. Този факт остава една от загадките на родната политика. Той е една от причините БСП да ограничава влиянието си до предимно силно консервативни райони с малки населени места.

Стратегически гласуващата периферия

Успехът на тръмпизма зависи от способността му да привлича не само идеологическите гласоподаватели на ядрото, но и по-широка периферия, в която има хора с по-прагматична нагласа и центристки възгледи. Тези избиратели може и да не се възторгват от консервативния катехизис, но използват емоционалния заряд и антисистемните послания на Тръмп, за да постигнат свои цели. Всъщност, те ползват радикализма на ядрото като плашило, за да стреснат политическите си опоненти и да могат да извлекат опортюнистични предимства за себе си в силно картелизирана политическа среда.

Основното, което тръмпизмът предлага на средния избирател, са ниските данъци. Тръмпизмът не е социал-демокрация, която чрез данъци разпределя в полза на най-уязвимите групи на обществото. Тръмпизмът е обещание към средния избирател, че неговото финансово бреме няма да расте и по-уязвимите групи (бедни, малцинства) няма да получат допълнителни средства или подпомагане. Когато е необходимо увеличаване на публичните разходи, в държавата на тръмпизма това се постига с нови държавни заеми, а не с нови и по-големи данъци. Затова и държавният дълг и бюджетен дефицит на САЩ са на рекордни нива, но същевременно тръмпистите се опитват да отнемат здравните застраховки на най-бедните и уязвими групи.

Този тип социален егоизъм на средната класа е привлекателен за мнозина и в САЩ, и в България. Стратегичеки тръмписти в този смисъл са либертарианците и някои десни, за които данъците са единственият важен фактор в политиката. За тях радикализмът е спасение, защото чрез него става възможно "сплашването" на малцинствата и ограничаването на техните претенции. Тръмпизмът също така представя средния избирател като виктимизирана група, което по принцип изключва задължението му да бъде солидарен спрямо останалите.

В България такива стратегически тръмписти има доста: от различните либертарианци, до представителите на марксоидната десница, за която икономическият класов интерес е основата на политиката. Тази тръмпистка периферия не би отишла при Корнелия Нинова, колкото и радикално-консервативна БСП да става обаче - нещо, което лидерът на социалистите не отчита.

Поляризация и партизанщина

За да действат като политически таран и плашило за опонентите, тръмпистите използват тактика на поляризиращото говорене и преследване на партийни интереси на всяка цена. Обиден език, персонални нападки, използване на държавни инструменти за партийна разправа - всичко това са "легитимни" средства за тръмпизма. Най-вероятно Доналд Тръмп ще си отиде от Белия дом след грозни сцени на политизиране на съдилищата, за да "докаже" имагинерни масови избирателни измами. Но и целият му мандат ще остане в историята като управление на агресивността, което не е склонно на никакъв компромис спрямо опозицията.

Този начин на упражняване на власт има много и големи поклонници у нас. Те са основно в кафявия медиен сектор, прокуратурата и техните политически поддръжници. За тях между правова държава и партизанска държава няма особена разлика - това е и причината България редовно да бъде критикувана за нарушаване на принципите на върховенство на правото в ЕС.

Целта оправдава средствата

Мнозина привърженици на Тръмп признават, че от личностно морална гледна точка той има сериозни дефекти, но те гласуват заради "неговите политики". Тръмпизмът в този смисъл е затваряне на очите за моралния интегритет на политика, стига той да е в състояние да реализира определени цели. Бойко Борисов и много негови поклонници са заклети тръмписти от тази гледна точка.

Тръмпизмът, русофилството и соц носталгията

Една от родните странности на политиката е, че русофилите и соц носталгиците в голямата си част харесват Тръмп и страдат заради неуспехите му. Парадоксът обаче е само привиден. Поклонниците на Владимир Путин виждат сродна душа в лицето на Доналд Тръмп. Но още по-важно е, че те се надяват политиката на Америка на оттегляне от международната арена да остави поле за връщането на Русия на Балканите (и на световната сцена като цяло). Тяхното сърце се стопля при мисълта за разпад на ЕС и НАТО, а Тръмп им дава надежда в тази посока.

Соц носталгиците и бивши агенти на ДС, които също с голям ентусиазъм приветстваха тръмпизма, просто се надяват на реабилитация на своите идеи. Ето, сигурно си мислят те, самата Америка използва някои от нашите методи на безогледна пропаганда и очерняне на опонента. В лицето на Тръмп те виждат и упадък на САЩ като световен лидер, както и възможност за (въз)раждането на един свят, в който силата е единственото, което има значение. В този свят Путин, Ким Чен Ун, Лукашенко, Ердоган и т.н. ще са нормата, а не изключението. И Европа ще трябва да се самоотрече, като започне да им подражава. 

