Roberta Mameli "Apri le luci, e mira" (Vivaldi)

Правоопраскващата държавa (КлубZ)

Основен принцип: всеки може да бъде опраскан. Това равенство дисциплинира гражданите и им отнема възможността да се оплакват от дискриминация

Снимка БГНЕС

Даниел Смилов

Правоопрасквателната система е един от стожерите на разделението на властите в съвременната конституционна уредба на България. Същността на правоопраскването се състои в опраскване на някого чрез правото. По принцип този някой може да бъде опраскан и по други начини – да речем с гранатомет или с медийна фекалка. Но опраскването чрез правото е по-висш и по-цивилизован начин на общуване с политическите опоненти и доближава България до идеала за правоопраскващата държава – държава, в която всяко опраскване става чрез правото.

Основен принцип на правоопраскващата държава е, че всеки може да бъде опраскан 

Това изначално и фундаментално равенство дисциплинира гражданите и им отнема възможността да се оплакват от дискриминация. Томас Хобс е казал, че в „естественото състояние“ всички са равни, защото са еднакво уязвими: дори и най-силният трябва понякога да спи, а когато заспи.... може да бъде опраскан (казано с известно осъвременяване). Същото се случва и днес: дори най-силният политик или притежател на банка в един момент слиза от власт и тогава веднага попада под ударите на правоопрасквателната система.
Правоопрасквателната система е независима и се управлява от един много Висш съвет. В този Съвет представителство получават – на състезателен принцип – личности, партии и корпорации, които имат най-силно мотивиран интерес и възможности да опраскат своите опоненти, както и да предпазят себе си от опраскване. Състезанието за представителство във висшия Съвет е публично и прозрачно до откровено безсрамие. Не е изненада, че победители в това състезание са силните на деня в икономическо и политическо отношение. Още древните гърци са знаели, че при изборите хората естествено излъчват най-доброто (най-богатото, образованото, свързаното, агресивното, мотивираното и т. н.). Това води до олигархия. За да се предпазят от точно тази опасност, древните атиняни са използвали лотарията (жребия) като по-справедливи форми на излъчване на представителство. Но в съвременния свят държим на качеството и предпочитаме публичните избори за членство в Съвета.
Независимостта на Съвета подлежи на квалифициране с оглед на друг принцип, известен ни от американския конституционализъм: checks and balances. Като форма на контрол и противотежест другите власти имат възможност за известна намеса и влияние в работата на Съвета. Така например министър-председателят може да действа индиректно чрез своите хора в него и да им поръча да опраскат някой съдия. Или пък да намекнат на някой съдия да опраска трето лице. Или пък да не опраска третото лице, ако то отново е организирало добре изборната кампания. В краен случай министър-председателят може да покани магистрат на разходка в парка, при което опраскването добива многозначителен смисъл.
Законодателната власт – особено тази на депутати, притежаващи медийни империи – също има право на обаждания, разговори, внушения и натъртвания. Тук особено строги правила – като например правилото три пъти да подсказва и един път да мести – няма. Действа се според случая и тази гъвкавост води до намаляването на потенциала за блокаж и тежък конфликт между властите (като в Румъния, например).

Правоопрасквателната система се дели основно на правоопрасквателно обвинение и правоопрасквателен съд

