http://clubz.bg/7832-15_novini_ot_sociologicheskiq_konsorcium_vanga
4 септември 2014 г.
Данните, с които вече трета агенция ни залива, си проличават много ясни общи тенденции. Има две хипотези:
Първата е, че тези тенденции са характерни и за реалността. Но реалността често се е оказвала по-различна от данните на точно тези агенции.
Втората хипотеза е, че източникът на техните изследвания е един и същ: уважаваният социологически консорциум „ВАНГА“ – (Всенародна Агенция за Необорими Готови Анализи). Според матриците на този първоизточник:
1) Тъй като нещата са зле за БСП, ДПС и техните инженерни производни, те трябва да са зле и за всички останали, както и за страната като цяло;
2) Следователно ни чака нестабилност;
3) Най-малкото ни чака много труден парламент, в който няма да влезе само този, който не е поискал. Минимум осем партии тичат с реални шансове за НС;
4) Ако съберете БСП, ДПС и техните производни (от рода на ББЦ, АБВ, АТАКА и пр.) задължително ще получите около или малко над 50%;
5) Това е така, защото нещата са лоши – иначе същите щяха да получат доста над 50%;
6) Важното е, че без тях – БСП, ДПС и производни - никакво правителство няма да може да се състави;
7) А най-малко такова с участието на РБ;
8) Затова сборът от резултатите на ГЕРБ и РБ е винаги по-малко от 120 места;
9) За по-сигурно, по-малко от 115 места;
10) А най-добре, по-малко от 110 места;
11) Това всичко е така, защото за да са добре нещата, трябва и БСП, ДПС и т.н. да са електорално-политически добре;
12) Това го показват социологическите данни;
13) А и самата Ванга, според която трябва да държим винаги за Русия;
14) Която за нас не може да бъде заплаха;
15) Дори когато анексира територии и извършва агресия в близост;
16) Но това се доказва с други социологически проучвания.
Консорциумът „ВАНГА“ ще се вихри поне още цяла седмица.
Тогава Алфа Рисърч ще излязат с техни данни. Междувременно и други агенции извън консорциума може да дадат някакъв "reality check".
А сега малко по-сериозно.
Политическата логика противоречи на общите тенденции, които трите изследвания чертаят. Първият неоспорим факт е сериозното разочарование от БСП и ДПС. По отношение на БСП това си пролича ясно на евроизборите. По отношение на ДПС този факт си проличава не толкова в загуба на електорат, а в превръщането им в неприемлив коалиционен партньор. Трите изследвания искат да ни убедят, първо, че отливът на гласове от БСП и ДПС ще е ограничен и второ, че отлятите гласове ще отидат към техни производни и сателити - ББЦ, АТАКА, АБВ. Възможно е, но е малко вероятно. ББЦ самата е в спад заради загубата на патрон и дискредитацията си около скандалите с КТБ. А и защо хората да дадат гласа си на производни на тези, от които са се разочаровали.
Вторият неоспорим факт е умората на хората от липсата на стабилно управление. Това ще даде бонус на първата партия и на естествените й коалиционни партньори за сметка на техните опоненти.
четвъртък, 4 септември 2014 г.
понеделник, 18 август 2014 г.
Коалицията "анти-Протест"
http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/08/18/2363186_koaliciiata_anti-_protest/
18 август 2014 г.
Новина! Ексклузивно! Шок! Ток! Щепсел!: създават тихомълком нова коалиция "анти-Протест"! Това е негативна коалиция, която е против най-активната част от протестиращите, както и срещу самата кауза на протестите, започнали през лятото на 2013 г.
Кой?
Че ДПС и БСП са ex officio нейни членове е ясно: по-изненадващо е потенциалното членство на ГЕРБ в нея, а и най-вече неволното съучастничество на РБ в нейното създаване. Дори "Протестна мрежа" – в бойно-революционен дух – допринася за формирането й.
Как?
Коалицията не е плод на дълбока стратегия на някой задкулист, а е продукт на некоордирани колективни действия. По-точно на поредица от наглед дребни грешни преценки и манипулации, които обаче водят до залитания, преигравания и изхвърляния. Общото между тях е, че сериозно се разминават с реалността. Например:
1. "Правителството е "на протеста", защото трима от състава му са участвали в протестите. Ако някой е изразил гражданска позиция, протестирайки, не трябва да участва в правителството, дори и да има нужната квалификация"
2. "Президентът е политизиран и ще играе за ГЕРБ в периода до изборите"
3. "Протестна мрежа" се финансира от Иван Костов и от американски фондации. Всеки, взел чрез конкурс грант от чуждестранен донор, е негоден за участие в публичния живот на страната (явно защото и в Русия е така)"
4. "Проблемът не е Пеевски: неговите медии (плюс приятели и финансово зависими) са вече пречистени, защото отново подкрепят ГЕРБ и Цветанов и громят "подривната ПМ" и РБ"
5. "ГЕРБ няма да прави коалиция с РБ, особено ако няма 121 места в НС"
6. "РБ няма да прави коалиция с ГЕРБ при никакви условия, защото няма доверие на Бойко Борисов"
7. "Протестът е бил с кариеристични цели. Доказателство: трима са назначени вече в Министерския съвет"
8. "Антоанета Цонева и Асен Генов редят правителството – доказателства няма, но какво от това"
9. "Правителството е еднопартийно (явно на ГЕРБ), защото използва за част от назначенията си кадри, свързани с ГЕРБ"
10. "Ваньо Танов е същото като Делян Пеевски..." и т.н.
Тези залитания и преигравания демонстрират, че всяка от четирите основни партии – ГЕРБ, БСП, ДПС и РБ – плюс ПМ са влезли в мисловни коловози, които ще ги отведат по естествен път до създаване на анти-протестна коалиция.
В тази коалиция ще са първите три, а РБ и ПМ ще са необходимият враг
Коловозите на партиите са следните:
ГЕРБ се виждат вече победители на вота и се стараят да максимизират своето представяне, като заемат възможно най-голям дял от "дясното" – с цялата му условност. За целта правят определени жестикулации, за да се разграничат от ДПС и Пеевски, но същевременно нямат нищо против ударите, които пеевските бухалки нанасят върху РБ и ПМ. Логиката тук е: колкото по-малко за РБ, толкова повече за ГЕРБ. ПМ е удобната цел, защото, атакувайки протеста, неизбежно се засягат и реформаторите. Това е така, защото РБ е един от най-важните резултати на протеста, а каузата на РБ е това, за което протестиращите се бореха.
Политиката на ГЕРБ е византийска – т.е. двулична и ситуационна
Опасността за самия ГЕРБ от тази политика е, че след време на г-н Борисов пак ще му се наложи да обяснява, че той нищо не е искал от Пеевски, а бухалките сами и по собствено желание са му е услужвали с туй-онуй. Подобни услуги винаги се осребряват обаче. Да не говорим, че Борисов – ако не се разграничи категорично от медийните атаки на бухалките - става и съучастник във влошването на медийната и политическата среда, доколкото това все още е възможно. Като цяло залитането на ГЕРБ е опасно и навява лоши асоциации с периода 2009 - 2013 г. А и от чисто егоистична гледна точка ГЕРБ ще сбърка с членството си в антипротестна коалиция: дори и да дойде на власт, той ще е вече сериозно делегитимиран и загубил доверието на активната част от гражданското общество. Едва ли ще го чака нещо по-различно от мъките на формата "Орешарски" да управлява.
БСП ще влезе в тази кампания без ясен коалиционен партньор, което автоматично я изпраща на по-заден план и допълнително подрива шансовете й за добро представяне. Тъй като пътеките към ДПС в момента са трънливи и замърсени с нечистотии, за да избягнат своята маргинализация, откъм БСП пускат тезата за "голяма коалиция с ГЕРБ". Самото обсъждане на тази екстравагантна идея (с нищожна вероятност за реализация) цели да върне усещането за БСП като "незаобиколим" фактор. За да работи тази стратегия обаче, основните атаки трябва да се изместят от ГЕРБ към президента, ПМ и РБ. Протестът в тази позиция става най-удобна цел за атака. А една негативна коалиция "анти-Протест" би демонстрирала, че левицата е необходим партньор на останалите основни играчи. Така че залитанията на левицата не са заради вестибуларния апарат на нейния нов лидер, а в тях има замисъл.
ДПС залитат в друга посока: "Ни лук яли, ни лук мирисали." Вместо да наблегнат на водата за уста, те се правят, че нито има лук, нито има проблем "Пеевски". Няма го във вестниците на Пеевски, значи не съществува! Оттук и твърденията, че "Пеевски" е "измислен" от ПМ и РБ; че "ПМ са подривна организация, финансирана от американците (и/или Костов?)" и т.н. На ниво официална риторика ДПС са изцяло "позитивни", "конструктивни" и речовито-вчесани по модата Местан-Цонев. На подсъзнателното ниво на пеевския информационен поток обаче се нагнетяват гигантски чувства на неприязън, омраза, фрустрация и реванш, които избиват под формата на "журналистика". Противниците от ПМ и РБ са основните мишени на тази "журналистика": те трябва да бъдат унищожени, а новите-стари любими – ГЕРБ – омилостивени дори с цената на собственото унижение. Междувременно Пеевски се готви да влезе в листите, масово номиниран от структури на движението.
РБ в тази ситуация е изправен пред истинска дилема. От една страна, блокът правилно отстоява собствената си идентичност, подчертавайки различията си спрямо всички останали партии, включително ГЕРБ. От друга страна обаче, в желанието си да се разграничи и противопостави остро на ГЕРБ, той допринася за налагането и сплотяването на една тройна коалиция "анти-Протест". Задачата на РБ е трудна, но не е невъзможна. Всичко е въпрос на баланс. Но в разгара на надпреварата баланс трудно се удържа - по-лесно е да се заложи на твърдата идентичност, на острото различие и противопоставяне. Това е коловозът, по който РБ е залитнал към момента, което засилва шансовете за създаване на антипротестната коалиция.
Уклонът към конфронтационна идентичност доведе и до някои преигравания като позицията на РБ срещу актуализацията на бюджета (макар и впоследствие частично ревизирана), окачествяването на служебното правителство като еднопартийно, както и някои символични вричания за отказ от всякакво евентуално взаимодействие с ГЕРБ след изборите. Към това могат да се добавят и и куп други дребни медийни закачки, които може да са естествена част от политическата игра, но объркват и зацапват общата картина. А и по принцип залитането и преиграването едва ли са най-добрите средства за налагане на идентичност, особено за формация, от която се очаква здрав разум и точна преценка. Още повече че с ГЕРБ има реални различия – като например позициите по "Южен поток", отношението към Пеевски, медийната политика, реформата на съдебната система и т.н. – които са достатъчни за разграничаване на двете партии.
Разбира се,
РБ не може да предотврати сам коалиция "анти-Протест": ако тя се реализира, вината ще е основно на ГЕРБ и Борисов
Борисов сигурно е изнервен от атаката срещу назначенията в служебното правителство на хора, свързани с ГЕРБ – Медарова, но най-вече Ваньо Танов. Бухалките усетиха тази изнервеност и раздухаха нейните поводи и основания. В интерес на истината и ПМ, и РБ залитнаха в някои от критиките си. В крайна сметка президентът Плевнелиев откъде може да намери хора, които хем да не са свързани с никоя партия, хем да имат сериозен опит в управлението. Служебното правителство търси баланс между гражданска позиция и независимост и управленска експертиза и опит. В този смисъл влизането на членове на предходни администрации да се тълкува като "еднопартийно" връщане на ГЕРБ на власт е преиграване. По подобен начин стоят нещата и с Ваньо Танов. Това е рисково назначение на Плевнелиев и Близнашки. Но ако дотук решенията на президента са били точни през една доста трудна година, все пак е редно да му се даде някакъв кредит на доверие по отношение на кадрови избор, за детайлите на които не знаем достатъчно.
В коалицията няма нищо изненадващо и дори е за добро?!?
Всъщност част от мислещата общественост потрива доволно ръце от новината за негативната коалиция "анти-Протест" и се радва, че РБ и ПМ ще останат горди и самотни стожери на разум в системата. А пък, дай боже, след време - от седем до десет години - всички да дойдат на техния акъл. Подобни разсъждения са утопични и дори вредни обаче. Ако се допусне сега маргинализацията на протеста, реинтерпретацията му чрез лъжливи манипулации, ако се допусне мнозинството да го възприема негативно, да се примири с очернянето на основните му фигури, ударът върху гражданското съзнание и активност може и да е фатален. Да, след десет години всичко може да се случи, но резултатът дотук ще е загуба на една година, загуба на гражданска енергия, демотивация и фрустрация. А примерът на Унгария показва, че дори и в демократична система авторитарно-популистки, репресивен режим може да се застои и окопае поне за десетилетие, а защо не и повече.
Така че добрите политици нямат право да изоставят битката за мнозинството и да се примиряват с широки коалиции срещу здравия разум.
18 август 2014 г.
Новина! Ексклузивно! Шок! Ток! Щепсел!: създават тихомълком нова коалиция "анти-Протест"! Това е негативна коалиция, която е против най-активната част от протестиращите, както и срещу самата кауза на протестите, започнали през лятото на 2013 г.
Кой?
Че ДПС и БСП са ex officio нейни членове е ясно: по-изненадващо е потенциалното членство на ГЕРБ в нея, а и най-вече неволното съучастничество на РБ в нейното създаване. Дори "Протестна мрежа" – в бойно-революционен дух – допринася за формирането й.
Как?