***

Едва ли е изненада, че толкова черти на тръмпизма са оставили неизличимо клеймо върху българската политика. В крайна сметка Тръмп стъпи на раменете на гиганти като Берлускони, Льо Пен, Фарадж, Орбан, Вилдерс, а и на множество родни полу-гиганти. Съвременният популизъм, започнал шествието си още през 90-те години на миналия век, няма да изчезне със загубата на Тръмп в САЩ. Няма да изчезне и в България. Но ще свие платна и няма да надува непрекъснато корабната си сирена.

сряда, 11 ноември 2020 г.

Citation in Süddeutsche Zeitung



Daniel Smilow vom Center for Liberal Strategies, einem Thinktank in Sofia, stellt fest, seit Jahrzehnten schon gelte Bulgarien als "gefangener Staat", in dem die Politik den privaten Interessen Einzelner diene. Aber immerhin: Die Proteste hätten "etwas in Bewegung gesetzt. Die Bürger fangen an, die Strukturen zu verstehen, die unsere Demokratie aushöhlen."

9. November 2020, 18:56 Uhr

Bulgarien:Marschieren allein reicht nicht mehr


Nach der großen Euphorie des Sommers hat in Sofia inzwischen eine Art Demonstrationsroutine Einzug gehalten. Jetzt wollen die Protestierenden gezielter gegen die bulgarische Regierung vorgehen. Ihre Forderung aber ist dieselbe geblieben: "Ostawka", Rücktritt!

Von Cathrin Kahlweit, Sofia


Iwan Sawow war von Anfang an dabei gewesen. Der 55-jährige Ingenieur ist stolz darauf, dass er fast jedes Mal, 90 Abende lang, mitmarschiert ist vom Präsidentenpalast in Sofia, wo die Demonstrationen starteten, vorbei am Parlament und bis zur Adlerbrücke, wo der Marsch nach einer halben Stunde endete. Die Straße war regelmäßig abgesperrt, gelangweilte Polizisten standen Spalier, Flaggen wehten im Wind, ab und zu hielt einer der Protestierenden eine kurze Ansprache; die meisten hier kannten sich mittlerweile vom Sehen. In kurzen Abständen brüllte jemand "Ostawka", Rücktritt.

Eine Art Demonstrationsroutine hatte zuletzt Einzug zuletzt gehalten nach der großen Euphorie des Sommers: Anfangs, im Juli, war Sawow noch einer von Zehntausenden gewesen, die in zahlreichen Städten des Landes für eine andere Politik, ein anderes Bulgarien auf die Straße gingen, gegen Korruption, gegen übermächtige Oligarchen, gegen eine Mafia, die, wie die Demonstranten beklagen, Politik und Wirtschaft im Würgegriff halte: "Mutri van", riefen sie, "Verbrecher, verschwindet!" Am vergangenen Wochenende wurden die weitgehend friedlichen Dauerproteste nach 116 Tagen und 116 Märschen eingestellt. Die Zeit sei gekommen, sagten die Organisatoren, den Kurs zu ändern und gezielter gegen die Regierung vorzugehen. Marschieren allein reiche nicht mehr.

Iwan Sawow, der Ingenieur, hat eine Weile in Hamburg gearbeitet. Die Auftraggeber zahlten den Bulgaren ihre Löhne nicht, die IG Bau schaltete sich ein, half den Vertragsarbeitern, klagte. Schließlich bekamen die Männer einen Teil ihres Lohns. Seither ist Sawow ein Fan von Recht und Gesetz. Recht und Gesetz, sagt er, seien in Bulgarien Fremdworte. Unter anderem deshalb hat das Europäische Parlament Bulgarien in einer scharfen Erklärung jüngst massiv kritisiert, und eben deshalb knöpft sich der Rechtsstaatsbericht der EU unter anderem die Justiz vor: fehlende Korruptionsbekämpfung, schwächelnde Gewaltenteilung, massive Interessenkonflikte, lauten die Vorwürfe. Die Demonstranten forderten daher nicht nur den Rücktritt der Regierung und eine grundlegende Justizreform, sondern auch den Rücktritt von Generalstaatsanwalt Iwan Geschew, der mit seinem Durchgriffsrecht Ermittlungen stoppen, korrupte Oligarchen und Politiker schützen kann - und dies auch regelmäßig tut.

Ein "gefangener Staat", wo die Politik Privatinteressen dient. "Aber die Bürger fangen an, die Strukturen zu verstehen, die unsere Demokratie aushöhlen."

