От какво се страхуваме (портал "Култура" и "Дневник")

От Даниел Смилов

Последна промяна в 14:08 на 26 мар 2016

Редакцията публикува анализа на Даниел Смилов от портал "Култура".

Родните реакции на терористичните актове в Брюксел са аргумент в полза на политиката на временно медийно затъмнение, практикувана в държави като Турция. Общества, които не могат да удържат мярата и се впускат в разгулно паникьорство, само биха спечелили от едно двудневно охлаждане на страстите – blackout. Стига това да беше възможно в един свят на социални мрежи и глобални медии. Ако има богове, които награждават терористите, то това са медийните богове: щедро и въпреки всякакви забрани те даряват атентаторите с огромно внимание, като преекспонират ефекта от постигнатото от тях и несъзнателно ги героизират.

Гледайки българските телевизии, незапознат наблюдател би останал с впечатлението, че България вече е станала съюзник на ДАЕШ и споделя основните й цели: Европа да е слаба и да се разгради, Меркел да си ходи заедно с либерализма, мултикултурализма, толерантността; да се обяви война и ислямът да бъде официално признат за враг; САЩ (и Европа) да се обявят за империя на злото, виновна за всички беди в Близкия Изток, който без тях би процъфтявал чрез система от светски диктатури. Е, за последното твърдение ДАЕШ може и да не се съгласят.

Какво може да се направи, за да се неутрализира страховия експресивизъм и разгулното паникьорство (като изключим неработещото медийно затъмнение)? Едната стратегия е Просвещенската: на емоциите да се противопоставят факти и рационален, по-възможност хладен анализ. Другата е фройдистка – да се назовават най-интимните страхове на обществото, да се накара то да се "срещне" директно с тях и по този начин да се научи да живее въпреки тях.

Страх за, а не от бъдещето на интегрирана Европа

В тази посока, Иван Кръстев (в "Панорама") назова една широко разпространена страхова дилема: това, което се е мислило за решение – европейската интеграция – сега започва да изглежда като проблем. Падането на границите например беше възможност ние да ходим на други места, а сега други хора искат да дойдат при нас. Мобилността, свързаността, бързите комуникации дават възможност и на други да се възползват от това, което е било запазено само за нас и т.н.

На този фон първото отрезвяващо твърдение би трябвало да бъде, че европейската интеграция не е неизбежна природна даденост. Тя е плод на свободни хора и суверенни държави и като такава винаги подлежи на преоценка. Но като сложим на кантара всички "за" и "против", балансът – поне за нас българите, но и за останалите – е пределно ясен. По думите на Андрей Райчев разпадането на ЕС е най-големият риск за България, който би довел до "мутризирането й за месеци".

Тоест българинът трябва да се страхува не от бъдещето на интегрирана Европа, а за това бъдеще. Извън Европа страната би загубила стратегическата си перспектива и би станала лесна плячка на регионални сили като Турция и Русия. България започна преговорния процес на нива на БВП 25% от средното за ЕС. Сега сме на 47%. След десет-петнадесет години (дори без радикални промени и геройства) ще бъдем по богатство почти неразличими от средния европеец. Това всъщност може да загубим, ако ЕС се разгради.

Страх, че тероризмът печели

Актовете на тероризъм трудно могат да бъдат прекратени – уви, те ще се случват , колкото и успешни и координирани да са европейските служби (а поле за подобрение в тази област безспорно има). Но тероризмът успява не поради невъзможността да се предотвратят определени актове. Той може да постигне целите си, само ако има политически процес, който подкрепя тези цели. През 70-те години в Германия около една трета от населението подкрепя действията на радикални партии и групи. Възстановената комунистическа и неонацистка партия отново функционират. Правителството на Вили Бранд е изправено пред дилема: дали пак да се иска тяхната забрана (като през 1952 г.) или да се приемат "по-меки" мерки. Тръгвайки по втория път през 1972 г. то издава Декрет срещу радикалите, който изисква всички на държавна длъжност (включително професори и учители) да са лоялни на демократичния режим. Уволнени са хиляди хора за членство в радикални организации – стига се до нова макартистка вълна както в САЩ през 50-те години.

Поуката от тази история е, че в реакциите си към политически опоненти държавата може доста да преиграе, мотивирана от страха от терора. Този терор не успява в Германия не заради Декрета (който е безславно отменен през 1979 г.), а заради консолидацията на основните демократични партии зад принципите на конституцията.
И тук е главната опасност на сегашната ситуация – мейнстриймът в Европа не е достатъчно обединен, ефективен и уверен по отношение на базови въпроси. От една страна, терористите нямат свой политически гръб: тук няма ислямистки партии. От друга, парадоксално повечето от техните цели се споделят от евроскептични, популистични и националистически партии: разграждане на ЕС, крах на либерализма, мултикултурализма и т.н. Ако определени лидери и интелектуалци в Европа си пуснат бради и сложат копие на Корана под мишница, ще станат трудно различими от представителите на радикалния ислям. Както между другото Хомейни си е приличал с френската радикална левица преди десетилетия.

