събота, 16 октомври 2021 г.

Даниел Смилов: Увеличават се либерално-демократичните партии (Bgnes)


„Дълго време Радев беше безалтернативен, нямаше друг кандидат. Сега нещата са по-различни. Последните социологически проучвания показват, че състезание ще има. Трима са основните кандидати – Румен Радев, който има голяма преднина, но след него са проф. Анастас Герджиков и Лозан Панов, които също имат своите шансове. Кампанията ще реши дали ще стигнем до втори тур. Веднъж стигне ли се до него, нещата стават трудно прогнозируеми“. Това каза в интервю за БГНЕС политологът Даниел Смилов.

„Сложна е ситуацията, има два избора. Някои партии имат свой кандидат за президент, други нямат, а всичко това има влияние. Не означава обаче, че това ще обърка избирателите. Все пак може да очаква, че партиите, които имат силни кандидати за президент, могат да очакват и някакъв електорален бонус“, коментира той за изборите „2в1“, които предстоят на 14 ноември.

За решението на ДПС да издигнат партиен кандидат за първи път в 30-годишната си история – лидерът Мустафа Карадайъ, политологът заяви: „ДПС са партия на хора с различен етнос. От една страна регионална партия, а друг – представител на българските турци. През годините те последователно преследват тази позиция. Тук играят много позитивна роля в българската политика като цяло, защитават правата на малцинствата. Ходът с издигане на етнически турчин е ход в тази посока. Имат и други такива ходове в тази посока, например въпроса за водене на кампания на майчин език. Като европейска държава това все някога трябва да го позволим. Към този момент обаче, поради различни настроения, това не става. Водейки политика по такъв тип защита на правата, според мен играят позитивна роля в политическия процес. От друга страна ДПС се капсулира като партия на икономическо представителство около Делян Пеевски, но не само. Самият Ахмед Доган от лидер се превърна във фигура, която колкото е политическа, толкова е и корпоративна. Той колкото е политик, толкова е и бизнесмен, собственик на електроцентрала“.

С решенията си да сложат попадналия по ударите на закона „Магнитски“ Делян Пеевски като водач на две листи, според Смилов, ДПС все повече се превръща в партия, защитаваща конкретни икономически интереси. „Сдвояването с фигурата на Пеевски обрича ДПС на изолация и в следващия парламент“, прогнозира той.

Даниел Смилов посочи още, че въпреки все по-набиращата популярност нова политическа формация на бившите министри Петков-Василев, не бива „извън сметката“ да се оставя формацията на популярния телевизионен водещ Слави Трифонов – „Има такъв народ“.

„Виждам, че някои социолози дават нисък резултат, около 10%, а други около 15%, но аз мисля, че той има своя електорат. Очаквам обаче този електорат леко да се смени. Той ще загуби голяма част от центристкия си избирател, но има възможност да обере по-радикално настроени избиратели. В този смисъл за партията има потенциал. Трифонов и формацията не са особено активни, което им губи гласове. Поведението им в предходния парламент го смятам за стратегическа грешка, защото с 65 депутата решиха, че могат сами да управляват и да съставят правителство на малцинството, каквото и да става това. Де факто те отвориха врата за подкрепа от всички – ГЕРБ, БСП, ДПС, а накрая не получиха подкрепа от никого. Отливът на гласове от „Има такъв народ“, който е видим, както и да го мерим, е в резултат на тази грешка. Предполагам, че те ще компенсират част от нея, но няма да са във водещата позиция, в която бяха на предходните избори“, коментира Смилов.

Видео първа част:


 


Видео втора част:




събота, 28 ноември 2020 г.

Мое участие за австрийското обществено радио по темата Северна Македония

Ungarn, Deutschland, Niederlande, Balkan 

Europa-Journal

Ungarn: Im Streit um das EU-Budget geht die Regierung in Budapest aufs Ganze +++ Deutschland: Die rechten Corona-Kritiker +++ Niederlande: Sterbehilfe auch für Kinder +++ Balkan: Der Streit über die gemeinsame Geschichte trennt Bulgarien und Nordmazedonien und blockiert die EU-Erweiterung
Moderation: Markus Müller-Schinwald

Ungarn, Deutschland, Niederlande und der Balkan

Ungarn: Im Streit um das EU-Budget geht die Regierung in Budapest aufs Ganze
Bisher richteten sich die Medienkampagnen der ungarischen Regierung in der Regel gegen politische Gegner im Land selbst oder gegen Georges Soros, den imaginierten Hauptfeind von Viktor Orban. Doch beim Streit um das künftige EU-Budget und den Corona-Rettungsfonds greift die Regierung in Budapest auch die Union an. Sie will unbedingt verhindern, dass die Auszahlung von EU-Geldern an die Einhaltung rechtsstaatlicher Kriterien geknüpft werden. Auf welche Methoden sie dabei setzt, erklärt Gabor Polyai, Medienwissenschaftler an der Universität Pécs.