Transparency International führt Bulgarien als das "korrupteste Land in der EU". Das sieht man auch im Land selbst so: Die Zeitung Kapitaltitelte jüngst unter einem Bild von gesichtslosen Schattenmännern auf dem Cover, Bulgarien sei das "Land der Diebe" - nicht mehr so gewalttätig und schmutzig wie nach der Wende, in den 1990er-Jahren, als zwei große Mafia-Kartelle mit brutaler Gewalt und zahlreichen Toten um die Macht im Land rangen, sondern polierter, sauberer nach außen, aber eben "immer noch kein normales Land". Daniel Smilow vom Center for Liberal Strategies, einem Thinktank in Sofia, stellt fest, seit Jahrzehnten schon gelte Bulgarien als "gefangener Staat", in dem die Politik den privaten Interessen Einzelner diene. Aber immerhin: Die Proteste hätten "etwas in Bewegung gesetzt. Die Bürger fangen an, die Strukturen zu verstehen, die unsere Demokratie aushöhlen."

Ausgelöst hatte die immerhin fast vier Monate währenden Proteste, die im Schatten der Revolution von Belarus international anfangs etwas untergingen, eine Aktion des ehemaligen Justizministers und Chefs der jungen Partei "Da, Bulgaria", Hristo Iwanow. Er hatte seinen vergeblichen Versuch auf Facebook live übertragen, auf einem öffentlichen Strand am Schwarzen Meer neben der illegal errichteten Villa eines einflussreichen Strippenziehers, des Ehrenvorsitzenden der Partei der türkischen Minderheit, Ahmed Dogan, eine Staatsflagge aufzustellen - als Symbol dafür, dass das Land allen Bürgern gehört.

Der SZ sagte Iwanow, das Anwesen sei ein Symbol für das System der Korruption. "Wenn die Strafverfolger die Augen verschließen, wenn die Kommune die Interessen von Leuten wie Dogan schützt, wenn der Nationale Sicherheitsdienst ihn persönlich dort bewacht, als wären es seine privaten Bodyguards, dann zeigt das den unermesslichen Einfluss solcher Leute. Korruption blockiert die Arbeit von demokratischen Institutionen und wandelt diese Institutionen in Dienstleister für die Mächtigen um."

Es gibt Fotos, die den Premier im Bett zeigen sollen. Neben ihm: Geld, Gold und eine Pistole

Iwanows spektakuläre Aktion machte für viele seiner Landsleute sichtbar, wie sehr in ihrem Land einige Reiche und Mächtige über dem Gesetz stehen. Sie war aber nur einer der Gründe dafür, dass die Stimmung so umschlug. Kurz zuvor waren heimliche Aufnahmen von Telefonaten des Premiers, Bojko Borissow, mit Vertrauten bekannt geworden, in denen er sich mit üblen Schimpfwörtern über europäische Politiker lustig machte, und in denen Gefälligkeiten abgesprochen, Drohungen ausgesprochen wurden. Borissow sagt, die Aufnahmen seien gefälscht. Auf Fotos war er im Schlaf zu sehen, neben seinem Bett Geld, Goldbarren, eine Pistole. Als dann auch noch der Machtkampf zwischen dem Premier und dem regierungskritischen Präsidenten Rumen Radew eskalierte und dessen Residenz von der Polizei durchsucht wurde, nachdem er sich mit den Protesten solidarisiert hatte, hatten die Bulgaren genug.

Aber Borissow, der mit einer kurzen Pause seit 2009 im Amt ist, spielt auf Zeit. Er kündigte eine Verfassungsreform an, zeigt sich nur noch fern der Hauptstadt, verspricht Minderheiten und den Armen mehr Geld. Einige Minister wurden zum Rücktritt gedrängt. Im Frühjahr stehen Wahlen an, bis dahin will er auf jeden Fall durchhalten. Was danach kommt, darüber sind die Ansichten in Sofia geteilt: Neue politische Gruppierungen sind entstanden, die sich Hoffnungen auf einen Einzug ins Parlament machen, darunter die Partei eines populären TV-Moderators, die bereits bei fünfzehn Prozent steht - und mit "niemandem koalieren will, der Teil der Mafia ist". Zu dieser Mafia gehören in seinen Augen die konservative Regierungspartei Gerb von Premier Borissow ebenso wie die Sozialisten, die in ihrer Regierungszeit in zahlreiche Korruptionsskandale verwickelt waren. Und, allen voran, gehört dazu die Partei der türkischen Minderheit DPS mit ihrem Ehrenvorsitzenden Ahmed Dogan und einem der mächtigsten - und unsichtbarsten - Abgeordneten des Landes, Deljan Peewski.
Experten zweifeln nicht, dass der Regierungschef früher sein Geld im Umfeld der Mafia verdient haben soll

Den Namen von Multimillionär Peewski, der sich regelmäßig ins nationale Parlament wählen lässt, wo er dann aber nie auftaucht, kennt in Bulgarien jedes Kind. Neben Strippenzieher Ahmed Dogan gilt er als einflussreichster und skrupellosester Oligarch des Landes. Seiner Mutter und ihm gehören fast die Hälfte der Medien des Landes und 80 Prozent des Vertriebs, seine Biografie liest sich wie das Skript von Mario Puzos "Paten". Hristo Iwanow sagt über ihn, für Peewski sei das Verb "jemandem Angst machen" erfunden worden.