Коалицията не е плод на дълбока стратегия на някой задкулист, а е продукт на некоордирани колективни действия. По-точно на поредица от наглед дребни грешни преценки и манипулации, които обаче водят до залитания, преигравания и изхвърляния. Общото между тях е, че сериозно се разминават с реалността. Например:
1. "Правителството е "на протеста", защото трима от състава му са участвали в протестите. Ако някой е изразил гражданска позиция, протестирайки, не трябва да участва в правителството, дори и да има нужната квалификация"
2. "Президентът е политизиран и ще играе за ГЕРБ в периода до изборите"
3. "Протестна мрежа" се финансира от Иван Костов и от американски фондации. Всеки, взел чрез конкурс грант от чуждестранен донор, е негоден за участие в публичния живот на страната (явно защото и в Русия е така)"
4. "Проблемът не е Пеевски: неговите медии (плюс приятели и финансово зависими) са вече пречистени, защото отново подкрепят ГЕРБ и Цветанов и громят "подривната ПМ" и РБ"
5. "ГЕРБ няма да прави коалиция с РБ, особено ако няма 121 места в НС"
6. "РБ няма да прави коалиция с ГЕРБ при никакви условия, защото няма доверие на Бойко Борисов"
7. "Протестът е бил с кариеристични цели. Доказателство: трима са назначени вече в Министерския съвет"
8. "Антоанета Цонева и Асен Генов редят правителството – доказателства няма, но какво от това"
9. "Правителството е еднопартийно (явно на ГЕРБ), защото използва за част от назначенията си кадри, свързани с ГЕРБ"
10. "Ваньо Танов е същото като Делян Пеевски..." и т.н.
Тези залитания и преигравания демонстрират, че всяка от четирите основни партии – ГЕРБ, БСП, ДПС и РБ – плюс ПМ са влезли в мисловни коловози, които ще ги отведат по естествен път до създаване на анти-протестна коалиция.
В тази коалиция ще са първите три, а РБ и ПМ ще са необходимият враг
Коловозите на партиите са следните:
ГЕРБ се виждат вече победители на вота и се стараят да максимизират своето представяне, като заемат възможно най-голям дял от "дясното" – с цялата му условност. За целта правят определени жестикулации, за да се разграничат от ДПС и Пеевски, но същевременно нямат нищо против ударите, които пеевските бухалки нанасят върху РБ и ПМ. Логиката тук е: колкото по-малко за РБ, толкова повече за ГЕРБ. ПМ е удобната цел, защото, атакувайки протеста, неизбежно се засягат и реформаторите. Това е така, защото РБ е един от най-важните резултати на протеста, а каузата на РБ е това, за което протестиращите се бореха.
Политиката на ГЕРБ е византийска – т.е. двулична и ситуационна
Опасността за самия ГЕРБ от тази политика е, че след време на г-н Борисов пак ще му се наложи да обяснява, че той нищо не е искал от Пеевски, а бухалките сами и по собствено желание са му е услужвали с туй-онуй. Подобни услуги винаги се осребряват обаче. Да не говорим, че Борисов – ако не се разграничи категорично от медийните атаки на бухалките - става и съучастник във влошването на медийната и политическата среда, доколкото това все още е възможно. Като цяло залитането на ГЕРБ е опасно и навява лоши асоциации с периода 2009 - 2013 г. А и от чисто егоистична гледна точка ГЕРБ ще сбърка с членството си в антипротестна коалиция: дори и да дойде на власт, той ще е вече сериозно делегитимиран и загубил доверието на активната част от гражданското общество. Едва ли ще го чака нещо по-различно от мъките на формата "Орешарски" да управлява.
БСП ще влезе в тази кампания без ясен коалиционен партньор, което автоматично я изпраща на по-заден план и допълнително подрива шансовете й за добро представяне. Тъй като пътеките към ДПС в момента са трънливи и замърсени с нечистотии, за да избягнат своята маргинализация, откъм БСП пускат тезата за "голяма коалиция с ГЕРБ". Самото обсъждане на тази екстравагантна идея (с нищожна вероятност за реализация) цели да върне усещането за БСП като "незаобиколим" фактор. За да работи тази стратегия обаче, основните атаки трябва да се изместят от ГЕРБ към президента, ПМ и РБ. Протестът в тази позиция става най-удобна цел за атака. А една негативна коалиция "анти-Протест" би демонстрирала, че левицата е необходим партньор на останалите основни играчи. Така че залитанията на левицата не са заради вестибуларния апарат на нейния нов лидер, а в тях има замисъл.
ДПС залитат в друга посока: "Ни лук яли, ни лук мирисали." Вместо да наблегнат на водата за уста, те се правят, че нито има лук, нито има проблем "Пеевски". Няма го във вестниците на Пеевски, значи не съществува! Оттук и твърденията, че "Пеевски" е "измислен" от ПМ и РБ; че "ПМ са подривна организация, финансирана от американците (и/или Костов?)" и т.н. На ниво официална риторика ДПС са изцяло "позитивни", "конструктивни" и речовито-вчесани по модата Местан-Цонев. На подсъзнателното ниво на пеевския информационен поток обаче се нагнетяват гигантски чувства на неприязън, омраза, фрустрация и реванш, които избиват под формата на "журналистика". Противниците от ПМ и РБ са основните мишени на тази "журналистика": те трябва да бъдат унищожени, а новите-стари любими – ГЕРБ – омилостивени дори с цената на собственото унижение. Междувременно Пеевски се готви да влезе в листите, масово номиниран от структури на движението.
РБ в тази ситуация е изправен пред истинска дилема. От една страна, блокът правилно отстоява собствената си идентичност, подчертавайки различията си спрямо всички останали партии, включително ГЕРБ. От друга страна обаче, в желанието си да се разграничи и противопостави остро на ГЕРБ, той допринася за налагането и сплотяването на една тройна коалиция "анти-Протест". Задачата на РБ е трудна, но не е невъзможна. Всичко е въпрос на баланс. Но в разгара на надпреварата баланс трудно се удържа - по-лесно е да се заложи на твърдата идентичност, на острото различие и противопоставяне. Това е коловозът, по който РБ е залитнал към момента, което засилва шансовете за създаване на антипротестната коалиция.
Уклонът към конфронтационна идентичност доведе и до някои преигравания като позицията на РБ срещу актуализацията на бюджета (макар и впоследствие частично ревизирана), окачествяването на служебното правителство като еднопартийно, както и някои символични вричания за отказ от всякакво евентуално взаимодействие с ГЕРБ след изборите. Към това могат да се добавят и и куп други дребни медийни закачки, които може да са естествена част от политическата игра, но объркват и зацапват общата картина. А и по принцип залитането и преиграването едва ли са най-добрите средства за налагане на идентичност, особено за формация, от която се очаква здрав разум и точна преценка. Още повече че с ГЕРБ има реални различия – като например позициите по "Южен поток", отношението към Пеевски, медийната политика, реформата на съдебната система и т.н. – които са достатъчни за разграничаване на двете партии.
Разбира се,
РБ не може да предотврати сам коалиция "анти-Протест": ако тя се реализира, вината ще е основно на ГЕРБ и Борисов
Борисов сигурно е изнервен от атаката срещу назначенията в служебното правителство на хора, свързани с ГЕРБ – Медарова, но най-вече Ваньо Танов. Бухалките усетиха тази изнервеност и раздухаха нейните поводи и основания. В интерес на истината и ПМ, и РБ залитнаха в някои от критиките си. В крайна сметка президентът Плевнелиев откъде може да намери хора, които хем да не са свързани с никоя партия, хем да имат сериозен опит в управлението. Служебното правителство търси баланс между гражданска позиция и независимост и управленска експертиза и опит. В този смисъл влизането на членове на предходни администрации да се тълкува като "еднопартийно" връщане на ГЕРБ на власт е преиграване. По подобен начин стоят нещата и с Ваньо Танов. Това е рисково назначение на Плевнелиев и Близнашки. Но ако дотук решенията на президента са били точни през една доста трудна година, все пак е редно да му се даде някакъв кредит на доверие по отношение на кадрови избор, за детайлите на които не знаем достатъчно.
В коалицията няма нищо изненадващо и дори е за добро?!?
Всъщност част от мислещата общественост потрива доволно ръце от новината за негативната коалиция "анти-Протест" и се радва, че РБ и ПМ ще останат горди и самотни стожери на разум в системата. А пък, дай боже, след време - от седем до десет години - всички да дойдат на техния акъл. Подобни разсъждения са утопични и дори вредни обаче. Ако се допусне сега маргинализацията на протеста, реинтерпретацията му чрез лъжливи манипулации, ако се допусне мнозинството да го възприема негативно, да се примири с очернянето на основните му фигури, ударът върху гражданското съзнание и активност може и да е фатален. Да, след десет години всичко може да се случи, но резултатът дотук ще е загуба на една година, загуба на гражданска енергия, демотивация и фрустрация. А примерът на Унгария показва, че дори и в демократична система авторитарно-популистки, репресивен режим може да се застои и окопае поне за десетилетие, а защо не и повече.
Така че добрите политици нямат право да изоставят битката за мнозинството и да се примиряват с широки коалиции срещу здравия разум.
събота, 16 август 2014 г.
"Протестна мрежа" като политически проект
http://clubz.bg/7195-protestna_mreja_kato_politicheski_proekt
16 август 2014 г.
"Протестна мрежа" се наложи като активен и важен фактор в обществения живот през последната година. Това е така, защото позицията, аргументите и действията на тази неформална, хоризонтална структура се оказаха оправдани и политически адекватни. В резултат, ключовите фигури на мрежата станаха разпознаваеми, а – както показват социологическите сондажи - ПМ е „марка“, в която значителен процент граждани имат доверие. Всичко това са предпоставки за институционализирането на мрежата – или на части от нея - като политически субект, било то като партия или като движение, но с ясни амбиции за участие в управлението на страната. Макар че може би е вече късно да се мисли за самостоятелна листа на ПМ в октомврийския вот, има възможности водещи нейни лица да участват сред кандидатите на други партии (РБ най-вече) по начин, който би запазил тяхната идентичност. Преференциалното гласуване дава допълнителни възможности в тази посока.
Всичко това, обаче, са въпроси на договаряне, организация и технология, които, макар и важни, са второстепенни. Основният въпрос е съдържателен: каква ще е платформата, каква ще е добавената стойност на един политически субект, произлязъл от Протеста (от лятото на 2013 г.) и защитаващ неговата кауза? Каква ще е ролята на един такъв субект в политическата система на страната?
Мнозина – и не само недоброжелателите - са скептични към една „институционализация“ на протестната енергия. В крайна сметка протестът е спонтанност, изблик на гражданско чувство, мотивирано от определени ексцесии на властта. В този смисъл по дефиниция протестът трябва да е изключение, отклонение от политическата рутина. Партията, от друга страна, е неразривна част от тази рутина. Ерго, „партия на протеста“ е оксиморон.
Макар и нелишени от вътрешна логика, подобни скептични аргументи всъщност не издържат критика. Основното грешно допускане е, че една „партията на протеста“ – т.е. включваща разпознаваеми лица от активни протестиращи и защитаваща каузите на Протеста - трябва винаги да протестира. По същата логика социалистите трябва непрекъснато да социализират и национализират, консерваторите да консервират и т. н. Очевидно е, че такъв политбуквализъм е абсурден, както са абсурдни и питания от рода на „защо сега не протестирате“ или „защо не протестирахте миналата година“. Протестира се, когато има основания за това, и когато протестът като метод има шанс да доведе до промяна. Една партия на протеста би била смислена само тогава, когато преценката й за основанията за протест, както и преценката й за методите му е адекватна и реалистична. В противен случай би се изродила в перманентен уличен пърформънс, който хората биха възприели в най-добрия случай като безобидна екзотика.
Друга критика на участието на ПМ в политическия живот е, че всъщност мрежата е непредставителна за гражданите на страната, че отразява настроенията на маргинални обществени групи. Една прекрасна идея на Георги Господинов – „протестиращият човек е красив“ – стана мишена на огромно количество профанизиращи интерпретации, които се сведоха до две категории. Първо, имаше персонално обидени от това, че – видите ли - да протестират могат само красивите. Второ, появиха се псевдоентусиасти, според които всеки, който протестира, автоматично става красив (част от мотивацията за контрапротеста сигурно дойде от това). И двете тези бяха използвани да се направи опит за делегитимация на протеста като интелигентска завера по жълтите павета. В цялото бръщолевене, което с радост бе подето от бухалковите специалисти в художествената журналистика, се загуби ценното послание на Господинов: един протест, в който гражданите свободно, мирно и аргументирано заявяват мнението си за управлението на политическата общност, е вълнуващ и вдъхновяващ.
Нещо повече, тезата за „интелигентския“ характер на протеста стана на пух и прах при сблъсъка си с реалността. Първо, професионалните и коректни социологически агенции даваха непрекъснато нива на одобрение на основните искания на протеста от 60-70%. Това ясно показваше, че протестиращите изразяват вижданията на големи групи от хора. Вторият челен сблъсък с реалността бяха европейските избори, на които политическото представителство на опонентите на протеста, както и присъдружната им виртуална „социология“, вкупом се сринаха.
Долният регистър на критиката на „непредставителността на протеста“ е чисто конспиративен. Тук целта е да се дискредитират фигурите на протеста като личности, да се търсят някакви техни „зависимости“. В този жанр става много важно дали някой си е платил членския внос, дали си е внесъл отчета навреме и дали е спечелил чрез конкурс финансиране от чуждестранен донор – бил той ЕС или „американците“ (но не и Русия). Ако, недай си боже, някой попада в тези „греховни“ категории, той – според обитателите на сутеренния журналистически етаж - не бива да участва нито в протести, нито в обществения живот на страната. За компенсация все пак бива удостоен с честта да е на първа страница на въпросните сутеренни издания.
Да обобщим: няма сериозни аргументи срещу това ПМ – или части от нея -по принцип да участва в политиката като своеобразна „партия на протеста“. Разбира се, тя не би претендирала, че представлява абсолютно всички протестиращи, защото те бяха достатъчно различни в своите политически възгледи. Все пак обаче, Протестът роди и сплоти общности, които е нормално да търсят свое собствено, специфично представителство.
От това, че една „партия на протеста“ е възможна, обаче, не следва, че каквото и тя да прави, действията й все ще са позитивни и полезни за страната. Като всички политически субекти, тя трябва да бъде оценявана конкретно за отделните си позиции, за аргументите и политиките, зад които застава. От тази гледна точка, един политически проект от рода на „партия на протеста“ би бил изложен – благодарение на собствената си природа - на изкушения, част които са вече видими в някои реакции и действия на ПМ.
