четвъртък, 30 октомври 2014 г.


Днес професор Джоузеф Уайлър беше гост на Софийски университет и изнесе лекция на тема: Sleepwalking again: the end of Pax Americana? Според Уайлър, Европа недооценява предизвикателствата пред нейната сигурност и все още разчита изцяло на САЩ в това отношение, макар че светът коренно се е променил. Свидетели ли сме на края на Pax Americana? Текстът, върху който беше базирана лекцията, може да свалите тук:http://www.catolicalaw.fd.lisboa.ucp.pt/en/news-events/recent-news-and-spotlights/pr

сряда, 29 октомври 2014 г.

Citation in Bloomberg

Borissov Sees Snap Bulgarian Ballot If Cabinet Talks Fail
Boyko Borissov, the Bulgarian ex-prime minister who won elections this month, wants to form a minority coalition to avoid having to go back to the ballot box.
Borissov proposed an alliance with the Reformers Bloc, a group of five parties, which will draw support for each policy issue from the other six parties in parliament, he told reporters in the capital Sofia today. He spoke after meeting political leaders to discuss ways to avoid a snap ballot in the European Union’s poorest member.
“If the Reformers decide to join the coalition at their meeting today, we can sign a coalition agreement with the distribution of ministerial posts on Friday,” Borissov said. “Holding early elections in the winter would be fatal for the country. There are too many unresolved problems piling up.”
Borissov is preparing to lead Bulgaria’s fifth cabinet in two years as the Balkan nation grapples with protracted political turmoil amid a widening budget deficit, a stagnant economy and pressure from the EU to overhaul its institutions. The Oct. 5 vote was called after the Socialist party lost power following the seizure in June of Corporate Commercial Bank AD, the country’s fourth-largest lender.
The yield on sovereign euro-denominated bonds maturing in September 2024 was little changed at 2.93 percent at 1:10 p.m. in Sofia. The cost of insuring the country’s debt against non-payment for five years using credit-default swaps rose less than one basis point to 145, according to data compiled by Bloomberg.

Three Options

Borissov outlined three possible options for the cabinet at parliament’s inaugural session yesterday. Apart from creating a coalition to rule for a full four years, the choices included creating a cabinet for one or two years and holding early elections next year or in 2016, he said.
“I’m optimistic there will be a government,” Daniel Smilov, a political analyst at the Center for Liberal Strategies in Sofia, said by phone today. “It’s too early to say how long it would stay in power. It all depends on how well it deals with Corpbank and with the debts in the energy industry.”
Borissov’s Gerb party is the biggest group in the 240-member assembly with 84 seats. It wants to keep tax on personal income and corporates flat at 10 percent and overhaul the indebted energy industry. The Reformers Bloc has 23 lawmakers. The minority coalition would rely on other parties including the Patriotic Front, which has pledged support for some issues, to pass legislation.
The Socialists, the second-biggest force in the new legislature, holds 39 seats and said it would neither join the coalition, nor try to form a government on its own.
The Socialists said they will back Gerb’s effort to replace central bank Governor Ivan Iskrov over Corporate Commercial’s failure.

Crisis, Instability

President Rosen Plevneliev, speaking at parliament’s first session, urged parties to form a coalition government as soon as possible to stabilize the country.
“The combination of various external and domestic crises leads to instability,” Plevneliev said. “The citizens, investors and markets are nervous. The problems are too many and their solution can no longer wait. Debts and deficits are increasing, while investment is at unsatisfactory levels.”
The European Bank for Reconstruction and Development last month cut its 2014 forecast for Bulgaria’s economic growth to 1.5 percent from 1.9 percent.
A budget-revision plan envisages the deficit widening to 4 percent of economic output this year, compared with the original target of 1.8 percent. It also foresees selling 4.5 billion lev ($2.9 billion) in state securities, which would bring the debt level to 28.4 percent of output from 23 percent in August.
If the coalition talks fail, snap elections may be held next year together with a planned nationwide municipal vote, or in 2016 with a presidential election, Borissov said yesterday. If he leads a full four-year term cabinet, he won’t run for president in 2016, he said.
To contact the reporter on this story: Elizabeth Konstantinova in Sofia at ekonstantino@bloomberg.net

неделя, 26 октомври 2014 г.

ГЕРБ, съспенсът и Буридановото магаре




Трета седмица политически съспенс е твърде много. Ако в началото неяснотата играеше някаква роля да покаже, че ГЕРБ е в позиция да избира между различни опции, вече няма логично обяснение за разнопосочните изказвания на Борисов. В момента бавенето започва да се трупа на сметката "слабост на ГЕРБ". Нещо повече, когато липсват логични публични обяснения за колебанието, започват да набират сила "задкулисни", конспиративни теории.
Дотук разбр...ахме, че първо РБ - като "не достатъчно дисциплинирани" - бяха проблем за евентуално правителство, но след това нещата се успокоиха и те станаха най-естествен партньор. Което е логично. Днес разбираме, обаче, че, според Борисов, с тях отново не може да стане стабилно правителство, към момента незнайно защо.
По-членоразделното обяснение за разколебаването е договорената с ПФ подкрепа на програма без участие с министри в кабинета. И тук не е ясно какво точно е притеснението. Защо ПФ трябва да участват с министри? Ако имат министри, нима не могат да ги изкарат и да напуснат формата? Ако има детайлно програмно споразумение, какъв е проблемът и ПФ да го подпишат? Те дори могат да бъдат трети участник в коалиционното споразумение, ако в него има една проста клауза: "разпределението на министрите е отговорност на ГЕРБ и РБ".
Така че приведените публични доводи за колебанието на ГЕРБ са неоснователни. Още повече, че и БСП, и АБВ са обещали подкрепа по определени политики, което е добра новина за едно дясно-центристко управление ГЕРБ–РБ.
Оттук нататък могат да се развихрят спекулациите:
- ГЕРБ играе театър на евентуална коалиция с РБ. Иска да "докаже", че тя е невъзможна, за да се отвори възможност за управление с БСП, а оттам и с ДПС;
- Театърът е, за да се оправдае отиването към нови избори, след като е направено "всичко възможно" за съставяне на правителство и т.н.
Този театър е безсмислен, обаче. Ако това е истинското положение на нещата, очевидно ГЕРБ не е самостоятелен играч, а (все още?) е зависим от ДПС, БСП по бизнес/КТБ линия. И неясното широко управление в стил "всички на масата", и отлагането на решенията до нови избори през май догодина работят в полза на замитането на следите от аферата КТБ.
Позволявам си тези спекулации, не защото съм убеден в тях, а за да демонстрирам в какви посоки ще бъдат търсени логични обяснения за лутащата се коалиционна политика на ГЕРБ. Това, че можеш да избираш, те поставя в по-силна позиция. Ако се държиш като Буридановото магаре, обаче, рискуваш не само да изглеждаш слаб, но нелеп и опасен, дори и за самия себе си.

събота, 25 октомври 2014 г.

Политика, морал и театър: психосоматични симптоми на черногледството


Политика, морал и театър: психосоматични симптоми на черногледството



Покрай съставянето на правителство се разгърна един второстепенен, поддържащ сюжет в клетото ни медийното пространство, което междувременно изпадна от топ 100 на световните такива. Добро или лошо, в него все пак се случват изненади: например, спонтанно беше обявен конкурс за най-художествено заклеймяване на моралния характер на протестите, започнали през лятото на 2013 г. Макар че исканията и твърденията на протестиращите като цяло бяха оправдани и се потвърдиха (всъщност ситуацията с КТБ е дори по-лоша от това, което те очакваха), в колективно-безсъзнателното систематично започна да се насажда смътното, но приятно за мнозина усещане, че именно хората от улицата са се оказали от грешната – да не кажем направо греховната – страна на историята. Още по-приятно е сигурно съпътстващото усещане, че тези, които си стояха вкъщи или подвикваха недоброжелателно зад ъглите, всъщност са истинските „морални победители“, просто защото в България,каквото и да правиш, все излиза, че подкрепяш олигархията. Затова е по-добре да се подвиква иззад ъгъла или да се говори с мрачен патос как нищо не може да се направи. По принцип и най-вече в настоящия момент.

Разбира се, ако бъдат подложени и на най-непретенциозен рационален анализ, подобни усещания бързо се разпадат на сбор от вътрешни противоречия, оксиморони, склонност към депресия и проблеми с жлъчката. Но в полето на художественото, всичко това може да бъде сюблимирано в доста прилични театрални и литературни форми. В конкурса по заклеймяване дотук най-забележимо участие вземат две групи дейци на изкуството:


Апокалиптичната школа на кратката театрална форма

Тази школа залага на сковаващото психологическо въздействие на екзистенциалния есхатологичен страх: животът не само е краен, той вече е свършил, но вие още не го знаете! България е загинала като нация и то не само заради краха на соц индустрията, но най-вече поради безпросветността на тъмната човешка маса, простряла се в пустошта между София и морските градове, докарана до това горко състояние от предателската либерална интелигенция, насаждаща лековати и плитки идеи за прогрес... Посланието за Апокалипсиса трябва да намери своите носители, обаче. Никак не върви традиционни анализатори да редят такива откровения, затова най-успешните представители на апокалиптичния жанр са всъщност сполучливи (или не чак дотам) превъплъщения на Хорхе от „Името на розата“.  Дори когато са в костюм и с вратовръзка. Всяка лековатост, ирония и игривост на изказа трябва да бъдат заменени с тежки мълчаливи паузи, втренчен в отвъдното поглед, мрачен сарказъм и вродено отвращение към земната страна на човешката природа (която така или иначе скоро ще дочака своя край).

Политическото послание на апокалиптиците е библейско по характер и звучене: „Божието Богу, Кесарьовото – Кесарю!“. Тук на земята нищо не може да се направи. Политиката е особено мръсно занятие, в което най-много можеш да загубиш душата си. А тя ще ти трябва съвсем скоро, затова е добре да се погрижиш първо за нея, да се затвориш в катакомбеното правоверие на интелектуалните си принципи, да не се омесваш с нисшите духом, които в български контекст обхващат следните групи: комунистите, ДС агентите, членовете и ръководството на ГЕРБ и най-вече Борисов; Кунева и Лукарски; голяма част от останалите реформатори; фашистите и нацистите; Винету и, разбира се, либералите.


Литературната школа на черния роман

За разлика от апокалиптиците, вярата на литераторите в отвъдния живот е силно разколебана. Затова, когато говорят за катастрофичността на съвременния обществен живот в България, те са далеч по-автентично мрачни и безнадеждни, тъй като спасение не дебне от никъде. Техният акцент не е върху съхранението на чистотата на собствената душа – което е безсмислено в един безбожен свят, а върху мимолетното удоволствие от падението на чуждата. Точно това удоволствие те безмилостно преследват с примки от метафори, капани от алегории и езикови игри, при които политическите понятия се разпадат на срички, за да бъдат сглобени отново по схема, която напомня за прочутата картина на Салвадор Дали - „Млада девица авто-содомизирана от роговете на собственото й благочестие“.

Езикът на литераторите опива и създава гъделичкащи чувствени удоволствия. В този смисъл техен патрон може да бъде логотетът Ролан Бард, а още по-добре - софистът Горгий. Вторият успял да направи впечатляваща кариера в Древна Елада с тройния си черен скептицизъм: „нищо не съществува, и да съществуваше, нямаше да можем да го познаем, и да можехме да го познаем – нямаше да можем да го изкажем“! При отсъствието на съдържание, остава формата, фразата, сладостта на думата. Водени от подобно верую, литераторите също се налагат в (столичното) публично пространство като учители по риторика и изящна (поне в очите на мнозина) словесност.

Освен тези две школи, към хора на заклеймяването на летните протести трябва да добавим и деконструкторите-пролетари от интелигентски тип, макар че те отричат високата художествена форма като буржоазен предразсъдък и наблягат повече на повторението на посланието си и високите децибели. За немалките усилия на медиите-бухалки в подкрепа на трите гореспоменати групи няма нужда и да се говори – тя е колкото ясна, толкова и отвратителна.


Структурен анализ на творбите (по Бахтин)

Като се абстрахираме от различната художествена форма, съдържанието на произведенията може да бъде сведено до следните семпли послания, които строго погледнато са или логически парадокси или самоопровержения:

Моралният протест не може да е политически, тъй като политиката е мръсна работа. Има ли един протест политически искания, той губи моралната си страна. Моралният човек стои извън политиката, винаги е в нейна опозиция. Твърдението е самоопровержение, защото завършва с морално послание за правилно политическо поведение: трябва да не се участва или пък да се протестира срещу всичко политическо. Освен че се самоопровергава, твърдението е и погрешно – неучастието или тоталното отхвърляне на политическото са еднакво безмислени начини на поведение;
Протест с морален характер могат да правят само хора, които са изрядно морални във всяко едно отношение и в миналото и за в бъдеще: Това, че си изпълнил моралното си задължение и си застанал зад оправдана позиция нито е индулгенция за минали, нито за бъдещи прегрешения. По същата логика, фактът, че не си бил винаги на морално оправдана позиция не означава, че имаш извинение никога да не заемаш такава. Подобни нелепи и парадоксални твърдения следват от втория постулат на апокалиптично-литературните морални съдници и поради това той просто трябва да бъде отхвърлен;

Протестът не може да има морален характер, защото днес на власт пак ще бъде Борисов, който самият е еманация на модела „Кой“: Много важен аргумент, от който следва, че човек трябва да излезе на протест, само ако е сигурен, че неговата партия или някоя нова след това ще дойде на власт?! Фактът, че Борисов е паднал от власт, че е минал през два нови избора, че твърди, че си е взел поуки – нямат никакво значение. Презумпцията е, че той е в същността си бандит и престъпник, който не подлежи на реформа и който не се влияе от исканията на хората и техните нагласи. От аргументa следва, че докато в страната няма мнозинство извън ГЕРБ, БСП, ДПС, ББЦ и т.н. – няма никакъв смисъл и полза от гражданска активност. Само се подпомага смяната на една партия с друга. Така че, „Божието – Богу, Кесарьовото – Кесарю“: грижете се за собствената си душа и внимавайте да не се цапате с политика;

Между ГЕРБ и ДПС, между Борисов и Пеевски няма морално-релевантни разлики. Фактът, че на два поредни избора над милион души гласуват за Борисов (след като е бил свален от власт), няма значение. Фактът, че Пеевски не зависи от избирателите, а те зависят от него – няма значение. Да, страната трябва да се управлява, да – демокрацията е дала на Борисов най-голяма отговорност за това. Но той няма морално право да управлява въпреки демократичния вот?! И то не, защото е извършил нещо особено проблематично в последната година и половина, а заради първия му мандат и опасността да повтори проблемите от него: Вярното във всички подобни разсъждения е, че обществото трябва да следи много внимателно как Борисов и новата коалиция ще упражняват властта. Напълно погрешно, обаче, е да му се отрича морално-политическо право (легитимност) да управлява. Това право той е получил в редовна демократична надпревара и преди да го е загубил (с назначение подобно на Пеевски или нещо такова), всички граждани са длъжни да му го признаят;

По-добре е да управляват ГЕРБ, БСП и ДПС без реформаторите, защото при една коалиция ГЕРБ-РБ последните ще загубят моралната си чистота: Това е особено парадоксално твърдение: по-добре е да имаме по дефиниция по-лошо управление, но да е по-чиста опозицията. Нека да си запазим опозицията за по-добри времена, защото сега задачите са тежки и ако влезе във властта, ще се изцапа. Да, това може да мине и за (нескопосана) загриженост  за бъдещето на РБ като партия (макар, че партия се става в управлението на страната). Но да се представя за „морален“ аргумент е леко преувеличено. Нищо, все пак върши работа за кратки театрални скечове и многодумни интервюта.

Искрено съжалявам, ако съм развалил естетическото удоволствие от конкурса по заклеймяване с твърде взискателен анализ на съдържанието на посланията. Но едно е просто да развалиш естетическото преживяване, друго е като Платон да искаш хората на изкуството да бъдат изгонени от идеалната държава. Това в никакъв случай не бива да се допуска.

събота, 18 октомври 2014 г.

Защо коалицията не е в Семейния кодекс

http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/10/18/2402633_zashto_koaliciiata_ne_e_v_semeiniia_kodeks/



18 октомври 2014 г.
Ако човек следи отразяването на преговорите за съставяне на ново правителство в медиите, ще остане с впечатление, че става дума за поредица от сгледи на сватовници.

Дотук разбираме, че между ГЕРБ и БСП има известна родова вражда (повече за пред хората, отколкото истинска). Въпреки атрактивността на зестрите и сходството в характерите, до сделка логично не се стигна. Брак с ДПС би скандализирал обществото и здравните служби, но ентусиазирано се обсъждат възможности за конкубинат или по-инцидентни извън-брачни връзки в модерен стил. По отношение на РБ и ГЕРБ, медиите с радост се фокусираха на несходството в характерите и побързаха да обявят връзката за обречена, въпреки съвпадението на жизнените им планове и приемливостта на зестрите. Патриотите вече бяха медийно калесани за шафери. Бареков сам също се записа за шафер, но от време на време му се напомня , че е неудобен като извънбрачно дете на ДПС и БСП. А пък каква ще е тази сватба без пушка, та заради това и с ловната дружинка на Първанов ще се водят разговори, които ще бъдат обект на засилен медиен интерес.

От гледна точка на политиката, обаче, нещата не изглеждат толкова логично и стройно подредени. Ето няколко аномалии:

1) Не може несходство в характерите да бъде причина за провал на коалиционни преговори. Не може да кажеш, че програмите ти съвпадат на 95%, и това да няма решаващо значение за крайното решение. Партиите са пратени в парламента да представляват интереси на хора по начин, разписан в програмите им. Егото и характерът са важни, но все пак второстепенни;

2) Докато за един брак е решаващо дали подписваш с една или с пет персони, в коалиционната политика това не е водещо съображение и не създава притеснения за многоженство. Важното е всички ангажирани да са готови в нужния момент да си поставят подписа, с което да подкрепят общото правителство. В крайна сметка всяка една партия е коалиция от личности, които би трябвало да имат собствени глави и способност да вземат собствени решения. Това, че една партия е формално самостоятелна, не я прави задължително по-стабилна от друга формация, която е коалиция от пет субекта. Волен Сидеров, половината парламентарна група на който се е случвало да му избяга, може да бъде призован за свидетел по темата;

3) В живота браковете между полицай-уставняк и разсеян интелектуалец са рядкост и мнозина не биха ги препоръчали. В политиката подобни съображения са решително второстепенни. Една партия може да действа дисциплинирано като войник, да следва неотклонно лидера си, да не изнася вътрешните си противоречия на показ. Друга може да има пет лидера, които не винаги говорят на един глас, но по-важните въпроси все пак успяват да запазят единство. Да, втората партия ще създаде известни неудобства в някои моменти. Но трябва да се има предвид, че и казармената дисциплина има своите неудобства: води до обезличаване на депутатите, трудности да им се запомнят имената, а понякога дори до овчедушно следване на лидера. А съществуват и следните зависимости: колкото по-мълчаливи са депутатите, толкова по-приказлив им е лидерът; колкото по-малко те си противоречат, толкова повече той сам си противоречи. Това са първият и вторият термо-политически закони за запазването на количеството горещ въздух в системата;

4) В междуличностните отношения е хубаво връзките да приключват, като бившите партньори си останат приятели. В този смисъл, разбираемо е ГЕРБ и ДПС да се стремят към цивилизовано отношение и никой не иска от тях персонален и партиен реваншизъм, скандали, съдебен и прокурорски произвол срещу опозиционната партия. Напротив, исканията за съдебна реформа целят да се изключат по принцип такива възможности, да се осигури отговорно и законосъобразно поведение на магистратите.

Същевременно, обаче, запазването на цивилизовани отношения не бива да се разбира като чадър срещу разследване на евентуални нередности или престъпления, политическа индулгенция или замитане на следите от историята с КТБ под килима. Вярно е, че персоната на Пеевски не може да бъде превръщана в прицел за политическа атака в коалиционни договорености: политиката не бива да се персонализира. Но, проблемът е, че ДПС се е превърнала в корпоративна мрежа, в която всеки един от господата Доган, Местан, Пеевски, Цонев (а доскоро и Василев) имат своето важно място и тежест. Ние не знаем детайлите на техните отношения, но за всички е ясно, че подобно политико-медийно-корпоративно срастване е опасно. Политическият инструмент за това е оставането на образуванието в опозиция в реални граници, без скрити конкубинати и извънбрчни забежки. И ГЕРБ, и РБ, мисля, разбират важността на този проблем.

5) Етническият мир определено се засилва с междуетнически бракове и връзки. Но, това не може да прерастне в политически аргумент, че ДПС винаги трябва да е в управляваща коалиция. Тук има един чувствителен, но принципен елемент. За съжаление мнозина са готови да се съгласят с изключването на ДПС от властта по етнически причини: а това е политически, и морално погрешно. ДПС представлява българските турци и с това допринася съществено за политическия модел на страната. Това, което е проблематично в ДПС, е корпоративната й тъмна страна, както и прекалената употреба на патронажни практики за дисциплиране на електората. (За купуването на гласове е излишно да се говори – там нещата са ясни.) Изолацията на ДПС от властта в 43-то НС не трябва да има за цел да маргинализира или дискриминира определени етноси, а просто да даде въможност на тази партия да се справи с очевидните проблеми, които има.

И в една евентуална управленска коалиция, на ГЕРБ и РБ ще се падне най-голямата отговорност да намерят точния баланс в това отношение.

Като се абстрахираме от семейно-брачната метафорика, политическата реалност лъсва в оголен вид. Възможностите са основно две: за дясно-центристко управление между ГЕРБ-РБ-ПФ (с подкрепа на други партии по определени въпроси) или нови избори. Странни, широко-големи, скрити, екстравагантни и екзотични други варианти са също математически и физически възможни. Те дори биха могли да се опишат в брачно-любовна терминология.


Но политическата логиката не може да бъде насилвана до безкрай: тя си взема реванш, като превръща представлението в шумен фарс. Така че не бързайте да се радвате, ако чуете сватбарска пукотевица.

сряда, 15 октомври 2014 г.

В превод на български: какво всъщност ни казват политиците

http://clubz.bg/9295-v_prevod_na_bylgarski

15 октомври


Подкрепяме безусловно правителство на малцинството, за да не се включат националистите“ = Не искаме дясноцентристка коалиция с участие на РБ, защото тогава шансът реално да сме извън властта е най-голям. Както не искаме и да се разследват Пеевски-Василев и цялата история КТБ.
„Внасяме закон, който да разкрие банковата тайна в КТБ и ролята на цялото задкулисие в нея“ = Внимавайте какво правите! Ако не действате колегиално и дискретно, ще ви повлечем и вас с нас! Ние вече сме взели мерки да заметем следите си в КТБ, а вие сигурни ли сте, че сте го направили?
„Няма да правим правителство на малцинството“= Ако направя скрита коалиция с ДПС, ще се самоубия политически.
„Искам да стана министър- председател! Кой да стане, Радан ли? В цяла Европа е така.“ = Имам нужда да се препотвърдя като лидер. Падането от власт през февруари 2013 г. и цялата кампания срещу мен от машината на Пеевски безспорно накърниха образа ми на лидер. Премиерството е шанс да се върна и да подготвя президентската си кандидатура.
„Не искаме Бойко Борисов да е премиер, Цветанов – вътрешен министър, а Цецка Цачева – председател на НС.“ = Няма да сме безгласна буква в една коалиция, ще поставяме условия, ще сме неудобен партньор. Влизаме твърдо в преговорите, за да си осигурим най-големи отстъпки.
„Ще водим преговори с всички партии“ = Няма да се оставя РБ да ме изнудва. Ще си държа всички врати отворени до последно, за да мога да преговарям с РБ от силна позиция.
„Ще изпратим делегация да води преговорите“ = Имаме нужда от още време, за да проведем и завършим истинските коалиционни преговори. А и с тези делегации ще добием представа за областите, където можем да разчитаме на по-широка подкрепа.
„Избирам да остана евродепутат“ = Групата ми вече е спазарена от ГЕРБ, тъй че в НС само ще бера срам от покупко-продажбата. А и еврозаплатата си я бива. Жената до мен идва с мен.
„Ние защитаваме евроатлантическата позиция на страната“ = Ако ни изолирате при коалиция ГЕРБ-РБ-ПФ, ще използваме етническата карта. Не пипайте Пеевски!
„Разговорът за личности беше грешка.“ = Кандидатурата на Борисов за премиер е приемлива и разбираема за мнозинството от хората в страната. Заставайки твърдо срещу нея, рискуваме да се маргинализираме и да изглеждаме капризни и несериозни. Затова, с риск да разсърдим някои от най-страстните си привърженици, ще се фокусираме върху политики. Те ще ни позиционират достатъчно добре в коалиционните преговори, като оставят възможности за договаряне на големи отстъпки и дори прекратяване на преговорите.
„Ще искаме нашите избиратели да отговорят на два въпроса на референдум: искаме ли коалиция; ако „да“, то с кого?“ = Не зная какво да правя в ситуацията, не знам дори, че референдум с открити въпроси е безсмислен, но искам да засиля подкрепата си за коалиция с ГЕРБ и да заплаша останалите си коалиционни партньори, че мога в краен случай да действам сама. 
„Засега ще сме опозиция, защото имаме много разминавания в приоритетите с ГЕРБ. Поели сме ангажименти към избирателите, от които не можем да отстъпим – това са нашите червени линии“ = За БСП ще е по-изгодно да е опозиция. Шансът съвсем да загубим доверие от връзка с ГЕРБ е огромен. Освен, разбира се, ако не получим толкова големи отстъпки от ГЕРБ, че да не можем да откажем. Но това е малко вероятно.
„Имаме общи позиции по четири приоритета, а различия по осем. БСП има червени линии, с които не можем да се съгласим“ = Преговорите започнаха добре. Сега социалистите са на ход да отстъпят. Но дори и да не отстъпят, вратата трябва да изглежда отворена към тях, за да е по-силен натискът върху РБ.
„Няма да правя правосъдна реформа!“ = РБ няма да диктуват политиките на евентуално коалиционно управление. А и Цацаров сега ще играе с нас, поне до момента, в който не тръгна (ако изобщо тръгна) срещу Пеевски. Пък може би и тогава можем да договорим нещо?! Но засега това е много опасно. По принцип не искам да управлявам с РБ, но просто няма друга легитимна алтернатива, особено ако БСП не искат да си сложат главата в торбата като младши партньор.
„Искаме международен одит на КТБ, който да предложи решение“ = Търсим начин да спасим банката и да не се конфронтираме с ДПС.
„Без правосъдна реформа няма коалиция“ = В крайна сметка може да отидем на избори, особено ако стане ясно, че Борисов предпочита да пази Пеевски-Цацаров и да не се конфронтира с ДПС. Нашият резултат ще нарасне, макар че има голям шанс парламентът да е още по-лош, с повече националпопулисти в него.
„Бисеров ми вадеше зъбите, Радан иска да ми чупи ръцете“ = Ами, добре, ще отидем на избори. Ха да видим, кой ще мигне пръв! И не си мислете, че резултатът ви ще нарастне, защото с всички сили ще изкарваме вас виновни за провала на преговорите. Пеевски и ДПС ще помагат доброволно.
„Едни нови избори са най-лошият вариант за страната“ = Едни нови избори са най-лошият вариант за страната.
  
И т.н., т.н.
Въпросът е, че водени от реторика, тясно-партийни, а и някои направо нелегитимни интереси, основните политически партии правят така, че всъщност да не останат други варианти. Каквото и да стане, обаче,отговорността за евентуален провал принадлежи по право най-вече на ГЕРБ: те са най-голямата партия, те диктуват темпото, те формулират възможните компромиси и избират между тях. Партиите могат да имат различни възгледи за данъчна политика, могат да имат разлики във вижданията си за реформа на съдебната власт. Но не могат да имат като (скрит) приоритет запазване на достлука с ДПС на цената на чадър върху Пеевски и други спорни фигури; запазването на договорени спорни проекти и политики; замазването на аферата КТБ с всичките й политико-икономически разклонения. Ако това е, което мотивира коалиционното поведение на една партия, тя самата е проблем за страната.

неделя, 12 октомври 2014 г.

Из "Сборник задачи за подготовка на петата колона" (МГУ/ГРУ, Москва, 2014 г.)

12 октомври 2014 г.

 Открийте скандалното твърдение:
 1) България е троянски кон на Русия.
2) През юли падна лоялното правителство на Москва в България.
3) Русия е държава с агресивен и националистически режим.
4) България отново предава Русия под натиск на ЕС.

 Открийте вярното твърдение:
1) Кокошката не е птица.
2) България не е чужбина.
3) Президентът Плевнелиев трябва бъде импийчнат.
4) Южен поток не е морски газопровод и не е извън юрисдикцията на ЕС.

 Открийте предателя:
1) Ръкомахащ социолог.
2) Мустакат футболен бос.
3) Президент.
4) Волгин.

Един верен отговор - има потенциал; два верни отговора - напреднал; три верни отговора - подсказвали са другарите Шаренкова и приближени политолози.


вторник, 7 октомври 2014 г.

Коалиции и правителства на малцинствата - четири варианта и половина

http://www.dnevnik.bg/izbori2014/2014/10/07/2395435_koalicii_i_pravitelstva_na_malcinstvata_-_chetiri/

7 октомври 2014 г.

Правителство трябва да има. Нови избори само ще отложат проблемите с три месеца и повече, които може да се окажат ако не фатални, то много тежки. Резултатът им със сигурност ще е по-лош за страната и по-добър за национал-популистките партии.

Правителствените формати могат да бъдат от два типа. Първо – дясноцентристки, с ядро от ГЕРБ и РБ и подкрепа от ПФ и други, може би АБВ. Това е формат, който обществото би приело, макар и без особен ентусиазъм. Той обаче изглежда не е приемлив за партийните ръководства на изброените формации. Второ – вариант ГЕРБ - ДПС, с възможна подкрепа/участие на БСП, отворен към АБВ (и дори ББЦ). Откритият партньор в коалицията тук ще е БСП или АБВ, а важният помагач – ДПС. Ръководствата на партиите искат такава управленска формула, докато обществото по-трудно би я приело.

Проблемът с формирането на коалиция не е само във фрагментираността на НС:

В крайна сметка парламентарното управление и пропорционалната избирателна система често водят до такива ситуации, познати на много места в Европа. Това, което се случи на изборите, е, че традиционният балансьор при сформиране на коалиции – ДПС – стана неприемлив за останалите. Това – наред с електоралния срив на БСП и доброто представяне на РБ – са реално измеримите резултати на антиправителствените протести, започнали от лятото на 2013 г. ДПС реши да се затвори вътрешно, да се консолидира, да не предприеме никакви вътрешни промени – включително Делян Пеевски поведе две листи на движението. Всичко това доведе до силни обществени очаквания за политическа изолация на ДПС. Друг фактор, който прави ситуацията трудна, е инженерният характер на някои от малките формации като ББЦ, както и национал-популизма на "Атака" и ПФ, който ги вкарва в особена ниша. В този контекст РБ се налага като алтернативен балансьор.

Следизборната говорилня показа едно: ГЕРБ не искат да се обвързват с РБ, защото това ще е най-ограничаващият вариант за тях. Затова Борисов се опитва да дискредитира самата идея за управление с РБ – да ги направи да изглеждат капризни, разединени, арогантни. Което не е трудно: РБ с ентусиазъм се включи в упражнението, фокусирайки се върху второстепенен въпрос като този кой ще е министър председател. С това РБ прави две неща: тласка нещата към управление ГЕРБ – ДПС; както и подрива собствената си преговорна позиция в евентуални разговори с ГЕРБ за съставяне на правителство.

Четири варианта и половина:

1. Открита коалиция ГЕРБ - РБ - ПФ (126 места*): Силните страни на този вариант са възможностите за ясно разписване на коалиционно споразумение и голямото сходство на програмите на партиите. Това е вариантът, който има най-голям шанс да държи ДПС извън властта, както и да разследва дейността на държавни органи и частни лица, свързани с аферата КТБ, участието на г-н Пеевски в управлението и т.н. Слабост на този вариант е, че трябва да разчита на национал-популистка формация като ПФ. Тази формация е продукт на телевизията, която роди "Атака" и има за член партия, която беше допреди два месеца с Бареков. Друга слабост на този вариант е, че част от ръководството, а и някаква част от електората на РБ биха се чувствали неудобно в коалиция с Борисов, дори тя да е стъпила на принципни и ясни споразумения. Дали подобни неразположения биха поставили под въпрос целостта на РБ към момента е неясно.

2. Правителство на малцинство ГЕРБ - РБ (107 места): Този вариант отново ще разчита на подкрепа от ПФ, но патриотите няма да са експлицитна част от управлението. Това решение трябва да разчита и на тематична подкрепа от други партии, включително ДПС. Освен, че е по-нестабилно, то отваря възможност за интегриране на ДПС в управлението, за замитане на следите в КТБ и пр. Добрата страна на решението е по-голямата дистанция, която дава спрямо националистите. Като цяло обаче едва ли си струва да се жертва стабилност за евентуална репутационна полза от по-голяма дистанция спрямо ПФ, така че този вариант е по-скоро вариация на първия.

3. Правителство на малцинството на ГЕРБ (84 места): Този вариант е на практика коалиция ГЕРБ - ДПС. Това ще е стабилен вариант като места, но нестабилен като легитимност. Първоначално скритата коалиция ГЕРБ - ДПС може да бъде облечена в подкрепа на други партии, включително ПФ, БСП, АБВ, ББЦ. Това е и най-неясният като ангажименти към обществото вариант. Едно е сигурно – той би се реализирал най-вероятно за да се "спаси" КТБ по начин, по който хората да не разберат за греховете на кого точно плащат.

4. Голяма коалиция ГЕРБ - БСП (123 места): Малко вероятен вариант, при който БСП поема вината за нов провал, а отново важен партньор, даващ подкрепа, е ДПС. Такава коалиция би била също удобен начин за ДПС да защити интересите си. БСП би получило някакви концесии – като вдигане на определени социални плащания например, но би трябвало да се откаже от ключови искания като "Белене", "Южен поток", отмяна на плоския данък и пр. ДПС би получило имунитет за кадрите си – с г-н Пеевски начело – запазване на статуквото в съдебната власт, привилегирован достъп до еврофондовите и т.н. ГЕРБ ще получи министърпредседателски пост за Борисов;

4 и половина. Програмно правителство: Този вариант би бил нещо като правителство "Беров". Изисква разпознаваема, експертна фигура за премиер и обвързване на партии за определен срок от време да го подкрепят за изпълнение на определени цели. Предимството на този вариант е, че оставя на партиите възможност за по-слаба идентификация с управлението: при евентуален провал поне теоретично щетите за тях ще са по-малки. Слабостта му е също точно в това – по-слабата подкрепа, която партиите му дават, по-малката вероятност да се ангажира със сериозни реформи. Това е нещо като служебен кабинет с по-дълъг мандат и при действащ парламент. РБ може би се надяват, че ако ГЕРБ се провали при първия мандат, те биха могли да реализират програмно правителство, ако президентът им даде на тях на трети тур инициативата. Това е много слабо вероятно и изглежда като опортюнизъм, обаче, особено ако РБ тръгнат да провалят други варианти с тази цел. Ако нещо такова се реализира, най-вероятно би било това да се случи на първи тур от ГЕРБ. Програмното правителство е половин вариант, защото то попада в някои от предходните като парламентарна подкрепа, която предполага. Просто членовете му и министър-председателят не са тясно обвързани с партии.

Като цяло

всички варианти са доста екзотични и не предполагат нито особена популярност, нито стабилност

достатъчна за пълен мандат. Повечето партии биха предпочели да са в опозиция и да максимизират шансовете си при следващите избори, които така или иначе се очакват в рамките на две години. Малките партии и РБ могат да заложат на логиката "нека ГЕРБ и ДПС да изконсумират негативите от едно трудно управление. Ние ще стоим в опозиция, изчаквайки срутването на рейтинга на ГЕРБ, което изглежда неизбежно в ситуацията". Въпреки,че звучи логично, тази позиция е нож с две остриета: на първо място, тя трябва да калкулира и отговорността за пасивите за страната от оставането на ДПС на власт. Нещо повече, партии като РБ трябва да докажат, че могат да имат позитивен принос в управлението и в трудна ситуация – едно неаргументирано отстъпване в настоящия момент би накарало много хора да не ги приемат сериозно.

Най-важното в настоящата ситуация обаче е

да се отстояват процедурите и институциите, да не се подрива доверието в самата парламентарна демокрация

В крайна сметка сложните парламенти не са толкова рядко срещана ситуация. ГЕРБ - като най-голямата партия - има особена отговорност да търси коалиции около ясно разписани политики, а не около празни чекове за парламентарна подкрепа, които впоследствие да направят всякакви договорки възможни. Предизборната кампания максимално замъгли позициите на партиите по ключови политически въпроси като КТБ, бюджетната актуализация, "Южен поток" и т.н. Всеки управленски формат – бил той коалиционен или малцинствен – трябва да стъпи върху ясни ангажименти поне по следните теми:

- Ще се строи ли (и при какви условия) "Южен поток"?
- Как ще се ребалансира енергетиката, за да се компенсират натрупаните дефицити?
- Какво ще се прави с КТБ – несъстоятелност или "спасяване" на банката?
- Ще има ли сериозно парламентарно разследване на аферата КТБ, ролята на народната банка и прокуратурата в нея, ролята на господата Пеевски и Василев?
- Каква актуализация на бюджета е необходима?
- Реформи в здравеопазването?
- Реформи в образованието?
- Реформи в пенсионното осигуряване?
- Реформи за деполитизация на администрацията и съдебната система?

По принцип тези съдържателни въпроси трябва да бъдат водещи: при приемливи отговори на тях партиите би трябвало да могат да се договорят за хората, които ще ги реализират и носят отговорност за това.

 * Комбинациите са изчислени по предварителните данни за мандати - ГЕРБ - 84, БСП - 39, ДПС - 38, РБ - 23, ПФ - 19, ББЦ - 15, "Атака" - 11, АБВ - 11.

петък, 3 октомври 2014 г.

Най-важните избори за десетилетие напред

http://www.dnevnik.bg/izbori2014/2014/10/03/2392916_nai-vajnite_izbori_za_desetiletie_napred/

3 октомври 2014 г.

На фона на една кампания под сурдинка, футболни геройства срещу извънземни и трагедия с взривен склад за бракувани боеприпаси, България се отправя към избори, които ще предопределят съдбата й за поне десетилетие напред. Трудно е човек да се фокусира върху политиката, когато толкова фактори – съзнателно и несъзнателно – го отклоняват и направо отблъскват от нея. Въпреки това клишето, че "всичко е в твоите ръце", е сега по-вярно от когато и да било. Всеки глас ще е от значение. Тези избори по същество са тест за това дали страната може да се управлява – индиректно те са тест за интелигентност и на политици, и на граждани.

Изборът е между следното:

- Стабилно управление за по-продължителен период или временно "решение", което трябва да се преразглежда напролет или след година. Нови избори в кратък период от време биха били сами по себе си проблем, биха отложили отново реформи и важни решения. Тройна, четворна или петорна коалиция, както и "голяма" коалиция биха били времянки, подготовка на партиите за нови избори;

- Коалиции, които биха имали първоначална легитимност или такива, които биха били спорни от самото начало. Най-чистият вариант е дясно-центристко мнозинство – ГЕРБ и РБ. Добавянето на партии към този формат само би отслабило коалицията: НФСБ би привнесло неясен национализъм и опортюнизъм, АБВ – защита на останките от Първановия голям шлем. Широка коалиция – ГЕРБ и БСП – би била чудесно извинение за нищоправене и палиативи, както и официален отказ на двете партии от програмите им. Допускането (открито или прикрито) на ДПС или "Атака" в една широка коалиция би я лишило от легитимност от първия ден. Основният проблем, обаче е, че всяка по-широка коалиция би била всъщност инкорпориране на ДПС в управленския формат. И БСП, и ГЕРБ имат своите връзки с движението и една коалиция между първите две партии всъщност би била билет за властта и на ДПС;

- Стандартна политическа логика или политически експериментализъм. Да вкараш шест, седем или осем партии в парламента е политически експеримент с неясни последици. Още повече да гласуваш за партии, за които не знаеш нищо, или поне нищо позитивно – ББЦ, НФСБ, АБВ и т.н. Какво знаем за подобни формации, всъщност? Основното е, че са пригодни за всякакви коалиции, а в случая с Барековата формация се знаят и други неща, които не облекчават ситуацията;

- Реформа на политическите партии или продължаване на статуквото. Парламентарната логика предполага, че когато една партия се провали в управлението, тя трябва да е в опозиция. Този период й позволява да преосмисли поведението, да се реформира, да предложи нови лица и политики. Всяка широка, голяма и пр. коалиция ще е вкарване във властта на партиите, провалили се чрез мандата на Орешарски;

- Пеевски във властта или Пеевски извън нея: Ясно е, че широките формати са формати, в които може да влезе и Пеевски, заедно с корпоративния си антураж.

- Разследване на аферата КТБ или нейното замитане под килима: Единствено реформаторите биха настоявали за сериозно разследване и изясняване на аферата КТБ. Реализирането на широка коалиция би било ясен сигнал, че каквото и да стане с банката, няма да разберем кой за какво е виновен.

- Ясна оценка за ролята на прокуратурата в политическия живот или запазване на статуквото: Всеки "широк" формат би довел до инкорпорирането на г-н Цацаров в него, най-вече през ДПС. Ако ДПС, БСП и партньори са вътре, ролята на прокуратурата в политическия ни живот ще си остане същата;

- Ясна европейска идентичност или национал-популизъм и дори крипто-путинизъм: Една голяма коалиция ГЕРБ –БСП би реабилитирала про-путинистката позиция на БСП от последната година и би затвърдила имиджа на страната като проблематичен член на ЕС от вида "троянски кон". Сходен ефект би имало участие на АБВ, а пък включването на НФСБ би дало сигнал, че национал-популизмът трайно се намества в управлението на страната.

Списъкът може да бъде продължен, но може и да бъде сведен до едно твърдение: фрагментацията на парламента, вкарването в управлението на провалени, популистки и екзотични партии, ще доведе до запазване на статуквото. А статуквото е липса на управленски капацитет и невъзможност за справяне дори с неотложни кризи като КТБ и срива в енергетиката, например.

Власт и авторитет

Изборите ще са тест за интелигентност, показващ доколко гражданите разбират смисъла на политическата власт. Властта може да бъде насилието и произвола на по-силния, но тя може да бъде и живото-спасяващото решение на лекаря, умният проект, увеличаващ общото благосъстояние, координацията на движението от регулировчика и т.н. Властта може да бъде авторитарен произвол, но може и трябва да бъде авторитет, помагащ ни да вземаме по-добри решения от тези, които бихме взели сами без негова помощ. Изобщо не е необходимо силна ръка и авторитризъм за власт-авторитет: всяка добре-управлявана демокрация го доказва. В един все по-сложен свят нуждата от власт-авторитет е неизбежна: действията на хората трябва да бъдат регулирани, координирани, за да се избягват вездесъщите проблеми на колективното действие, при които, водени от тясно разбиране за собствения интерес, правим глупости като общество.

В теорията на игрите тези проблеми са известни отдавна: от дилемата на затворника, до гратисчийството и злоупотребата с публични блага.

Въпросът, който настоящите избори поставят, е дали България може да се управлява авторитетно. Българинът е доказал, че може да използва гласуването наказателно – да накаже тези, които счита за управляващи корумпирано и произволно. Част от наказанието е свалянето от власт на провалили се партии, което е безспорно оздравително. Другата част от наказателните операции срещу политиците у нас, обаче, е изпращането в парламента на партии, чиято цел не е да управляват, а да действат като шамар и унижение за тях. А това вече надали е оздравително. Атака, ББЦ, РЗС са такива проекти, чиято задача е да развенчаят останалите, да ги лишат от авторитет и евентуално да ги свалят от властовия подиум.