В този смисъл успехът на тероризма зависи от политическия успех на евроскептичния националпопулизъм в Европа. Днес има два политически лагера – проевропейският мейнстрийм на ляво и дясноцентристки партии и всякакъв друг национален и повече или по-малко радикален популизъм. От приличие и остатъчна политическа коректност вторите стоят зад кухата фраза "Европа на отечествата", което е просто заместител за "разграждане на ЕС". Невярната презумпция, че всички поотделно ще сме по-силни отколкото заедно, е интелектуалната основа на този модел. Той върви също така с антилиберализъм или дори расизъм (на места). Точно от тези политически среди идва и най-голямото паникьорство в момента – те съзнателно го използват, за да отслабят политическите си противници.

От другата страна са основните политически партии на Европа, които редовно биват медийно описвани en blocкато некомпетентни, нерешителни, неефективни и пр. Каквито и кусури да имат обаче те са тези, които реално се противопоставят на тероризма и неговите цели. Кресливите популисти изглежда, че му се противопоставят, но всъщност политическата им съдба е свързана с успеха на тероризма в Европа и те са заложили на този успех. Те разчитат, че всяка бомба им носи нови избиратели.

Огнян Минчев е един от тези, които вярват, че между проевропейския мейнстрийм и популистите има алтернатива – "трети път". Макар че не го е развил в детайли, този проект би изглеждал като някакъв нов "консерватизъм", който отрича досегашния широк консенсус по базовите принципи на либералната демокрация, но не отива до "крайностите" на популистите. Минчев твърди, че отпадането на мултикултурализма, политическата коректност и прекомерната ЕС бюрокрация например са едни от чертите на неговия "трети път". В държава, в която професори говорят за мигранти и бежанци като "престъпници" и "друг биологичен вид", човек да се чуди как някой се е загрижил за "ексцесите" на политическата коректност. А за "прекомерната бюрокрация" трябва да се знае, че работещите за Европейската комисия са около 20 хиляди души, докато само нашето МВР има личен състав от около 50 хиляди.

Но по-важното възражение срещу Минчев е, че "трети път", какъвто той вижда, всъщност няма. Затова няма и позитивен пример за подобна алтернатива (партия или лидер у нас, или в чужбина), а само примери за това, какво третият път не е. Този апофатически похват не успява поради едно базово неразбиране: консерватизмът и либерализмът са идеологии, които се конкурират вътре в либералната демокрация. Винаги ще спорим какъв точно да е балансът между свобода и сигурност: едни ще са по-либерални, други по-консервативни. Но – в огромното си мнозинство – и либерали, и консерватори са всъщност в един лагер по отношение на бъдещето на Европа и това не е лагерът на националпопулизма. За да стане по ясно, няма как да сте за интегрирана, силна Европа и да подкрепяте Орбан и Качински: те са тези, които в момента действат срещу основния интерес на проевропейските либерали и консерватори.

А и една Европа пълна с орбановци няма да е силна Европа – както Минчев желае, а ще е реплика на средновековната раздробеност на княжества и херцогства, всяко от които е по-велико от останалите. И в много от тях властта на князете ще е толкова произволна, колкото те си поискат (справка Орбан). И за капак някои княжества ще са по на завет, а други – като нашето – на силно течение.

Страх за и от Турция

Като стана дума за течение, българите имаме двойствено отношение към Турция в момента. Ясно е, че ако Турция се провали като държава, това ще е най-сериозната екзистенциална опасност за нас: ИДИЛ ще се разхожда по нашата граница. От друга страна, прекалено силна Турция е традиционен червен флаг за опасност в очите ни. Раздвоени между тези страхове се литкаме ту в юнашки нападки, ту в комплекси за малоценност спрямо съседите. И, разбира се, това се използва политически от националпопулисткия спектър. Каквато и позиция да заеме Европа по отношения на Турция, у нас тя винаги може да се критикува или като мека, или като твърде опасно конфронтационна. Последните атаки са за това как Европа "клекнала" на Ердоган и се споразумяла с него. А представете си какво щяха да говорят, ако не се беше споразумяла?!

Както и в случаите по-горе, страхът работи против премерените, балансирани позиции. Ясно е, че Ердоганова Турция няма да стане член на ЕС с авторитарната си политика към медиите и по отношение на гражданските права на кюрдите. Но също така е ясно, че Европа няма интерес от дестабилизация на Турция. В тези граници се води и ще се води възможната към момента политика, въпреки разнопосочните страхове по въпроса.