По-важните от тези изкушения могат да бъдат обобщени в следните тези, които на немалко хора се струват атрактивни:
1) Понеже ПМ беше права по отношение назначаването на Пеевски, нейната преценка по кадрови въпроси тежи повече от тази на демократично избрани органи.
Поради това тези органи трябва винаги да се допитват и съобразяват с мнението на мрежата. Това, разбира се, е non sequitur и ПМ трябва много внимателно, но твърдо да се дистанцира от подобни послания. Още повече, че нейните недоброжелатели ще дават мило и драго да я вкарат в подобни схеми, както се опитват да го направят с манипулациите за „кадруване“ в служебния кабинет и т. н. Разбира се, ПМ може и трябва да има позиция по отделни назначения. Но също така трябва да е ясно, че поемането на отговорност за управлението на страната е свързано с правото на преценка при формиране на екип. Нещо повече, когато хора като Плевнелиев и Близнашки са дали сериозни основания да се вярва на политическите им решения: не е редно всеки техен избор, по който може да има някакви възражение – като казуса „Танов“, например, – да става обект на искания за неговата отмяна. Назначението на Пеевски демонстрира, че политическите представители са „захванати“ от корпоративни интереси по начин, който прави невъзможно доверието в тях. Назначението на Танов – колкото и спорно да е – не е от такъв характер. Ако една „партия на протеста“ не може да направи разликата и да модерира съобразно с това реакциите си, това би поставило под въпрос качеството на нейната политическа преценка;
2) Понеже ПМ беше права по общата оценка на политическата ситуация в страната, нейната преценка по управленски въпроси има по-голяма тежест от тази на демократично избрани органи. (Виж аргументите по първа точка.)
3) ПМ трябва да е за промяна на системата като цяло и из основи. Радикалното позициониране на „партия на протеста“ би било грешка по две причини. Първо, това беше протест за подобряване на качеството на демокрацията, за надграждане – не за тотална смяна на системата, започване от нула и т. н. Второ, подобно започване от нула би било катастрофално, а така или иначе е невъзможно. Политическите и социални системи са тежки и инерционни – тяхната промяна обикновено става стъпка по стъпка. Като поправката на лодка в открито море – дъска по дъска. Радикалните лозунги и искания може да тласнат ПМ по посока на ангел-славчевщина, което може да гарантира временно медийно внимание, но не и трайно, и полезно политическо присъствие. Нещо повече, понякога не конституционни реформи, а рутинни политически действия – като резултат от избори, решение по голям инфраструктурен проект и т.н. – могат да имат по-значимо и дългосрочно значение за управлението на една общност. Самият Протест също показа, че дори едно назначение може да стане повод за сериозни политически процеси и промени. Така че ПМ не трябва да се поддава – както не го е правила досега - на изкушението и да се впуска в обещания за „радикални“ промени. Това може да бъде оставено на играчи като Бареков, Янев и сие ;
4) ПМ трябва да е задължително против всички. Това също не следва отникъде. Вярно е, че повечето от основните партии имат своите проблеми на зависимости, лоши практики, кадрови провали и т.н. Вярно е, че те трябва да бъдат критикувани, натискани да се реформират и пр. Но да се вярва, че изведнъж тези партии ще изчезнат и ще освободят място за нови, чисти политици (дошли от Марс?) е силно утопично и вредно. Демокрацията е надпревара на управляващи и опозиция. Политическа позиция е да си или с едните, или с другите. Временно може и да се колебаеш. Но да си „против всички“ – да се самоизолираш - е псевдопозиция. Или казваш, че демокрацията в момента не може да даде най-доброто решение. Но тогава кой може? Профсъюзите, непартиийните граждани и граждански съвети, корпорациите, образованите автократи и т. н.? Оттук крачка до ангел-славщината не е необходима – дестинацията е достигната. Или пък направо повеждаш революционните тълпи да громят парламента, което ПМ с поведението досега категорично (и правилно) e отхвърляла.
С други думи, един политически проект на ПМ трябва да демонстрира, че е в състояние да трансформира политическата среда, да дава „управленски продукт“, да подобрява управлението на страната, а това не може да стане без някакво взаимодействие с останалите. Някой сигурно ще възрази, че ПМ трябва да играе „или всичко (мнозинство), или нищо (никакво взаимодействие с останалите)“. По този начин след време хората може би ще узреят да дадат мнозинството на ПМ. Има и такава теория, но нали все пак ПМ трябва да демонстрира, че има потенциал да управлява, че освен да критикува, има и позитивен капацитет. Ролята на малка „черна станция“ в парламента (или извън него) може да превърне проекта ПМ в ДСБ 3 или 4: проблем, който в някаква степен сега стои и пред реформаторите.
В заключение, като потенциален политически проект, ПМ е изправена пред много възможности, но и пред редица изкушения, които могат да навредят не само на нея, но и на страната. Най-голямото достойнство на ПМ е способността й, доказана през годината, за точна политическа преценка, формулирането на проблеми, за които другите са слепи или подозрително мълчаливи. От тази гледна точка една евентуална „партия на протеста“ може да бъде изключително полезна за политическата система на страната. Голямото изкушение на ПМ, обаче, е да се превърне в псевдо-революционна организация, носеща се на крилата на примамливи обещания за „тотална“ и „радикална“ промяна, очертанията на които остават услужливо неясни. Вторият път води най-вече към самоизолация и фарс, и вярвам, че ПМ ще го избегне.
16 август 2014 г.
"Протестна мрежа" се наложи като активен и важен фактор в обществения живот през последната година. Това е така, защото позицията, аргументите и действията на тази неформална, хоризонтална структура се оказаха оправдани и политически адекватни. В резултат, ключовите фигури на мрежата станаха разпознаваеми, а – както показват социологическите сондажи - ПМ е „марка“, в която значителен процент граждани имат доверие. Всичко това са предпоставки за институционализирането на мрежата – или на части от нея - като политически субект, било то като партия или като движение, но с ясни амбиции за участие в управлението на страната. Макар че може би е вече късно да се мисли за самостоятелна листа на ПМ в октомврийския вот, има възможности водещи нейни лица да участват сред кандидатите на други партии (РБ най-вече) по начин, който би запазил тяхната идентичност. Преференциалното гласуване дава допълнителни възможности в тази посока.
Всичко това, обаче, са въпроси на договаряне, организация и технология, които, макар и важни, са второстепенни. Основният въпрос е съдържателен: каква ще е платформата, каква ще е добавената стойност на един политически субект, произлязъл от Протеста (от лятото на 2013 г.) и защитаващ неговата кауза? Каква ще е ролята на един такъв субект в политическата система на страната?
Мнозина – и не само недоброжелателите - са скептични към една „институционализация“ на протестната енергия. В крайна сметка протестът е спонтанност, изблик на гражданско чувство, мотивирано от определени ексцесии на властта. В този смисъл по дефиниция протестът трябва да е изключение, отклонение от политическата рутина. Партията, от друга страна, е неразривна част от тази рутина. Ерго, „партия на протеста“ е оксиморон.
Макар и нелишени от вътрешна логика, подобни скептични аргументи всъщност не издържат критика. Основното грешно допускане е, че една „партията на протеста“ – т.е. включваща разпознаваеми лица от активни протестиращи и защитаваща каузите на Протеста - трябва винаги да протестира. По същата логика социалистите трябва непрекъснато да социализират и национализират, консерваторите да консервират и т. н. Очевидно е, че такъв политбуквализъм е абсурден, както са абсурдни и питания от рода на „защо сега не протестирате“ или „защо не протестирахте миналата година“. Протестира се, когато има основания за това, и когато протестът като метод има шанс да доведе до промяна. Една партия на протеста би била смислена само тогава, когато преценката й за основанията за протест, както и преценката й за методите му е адекватна и реалистична. В противен случай би се изродила в перманентен уличен пърформънс, който хората биха възприели в най-добрия случай като безобидна екзотика.
Друга критика на участието на ПМ в политическия живот е, че всъщност мрежата е непредставителна за гражданите на страната, че отразява настроенията на маргинални обществени групи. Една прекрасна идея на Георги Господинов – „протестиращият човек е красив“ – стана мишена на огромно количество профанизиращи интерпретации, които се сведоха до две категории. Първо, имаше персонално обидени от това, че – видите ли - да протестират могат само красивите. Второ, появиха се псевдоентусиасти, според които всеки, който протестира, автоматично става красив (част от мотивацията за контрапротеста сигурно дойде от това). И двете тези бяха използвани да се направи опит за делегитимация на протеста като интелигентска завера по жълтите павета. В цялото бръщолевене, което с радост бе подето от бухалковите специалисти в художествената журналистика, се загуби ценното послание на Господинов: един протест, в който гражданите свободно, мирно и аргументирано заявяват мнението си за управлението на политическата общност, е вълнуващ и вдъхновяващ.
Нещо повече, тезата за „интелигентския“ характер на протеста стана на пух и прах при сблъсъка си с реалността. Първо, професионалните и коректни социологически агенции даваха непрекъснато нива на одобрение на основните искания на протеста от 60-70%. Това ясно показваше, че протестиращите изразяват вижданията на големи групи от хора. Вторият челен сблъсък с реалността бяха европейските избори, на които политическото представителство на опонентите на протеста, както и присъдружната им виртуална „социология“, вкупом се сринаха.
Долният регистър на критиката на „непредставителността на протеста“ е чисто конспиративен. Тук целта е да се дискредитират фигурите на протеста като личности, да се търсят някакви техни „зависимости“. В този жанр става много важно дали някой си е платил членския внос, дали си е внесъл отчета навреме и дали е спечелил чрез конкурс финансиране от чуждестранен донор – бил той ЕС или „американците“ (но не и Русия). Ако, недай си боже, някой попада в тези „греховни“ категории, той – според обитателите на сутеренния журналистически етаж - не бива да участва нито в протести, нито в обществения живот на страната. За компенсация все пак бива удостоен с честта да е на първа страница на въпросните сутеренни издания.
Да обобщим: няма сериозни аргументи срещу това ПМ – или части от нея -по принцип да участва в политиката като своеобразна „партия на протеста“. Разбира се, тя не би претендирала, че представлява абсолютно всички протестиращи, защото те бяха достатъчно различни в своите политически възгледи. Все пак обаче, Протестът роди и сплоти общности, които е нормално да търсят свое собствено, специфично представителство.
От това, че една „партия на протеста“ е възможна, обаче, не следва, че каквото и тя да прави, действията й все ще са позитивни и полезни за страната. Като всички политически субекти, тя трябва да бъде оценявана конкретно за отделните си позиции, за аргументите и политиките, зад които застава. От тази гледна точка, един политически проект от рода на „партия на протеста“ би бил изложен – благодарение на собствената си природа - на изкушения, част които са вече видими в някои реакции и действия на ПМ.
По-важните от тези изкушения могат да бъдат обобщени в следните тези, които на немалко хора се струват атрактивни:
1) Понеже ПМ беше права по отношение назначаването на Пеевски, нейната преценка по кадрови въпроси тежи повече от тази на демократично избрани органи.
Поради това тези органи трябва винаги да се допитват и съобразяват с мнението на мрежата. Това, разбира се, е non sequitur и ПМ трябва много внимателно, но твърдо да се дистанцира от подобни послания. Още повече, че нейните недоброжелатели ще дават мило и драго да я вкарат в подобни схеми, както се опитват да го направят с манипулациите за „кадруване“ в служебния кабинет и т. н. Разбира се, ПМ може и трябва да има позиция по отделни назначения. Но също така трябва да е ясно, че поемането на отговорност за управлението на страната е свързано с правото на преценка при формиране на екип. Нещо повече, когато хора като Плевнелиев и Близнашки са дали сериозни основания да се вярва на политическите им решения: не е редно всеки техен избор, по който може да има някакви възражение – като казуса „Танов“, например, – да става обект на искания за неговата отмяна. Назначението на Пеевски демонстрира, че политическите представители са „захванати“ от корпоративни интереси по начин, който прави невъзможно доверието в тях. Назначението на Танов – колкото и спорно да е – не е от такъв характер. Ако една „партия на протеста“ не може да направи разликата и да модерира съобразно с това реакциите си, това би поставило под въпрос качеството на нейната политическа преценка;
2) Понеже ПМ беше права по общата оценка на политическата ситуация в страната, нейната преценка по управленски въпроси има по-голяма тежест от тази на демократично избрани органи. (Виж аргументите по първа точка.)
3) ПМ трябва да е за промяна на системата като цяло и из основи. Радикалното позициониране на „партия на протеста“ би било грешка по две причини. Първо, това беше протест за подобряване на качеството на демокрацията, за надграждане – не за тотална смяна на системата, започване от нула и т. н. Второ, подобно започване от нула би било катастрофално, а така или иначе е невъзможно. Политическите и социални системи са тежки и инерционни – тяхната промяна обикновено става стъпка по стъпка. Като поправката на лодка в открито море – дъска по дъска. Радикалните лозунги и искания може да тласнат ПМ по посока на ангел-славчевщина, което може да гарантира временно медийно внимание, но не и трайно, и полезно политическо присъствие. Нещо повече, понякога не конституционни реформи, а рутинни политически действия – като резултат от избори, решение по голям инфраструктурен проект и т.н. – могат да имат по-значимо и дългосрочно значение за управлението на една общност. Самият Протест също показа, че дори едно назначение може да стане повод за сериозни политически процеси и промени. Така че ПМ не трябва да се поддава – както не го е правила досега - на изкушението и да се впуска в обещания за „радикални“ промени. Това може да бъде оставено на играчи като Бареков, Янев и сие ;
4) ПМ трябва да е задължително против всички. Това също не следва отникъде. Вярно е, че повечето от основните партии имат своите проблеми на зависимости, лоши практики, кадрови провали и т.н. Вярно е, че те трябва да бъдат критикувани, натискани да се реформират и пр. Но да се вярва, че изведнъж тези партии ще изчезнат и ще освободят място за нови, чисти политици (дошли от Марс?) е силно утопично и вредно. Демокрацията е надпревара на управляващи и опозиция. Политическа позиция е да си или с едните, или с другите. Временно може и да се колебаеш. Но да си „против всички“ – да се самоизолираш - е псевдопозиция. Или казваш, че демокрацията в момента не може да даде най-доброто решение. Но тогава кой може? Профсъюзите, непартиийните граждани и граждански съвети, корпорациите, образованите автократи и т. н.? Оттук крачка до ангел-славщината не е необходима – дестинацията е достигната. Или пък направо повеждаш революционните тълпи да громят парламента, което ПМ с поведението досега категорично (и правилно) e отхвърляла.