Für Experten gibt es keinen Zweifel, dass Regierungschef Borissow, der in den 1990er-Jahren im Umfeld der Mafia sein Geld verdient haben soll, hervorragende Verbindungen zu Dogan und Peewski hat. Louisa Slawkowa von der Nichtregierungsorganisation Sofia Platform beschreibt Bulgarien unter Borissow so: "Der Mangel an Rechtsstaatlichkeit in der Gesellschaft stellt die Erfolge der Transitionszeit infrage."

Wer bei Parteien, Stiftungen, Aktivisten nachfragt, hört trotzdem überraschend optimistische Prognosen: Der Druck auf die Mächtigen wachse. Vessela Tschernewa vom European Council on Foreign Relations ist sich sicher, "dass die EU mittlerweile genauer hinschaut. Borissows Partei Gerb wird kritisch wahrgenommen in Brüssel, auch wenn er sich bemüht, keine Probleme zu machen wie Orbán oder Kaczyński, damit man ihn in Ruhe lässt." Der Aufstand im Land wird, da ist sich auch Dauerprotestierer Iwan Sawow sicher, nicht folgenlos bleiben. "Ich bin wochenlang gegen diese Regierung marschiert, weil ich das meinem Land schuldig bin. Nicht nur ich, auch die schweigende Mehrheit will einen Wandel."

четвъртък, 5 ноември 2020 г.

Северномакедонски кошмари (DW)

 Nord-Mazedonien Bojko Borissow, Ministerpräsident Bulgarien & Zoran Zaev, Ministerpräsident

Турците искат да признаем тюркската си история, иранците държат на персийския ни произход, гърците ни удрят в гръб, във Варна акостират руснаците. А развръзката идва от най-неочаквано място. Сатирично от Даниел Смилов:

Един ден един български политик се търкулна да подремне след обилен обяд. Присъни му се следният кошмар.

В началото премиерът на Северна Македония с готовност подписа анекс към договор за добросъседство, с който призна, че страната му систематично е крадяла българската история и като цяло има изкуствена национална идентичност. Разбира се, в анекса имаше и специална клауза "Гоце е българин” (като в нея не ставаше дума само за бившия президент на България Георги Първанов).

Кошмарът

След тази триумфална дипломатическа победа обаче нещата в съня бързо придобиха кризисен характер. Високопоставеният български политик някак се озова на летище “Враждебна”, където беше кацнала смесена делегация от Турция, Азербайджан и Туркменистан. Още от стълбичката на самолета дипломатите на трите държави заразмахваха някакъв проектодоговор. В него пишеше, че в периода 681-860 г. българите са имали обща с тях тюркска история. И че българската народност след това била изкуствено създадена от християнския интернационал на Византия в съучастие със славяните. Турците заплашваха, че ще ни залеят с бежанци, ако не подпишем историческо признание по въпроса, а азерите включваха въпросните исторически клаузи в газови споразумения. Туркменистан пък просто апелираше за уважение към историческата истина.

По същото време на летището беше кацнала и иранска делегация, която оспорваше твърденията на тюрките и ни предлагаше да подпишем договор за иранския произход на българите. При условие, че подкрепим Иран в конфронтацията му със САЩ и обявим Хизбула за хуманитарна организация.

Докато политикът се разправяше с тюрките и иранците на "Враждебна”, гърците удариха България в гръб. Съобщиха му, че тяхна историческа делегация се беше промъкнала коварно през Кресненското дефиле и се бе озовала направо в незащитения Министерски съвет. ("Така е, като нямаме телена ограда на гръцката граница”, помисли си политикът). Без големи предисловия гърците вече бяха поставили ултиматум: да се подчертае в нашите учебници цивилизационната роля на Византия по българските земи и да не се набляга толкова много на военното ни противопоставяне с империята. Проектодоговорът, предложен от тяхната делегация, съдържал и специална клауза за император Василий II Българоубиец. Той трябвало да се разглежда в българските учебници по-нюансирано и да не се забравя ролята му на цивилизатор и пръв водач на християнския свят в много трудни времена. Ако не изпълним тези искания, гърците заплашвали, че ще блокират приемането на евробюджета и специално 12-те милиарда евро за България от възстановителния фонд.

Вбесеният политик изпсува в съня си, изостави тюрките и иранците и се втурна да отблъсква наглата византийска историческа агресия. Тогава телефонът му тревожно иззвъня. Съобщиха му, че руският черноморски флот е акостирал във Варна, като на флагманския кораб се веел, забучен на копие, Санстефанският мирен договор. Руснаците идвали и с дълъг списък от искания за исторически признавания, започващи с военната дружба между средновековна България и Киевска Рус, минаващи през нуждата от построяване на нови паметници на Съветската армия освободителка и завършващи с тезата, че руският газ е като въздуха и слънцето за българския народ. Дипломатите на великата страна настоявали също така българските учебници по история да се пренапишат от Костадин Костадинов и Волен Сидеров, съвместно с екип учени от МГУ. За капак Царево трябвало отново да се нарича Мичурин.