Игра на страхове

Страховете са си страхове – те трябва да се отчитат, но не бива да са водещият фактор при политическите решения. Тези страхове, с които толкова много се спекулира, са силно всъщност преувеличени. Ако хората у нас и в Европа наистина се страхуваха от разпадането на ЕС, успех на тероризма или провал на турската държавност, те бързо щяха да се консолидират зад единственото възможно решение: подкрепа за проевропейските, интеграционно настроени, мейнстрийм партии, защото те са основните гаранти и срещу трите опасности. Заиграването с популизма и с неговия дискурс – както у нас, така и на Запад – показва, че тези страхове не са всъщност толкова големи.

Парадоксално, но това само по себе си може да е опасно подценяване на ситуацията. Да създаде една негативна спирала на политическа динамика, която да даде възможност на популизма да нанесе сериозен удар на евроинтеграцията. Великобритания ще бъде истинският тест-казус за пораженията дотук. Така че опасността е двойна – едната е свързана с преекспонирането на страховете и паникьорството. Другата – с подценяване на заплахите и негативните тенденции в политическата динамика.

А когато става дума за консолидация зад проевропейския мейнстрийм, вредно би било и да се създават прекомерни очаквания за нейните резултати. Сега не е моментът за грандиозни федералистки проекти – ЕС няма да се превърне във федерална държава в отговор на тероризма. Най-важното е запазването на постигнатото, затягането на някои общи политики – като общата охрана на границите и координацията на службите например. За наистина обща външна политика и армия ще мислим по-нататък, в по-спокойни времена. Пренапрягането на консолидацията в интеграционистка посока може да повтори провалът с амбициозния Конституционен договор, който беше отхвърлен на референдуми във Франция и Холандия през 2005 г.

Основното с две думи е да не се върнем до княжества и херцогства, проваляйки се в управлението на рационални и ирационални страхове.

Giulio Cesare, Dessay

За маловажната, режисирана „шизофрения“ (ClubZ)

Борисов няма интерес да извади Москов и Ненчев от правителството, сегашният вариант му е най-удобен

ДАНИЕЛ СМИЛОВ

"О-о-х, не разбираме "шизофренията" на ДСБ. Искаме яснота в управлението! Как може да има министри и да е в опозиция?" Даже Румен Петков и той вече е за чистота в коалиционните отношения (като в поговорката за кладенчовата вода).

Ето я яснотата:

Борисов просто няма интерес да извади Москов и Ненчев, защото сегашният вариант е най-удобен за него. Той не може легитимно да управлява само с АБВ и ДПС: неговите избиратели не са му давали, а и не биха му дали мандат за това. Същевременно, обаче, той не иска да ходи веднага на избори. В тази ситуация остава театрото с "шизофренията", на което сам си е и режисьор, и главен изпълнител.

Неясното е единствено следното:

Защо Москов и Ненчев се съгласяват да играят статисти в това театро - въпрос, който теоретично би трябвало да се отнася и за ДБГ, и за СДС.

Гласуването на размитата конституционна поправка беше момент на изключителна политическа слабост на ГЕРБ, при който стана ясно, че по ключови въпроси те всъщност гласуват с АБВ и ДПС. Тази слабост се отрази на имиджа на премиера и се появи притчата за огледалото, в което се вижда Пеевски. ГЕРБ все още не могат да компенсират тази слабост. Ако РБ бяха консолидирани, ако бяха се оттеглили декември месец заедно и дисциплинирано от властта, щяха да бъдат в много силна позиция: да изискват предоговорено дясноцентристко правителство, наистина сериозни реформи и дълбоки преобразувания, а не "спряни" поръчки и сменени табели на собствеността на Пеевски. Дори в много по-слаба позиция, ДСБ и Гражданският съвет и сега са единствените, които могат да оказват публичен натиск и да изискват действия от Борисов.

Ходът с общото оттегляне е все още възможен

В интерес на истината, ходът с общото оттегляне е все още възможен и би имал силен политически ефект, ако се изиграе принципно и тaктически грамотно. В този смисъл най-неясното е защо определени партии в РБ имат такъв силен ход, но систематично отказват да го играят. И по този начин действат и срещу себе си, и срещу интересите на страната.

Задачата на РБ беше и е да създаде условия и да участва в дясно, антикорупционно управление. В този смисъл РБ трябва да е този, който да дава ясен сигнал кога такова упрaвление е възможно и кога не е. Сега явно по-скоро не е възможно. Все по-ясно става, че ГЕРБ – другата и в момента основна дясна сила – се отклонява от тази дясноцентристка цел по посока на съглашателства с АБВ, ДПС и БСП. В момента ГЕРБ управлява основно с гласовете и идеите на АБВ и ДПС. Президентът Първанов дори се похвали, че техните идеи за съдебната система и антикорупционното законодателство са били приети (което е факт).