С други думи, един политически проект на ПМ трябва да демонстрира, че е в състояние да трансформира политическата среда, да дава „управленски продукт“, да подобрява управлението на страната, а това не може да стане без някакво взаимодействие с останалите. Някой сигурно ще възрази, че ПМ трябва да играе „или всичко (мнозинство), или нищо (никакво взаимодействие с останалите)“. По този начин след време хората може би ще узреят да дадат мнозинството на ПМ. Има и такава теория, но нали все пак ПМ трябва да демонстрира, че има потенциал да управлява, че освен да критикува, има и позитивен капацитет. Ролята на малка „черна станция“ в парламента (или извън него) може да превърне проекта ПМ в ДСБ 3 или 4: проблем, който в някаква степен сега стои и пред реформаторите.
В заключение, като потенциален политически проект, ПМ е изправена пред много възможности, но и пред редица изкушения, които могат да навредят не само на нея, но и на страната. Най-голямото достойнство на ПМ е способността й, доказана през годината, за точна политическа преценка, формулирането на проблеми, за които другите са слепи или подозрително мълчаливи. От тази гледна точка една евентуална „партия на протеста“ може да бъде изключително полезна за политическата система на страната. Голямото изкушение на ПМ, обаче, е да се превърне в псевдо-революционна организация, носеща се на крилата на примамливи обещания за „тотална“ и „радикална“ промяна, очертанията на които остават услужливо неясни. Вторият път води най-вече към самоизолация и фарс, и вярвам, че ПМ ще го избегне.
вторник, 5 август 2014 г.
Гамбит "Кънев"
http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/08/05/2356389_gambit_kunev/
5 август 2014 г.
В шахмата е допустимо да жертваш материал (пешка или фигура) за по-силна позиция, особено в началото на играта. Радан Кънев вчера опита този похват – подаде оставка като "говорител" на Реформаторския блок (РБ) с надеждата този ход да предизвика консолидация на редиците и превръщането на блока в по-единна и централизирана формация. По-конкретно, Кънев с този ход прави заявка да стане лидер (председател) на един РБ, който е в състояние да говори по-добре на един глас. Тези намерения сами по себе си са похвални и ако бъдат реализирани, привържениците на блока биха имали основание да са доволни.
Всичко дотук е разбираемо. Проблемът е, че то е подплатено и с редица
неразбираеми действия, ходове и публично споделени мисли,
които поставят цялата стратегия под въпрос
Гамбитът e по принцип рисков – той може да доведе просто до загуба на материaл без някакви позиционни ползи. Особено ако вместо да мобилизираш най-важните си фигури, се опитваш да ги изтикаш в ъгъла на дъската.
С оглед на тези общи разсъждения за мен остава неразбираемо например защо, след като РБ върви нагоре в социологическите проучвания, лидерите му не могат да постигнат елементарно съгласие за неща, които би трябвало да са в техен общ интерес. И най-вече в интерес на избирателите им. След евровота има ясна тенденция на формиране на дясно-центристко мнозинство в следващия парламент. Каква част от това мнозинство ще е на РБ зависи от кампанията му, посланията и т.н. Но отсега е ясно: самият факт, че РБ има реалистичен шанс да участва в управлението на страната, "вдига" процентите му и е в полза на реформаторите. В такава благоприятна ситуация да връщаш непрекъснато въпроса към вътрешноорганизационни проблеми – колкото и тежки да изглеждат на някого - е несериозно.
Нещо повече - неразбираемо е защо междулидерски разногласия трябва максимално да се огласяват и драматизират, да идват с публични писма и оставки, така че да се превърнат в основната новина, излизаща от блока. Да, сегашната конфигурация не е съвсем ефективна: тромава е и може да се подобри. Да, без външен, публичен натиск преди изборите това е малко вероятно да се случи. Но да залагаш самото съществуване на блока заради евентуалните ползи от подобни подобрения не е оправдано. Изборите, ако някой не е забелязал, са утре.
По-нататък, не разбирам как с реверанси към едни или други центробежни сили вътре в блока ще се стигне до по-голяма централизация на РБ, до структурирането му като кохерентен политически проект. Да, в РБ има нетърпимост на едни части спрямо други, изказват се противоположни аргументи по някои ключови въпроси. Ролята на лидера би трябвало да е да неутрализира центробежните тенденции, да приглушава противоречията. Радан Кънев избира друг път –
радикализира своята позиция
с надеждата всички да го последват, като променят своите
Всичко или нищо. Може и да спечели, но ако разбирането на РБ за политиката ще е като рулетка, дългосрочните ползи няма да са големи.
Чипът, на който в момента е заложено всичко, са силните анти-ГЕРБ настроения сред част от избирателите на РБ. Когато подобни залагания се правят, по принцип е хубаво шансът да е повече от 50%. В нито едно от изследванията, които аз познавам, групата анти-ГЕРБ сред привържениците на РБ не е мнозинство. Напротив, по-малка е от тези, които не изключват взаимодействие. В една такава ситуация не разбирам защо РБ сам превръща отношението към ГЕРБ в основната тема на предстоящата кампания. В крайна сметка пред страната има хиляди истински проблеми, чакащи решение, чакащи разумни идеи и експертиза от блока.
Да започнем с основния - страната в момента е почти НЕУПРАВЛЯЕМА. Върху политическата криза се насложиха енергийна, здравна, дори елементи на банкова. България е изолирана в Европа двойно: първо, в специалното отделение при прокажено-корумпираните, а вече и при протопутинистите (засега сама).
На този фон
РБ разнищва психоаналитично влиянията на ББ върху себе си
и без видима нужда е на път да наложи следните позиции: 1) Няма да се коалира с никого и особено с ГЕРБ; 2) Ще се бори за нови предсрочни избори след година и Велико народно събрание за радикални промени (все още неясно какви).
Тук идваме до "шестте точки" и специално до петата от тях (така наречените шест стъпки за излизане от политическата криза, представени през декември 2013 - бел. ред.), която единствена все още е програмна: къс реформаторски мандат и предсрочни избори за ВНС. От самото начало аз не споделям тази точка поради причините, изтъкнати по-горе. След торнадото "Орешарски" България има нужда от сравнително дълъг период на политическа стабилност. Но дори и да не приемем този аргумент, т. 5 е вътрешно противоречива с оглед на доминиращата стратегия на РБ. Ако блокът няма да се коалира с никого, кой ще се нагърби с едногодишното реформаторско управление (ако, недай си Боже, РБ няма абсолютно мнозинство)? Ако пък няма едногодишно реформаторско управление, тогава към избори за ВНС ли трябва да се премине или пак към избори за обикновено НС, което да реализира кратък реформаторски мандат?
Всички тези въпроси показват, че е време шестте точки да се преосмислят и РБ да заложи на смислена, детайлна управленска програма, основите на която така или иначе са изработени от Гражданския съвет като набор от конкретни политики. Там е истинският разговор, там е основното, с което РБ може да допринесе в политическия процес.
Боя се, че това, което се случва напоследък вътре в РБ, започва да навява съмнения и в най-големите му симпатизанти. Съмнения за несериозност. Отстраняването на тези съмнения трябва да са сред най-важните задачи на лидерите на РБ.
А основен приоритет би трябвало да е ЗАПАЗВАНЕТО му, защото в него са инвестирали време, нерви и надежди стотици хиляди. За тази цел, каквото и да става, новата формация трябва да излъчва основно политически, а не вътрешнопартийни новини. За гражданите е важно партиите да изпълняват главната си задача – представителство и изработване на политики. Останалото трябва да е подчинено на тази задача, а не да го измества.
5 август 2014 г.
В шахмата е допустимо да жертваш материал (пешка или фигура) за по-силна позиция, особено в началото на играта. Радан Кънев вчера опита този похват – подаде оставка като "говорител" на Реформаторския блок (РБ) с надеждата този ход да предизвика консолидация на редиците и превръщането на блока в по-единна и централизирана формация. По-конкретно, Кънев с този ход прави заявка да стане лидер (председател) на един РБ, който е в състояние да говори по-добре на един глас. Тези намерения сами по себе си са похвални и ако бъдат реализирани, привържениците на блока биха имали основание да са доволни.
Всичко дотук е разбираемо. Проблемът е, че то е подплатено и с редица
неразбираеми действия, ходове и публично споделени мисли,
които поставят цялата стратегия под въпрос
Гамбитът e по принцип рисков – той може да доведе просто до загуба на материaл без някакви позиционни ползи. Особено ако вместо да мобилизираш най-важните си фигури, се опитваш да ги изтикаш в ъгъла на дъската.
С оглед на тези общи разсъждения за мен остава неразбираемо например защо, след като РБ върви нагоре в социологическите проучвания, лидерите му не могат да постигнат елементарно съгласие за неща, които би трябвало да са в техен общ интерес. И най-вече в интерес на избирателите им. След евровота има ясна тенденция на формиране на дясно-центристко мнозинство в следващия парламент. Каква част от това мнозинство ще е на РБ зависи от кампанията му, посланията и т.н. Но отсега е ясно: самият факт, че РБ има реалистичен шанс да участва в управлението на страната, "вдига" процентите му и е в полза на реформаторите. В такава благоприятна ситуация да връщаш непрекъснато въпроса към вътрешноорганизационни проблеми – колкото и тежки да изглеждат на някого - е несериозно.
Нещо повече - неразбираемо е защо междулидерски разногласия трябва максимално да се огласяват и драматизират, да идват с публични писма и оставки, така че да се превърнат в основната новина, излизаща от блока. Да, сегашната конфигурация не е съвсем ефективна: тромава е и може да се подобри. Да, без външен, публичен натиск преди изборите това е малко вероятно да се случи. Но да залагаш самото съществуване на блока заради евентуалните ползи от подобни подобрения не е оправдано. Изборите, ако някой не е забелязал, са утре.
По-нататък, не разбирам как с реверанси към едни или други центробежни сили вътре в блока ще се стигне до по-голяма централизация на РБ, до структурирането му като кохерентен политически проект. Да, в РБ има нетърпимост на едни части спрямо други, изказват се противоположни аргументи по някои ключови въпроси. Ролята на лидера би трябвало да е да неутрализира центробежните тенденции, да приглушава противоречията. Радан Кънев избира друг път –
радикализира своята позиция
с надеждата всички да го последват, като променят своите
Всичко или нищо. Може и да спечели, но ако разбирането на РБ за политиката ще е като рулетка, дългосрочните ползи няма да са големи.
Чипът, на който в момента е заложено всичко, са силните анти-ГЕРБ настроения сред част от избирателите на РБ. Когато подобни залагания се правят, по принцип е хубаво шансът да е повече от 50%. В нито едно от изследванията, които аз познавам, групата анти-ГЕРБ сред привържениците на РБ не е мнозинство. Напротив, по-малка е от тези, които не изключват взаимодействие. В една такава ситуация не разбирам защо РБ сам превръща отношението към ГЕРБ в основната тема на предстоящата кампания. В крайна сметка пред страната има хиляди истински проблеми, чакащи решение, чакащи разумни идеи и експертиза от блока.
Да започнем с основния - страната в момента е почти НЕУПРАВЛЯЕМА. Върху политическата криза се насложиха енергийна, здравна, дори елементи на банкова. България е изолирана в Европа двойно: първо, в специалното отделение при прокажено-корумпираните, а вече и при протопутинистите (засега сама).
На този фон
РБ разнищва психоаналитично влиянията на ББ върху себе си
и без видима нужда е на път да наложи следните позиции: 1) Няма да се коалира с никого и особено с ГЕРБ; 2) Ще се бори за нови предсрочни избори след година и Велико народно събрание за радикални промени (все още неясно какви).
Тук идваме до "шестте точки" и специално до петата от тях (така наречените шест стъпки за излизане от политическата криза, представени през декември 2013 - бел. ред.), която единствена все още е програмна: къс реформаторски мандат и предсрочни избори за ВНС. От самото начало аз не споделям тази точка поради причините, изтъкнати по-горе. След торнадото "Орешарски" България има нужда от сравнително дълъг период на политическа стабилност. Но дори и да не приемем този аргумент, т. 5 е вътрешно противоречива с оглед на доминиращата стратегия на РБ. Ако блокът няма да се коалира с никого, кой ще се нагърби с едногодишното реформаторско управление (ако, недай си Боже, РБ няма абсолютно мнозинство)? Ако пък няма едногодишно реформаторско управление, тогава към избори за ВНС ли трябва да се премине или пак към избори за обикновено НС, което да реализира кратък реформаторски мандат?
Всички тези въпроси показват, че е време шестте точки да се преосмислят и РБ да заложи на смислена, детайлна управленска програма, основите на която така или иначе са изработени от Гражданския съвет като набор от конкретни политики. Там е истинският разговор, там е основното, с което РБ може да допринесе в политическия процес.
Боя се, че това, което се случва напоследък вътре в РБ, започва да навява съмнения и в най-големите му симпатизанти. Съмнения за несериозност. Отстраняването на тези съмнения трябва да са сред най-важните задачи на лидерите на РБ.
А основен приоритет би трябвало да е ЗАПАЗВАНЕТО му, защото в него са инвестирали време, нерви и надежди стотици хиляди. За тази цел, каквото и да става, новата формация трябва да излъчва основно политически, а не вътрешнопартийни новини. За гражданите е важно партиите да изпълняват главната си задача – представителство и изработване на политики. Останалото трябва да е подчинено на тази задача, а не да го измества.
петък, 1 август 2014 г.
Конфедерацията на глупците (актуализирана)
http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/08/01/2354258_konfederaciiata_na_glupcite_aktualizirana/
1 август 2014г.