Deutschland: Die rechten Corona-Kritiker
Deutschland reagiert auf die Corona-Krise und die zweite Infektionswelle mit einem der leichtesten Lockdowns in Europa – und mit großzügigen Staatshilfen. Trotzdem sind gerade in Deutschland die Proteste besonders schrill und aggressiv. Tonangebend ist dabei eine Gruppierung, die sich „Querdenker“ nennt, die im süddeutschen Bundesland Baden-Württemberg gegründet wurde und bei ihren Protesten auch gewaltbereite Rechtsextreme in ihren Reihen duldet. In jüngster Zeit ist auch zu beobachten, dass sich die rechte AfD dieser Protestgruppe andient. Birgit Schwarz berichtet über die Hintergründe und die Motive einer kleinen, aber sehr lauten Minderheit, die auf der Straße und in den sozialen Medien dem Staat und seinen VerteterInnen den Kampf ansagt.

Niederlande: Sterbehilfe auch für Kinder
Es ist eine schreckliche Vorstellung für alle Eltern: das eigene Kind ist sterbenskrank, eine Heilung ist nicht mehr möglich, das Kind hat Schmerzen. Das Leiden Minderjähriger soll beendet werden dürfen – das finden nun die Niederlande. Sie wollen legalisieren, was im Nachbarland Belgien seit 2014 erlaubt ist: Todkranke Kinder jeden Alters sollen sich für aktive Sterbehilfe entscheiden dürfen, berichtet Veronika Fillitz.

Balkan: Der Streit über die gemeinsame Geschichte trennt Bulgarien und Nordmazedonien und blockiert die EU-Erweiterung
Eigentlich hätten in diesem Herbst der Beginn der EU-Beitrittsverhandlungen mit Nordmazedonien und Albanien beschlossen werden. Der langjährige Namensstreit zwischen Mazedonien und Griechenland hat das lange blockiert, und jetzt erhebt Bulgarien ähnliche Einwände. Solange sich Bulgarien und Mazedonien nicht auf eine einheitliche Interpretation der gemeinsamen Geschichte einigen, will die Regierung in Sofia den Beitrittsverhandlungen nicht zustimmen. Warum Bulgarien diese harte Haltung einnimmt berichtet Diljana Lambreva.

петък, 27 ноември 2020 г.

My text for Carnegie Europe

Judy Asks: Can the EU Solve the Budget and Rule-of-Law Crisis?

Germany Needs to End Hungary and Poland’s Blackmail

DANIEL SMILOVASSOCIATE PROFESSOR AT THE UNIVERSITY OF SOFIA AND PROGRAMME DIRECTOR AT THE CENTRE FOR LIBERAL STRATEGIES

The EU’s budget crisis caused by the Hungarian and Polish veto is an opportunity for the union.

If the other twenty-five member states stick together and make a credible effort to pass the recovery aid package through enhanced cooperation, the EU will achieve two goals.

First, it will show to opportunistic national populists that there will be no compromise on values such as the rule of law and the rights of minorities. The union should not be blackmailed by leaders who have gone down the autocratic road or become paragons of corrupt governance.

Second, making enhanced cooperation operational will solve a long-term strategic problem for Europe. At present, the EU appears to be in a joint-decision trap: any meaningful reform is likely to be blocked by one country or another. Because of that, the only viable options appear to be either status quo or exit. This trap fuels populist and anti-European sentiments. Enhanced cooperation could allow the EU to move forward and achieve deeper and more efficient integration.

Furthermore, if enhanced cooperation becomes a plausible policy option, opportunistic veto players, such as Hungary and Poland in the present case, will most probably back down and avoid the threat of being marginalized.

петък, 13 ноември 2020 г.