Етюдите с „оттеглянето“, „влизането“ и „излизането“ на Пеевски от бизнеса и политиката продължават, както и чадърите, разпънати върху ДПС протежетата в прокуратурата и службите – това са другите маркери на политическото съучастие между Борисов и уж опонентите му.

Диагнозата е следната и РБ трябва да я каже: ГЕРБ най-вече мимикрира желание за управление, което е дясноцентристко и антикорупционно. Останалите реформатори в правителството подпомагат тази мимикрия, като по този начин дискредитират себе си в очите на собствените си привърженици. Продължаването на това състояние ще доведе до „свиването“ на РБ и до трайна, фактическа невъзможност за управление в център-дясното. Това пък ще отвори възможност за ГЕРБ вече „официално“ да си управлява с ДПС или с БСП (което би било почти същото).

Активна подготовка за нещо като голяма коалиция

В този смисъл, имаме активна подготовка за нещо като голяма коалиция. Това е същността на политиката на формацията на Борисов, която стана пределно ясна с декларацията на парламентарната им група по отношение на ДСБ. Реформаторската част на реформаторите са единствената „пречка“ пред този план и затова е тази масирана атака срещу тях. Те наистина пречат по два начина. Първо, правят невъзможно легитимирането на половинчати и размити реформи. Второ, правят трудно продаваемо споразумение между ДПС и БСП за президентските избори.

А такова лесно може да се получи – в отсъствие на публична критика срещу него - като ДПС гласува за „свой собствен“ кандидат (без да подкрепи някой от основните), а от БСП вдигнат „куц“ кандидат (което никак няма да ги затрудни).  

С две думи, реформаторите трябва да си отговорят на въпроса кой, как и дали работи за истинско дясноцентристко управление.

* Анализът е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията. Още текстове от Даниел Смилов може да прочетете ТУК.

Реакциите на страха

Обикновено страхът води до оглупяване. При нас обаче през последните два дена се родиха много фундаментални, даже направо фундаменталистки прозрения. Родната страхова епифания произведе дотук следното като отговор на терористичната заплаха:

1)    Меркел да си ходи, Орбан е истинският лидер на Европа;

2)    Махаме неефективния ЕС и го заменяме с „Европа на отечествата“;

3)     Махаме либерализма;

4)     Махаме мултикултурализма;

5)     Махаме и толерантността даже;

6)    Махаме социалната държава;

7)     Страхуваме се храбро (или храбруваме страхливо);

8)    Повтаряме до безпаметство, че сме във война;

9)    И че сме ударени не другаде, а право в сърцето (но още сме живи, макар и без сърце);

10) Повтаряме до безпаметство, че причината е в Исляма и изповядващите го en bloc;

11) Затваряме всички граници и на ЕС, и на държавите членки;

12) Отказваме да изпълним хуманитарните си задължения, скрепени с договори;

13) Мобилизираме войската, въвеждаме наборна служба;

14) Каним всички стари ченгета да обясняват как службите ни не са както по времето на комунизма и че без Русия не можем да се справим с нищо;

15) Мобилизираме и Динко.

Може да съм изпуснал нещо, но и това е достатъчно за следното подозрение:

ДАЕШ – безкръвно - е наложила основните си тези в България.

R.I.P Johan Cruyff

Има ли бунт на кораба? ("Дарик")

21.03.2016 | Интервю | Пролет Велкова

Какво става на кораба, чийто екипаж така смело се разбунтува срещу своя капитан? Накъде изобщо управляващите насочват кораба, в който сме всички ние и защо ДСБ и Радан Кънев се оказаха непреодолимата пречка пред управлението във вярната посока?

По темата говорят: политолозите Даниел Смилов и Димитър Ганев, както и философът и преподавател в НБУ - Димитър Вацов.

(звуков файл)

По БНТ за ГЕРБ-РБ

Как ще се отчете капитанът на кораба? Анализ на Даниел Смилов и Нено Димов

В четвъртък миналата седмица ПГ на ГЕРБ поиска премиерът да отстрани кадрите на ДСБ от всечки постове във властта. Депутатите от партията настояват премиерът да отиде в парламента и да обясни докога Радан Кънев и хората му ще участват в управлението след като са обявиха за опозиция. Какво провокира това искане и до къде ще стигне то? Гости в студиото на “Денят започва” бяха председателят на Института за дясна политика Нено Димов и анализаторът Даниел Смилов.