"When a true genius appears in the world, you may know him by this sign, that the dunces are all in confederacy against him." Jonathan Swift
Докато всички обсъждат коя партия с кого трябва и не трябва да се коалира, пропадналата (засега) бюджетна актуализация показа, че вече всички сме се обединили в една завършена конфедерация на глупците. Хубавата новина е, че сме общност и действаме по валидни за всички правила. Лошата е, че тези правила са изключително глупави и водят до неуправляемост с моментни тенденции към колективно самоубийство.
Необходимостта от бюджетна актуализация
– въпреки шума и споровете около нея – е безспорна. За мнозина това не е очевидно, но отговор на следните аргументи досега не е получен:
1. Най-малкото, състоянието на здравната каса изисква актуализация. Всички са съгласни за това – фактът, че не става, говори за колективна ирационалност;
2. Основният аргумент е ситуацията в банковата система, породена от кризата в една банка. Повишаването на тавана на дълга (със съотвентни правомощия на служебното правителство) е необходимо като допълнителна гаранция срещу евентуална турбуленция – спонтанна или злонамерена. Само конфедерати биха се лишили от тази разумна гаранция, което е и моето главно основание да твърдя, че вече живеем във въпросната непрестижна форма на държавно устройство, макар и (все още) незаписана в конституцията;
3. Казва се – ситуацията с въпросната банка всъщнот може да е добра. Да, може. Но може и да не. Срещу подобен ред несигурност е разумно да се вземат мерки и актуализацията е една такава засраховаща мярка;
4. Ако се огребат всички финансови ресурси, бюджетът и плащанията могат и да се вържат. Да, може и да могат, особено ако изключим допълнителна турбуленция. Но по-вероятно е да не могат – в крайна сметка самото правителство "Орешарски" твърди, че му се губят доста средства, последно към един милиард. Още повече, че след като си отиде окончателно, много вероятно е да излезе , че сметките му са били твърде оптимистични – опитът досега показва такава устойчива тенденция.
5. Новият парламент и новото правителство ще имат възможност да санкционират и прекроят окончателно бюджетната политика за годината. Президентът би се самоубил политически, ако служебното правителство започне да тегли кредити до лимита извън ситуациите, за които те са предвидени, да раздава пари на фирми и пр. Самото съмнение от този род е белег на живот в конфедерация на глупците: за да не злоупотреби някой с ресурс – пък било той и човек, на когото мнозинство е гласувало доверие - всички са убедени, че е по-добре да се вържат ръцете на държавата и тя да поеме сериозни рискове от изпадане в неуправляемост.
Как се стигна дотук? Суифт и Джон Кенеди Туул твърдят, че когато се появи истински гений, всички глупци се обединяват в конфедерация срещу него.
Нашата конфедерация възникна без да има истински гений на сцената
обаче. Поне аз – от гледната точка на конфедерат – не мога да го разпозная. В едно съм сигурен: не е Бареков, каквото и самият той да приказва. Има обаче много други кандидати за гении и по-долу ще се спра накратко на "хитрата" им стратегия. В конфедерацията на глупците въпреки индивидуално супер-интелигентните стратегии на отделните играчи, колективният резултат е суб-оптимален, а понякога направо катастрофален.
Кандидат-гений 1: БСП
Левицата умозаключи, че актуализация не е необходима, каквито й факти в противоположна посока да бъдат представени. Това е така, защото за БСП е важно да не си признае провала на финансовата рамка на собственото й правителство. Дори и ако самото то си признава този провал и внася предложения за актуализация на основния финансов закон. Социалистите смятат, че е в техен интерес не те самите да променят бюджета, а новият парламент след изборите. Това отлага във времето легализацията на банкрута на собствената им политика, т.е. печели малко време за тях.
Позицията им иначе е облечена в много други "аргументи". Например, че актуализацията е "опит за грабеж", "празен чек с пари на данъкоплатеца", че тя е резултат на "коалиция между ГЕРБ, ДПС и президента" и пр. Любимото смесване е, че ако се вдигне тавана на дълга, тези кредити задължително ще бъдат изтеглени и изхарчени от служебното правителство без нужда. За да се предотврати всичко това, левицата дори обсъждаше Миков да си подаде оставка, за да се пропадне актуализацията процедурно. Всички тези хватки и мисли приближават БСП до кандидат-гениалното или поне до скункс по парламентаризъм.
Кандидат –гений 2: ГЕРБ
Борисов първоначално зае правилна и отговорна позиция в ситуацията, признавайки очевидностите. Не му издържаха куража и нервите, обаче, от подвикванията "горчиво" и грачещия хор за "коалиция между него и Пеевски". Ако НС беше детска градина, този аргумент щеше да е железен. А дори и в детска градина би възникнало съмнението, че гузен негонен бяга. Понеже НС все пак не е подобно заведение, обаче, трябва да се търсят други обяснения за поведението на ГЕРБ.
Те (доста правдоподобно) калкулират, че цената като гласове, която ще платят от взаимодействието с ДПС за бюджета, е твърде висока. Но това отново е конфедеративен аргумент – от индивидуална гледна точка изглежда смислен, но от обща, колективна е ирационален и контра-продуктивен. А ако се замислим, този аргумент не е дори и верен, защото хората са достатъчно интелигентни да направят цялостна оценка за поведението на ГЕРБ и едва ли ще скочат директно на заключението, че щом гласуват актуализацията заедно с ДПС, значи вече са политически партньори. С две думи – ГЕРБ се плъзна по повърхностна логика и стана силна кандидатура в нашата класация.
Кандидат-гений 3: ДПС
ДПС номинално се държи разумно – стои твърдо зад актуализацията. Прави го обаче по начин, който е силно контрапродуктивен. В крайна сметка, ДПС – персонифицирано от финансовата експертиза на Йордан Цонев – иска да се изкара спасител на нацията, глас на разума в парламента и сериозна партия. Фактът е, обаче, че ДПС е в основата на повечето от проблемите в държавата в момента. В крайна сметка тандемът Василев-Пеевски беше отгледан основно под тяхното крило, част от тандема е още техен депутат. В този смисъл, каквото и да прави ДПС, самото му участие в процедурата по актуализация действа като лъжица катран в меда. Още повече, че не се знае, дали ДПС не правят актуализацията с тайната надежда да се прокара впоследствие и "специален закон" за КТБ, замитащ следите от евентуални безобразия.
В тази връзка, друга част от стратегията на движението е да си осигурят плащания към строителни фирми – голяма част от тях собственост на Пеевски&co – чрез бюджетните средства. Тези пари пък може да отидат за традиционната форма на мотивация на избиратели от страна на ДПС, които недобронамерени наблюдатели биха сбъркали с купуване на гласове. Затова, разбира се, много важни са и определени детайли от актуализацията: те би трябвало да се прецизират, за да не излезе накрая, че държавата отново отпуска средства за възпроизвеждането на модела "Пеевски".
Тези бележки ни водят и към друг фундаментален принцип на конфедерацията на глупците: когато си лъгал и мамил многократно, не ти вярват дори и в случаите, в които се опитваш да се държиш разумно и почтено. В този смисъл, ДПС е силен кандидат-гений в категорията "лъжливото овчарче".
Кандидат –гений 4: Реформаторски блок
Реформаторският блок се опитва да бъде по-различен, да сложи ново начало в политическия живот – и в много области успява. Но в този казус неговото поведение не се различава особено от традиционното ниво. Официалният аргумент на РБ беше: понеже нямаме достатъчно информация и конкретика ние сме против актуализацията. Ако нямаш информация, редно е да нямаш мнение – не да си против. Ако си политик пък, не можеш да нямаш "достатъчно" информация: част от задачата ти е да вземаш решения и да носиш отговорност за тях в ситуация на недостиг на информация и несигурност. В този смисъл, РБ успя да заеме грешната позиция, подкрепяйки се с грешен аргумент, което само по себе си е постижение.
Останалите аргументи, приведени от блока, са по-слаби. Част от хората в него вярват, че актуализация не е нужна, понеже в КТБ няма сериозен проблем изобщо. Тази вяра не се крепи на публично-достъпна информация и аз оставям анализа й на специалисти в окултно-милиционерския бранш. Други пък виждат в актуализацията израз на "новата коалиция" между ГЕРБ и ДПС и потриват доволно ръце, въпреки че източниците на това доволство остават непрозрачни. (Надявам се поне по тази логика РБ да не е вече в коалиция с БСП, поради съвпадението на позициите им за актуализацията на бюджета).
И накрая, срещу актуализацията се привеждат множество счетоводителски аргументи, че не е ясно за какво точно тя се иска. Трябва ли – в настоящата ситуация – в закона за бюджета да се разпишат абсолютно точно ситуациите, в които стабилизационен заем за банковата система може да се наложи да бъде изтеглен? В конфедерацията на глупците явно трябва.
На фона на този обзор, необходимостта от Велико народно събрание се набива на очи. Но не, както някои смятат, за да преминем към президентска република или пък да вкараме прокуратурата в изпълнителната власт. Неизбежно единствено е промяната на формата на държавно устройство – от унитарна към конфедеративна от един особен вид.
1 август 2014г.
"When a true genius appears in the world, you may know him by this sign, that the dunces are all in confederacy against him." Jonathan Swift
Докато всички обсъждат коя партия с кого трябва и не трябва да се коалира, пропадналата (засега) бюджетна актуализация показа, че вече всички сме се обединили в една завършена конфедерация на глупците. Хубавата новина е, че сме общност и действаме по валидни за всички правила. Лошата е, че тези правила са изключително глупави и водят до неуправляемост с моментни тенденции към колективно самоубийство.
Необходимостта от бюджетна актуализация
– въпреки шума и споровете около нея – е безспорна. За мнозина това не е очевидно, но отговор на следните аргументи досега не е получен:
1. Най-малкото, състоянието на здравната каса изисква актуализация. Всички са съгласни за това – фактът, че не става, говори за колективна ирационалност;
2. Основният аргумент е ситуацията в банковата система, породена от кризата в една банка. Повишаването на тавана на дълга (със съотвентни правомощия на служебното правителство) е необходимо като допълнителна гаранция срещу евентуална турбуленция – спонтанна или злонамерена. Само конфедерати биха се лишили от тази разумна гаранция, което е и моето главно основание да твърдя, че вече живеем във въпросната непрестижна форма на държавно устройство, макар и (все още) незаписана в конституцията;
3. Казва се – ситуацията с въпросната банка всъщнот може да е добра. Да, може. Но може и да не. Срещу подобен ред несигурност е разумно да се вземат мерки и актуализацията е една такава засраховаща мярка;
4. Ако се огребат всички финансови ресурси, бюджетът и плащанията могат и да се вържат. Да, може и да могат, особено ако изключим допълнителна турбуленция. Но по-вероятно е да не могат – в крайна сметка самото правителство "Орешарски" твърди, че му се губят доста средства, последно към един милиард. Още повече, че след като си отиде окончателно, много вероятно е да излезе , че сметките му са били твърде оптимистични – опитът досега показва такава устойчива тенденция.
5. Новият парламент и новото правителство ще имат възможност да санкционират и прекроят окончателно бюджетната политика за годината. Президентът би се самоубил политически, ако служебното правителство започне да тегли кредити до лимита извън ситуациите, за които те са предвидени, да раздава пари на фирми и пр. Самото съмнение от този род е белег на живот в конфедерация на глупците: за да не злоупотреби някой с ресурс – пък било той и човек, на когото мнозинство е гласувало доверие - всички са убедени, че е по-добре да се вържат ръцете на държавата и тя да поеме сериозни рискове от изпадане в неуправляемост.
Как се стигна дотук? Суифт и Джон Кенеди Туул твърдят, че когато се появи истински гений, всички глупци се обединяват в конфедерация срещу него.
Нашата конфедерация възникна без да има истински гений на сцената
обаче. Поне аз – от гледната точка на конфедерат – не мога да го разпозная. В едно съм сигурен: не е Бареков, каквото и самият той да приказва. Има обаче много други кандидати за гении и по-долу ще се спра накратко на "хитрата" им стратегия. В конфедерацията на глупците въпреки индивидуално супер-интелигентните стратегии на отделните играчи, колективният резултат е суб-оптимален, а понякога направо катастрофален.
Кандидат-гений 1: БСП
Левицата умозаключи, че актуализация не е необходима, каквито й факти в противоположна посока да бъдат представени. Това е така, защото за БСП е важно да не си признае провала на финансовата рамка на собственото й правителство. Дори и ако самото то си признава този провал и внася предложения за актуализация на основния финансов закон. Социалистите смятат, че е в техен интерес не те самите да променят бюджета, а новият парламент след изборите. Това отлага във времето легализацията на банкрута на собствената им политика, т.е. печели малко време за тях.
Позицията им иначе е облечена в много други "аргументи". Например, че актуализацията е "опит за грабеж", "празен чек с пари на данъкоплатеца", че тя е резултат на "коалиция между ГЕРБ, ДПС и президента" и пр. Любимото смесване е, че ако се вдигне тавана на дълга, тези кредити задължително ще бъдат изтеглени и изхарчени от служебното правителство без нужда. За да се предотврати всичко това, левицата дори обсъждаше Миков да си подаде оставка, за да се пропадне актуализацията процедурно. Всички тези хватки и мисли приближават БСП до кандидат-гениалното или поне до скункс по парламентаризъм.
Кандидат –гений 2: ГЕРБ
Борисов първоначално зае правилна и отговорна позиция в ситуацията, признавайки очевидностите. Не му издържаха куража и нервите, обаче, от подвикванията "горчиво" и грачещия хор за "коалиция между него и Пеевски". Ако НС беше детска градина, този аргумент щеше да е железен. А дори и в детска градина би възникнало съмнението, че гузен негонен бяга. Понеже НС все пак не е подобно заведение, обаче, трябва да се търсят други обяснения за поведението на ГЕРБ.
