Реакциите на страха

Обикновено страхът води до оглупяване. При нас обаче през последните два дена се родиха много фундаментални, даже направо фундаменталистки прозрения. Родната страхова епифания произведе дотук следното като отговор на терористичната заплаха:

1)    Меркел да си ходи, Орбан е истинският лидер на Европа;

2)    Махаме неефективния ЕС и го заменяме с „Европа на отечествата“;

3)     Махаме либерализма;

4)     Махаме мултикултурализма;

5)     Махаме и толерантността даже;

6)    Махаме социалната държава;

7)     Страхуваме се храбро (или храбруваме страхливо);

8)    Повтаряме до безпаметство, че сме във война;

9)    И че сме ударени не другаде, а право в сърцето (но още сме живи, макар и без сърце);

10) Повтаряме до безпаметство, че причината е в Исляма и изповядващите го en bloc;

11) Затваряме всички граници и на ЕС, и на държавите членки;

12) Отказваме да изпълним хуманитарните си задължения, скрепени с договори;

13) Мобилизираме войската, въвеждаме наборна служба;

14) Каним всички стари ченгета да обясняват как службите ни не са както по времето на комунизма и че без Русия не можем да се справим с нищо;

15) Мобилизираме и Динко.

Може да съм изпуснал нещо, но и това е достатъчно за следното подозрение:

ДАЕШ – безкръвно - е наложила основните си тези в България.