Димов припомни, че преди около седмица имаше национално събрание на ДСБ, на което се чуха остри реплики срещу доскорошните партньори на тази партия и предполага, че чисто формално това е предизвикало през миналата седмица събитията. Той обърна внимание, че е съвсем нормално в една парламентарна република депутатите да привикат министър председателя да даде обяснение. Според него ако в момента има партия, която е готова за предсрочни избори, то това е ГЕРБ. И на БСП, и на ДПС им предстоят национални конгреси. Един от основните проблеми е бъдещето на Реформаторския блок. Като фундаментален проблем той вижда това, че в България за пореден път се създава ситуация на неяснота в политиката, не е ясно кой е управляващ и кой е опозиция. Димов смята, че ние имаме нужда от много ясна разделителна линия – кой носи отговорността за управлението, за какво управление носи отговорността, кой е опозиция, защо е опозиция. На практика в момента ДСБ е в позиция да бъде опозиция, да има представителство във властта и да не носи отговорност за това представителство. Според Димов това като цяло не помага на българския политически живот, а му пречи и желанието на ПГ на ГЕРБ за тази среща и отговорът, който до момента е дал Борисов, е опит да се подреди “малкият хаос”. Поемайки отговорност за ДСБ, премиерът опитва да покаже кой носи отговорността.

За Смилов два са важните фактори, които обясняват това, което се случва. Първо не може да имаме реформатиране в този парламент на мнозинството, така че то да включва ГЕРБ, ДПС, АБВ. Според анализаторът Бойко Борисов много добре знае, че това е невъзможен вариант на ново управляващо мнозинство, защото огромната часто от избирателите на ГЕРБ не са му дали мандат за такова управление и дори и сега да има избори, те няма да му дадат такъв мандат. Не може да се върви в тази посока, необходими са реформаторите, заяви Смилов. За него големият проблем е какво всъщност представлява Реформаторският блок, което е и вторият голям проблем, който обяснява ситуацията. Според единия възглед това е някакъв вид сателит на ГЕРБ, който дава възможност за конструиране на мнозинство. Към този възглед се придържат тези, които са останали в управлението. Другият възглед е, че Реформаторския блок стои зад определена програма, зад определени предпочитания на своите избиратели и това са предпочитания и програма, които не могат да бъдат жертвани в полза на коалиционната политика. Зад този възглед стоят ДСБ и гражданският съвет. Според Смилов ако ПГ на ГЕРБ ускори натиска, за да се разреши казуса, те или ще влязат в преформатиране на политическото пространство по посока на АВБ, ДПС, хората на Бареков, или ще се премине към нови избори.

Rameau - Sonya Yoncheva

Пролетно

Или напрежение между Цветанов и Борисов, или театър (БНР)

...Политологът Даниел Смилов се съгласи с тезата за форсирането на развръзка от страна на премиера Борисов, но заяви, че не е сигурен в резултата на подобно действие:

Фактът, че парламентарната група на ГЕРБ излиза с това искане, докато Борисов е в чужбина, създава усещането или за известно напрежение, или за вид театър и за придаване на драматичен ефект на искането.

Позицията на ДСБ е ясна, те са оттеглили политическото си доверие от това правителство и хората в него. Оттук нататък Борисов със собственото си мнозинство трябва да реши кои хора да остави. Това зависи от негово политическо решение.

Връзката с президентските избори според Смилов е индиректна. Той допълни, че за Борисов е важно да влезе в тези избори с правителство, което изглежда легитимно в очите на хората, затова е важно Реформаторският блок да присъства.

Двете мнения и кратък коментар на здравния министър Петър Москов чуйте в звуковия файл.

Workshop on Governance in Berlin (agenda)

The Governance Report 2017: Democracy and Innovation

Authors’ Workshop

Friday, March 18, 2016

Hertie School of Governance

Friedrichstrasse 180, Berlin

Proposed Agenda

10:00 to 10:30                   Welcome and Introductions (Helmut K. Anheier and Regina List)

10:30 to 13:00                   The European Case

                                                Alina Pippidi, After Multiculturalism—How can contemporary democracies manage identity boundaries

                                                Daniel Smilov, Lessons from Central and Eastern Europe

                                                Wolfgang Merkel, The limits of direct democracy

                                                Claus Offe, Commentary

                                              

13:00 to 13:45                   Lunch

13:45 to 15:00                    The US Case

                                                Didi Kuo & Steve Stedman, The Madison Project

                                                Ira Katznelson & Ewa Atanassow, ‘Governing Emergency’

                                                Thamy Pogrebinschi, Commentary

15:00 to 15:30                    Donatella Della Porta, Innovative Potential of Social and Political Movements

15:30 to 16:00                    Olga Kononykhina, Indicators

16:00 to 16:30                   Wrap-up and Next Steps (Regina List)

По въпроса със стабилността (портал "Култура" и "Дневник")

Как ГЕРБ стабилизира България

• Препоръчване (76)