Докато се чудеше дали да хване самолета за Варна или направо да звъни на НАТО, политикът получи и друго известие, което вече го разсмя. Румънска делегация прекосила на кожени мехове Дунава при Никопол и поискала правителството ни да признае Второто българско царство за общо с румънците (заради куманския произход на много наши царе). Политикът съобразително реши да прати румънците да се разправят с тюркската делегация, тъй като куманите май също бяха някакво тюркско племе. Искаше да спечели време, за да обмисли цялостната отбранителна стратегия на страната.

Развръзката

Изведнъж развръзката дойде от най-неочаквано място. Докато политикът отчаяно събираше контрааргументи и правеше списъци на историци за различните съвместни комисии, той включи CNN с надеждата, че светът все още не е разбрал за конфузната ситуация, в която България е попаднала. Но това, което видя в новините, направо го порази. Никой не се интересуваше от България, защото ефирът гърмеше от още по-бомбастични известия за исторически претенции. Швеция, Дания и Норвегия искаха Великобритания да спре кражбите на норманска история и да признае, че английската нация се е появила на викингска основа. Швеция заплашваше, че ще изтегли популярните мини кюфтета с боровинково сладко от магазините на ИКЕА на Острова. Италианците пък искаха да бъдат обявени за наследници на Рим и за цивилизатори на цяла Европа (заради което ЕС би трябвало да покрие държавния им дълг поне наполовина). Великобритания настояваше две трети от света да признае кралица Виктория за своя обща политическа ценност и лидер, осъществил прехода от Средновековието към модерния глобализиран свят. В противен случай Борис Джонсън заплашваше, че ще върне Обединеното кралство в ЕС. А индианците в САЩ вече бяха се договорили с  президента Джо Байдън американските официални лица да носят пера и да пушат лулата на мира на международни срещи...

Тук българският политик се събуди плувнал в пот, разтърка очи и ядосано ги извърна от потурите и калпака, овесени на закачалката в ъгъла на кабинета му. Тогава влезе секретарката и му съобщи, че премиерът Заев все още не е подписал анекса-признание за кражбата на история от страна на Северна Македония. Изпотеният и зачервен от съня човек си отдъхна наум и се замисли как най-незабелязано да разкара съвместната българо-македонска историческа комисия. И как да направи нещо смислено в отношенията със съседите. Например: добър път, жп линия или поне възможност гражданите от двете страни на границата безпроблемно да си гледат телевизиите.

вторник, 22 септември 2020 г.

Citation in Judy Dempsey's blog (Carnegie Europe)



They couldn’t be more different.

Belarus skirts the European Union’s north-eastern border. For twenty-six years, this country of 9.4 million inhabitants has been ruled by President Alexander Lukashenko. His autocratic style has exuded invincibility. He has skillfully played off Russia against the EU with the aim of guarding Belarus’s ambiguous sovereignty.

In the south-east of Europe, bordering the Black Sea, is Bulgaria. This country of 6.9 million is a member of NATO and the EU. It enjoys all the privileges of belonging to both organizations, receiving security guarantees and generous financial support.

Judy Dempsey
Dempsey is a nonresident senior fellow at Carnegie Europe and editor in chief of Strategic Europe.
@JUDY_DEMPSEY


Yet, for all these geopolitical and economic differences, the citizens of both countries have been protesting against their leaders.

In Belarus, tens of thousands of people have taken to the streets each Sunday since the presidential election on August 9, 2020. They feel cheated by an election they insist was rigged. They want Lukashenko to resign. They want fair and free elections. They want democracy and freedom.

Despite the violence by the Belarusian security forces who have detained probably thousands of men and women by this stage, the people of Belarus have not given up. Individuals from every walk of life are bravely demonstrating peacefully for their rights.

In Bulgaria, protestors have taken to the streets for over seventy days. They have had enough of the corruption and the style of leadership exercised by Prime Minister Boyko Borisov, the leader of several center-right governments since 2009. They want him to resign and hold new parliamentary elections instead of waiting until the planned election in March 2021.

One would have assumed that, in the case of Belarus, the EU would have reacted to the violence, beatings, and expulsions of leading opposition figures by quickly slapping sanctions on Lukashenko, other leading regime figures, and the security forces.

As for Bulgaria, a strong and united stance by all the EU institutions against corruption and the alleged money laundering might have sent a signal to the Borisov government.

Instead, in the case of both countries, the protestors have become hostage to special interest groups inside the EU. The upshot is that the bloc’s commitment to democratic values and freedom in Belarus and the upholding of the rule of law in Bulgaria have been thrown to the wind.

