Компютърни рисунки на Михи

Време за оставка или случаят КФН (от портал "Култура")

http://kultura.bg/web/%d0%b2%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b5-%d0%b7%d0%b0-%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%b2%d0%ba%d0%b0-%d0%b8%d0%bb%d0%b8-%d1%81%d0%bb%d1%83%d1%87%d0%b0%d1%8f%d1%82-%d0%ba%d1%84%d0%bd/

Пеевски подаде оставка като шеф на ДАНС. Орешарски подаде оставка. Стана невъзможно ДПС – в нереформиран вид – да участва в управляващи коалиции, да пребивава във властта. Слави Бинев се оттегли като шеф на комисия по култура. Искров, макар все още на поста си, е с подписан пътен лист... 

Това не е верига от случайни и несвързани събития. Нито пък е просто резултат от политически боричкания - съпътстващи жертви на смяната на властта. Става дума за кълновете на нова политическа култура, която снижава драматично гражданската търпимост към очевидни безобразия на властимащите. От тази гледна точка настоящият шеф на Комисията по финансов надзор (КФН) е естествено продължение на гореописаната прогресия.

2013 г. беше ключова за налагането и укрепването на тази култура. Всичко започна с протестите срещу Борисов и грешките на неговото първо правителство, и продължи със съпротивата срещу вземането на държавата на абордаж от една политико-икономическа група. Основният принцип е следният:

Демократичните избори и назначението по канален ред дават безспорна първоначална легитимност на носителя на власт. С действията си, обаче, той може да загуби тази легитимност при груби нарушения на принципите на конституционализма и демокрацията, при воденето на политика с очевидно тежки негативни последици, както и при демонстрирането на критично ниски нива на професионализъм и почтеност.

Този принцип не е приложим в нормални, рутинни казуси на упражняване на власт. Той не е приложим и когато става дума за естествени политически различия и противоречия между партиите – било по данъчна политика, реформите на съдебна власт, структура на образование и пр. и пр. Такива различия се решават с гласоподаване. Но има извънредни ситуации, като назначаването на очевидно неподходящ шеф на ДАНС, да речем, при които този принцип се задейства и носителят на власт (и неговите патрони) изгубват легитимността си. Тогава идва времето за оставка. А след това, нов избор по демократично предвидените процедури, възстановяващ легитимността на съответната институция.

Времето за оставка в случая с КФН е дошло. Вярно е, че независимостта на институциите трябва да се уважава, както и техните мандати. Но понякога тези институции злоупотребяват с властта си, упражняват я произволно и стават опасни. Тогава възниква необходимостта от промяна. Конкретните основания тук са следните:

1)      КФН – заедно с други регулаторни и надзорни органи - „проспа“ фалит на основна банка в страната. Безспорен, очевиден факт с огромно значение. Смисълът от подобни институции е да предотвратяват или поне да алармират за проблеми от такъв характер. Когато не успеят – редно е ръководството им да понесе отговорност. И нека БНБ, КФН, банковият надзор и пр. да не се оправдават един с друг – отговорността им е колективна и е редно да си я понесат солидарно. КТБ беше достатъчно грандиозен проблем, който имаше финансови разклонения, ефекти, измерения във и извън банковия сектор – точно те останаха извън „надзора“ на КФН. Само това е достатъчно да се иска оставката на ръководството й;

2)      За да „компенсира“ съществения си провал, КФН започна да развива активност, която е в грешна и опасна посока. Комисията се е фокусирала върху медии, анализиращи финансовите пазари и институции, както и кономиката по-общо, и се опитва да им вмени вина за настъпилите проблеми. По принцип е редно КФН да се старае да предотвратява масови истерии срещу определени институции. Но от това, което се случва, става ясно, че КФН интерпретира мандата си много по-широко и много избирателно. Всяка седмица – по информация, изнесена от потърпевши -тя праща писма, имейли до определени издания, за да им търси сметка за редакционни решения. Под прицел са критичните медии, които винаги са си позволявали да изнасят проблемите на властта: Капитал, Дневник, Медиапул, Бивол и др. Тази стратегия е Путиниска по-своя характер и това не е комплимент (с извинение към путинофилите). Чрез държавни органи се прави опит да се упражни натиск върху свободната преса. България не е Русия, обаче, и в наш контекс  ситуацията изглежда като партизанска борба на някаква група, загубила контрола върху държавата, но успяла да запази присъствие в конкретни държавни институции. Време е на този тип самодеен произвол да му се сложи край;