Обвинението е централизирано и единно под властта на Главния правоопрасквател на Републиката. Той държи диригентската палка за срок от седем години, през които чудо трябва да стане, за да бъде отстранен от поста си. Поради тази причина се е случвало и откровено луди хора да изкарат пълен мандат. Но настоящият случай – слава Богу – не е такъв и Главният правоопрасквател води забележително последователна и в някакъв смисъл мъдра политика. Тя се състои в координиране на действията му с най-силните играчи в изпълнителната и законодателно-медийната власт в страната, внимателно следене на разместванията в нея и опраскване само на неудобните за тези актьори лица. Как точно тази координация се извършва остава тайна. Едни твърдят, че просто става дума за приятелски отношения между тях. Други хвалят интуицията и „политическия усет“ на Главния правоопрасквател. Трети смятат, че нещата са битови и става дума за пари. Четвърти – че всеки държи другия със страшни тайни и т. н.
Правоопрасквателният съд е по-плуралистична структура, която не се подчинява на волята на един субект. Затова тук се действа на принципа на „гнилите ябълки“, които са разположени на ключови за системата места. Комуникацията с гнилите ябълки се води очи в очи, чрез тефтерче, по телефона или на запис. И четирите форми имат еднаква правоопраскваща сила и валидност. И четирите форми не могат да бъдат използвани като доказателство за неправомерни влияния и опит за натиск, защото могат да бъдат интерпретирани като „две каки си говорят“ или да бъдат загубени, докато вещо лице се облекчава в храстите. Нещо повече, „гнилите ябълки“ за това са гнили, защото и при най-малка опасност могат да бъдат изхвърлени в кофата или по-нежно казано – да бъдат опраскани. По този начин правоопраскващата система се променя, за да си остане същата, което е белег за нейната интелигентност и адаптивност.
Независимостта на правоопраскващата система става абсолютна, когато бъде поставен въпросът за нейната отговорност пред гражданите. Тогава медийно-законодателната власт и части от изпълнителната ревват в защита на правоопраскващата система. По съдържание ревът се свежда до следните твърдения:

- Никой няма право да променя състава и уредбата на Висшия съвет, да го дели на две, да търси начини за по-голяма отчетност на този орган и по-голяма негова специализация и прозрачност в дисциплинарната и кадровата му политика;
- Никой няма право да търси отговорност на Главния правоопрасквател за правоопраскващата му дейност. Той е единен и йерархично извисен, и само той може да си търси отговорност. Затова той трябва да има мнозинство във (всеки формат на) Висшия съвет. Неговата квота трябва да е по-голяма от всяка друга;
- И да може да се търси някаква отговорност от правоопраскващата система, промяна в тази посока може да стане само с Велико народно събрание или потоп;

Всеки опит, който се разминава с гореописаните табута, е „пълзящ опит за преврат“

- Всеки – дори и спортен журналист със съмнителни интелектуални и човешки качества – се издига до ранга на конституционен експерт, ако успее да заучи горните мантри и свободно да ги повтаря в телевизионните студия.

Правоопрасквателната система се води само и единствено от закона на правоопраскването. Според този закон, въпреки че всеки подлежи по принцип на правоопраскване, това не винаги е евтино и безопасно. Затова първо трябва да се свали цената на правоопраскването, като обектът се подложи на медийно-фекална ондулация (от изданията на законодателно-медийната власт). После той се поема от правоопрасквателното обвинение, а докато стигне до правоопрасквателния съд, той вече ще се е превърнал в обществено незначим и политически безопасен така или иначе.
Правоопраскващата система е подложена на строг мониторинг от страна на Европейската комисия в рамките на механизма за сътрудничество и проверка. За целта на този мониторинг правоопраскващата система се превръща в съдебна и правораздавателна система, но това важи само за времето, в което се провеждат съответните тестове. При липса на пряко наблюдение правоопраскващата система веднага възстановява своя интегритет.
За 25 години България измина дълъг път в реализацията на идеала за правоопраскващата държава. Вече сме усвоили нейните принципи, конституционализирали сме ги, а имаме и натрупване на емпирични данни за нейната ефективност. Единственото, което не се е случило, е публично да признаем нейното съществуване и да отдадем заслуженото на създателите и основните й изпълнители. И до ден днешен те не могат да се похвалят открито с най-съвършеното си творение, а трябва да се стига до изтичане на записи и разговори между каки, за да се напомни на хората за безспорното инженерно достижение на политико-правната ни мисъл. Време е да кажем „стига“ на това лицемерие!
Анализът е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията. Още текстове от Даниел Смилов може да прочетете ТУК.