Cyprus, a country that joined the EU in 2004 but has since then repeatedly held the bloc hostage over a number of issues, was true to form on September 21. It again blocked attempts by EU foreign ministers to impose sanctions on Lukashenko and others involved in suppressing the demonstrations in Belarus.

“Today’s failure to agree on sanctions in support of Belarusians, suffering & fighting for democracy, undermine credibility of democratic values they are fighting for,” tweeted Linas Linkevicius, the indefatigable foreign minister of Lithuania and staunch defender of Belarus’s citizens. “Some colleagues should not link things that must not be linked,” he added.

Cyprus argues that the EU should impose sanctions on Turkey after Ankara has attempted to extend its drilling rights in the Eastern Mediterranean, which would affect Greek islands in the Aegean Sea, besides changing existing legal maritime boundaries.

“Our reaction to any kind of violation of our core basic values and principles cannot be à la carte. It needs to be consistent,” said Cypriot Foreign Minister Nikos Christodoulides.

Borisov is being left off the hook too.

Members of the European Parliament sent a list of questions to Borisov about corruption, allegations of money laundering, and misuse of EU funds. So far, except for dismissing his justice minister, Borisov is hanging on. The European Commission, which over the years has been monitoring Bulgaria’s attempts to reform the judiciary and end corruption, mildly rebuked the government’s attempts to end the protests by force.

Borisov’s political future could change if the European People’s Party (EPP), the European umbrella for center-right parties and movements, spoke out against corruption. But it’s not in its character to do so.

The EPP continues to turn a blind eye to Hungarian Prime Minister Viktor Orbán, whose Fidesz party is in the EPP and who has run roughshod over independent civil society organizations and ended the independence of several academic institutions and news media by either closing them down or bringing them under Fidesz’s control. And the EPP is taking a soft line on Bulgaria too.

“The EPP will have to make a choice and take a position over the scandals,” said Daniel Smilov, program director at the Centre for Liberal Strategies in Sofia.

But the group sees no reason to criticize Borisov. “For the moment we don’t have any sign that he is involved in corruption,” said Pedro López de Pablo, the EPP’s head of communications. “It’s a big campaign against Borisov. This is a country divided between the left and the right. There are some problems in the judicial system in all these countries,” he added.

Other Bulgarian analysts take a different view. “People are fed up with the persistent corruption,” said Radosveta Vassileva, lawyer and social advocate. “The transformation of the country [since 1989] never went deep.”

It is that transformation—based on democratic values—that the citizens of Belarus are attempting to begin and the citizens of Bulgaria are trying to complete. It couldn’t be clearer to the EU what’s at stake.

събота, 12 септември 2020 г.

Public lecture on Populism, Constitutionalism and the Rule of Law (Oxford FLJS)

Constitutional expert asks: Can populism coexist with constitutional principles?, in FLJS Webinar streamed globally

22 June 2020

Can populism happily coexist with constitutional principles and practices? This is the provocative question posed by political scientist and constitutional expert Professor Daniel Smilov in the latest FLJS webinar, broadcast live to a global audience last week.

Professor Emeritus of Socio-Legal Studies Denis Galligan introduced the lecture, entitled Populism, Constitutionalism, and the Rule of Law, in which Prof Smilov gave an account of the impact of rise of populism on constitutionalism and the rule of law in countries across the world, with a focus on his own region of Eastern Europe, where democracies in Hungary and Poland have been particularly influenced by populist leaders.

Prof Smilov, Associate Professor in Political Science at the University of Sofia, Bulgaria, began by setting out the basic concepts of populism: that there is a set of ‘good people’ vs. a corrupt elite, and that the so-called ‘will of the people’ should be followed at all cost.

He confronted the consensus view that constitutionalism is, by definition, in conflict with populism, since constitutionalism is essentially an ideology of limited political power, whereas the populist model relies on strongmen leaders acting in defiance of state institutions and civil society.

Professor Smilov noted, however, that constitutionalism and liberalism are both the product of Enlightenment thinking, which has anti-paternalism as an essential element – i.e., the belief that the people should decide for themselves, and their preferences should be respected – and that in this respect at least, populism fits well with aspects of liberalism and constitutionalism.

Differences emerge in respect of other facets of Enlightenment thought, which Prof Smilov termed ‘the responsibilities of freedom’:

  • Solidarity
  • Empathy/Sympathy
  • Self-education

Turning to the resurgence of populist leaders in Eastern Europe, Prof Smilov observed that even here, institutions have stood up well to attempts to overrule their place in public decision-making:

 

In countries like Hungary, Poland, or Bulgaria, the rise of populism has been spectacular in the last 10 years, but even in those countries it is an exaggeration to say that their democracies have collapsed into authoritarianism.

 

He did concede that populism in Hungary was strengthened by the COVID crisis, when Viktor Orbán passed an emergency decree that effectively suspended parliament as a lawmaking body, and yet, just the day prior to Prof Smilov’s lecture, this decree was abolished and the lawmaking powers of the Hungarian Parliament was restored. Given that Hungary remains part of the EU and other institutions that can restrain executive power, it remains a long way from the authoritarianism evident in Central Asian regimes or even Russia or Turkey.