3)      Самата предпоставка, че пресата е виновна за фалита на КТБ или проблеми в други банки и институции, е погрешна като оценка на случилото се досега. Подобна оценка показва отчайваща липса на професионализъм или пък преднамереност. Вярно е, че Капитал пръв и доста точно писа за проблеми в КТБ. Но нейният фалит не се „отключи“ заради тези публикации, нито заради сигналите по тях на Протестна мрежа, а от действията на прокурори и следователи в КТБ (или около нея), породени от един измислен сигнал за уж-опит за убийство. Самият Главен прокурор си призна, че цялата тази операция е била „грешка“, за която поиска нещо като прошка в ефир. Интересно, ако КФН глобява със стотици хиляди медийни издания, които нямат видимо отношение към финансовите проблеми на фирми, с колко би трябвало да глоби „съгрешилата“ прокуратура за съвсем реален проблем?;

4)      Подборът на медиите, които се атакуват, както и размерите на глобите, които се налагат, изглеждат произволни и мотивирани основно от личните и политически пристрастия на ръководителя на КФН. Например, одиторната фирма, пряк виновник за скалъпени отчети на КТБ, получи (вярно, от друг орган) глоба, по-малка от тази наложена от КФН на вестник, писал по темата. След безпрецедентната глоба на Капитал, подобна солена глоба трябваше да отнесе и напълно неизвестен сайт,сигурно  за да изглежда, че КФН действа „безпристрастно“. На такава безпристрастност, здраве му кажи!;

5)      Най-основното, обаче, е, че КФН войнствено отказва да анализира и вземе мерки по истинските проблеми и практики, които доведоха до източването на ключова банка и са заплаха за финансовите институции в страната: отпускането на кредити на свързани лица. Логиката на наложената на Капитал глоба е следната: вестникът е писал, че г-н Пеевски е свързан с определена фирма, а това не е отразено в регистри и декларации, които този господин е подписвал. Ерго, връзка между Пеевски и фирмата няма, а и прокуратурата не смята, че има. Ако това е анализът, който КФН прави, тя просто трябва моментално да бъде закрита и да не се харчат държавни пари за безсмислици или – по-лошо – за прикриване на далавери. Вече и на децата е ясно, че има проблем с подставени лица – огромни кредити от КТБ се оказаха раздадени на шофьори и секретарки. Знае се за триковете с офшорна собственост на фирми, които се оказват притежание на пенсионирани учителки в Есекс. Ако КФН не се занимава с ТОВА, ако не разследва, проверява такъв тип свързаности, а спира до регистри и декларации на X и Y, нейното съществуване не е нищо повече от смокинов лист. Както е известно, по декларации г-н Пеевски и медии няма, въпреки че често говори за „моите медии“, „продава вестници“ за да стане евродепутат и пр. В тази връзка, направо е необяснимо защо в 90% от вестниците (които напълно случайно са извън „надзора“ на КФН) споменаването на г-н Пеевски в критичен контекст е физически невъзможно. Експерименти са провеждани многократно, но в последния момент критичните бележки винаги и съвсем случайно се изпаряват. Интересно как КФН си обяснява подобно физическо чудо при липсата на всякаква свързаност между г-н Пеевски, вестници, фирми и пр.?

 

В заключение, действията на КФН могат да се квалифицират като сериозна и опасна мутация – имаме тежък случай на разбеснял се срещу свободната преса смокинов лист. В по-общ план, става дума за оставена в засада партизанска група, която използва държавна институция за цели, различни от обществения интерес. Този тип политико-икономическо ГМО е определено вреден и мерки срещу него е необходимо да се вземат. Като за начало - смяна на ръководството на комисията. Т.е. – оставка.