От Даниел Смилов

Последна промяна в 13:05 на 12 мар 2016, 9921 прочитания, 136 коментара

Бойко Борисов и Цветан Цветанов - архивен кадър
Фотограф: Надежда Чипева

Цветанов: Атакуват ни с Борисов, откакто се разбра, че ще бъда интересен за политиката - 15 мар

Окончателният разпад - 14 мар

Борисов да подаде оставка, след като обществените поръчки не са водени добре, предлага ДПС - 11 мар

Власт без граници за главния прокурор. Потвърдено - 09 мар

Премиерът взе страна - прокуратурата е независима, ДСБ ръководи съдилищата - 08 мар

Какво става в държавата - 20 фев

"Дневник" препубликува текста на Даниел Смилов от портал "Култура":
Има различни видове стабилност. Една е стабилността на развитието, друга е стабилността на застоя. ГЕРБ и Борисов предлагат смесица от двата вида със значим превес на втория. От една страна българската икономика се пораздвижи, основно поради растежа, генериран в ЕС. От друга страна статуквото на "захванатата държава" е на път да се запази изцяло на цената на скромни "жертви" на държавни поръчки.

Принадената стойност от политическото управление за развитието на страната е всъщност много ниска. Доколкото я има, тя се постига с инцидентни мерки. Стабилизирането на банковата система след фалита на КТБ е такъв пример – успехът бе, че се избягна заразяването на други банки. Що се отнася до дългосрочните оздравителни мерки, осветяването на механизма на "източване" на банката, търсенето на вина и отговорност, анализа на работата на регулаторите – нещата са стабилни в смисъл, че не са помръднали. Нагледен пример: бяха похарчените публични пари за доклад, от който става ясно същото, каквото беше ясно и преди него, и нищо повече.

Друг пример за инцидентно подобряване е борбата с контрабандата. Вярно е, че приходите от митниците нараснаха, но не е ясно на какво се дължи това: на общия икономически растеж или на т.нар. "борба"? Няколко митници бяха реструктурирани – което е добра новина. Но уволняването на кадри не е гаранция, че проблемите няма да се повторят. И преди е имало кампании за тази или онази митница, чийто ефект е траял от ден до пладне.

Като прибавим към тези успехи и общия ръст на икономиката от 3%, който се дължи основно на раздвижването в еврозоната и на факта, че изобщо имаме правителство, добрите новини за стабилност на развитието свършват.

Усилията на Борисов и колегите му са много по-видими и резултатни в налагането на стабилност на застоя в смисъл на запазването на "захвата на държавата" от корпоративни кръгове. Тук списъкът от постижения е много по-дълъг, затова само ще маркирам най-важните:

1) Оказа се, че лъвският пай от държавни поръчки е продължил да отива при фирмите на познати лица. Наскоро Борисов започна еднолично да спира "съмнителни" сделки, което повдигна въпроса защо и как ги е допуснал изобщо. И чия е отговорността за предходната му политика (реторичен въпрос);

2) Битката за съдебната система е на път да приключи безславно на политическо ниво. Борисов ще остави магистратите "сами да се реформират", тоест – няма да прави повече нищо, а само пируети с различни процесуални и устройствени закони за прах в очите на публиката и ЕС. Прокуратурата остава безконтролна, лобитата във ВСС – на мястото си;

3) Всички, които искат по-радикални реформи, са подложени на бараж от атаки и са политически маргинализирани. Реформаторската част на Реформаторския блок е вече в опозиция, а остатъчните реформатори са на строга Борисова каишка. С решението на КС за реформата в здравеопазването Москов става изцяло зависим от договорките на ГЕРБ с ДПС и АБВ. Най-малкото е, че пакетът здравни реформи ще трябва да се прегласува в НС, а какъв ще излезе от това прегласуване никой не може да каже.

Антикорупционната реформа на Меглена Кунева е в подобно положение – тя беше забавена вече около година с неясни мотиви. Дали и какво ще бъде окончателно прието в НС е отново мистерия, но обоснованото съмнение е, че забавянето и разводняването се дължат на интересите по точки 1 и 2 по-горе. Съдебната реформа също навлиза в етап на спокойно и стабилно договаряне на постове и позиции, от което притеснени по върховете на съдебната система няма. Освен Лозан Панов и магистратите-критици на статуквото, може би, които бяха открито нападнати от лидерите на ГЕРБ като единствените "политизирани";

4) Започва правителствено-опозиционна офанзива за прекратяване на мониторинга на ЕС по отношение на България: евродепутати от ГЕРБ, БСП и ДПС ще искат в Брюксел сваляне на механизма на ЕК. Това щеше да е благородна цел, ако си бяхме свършили работата в борбата с корупцията и в съдебната реформа. Очевидно не сме, но искаме това да не ни се натяква от Брюксел, явно за да не се "уязви" националното ни достойнство. И по-глупави позиции са били застъпвани от наши представители, но и тази си я бива;