 

He noted that, even if the independence of the judiciary has been compromised in some countries, including Hungary and Poland:

 

Interestingly, the rise of populism has not led to the softening of constitutions and the adoption of procedures that do away with constitutional constraints.

 

Returning to the bigger picture of the ideologies and strategies of contemporary populists, Prof Smilov identified a deliberate move by populists to subvert the traditional ideas of a political party to better serve their ideology, and to overcome the widespread lack of trust by the public in political parties, fostered largely by their own populist rhetoric.

The new method of populists is to sell themselves as authentic and direct transmitters of public preferences rather than as educators of the public – and as a result, we lose this important role of political parties in the process.

He went on to critique the attack on rights that characterizes populist politics, whereby rights are framed as part of a ‘liberal ideology’, especially the rights of ethnic, religious, and sexual minorities. These characteristic policies expose populism as intrinsically divisive, and undermine our ideas regarding non-discrimination and rights as embedded in our constitutions.

Populism also represents a direct threat to supranational constitutionalism, Prof Smilov warned, citing the many grievances against the EU which are frequently used to motivate populist voters, including attacks on the Council of Europe – and of course Brexit perhaps serves as the paradigm example of recent times.

Professor Smilov concluded by observing that the rise of populism has left us with weakened but still functional institutions, and it is this rule of law without self-restraint which undermines the Republican principle of constitutionalism as an ideology designed to represent society as a whole.

The webinar was the latest in a series of free public events that we are now offering to a global audience through our live broadcasts on the Zoom webinar platform and simultaneous livestreams on our Facebook Livechannel, where it has already been viewed several hundred times.

Videos of all our webinars, along with previous filmed events such as the Putney Debates, are available to view and download on our Video pages.

To receive invitations to future webinars and all our news and free resources, please subscribe to our bimonthly e-newsletter and follow us on Twitter @OxfordFLJS.

Как ще си тръгне Борисов (ДВ)

Борисов е човек, който ще остави следа в българската история. Въпросът е с какъв знак ще бъде тази следа. Ако иска да бъде повече като Меркел, а не като Лукашенко, той все още има един полезен ход.

Анализът на Даниел Смилов е препубликуван от "Дойче веле".


Въпросът кога Борисов ще си тръгне е важен. Но още по-важно е как ще стане това. Защото оттеглянето му от премиерския пост е събитие, което неизбежно предстои на България.


В парламентарните демокрации подобни събития не са особен проблем. Дори лидери като Маргарет Тачър или Тони Блеър е трябвало да се оттеглят преждевременно с оставка. В настоящите времена Ангела Меркел вече заяви, че това ще е последният ѝ мандат като канцлер.


В двата британски случая големият лидер е имал и достоен наследник, който е развивал и допълвал политиката на предшественика си със съответните корекции. Меркел пък вероятно ще има (заслужен) шанс да се оттегли на върха на кариерата си с голямо признание у дома и невероятен международен авторитет, а това със сигурност ще ѝ гарантира наследник, който да продължи нейната линия.


Всичко, което трябва да знаете за:

Проблемът на Борисов


В автокрациите обаче смяната на политическия лидер винаги е проблемна: с нея като че ли си отива целият досегашен институционален и правов ред на страната. Джон Остин е имал теория за правото като съвкупност от общите команди на суверена. С оттеглянето на персоната на суверена по тази теория изчезват и правилата/командите, които той е създал. Затова Лукашенко се страхува от оставка - след нея той би загубил всичко, включително институционалните гаранции за правата и интересите си, които сам си е изработил. Затова и Путин избра радикалния вариант - с конституционна реформа да остане на власт до второ пришествие.


Проблемът на Борисов е, че иска да бъде като Меркел, но се е поставил в ситуация, която е сходна с тази на Лукашенко. България не е автокрация, но през последните десет години Борисов успя да имплантира и модифицира институционалния и правов ред със собствените си сложни и все по-проблематични неформални и задкулисни договорки. Въпросът е, че с оттеглянето на премиера тези договорки ще се обезсилят, а Борисов очевидно се бои от това.


По тази причина България, държава-член на ЕС и НАТО, започва да прилича на автокрация в период на смяна на лидерството. Далеч не е случайно, че Лукашенко стигна до същата формула за спасение, както и Борисов - оставка, но само след приемане на нова конституция.


В нашия контекст голямата лична и обществена драма, която премиерът Борисов забърка, е следната: как хем България да остане демокрация, хем той да може да се оттегли от премиерския пост, хем договорките, които е създал, да не изчезнат. Не се вижда ясен план, по който всичко това да се постигне. Наблюдаваме опортюнистични експерименти и копиране от автократични модели, което в българската среда няма как да не доведе до политически фарс.