За Тръмп и тръмпизма в България (DW)

Тръмп може и да си тръгне от Белия дом. Но в България тръмпизмът ще живее дълго.

Тръмп може и да напусне Белия дом, но тръмпизмът няма да изчезне. Той ще живее още дълго и в България. Защото има много почитатели. Дори и Бойко Борисов е заклет тръмпист. От Даниел Смилов.

Wahlkampf I USA I Donald Trump in Circleville - Ohio


Демократът Джо Байдън е избраният нов президент на САЩ, за когото гласуваха рекорден брой американци - около 80 милиона, с над 5 милиона повече от гласовете за Доналд Тръмп. Каквото и да се случи оттук нататък, тези факти не могат да се променят. Европа ги прие с неприкрита радост и облекчение - лидерите на ЕС вече поздравиха бъдещия президент с избирането му. Това е напълно разбираемо. Байдън многократно е заявявал, че ще си сътрудничи с традиционните партньори от либерално-демократичния свят и няма, за разлика от предшественика си Тръмп, да заплашва ЕС и НАТО с разграждане.

Въпреки тези позитиви за европейците, особено в Източна Европа мнозина изпаднаха в мирова скръб от развитието на изборите в САЩ. Това се случи и в България, където се оказа, че тръмпизмът е пуснал корени. Унинието на различните "Тръмп обащества" си е редно и нормално - те са на път да изгубят и патрон, а и кауза, и са оправдани да скърбят по този повод. Но по-интересни са не тези маргинални организации, а представителите на по-големи групи политици и граждани, които очевидно са успели да се очароват поне от някои елементи на тръмпизма.

Консервативното ядро

В САЩ тръмпизмът разчита на силно консервативно ядро - база, която се отличава с радикален национализъм, религиозно мотивирани възгледи за абортите и сексуалността, издигане на носенето на оръжие в култ и няколко други каузи. Това ядро от идеологически мотивирани избиратели ходи най-активно на митингите на Тръмп, носи червени MAGA шапки, вее знамена и т.н. Само по себе си това ядро никога не би могло да спечели изборите в САЩ, но то има силен емоционален заряд, разделя обществото и поляризира дебатите.

У нас към това ядро на тръмпизма принадлежат безспорно "патриотите", които нито имат голяма лоялност към конституционната (либерална) демокрация, нито са защитници на светската държава. Както едно от по-малките копия (или оригинал?) на Тръмп - Виктор Орбан - се стреми да направи, и те биха се възторгнали от изграждането на една нелиберална демокрация: полу-теократична държава, организирана на базата на религия и автокрация.

Ядрото на тръмпизма в този смисъл е антисистемно: то цели дълбоки промени на установения конституционен ред както във вътрешната, така и във външната политика. У дома ядрото би искало ограничаване на правата на малцинства от най-различен вид (и особено хомосексуалните и ромите), въвеждане на де факто държавна религия, затрудняване на дейността на НПО-та и т.н. Като цяло те са привърженици и на концентрацията на властта в една персона-лидер.   

Идеологическото ядро на тръмпизма в България обаче се разпростира и извън "патриотите". Части от ГЕРБ (депутати, "десни" центрове и др.) се опитват да насочат цялата партия в подобна тръмпистка посока. И донякъде успяват, както показва настоящата позицията на България по отношение на Северна Македония. Слабостта на Борисов в момента (и желанието му да се задържи на власт на всяка цена) дава допълнителни възможности партията му да бъде успешно "тръмпизирана", което ще е комично с оглед упадъка на тръмпизма в собствената му родина.

По-куриозното е, обаче, че Корнелия Нинова от БСП, която има определена фиксация върху харизмата на Виктор Орбан, също иска да се присламчи към политическото ядро на тръмпизма. Този факт остава една от загадките на родната политика. Той е една от причините БСП да ограничава влиянието си до предимно силно консервативни райони с малки населени места.

Стратегически гласуващата периферия

Успехът на тръмпизма зависи от способността му да привлича не само идеологическите гласоподаватели на ядрото, но и по-широка периферия, в която има хора с по-прагматична нагласа и центристки възгледи. Тези избиратели може и да не се възторгват от консервативния катехизис, но използват емоционалния заряд и антисистемните послания на Тръмп, за да постигнат свои цели. Всъщност, те ползват радикализма на ядрото като плашило, за да стреснат политическите си опоненти и да могат да извлекат опортюнистични предимства за себе си в силно картелизирана политическа среда.