Политолози: Сблъсъкът е на варварството и цивилизацията (Бтв)

Меркел искала да намали напрежението в бежанските "горещи точки", не я разбрали

btvnovinite.bg

16.11.2015 08:18

Обновена: 16.11.2015 09:36

Снимка: EPA

Най-голямата заплаха за Европа е да си представи, че влиза в един сценарий на сблъсък на цивилизациите. Има сблъсък, но той е сблъсък на цивилизацията и варварството. Това каза в студиото на „Тази сутрин” политологът Антони Тодоров.
„Това, че имаме акт на война в центъра на Европа, е очевидно. Това е една война, която не е започнала сега, тя се води в други части на света”, посочи той.
По думите му с атаки като тези от Париж терористите целят затваряне на границите и идване на власт на правителства, които да сложат край на сегашните демократични и мултикултурни общества.
„По-добре да гледаме на терористите като на природно бедствие, което застрашава човешкия живот, отколкото да влизаме в тяхната логика”, призова и Даниел Смилов. Той посочи, че на този етап реакцията на Франция е по-скоро премерена и не трябва да се скача към необмислени акции като моментално и недобре планирано начало на сухопътна операция в Сирия.
Франция мисли за затваряне на джамии след терораМярката ще засегне храмовете, където се проповядва радикален ислям
„Влезем ли в сценария на сблъсък на цивилизации, това всъщност е механизъм за набиране на хора от страна на „Ислямска държава”, категоричен беше Смилов.
И двамата анализатори изразиха мнение, че не може да се говори за религиозен елемент. „Това, че тези терористи развяват знамето на исляма, не променя с нищо нещата”, заяви Тодоров, като припомни, че това, което са предложили екстремистите на мюсюлманския свят, е прогонило милиони от домовете им.

По отношение на бежанската вълна и действията на ЕС, Даниел Смилов посочи, че заявената от Ангела Меркел готовност Германия да приеме 1 млн. бежанци не е само хуманитарен акт, но и действие за повишаване на сигурността – има огромно струпване на хора в няколко горещи точки вътре и извън общността и Бундесрепубликата предлага вариант за намаляване на напрежението.
„Меркел надцени интелигентността на средния европейски лидер, нямаше логистична координация”, отбеляза Смилов.
Антони Тодоров допълни, че в момента са вижда определен политически цинизъм у източноевропейските страни – през 2003 г. заради членството си в НАТО те били най-послушни и единодушни в подкрепата си за инвазията в Ирак, против която са били Франция, Германия и Белгия и за която вече и Тони Блеър признава, че е довела до появата на ИДИЛ. Сега, 12 години по-късно, същите източноевропейски държави не искат да приемат хората, бягащи от джихадистите.

Effects of elections in CEE countries on EU governance (conference)

International conference
Tentative Time: Monday November 30th, 2015, 10.00 – 14.00
Venue: Central European University, Budapest, Popper Room

Free and fair elections are a necessary condition of democracy. In EU member states, national elections can have effects beyond the realm of domestic politics, as the recent elections in Poland, or last year’s presidential elections in Romania suggest. More specifically, aspects of the functioning, identity and future of the EU represent points of debate in national elections, along with EU-wide issues such as migration, the refugee crisis or the rise of populism and extremism.
With this international conference, CENS at CEU, together with FES, aim to create an opportunity for critical debate concerning elections in post-communist EU member states by discussing the significance of election results and their far-reaching consequences.