Те (доста правдоподобно) калкулират, че цената като гласове, която ще платят от взаимодействието с ДПС за бюджета, е твърде висока. Но това отново е конфедеративен аргумент – от индивидуална гледна точка изглежда смислен, но от обща, колективна е ирационален и контра-продуктивен. А ако се замислим, този аргумент не е дори и верен, защото хората са достатъчно интелигентни да направят цялостна оценка за поведението на ГЕРБ и едва ли ще скочат директно на заключението, че щом гласуват актуализацията заедно с ДПС, значи вече са политически партньори. С две думи – ГЕРБ се плъзна по повърхностна логика и стана силна кандидатура в нашата класация.
Кандидат-гений 3: ДПС
ДПС номинално се държи разумно – стои твърдо зад актуализацията. Прави го обаче по начин, който е силно контрапродуктивен. В крайна сметка, ДПС – персонифицирано от финансовата експертиза на Йордан Цонев – иска да се изкара спасител на нацията, глас на разума в парламента и сериозна партия. Фактът е, обаче, че ДПС е в основата на повечето от проблемите в държавата в момента. В крайна сметка тандемът Василев-Пеевски беше отгледан основно под тяхното крило, част от тандема е още техен депутат. В този смисъл, каквото и да прави ДПС, самото му участие в процедурата по актуализация действа като лъжица катран в меда. Още повече, че не се знае, дали ДПС не правят актуализацията с тайната надежда да се прокара впоследствие и "специален закон" за КТБ, замитащ следите от евентуални безобразия.
В тази връзка, друга част от стратегията на движението е да си осигурят плащания към строителни фирми – голяма част от тях собственост на Пеевски&co – чрез бюджетните средства. Тези пари пък може да отидат за традиционната форма на мотивация на избиратели от страна на ДПС, които недобронамерени наблюдатели биха сбъркали с купуване на гласове. Затова, разбира се, много важни са и определени детайли от актуализацията: те би трябвало да се прецизират, за да не излезе накрая, че държавата отново отпуска средства за възпроизвеждането на модела "Пеевски".
Тези бележки ни водят и към друг фундаментален принцип на конфедерацията на глупците: когато си лъгал и мамил многократно, не ти вярват дори и в случаите, в които се опитваш да се държиш разумно и почтено. В този смисъл, ДПС е силен кандидат-гений в категорията "лъжливото овчарче".
Кандидат –гений 4: Реформаторски блок
Реформаторският блок се опитва да бъде по-различен, да сложи ново начало в политическия живот – и в много области успява. Но в този казус неговото поведение не се различава особено от традиционното ниво. Официалният аргумент на РБ беше: понеже нямаме достатъчно информация и конкретика ние сме против актуализацията. Ако нямаш информация, редно е да нямаш мнение – не да си против. Ако си политик пък, не можеш да нямаш "достатъчно" информация: част от задачата ти е да вземаш решения и да носиш отговорност за тях в ситуация на недостиг на информация и несигурност. В този смисъл, РБ успя да заеме грешната позиция, подкрепяйки се с грешен аргумент, което само по себе си е постижение.
Останалите аргументи, приведени от блока, са по-слаби. Част от хората в него вярват, че актуализация не е нужна, понеже в КТБ няма сериозен проблем изобщо. Тази вяра не се крепи на публично-достъпна информация и аз оставям анализа й на специалисти в окултно-милиционерския бранш. Други пък виждат в актуализацията израз на "новата коалиция" между ГЕРБ и ДПС и потриват доволно ръце, въпреки че източниците на това доволство остават непрозрачни. (Надявам се поне по тази логика РБ да не е вече в коалиция с БСП, поради съвпадението на позициите им за актуализацията на бюджета).
И накрая, срещу актуализацията се привеждат множество счетоводителски аргументи, че не е ясно за какво точно тя се иска. Трябва ли – в настоящата ситуация – в закона за бюджета да се разпишат абсолютно точно ситуациите, в които стабилизационен заем за банковата система може да се наложи да бъде изтеглен? В конфедерацията на глупците явно трябва.
На фона на този обзор, необходимостта от Велико народно събрание се набива на очи. Но не, както някои смятат, за да преминем към президентска република или пък да вкараме прокуратурата в изпълнителната власт. Неизбежно единствено е промяната на формата на държавно устройство – от унитарна към конфедеративна от един особен вид.
неделя, 27 юли 2014 г.
Загубени в кьорфишеци, или пак за коалиционната политика на Реформаторите
http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/07/27/2351195_zagubeni_v_kyorfisheci_ili_pak_za_koalicionnata/
27 юли 2014 г.
Всяка уважаваща себе си лаборатория би казала, че Реформаторският блок (РБ) е изправен пред сериозен риск: да развие фатална фиксация към отношенията си с ГЕРБ и да изпадне в трайна невъзможност да произвежда новини и политики с друго съдържание. Това е жалко, защото отношенията с ГЕРБ могат да бъдат сведени до една сравнително проста точка, която обаче мнозина систематично отказват да разберат:
Ако след изборите през октомври ГЕРБ и РБ имат мнозинство (което е вероятно), биха могли да управляват заедно, ако постигнат съгласие по редица въпроси, но основно по този за запазване на санитарна дистанция спрямо ДПС и Пеевски.
Фиксацията върху псевдопроблеми – или кьорфишеци - е опасна, защото РБ влиза в предизборна кампания от изключително значение за бъдещето му. Вместо
да изразходва енергия по това дали може или не може да се вярва на Бойко Борисов, редно е да заложи на собствените си предимства
и да ги направи известни на максимално голям брой хора. Времето е малко – август всички ще са на море и докато се усетим, ще дойде октомври. Ако дотогава сме разбрали единствено, че на Бойко Борисов по принцип и при никакви обстоятелства не може да се вярва, нещата за РБ няма да са розови и може изобщо да не му се наложи да прави коалиционна политика.
От тази гледна точка си струва да се запитаме защо все пак отношението на РБ към ГЕРБ не може да намери пропорционалното си място и тежест, а е в перманентна хиперинфлация. Според мен това става заради три групи от хора с претенции да бъдат водачи на мнение в средите на демократичното и дясното: една от тях - добронамерена, една - злонамерена, и една по-трудна за идентификация.
Злонамерената група е най-безинтересна
Тя включва журналисти и интелектуалци, които цяла година си мълчаха за пълното корпоративно овладяване на управлението на БСП–ДПС, иронизираха и заклеймяваха протестите и "даваха шанс" на Орешарски. Дали са го правили от суета, битова принуда или житейска неинтелигентност е безинтересно, но досадното е, че сега те искат да убедят хората, че са го правили по морални подбуди. Едни от тях твърдят, че давайки шанс на Орешарски, са се борили срещу "по-голямото зло Борисов"; други застъпват елегантната теза, че всички са маскари и олигарси и няма смисъл нищо да се прави (но пък има смисъл да се говори дълго и напоително - за предпочитане по телевизията - за това как нищо няма смисъл, защото България така или иначе била вече обречена, и пр.).
Общото в двата подхода е, че ако днес Борисов отново се сдуши скрито с Пеевски, те ще се почувстват морални победители, лицата им ще грейнат и ще кажат "видяхте ли". Да, може и да видим нещо такова, но отсега да е ясно, че каквото и да прави Борисов, то няма да извини или оправдае срамното едногодишно мълчание на тази група. Нормалната позиция е, когато виждаш проблем, да го казваш, да се бориш срещу него, бил той под формата на Пеевски, Борисов и пр. Ако пък смяташ, че няма смисъл, не занимавай хората със себе си чрез някакъв дълбокомъдър и псевдонаучен театър.
На второ място, много близко до първата е
амбивалентната група
Формално това са хора, които би трябвало да подкрепят РБ, да не са открито злонамерени, но същевременно се оказва, че имат консултантски договори с Цветан Василев, не искат да се демонизира Пеевски, смятат Борисов за по-голяма опасност от Василев-Пеевски, помагат на "България без цензура", виждат я като потенциален политически партньор и пр. Тази позиция е толкова парадоксална, че се чудя как може да бъде толкова влиятелна. За да е минимално състоятелна, ключово и за нея е да се покаже, че Борисов е голямото чудовище, че той ще се коалира неизбежно с ДПС, че винаги са били едно и също нещо, на фона на което Цветан Василев е по-малкото зло.
За мен абсурдът тук е очевиден, но обръщам внимание само на един факт, че тази позиция не е политическа по своя характер, а е личностна: един човек (и тези, които му вярват) има доверие на Цветан Василев повече, отколкото на Бойко Борисов, на базата на личен опит, интуиция и т.н. Не знам дали е прав този човек и дали интуициите му са верни, но от политическа гледна точка между Цветан Василев и Бойко Борисов има огромна разлика: единият е политик. За политика са гласували много хора – около милион – дали са му доверие да води страната по определен начин. Освен личностната преценка за това може или не може да се вярва на Борисов важно е и политическото доверие, гласувано от другите.
С две думи, на политическа партия, подкрепена от милион граждани, и нейните представители се дължи кредит на доверие до момента, в който има факти и доказателства, че тя предава това доверие и влиза в договорености било то с Пеевски, ДПС или със самия дявол. Интуицията и инсинуацията обаче не са факти и доказателства. Да кажеш например, че актуализацията на бюджета – която безспорно е необходима – създава коалиция ГЕРБ–ДПС, да намесиш като трета страна и президента в нея (единствената институция, която се държа докрай почтено през годината) е просто инсинуация.
Всичко щеше да е невинно – всеки прави грешка в преценките си – ако подобни инсинуации не се тиражират с една-единствена цел: да се замаже отново собственото падение в общенията с Цветан Василев, падение в името на борбата с "по-голямото зло Борисов". Така че втората, амбивалентната група в крайна сметка е много близко до първата и синергията между тях е доста опасна за бъдещето на РБ.
Третата група, добронамерената
е може би най-интересна и на нейната позиция трябва да се даде по-пространен отговор, който тук може само да бъде скициран. Това са хора, които искрено вярват, че всички партии в момента са дълбоко прогнили и корумпирани, че всяко коалиране с когото и да било освен с маргинални нови групи е предателство на принципи и ценности. За тези хора политиката у нас е поредица от "преврати", в които хората биват системно лъгани да гласуват за псевдопартии. Целта на тази група е да създаде ситуация, в която РБ и, да речем, Зелените, "Протестна мрежа", Деос... – или само един от тях – имат мнозинство. Дотогава всяка коалиция, а особено такава с ГЕРБ, е предателство. Някои от тези хора дори смятат, че в ГЕРБ няма повече от един демократ (и той не е Борисов, разбира се).
Макар и като цяло добронамерена към РБ, тази група хора е учудващо високомерна и дори утопична в своя елитизъм. Политиката все пак е за големи маси от хора: тя се занимава с управлението на цели общности. Да, РБ би могъл да бъде съвременна Касандра или Лаокоон, но още древните гърци са знаели, че това са трагични, маргинални образи, които макар и прави (в своите интуиции), имат незначителна роля в политическия живот. РБ би могъл да бъде и секта, чийто морален пуризъм я обрича на вечна малцинственост: но все пак тези, които си падат по подобно сектантство, могат да регистрират конфесионална общност, а не партия.
Настрана от съображенията за трагизъм и маргиналност на ролята, позицията на третата група повдига и един принципен морален въпрос. Философът Дейвидсън въвежда т.нар. принцип на благотворителността – principle of charity. Той изисква да се отнасяш към хората като смислени, разумни, морални същества до доказване на противното. Този, който не спазва този принцип, е нещастен, параноичен човек, който винаги подхожда с мнителност към другите, отрича им всякакъв кредит на доверие. Разбира се, този пък, който си затваря очите за фактите, е просто глупак.
С ГЕРБ нещата са следните
поради голямата обществена подкрепа, която имат, заслужават кредит на доверие като потенциален партньор; поради историята им дотук и мълчанието на Борисов за Пеевски обаче този кредит трябва да е доста условен и всяко евентуално следизборно споразумение – ако изобщо се случи - да е прозрачно, ясно и принципно.
Мъдрите англичани са намерили баланса в поговорката: "Hope for the best, prepare for the worst" (Hадявай се на най-доброто, но бъди готов и за най-лошото). Това може спокойно да бъде и предизборното мото на РБ по отношение на коалиционните въпроси: това мото дава изчерпателен отговор на всички терзания.
27 юли 2014 г.
Всяка уважаваща себе си лаборатория би казала, че Реформаторският блок (РБ) е изправен пред сериозен риск: да развие фатална фиксация към отношенията си с ГЕРБ и да изпадне в трайна невъзможност да произвежда новини и политики с друго съдържание. Това е жалко, защото отношенията с ГЕРБ могат да бъдат сведени до една сравнително проста точка, която обаче мнозина систематично отказват да разберат:
Ако след изборите през октомври ГЕРБ и РБ имат мнозинство (което е вероятно), биха могли да управляват заедно, ако постигнат съгласие по редица въпроси, но основно по този за запазване на санитарна дистанция спрямо ДПС и Пеевски.
Фиксацията върху псевдопроблеми – или кьорфишеци - е опасна, защото РБ влиза в предизборна кампания от изключително значение за бъдещето му. Вместо
да изразходва енергия по това дали може или не може да се вярва на Бойко Борисов, редно е да заложи на собствените си предимства
и да ги направи известни на максимално голям брой хора. Времето е малко – август всички ще са на море и докато се усетим, ще дойде октомври. Ако дотогава сме разбрали единствено, че на Бойко Борисов по принцип и при никакви обстоятелства не може да се вярва, нещата за РБ няма да са розови и може изобщо да не му се наложи да прави коалиционна политика.
От тази гледна точка си струва да се запитаме защо все пак отношението на РБ към ГЕРБ не може да намери пропорционалното си място и тежест, а е в перманентна хиперинфлация. Според мен това става заради три групи от хора с претенции да бъдат водачи на мнение в средите на демократичното и дясното: една от тях - добронамерена, една - злонамерена, и една по-трудна за идентификация.