Основното, което тръмпизмът предлага на средния избирател, са ниските данъци. Тръмпизмът не е социал-демокрация, която чрез данъци разпределя в полза на най-уязвимите групи на обществото. Тръмпизмът е обещание към средния избирател, че неговото финансово бреме няма да расте и по-уязвимите групи (бедни, малцинства) няма да получат допълнителни средства или подпомагане. Когато е необходимо увеличаване на публичните разходи, в държавата на тръмпизма това се постига с нови държавни заеми, а не с нови и по-големи данъци. Затова и държавният дълг и бюджетен дефицит на САЩ са на рекордни нива, но същевременно тръмпистите се опитват да отнемат здравните застраховки на най-бедните и уязвими групи.

Този тип социален егоизъм на средната класа е привлекателен за мнозина и в САЩ, и в България. Стратегичеки тръмписти в този смисъл са либертарианците и някои десни, за които данъците са единственият важен фактор в политиката. За тях радикализмът е спасение, защото чрез него става възможно "сплашването" на малцинствата и ограничаването на техните претенции. Тръмпизмът също така представя средния избирател като виктимизирана група, което по принцип изключва задължението му да бъде солидарен спрямо останалите.

В България такива стратегически тръмписти има доста: от различните либертарианци, до представителите на марксоидната десница, за която икономическият класов интерес е основата на политиката. Тази тръмпистка периферия не би отишла при Корнелия Нинова, колкото и радикално-консервативна БСП да става обаче - нещо, което лидерът на социалистите не отчита.

Поляризация и партизанщина

За да действат като политически таран и плашило за опонентите, тръмпистите използват тактика на поляризиращото говорене и преследване на партийни интереси на всяка цена. Обиден език, персонални нападки, използване на държавни инструменти за партийна разправа - всичко това са "легитимни" средства за тръмпизма. Най-вероятно Доналд Тръмп ще си отиде от Белия дом след грозни сцени на политизиране на съдилищата, за да "докаже" имагинерни масови избирателни измами. Но и целият му мандат ще остане в историята като управление на агресивността, което не е склонно на никакъв компромис спрямо опозицията.

Този начин на упражняване на власт има много и големи поклонници у нас. Те са основно в кафявия медиен сектор, прокуратурата и техните политически поддръжници. За тях между правова държава и партизанска държава няма особена разлика - това е и причината България редовно да бъде критикувана за нарушаване на принципите на върховенство на правото в ЕС.

Целта оправдава средствата

Мнозина привърженици на Тръмп признават, че от личностно морална гледна точка той има сериозни дефекти, но те гласуват заради "неговите политики". Тръмпизмът в този смисъл е затваряне на очите за моралния интегритет на политика, стига той да е в състояние да реализира определени цели. Бойко Борисов и много негови поклонници са заклети тръмписти от тази гледна точка.

Тръмпизмът, русофилството и соц носталгията

Една от родните странности на политиката е, че русофилите и соц носталгиците в голямата си част харесват Тръмп и страдат заради неуспехите му. Парадоксът обаче е само привиден. Поклонниците на Владимир Путин виждат сродна душа в лицето на Доналд Тръмп. Но още по-важно е, че те се надяват политиката на Америка на оттегляне от международната арена да остави поле за връщането на Русия на Балканите (и на световната сцена като цяло). Тяхното сърце се стопля при мисълта за разпад на ЕС и НАТО, а Тръмп им дава надежда в тази посока.

Соц носталгиците и бивши агенти на ДС, които също с голям ентусиазъм приветстваха тръмпизма, просто се надяват на реабилитация на своите идеи. Ето, сигурно си мислят те, самата Америка използва някои от нашите методи на безогледна пропаганда и очерняне на опонента. В лицето на Тръмп те виждат и упадък на САЩ като световен лидер, както и възможност за (въз)раждането на един свят, в който силата е единственото, което има значение. В този свят Путин, Ким Чен Ун, Лукашенко, Ердоган и т.н. ще са нормата, а не изключението. И Европа ще трябва да се самоотрече, като започне да им подражава. 