5) В ГЕРБ политическо надмощие взема Цветан Цветанов, който отново се превръща в топлата връзка с ДПС и АБВ като един вид брокер на парламентарна подкрепа. Качествата и опитът на г-н Цветанов в това отношение са безспорни: в крайна сметка кой може да се похвали с над 40 регистрирани срещи в кабинета си с г-н Пеевски! С толкова опитен преговарящ начело може да сме сигурни, че каквото и да прави правителството, математическо мнозинство зад него в парламента най-вероятно ще се получи. Особено ако правителството не прави нищо. Тоест проблемът е, че тези мнозинства ще са на идейно-политическия промискуитет и опортюнизъм. В крайна сметка това са мнозинствата на застоя и на ловенето на риба в мътна вода;

6) Малко по малко остатъчните реформатори ще бъдат или изхвърлени от правителството, или инкорпорирани в ГЕРБ. Министър Ненчев, който води ясна про-атлантическа политика, най-вероятно ще бъде отстранен. Шапката му се крои отдавна от про-руските лобита. Министър Москов пропусна шанса да се оттегли, когато това щеше да е смислено и достойно – както за него, така и за РБ. ДБГ вървят към преобразяване в малък спътник (трабант) на ГЕРБ, а г-н Лукарски си е стабилна константа в този процес. Даниел Митов и Румяна Бъчварова – и като цяло про-реформаторското крило на ГЕРБ – са също с отслабнали позиции, основно поради надигането на Цветанов и про-руския алианс (ДПС и АБВ);

7) "Официалната опозиция" в лицето на БСП е затънала в идеологическа и организационна нищета. ГЕРБ не са виновни за това, но този факт допълнително намалява натискът върху тях за прекратяването на корпоративния захват на държавата. БСП отново обяви, че ще се бори направо с големите проблеми на нацията като демографията. За целта социалистите критикуват ГЕРБ, че не раздали 20 млн. допълнително на майките. Все едно, че като дадете по 10 лева на 2 милиона жени в детеродна възраст може да очаквате "демографски" промени. Това е нивото на мислене в левицата за съжаление. Като добавим и ултраконсервативната им позиция по отношение на мигрантите и кризите в Украйна и Сирия, БСП всъщност са трудно различими от БПЦ. Сигурно Михаил Миков ще е следващият лауреат на руската награда за принос към православието.

Гореописаната стабилност на застоя е римейк на втората част на предходния мандат на ГЕРБ, при който се наложи флуидно мнозинство от "независими" депутати, разпаднали се парламентарни групи и скрити договорки с корпоративни структури. Крахът на този модел дойде с масови протести, но най-вероятно бе породен от разпада на някои от договорките на ГЕРБ и ДПС. Такъв е хоризонтът и на настоящото управление.

Задачата пред страната е как да се разруши стабилността на застоя, без да се унищожат кълновете на развитие и растеж. Тази задача минава през преформатиране на парламентарното мнозинство – преформатиране, което към момента изглежда невъзможно, или през нови избори. Важно е да не стигаме до стихиен разпад и криза от порядъка на фалита на КТБ. Но също толкова важно е политическата стагнация и безпътица да бъде прекратена.

Не е подходящ момент ЕС да експериментира с дезинтеграцията си ("Дневник")

Даниел Смилов
Фотограф: Надежда Чипева

Барак Обама ще убеждава британците да останат в Европейския съюз - 14 мар

Конкурс за есета: Как би изглеждал Европейският съюз без Великобритания- 07 мар

Несигурността на финансовите пазари влошава перспективите за германската икономика - 07 мар

Директорът на британската Търговска камара подаде оставка заради изказване за референдума - 07 мар

Вавилонската кула ЕС заплашва да рухне - 01 мар

Оригинален линк: Теодора Ангелова

Европейският съюз трябва да се опита да защити това, което е постигнал, а не да тества какви са предимствата на дезинтеграцията. Това заяви политологът Даниел Смилов по време на дискусия за референдума във Великобритания, по време на който Смилов беше категоричен, че Островът трябва да остане член на ЕС. Дискусията беше организирана от евродепутата от Европейската народна партия Светослав Малинов.

Тези, които подкрепят излизането на Великобритания от ЕС, са най-необразованите, най-незапознатите и онези, които са имали най-малък досег с това, което всъщност представлява съюзът, заяви още Смилов и нарече "експеримента" с излизането на Великобритания от ЕС "акт на политическа нерационалност".

Смилов предупреди още, че ако референдумът във Великобритания доведе до излизане на страната от ЕС, това ще провокира популистки лидери и в други държави да поискат обществено допитване по същия въпрос.

