Даниел Смилов: В идеята прокуратурата да може да атакува частни сделки няма заложени достатъчно гаранции срещу злоупотреба (БНР)

• Интервю на Емилия Антова с Даниел Смилов

Въпросите, които откриваме в писмото на „Протестна мрежа“ до премиера във връзка с казуса „КТБ“, трябва да бъдат отговорени. Около тази афера продължават да се трупат все повече въпроси и проблемът там е, че всъщност ние имаме провал на основни институции – и службите не са си свършили работата, и регулаторите не са си свършили работата, и прокуратурата има провали по КТБ, каза Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии в интервю за предаването „Нещо повече“.
Трябва да бъде изяснено много внимателно и отговорно каква е била ролята на всички тези институции дотук да се даде ясна оценка на тази роля, където е необходимо да се направят и персонални промени, защото все пак това не е някакъв административен проблем, а става дума за много сериозен социален проблем. Където има отговорност за провала, трябва да бъде понесена поне с даване на оставка, каза той.
По отношение на идеята прокуратуратада може да атакува частни сделки, Смилов каза: Притеснението тук е в две посоки. Има някакъв аргумент, че подобен модел сме имали и ние, могат да бъдат намерени такива еквиваленти дори и в момента в други държави. Все пак, когато обсъждаме един такъв вариант, трябва да имаме и конкретния български контекст. Самият факт, че някъде съществува по света такъв модел не означава, че той ще работи добре и при нас. Тук идват и притесненията ми. Първо стана дума за това, че все още нямам ясен анализ на ролята на прокуратурата в една такава сложна история като КТБ. Самото иницииране на започването на ликвидната криза имаше роля на прокуратурата. Каква е била ролята на цялата институция по отношение на казуса? Когато има такива съмнения, когато тези въпроси не са отговорени, да разширяват правомощията на тази институция естествено, че ще поражда съмнения у хората. На второ място, притеснението ми е свързано и с начина, по който тези правомощия са описани – като извънредни, като случаи, в които е засегнат обществения интерес – неща, които дават възможност за много широка интерпретация както от страна на прокуратурата, така и от страна на съдилищата. Възможно е този модел да работи добре при един строг съдебен контрол. Рискуваме сериозно с въвеждането на един модел като даваме широки правомощия не само на прокуратурата, но и на съдилищата. /.../ Притеснението е, че да се справим с КТБ, ние въвеждаме една процедура, която в дългосрочен план не знаем какви ще й бъдат последствията. При едно отговорно отношение те може да функционират добре, от друга страна в нея няма заложени достатъчно институционални гаранции срещу злоупотреба, което няма как да не притеснява хора, загрижени за правовата държава.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.