Program:
9.30 – 10.00 Registration
10.00 – 10.15 Introductory remarks, professor Péter Balázs, Director of CENS

10.15 – 11.30 Panel I: Elections in East Central Europe: debating the main political participation act; country case studies

Speakers:
Claudiu Tufis, University of Bucharest, Romania
The Coagulation of Grassroots Movements in Post-Accession Romania
Daniel Smilov, Center for Liberal Strategies, Sofia, Bulgaria
Elections and Fears in the EU Periphery
Róbert László, Political Capital Policy Research and Consulting Institute, Budapest, Hungary
The new Hungarian election system’s beneficiaries
Michal Vit, Europeum, Prague, Czech Republic, Project coordinator of ceeidentity.eu
Socialization of CEE Governments in the EU environment - Who Shapes the Norms?
Moderator: Antónia Mészáros, journalist, ATV

11.30 – 11.45 Coffee break

11.45 – 13.00 Panel II: The broader context of elections; effects on national, transnational and European current issues; comparative results
Speakers:
Pavol Babos, Centre of social and psychological sciences, Slovak Academy of Sciences, Bratislava, Slovakia
Single-party Central Europe: Should the EU care?
Mitja Žagar, Research Councilor at the Institute for Ethnic Studies & Full Professor at the Universities of Ljubljana and of Primorska/Littoral, Slovenia
Elections: The Foundation of Democracy or Political Charade?
Agnieszka Cianciara, European Studies Department, Institute of Political Studies Polish Academy of Sciences Polish Academy of Science, Warsaw, Poland
European policy of Law and Justice government: change or continuity?
Bogdan Radu Babes-Bolyai University, Cluj, Romania and CENS, Central European University, Zselyke Tofálvi, CENS, Central European University
Religious determinants of political participation in Poland and Romania
Moderator: Antónia Mészáros, journalist, ATV

13.00 – 13.15 Concluding remarks, Bogdan Radu, Babes-Bolyai University, Cluj, Romania and CENS, Central European University

13.15 – 14.00 Lunch

Хибридна война срещу разума ("Дарик" с Пролет Велкова)

Начало Предавания Кой Говори? 

Кой Говори? 23.11.2015 | Интервю | Пролет Велкова

 

Звуков файл

 

Разговорът днес е за разумното отношение към терористичната заплаха, ужасът от която парализира мозъците ни до такава степен, че понякога мислим и действаме панически, нелогично и в разрез със собствените си разбирания, ценности и интереси.
По темата говорим с Даниел Смилов - политолог, Весела Чернева от Европейски съвет за външна политика и Димитър Вацов - философ и университетски преподавател.

Как сваленият руски самолет ще промени идеята за обща коалиция срещу Ислямска държава? (БНТ)

Цялото предаване - Застрашена сигурност

Ще се промени ли сцената на международните отношения след случилото се на турско-сирийската граница през вчерашния ден със сваления руски самолет? С гостите в студиото на “Денят започва” Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения, и Даниел Смилов, политолог в Центъра за либерални стратегии, разговаряхме по тази тема.
По думите на Любомир Кючуков подобен инцидент можеше да се очаква и за такъв нееднократно са предупреждавали много експерти. “Друг е въпросът, че това беше целенасочено действие”. Очевидно ситуацията ескалира с този инцидент. Освен това беше препотвърдена отдавна известната констатация, че независимо, че всички участници в конфликта декларират, че се борят с Ислямска държава, всеки води собствена война, посочи той и допълни, че ако някой може да се радва от случилото се вчера – това е Ислямска държава.
Според Даниел Смилов инцидентът може да бъде определен като тежък. От формална гледна точка Турция има право. След нарушаване на тяхното пространство те са взели мерки, за които са предупреждавали. От политическа гледна точка обаче стои въпросът това премерена реакция ли е, особено ако и Русия, и Турция преследват сходни цели по отношение на Ислямска държава. Тук Русия има силен аргумент – ако са от една и съща страна, то едно такова малко нарушаване на въздушното пространство, не би трябвало да доведе до подобна реакция. Даниел Смилов предположи, че не толкова временното преминаване на руския самолет над турска територия е породило действията на Турция, а това, че целта на мисията най-вероятно е била насочена срещу т.нар. туркмени, които са подкрепяни от нея. Трябва да отбележим, че има поне частично разминаване в целите, които си поставят държавите, които водят операциите в региона. Факт е, че Русия се включи неочаквано в този конфликт по покана на Башар Асад и напрежението се натрупваше постепенно, каза още той и допълни, че все пак случилото се вчера не слага край на идеята за общи действия.
Любомир Кючуков подчерта, че Русия не може да приеме като нормално свалянето на самолета, особено след като са декларирани общи цели там. Чрез този акт Турция се опита да даде един много силен политически сигнал, че никой не трябва да се бърка в северна Сирия и че това е нейна територия. По този начин тя постави, включително и своите съюзници пред свършен факт.

