http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/08/18/2363186_koaliciiata_anti-_protest/
18 август 2014 г.
Новина! Ексклузивно! Шок! Ток! Щепсел!: създават тихомълком нова коалиция "анти-Протест"! Това е негативна коалиция, която е против най-активната част от протестиращите, както и срещу самата кауза на протестите, започнали през лятото на 2013 г.
Кой?
Че ДПС и БСП са ex officio нейни членове е ясно: по-изненадващо е потенциалното членство на ГЕРБ в нея, а и най-вече неволното съучастничество на РБ в нейното създаване. Дори "Протестна мрежа" – в бойно-революционен дух – допринася за формирането й.
Как?
Коалицията не е плод на дълбока стратегия на някой задкулист, а е продукт на некоордирани колективни действия. По-точно на поредица от наглед дребни грешни преценки и манипулации, които обаче водят до залитания, преигравания и изхвърляния. Общото между тях е, че сериозно се разминават с реалността. Например:
1. "Правителството е "на протеста", защото трима от състава му са участвали в протестите. Ако някой е изразил гражданска позиция, протестирайки, не трябва да участва в правителството, дори и да има нужната квалификация"
2. "Президентът е политизиран и ще играе за ГЕРБ в периода до изборите"
3. "Протестна мрежа" се финансира от Иван Костов и от американски фондации. Всеки, взел чрез конкурс грант от чуждестранен донор, е негоден за участие в публичния живот на страната (явно защото и в Русия е така)"
4. "Проблемът не е Пеевски: неговите медии (плюс приятели и финансово зависими) са вече пречистени, защото отново подкрепят ГЕРБ и Цветанов и громят "подривната ПМ" и РБ"
5. "ГЕРБ няма да прави коалиция с РБ, особено ако няма 121 места в НС"
6. "РБ няма да прави коалиция с ГЕРБ при никакви условия, защото няма доверие на Бойко Борисов"
7. "Протестът е бил с кариеристични цели. Доказателство: трима са назначени вече в Министерския съвет"
8. "Антоанета Цонева и Асен Генов редят правителството – доказателства няма, но какво от това"
9. "Правителството е еднопартийно (явно на ГЕРБ), защото използва за част от назначенията си кадри, свързани с ГЕРБ"
10. "Ваньо Танов е същото като Делян Пеевски..." и т.н.
Тези залитания и преигравания демонстрират, че всяка от четирите основни партии – ГЕРБ, БСП, ДПС и РБ – плюс ПМ са влезли в мисловни коловози, които ще ги отведат по естествен път до създаване на анти-протестна коалиция.
В тази коалиция ще са първите три, а РБ и ПМ ще са необходимият враг
Коловозите на партиите са следните:
ГЕРБ се виждат вече победители на вота и се стараят да максимизират своето представяне, като заемат възможно най-голям дял от "дясното" – с цялата му условност. За целта правят определени жестикулации, за да се разграничат от ДПС и Пеевски, но същевременно нямат нищо против ударите, които пеевските бухалки нанасят върху РБ и ПМ. Логиката тук е: колкото по-малко за РБ, толкова повече за ГЕРБ. ПМ е удобната цел, защото, атакувайки протеста, неизбежно се засягат и реформаторите. Това е така, защото РБ е един от най-важните резултати на протеста, а каузата на РБ е това, за което протестиращите се бореха.
Политиката на ГЕРБ е византийска – т.е. двулична и ситуационна
Опасността за самия ГЕРБ от тази политика е, че след време на г-н Борисов пак ще му се наложи да обяснява, че той нищо не е искал от Пеевски, а бухалките сами и по собствено желание са му е услужвали с туй-онуй. Подобни услуги винаги се осребряват обаче. Да не говорим, че Борисов – ако не се разграничи категорично от медийните атаки на бухалките - става и съучастник във влошването на медийната и политическата среда, доколкото това все още е възможно. Като цяло залитането на ГЕРБ е опасно и навява лоши асоциации с периода 2009 - 2013 г. А и от чисто егоистична гледна точка ГЕРБ ще сбърка с членството си в антипротестна коалиция: дори и да дойде на власт, той ще е вече сериозно делегитимиран и загубил доверието на активната част от гражданското общество. Едва ли ще го чака нещо по-различно от мъките на формата "Орешарски" да управлява.
БСП ще влезе в тази кампания без ясен коалиционен партньор, което автоматично я изпраща на по-заден план и допълнително подрива шансовете й за добро представяне. Тъй като пътеките към ДПС в момента са трънливи и замърсени с нечистотии, за да избягнат своята маргинализация, откъм БСП пускат тезата за "голяма коалиция с ГЕРБ". Самото обсъждане на тази екстравагантна идея (с нищожна вероятност за реализация) цели да върне усещането за БСП като "незаобиколим" фактор. За да работи тази стратегия обаче, основните атаки трябва да се изместят от ГЕРБ към президента, ПМ и РБ. Протестът в тази позиция става най-удобна цел за атака. А една негативна коалиция "анти-Протест" би демонстрирала, че левицата е необходим партньор на останалите основни играчи. Така че залитанията на левицата не са заради вестибуларния апарат на нейния нов лидер, а в тях има замисъл.