***

Едва ли е изненада, че толкова черти на тръмпизма са оставили неизличимо клеймо върху българската политика. В крайна сметка Тръмп стъпи на раменете на гиганти като Берлускони, Льо Пен, Фарадж, Орбан, Вилдерс, а и на множество родни полу-гиганти. Съвременният популизъм, започнал шествието си още през 90-те години на миналия век, няма да изчезне със загубата на Тръмп в САЩ. Няма да изчезне и в България. Но ще свие платна и няма да надува непрекъснато корабната си сирена.

сряда, 11 ноември 2020 г.

Citation in Süddeutsche Zeitung



Daniel Smilow vom Center for Liberal Strategies, einem Thinktank in Sofia, stellt fest, seit Jahrzehnten schon gelte Bulgarien als "gefangener Staat", in dem die Politik den privaten Interessen Einzelner diene. Aber immerhin: Die Proteste hätten "etwas in Bewegung gesetzt. Die Bürger fangen an, die Strukturen zu verstehen, die unsere Demokratie aushöhlen."

9. November 2020, 18:56 Uhr

Bulgarien:Marschieren allein reicht nicht mehr


Nach der großen Euphorie des Sommers hat in Sofia inzwischen eine Art Demonstrationsroutine Einzug gehalten. Jetzt wollen die Protestierenden gezielter gegen die bulgarische Regierung vorgehen. Ihre Forderung aber ist dieselbe geblieben: "Ostawka", Rücktritt!

Von Cathrin Kahlweit, Sofia


Iwan Sawow war von Anfang an dabei gewesen. Der 55-jährige Ingenieur ist stolz darauf, dass er fast jedes Mal, 90 Abende lang, mitmarschiert ist vom Präsidentenpalast in Sofia, wo die Demonstrationen starteten, vorbei am Parlament und bis zur Adlerbrücke, wo der Marsch nach einer halben Stunde endete. Die Straße war regelmäßig abgesperrt, gelangweilte Polizisten standen Spalier, Flaggen wehten im Wind, ab und zu hielt einer der Protestierenden eine kurze Ansprache; die meisten hier kannten sich mittlerweile vom Sehen. In kurzen Abständen brüllte jemand "Ostawka", Rücktritt.

Eine Art Demonstrationsroutine hatte zuletzt Einzug zuletzt gehalten nach der großen Euphorie des Sommers: Anfangs, im Juli, war Sawow noch einer von Zehntausenden gewesen, die in zahlreichen Städten des Landes für eine andere Politik, ein anderes Bulgarien auf die Straße gingen, gegen Korruption, gegen übermächtige Oligarchen, gegen eine Mafia, die, wie die Demonstranten beklagen, Politik und Wirtschaft im Würgegriff halte: "Mutri van", riefen sie, "Verbrecher, verschwindet!" Am vergangenen Wochenende wurden die weitgehend friedlichen Dauerproteste nach 116 Tagen und 116 Märschen eingestellt. Die Zeit sei gekommen, sagten die Organisatoren, den Kurs zu ändern und gezielter gegen die Regierung vorzugehen. Marschieren allein reiche nicht mehr.

Iwan Sawow, der Ingenieur, hat eine Weile in Hamburg gearbeitet. Die Auftraggeber zahlten den Bulgaren ihre Löhne nicht, die IG Bau schaltete sich ein, half den Vertragsarbeitern, klagte. Schließlich bekamen die Männer einen Teil ihres Lohns. Seither ist Sawow ein Fan von Recht und Gesetz. Recht und Gesetz, sagt er, seien in Bulgarien Fremdworte. Unter anderem deshalb hat das Europäische Parlament Bulgarien in einer scharfen Erklärung jüngst massiv kritisiert, und eben deshalb knöpft sich der Rechtsstaatsbericht der EU unter anderem die Justiz vor: fehlende Korruptionsbekämpfung, schwächelnde Gewaltenteilung, massive Interessenkonflikte, lauten die Vorwürfe. Die Demonstranten forderten daher nicht nur den Rücktritt der Regierung und eine grundlegende Justizreform, sondern auch den Rücktritt von Generalstaatsanwalt Iwan Geschew, der mit seinem Durchgriffsrecht Ermittlungen stoppen, korrupte Oligarchen und Politiker schützen kann - und dies auch regelmäßig tut.

Ein "gefangener Staat", wo die Politik Privatinteressen dient. "Aber die Bürger fangen an, die Strukturen zu verstehen, die unsere Demokratie aushöhlen."