Вижте целия разговор във видеото.

Хибридната война срещу разума (портал "Култура" и "Дневник")

От Даниел Смилов

Последна промяна в 14:05 на 21 ное 2015, 9984 прочитания, 284 коментара

Фотограф: Yiannis Kourtoglou

Путин и Ердоган в сирийското огледало - 28 ное
Френски изтребители са в готовност за атаки срещу "Ислямска държава" - 22 ное
24 мигранти са задържани в Пазарджишко село, само седем са пълнолетни - 21 ное
Външно министерство препоръча на българите в Белгия да са бдителни - 21 ное
Терорът, Франция и Европа - 14 ное
Политическа партия "ДЕСТАБИЛИЗАЦИЯ" - 07 ное
Дясното: Полша и България - 25 окт
Убит е човек - 17 окт
Преподаватели от Софийския университет за болните въпроси и новата политика - 14 окт
Путин и новият стар световен ред - 03 окт
Криза на доверието: бежанците и популизмът - 19 сеп

Публикуваме текста на Даниел Смилов от портал "Култура":

"Светът е вече различен" – първа новина за седмицата. Детската Евровизия – втора по важност и време на отразяване. Трета новина – АБВ искат импийчмънт на президента Плевнелиев, защото си позволил да се усъмни в добрите намерения на Русия към България.

Колко различен може да е един свят обаче, ако в него Евровизия си тече по план, както и русофилските наряди на определени български политици? Някои неща явно остават неизменни.

Терористичните атентати в Париж безспорно са значим момент в световната политика и те ще доведат до промени в нея. Но покрай необходимата реакция се стигна и до преиграване, изхвърляния, загуба на мяра. Например, като предвиден от атентаторите страничен ефект всякакви продавачи и любители на ретроградни, авторитарни, антиевропейски или просто налудни "идеи" изведнъж добиха кураж и се почувстваха прави в национален и глобален мащаб. Нещо повече – почувстваха, че винаги и еднозначно са били прави, докато техните опоненти (които и да са те) грешат и винаги са грешали.

"Казвахме ли ви?!", "Защо не се вслушахте в нас?!"

Гракът на цялата тази странна компания прилича на хибридна война срещу разума. Едно спонтанно, рошаво и велико преселение на разнородна племенност, решена да разруши сърцето на съвременната цивилизация: просвещенска, наднационална, демократична и либерална Европа. Сред тези племена има и чуждоземци, има и свои. Вече се появи новият европейски Атила, мустаката и своенравна шляхта, диви гали, твърдоглави келти и саксонци…

А наследници на седемте славянски племена у нас налапаха тръстиките и зачакаха евроатлантическия враг в подводна засада, която се издава от време на време само от медийни мехурчета или чудновати искания за импийчмънт.

Пинк Флойд имаха албум с пророческо заглавие, описващо настоящата ситуация – "Временно пропадане на разумa" (Momentary lapse of reason).

Куриозът е, че преди чуждестранните варвари от ИДИЛ или някоя друга подобна организация да са успели наистина да променят света по свой тертип, европейското племенничество вече протръби тази промяна за случила се, назначи се за нейна жреческа каста и започна да се разправя с опонентите си като недостатъчно проницателни. Това е голямото преиграване и изхвърляне в реакциите след атентатите – и наднационално, и домашно.

Технологията му е проста. Тя е натрупване на непълни и сгрешени "силогизми", чиято първа предпоставка е баналност, а заключението не следва от нея. Тя е и игра с метафори, които в един момент подменят реалността. Най-важната от тях е метафоричната употреба на "ВОЙНА".

"Казвахме ли ви, че сме във война?!"

Да, често ще срещнете този израз и той не е безсмислен. Но ако бъде взет буквално, разумът мигом пропада. С кого точно сме във война в момента, всъщност? С десетина граждани на Франция – повечето отскоро пълнолетни? Или с всички мюсюлмани по света? Или с всички, планиращи атентати? Или с нещо, което се нарича "държава", но изглежда повече като мобилна орда, чийто масов състав работи на половин бройка при нея и на половин бройка в кебапчийници и интернет клубове? Или може би с бежанците (за някои "нашественици")?

Очевидно е, че "войната" се употребява като метафора, както в съчетанията "война с престъпността", "война с дрогата" и т.н.

"Джихадът" е подобна метафора – той също е с неясно дефиниран враг, който е едновременно и външен, и вътрешен. Който може да е и навсякъде, и никъде. Джихадът се опитва едновременно да превъзпитава и да убива. Ако ние започнем да употребяваме думата война в смисъл на "анти-джихад", всъщност влизаме в същия сценарий като терористите. Колкото е безумен джихадът, толкова би бил безумен и един европейски анти-джихад.
Европа не бива да гради политиката си на метафори. Тероризмът е въпрос на специални служби, наблюдение, добра информация, бдителност, засилени мерки за сигурност. Справянето с него не бива да се мисли като постоянно суспендиране на демократичния ред и гражданските права – напротив, запазването им е целта на цялото упражнение. Вкарването на Европа в режим на постоянно "военно", извънредно положение е всъщност това, което терористите целят.

"Войната на цивилизациите започна!"

Метафората на войната се разгръща в геймърски фантазии за сблъсък на цивилизации (и варварството). ИДИЛ е всъщност и геймърски проект – юноши проиграват на живо болното си въображение за власт, признание, секс, насилие и величие. Европа – като все пак по-стара и може би по-мъдра – не би трябвало да изпада до това ниво. Ислямът е цивилизация от над милиард души. Малка част от тях са на акъла на ИДИЛ. Да обявим война на всички други би бил трагичен инфантилизъм.

 "Християнските сили трябва да се обединят, това е "трета световна" и Русия е с нас."

"Войната на цивилизациите" преначертава границите и създава виртуална реалност на "културно-религиозна" основа. Да, Западът и Русия имат общи интереси по отношение на ИДИЛ и могат да сe опитат да си сътрудничат или поне да не си пречат в борбата с нея. Но това съвпадение на интереси не отменя и не омаловажава всички други въпроси, по които Русия е в конфликт със Запада. Заради евентуална подкрепа срещу ИДИЛ някой може би иска да изтъргува цялостна реабилитация на режима на Путин. Подобна "сделка" предполага обаче затваряне на очите поне за следното:

– Русия е в Близкия изток с основна цел да си гарантира лост за поддържане на по-висока цена на петрола на световните пазари. Това би могло да стане с генериране на нестабилност и ограничаване на влиянието на Саудитска Арабия. И за двете цели Русия е склонна да изхарчи десетки милиарди долари за бомби и самолети: мисията ще е успешна само ако цената на петрола тръгне нагоре. Западът – от друга страна – няма интерес от висока цена на петрола;

– Русия застава твърдо зад шиитската ос Иран-Асад-Хизбула и я идентифицира като стратегически партньор за постигане на целите си. Ядреното споразумение с Иран уплаши Путин, че може да загуби влияние и подкрепа сред традиционните си симпатизанти в региона. Ангажирането му в битката с ИДИЛ е ясно позициониране в един от лагерите като предложение за дългосрочно взаимодействие. От гледна точка на Запада обаче иранският тип фундаментализъм и ИДИЛ са доста сравними опасности. И като методи на водене на война и терористични операции, и като крайни цели – които и в двата случая са апокалиптични. Ако победата над ИДИЛ се окаже път към доминацията и възхода на шиитския фундаментализъм, Западът ще е сменил една смъртна опасност с друга;