Ако негативният сценарий стане факт, в Източна Европа той ще окуражи онези правителства, които водят противоречива политика и са обвинявани, че подлагат на риск демократичната уредба на собствените си държави, заяви Смилов, давайки пример с Полша и Унгария.

Гледната точка на Великобритания за Европейския съюз винаги е била по-скоро практична, отколкото емоционална, обясни посланикът на Острова в България Н. пр. Ема Хопкинс по време на дебата и добави, че формулата за "все по-тесен съюз" (вписана като изначален интеграционен принцип на ЕС в Договорите) е едновременно трудна и непривлекателна за британците.

Хопкинс описа сделката между Великобритания и Европейския съюз като споразумение, което ще насърчи конкурентоспособността в рамките на вътрешния пазар, ще намали бюрокрацията в ЕС и ще позволи на националните парламенти да блокират законодателството на общността.Тя потвърди гледната точка на премиера Камерън, според която Великобритания ще бъде "по-силна, по-сигурна и по-богата", ако остане в ЕС, и напомни, че в момента на всеки министър от консервативното правителство е разрешено да агитира за която кампания сам прецени – за излизане или за оставане в ЕС – решение, взето по изключение от консервативното правителство, което винаги става с консенсус в решенията на кабинета.Евродепутатът от Европейската народна партия Франк Енгел предупреди, че общественото мнение трудно може да бъде променено за краткия срок преди датата на референдума (23 юни), след като то е било оформяно в продължение на 30 години от не винаги безпристрастната позиция на британските медии.

Енгел отправи критика към британското правителство за това, че Лондон все още иска отстъпки от Европа, въпреки че Великобритания не е в Шенген, нито в еврозоната, а освен това се ползва с отстъпки от политиките по правосъдие и вътрешен ред, Социалната харта и Хартата на основните права в ЕС. Енгел предупреди още, че ако Великобритания поиска да излезе от Европейския съюз, това няма да прекрати проблемите на дебата "Брексит", защото има вероятност Шотландия, обичайно много по-проевропейски настроена, да поиска нов референдум за оставане в общността.

Евродепутатът Светослав Малинов обърна внимание на факта, че Великобритания винаги се е обявявала за намаляване на размера на европейския бюджет – искане, което е в разрез с интересите на България, която е нетен получател на средства от ЕС.

Възможно е и ЕС да се превърне в "по-малък и по-сплотен съюз, много по-бързо движещ се към федерализация", посочи Малинов, напомняйки, че много от европейските инициативи са срещали противопоставяне или са били препятствани от стана на вечния евроскептик Великобритания, което не е позволило на всички държави от блока да се интегрират с еднаква скорост.

Според последното проучване на YouGov лагерът за оставане в ЕС във Великобритания (40%) има малка преднина от три процента пред онези, които искат страната да напусне общността (37%). Отново водеща роля имат тези, които още не са решили как ще гласуват на референдума на 23 юни.

Дискусия за референдума във Великобритания

НА ЖИВО: Дискусия „Референдумът във Великобритания: последствията за България и ЕС“ на 14 март в София

 .

На 14 март 2016 г. (понеделник) от 10:00 часа в Дома на Европа на ул. „Г. С. Раковски“ № 124 ще се проведе публична дискусия на тема: „Референдумът във Великобритания: последствията за България и Европейския съюз“. Събитието се организира от Светослав Малинов, евродепутат от групата на ЕНП в партньорство с Информационното бюро на Европейския парламент в България. В дискусията специално участие ще вземе Н. Пр. Ема Хопкинс, посланик на Великобритания в Република България. Събитието ще бъде предавано на живо на интернет страницата на Информационното бюро.

 .

Събитието е със задължителна регистрация. Моля, потвърдете Вашето участие не по-късно от 11 март 2016 г. чрез директна регистрация в предвидената форма или чрез имейл на: office@smalinov.eu.  

В рамките на дискусията ще бъде обсъдено значението на резултата от референдума, който ще се проведе на 23 юни 2016 г. Акцентът ще бъде върху значимостта на споразумението, което беше договорено между Дейвид Камерън и останалите страни членки за бъдещи реформи в ЕС, както и върху последици за българските студенти и работници на Острова при евентуален негативен резултат на референдума.

Панелисти на събитието ще бъдат Н. Пр. Ема Хопкинс (посланик на Великобритания в България), г-н Франк Енгел (Европейски парламент), г-н Владимир Шопов (Нов български университет), доц. Даниел Смилов (Център за либерални стратегии), както и доц. Светослав Малинов (Европейски парламент). Дебатът ще се модерира от г-жа Ралица Ковачева (BITelevision).

Работният език на събитието е български. По време на цялата дискусия ще има осигурен симултанен превод на английски език. Пълна програма можете да намерите в приложения файл.