Злонамерената група е най-безинтересна
Тя включва журналисти и интелектуалци, които цяла година си мълчаха за пълното корпоративно овладяване на управлението на БСП–ДПС, иронизираха и заклеймяваха протестите и "даваха шанс" на Орешарски. Дали са го правили от суета, битова принуда или житейска неинтелигентност е безинтересно, но досадното е, че сега те искат да убедят хората, че са го правили по морални подбуди. Едни от тях твърдят, че давайки шанс на Орешарски, са се борили срещу "по-голямото зло Борисов"; други застъпват елегантната теза, че всички са маскари и олигарси и няма смисъл нищо да се прави (но пък има смисъл да се говори дълго и напоително - за предпочитане по телевизията - за това как нищо няма смисъл, защото България така или иначе била вече обречена, и пр.).
Общото в двата подхода е, че ако днес Борисов отново се сдуши скрито с Пеевски, те ще се почувстват морални победители, лицата им ще грейнат и ще кажат "видяхте ли". Да, може и да видим нещо такова, но отсега да е ясно, че каквото и да прави Борисов, то няма да извини или оправдае срамното едногодишно мълчание на тази група. Нормалната позиция е, когато виждаш проблем, да го казваш, да се бориш срещу него, бил той под формата на Пеевски, Борисов и пр. Ако пък смяташ, че няма смисъл, не занимавай хората със себе си чрез някакъв дълбокомъдър и псевдонаучен театър.
На второ място, много близко до първата е
амбивалентната група
Формално това са хора, които би трябвало да подкрепят РБ, да не са открито злонамерени, но същевременно се оказва, че имат консултантски договори с Цветан Василев, не искат да се демонизира Пеевски, смятат Борисов за по-голяма опасност от Василев-Пеевски, помагат на "България без цензура", виждат я като потенциален политически партньор и пр. Тази позиция е толкова парадоксална, че се чудя как може да бъде толкова влиятелна. За да е минимално състоятелна, ключово и за нея е да се покаже, че Борисов е голямото чудовище, че той ще се коалира неизбежно с ДПС, че винаги са били едно и също нещо, на фона на което Цветан Василев е по-малкото зло.
За мен абсурдът тук е очевиден, но обръщам внимание само на един факт, че тази позиция не е политическа по своя характер, а е личностна: един човек (и тези, които му вярват) има доверие на Цветан Василев повече, отколкото на Бойко Борисов, на базата на личен опит, интуиция и т.н. Не знам дали е прав този човек и дали интуициите му са верни, но от политическа гледна точка между Цветан Василев и Бойко Борисов има огромна разлика: единият е политик. За политика са гласували много хора – около милион – дали са му доверие да води страната по определен начин. Освен личностната преценка за това може или не може да се вярва на Борисов важно е и политическото доверие, гласувано от другите.
С две думи, на политическа партия, подкрепена от милион граждани, и нейните представители се дължи кредит на доверие до момента, в който има факти и доказателства, че тя предава това доверие и влиза в договорености било то с Пеевски, ДПС или със самия дявол. Интуицията и инсинуацията обаче не са факти и доказателства. Да кажеш например, че актуализацията на бюджета – която безспорно е необходима – създава коалиция ГЕРБ–ДПС, да намесиш като трета страна и президента в нея (единствената институция, която се държа докрай почтено през годината) е просто инсинуация.
Всичко щеше да е невинно – всеки прави грешка в преценките си – ако подобни инсинуации не се тиражират с една-единствена цел: да се замаже отново собственото падение в общенията с Цветан Василев, падение в името на борбата с "по-голямото зло Борисов". Така че втората, амбивалентната група в крайна сметка е много близко до първата и синергията между тях е доста опасна за бъдещето на РБ.
Третата група, добронамерената
е може би най-интересна и на нейната позиция трябва да се даде по-пространен отговор, който тук може само да бъде скициран. Това са хора, които искрено вярват, че всички партии в момента са дълбоко прогнили и корумпирани, че всяко коалиране с когото и да било освен с маргинални нови групи е предателство на принципи и ценности. За тези хора политиката у нас е поредица от "преврати", в които хората биват системно лъгани да гласуват за псевдопартии. Целта на тази група е да създаде ситуация, в която РБ и, да речем, Зелените, "Протестна мрежа", Деос... – или само един от тях – имат мнозинство. Дотогава всяка коалиция, а особено такава с ГЕРБ, е предателство. Някои от тези хора дори смятат, че в ГЕРБ няма повече от един демократ (и той не е Борисов, разбира се).
Макар и като цяло добронамерена към РБ, тази група хора е учудващо високомерна и дори утопична в своя елитизъм. Политиката все пак е за големи маси от хора: тя се занимава с управлението на цели общности. Да, РБ би могъл да бъде съвременна Касандра или Лаокоон, но още древните гърци са знаели, че това са трагични, маргинални образи, които макар и прави (в своите интуиции), имат незначителна роля в политическия живот. РБ би могъл да бъде и секта, чийто морален пуризъм я обрича на вечна малцинственост: но все пак тези, които си падат по подобно сектантство, могат да регистрират конфесионална общност, а не партия.
Настрана от съображенията за трагизъм и маргиналност на ролята, позицията на третата група повдига и един принципен морален въпрос. Философът Дейвидсън въвежда т.нар. принцип на благотворителността – principle of charity. Той изисква да се отнасяш към хората като смислени, разумни, морални същества до доказване на противното. Този, който не спазва този принцип, е нещастен, параноичен човек, който винаги подхожда с мнителност към другите, отрича им всякакъв кредит на доверие. Разбира се, този пък, който си затваря очите за фактите, е просто глупак.
С ГЕРБ нещата са следните
поради голямата обществена подкрепа, която имат, заслужават кредит на доверие като потенциален партньор; поради историята им дотук и мълчанието на Борисов за Пеевски обаче този кредит трябва да е доста условен и всяко евентуално следизборно споразумение – ако изобщо се случи - да е прозрачно, ясно и принципно.
Мъдрите англичани са намерили баланса в поговорката: "Hope for the best, prepare for the worst" (Hадявай се на най-доброто, но бъди готов и за най-лошото). Това може спокойно да бъде и предизборното мото на РБ по отношение на коалиционните въпроси: това мото дава изчерпателен отговор на всички терзания.
понеделник, 21 юли 2014 г.
Необяснимото в политиката проговаря
http://clubz.bg/6199-neobqsnimoto_v_politikata_progovarq
21 юли 2014 г.
Политическата наука се опитва да изведе закономерности, т. е. подобни на закони правила, по които събитията в една държава се случват. Тези правила са базирани на допускания за мотивацията на действащите лица. Основното допускане е, че тези лица са рационални (разумни) и се опитват да максимизират ползата както за себе си, така и за структурите , на които принадлежат.
В крайна сметка, политиците зависят от успеха на собствената им формация – партия, движение, парламентарна група и т.н. Държавните служители пък зависят от успеха на институциите си: централна банка, прокуратура, съд, медии и т.н.
Успехът на политическите формации и независимите институции зависи основно от два фактора – ясната им идентичност, която ги прави разпознаваеми, и доверието в тях. Ето защо политическата наука се фокусира върху правила, свързани с идеология, програма, лидерски качества на определени партии, както и способността им да мобилизират сериозна обществена подкрепа. За независимите институции е важно да са професионални, да работят строго по разписаните в закона правила. Основните политически действия и случващото се в една държава по-общо трябва да могат да бъдат обяснени с тези фактори.
Понякога, обаче, тези стандартни обяснения са недостатъчни: ако се ограничим до тях, политически действия стават необясними. Необяснимото - разбрано в този смисъл - също е много важно, защото то се превръща в емпирично доказателство за наличието на други, алтернативни механизми, по които нещата се случват. Необяснимото е пролуката, през която неполитическото, частното, а понякога дори криминалното, навлизат в публичната сфера. Необяснимото е свидетелство за наличието на извънредни, не-рутинни практики.
У нас необяснимото се разрастна неимоверно през последната година и започна да съперничи на стандартните обяснения. Макар и парадоксално, по този начин необяснимото се разголи твърде много, прекалено се изложи на погледа на хората и започна да говори по силен и отчетлив начин. Това, което чуваме, е нелицеприятно, но пък процесът може да бъде оздравителен.
Този текст е експериментален: той се опитва да върне лентата година назад през определени факти, необясними чрез стандартните методи на политическата наука, като търси начини да накара тези факти да проговорят за алтернативните механизми, по които политиката в страната се случва.
Костинброд
В костинбродската афера една независима институция – прокуратурата – стана действащо лице в политическата надпревара, като по този начин грубо се отклони от професионалните стандарти. Не става дума само за действията и прессъобщението в деня за размисъл, толерирането на нарушаването на закона от страна на Николай Бареков и други медии, но и за пресконференциите след изборите, на които беше проведено странно мултимедийно шоу с участие на прокурори, бюлетини и пр., от които трябваше да излезе внушение за грандиозен заговор. Извод: или липса на професионализъм на прокуратурата, или заинтересовано поведение в полза на определени политически сили – БСП и ДПС.
Коалиция "БСП-ДПС", с подкрепата на "Атака"
Тази коалиция противоречи на идеологиите, на програмите и на дългосрочните интереси на партиите в нея. "Атака", все пак, е националпопулистка формация с радикални (и леви, и десни идеи). Аргументът „да се спре ГЕРБ“ има някаква валидност, но поначало е ясно, че да се удържи подкрепата на "Атака", ще са нужни „задкулисни“ методи и аргументи. Това важеше с особена сила за поведението на "Атака" преди европейските избори – тя остана „лоялна“ на коалицията на цената на собственото си унищожение.
Извод: мотивацията на Волен Сидеров за тези действия очевидно не е стандартната политическа мотивация. За БСП и Сергей Станишев въпросът е дали личната амбиция на лидера им за реванш срещу Бойко Борисов е достатъчно „нестандартно“ обяснение.
Цветлин Йовчев в кабинета "Орешарски"
Много от министрите в кабинета "Орешарски" бяха изненада дори за част от ръководството на БСП, но Цветлин Йовчев беше черешката на тортата. Човек от екипа на Росен Плевнелиев, напуснал при неясни обстоятелства, получава много висок пост в правителството на БСП–ДПС.
Извод: между Йовчев и ДПС/БСП (и най-вече ДПС, които единствени не останаха изненадани) най-вероятно съществуват връзки, които не са публично известни.
Делян Пеевски в ДАНС
Много е изписано за този казус: две партии правят назначение – и продължават да го подкрепят – дори когато е ясно, че ще претърпят голяма загуба на обществена подкрепа за това. Още по-необяснима е и подкрепата на "Атака" за един такъв ход.
Извод: БСП, ДПС и "Атака" са в някаква извън-публична, не-политическа зависимост от Пеевски и неговата бизнес империя.
Бареков - борец срещу Борисов и ГЕРБ
Тук навлизаме в територията на „персоналните катарзиси“: най-големият апологет на Борисов се превърна в негов най-голям критик без разумно обяснение. Аргументите, че Бареков е по-чувствителен от Борисов към неволите на народа, или пък, че е по-голям консерватор от него, са еднакво несъстоятелни.
Извод: Бареков най-вероятно е мотивиран по начини извън стандартно-политическото и професионално-журналистическото.
„Спонтанни“ протести (организирани от Бареков) пред Висшия съдебен съвет
Един странен епизод през лятото отмина почти незабелязан. Хора протестираха срещу прокурора Камен Ситнилски без да знаят кой е той. По-късно някои от тях си признаха, че са организирани от Бареков.
Извод: между Бареков, тези, които стоят зад него и прокуратурата има координация, която отива отвъд казуса „Костинброд“.
Конституционният съд за мандата на Пеевски
КС се произнесе, че не е достатъчно някой да е назначен от НС в изпълнителната власт, дори не е достатъчно той да започне да консумира новата си длъжност, за да загуби поста си в НС. Необходимо е и НС да го освободи с отделен акт.
Извод: тази еквилибристика е необяснима от гледна точка на правото и става разбираема само ако допуснем, че Пеевски има някакво влияние върху КС.
Скандалът Пеевски-Цветанов
След скандал като този между Пеевски и Цветанов нормалната логика и стандартните теории изискват и двамата да бъдат отстранени от активната политика. Стана ясно, че Пеевски и Цветанов са прекарвали дълго време заедно, обсъждали са „медийни чадъри“ най-малкото. Това е достатъчно, за да приключи политическата им кариера, което, обаче, не стана.
Извод: ДПС са зависими от Пеевски, както и Борисов от Цветанов (може би знае твърде много, Борисов разчита организационно на него, и т.н.)
Мълчанието на Борисов за Пеевски
След една година протести, фокусирани срещу двойката Пеевски-Василев, Борисов не е дал оценка за тяхната роля в политическия процес. Тъй като са политически опоненти, такава „толерантност“ е необяснима със стандартните методи на политологията.
Извод: силни съмнения за скрити връзки и зависимости между Борисов, Пеевски и т.н.
Консултантските договори на Костов с Василев
След като политическата сила – за голяма част от която си икона – една година е протестирала срещу ролята на Пеевски и Василев в политиката, да се окаже, че ти имаш консултантски договори с единия от тях, приемаш Бареков за нормален политически феномен, и дори се опасяваш от „демонизирането“ на Пеевски, е необяснимо чрез стандартните методи на политическите науки. Извод: ясен.
Прокуратурата по конфликта Пеевски-Василев
Съществува странна асиметрия в отношението на прокуратурата към г-дата Пеевски и Василев: по обвиненията на единия към другия тя се старае, но не и обратно. Разбираемо е прокуратурата да е активна спрямо основния собственик на банка, която изглежда е в големи затруднения, със съмнения за „източване“ и пр. Не е нормално, обаче, това да се случва, едва след станал явен скандал между този собственик и бивш негов партньор. Още повече, че за този партньор също има съмнения, че притежава много фирми чрез подставени лица, ползвал е кредити от банката чрез свързани фирми и т.н. Необяснимо е защо прокуратурата не проявява интерес и в тази посока.
Извод: при разпадането на тандема Пеевски-Василев, връзките със съдебната власт остават при Пеевски. Или пък просто става дума за професионална некомпетентност?!