– Украйна. Това, че един конфликт налага по-спешен дневен ред, не означава, че друг конфликт е изчезнал или е станал маловажен. Русия не се е върнала в международните отношения назад във времето преди агресията в Украйна. Поради това исканията за незабавно отпадане на санкциите срещу нея са по-скоро арогантни. В крайна сметка, санкциите ще бъдат свалени, когато Русия възстанови суверенитета на Украйна или поне постигне разумно споразумение за Крим и източните окупирани територии;

– ЕС и НАТО. Русия има интерес от разпадането или отслабването на тези организации и политиката й е насочена към оказване на натиск върху по-уязвими техни периферии като Прибалтика, Гърция, а донякъде и България. Този натиск може да се нарече по различни начини – "хибридна война", "пропаганда", "енергийна политика", "обгрижване на пета колона" и т.н., но да се отрича, че съществува е просто нелепо. Точно толкова нелепо, колкото и искането за импийчмънт на Плевнелиев, понеже си позволил да говори за този натиск и необходимостта от ясна европейска стратегия за справянето с него. В крайна сметка става дума за факти, които трябва да се отчитат: без истерия, но и без затваряне на очите, сакън да не се обиди някой. Това мижане – характерно за Живковия режим – е станало почти условен рефлекс сред някои среди на българската политика. Но то не отива на една суверенна държава, а и опитът показва, че ползите от него са съмнителни.

"Казвахме ли ви да затворим границите, за да не стават терористични актове!"

Цивилизацията е въпрос на правилни разграничения и категоризации. Когато се работи с мърляви понятия, резултатът е нецивилизован, неугледен. Да, бежанската вълна затруднява борбата с тероризма и натоварва службите. Но не, не е тя причина за него, нито пък той ще изчезне, ако бежанците стоят затворени в лагери в Турция, Ливан, Гърция и т.н. Голям интерес предизвика въпросът откъде са влезли част от атентаторите и дали е имало сирийци между тях. Все едно от това зависи генерално какво да се прави и с тероризма, и с бежанците. Да си представим, обратно на фактите, че всички извършители на актовете в Париж бяха сирийци от ИДИЛ, влезли като бежанци. Би ли значило това, че Европа вече няма никакви задължения по отношение на Близкия Изток, че може просто да хлопне вратата на всеки бежанец, да се изолира и да не се интересува какво става у съседите?! Щраусите, казват, използвали този похват в политиката си за сигурност.

Сигурността на Европа е свързана с тази на съседните райони – най-вече на Турция. ЕС има капацитет да намалява и регулира бежанския натиск върху съседите с прием на определени количества бежанци и това е по-адекватна реакция от заравянето на главата в пясъка.Това е част от политиката за сигурност на Европа.
Нещо повече. Проблемът с бежанците претърпя инфлация, защото стана обект на символно политиканстване от страна на новите Атили, шляхтичи, гали и пр. Полша сигурно няма и да забележи няколко десетки хиляди бежанци, били те от Централна Африка или Сирия. Същото важи и за останалите европейски държави, включително Германия, която е основен инициатор на политиката на контролиран прием. Всъщност не става дума за логистични проблеми с настаняването на бежанците, нито толкова за дебат за сигурност. Просто бежанците станаха знаме на консервативно-популистките сили в Европа, които виждат възможност да се разправят чрез тях с проевропейски политици като Меркел. Едни мечтаят за вот на недоверие, други за импийчмънт: логиката е сходна.

