неделя, 16 август 2015 г.

Краят на сезона - началото на новия (Дневник)


В края на политическия сезон, когато страстите се нажежиха от споровете около промените в Конституцията, референдума, избора на подуправители на БНБ и на омбудсман, "Дневник" се обърна към политолози и социолози за техния коментар и оценка. Днес редакцията представя мнението на политолога Даниел Смилов. 

Как оценявате постигнатия "исторически компромис" за промените в Конституцията? 

- Повече компромис, отколкото исторически. Повече конституционни, отколкото промени. По-добре с тях, отколкото без тях. 
 
Ще допринесе ли въпросният компромис за реформиране на съдебната система и при какви условия?

- Конституционната поправка трябва да се случи поради две причини. От конституционна гледна точка има смисъл в разделянето на Висшия съдебен съвет, което ще доведе до по-голяма автономия на съдии и прокурори. Ще се очертае по-ясно проблемът с отговорността и ефективността на всяка една от магистратските гилдии. От политическа гледна точка приемането на поправките ще е категорична негативна оценка на статуквото в съдебната система. Това статукво отдавна е отречено от хората в техните възприятия и нагласи – с конституционната поправка това отрицание ще бъде облечено в официална форма. 

Какви са/ще бъдат страничните ефекти от този компромис?  

- По-малки, отколкото мнозина предполагат. Ако някой си мисли, че поправката ще легитимира коалиция ГЕРБ-ДПС, ще остане разочарован. Електоратът на ГЕРБ – да не говорим за останалите граждани - едва ли ще приемат такъв маньовър. Борисов осъзнава тези обективни ограничения. ДПС ще се опитва, разбира се, да се представя като "скрит партньор" в коалицията. Това е неговата политика от самото начало на 43-тото Народно събрание. Но ако ДПС се наложи и дори официализира като такъв "скрит партньор", ако се стигне до реформатиране на коалицията с евентуално изместване на Реформаторския блок, отново ГЕРБ ще е губещият.

Истината е, че ГЕРБ и Борисов се нуждаят от Реформаторите не само за пред ЕС, но най-вече заради собствения си електорат. Присъствието на Реформаторите в управлението е последната гаранция, че ГЕРБ има шанс да се еманципира от ДПС, да не изпадне в позицията на БСП от формата "Орешарски". А такава гаранция е нужна поради амбивалентността на ГЕРБ и самия Борисов по въпроси като "Пеевски", ролята на ДПС в аферата КТБ и пр. 

В този смисъл, всяка "победа" на ДПС с "вклиняване" в коалицията има своята цена за ГЕРБ. Отношенията вътре в нея се напрягат, РБ се поставя пред избор. И изходите са два: или препотвърждаване на първоначалните параметри на управлението, или по-сериозна криза. В момента никой няма интерес от криза, така че очаквам препотвърждаване на коалиционните "обети".

Промените могат ли да създадат възможност в бъдеще прокуратурата да не бъде безконтролна? 

- Промените ще насочат прожектора на общественото внимание към дейността на прокуратурата. Ще има отделна колегия, която да е натоварена да дава оценка за дейността й. Един пример само. Непрекъснато се говори, че прокуратурата е йерархична институция, подчинена на главния прокурор. Същевременно, когато се случи сериозен гаф – било то "Костинброд" или "атентатът" срещу г-н Пеевски – отговорни се оказват или прокурори на ниско ниво, или никой. Основна задача на новата колегия е да се занимае с този парадокс и да дефинира ясно отговорностите на различните нива на прокуратурата чрез дисциплинарната и кадровата си практика. 

За целта е важно, обаче, квотата на самата прокуратура да не доминира във въпросната колегия, защото при такъв вариант ще се окаже, че главният прокурор е отговорен основно пред себе си. Паралелите със съдиите, които са вътрешно плуралистична общност, не важат по отношение на прокуратурата. 

Акциите на коя/кои политици и политически сили качи "историческият компромис"?

- На нашата политическа борса проблемът е по-скоро в много ниския номинал на всички акции и нищожния им обществен оборот (разбиран като доверие). Временните флуктуации поради "историческия компромис" са без особено значение в този смисъл. Въпреки това, несправедливо е да се омаловажава постигнатото от министър Христо Иванов и Реформаторите дотук. Да, сега всички могат да се цупят, че част от предложенията са отпаднали, че други изобщо не са влезли. Но все пак не бива да се забравя, че разделянето на съдии и прокурори е тема, която е занимавала безплодно обществото от повече от десетилетие. Сега за пръв път можем да очакваме резултат по нея.

Как разчитате гласуването за референдума? 

- Страх на малките партии от мажоритарен вот, успех на ДПС за задължителното гласуване, опит за измиване на лицето на всички с електронното гласуване. За мажоритарния избор ГЕРБ пренапрегнаха ситуацията, като отказаха да се обвържат с немския модел или друг подобен, който да не изкривява в полза на най-голямата партия. Реформаторите пък се уплашиха, че така ще легитимират избирателна система, от която нямат никаква полза. Достойната позиция беше ГЕРБ и РБ да се споразуменят за определен вид смесена система и да проведат референдума, като агитират в нейна полза. И двете партии обещаваха референдум и бе редно да го осъществят. Партийните им сметчици надделяха, обаче. 

С какво ще запомните този политически сезон? Защо?

- С отлагането на разплитането на аферата КТБ, която е ключовото събитие от последните години. Докладът на парламентарната комисия беше еманацията на това отлагане. Другото запомнящо се са опитите да се неглижира гражданската позиция и енергия от лятото на 2013 г., да се маргинализират и дори преследват основните лица на този протест. Тази "реакция" е особено показателна за процесите, протичащи в ГЕРБ и повечето от останалите партии. Реформаторите подценяват тези процеси и нямат ясна стратегия спрямо тях, което ще им изиграе лоша шега, защото те също възникнаха в резултат на 2013 г. 

Изненада ли е изборът на Мая Манолова от БСП за омбудсман. Как си обяснявате поведението на ГЕРБ?

- Този избор е еднозначен гаф и недомислица. ГЕРБ очевидно храни надежди да управлява ad hoc на базата на ситуационни споразумения с всички партии. За мен това е компрометиране на парламентаризма, политически промискуитет, който е деструктивен в институционален план. Изборът на г-жа Манолова, зад който липсват принципни основания, е демонстрация на тенденциите към плавна парламентарна деструкция.

Каква е прогнозата Ви за стабилността на управляващата коалиция?

- Сложна.
Формулата на устойчивостта е: препотвърждаването на коалиционните договорености > опит на ДПС за вклиняване. Тази формула трябва да се прилага във всяка сфера – от съдебната, през антикорупционната до здравеопазването и пр.

Можем ли да говорим за промени в конфигурацията й?  

- Към момента е много малко вероятно.

Какво очаквате да покажат местните избори?

- Това ще са избори, доминирани от две машини: на ГЕРБ и ДПС. Което не е извинение за евентуално лошо представяне на останалите партии и особено на Реформаторите. Надеждата, която някои хранят, е РБ да "отшуми" по естествен път на тези избори и да отвори възможностите за всякакви конфигурации в стил "парламентарен промискуитет". Тези надежди са напразни, защото това, което възпира възцаряването на безпринципността не е една сравнително малка и не особено дисциплинирана политическа формация. Спирачката – доколкото я има – са обществените нагласи и очаквания към политиците. А тези очаквания и нагласи няма да станат по-позитивни към нелегитимни коалиции от рода на ГЕРБ-ДПС след изборите. Това ще е така, докато истината за КТБ и участието на всички основни герои в нейния фалит не стане ясно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар