понеделник, 22 юли 2024 г.
събота, 16 октомври 2021 г.
Даниел Смилов: Увеличават се либерално-демократичните партии (Bgnes)
„Дълго време Радев беше безалтернативен, нямаше друг кандидат. Сега нещата са по-различни. Последните социологически проучвания показват, че състезание ще има. Трима са основните кандидати – Румен Радев, който има голяма преднина, но след него са проф. Анастас Герджиков и Лозан Панов, които също имат своите шансове. Кампанията ще реши дали ще стигнем до втори тур. Веднъж стигне ли се до него, нещата стават трудно прогнозируеми“. Това каза в интервю за БГНЕС политологът Даниел Смилов.
„Сложна е ситуацията, има два избора. Някои партии имат свой кандидат за президент, други нямат, а всичко това има влияние. Не означава обаче, че това ще обърка избирателите. Все пак може да очаква, че партиите, които имат силни кандидати за президент, могат да очакват и някакъв електорален бонус“, коментира той за изборите „2в1“, които предстоят на 14 ноември.
За решението на ДПС да издигнат партиен кандидат за първи път в 30-годишната си история – лидерът Мустафа Карадайъ, политологът заяви: „ДПС са партия на хора с различен етнос. От една страна регионална партия, а друг – представител на българските турци. През годините те последователно преследват тази позиция. Тук играят много позитивна роля в българската политика като цяло, защитават правата на малцинствата. Ходът с издигане на етнически турчин е ход в тази посока. Имат и други такива ходове в тази посока, например въпроса за водене на кампания на майчин език. Като европейска държава това все някога трябва да го позволим. Към този момент обаче, поради различни настроения, това не става. Водейки политика по такъв тип защита на правата, според мен играят позитивна роля в политическия процес. От друга страна ДПС се капсулира като партия на икономическо представителство около Делян Пеевски, но не само. Самият Ахмед Доган от лидер се превърна във фигура, която колкото е политическа, толкова е и корпоративна. Той колкото е политик, толкова е и бизнесмен, собственик на електроцентрала“.
С решенията си да сложат попадналия по ударите на закона „Магнитски“ Делян Пеевски като водач на две листи, според Смилов, ДПС все повече се превръща в партия, защитаваща конкретни икономически интереси. „Сдвояването с фигурата на Пеевски обрича ДПС на изолация и в следващия парламент“, прогнозира той.
Даниел Смилов посочи още, че въпреки все по-набиращата популярност нова политическа формация на бившите министри Петков-Василев, не бива „извън сметката“ да се оставя формацията на популярния телевизионен водещ Слави Трифонов – „Има такъв народ“.
„Виждам, че някои социолози дават нисък резултат, около 10%, а други около 15%, но аз мисля, че той има своя електорат. Очаквам обаче този електорат леко да се смени. Той ще загуби голяма част от центристкия си избирател, но има възможност да обере по-радикално настроени избиратели. В този смисъл за партията има потенциал. Трифонов и формацията не са особено активни, което им губи гласове. Поведението им в предходния парламент го смятам за стратегическа грешка, защото с 65 депутата решиха, че могат сами да управляват и да съставят правителство на малцинството, каквото и да става това. Де факто те отвориха врата за подкрепа от всички – ГЕРБ, БСП, ДПС, а накрая не получиха подкрепа от никого. Отливът на гласове от „Има такъв народ“, който е видим, както и да го мерим, е в резултат на тази грешка. Предполагам, че те ще компенсират част от нея, но няма да са във водещата позиция, в която бяха на предходните избори“, коментира Смилов.
Видео първа част:
Видео втора част:
четвъртък, 14 октомври 2021 г.
събота, 28 ноември 2020 г.
Мое участие за австрийското обществено радио по темата Северна Македония
Ungarn, Deutschland, Niederlande, Balkan
Europa-Journal
Ungarn: Im Streit um das EU-Budget geht die Regierung in Budapest aufs Ganze +++ Deutschland: Die rechten Corona-Kritiker +++ Niederlande: Sterbehilfe auch für Kinder +++ Balkan: Der Streit über die gemeinsame Geschichte trennt Bulgarien und Nordmazedonien und blockiert die EU-Erweiterung
Moderation: Markus Müller-Schinwald
Ungarn, Deutschland, Niederlande und der Balkan
Ungarn: Im Streit um das EU-Budget geht die Regierung in Budapest aufs Ganze
Bisher richteten sich die Medienkampagnen der ungarischen Regierung in der Regel gegen politische Gegner im Land selbst oder gegen Georges Soros, den imaginierten Hauptfeind von Viktor Orban. Doch beim Streit um das künftige EU-Budget und den Corona-Rettungsfonds greift die Regierung in Budapest auch die Union an. Sie will unbedingt verhindern, dass die Auszahlung von EU-Geldern an die Einhaltung rechtsstaatlicher Kriterien geknüpft werden. Auf welche Methoden sie dabei setzt, erklärt Gabor Polyai, Medienwissenschaftler an der Universität Pécs.
Deutschland: Die rechten Corona-Kritiker
Deutschland reagiert auf die Corona-Krise und die zweite Infektionswelle mit einem der leichtesten Lockdowns in Europa – und mit großzügigen Staatshilfen. Trotzdem sind gerade in Deutschland die Proteste besonders schrill und aggressiv. Tonangebend ist dabei eine Gruppierung, die sich „Querdenker“ nennt, die im süddeutschen Bundesland Baden-Württemberg gegründet wurde und bei ihren Protesten auch gewaltbereite Rechtsextreme in ihren Reihen duldet. In jüngster Zeit ist auch zu beobachten, dass sich die rechte AfD dieser Protestgruppe andient. Birgit Schwarz berichtet über die Hintergründe und die Motive einer kleinen, aber sehr lauten Minderheit, die auf der Straße und in den sozialen Medien dem Staat und seinen VerteterInnen den Kampf ansagt.
Niederlande: Sterbehilfe auch für Kinder
Es ist eine schreckliche Vorstellung für alle Eltern: das eigene Kind ist sterbenskrank, eine Heilung ist nicht mehr möglich, das Kind hat Schmerzen. Das Leiden Minderjähriger soll beendet werden dürfen – das finden nun die Niederlande. Sie wollen legalisieren, was im Nachbarland Belgien seit 2014 erlaubt ist: Todkranke Kinder jeden Alters sollen sich für aktive Sterbehilfe entscheiden dürfen, berichtet Veronika Fillitz.
Balkan: Der Streit über die gemeinsame Geschichte trennt Bulgarien und Nordmazedonien und blockiert die EU-Erweiterung
Eigentlich hätten in diesem Herbst der Beginn der EU-Beitrittsverhandlungen mit Nordmazedonien und Albanien beschlossen werden. Der langjährige Namensstreit zwischen Mazedonien und Griechenland hat das lange blockiert, und jetzt erhebt Bulgarien ähnliche Einwände. Solange sich Bulgarien und Mazedonien nicht auf eine einheitliche Interpretation der gemeinsamen Geschichte einigen, will die Regierung in Sofia den Beitrittsverhandlungen nicht zustimmen. Warum Bulgarien diese harte Haltung einnimmt berichtet Diljana Lambreva.
петък, 27 ноември 2020 г.
My text for Carnegie Europe
Judy Asks: Can the EU Solve the Budget and Rule-of-Law Crisis?
DANIEL SMILOVASSOCIATE PROFESSOR AT THE UNIVERSITY OF SOFIA AND PROGRAMME DIRECTOR AT THE CENTRE FOR LIBERAL STRATEGIES
The EU’s budget crisis caused by the Hungarian and Polish veto is an opportunity for the union.
If the other twenty-five member states stick together and make a credible effort to pass the recovery aid package through enhanced cooperation, the EU will achieve two goals.
First, it will show to opportunistic national populists that there will be no compromise on values such as the rule of law and the rights of minorities. The union should not be blackmailed by leaders who have gone down the autocratic road or become paragons of corrupt governance.
Second, making enhanced cooperation operational will solve a long-term strategic problem for Europe. At present, the EU appears to be in a joint-decision trap: any meaningful reform is likely to be blocked by one country or another. Because of that, the only viable options appear to be either status quo or exit. This trap fuels populist and anti-European sentiments. Enhanced cooperation could allow the EU to move forward and achieve deeper and more efficient integration.
Furthermore, if enhanced cooperation becomes a plausible policy option, opportunistic veto players, such as Hungary and Poland in the present case, will most probably back down and avoid the threat of being marginalized.
петък, 13 ноември 2020 г.
За Тръмп и тръмпизма в България (DW)
Тръмп може и да си тръгне от Белия дом. Но в България тръмпизмът ще живее дълго.
Тръмп може и да напусне Белия дом, но тръмпизмът няма да изчезне. Той ще живее още дълго и в България. Защото има много почитатели. Дори и Бойко Борисов е заклет тръмпист. От Даниел Смилов.
Демократът Джо Байдън е избраният нов президент на САЩ, за когото гласуваха рекорден брой американци - около 80 милиона, с над 5 милиона повече от гласовете за Доналд Тръмп. Каквото и да се случи оттук нататък, тези факти не могат да се променят. Европа ги прие с неприкрита радост и облекчение - лидерите на ЕС вече поздравиха бъдещия президент с избирането му. Това е напълно разбираемо. Байдън многократно е заявявал, че ще си сътрудничи с традиционните партньори от либерално-демократичния свят и няма, за разлика от предшественика си Тръмп, да заплашва ЕС и НАТО с разграждане.
Въпреки тези позитиви за европейците, особено в Източна Европа мнозина изпаднаха в мирова скръб от развитието на изборите в САЩ. Това се случи и в България, където се оказа, че тръмпизмът е пуснал корени. Унинието на различните "Тръмп обащества" си е редно и нормално - те са на път да изгубят и патрон, а и кауза, и са оправдани да скърбят по този повод. Но по-интересни са не тези маргинални организации, а представителите на по-големи групи политици и граждани, които очевидно са успели да се очароват поне от някои елементи на тръмпизма.
Консервативното ядро
В САЩ тръмпизмът разчита на силно консервативно ядро - база, която се отличава с радикален национализъм, религиозно мотивирани възгледи за абортите и сексуалността, издигане на носенето на оръжие в култ и няколко други каузи. Това ядро от идеологически мотивирани избиратели ходи най-активно на митингите на Тръмп, носи червени MAGA шапки, вее знамена и т.н. Само по себе си това ядро никога не би могло да спечели изборите в САЩ, но то има силен емоционален заряд, разделя обществото и поляризира дебатите.
У нас към това ядро на тръмпизма принадлежат безспорно "патриотите", които нито имат голяма лоялност към конституционната (либерална) демокрация, нито са защитници на светската държава. Както едно от по-малките копия (или оригинал?) на Тръмп - Виктор Орбан - се стреми да направи, и те биха се възторгнали от изграждането на една нелиберална демокрация: полу-теократична държава, организирана на базата на религия и автокрация.
Ядрото на тръмпизма в този смисъл е антисистемно: то цели дълбоки промени на установения конституционен ред както във вътрешната, така и във външната политика. У дома ядрото би искало ограничаване на правата на малцинства от най-различен вид (и особено хомосексуалните и ромите), въвеждане на де факто държавна религия, затрудняване на дейността на НПО-та и т.н. Като цяло те са привърженици и на концентрацията на властта в една персона-лидер.
Идеологическото ядро на тръмпизма в България обаче се разпростира и извън "патриотите". Части от ГЕРБ (депутати, "десни" центрове и др.) се опитват да насочат цялата партия в подобна тръмпистка посока. И донякъде успяват, както показва настоящата позицията на България по отношение на Северна Македония. Слабостта на Борисов в момента (и желанието му да се задържи на власт на всяка цена) дава допълнителни възможности партията му да бъде успешно "тръмпизирана", което ще е комично с оглед упадъка на тръмпизма в собствената му родина.
По-куриозното е, обаче, че Корнелия Нинова от БСП, която има определена фиксация върху харизмата на Виктор Орбан, също иска да се присламчи към политическото ядро на тръмпизма. Този факт остава една от загадките на родната политика. Той е една от причините БСП да ограничава влиянието си до предимно силно консервативни райони с малки населени места.
Стратегически гласуващата периферия
Успехът на тръмпизма зависи от способността му да привлича не само идеологическите гласоподаватели на ядрото, но и по-широка периферия, в която има хора с по-прагматична нагласа и центристки възгледи. Тези избиратели може и да не се възторгват от консервативния катехизис, но използват емоционалния заряд и антисистемните послания на Тръмп, за да постигнат свои цели. Всъщност, те ползват радикализма на ядрото като плашило, за да стреснат политическите си опоненти и да могат да извлекат опортюнистични предимства за себе си в силно картелизирана политическа среда.
