неделя, 27 май 2018 г.
четвъртък, 24 май 2018 г.
По Гогол: Неволи в Сочи
В околийския център Н. пристигна провинциален високопоставен чиновник от южните помешчества. Той беше горд човек и стъпваше по войнишки напето, но незнайно как още с пристигането му тръгнаха най-различни слухове, че е дошъл с една едничка цел - да поиска някаква голяма услуга от Губернатора.
Всички гадаеха каква ще е тази услуга. Едни твърдяха убедено, че става дума за много пари, други говореха за повишение, трети намекваха нещо за международното положение. Аркадий Р. - въпросният чиновник - вътрешно се дразнеше от тези нелепи предположения. Мисията му беше благородна: да възстанови доверието на Губернатора в южните помешчества и да разсее заблудата, че първият писмен документ на църковно-славянски е бил съставен не от негов крепостен селянин, а от монах от съседната околия. Година преди това Губернаторът беше изказал тази погрешна теза, което бе довело до всеобщо възмущение сред съгражданите и част от крепостните на Аркадий Р.
Тайно в душата си гостът допускаше, че осъзнал своята грешка, Губернаторът няма как да не го възнагради за благородния жест. Както е прието, Аркадий Р. не идваше с празни ръце в Н., а беше съставил списък от грандиозни начинания в минното дело, които щяха да превърнат малкото му южно помешчество в регионален енергиен и индустриален колос. За тази цел той беше готов да вложи целия доход от земите си за три години напред в сложна система от прокопани галерии, част от които трябваше да минат и под морското дъно.
Губернаторът слушаше Аркадий Р. с каменно изражение и на гостът дори му се стори, че при споменаването на подводната част на галериите безизразността премина в насмешка. Това смути чиновника и без да знае как той започна да се извинява за действията на своите предшественици и да се оплаква, че те са загубили доверието на Губернатора. Това прозвуча твърде верноподаннически и Аркадий Р. се ядоса, че се отклонява от целта си. Но вместо да се върне на галериите, от устата му потече обвинителна реч срещу модерните европейски нрави, които размиват традиционните ценности и властови отношения в обществото...
Губернаторът изглеждаше все по-отегчен и накрая промълви: "Благодаря Ви за визитата Аркадий. Р. Знаете ли, за галериите, които споменахте, идната седмица при мен ще дойде вашият приятел и, казват, съперник Бакардий Б. Хората говорят, че ще иска някаква услуга от мен, но никой не знае каква."
събота, 19 май 2018 г.
Срещата на върха в София (БНТ)
"Денят започва с Георги Любенов" (ВИДЕО)
19.05.2018
Постигаме повече, отколкото реалистично можеше да се очаква. Това мнение изрази политологът Даниел Смилов, преподавател в Софийския университет.
Проблемът е сложен на масата. Има и ясна перспектива. Не е вярно, че има по-малко заявки, отколкото Солунският процес. Ясно е казано, че всичко, което е обещано, се препотвърждава. Но и държавите от Западните Балкани трябва да си свършат домашното. Когато говорим за дата от страна на ЕС, трябва да е много ясно, че и тези държави трябва да решат проблемите си, заяви Смилов.
По думите му успехът на срещата е в това, че имаше промяна в динамиката. Динамиката досега беше изцяло скептична по отношение на Западните Балкани. Никой не говореше за тази тема.
Срещата на върха в София - успех за българската дипломация
петък, 18 май 2018 г.
Kan Europa er nog zes Bulgarijes bij hebben? (Volkskrant)
A text by Arie Elshout in a leading Dutch newspaper, for which I was interviewed.
EU-leiders spreken over uitbreiding met BalkanlandenIn de Bulgaarse hoofdstad Sofia spreken de EU-leiders over uitbreiding met zes Balkanlanden. Bulgarije zelf is nog altijd een zorgenkind. Maar om de Balkan nu aan de Russen te laten?
Mei 2018. Een protest in Sofia. Violet Dejanova staat vooraan in de koelte van de bomen. Ze is 23 en vertelt over haar lage loon, de hoge prijzen, de corruptie, de misdaad en het politieke gesjoemel. Leeftijdgenoten trekken massaal weg, maar de jonge journalist blijft en protesteert. Tegen de leefomstandigheden? Nee, tegen een publicist die Vasil Levski heeft belasterd, de grote Bulgaarse held uit… de 19de eeuw. In het armste land van Europa, aan de uiterste rand van de Europese Unie, hebben ze zo hun eigen prioriteiten.
Op een protestbord draagt Violet een portret van Levski met zich mee. Hij bond de strijd aan tegen de Turkse overheersing van Bulgarije en werd in 1873 op 35-jarige leeftijd door de Turken opgehangen. Het is bijna 150 jaar geleden, maar in de Bulgaarse verbeelding is hij springlevend.
BALKANTOP
Op de EU-top in Sofia wordt vandaag gesproken over mogelijke uitbreiding met de zes westelijke Balkanlanden: Servië, Montenegro, Albanië, Macedonië, Bosnië-Herzegovina en Kosovo. De Europese Commissie wil dat de eerste landen al vanaf 2025 toetreden als ze aan de strenge eisen voldoen. Ook Polen, Italië, Bulgarije en Oostenrijk zijn vóór. Maar Nederland en ook Duitsland en Frankrijk zijn nog uitbreidingsmoe. De laatste Balkantop was in 2003. Toen hield de EU de boot af. Nu staat er meer spanning op de kwestie. Ook Rusland, Turkije en China zijn actief in het gebied, dat in 2016 een sleutelrol speelde in het onder controle brengen van de vluchtelingenstroom.
Zo heeft elk van de 28 EU-landen zijn eigen historie, gevoeligheden en temperament. Om dat allemaal bijeen te houden, kost veel inspanning. Voortdurend zijn er wrijvingen. Maar de plannen voor een volgende uitbreiding liggen alweer klaar.
Vandaag is in Sofia een top van de Europese regeringsleiders, waar gesproken wordt over een eventueel lidmaatschap van de landen op de westelijke Balkan: Servië, Montenegro, Albanië, Macedonië, Bosnië en Kosovo. Zouden zij zich allemaal kwalificeren, dan kan de EU na het vertrek van Groot-Brittannië uitgroeien tot 33 landen. De Europese Commissie in Brussel wil dat, maar de oude lidstaten in Noordwest-Europa staan niet te juichen. Er zijn nog zoveel problemen met Bulgarije en Roemenië, de in 2007 toegetreden oostelijke Balkanlanden, dat zij huiverig zijn voor een nieuwe uitbreidingsronde. Liever niet zes nieuwe Bulgarijes erbij, is het sentiment.
Vanuit West-Europese optiek is dat begrijpelijk, dat beseft Daniel Smilov ook wel. In zijn kale kamer op de universiteit van Sofia blijft de politicoloog beleefd glimlachen. Maar hij is ook enigszins beledigd over de neiging van de West-Europeanen om Europa exclusief met henzelf te vereenzelvigen. Alsof alleen zij het recht hebben te definiëren wat Europa is. Wij hebben altijd deel uitgemaakt van de Europese geschiedenis, zegt Smilov. ‘Wij hoorden tot de wereld van Byzantium. Constantijn de Grote bezocht hier de warmwaterbronnen. De slaaf en opstandelingenleider Spartacus kwam uit deze contreien, uit Thracië.’
Bulgarije is als halfjaarlijks EU-voorzitter ook een van de grote pleitbezorgers van uitbreiding met de westelijke Balkan. Het land wordt nog weleens wantrouwend bekeken vanwege zijn goede banden met de Russen, die graag wat zand gooien in de Europese machine. Maar niemand hoeft bang te zijn dat de Bulgaren in deze kwestie zullen fungeren als Russisch paard van Troje, meent Dimitar Bechev, een andere Bulgaarse Balkan-expert.
Abominabele cijfers
Het probleem met Bulgarije is wel dat het voor uitbreidingsceptici fungeert als voorbeeld hoe problematisch het toelaten van nieuwe lidstaten kan zijn. Het scoort abominabel in sommige statistieken. In de jaren tachtig telde het negen miljoen inwoners, nu zeven miljoen, mede als gevolg van emigratie. De VN voorspellen dat de bevolking in 2050 met nog eens 27,9 procent zal zijn gedaald. Het is het corruptste EU-land volgens corruptiebestrijder Transparency International. En op de persvrijheidsindex van Reporters without Borders staat het land op de 111de plaats, het laagst van alle EU-landen.
In de EU wordt geklaagd dat er indertijd beter onderhandeld had moeten worden met de Bulgaren, dan had men nu minder achterstallig werk gehad. Smilov meent dat je niet alleen moet kijken naar wat er nog moet gebeuren maar ook naar wat er al gebeurd is. Veel, volgens hem. ‘In 1996 zat Bulgarije financieel aan de grond. De munt en het bankenstelsel waren ingestort. Er was hyperinflatie. Wie toen gezegd had dat wij over tien jaar zouden toetreden tot de EU, was voor gek verklaard. We begonnen vanaf nul, maar maakten de achterstand ongedaan. Het vooruitzicht van een EU-lidmaatschap had daarbij een mobiliserend effect.’
Hij wijst erop dat de levensstandaard snel beter wordt. Over tien jaar, hoopt hij, zal Bulgarije op 70 procent zitten van het EU-gemiddelde, vergelijkbaar met Portugal. Hij steunt het streven van premier Bojko Borisov om toe te treden tot de euro. ‘Onze munt, de lev, is gekoppeld aan de euro. Wij hebben een van de kleinste staatsschulden, wij zijn financieel zeer gedisciplineerd, we zijn geen Griekenland.’
Een EU-bron bevestigt dat Bulgarije een ander land is geworden. Economie en infrastructuur worden beter. Maar: ‘Op het gebied van corruptie en rechtspraak is nog ongelooflijk veel mis. In tegenstelling tot Roemenië is er nog niemand veroordeeld wegens corruptie. Met grote zaken gebeurt niks, door verstrengeling van politieke en publieke belangen. De media schrijven er steeds minder over, de meeste zijn eigendom van één oligarch.’
Aanslag op de paus
Voor West-Europeanen is Bulgarije een Europese rafelrand. In de Koude Oorlog hoorde het tot het Sovjetblok. Het communistische regime liet een dissident in Londen vermoorden met een gifpijl uit een paraplu. De geheime dienst werd beschuldigd van betrokkenheid bij de aanslag op paus Johannes Paulus II. De bekendste Bulgaar in de jaren negentig was Hristo Stoitsjkov, de dionysische Barcelonaspeler die zo opvliegend was dat zelfs Johan Cruijff hem amper in het gareel kon houden.
Bulgarije mag dan zo zijn exotische kanten hebben en vanuit westerse optiek in een Europese achterhoek liggen, het neemt van oudsher een strategische plek in op het kruispunt tussen Europa en Azië. Het kreeg daardoor te maken met grote mogendheden: Byzantium, het Ottomaanse Rijk, Rusland en nu de EU. Het verleden is terug te zien in Sofia. Als dank dat de Russen hen in 1877 bevrijdden van vijf eeuwen Turkse overheersing trokken de Bulgaren een kathedraal en een ruiterstandbeeld op, als eerbetoon aan respectievelijk Aleksandr Nevski, stichter van het Russische rijk, en tsaar Aleksandr II. De gouden koepels van de kathedraal glimmen oogverblindend in de zon. Maar het is niet alleen verleden, het is ook heden.
De Balkan is opnieuw inzet van een geopolitiek steekspel. Rusland probeert via zijn Slavische en orthodoxe geestverwanten zijn invloed in het gebied te herwinnen. Turkije doet hetzelfde via de lokale, uit de Ottomaanse tijd stammende moslimgemeenschappen. Zelfs China is er actief.
Het zou een van de redenen zijn voor de Europese Commissie om vaart te zetten achter de toetreding van de westelijke Balkan. Het gebied wordt omsloten door EU-landen. Laat je dit braak liggen, dan gaat het ‘rotten’, zegt Smilov, en wordt het een eiland binnen de EU dat afhankelijk is van Rusland, zegt de EU-bron.
Dimitar Bechev is er niet zo bang voor. ‘Rusland is economisch geen concurrent. Het heeft geen geld en geen plan. Het wil Europa alleen het leven zuur maken. Zoals de EU zich mengde in de Oekraïense achtertuin van Rusland, zo doen de Russen nu hetzelfde bij de EU op de Balkan’, zegt Bechev.
Toetreding tot Europa is voor het gebied de enige realistische optie. De inwoners stemmen al met de voeten. Ze werken in Italië of Griekenland. Vrijwel niemand emigreert naar Rusland of studeert er. De kandidaatlanden zijn gebrekkige democratieën, maar wees niet bang voor nieuwe Bulgarijes, is de boodschap van Bechev en Smilov. De lessen van die toetreding zijn geleerd. Zie het lidmaatschap ook als eerste stap: als ze binnen zijn, kun je ze beter controleren. Ook Bulgarije knapt daar ondanks alle nog bestaande tekortkomingen van op.
Volgens de twee experts moet Noordwest-Europa het bredere plaatje zien. Het is in zijn belang greep te houden op de Balkan vanwege vluchtelingenstromen, terroristenbewegingen, misdaad en andere vormen van instabiliteit. Kritiek vinden gewone Bulgaren heel goed. Het dwingt hun regering de misstanden aan te pakken. Het helpt Violet verder te komen in de 21ste eeuw.
Интервю за Euraktiv.sk
Daniel Smilov je bulharský politológ. Doktorát získal na Oxfordskej univerzite a Stredoeurópskej univerzite v Budapešti. Je programovým riaditeľom pre politický a právny výskum v Centre liberálnych stratégií, bulharskom think-tanku, ktorý vedie Ivan Krastev. Smilov poskytol rozhovor portálu euractiv.sk na okraj summitu EÚ-západný Balkán, ktorý sa konal 17. mája v Sofii v rámci bulharského predsedníctva.
Ak sa deklarácia zo summitu v Sofii nezmieňuje o členstve štátov západného Balkánu v Európskej únii, čo je jeho výsledkom?
Summit Únie so západným Balkánom je prvým po 15 rokoch. Už len jeho usporiadanie je samo osebe signálom týmto krajinám, že sú pre Úniu témou. Je pravda, že záverečné vyhlásenie nezmieňuje špecificky rozširovanie alebo jeho konečný termín. Nepodporuje ani stratégiu Európskej komisie z februára tohto roka, ktorá navrhla zrýchliť prebiehajúce rokovania a otvoriť rokovania s novými krajinami. Na druhej strane nebola stratégia Komisie odmietnutá. Šance západného Balkánu dostať sa do Únie sa neznížili, naopak, po tomto summite sa zvýšili.
Je realistické, aby sa Srbsko a Čierna Hora stali členmi v roku 2025 tak, ako to navrhuje Komisia?
Komisia sa vyjadrila v podmieňovacom spôsobe. Ich vstup závisí od mnohých faktorov. Obdobie 10 rokov však je realistické pre tieto krajiny, o ktorých sa hovorí ako o favoritoch. Desať rokov je veľa a ťažko sa špekuluje. No ak sa vrátim do minulosti, Bulharsko nebolo v roku 1997 v dobrej forme, bolo v ekonomickej kríze. Desať rokov je však dosť času na to, aby sa krajina pozviechala (Bulharsko vstúpilo do Únie v roku 2007 – pozn. red.). Západný Balkán dostal na summite povzbudenie a agenda prepojenosti je najefektívnejším spôsobom podpory integrácie. Napokon celý eurointegračný projekt vznikol prepojením sektorov uhlia a ocele. Prepojenosť je len iné slovo pre európsku integráciu. Optimista by mohol povedať, že rozšírenie je len otázkou času. Pesimista by zase mohol povedať, že jazyk deklarácie mohol byť silnejší.
Pesimista by tiež mohol povedať, že prísľub členstva dostali krajiny západného Balkánu už v roku 2003. Hrozí Únii, že príde o svoju dôveryhodnosť v regióne preto, že jeho integráciu neustále odkladá, a to aj pre vnútropolitické dôvody v členských štátoch?
Áno, takáto hrozba existuje. Únia prechádza krízou dôvery. Hlavným problémom integrácie západného Balkánu nie je západný Balkán samotný. Samozrejme, že región si musí urobiť domáce úlohy, reformovať a tak ďalej. Lenže aj Únia prechádza diskusiou, či prehĺbiť integráciu pred rozšírením.
To je francúzsky postoj.
A táto debata pokračuje bez jasného signálu, ktorým smerom pôjde. A dôvera v Úniu v krajinách západného Balkánu môže začať klesať.
Stalo sa však niečo zaujímavé. Bulharsko prinieslo dynamiku v prospech rozširovania a zdá sa, že s nadchádzajúcim rakúskym a potom aj rumunským predsedníctvom bude pokračovať. Integráciu západného Balkánu podporuje aj stredná Európa či Grécko. Summit nepriniesol prielom, ale priniesol pozitívnu dynamiku, ktorá môže pokračovať s ďalšími predsedníctvami.
Aká je šanca, že Únia otvorí prístupové rokovania s Albánskom a Macedónskom na júnovom formálnom summite?
Toto je najoptimistickejší scenár. Macedónsko sa o svoje meno sporí s Gréckom. Ak sa ho podarí vyriešiť, Macedónsko má šancu otvoriť prístupové rokovania. V tejto chvíli sa zdá, že politici v oboch krajinách sú optimistickí ohľadom možného riešenia, na summite sme zaznamenali pokrok v rokovaniach medzi nimi. Akékoľvek riešenie však musia schváliť parlamenty oboch krajín.
Čo bude s Albánskom?
Má svoje problémy, ale keď sa Macedónsku podarí vyriešiť problém s menom, bude dobrým kandidátom aj Albánsko. Krajiny západného Balkánu sú totiž rozdelené do skupín. V prvej je, sú Srbsko a Čierna Hora, ktoré už vyjednávajú, v ďalšej Macedónsko a Albánsko a v tretej Bosna a Hercegovina a Kosovo.
Bulharské predsedníctvo kráča po tŕnistej ceste. Keď sa začalo v januári tohto roku, premiéra Bojka Borisova kritizovali v Európskom parlamente pre politiku v Národnom parku Pirin a prístup k slobode tlače. Je bulharské predsedníctvo úspešné?
Vláda urobila správne, že predsedníctvo sústredila na západný Balkán. S celkovým hodnotením výsledkov si musíme počkať na koniec predsedníctva, zdá sa však, že sa mu darí nad očakávania. Úspechom samým osebe je to, že sa konal summit.
Domáce problémy, ktoré ste spomenuli, ostávajú. Bulharsko – a nie je to len reputácia – má skutočné problémy s korupciou. Ako informovali rôzne medzinárodné organizácie, nezlepšuje sa ani sloboda tlače. Predsedníctvo riešeniu týchto problémov nepomohlo. Ale tieto problémy sú problémami Európskej únie. Bulharsko na tom zrejme nie je najhoršie. Maďarsko zatvára univerzity a Únia dostatočne nereaguje. A zdá sa, že Únia stráca svoju tvár spoločenstva hodnôt. Dotknuté krajiny sa to snažia interpretovať ako otázku národnej suverenity, ako keby boli nedostatok demokracie a korupcia vecou národnej suverenity.
Stane sa Bulharsko po Poľsku a Maďarsku ďalším oficiálne problémovým členským štátom z pohľadu európskych inštitúcií?
Bulharsko je aj naďalej pod Komisie v rámci mechanizmu spolupráce a overovania (Mechanizmus, v ktorom sú Bulharsko a Rumunsko od svojho vstupu v roku 2007, im má pomôcť s reformou súdnictva, ako aj a s bojom proti korupcii a organizovanému zločinu – pozn. red.). Už teraz sme samostatnou kapitolou. Maďarsko a Poľsko však majú hlbšie, štrukturálne problémy. V Bulharsku zostáva problémom ovládnutie štátu (kriminálnymi skupinami), korupcia a situácia médií. V Maďarsku je však navyše aj autoritárska a koncentrovaná politická moc. O Bulharsku to z rôznych dôvodov neplatí, my máme napríklad komplikované koaličné vlády. Musíme si všímať rozdiely medzi krajinami. Slávny maďarský ekonóm János Kornai povedal, že ak ležíme v rovnakej nemocnici, neznamená to, že máme rovnaké choroby.
четвъртък, 17 май 2018 г.
Срещата за Балканите в София (bTV)
София е домакин на историческа среща на върха ЕС – Западни Балкани.
Канцлерът на Германия Ангела Меркел, френският президент Еманюел Макрон, премиерът на Великобритания Тереза Мей и много други лидери от държавите членки на ЕС бяха посрещнати от премиера на моста на влюбените до НДК и въведени в Националния дворец на културата.
Тук са и шефовете на Европейската комисия, Европейския парламент, Европейския съвет, както и лидерите на държавите от Западните Балкани.
Тази историческа среща ще завърши с приемането на Декларация за европейската перспектива за Македония, Сърбия, Черна гора, Косово, Босна и Херцеговина и Албания. В нея няма посочен конкретна дата кога ще се присъединят в Европа.
Проследете всичко най-важно (видео)
вторник, 15 май 2018 г.
Проектът АЕЦ "Белене" - за и против (БНТ)
Даниел Смилов смята, че това решение е силно рисково.
"Досега историята на този проект е такъв - големи инвестиции, безсмислени инвестиции и никакъв резултат", отбеляза Смилов и подчерта, че нямаме гаранции, че тази пътека ще бъде променена. И се позова на доклада на БАН, в който се вижда колко рисков е този проект. В голяма част от очертаните там 5 сценария този проект е нерентабилен. Това не е гарантирана инвестиция - когато една държава обмисля дали да инвестира 1/4 или 1/5 от БВП в някакъв проект, добре е да не го прави в рисков проект, а все пак в някакъв, в който има сериозни гаранции за успех. По думите му самото правителство е казало, че проектът е рисков, като е казало, че няма да инвестира публични пари в него.
Андрей Райчев изрази друго мнение. По думите му досега за този проект България е "потрошила" между 2 и 3 милиарда лв., също и огромен труд на поколения хора. "И сега се вижда някаква възможност тези пари някак си да се осмислят. Предложението въобще не е България да го строи, а други хора да дойдат и да сложат десетина милиарда в България. Това са много пари за България, с които частично и другата икономика се захранва и да заработи втора ядрена централа", подчерта социологът.
Вижте още от аргументите "за" и "против" на Смилов и Райчев във видеото.
Проектът АЕЦ "Белене" - за и против
"Денят започва" | "Задава ли се шоково поскъпване на горивата?" - 15.05.2018
"Денят започва" | "Задава ли се шоково поскъпване на горивата?" - 15.05.2018
понеделник, 14 май 2018 г.
Наистина ли България е толкова по-зле от Унгария? (DW)
Не може да бъде! - възкликнаха мнозина, след като стана ясно, че Унгария е с почти 40 места преди България по свобода на словото. Наистина ли разликата е толкова голяма? Да направим сравнение:
“Репортери без граници” класираха България на 111-то място по свобода на словото, с което станахме най-зле представилата се страна не само в ЕС, но и на Балканите. В пряка конкуренция сме с държави от Африка, а Унгария е с почти 40 места преди нас. И понеже мнозина се запитаха дали наистина заслужаваме това място, нека разгледаме нещата в детайл.
Подобни класации по принцип не са толкова важни с конкретните места, които дават на страните, колкото с тенденциите и проблемите, които описват. Дори и да не сме точно 111-ти, всекиму би трябвало да е ясно, че България е в негативен тренд по отношение на медиите - квази монополите в пресата си съществуват, назначават се политически комисари в БНТ, криминалното преследване срещу собственици на независими медии стана правило, медийната собственост е неясна и т.н. Тези проблеми са достатъчни, за да смъкнат страната във всяка една класация.
Все пак нека да сравним малко по-систематично ситуацията в България и в Унгария, за да добием по-добра представа в какъв смисъл сме станали толкова изключителни, че от гледна точка на външните наблюдатели вече сме в собствена лига.
Съпоставка първа: плурализъм
И в България, и в Унгария медийният плурализъм е ограничен, но не унищожен (за разлика от Русия и други автократични режими). В Унгария затвори и последният голям опозиционен нетаблоиден вестник, притежаван от бивш приятел на премиера Виктор Орбан. В България нетаблоидни опозиционни вестници почти няма. Всъщност и таблоидни опозиционни вестници няма. Повечето издания на хартия са на г-н Пеевски, споменат изрично от “Репортери без граници”.
В унгарските телевизии плурализмът се дължи на една група с чуждестранен собственик. В България също има чужда собственост в основните комерсиални телевизии. Там протичат процеси на прегрупиране, но засега поне една от тези телевизии не е под пълния контрол на правителството.
Не бива да забравяме обаче куриозния случай с малка опозиционна телевизия, която беше купена от лице, официално несвързано с правителството, което просто я затвори. Тъй като не ставаше дума за свръхкомерсиална телевизия, логиката на тези действия очевидно беше не “пазарна”, а чисто политическа. Само заради този случай, който е удивителен с арогантността си, заслужаваме да сме в дъното на медийните класации.
Съпоставка втора: обществени медии
В Унгария управляващата партия има пълен контрол над обществените медии - и ги е превърнала в свое пропагандно оръдие. В България нещата са по-добре - БНТ и БНР имат по-висока степен на независимост (и по-голяма относителна тежест на медийния пазар). Това обаче не изключва запазването на лостове за индиректно влияние върху съдържанието, както и изпращането на политически комисари сред ръководството на тези медии.
Съпоставка трета: електронни медии и социални мрежи
Като цяло тези медии са свободни и плуралистични и в двете държави - опозицията има достъп основно до тях. В България правителството опита да направи собствена тролска фабрика, но постепенно тя се нормализира до политически “институт” и се зае с по-стандартна партийно-идеологическа дейност.
Съпоставка четвърта: начин на контрол
Политическата среда в България и в Унгария е различна. Концентрацията на власт в Унгария е много по-висока, не на последно място и заради избирателната система. С малко над 49% от гласовете партията на Орбан се сдоби с конституционно мнозинство и трети пореден мандат. Това дава възможност на тази партия да пренапише правилата и да създаде режим, при който контролира пряко обществените медии и оказва сериозен “пазарен” натиск върху частните. В резултат от този натиск непослушните започват да фалират, а послушните - да се окрупняват.
В България имаме управление в сложни коалиции, което означава, че медийният комфорт се договаря далеч по-трудно. Тъй като държи голяма част от медиите чрез депутата си Делян Пеевски, ДПС на практика е винаги на власт - формално или неформално. Смяната на властта е сигнал и за смяна на редакционната политика на тези издания. Това се случи през 2009, през 2013 и през 2014 година. Сега ДПС уж е официално в опозиция, но медиийната му империя е проправителствена.
Тоест, разликата между двете страни е в степента на неформалност на политическия контрол върху медиите. Това, което Орбан постига пряко и директно, в България се случва чрез задкулисни договорки. Кой вариант е по-добър - трудно е да се каже.
Съпоставка пета: държавна пропаганда и очерняне на опонента
На последните избори Орбан излезе извън границите на демократичното приличие, като обяви опозицията за предатели, дирижирани от Сорос. Беше организирана правителствена кампания с билбордове, допитване до населението и медийни прояви, която целеше да убеди хората, че политическите опоненти на Орбан са всъщност една гигантска криминална конспирация.
Всеки българин, видял билбордовете в Унгария, би ги разпознал безпогрешно - същата стилистика срещу опозицията използва не самото правителство, а неговата частна медийна патерица. Медиите на ДПС (в частно качество) произвеждат де факто същата пропаганда, като публикуват “книги” за опозиционните конспирации и навързват невероятни мрежи от Христо Иванов, през Костов, направо до Сатаната. Борисов и самото правителство обаче никога не са яли този лук, нито са го мирисали. (Това е ирония.)
Съпоставка шеста: наказателно преследване на медии
Тук България води убедително пред Унгария. Орбан плете криминални мрежи, опитва да затваря университети и да вдига данъците на НПО-та. При нас обаче неудобните издатели са всички до един подсъдими и срещу тях са задействани всякакви процедури, включително за отнемане на имуществото им, което държавни структури считат за незаконно придобито.
Съпоставка седма: качество на журналистиката
Изчезването на нетаблоидната преса и масовото сваляне на стандартите в най-популярните електронни и печатни издания прави България абсолютен шампион в надпреварата към медийното дъно. Каквото в България се изговаря, в Унгария все още само си го мислят. Нормализирането на хомофобията лъсна релефно при дебатите около Истанбулската конвенция, които съвсем еднозначно показаха, че политически може да сме членове на Европейския съюз, но медийно членуваме основно в Кръчмарския съюз на световния цинизъм.
Медийният език, който се налага в България, е език на повсеместното недоверие към общи, колективни действия - към работата в обществена полза. Отношенията винаги са платени, всичко има цена, солидарността на национално или наднационално ниво е опасна. Българите са ощетени от историята и затова не дължат никому нищо.
Даниел Смилов
Този цинизъм го има и в Унгария - вижда се в антиимигрантските кампании на правителството. В България обаче той се е превърнал в житейска философия на средния българин. Жертва на масовото промиване на мозъци в тази посока изглежда е и самият премиер Борисов. За него медиите са просто на един или на друг олигарх и всичко, което пише в тях, е защита на интересите на собственика. Куриозното е, че Борисов управлява почти цяло десетилетие една държава, стигнала до това нерадостно положение, без да съзнава, че носи отговорност за него. Както и не дава вид да съзнава, че систематичното съвпадение между интересите на един определен олигарх и правителствените позиции чисто математически не може да бъде случайно.
Накрая: кой е по-по-най?
И така: кой заслужава палмата на първенството по проблеми в медийната среда - България или Унгария? Както се вижда от всичко изброено дотук, това е сложен въпрос. Може би и двете държави трябва да са някъде около 90-то място в подобни непрестижни класации. Но вместо да се тюхкаме, че съдията не е видял три корнера и един тъч в наша полза, с които бихме излезли с едни гърди пред Унгария, със сигурност е по-добре да се вгледаме в нещастната ни медийна гарнитура, която би загубила всеки мач. Както успя да загуби мача за Истанбулската конвенция, като от правен инструмент срещу домашното насилие направи “трети пол”.
Бъдещето е вече тук (портал "Култура")
Даниел Смилов
13.05.2018 г.
13.05.2018 г.
То е трансхуманно бъдеще, в което хората и машините ще се слеят и част от биологичните граници на живота ще бъдат преодолени. В него машините ще са „изкуствено“ свръхинтелигентни: знанието им ще бъде многократно по-голямо и по-сигурно от цялото знание на човечеството до този момент. Материалните ограничения няма да изчезнат, но те ще са много по-различни от сегашните ни представи – нашите богаташи ще изглеждат като бедняците на бъдещето по „стандарт на живот“. И това е може би най-малко изненадващата страна на предстоящото – в крайна сметка, ако Маркс бе жив днес, навярно би си помислил, че комунизмът е победил поне частично, тъй като всички получават гарантирано образование и здравеопазване в много по-висока степен, от възможната през XIX век.
Какви ще са политическите последици на бъдещето обаче? Какво ще се случи с демокрацията, капитализма, правата и свободите и другите основни политически идеали? Ясно е, че те ще се променят, но ако всичко от постигнатото дотук бъде просто отхвърлено и подменено, трансхуманизмът може да се окаже не утопия, а кошмарна, антихуманна реалност.
ПРОБЛЕМ 1: РАВЕНСТВОТО
Сливането между човека и машината[1], с което ще се преодолеят част от биологичните ни ограничения, е и ще бъде скъпа процедура. Както сега е скъпо да се имплантира зъб, така ще бъде скъпо имплантирането на допълнителна памет или директна връзка с мрежи от суперкомпютри, даващи в реално време информация, практическо знание, професионална квалификация и т.н. Ако подобни операции са достъпни само за едни и недостъпни за други, формалното равенство пред закона и най-вече равенството на човешкото достойнство не могат да бъдат удържани.
Първият основен „клийвидж“ на бъдещите партийни системи (ако демокрацията оцелее), ще бъде точно по този въпрос: какви са етическите граници на трансхуманизма? Ясно е, че това бъдеще не може да бъде избегнато, но въпросът е кой, кога и по какви принципи на справедливостта ще получи достъп до него.
Левицата на бъдещето сигурно ще твърди, че никой не може да се възползва от него, докато всички – и най-бедният – не могат да го направят. Десницата пък може да се поблазни от идеи за пазарен достъп до трансхуманните подобрения. Компромисът между тези две позиции очевидно няма да е нито логичен, нито лесен.
ПРОБЛЕМ 2: ТРУДЪТ
От Джон Лок насам се смята, че човешкият труд е в основата на създаването на стойност. С изкуствения интелект това до известна степен ще се промени. Машините ще вземат много самостоятелни решения, ще се самообразоват и ще проявяват творчество. Например част от кодовете, които днес трябва да се пишат от програмисти, ще се пишат от машини. Днес се правят прогнози, според които голяма част от познатите ни професии ще изчезнат в близко бъдеще. Така както парната машина прави екстензивното земеделие все по-излишно, така и изкуственият интелект ще направи много от днешните работници и свободни професии (лекари, учители, адвокати) непотребни. Най-вероятно нови форми на човешки труд ще се окажат отново ценни, но поне ще има преходен период на „излишни“ хора, които не могат да се адаптират или не искат да го направят.
Изкушението да се ограничат правата на излишните – да гласуват, да се изразяват, да се сдружават – ще бъдат много силни. Демократичните партии ще се борят за запазването на целия пакет от права за всички, докато елитарните (аристократични, олигархични, меритократични) ще допускат определени изключения. Опасностите както от манипулативен популизъм, така и от автократичен елитизъм ще са изключително големи.
ПРОБЛЕМ 3: ХЛЯБ И ВИРТУАЛНИ ЗРЕЛИЩА
Древен Рим е управлявал плебса чрез хляб и зрелища. Плебсът е бил необходим като източник на воини и граждани – т.е. за запазване и легитимиране на властта. Но плебсът е бил излишен като материален производител (тази работа са я вършили робите). Затова плебсът е трябвало да бъде хранен и забавляван – за да се възпроизвежда, да е доволен и зает. В бъдещето, за което говорим, хлябът едва ли ще бъде проблем (макар че винаги ще има скъпи гастрономически предпочитания, които няма да могат да бъдат удоволетворени).
Виртуалната реалност ще създаде евтина и много продуктивна възможност за развлечения и зрелища, които дори римляните не са можели да си позволят. Огромно количество хора днес могат да бъдат (и са) зарибявани в електронни игри и забавления: от по-стандартни и невинни като шахмат и мрежи за запознанства, до виртуалната реалност на сексуални, милитаристични или всякакъв друг вид фантазии, пред които римляните биха се изчервили.
Общото между всички тях е, че виртуалната реалност е евтин заместител на реалната реалност (ако в това съчетание има смисъл). Скъпо е да се изпрати мисия до Марс, но е далеч по-евтино да се направи реалистичен симулатор на подобна мисия, чрез който милиони да могат да „покорят“ Червената планета.
Вярно е, че не е същото. Но с напредъка на науката мозъкът ни няма да може да прави разликата: стимулите, които ще получава, ще са същите като от реалността.
Вярно е, че не е същото. Но с напредъка на науката мозъкът ни няма да може да прави разликата: стимулите, които ще получава, ще са същите като от реалността.
Политическият въпрос, който това развитие поставя, е въпросът на Великия Инквизитор от „Братя Карамазови“: искате да бъдете щастливи или свободни? Виртуалната реалност отнема свободата и приковава човека към някакъв симулатор. Както във филма „Матрицата“, хората могат да бъдат сведени до мозък във вана, закачен с жици към машина. Същевременно по този начин те биха могли да реализират и най-смелите си фантазии (виртуално).
Партията на Великия Инквизитор ще убеждава хората, че електронната дрога е добра за тях. Партията на Нео ще се бори с Матрицата и ще настоява за реално, а не виртуално качество на живот.
ПРОБЛЕМ 4: ИДЕНТИЧНОСТ И ИНДИВИДУАЛНОСТ
Ако човек има пълен достъп до знанието на цялото човечество, ако има и пълен достъп до професионални умения, които би могъл да усвои просто като ги „свали“ на своята разширена външна памет от някаква обща мрежа, тогава какво определя неговата идентичност и индивидуалност? Биологически индивидуалността ни е заложена в ДНК-то, ретината, пръстовите отпечатъци и т.н. Но на този биологичен носител ще може да се „качи“ всякакво социално съдържание – от ловец и рибар, до философ и учен. И ако човек реши често да се променя – ту да е рибар, ту да е философ или нещо друго – кой ще е маркерът на неговата идентичност? Биологичният хардуер или социалният „софтуер“, който е натоварен на него?
Нещо повече, индивидът може да запази правото си да избира между програми „рибар“, „философ“, „йога“ и т.н., но тези програми ще са заготовки, приготвени от някой друг. Този, който произвежда заготовките, ще може да манипулира и дори да предопределя избора на индивидите. А и ако индивид „свободно“ е избрал да си натовари най-новата версия на програмата „рибар“, в какъв смисъл той е свободен, докато рибарства? И в какъв смисъл „той“ е той – т.е. самият себе си?