ДПС залитат в друга посока: "Ни лук яли, ни лук мирисали." Вместо да наблегнат на водата за уста, те се правят, че нито има лук, нито има проблем "Пеевски". Няма го във вестниците на Пеевски, значи не съществува! Оттук и твърденията, че "Пеевски" е "измислен" от ПМ и РБ; че "ПМ са подривна организация, финансирана от американците (и/или Костов?)" и т.н. На ниво официална риторика ДПС са изцяло "позитивни", "конструктивни" и речовито-вчесани по модата Местан-Цонев. На подсъзнателното ниво на пеевския информационен поток обаче се нагнетяват гигантски чувства на неприязън, омраза, фрустрация и реванш, които избиват под формата на "журналистика". Противниците от ПМ и РБ са основните мишени на тази "журналистика": те трябва да бъдат унищожени, а новите-стари любими – ГЕРБ – омилостивени дори с цената на собственото унижение. Междувременно Пеевски се готви да влезе в листите, масово номиниран от структури на движението.
РБ в тази ситуация е изправен пред истинска дилема. От една страна, блокът правилно отстоява собствената си идентичност, подчертавайки различията си спрямо всички останали партии, включително ГЕРБ. От друга страна обаче, в желанието си да се разграничи и противопостави остро на ГЕРБ, той допринася за налагането и сплотяването на една тройна коалиция "анти-Протест". Задачата на РБ е трудна, но не е невъзможна. Всичко е въпрос на баланс. Но в разгара на надпреварата баланс трудно се удържа - по-лесно е да се заложи на твърдата идентичност, на острото различие и противопоставяне. Това е коловозът, по който РБ е залитнал към момента, което засилва шансовете за създаване на антипротестната коалиция.
Уклонът към конфронтационна идентичност доведе и до някои преигравания като позицията на РБ срещу актуализацията на бюджета (макар и впоследствие частично ревизирана), окачествяването на служебното правителство като еднопартийно, както и някои символични вричания за отказ от всякакво евентуално взаимодействие с ГЕРБ след изборите. Към това могат да се добавят и и куп други дребни медийни закачки, които може да са естествена част от политическата игра, но объркват и зацапват общата картина. А и по принцип залитането и преиграването едва ли са най-добрите средства за налагане на идентичност, особено за формация, от която се очаква здрав разум и точна преценка. Още повече че с ГЕРБ има реални различия – като например позициите по "Южен поток", отношението към Пеевски, медийната политика, реформата на съдебната система и т.н. – които са достатъчни за разграничаване на двете партии.
Разбира се,
РБ не може да предотврати сам коалиция "анти-Протест": ако тя се реализира, вината ще е основно на ГЕРБ и Борисов
Борисов сигурно е изнервен от атаката срещу назначенията в служебното правителство на хора, свързани с ГЕРБ – Медарова, но най-вече Ваньо Танов. Бухалките усетиха тази изнервеност и раздухаха нейните поводи и основания. В интерес на истината и ПМ, и РБ залитнаха в някои от критиките си. В крайна сметка президентът Плевнелиев откъде може да намери хора, които хем да не са свързани с никоя партия, хем да имат сериозен опит в управлението. Служебното правителство търси баланс между гражданска позиция и независимост и управленска експертиза и опит. В този смисъл влизането на членове на предходни администрации да се тълкува като "еднопартийно" връщане на ГЕРБ на власт е преиграване. По подобен начин стоят нещата и с Ваньо Танов. Това е рисково назначение на Плевнелиев и Близнашки. Но ако дотук решенията на президента са били точни през една доста трудна година, все пак е редно да му се даде някакъв кредит на доверие по отношение на кадрови избор, за детайлите на които не знаем достатъчно.
В коалицията няма нищо изненадващо и дори е за добро?!?
Всъщност част от мислещата общественост потрива доволно ръце от новината за негативната коалиция "анти-Протест" и се радва, че РБ и ПМ ще останат горди и самотни стожери на разум в системата. А пък, дай боже, след време - от седем до десет години - всички да дойдат на техния акъл. Подобни разсъждения са утопични и дори вредни обаче. Ако се допусне сега маргинализацията на протеста, реинтерпретацията му чрез лъжливи манипулации, ако се допусне мнозинството да го възприема негативно, да се примири с очернянето на основните му фигури, ударът върху гражданското съзнание и активност може и да е фатален. Да, след десет години всичко може да се случи, но резултатът дотук ще е загуба на една година, загуба на гражданска енергия, демотивация и фрустрация. А примерът на Унгария показва, че дори и в демократична система авторитарно-популистки, репресивен режим може да се застои и окопае поне за десетилетие, а защо не и повече.
Така че добрите политици нямат право да изоставят битката за мнозинството и да се примиряват с широки коалиции срещу здравия разум.
Няма коментари:
Публикуване на коментар