Transparency International führt Bulgarien als das "korrupteste Land in der EU". Das sieht man auch im Land selbst so: Die Zeitung Kapitaltitelte jüngst unter einem Bild von gesichtslosen Schattenmännern auf dem Cover, Bulgarien sei das "Land der Diebe" - nicht mehr so gewalttätig und schmutzig wie nach der Wende, in den 1990er-Jahren, als zwei große Mafia-Kartelle mit brutaler Gewalt und zahlreichen Toten um die Macht im Land rangen, sondern polierter, sauberer nach außen, aber eben "immer noch kein normales Land". Daniel Smilow vom Center for Liberal Strategies, einem Thinktank in Sofia, stellt fest, seit Jahrzehnten schon gelte Bulgarien als "gefangener Staat", in dem die Politik den privaten Interessen Einzelner diene. Aber immerhin: Die Proteste hätten "etwas in Bewegung gesetzt. Die Bürger fangen an, die Strukturen zu verstehen, die unsere Demokratie aushöhlen."

Ausgelöst hatte die immerhin fast vier Monate währenden Proteste, die im Schatten der Revolution von Belarus international anfangs etwas untergingen, eine Aktion des ehemaligen Justizministers und Chefs der jungen Partei "Da, Bulgaria", Hristo Iwanow. Er hatte seinen vergeblichen Versuch auf Facebook live übertragen, auf einem öffentlichen Strand am Schwarzen Meer neben der illegal errichteten Villa eines einflussreichen Strippenziehers, des Ehrenvorsitzenden der Partei der türkischen Minderheit, Ahmed Dogan, eine Staatsflagge aufzustellen - als Symbol dafür, dass das Land allen Bürgern gehört.

Der SZ sagte Iwanow, das Anwesen sei ein Symbol für das System der Korruption. "Wenn die Strafverfolger die Augen verschließen, wenn die Kommune die Interessen von Leuten wie Dogan schützt, wenn der Nationale Sicherheitsdienst ihn persönlich dort bewacht, als wären es seine privaten Bodyguards, dann zeigt das den unermesslichen Einfluss solcher Leute. Korruption blockiert die Arbeit von demokratischen Institutionen und wandelt diese Institutionen in Dienstleister für die Mächtigen um."

Es gibt Fotos, die den Premier im Bett zeigen sollen. Neben ihm: Geld, Gold und eine Pistole

Iwanows spektakuläre Aktion machte für viele seiner Landsleute sichtbar, wie sehr in ihrem Land einige Reiche und Mächtige über dem Gesetz stehen. Sie war aber nur einer der Gründe dafür, dass die Stimmung so umschlug. Kurz zuvor waren heimliche Aufnahmen von Telefonaten des Premiers, Bojko Borissow, mit Vertrauten bekannt geworden, in denen er sich mit üblen Schimpfwörtern über europäische Politiker lustig machte, und in denen Gefälligkeiten abgesprochen, Drohungen ausgesprochen wurden. Borissow sagt, die Aufnahmen seien gefälscht. Auf Fotos war er im Schlaf zu sehen, neben seinem Bett Geld, Goldbarren, eine Pistole. Als dann auch noch der Machtkampf zwischen dem Premier und dem regierungskritischen Präsidenten Rumen Radew eskalierte und dessen Residenz von der Polizei durchsucht wurde, nachdem er sich mit den Protesten solidarisiert hatte, hatten die Bulgaren genug.

Aber Borissow, der mit einer kurzen Pause seit 2009 im Amt ist, spielt auf Zeit. Er kündigte eine Verfassungsreform an, zeigt sich nur noch fern der Hauptstadt, verspricht Minderheiten und den Armen mehr Geld. Einige Minister wurden zum Rücktritt gedrängt. Im Frühjahr stehen Wahlen an, bis dahin will er auf jeden Fall durchhalten. Was danach kommt, darüber sind die Ansichten in Sofia geteilt: Neue politische Gruppierungen sind entstanden, die sich Hoffnungen auf einen Einzug ins Parlament machen, darunter die Partei eines populären TV-Moderators, die bereits bei fünfzehn Prozent steht - und mit "niemandem koalieren will, der Teil der Mafia ist". Zu dieser Mafia gehören in seinen Augen die konservative Regierungspartei Gerb von Premier Borissow ebenso wie die Sozialisten, die in ihrer Regierungszeit in zahlreiche Korruptionsskandale verwickelt waren. Und, allen voran, gehört dazu die Partei der türkischen Minderheit DPS mit ihrem Ehrenvorsitzenden Ahmed Dogan und einem der mächtigsten - und unsichtbarsten - Abgeordneten des Landes, Deljan Peewski.
Experten zweifeln nicht, dass der Regierungschef früher sein Geld im Umfeld der Mafia verdient haben soll

Den Namen von Multimillionär Peewski, der sich regelmäßig ins nationale Parlament wählen lässt, wo er dann aber nie auftaucht, kennt in Bulgarien jedes Kind. Neben Strippenzieher Ahmed Dogan gilt er als einflussreichster und skrupellosester Oligarch des Landes. Seiner Mutter und ihm gehören fast die Hälfte der Medien des Landes und 80 Prozent des Vertriebs, seine Biografie liest sich wie das Skript von Mario Puzos "Paten". Hristo Iwanow sagt über ihn, für Peewski sei das Verb "jemandem Angst machen" erfunden worden.


Für Experten gibt es keinen Zweifel, dass Regierungschef Borissow, der in den 1990er-Jahren im Umfeld der Mafia sein Geld verdient haben soll, hervorragende Verbindungen zu Dogan und Peewski hat. Louisa Slawkowa von der Nichtregierungsorganisation Sofia Platform beschreibt Bulgarien unter Borissow so: "Der Mangel an Rechtsstaatlichkeit in der Gesellschaft stellt die Erfolge der Transitionszeit infrage."

Wer bei Parteien, Stiftungen, Aktivisten nachfragt, hört trotzdem überraschend optimistische Prognosen: Der Druck auf die Mächtigen wachse. Vessela Tschernewa vom European Council on Foreign Relations ist sich sicher, "dass die EU mittlerweile genauer hinschaut. Borissows Partei Gerb wird kritisch wahrgenommen in Brüssel, auch wenn er sich bemüht, keine Probleme zu machen wie Orbán oder Kaczyński, damit man ihn in Ruhe lässt." Der Aufstand im Land wird, da ist sich auch Dauerprotestierer Iwan Sawow sicher, nicht folgenlos bleiben. "Ich bin wochenlang gegen diese Regierung marschiert, weil ich das meinem Land schuldig bin. Nicht nur ich, auch die schweigende Mehrheit will einen Wandel."

четвъртък, 5 ноември 2020 г.

Северномакедонски кошмари (DW)

 Nord-Mazedonien Bojko Borissow, Ministerpräsident Bulgarien & Zoran Zaev, Ministerpräsident

Турците искат да признаем тюркската си история, иранците държат на персийския ни произход, гърците ни удрят в гръб, във Варна акостират руснаците. А развръзката идва от най-неочаквано място. Сатирично от Даниел Смилов:

Един ден един български политик се търкулна да подремне след обилен обяд. Присъни му се следният кошмар.

В началото премиерът на Северна Македония с готовност подписа анекс към договор за добросъседство, с който призна, че страната му систематично е крадяла българската история и като цяло има изкуствена национална идентичност. Разбира се, в анекса имаше и специална клауза "Гоце е българин” (като в нея не ставаше дума само за бившия президент на България Георги Първанов).

Кошмарът

След тази триумфална дипломатическа победа обаче нещата в съня бързо придобиха кризисен характер. Високопоставеният български политик някак се озова на летище “Враждебна”, където беше кацнала смесена делегация от Турция, Азербайджан и Туркменистан. Още от стълбичката на самолета дипломатите на трите държави заразмахваха някакъв проектодоговор. В него пишеше, че в периода 681-860 г. българите са имали обща с тях тюркска история. И че българската народност след това била изкуствено създадена от християнския интернационал на Византия в съучастие със славяните. Турците заплашваха, че ще ни залеят с бежанци, ако не подпишем историческо признание по въпроса, а азерите включваха въпросните исторически клаузи в газови споразумения. Туркменистан пък просто апелираше за уважение към историческата истина.

По същото време на летището беше кацнала и иранска делегация, която оспорваше твърденията на тюрките и ни предлагаше да подпишем договор за иранския произход на българите. При условие, че подкрепим Иран в конфронтацията му със САЩ и обявим Хизбула за хуманитарна организация.

Докато политикът се разправяше с тюрките и иранците на "Враждебна”, гърците удариха България в гръб. Съобщиха му, че тяхна историческа делегация се беше промъкнала коварно през Кресненското дефиле и се бе озовала направо в незащитения Министерски съвет. ("Така е, като нямаме телена ограда на гръцката граница”, помисли си политикът). Без големи предисловия гърците вече бяха поставили ултиматум: да се подчертае в нашите учебници цивилизационната роля на Византия по българските земи и да не се набляга толкова много на военното ни противопоставяне с империята. Проектодоговорът, предложен от тяхната делегация, съдържал и специална клауза за император Василий II Българоубиец. Той трябвало да се разглежда в българските учебници по-нюансирано и да не се забравя ролята му на цивилизатор и пръв водач на християнския свят в много трудни времена. Ако не изпълним тези искания, гърците заплашвали, че ще блокират приемането на евробюджета и специално 12-те милиарда евро за България от възстановителния фонд.

Вбесеният политик изпсува в съня си, изостави тюрките и иранците и се втурна да отблъсква наглата византийска историческа агресия. Тогава телефонът му тревожно иззвъня. Съобщиха му, че руският черноморски флот е акостирал във Варна, като на флагманския кораб се веел, забучен на копие, Санстефанският мирен договор. Руснаците идвали и с дълъг списък от искания за исторически признавания, започващи с военната дружба между средновековна България и Киевска Рус, минаващи през нуждата от построяване на нови паметници на Съветската армия освободителка и завършващи с тезата, че руският газ е като въздуха и слънцето за българския народ. Дипломатите на великата страна настоявали също така българските учебници по история да се пренапишат от Костадин Костадинов и Волен Сидеров, съвместно с екип учени от МГУ. За капак Царево трябвало отново да се нарича Мичурин.

Докато се чудеше дали да хване самолета за Варна или направо да звъни на НАТО, политикът получи и друго известие, което вече го разсмя. Румънска делегация прекосила на кожени мехове Дунава при Никопол и поискала правителството ни да признае Второто българско царство за общо с румънците (заради куманския произход на много наши царе). Политикът съобразително реши да прати румънците да се разправят с тюркската делегация, тъй като куманите май също бяха някакво тюркско племе. Искаше да спечели време, за да обмисли цялостната отбранителна стратегия на страната.

Развръзката

Изведнъж развръзката дойде от най-неочаквано място. Докато политикът отчаяно събираше контрааргументи и правеше списъци на историци за различните съвместни комисии, той включи CNN с надеждата, че светът все още не е разбрал за конфузната ситуация, в която България е попаднала. Но това, което видя в новините, направо го порази. Никой не се интересуваше от България, защото ефирът гърмеше от още по-бомбастични известия за исторически претенции. Швеция, Дания и Норвегия искаха Великобритания да спре кражбите на норманска история и да признае, че английската нация се е появила на викингска основа. Швеция заплашваше, че ще изтегли популярните мини кюфтета с боровинково сладко от магазините на ИКЕА на Острова. Италианците пък искаха да бъдат обявени за наследници на Рим и за цивилизатори на цяла Европа (заради което ЕС би трябвало да покрие държавния им дълг поне наполовина). Великобритания настояваше две трети от света да признае кралица Виктория за своя обща политическа ценност и лидер, осъществил прехода от Средновековието към модерния глобализиран свят. В противен случай Борис Джонсън заплашваше, че ще върне Обединеното кралство в ЕС. А индианците в САЩ вече бяха се договорили с  президента Джо Байдън американските официални лица да носят пера и да пушат лулата на мира на международни срещи...

Тук българският политик се събуди плувнал в пот, разтърка очи и ядосано ги извърна от потурите и калпака, овесени на закачалката в ъгъла на кабинета му. Тогава влезе секретарката и му съобщи, че премиерът Заев все още не е подписал анекса-признание за кражбата на история от страна на Северна Македония. Изпотеният и зачервен от съня човек си отдъхна наум и се замисли как най-незабелязано да разкара съвместната българо-македонска историческа комисия. И как да направи нещо смислено в отношенията със съседите. Например: добър път, жп линия или поне възможност гражданите от двете страни на границата безпроблемно да си гледат телевизиите.