Политическият проблем тук не е за „Големия брат“, който винаги те гледа, а за „Големия Супер брат“, който знае кой си по-добре от самия теб, който е написал кода, програмата на твоето собствено „Аз“. Идентичността, както и частната сфера стават почти невъзможни в радикалните варианти на нашето бъдеще.
В него Партията на личността ще брани частните пространства отчаяно, докато Партията на публичността ще се бори за пълна прозрачност. В крайна сметка правото на анонимност ще бъде в основата на тази борба: едните ще твърдят, че анонимността е единственият начин да се гарантира индивидуалност, докато другите ще настояват, че публичната идентификация е необходима с цел гарантиране на сигурност и борба с корупцията.
ПРОБЛЕМ 5: БИОМЕТРИЧНИ ДАННИ И КАПИТАЛИЗЪМ
Хайек и Мизес правилно са критикували централизираното планиране като несъвършен метод за агрегиране на информация за цените на стоките и стойността в едно общество. И наистина, командната икономика на социализма се оказва жалка в сравнение с капиталистическата система, така както трабантът и волгата бяха жалки (и оскъдни) в сравнение с опела и мерцедеса.
С развитието на супер мощни компютри и изкуствен интелект плановото стопанство може да преживее неочакван ренесанс обаче. Особено ако те се съчетаят с подробни бази данни на населението, които с биометрични и други индикатори могат да дадат изключително подробна картина на предпочитанията на хората.
И днес на базата на двадесетина лайка във Фейсбук може да бъде изграден профил на всеки, който предвижда по-добре от родителите му негови основни решения. На базата на петдесетина лайка изградените профили предвиждат много предпочитания на човека по-добре, отколкото той сам може да го направи. Представете си до какво може да доведе натрупването на гигантска социална и биометрична информация за всеки. Отговор: до изключително точни предвиждания на неговите решения и предпочитания.
Китайското правителство не случайно е започнало да прави такива бази данни, които засега са доброволни, но в бъдеще ще станат задължителни и ще се обвържат с идентификацията на личността.[2]Така във всеки един момент правителството ще знае кой какво предпочита, но също така дали е лоялен и дали на него може да се разчита. Всеки ще има пазарен и политически рейтинг – кредитен и властови (за назначаване на длъжности например).
Въпросът е кой ще притежава и ще има достъп до тази информация? Ако е частна компания, тя ще има изключително пазарно предимство. Например ще може да отгатва с най-голяма точност движението на борсите и винаги ще печели. Ако пък е държавата, то от частна инициатива ще преминем към централизирано планиране (със или без симулация на конкуренция, в зависимост от предпочитанията).
Ако мислим в традиционни категории, необходимо ще бъде антимонополно законодателство при набирането и генерирането на такива бази данни, както и при контрола върху свръхмощните компютри. Ако има само един такъв компютър, дали системата ще е капиталистическа или социалистическа, няма да има никакво значение – цялата власт ще е концентрирана в ръцете или на една фирма, или на правителството.
От тази гледна точка партиите на бъдещето ще се сблъскват основно за характера на необходимото антимонополно законодателство – парадоксално, комунистите и ултра-либертарианците (тези, които не искат никаква държава) могат да се съюзят в борбата срещу него.
ПРОБЛЕМ 6: ДЕМОКРАЦИЯ И МАНИПУЛАЦИЯ
И днес хората трудно разбират логиката на политическия си избор. Както идването на Тръмп на власт, така и Брекзит показаха, че може лесно да се конструират случайни мнозинства от разнородни елементи. Любителите на ниските данъци, на пушките, на човешките зародиши, на протекционизма, на изкопаемите горива, на правата на средната класа и на консервативните ценности нямат много общо по между си. Ако трябва да се търси една личност, която да обобщава в себе си всички тези предпочитания, то тя ще е изключително вътрешно противоречива. И това е качеството, с което Тръмп спечели (както спечелиха и фигури като Борис Джонсън, например).
„Кембридж аналитика“ бяха обвинени, че те са конструирали емоционалните профили, чрез които и Тръмп, и Брекзит успяха да конструират неочаквани и вътрешно противоречиви мнозинства. Ролята на тази компания е силно преувеличена, но тя ни показва как биха могли да изглеждат политическите кампании на бъдещето. При наличието на подробни профили на гласоподавателите, кампаниите ще се превърнат в съревнование между мощността на компютрите. Това, което ще е някаква гаранция срещу злоупотреби, ще е самата конкуренция между партиите. Но представете си, че двете основни партии се договорят и образуват картел? Тези картели все по-трудно ще се разпознават, защото след края на големите идеологии мнозинствата са все по-случайни и вътрешно некохерентни. Дали едно случайно мнозинство е плод на съзнателна манипулация или не, ще е все по-трудно да се установява.
В една такава среда доверието в партиите ще е изключително ниско, екстрапарламентарните играчи ще обвиняват в картелизация, ще възникват нови (популистки) формации с претенция да изчистят корумпирания елит. Ще се множат и конспиративните теории за властта.
Бъдещето е вече тук.
(Следва)
[1] Виж Sapiens: A Brief History of Humankind от Yuval Noah Harari.
[2] “Супер Биг Брадър” в Китай:https://www.facebook.com/playgroundenglish/videos/656564178010249/.
[2] “Супер Биг Брадър” в Китай:https://www.facebook.com/playgroundenglish/videos/656564178010249/.
Абонамент за:
Публикации (Atom)