Основното, което тръмпизмът предлага на средния избирател, са ниските данъци. Тръмпизмът не е социал-демокрация, която чрез данъци разпределя в полза на най-уязвимите групи на обществото. Тръмпизмът е обещание към средния избирател, че неговото финансово бреме няма да расте и по-уязвимите групи (бедни, малцинства) няма да получат допълнителни средства или подпомагане. Когато е необходимо увеличаване на публичните разходи, в държавата на тръмпизма това се постига с нови държавни заеми, а не с нови и по-големи данъци. Затова и държавният дълг и бюджетен дефицит на САЩ са на рекордни нива, но същевременно тръмпистите се опитват да отнемат здравните застраховки на най-бедните и уязвими групи.
Този тип социален егоизъм на средната класа е привлекателен за мнозина и в САЩ, и в България. Стратегичеки тръмписти в този смисъл са либертарианците и някои десни, за които данъците са единственият важен фактор в политиката. За тях радикализмът е спасение, защото чрез него става възможно "сплашването" на малцинствата и ограничаването на техните претенции. Тръмпизмът също така представя средния избирател като виктимизирана група, което по принцип изключва задължението му да бъде солидарен спрямо останалите.
В България такива стратегически тръмписти има доста: от различните либертарианци, до представителите на марксоидната десница, за която икономическият класов интерес е основата на политиката. Тази тръмпистка периферия не би отишла при Корнелия Нинова, колкото и радикално-консервативна БСП да става обаче - нещо, което лидерът на социалистите не отчита.
Поляризация и партизанщина
За да действат като политически таран и плашило за опонентите, тръмпистите използват тактика на поляризиращото говорене и преследване на партийни интереси на всяка цена. Обиден език, персонални нападки, използване на държавни инструменти за партийна разправа - всичко това са "легитимни" средства за тръмпизма. Най-вероятно Доналд Тръмп ще си отиде от Белия дом след грозни сцени на политизиране на съдилищата, за да "докаже" имагинерни масови избирателни измами. Но и целият му мандат ще остане в историята като управление на агресивността, което не е склонно на никакъв компромис спрямо опозицията.
Този начин на упражняване на власт има много и големи поклонници у нас. Те са основно в кафявия медиен сектор, прокуратурата и техните политически поддръжници. За тях между правова държава и партизанска държава няма особена разлика - това е и причината България редовно да бъде критикувана за нарушаване на принципите на върховенство на правото в ЕС.
Целта оправдава средствата
Мнозина привърженици на Тръмп признават, че от личностно морална гледна точка той има сериозни дефекти, но те гласуват заради "неговите политики". Тръмпизмът в този смисъл е затваряне на очите за моралния интегритет на политика, стига той да е в състояние да реализира определени цели. Бойко Борисов и много негови поклонници са заклети тръмписти от тази гледна точка.
Тръмпизмът, русофилството и соц носталгията
Една от родните странности на политиката е, че русофилите и соц носталгиците в голямата си част харесват Тръмп и страдат заради неуспехите му. Парадоксът обаче е само привиден. Поклонниците на Владимир Путин виждат сродна душа в лицето на Доналд Тръмп. Но още по-важно е, че те се надяват политиката на Америка на оттегляне от международната арена да остави поле за връщането на Русия на Балканите (и на световната сцена като цяло). Тяхното сърце се стопля при мисълта за разпад на ЕС и НАТО, а Тръмп им дава надежда в тази посока.
Соц носталгиците и бивши агенти на ДС, които също с голям ентусиазъм приветстваха тръмпизма, просто се надяват на реабилитация на своите идеи. Ето, сигурно си мислят те, самата Америка използва някои от нашите методи на безогледна пропаганда и очерняне на опонента. В лицето на Тръмп те виждат и упадък на САЩ като световен лидер, както и възможност за (въз)раждането на един свят, в който силата е единственото, което има значение. В този свят Путин, Ким Чен Ун, Лукашенко, Ердоган и т.н. ще са нормата, а не изключението. И Европа ще трябва да се самоотрече, като започне да им подражава.
***
Едва ли е изненада, че толкова черти на тръмпизма са оставили неизличимо клеймо върху българската политика. В крайна сметка Тръмп стъпи на раменете на гиганти като Берлускони, Льо Пен, Фарадж, Орбан, Вилдерс, а и на множество родни полу-гиганти. Съвременният популизъм, започнал шествието си още през 90-те години на миналия век, няма да изчезне със загубата на Тръмп в САЩ. Няма да изчезне и в България. Но ще свие платна и няма да надува непрекъснато корабната си сирена.