Иван Искров за КТБ
Професионален банкер с безупречна досега репутация да твърди очевидни неистини и нелепости – като открадването в чували на 200 млн. лева, загубата на досиетата и т.н. – е необяснимо. Извод: или става дума наистина за сериозна некомпетентност, или за опит за насочване на политическия процес срещу един (Василев) и в полза на друг (Пеевски).
Тези примери могат да бъдат продължени, но едва ли е необходимо. Експериментът демонстрира, че когато политически „необяснимото“ започне да се изследва систематично, то проговаря, защото тенденциите стават пределно видими и отчетливи. Да, възможно е да има отклонение от стандартните обяснения в една система поради емоции и ирационалност, некомпетентност, липса на професионализъм, или просто глупост. Но когато в отклоненията започнат да се забелязват устойчиви тенденции, уклон в полза на едно или друго действащо лице, можем да направим „обосновано предположение“, че в политическия процес са се намесили скрити, задкулисни сили, които се опитват да го манипулират. Парадоксът е в това, че колкото повече става необяснимото, толкова повече то проговаря и разкрива характера на скритите зависимости. Това е накратко и историята на изминалата година: необяснимото проговори, задкулисието излезе наяве.
21 юли 2014 г.
Политическата наука се опитва да изведе закономерности, т. е. подобни на закони правила, по които събитията в една държава се случват. Тези правила са базирани на допускания за мотивацията на действащите лица. Основното допускане е, че тези лица са рационални (разумни) и се опитват да максимизират ползата както за себе си, така и за структурите , на които принадлежат.
В крайна сметка, политиците зависят от успеха на собствената им формация – партия, движение, парламентарна група и т.н. Държавните служители пък зависят от успеха на институциите си: централна банка, прокуратура, съд, медии и т.н.
Успехът на политическите формации и независимите институции зависи основно от два фактора – ясната им идентичност, която ги прави разпознаваеми, и доверието в тях. Ето защо политическата наука се фокусира върху правила, свързани с идеология, програма, лидерски качества на определени партии, както и способността им да мобилизират сериозна обществена подкрепа. За независимите институции е важно да са професионални, да работят строго по разписаните в закона правила. Основните политически действия и случващото се в една държава по-общо трябва да могат да бъдат обяснени с тези фактори.
Понякога, обаче, тези стандартни обяснения са недостатъчни: ако се ограничим до тях, политически действия стават необясними. Необяснимото - разбрано в този смисъл - също е много важно, защото то се превръща в емпирично доказателство за наличието на други, алтернативни механизми, по които нещата се случват. Необяснимото е пролуката, през която неполитическото, частното, а понякога дори криминалното, навлизат в публичната сфера. Необяснимото е свидетелство за наличието на извънредни, не-рутинни практики.
У нас необяснимото се разрастна неимоверно през последната година и започна да съперничи на стандартните обяснения. Макар и парадоксално, по този начин необяснимото се разголи твърде много, прекалено се изложи на погледа на хората и започна да говори по силен и отчетлив начин. Това, което чуваме, е нелицеприятно, но пък процесът може да бъде оздравителен.
Този текст е експериментален: той се опитва да върне лентата година назад през определени факти, необясними чрез стандартните методи на политическата наука, като търси начини да накара тези факти да проговорят за алтернативните механизми, по които политиката в страната се случва.
Костинброд
В костинбродската афера една независима институция – прокуратурата – стана действащо лице в политическата надпревара, като по този начин грубо се отклони от професионалните стандарти. Не става дума само за действията и прессъобщението в деня за размисъл, толерирането на нарушаването на закона от страна на Николай Бареков и други медии, но и за пресконференциите след изборите, на които беше проведено странно мултимедийно шоу с участие на прокурори, бюлетини и пр., от които трябваше да излезе внушение за грандиозен заговор. Извод: или липса на професионализъм на прокуратурата, или заинтересовано поведение в полза на определени политически сили – БСП и ДПС.
Коалиция "БСП-ДПС", с подкрепата на "Атака"
Тази коалиция противоречи на идеологиите, на програмите и на дългосрочните интереси на партиите в нея. "Атака", все пак, е националпопулистка формация с радикални (и леви, и десни идеи). Аргументът „да се спре ГЕРБ“ има някаква валидност, но поначало е ясно, че да се удържи подкрепата на "Атака", ще са нужни „задкулисни“ методи и аргументи. Това важеше с особена сила за поведението на "Атака" преди европейските избори – тя остана „лоялна“ на коалицията на цената на собственото си унищожение.
Извод: мотивацията на Волен Сидеров за тези действия очевидно не е стандартната политическа мотивация. За БСП и Сергей Станишев въпросът е дали личната амбиция на лидера им за реванш срещу Бойко Борисов е достатъчно „нестандартно“ обяснение.
Цветлин Йовчев в кабинета "Орешарски"
Много от министрите в кабинета "Орешарски" бяха изненада дори за част от ръководството на БСП, но Цветлин Йовчев беше черешката на тортата. Човек от екипа на Росен Плевнелиев, напуснал при неясни обстоятелства, получава много висок пост в правителството на БСП–ДПС.
Извод: между Йовчев и ДПС/БСП (и най-вече ДПС, които единствени не останаха изненадани) най-вероятно съществуват връзки, които не са публично известни.
Делян Пеевски в ДАНС
Много е изписано за този казус: две партии правят назначение – и продължават да го подкрепят – дори когато е ясно, че ще претърпят голяма загуба на обществена подкрепа за това. Още по-необяснима е и подкрепата на "Атака" за един такъв ход.
Извод: БСП, ДПС и "Атака" са в някаква извън-публична, не-политическа зависимост от Пеевски и неговата бизнес империя.
Бареков - борец срещу Борисов и ГЕРБ
Тук навлизаме в територията на „персоналните катарзиси“: най-големият апологет на Борисов се превърна в негов най-голям критик без разумно обяснение. Аргументите, че Бареков е по-чувствителен от Борисов към неволите на народа, или пък, че е по-голям консерватор от него, са еднакво несъстоятелни.
Извод: Бареков най-вероятно е мотивиран по начини извън стандартно-политическото и професионално-журналистическото.
„Спонтанни“ протести (организирани от Бареков) пред Висшия съдебен съвет
Един странен епизод през лятото отмина почти незабелязан. Хора протестираха срещу прокурора Камен Ситнилски без да знаят кой е той. По-късно някои от тях си признаха, че са организирани от Бареков.
Извод: между Бареков, тези, които стоят зад него и прокуратурата има координация, която отива отвъд казуса „Костинброд“.
Конституционният съд за мандата на Пеевски
КС се произнесе, че не е достатъчно някой да е назначен от НС в изпълнителната власт, дори не е достатъчно той да започне да консумира новата си длъжност, за да загуби поста си в НС. Необходимо е и НС да го освободи с отделен акт.
Извод: тази еквилибристика е необяснима от гледна точка на правото и става разбираема само ако допуснем, че Пеевски има някакво влияние върху КС.
Скандалът Пеевски-Цветанов
След скандал като този между Пеевски и Цветанов нормалната логика и стандартните теории изискват и двамата да бъдат отстранени от активната политика. Стана ясно, че Пеевски и Цветанов са прекарвали дълго време заедно, обсъждали са „медийни чадъри“ най-малкото. Това е достатъчно, за да приключи политическата им кариера, което, обаче, не стана.
Извод: ДПС са зависими от Пеевски, както и Борисов от Цветанов (може би знае твърде много, Борисов разчита организационно на него, и т.н.)
Мълчанието на Борисов за Пеевски
След една година протести, фокусирани срещу двойката Пеевски-Василев, Борисов не е дал оценка за тяхната роля в политическия процес. Тъй като са политически опоненти, такава „толерантност“ е необяснима със стандартните методи на политологията.
Извод: силни съмнения за скрити връзки и зависимости между Борисов, Пеевски и т.н.
Консултантските договори на Костов с Василев
След като политическата сила – за голяма част от която си икона – една година е протестирала срещу ролята на Пеевски и Василев в политиката, да се окаже, че ти имаш консултантски договори с единия от тях, приемаш Бареков за нормален политически феномен, и дори се опасяваш от „демонизирането“ на Пеевски, е необяснимо чрез стандартните методи на политическите науки. Извод: ясен.
Прокуратурата по конфликта Пеевски-Василев
Съществува странна асиметрия в отношението на прокуратурата към г-дата Пеевски и Василев: по обвиненията на единия към другия тя се старае, но не и обратно. Разбираемо е прокуратурата да е активна спрямо основния собственик на банка, която изглежда е в големи затруднения, със съмнения за „източване“ и пр. Не е нормално, обаче, това да се случва, едва след станал явен скандал между този собственик и бивш негов партньор. Още повече, че за този партньор също има съмнения, че притежава много фирми чрез подставени лица, ползвал е кредити от банката чрез свързани фирми и т.н. Необяснимо е защо прокуратурата не проявява интерес и в тази посока.
Извод: при разпадането на тандема Пеевски-Василев, връзките със съдебната власт остават при Пеевски. Или пък просто става дума за професионална некомпетентност?!
Иван Искров за КТБ
Професионален банкер с безупречна досега репутация да твърди очевидни неистини и нелепости – като открадването в чували на 200 млн. лева, загубата на досиетата и т.н. – е необяснимо. Извод: или става дума наистина за сериозна некомпетентност, или за опит за насочване на политическия процес срещу един (Василев) и в полза на друг (Пеевски).
Тези примери могат да бъдат продължени, но едва ли е необходимо. Експериментът демонстрира, че когато политически „необяснимото“ започне да се изследва систематично, то проговаря, защото тенденциите стават пределно видими и отчетливи. Да, възможно е да има отклонение от стандартните обяснения в една система поради емоции и ирационалност, некомпетентност, липса на професионализъм, или просто глупост. Но когато в отклоненията започнат да се забелязват устойчиви тенденции, уклон в полза на едно или друго действащо лице, можем да направим „обосновано предположение“, че в политическия процес са се намесили скрити, задкулисни сили, които се опитват да го манипулират. Парадоксът е в това, че колкото повече става необяснимото, толкова повече то проговаря и разкрива характера на скритите зависимости. Това е накратко и историята на изминалата година: необяснимото проговори, задкулисието излезе наяве.
неделя, 20 юли 2014 г.
Сметката "КТБ"
http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/07/20/2347121_smetkata_ktb/
20 юли 2014 г.
Стоки и услуги, получени от обществото (потребителите) срещу 3,5 милиарда лева :
- Многократен банкер на годината, национално отговорен капиталист, меценат с мустак (един брой);
- Много успешен млад човек с наднормено тегло, който на книга не притежава нищо, но това не прави впечатление на данъчни и прокурори (един брой);
- Оставането на власт на кабинета "Орешарски" в продължение на една година заедно със съпътстващото парламентарно шоу;
- Феноменът "контрапротест" и други петна;
- Мълчанието на Борисов за Пеевски;
- Много успешен медиен мениджър на губеща телевизия и журналист, чиято журналистика въздейства психосоматично и най-вече активизира перисталтиката (две в едно),
- Мултифункционален, поливалентен нов политик, който не става за нищо, плюс антураж от също толкова полезни нови политици (по схемата вземи един и вторият е без пари, но Ангел Славчев и Каракачанов да се извадят от сметката);
- Губеща телевизия (един брой, но с няколко канала), бълваща турски сериали и скъпоплатена, но неефективна пропаганда (един брой);
- Вестници, произвеждащи висока журналистика от калибъра на Валерия Велева, Валери Найденов и Петьо Блъсков (няколко броя);
- Вестници, сайтове, информационни агенции, произвеждащи ниска журналистика, жълтини и дезинформация (много);
- Множество журналисти, водещи, шоумени и пр. с огромни заплати, голямо его и нищо друго насреща (много);
- Армия от тролове, писачи, журналисти под прикритие и пр., произвеждащи евтина и неефективна, но омерзителна пропаганда (много);
- Социолози, които прогнозират изборни резултати с отклонение около 15% (няколко);
- Лаборанти за изследване на риска (един +).
Остатъкът е отишъл за смазване на колелата на политическата, съдебната и административната система в страната, плащането на подставени лица да притежават фирми, сметки, кредити и пр.
Получените стоки и услуги не подлежат на рекламация.
20 юли 2014 г.
Стоки и услуги, получени от обществото (потребителите) срещу 3,5 милиарда лева :
- Многократен банкер на годината, национално отговорен капиталист, меценат с мустак (един брой);
- Много успешен млад човек с наднормено тегло, който на книга не притежава нищо, но това не прави впечатление на данъчни и прокурори (един брой);
- Оставането на власт на кабинета "Орешарски" в продължение на една година заедно със съпътстващото парламентарно шоу;
- Феноменът "контрапротест" и други петна;
- Мълчанието на Борисов за Пеевски;
- Много успешен медиен мениджър на губеща телевизия и журналист, чиято журналистика въздейства психосоматично и най-вече активизира перисталтиката (две в едно),
- Мултифункционален, поливалентен нов политик, който не става за нищо, плюс антураж от също толкова полезни нови политици (по схемата вземи един и вторият е без пари, но Ангел Славчев и Каракачанов да се извадят от сметката);
- Губеща телевизия (един брой, но с няколко канала), бълваща турски сериали и скъпоплатена, но неефективна пропаганда (един брой);
- Вестници, произвеждащи висока журналистика от калибъра на Валерия Велева, Валери Найденов и Петьо Блъсков (няколко броя);
- Вестници, сайтове, информационни агенции, произвеждащи ниска журналистика, жълтини и дезинформация (много);
- Множество журналисти, водещи, шоумени и пр. с огромни заплати, голямо его и нищо друго насреща (много);
- Армия от тролове, писачи, журналисти под прикритие и пр., произвеждащи евтина и неефективна, но омерзителна пропаганда (много);
- Социолози, които прогнозират изборни резултати с отклонение около 15% (няколко);
- Лаборанти за изследване на риска (един +).
Остатъкът е отишъл за смазване на колелата на политическата, съдебната и административната система в страната, плащането на подставени лица да притежават фирми, сметки, кредити и пр.
Получените стоки и услуги не подлежат на рекламация.
Абонамент за:
Публикации (Atom)