Първо: конституционна реформа а ла Путин


Борисов вече даде да се разбере, че е готов да пожертва настоящата конституция, за да остане на власт. Проблемът с тази стратегия е обаче, че тя стана твърде прозрачна за всички. В момента само Марешки е оставен да защитава достойнствата на "проекта" за нова конституция (всъщност пораздърпан вариант на старата), без дори да го е прочел.


Но големият проблем за конституционните намерения на Борисов е не Марешки, а партньорите му от ДПС, които едва ли ще позволят отварянето на кутията на Пандора с екзотични приумици от "патриоти" и кой ли не в едно ново ВНС.


Второ: електорална система а ла Орбан


Борисов би искал да смени сегашната избирателна система с мажоритарна, за да закрепи водещата позиция на ГЕРБ. Мажоритарните системи (и смесените, каквато е в Унгария) дават бонус на първите две партии (и особено на най-голямата), като същевременно ощетяват останалите. Та с хитра електорална маневра Борисов опитва да закрепи ГЕРБ, което би му осигурило достатъчна политическа тежест и без да е премиер.


Но и този план едва ли ще сработи, защото тук не само ДПС, но и "патриотите" нямат никакъв интерес да го подкрепят. В една мажоритарна система малките партии ще изчезнат, а ДПС няма да може да се възползва от по-голямата мобилизация на електората си и рядко ще бъде необходима като коалиционен партньор (срит или открит).


Трето: осигуряване на наследник а ла Елцин


Най-важното в ситуацията, в която Борисов се намира, е осигуряването на наследник, който би уважавал договорките му: както Елцин си осигури удобен за него президент след оставката си в края на 1999 година. Тъй като договорките на Борисов са основно с ДПС, най-логично би било неговият наследник да е приемлив и за Движението. Затова и ДПС предложиха идеята за "експертно правителство", съставено от сегашното парламентарно мнозинство.


Този вариант е удобен за ДПС, но е високо рисков за Борисов. Първо, той ще трябва да изконсумира политическите негативи на оставката си, което допълнително ще ерозира подкрепата за ГЕРБ на следващите избори. Второ, ДПС е свикнало да дърпа управленските конци от втора линия, но ГЕРБ не може да си позволи същото: в крайна сметка едно "експертно правителство" отново ще се пише основно на сметката на ГЕРБ. И трето, за всички ще стане още по-ясно, че ГЕРБ и ДПС са политически тандем, качен на "експертно" правителствено колело.


Още по-важно е обаче как наследяването на властта ще протече в ГЕРБ. Оттеглянето на Борисов като премиер може да го остави начело на партията, но все пак той трябва да мисли и за наследници в нея. А специфичният му стил на управление не даде възможност за естествена конкуренция и налагане на нови лица.


Четвърто: опазване на наследството и имунитет а ла Пиночет


Борисов е амбициозен човек, който ще остави следа в българската история. Въпросът е обаче с какъв знак ще бъде тази следа. Всекидневните му турове из страната целят да го утвърдят като строител на съвременна България. Същевременно обаче през последните месеци се налага като доминиращ друг негов, далеч по-негативен образ: на патрона на едно управление, което е довело до пленяване на държавата от концентрирани частни интереси.


Борисов винаги е разчитал на медиите на ДПС за създаването, поддържането и освежаването на собствената си харизма. Това е обаче поръчка, а не работа по убеждение. След оттеглянето му като премиер не е изключено тези медии да се обърнат на 180 градуса, както през пролетта на 2013 година. А и днешните протести доказаха, че медиите на ДПС не могат да диктуват общественото мнение. Оставайки още на власт, Борисов рискува не само ерозия на електоралната подкрепа, но и затвърждаване на силно негативен свой образ не само в общественото съзнание в България, но и сред публичността в Европа.


А страхът, с който Борисов подхожда към главния прокуро Иван Гешев, както и липсата на каквато и да е премиерска критика към дейността на прокуратурата (при очевидни проблеми там) също издават надеждата на Борисов да се сдобие с де факто имунитет по модела на авторитарни лидери след тяхното оттегляне. Както демонстрира обаче и казусът с Пиночет, това е много рискова стратегия. А и при нас такъв "имунитет" би разчитал на някакви вътрешнополитически договорки и не би имал никаква стойност в наднационален съюз като ЕС.


Борисов има полезен ход


Поради невъзможността някоя от горепосочените стратегии да проработи, Борисов просто отлага неизбежното. Но ако иска да бъде повече като Меркел, а не като Лукашенко, той все още има един полезен ход: да даде обяснения за корупционните скандали и да застане с открито лице на едни нови избори, където да търси продължение на собствената си политическа линия и нова легитимност - за ГЕРБ и за себе си.


И колкото по-рано го направи, толкова по-добре. Всички други варианти са със силен привкус на политически и личностен провал.