Рискът на тези избори е в парламента да влязат толкова много наказателни отряди, че да се обезсмисли всяка авторитетна власт. Всеки управленски формат би бил поначало унизен, принизен и загубил легитимност, поради необходимостта да разчита на някои от деконструкторите на властта.

В този фундаментален смисъл, предстоящите избори са тест за управляемостта на страната. Доколко – като политическа общност – използваме политика за създаването на авторитетна власт, способна да разрешава проблеми, и доколко я използваме като инструмент за наказание и принизяване на политици. Когато всички политици са принизени и оскърбени, суверенът – хората – всъщност са се провалили на доста елементарен тест за интелигентност, признали са собственото си безсилие и неспособност.

Тези въпроси са моето предложение за деня за размисъл. Всеки глас ще е от значение.

сряда, 1 октомври 2014 г.

Смисълът на гласуването

http://clubz.bg/8720-smisylyt_na_glasuvaneto


1 октомври 2014г.

Отлагане на решаването на тежките проблеми: Кампанията е бледа, защото основните проблеми бяха съзнателно отложени за решаване след изборите. По казуса "КТБ" двете най-големи партии са уклончиви, като ГЕРБ е в най-обтекаема позиция. В крайна сметка, всяко едно решение остава на масата - от фалит до спасяване на банката. Ситуацията в енергетиката е сходна. Най-естествената мярка - умерено увеличение на цената на тока - ще се вземе най-вероятно от ДКЕВР преди изборите. Реалният план за балансиране на системата, евентуалното предоговаряне на дългосрочни договори, решенията по "Белене" и пр. - остават за след изборите, като отново са възможни почти всички варианти. Бюджетът на държавата за тази и следващата година остава една голяма питанка: някакъв отговор започва да дава служебното правителство, но той не обвързва политически никого след изборите;

 Ситуационни коалиции: Какъвто и да е резултатът от вота, най-вероятно ще имаме коалиция, която ще се договаря ad hoc в последния момент. Трите най-големи партии, плюс ББЦ, АБВ (а защо не патриотите и "Атака") могат да се коалират с абсолютно всеки. Разбира се, за да спасят България, макар че ситуацията трябва да е наистина отчайваща, за да се нуждае някой от повечето от тези "спасители". Възможността за всякакви следизборни коалиции прави програмите на партиите въпрос на декорация. Затова някои - като ББЦ - започнаха да пишат неща в тях, просто за да обърнат вниманието към себе си. Вместо да сложиш разголена дама на първа страница, изписваш с големи букви 1 млн. работни места: притегателният ефект е сходен, според маркетолозите. Други нарекоха подхода "метафора", имайки предвид сигурно "хипербола"; Малка вероятност от ясно разписани следизборни споразумения: Тъй като ще има голям - и оправдан - натиск за бързо сформиране на кабинет, едва ли ще има време за следизборно договаряне на ясни политики между коалиционните партньори. Така върху мъглата на програмите ще се разстеле и още по-гъстата мъгла на коалиционното споразумение: партиите ще бъдат с доста развързани ръце при вземането на решения;

 Плява остава при зърното: Ако надеждата е била кампанията да отсее политическата плява от сериозните партии, програми и политици, резултатът е спорен. Очевидно инженерни проекти - проекции на корпоративни интереси - продължават да се "състезават", да насищат ефира с циркаджилъци и манипулации. Партиите, които претендират за сериозност, не си изработиха инструменти за ясно разграничаване от инженерната продукция. Напротив, повечето не изключват коалиции с тях. Това е не само жалко, но и опасно. Размива политическия процес, унищожава всякакво доверие в него; Кампания на инерцията: Повечето партии залагат на инерционни процеси, които да ги изведат до място в новия парламент. ГЕРБ разчита на махалото към дясното. БСП - на адаптивността и устойчивостта на твърдия си електорат. На този фон само инженерната фауна показва признаци на възможност за самостоятелно задвижване, особено при наличие на финансов ресурс. Както и РБ, който кипи от вътрешен живот: доколко тази вътрешна мобилност се изразява в измеримо движение във физическото пространство ще стане ясно след 5-и октомври. Всички тези констатации са сравнително ясни.
Въпреки това, тези избори не са безсмислени. Напротив, това са може би най-значимите избори от много време насам. Ясно е, че политическите партии не успяха да минат през особено стойностен процес на "катарзис": надеждата е по-скоро в отношението на избирателите към тях.

Тук има позитиви:

 - Няма "спасител" от героичен мащаб, всяко решение, на когото да се приема безкритично. Да, ГЕРБ ще е първата партия, но това не е ГЕРБ от 2009 г. Борисов няма да може да си позволи лукса на първия си мандат - от МВР-екшъните и подслушването до конкубината с Пеевски-Василевия политико-корпоративен джоинт-венчър (или по-скоро алъш-вериш). Ако тръгне по този път, вместо в 2009 г., ГЕРБ бързо ще се окаже в 2013 г.;

-БСП е на сериозен кръстопът: тя може да стане нишова партия на пенсионерите в България или да се реформира в по-модерна левица. Засега избира първото, което ще остави много леви хора в търсене на нещо различно в ляво. Може би е време тези леви - и нови и не толкова нови - да се опитат да организират нещо наистина смислено като партиен проект, било вътре или извън БСП. Нещо, което да не е просто соц-носталгия + крипто-путинизъм + увеличение на пенсиите; - РБ се налага като формация от нов тип, при която циментът е в мъдростта и търпимостта на симпатизантите и електората (поне огромната им част). Пропорциите в това отношение в ръководството са различни, но надеждата е, че един процес на рефлективно балансиране (reflective equilibrium) ще примири ръководство с електорат, ще утвърди Блока като стимул за реформаторство в управлението;

- ДПС остава като лакмус за проблемите в партийната система. Тестът е доколко партията ще бъде инкорпорирана в следващото управление, така че да се заметат следите на Пеевски-Василевия захват на държавата и той да бъде продължен под нови форми.

 Така че смисълът от гласуване е много голям. Изборите няма да ни вкарат в обетованата земя, но негласуването, апатията, деполитизацията и оставянето на инерцията ще ни отдалечат - може би с десетилетията - от нея.