Цивилизацията е мяра

Цивилизациите загиват, когато губят мярата и започват да преиграват, да се изхвърлят в една или друга посока. Когато започнат да бъркат метафори с реалности. Европа разполага с огромни ресурси – и финансови, и военни – и в този смисъл най-опасни за нея са кризите, които сама би си произвела. Като например една военна истерия срещу неясно дефиниран враг. А иначе решенията на настоящата криза не са дори толкова спорни:

– Засилени мерки за сигурност, включително координиране на службите на държавите членки на ЕС и партньори в НАТО;
– Координиран, общ контрол на външните граници с ясна политика на регистрация на всички влезли;
– Общ регламент по отношение на допускане и настаняване на бежанци; отсяване на икономически мигранти от бежанци и репатриране на икономическите;
– Работа по интеграция на мюсюлманските малцинства в държавите членки, най-вече Белгия, части от Франция и Великобритания. Изработване на система за ранно предупреждение по отношение на младежи още от училищата;
– Засилване на военните операции срещу ИДИЛ в Сирия във възможно сътрудничество с Русия. Изработване на приемливи списъци с терористични организации и легитимна опозиция на режима на Асад;
– Подпомагане на Турция за справяне с бежанците и гарантирането на границите й, но и помощ за кюрдите в Сирия и Северен Ирак. Тяхното изоставяне между два огъня е и неморално, и стратегически неразумно от гледна точка на Запада;
– Натиск върху Саудитска Арабия за преустановяване на подкрепата – идеологическа и материална, пряка или непряка, правителствена или частна – за ИДИЛ и нейния вид радикален ислямизъм. Натиск върху всякакви спонсори на джихадистите, както и върху купувачите на нефт от тях;
– Търсене на работещ баланс между шиити и сунити, враждата между които е в основата на конфликтите;
– Продължаване на работата по алтернативни източници на енергия…

Този списък с мерки не е изчерпателен, но и той е достатъчен да се разбере, че няма бързо и мълниеносно разрешаване на проблемите с тероризма и бежанците от Близкия Изток. Една военна евро-русийска операция "Св. (хан) Тервел Български" – за която наш историк помечта тази седмица – може и да е от полза, но без останалите мерки от списъка тя най-вероятно само би влошила нещата. Или поне би оставила света такъв, какъвто е и сега. С атентати и хибридни войни срещу разума.

Ще доведат ли протестите в Румъния до нов модел на управление (Btv)

Броят на жертвите на пожара в Букурещ от началото на месеца вече е 58 души 

(видео файл)

Най-голямата трагедия в новата история на Румъния от началото на месеца, когато пожар избухна в нощния клуб „Колектив” в Букурещ, отприщи безпрецедентна вълна от протести в страната. Мнозина се питат дали акциите ще доведат до нов модел на управление в северната ни съседка.
В страната вече управлява временното правителство на Дачиан Чолош. Бързото съставяне на нов кабинет едва ли ще потуши гнева на обществото. Според журналистът Джорде Пецу протестите няма да стихнат скоро. Той е учил в България и е работил в няколко вестника у нас.
„Тези хора, които управляват вече 25 години - след революцията, са износени. Това са хора, които са управлявали и са били в опозиция. В зависимост от изборите са се сприятелявали, после обратно. Не може така, няма яснота кое е ляво, кое е дясно, кое е център”, смята Пецу.
Динамичните процеси в Румъния се наблюдават внимателно от анализаторите у нас. Разликите в гласа на протестите от жълтите павета и този на университетския площад в Букурещ са малко. 
„Това, което е характерно е голямото недоверие в съществуващата партийна система”, коментира Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии. По думите му такива протести имат характера на вълна. Появяват се из цяла Европа.
„Като тръгнем от Испания, там доведоха до създаване на нови политически субекти в ляво от центъра, като "Подемос". Гърция мина през своя вълна, която доведо до "Сириза". Има някакво заразяване, но много зависи и от контекста. Тези протести обикновено отговарят на местни проблеми”, счита Смилов.
Според Пецу обикновено подобни протести и митинги се започват от наивни хора. Продължават се от мъдри, а накрая са спечелени от „тарикатите”.