Изложба на компютърно-генерирана графика в Ректората

Какви са целите на посещението на Джон Кери у нас? (БНТ)

http://bnt.bg/part-of-show/kakvi-sa-tselite-na-poseshtenieto-na-dzhon-keri-u-nas

Удивително е как не се разбира, че 1) сме част от колективна система за сигурност и не може да не се съобразяваме и с интересите на другите ; 2) основният масраф на тази система е поет от САЩ, което ни (на Бг и ЕС) спестява страшно много средства; 3) не можем да надхитрим и САЩ, и Русия, и ЕС като от всички само да вземаме с лавиране между тях; 4) като част от тази западната система за сигурност, националният ни интерес е НАТО и ЕС да са силни, единни, да водят координирана политика. Тогава нито ще плащаме газа по най-високи цени, нито някой ще ни мисли за троянски кон. Идването на Кери е добра новина и по двете направления.

януари 15, 2015

 

Цялото предаване - За визитата на Джон Кери в “Денят започва” – 15.01.2015

Гости в “Денят започва” бяха Светослав Терзиев, журналист в. “Сега” и Даниел Смилов, политолог. С тях говорихме за визитата на държавния секретар на САЩ Джон Кери.
Терзиев мисли, че посещението на Кери е, за да може държавният секретар да “обере плодовете от последователната американска политика и непоследователната българска политика”. Той каза, че темите, по които ще се разговаря, е говорено неведнъж и американците не са отстъпвали ни най-малко от тях. Журналистът обясни, че има два цетъра на несигурност, които представляват интерес за САЩ – в Близкия Изток (“Ислямска държава” и тероризмът) и събитията в Украйна.
Смилов мисли, че шистовият газ ще е една от темите, които ще се дискутират. Според него визитата на Кери е по-скоро в контекстът на сигурността. Около нас има два големи конфликта – в Украйна и другият, свързан с “Ислямска държава”, припомни политологът.

Политологът Даниел Смилов: Съдебната реформа трябва да е приоритет в работата на парламента (Радио "Фокус")

 

14 Януари 2015 | 09:35 | Агенция "Фокус"

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

София. Приоритетите в работата на депутатите през новия парламентарен сезон трябва да са насочени преди всичко към реализирането на съдебната реформа. Това каза в предаването „Добро утро, България” на Радио „Фокус” политологът Даниел Смилов. Според него, изпълнението на тази реформа ще бъде знак към обществото, че правителството е стабилно. „Подробно разписаната програма на правителството за реформа не само в съдебната сфера, но и в други сфери, се очаква буквално до дни. Това би успокоило ситуацията и би дало на хората ясна представа за посоките, в които ще върви този кабинет“, коментира още Смилов. Според него, не се очаква натрупване на напрежение, което да доведе до масови протести, но по-малки по мащаб протестни действия ще има и през тази година. Необходима и сериозна административна реформа в МВР, каза още Смилов. По отношение на външния натиск върху страната, той коментира, че терористичната заплаха и проблемът с бежанския поток са други важни въпроси, по които страната ни трябва да работи съвместно с европейските си партньори. Според политолога, поддържането на стабилност в банковия сектор в страната и решаването на проблемите в енергетиката трябва да бъдат друг приоритет в работата на кабинета. Енергийната реформа не бива да се отразява върху цената на тока и така да се създава напрежение в обществото, коментира още той. Даниел Смилов каза още, че у нас вече се е заформил дебат за предстоящото търговско споразумение между САЩ и ЕС. Според него, подобно споразумение няма да се отрази негативно на българската икономика.

© 2015 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!

Физико-математически закони на политиката (от КлубZ)

                  http://clubz.bg/13053-fiziko_matematicheski_zakoni_na_politikata  

Ето някои от най-авангардните разработки

Снимка Клуб Z


Политологическата наука най-после успя да математизира законите си и да изведе строго формализирани модели на случващото се в страната. По-долу ви представяме подбрана извадка от най-авангардните разработки.
Легенда: Т – време; V – скорост; S – разстояние; G –гравитация. 

1) Т (до предсрочни парламентарни избори) = , където n e бройката на гласуване с „плаващо мнозинство“ в парламента;
2) ГЕРБ + ДПС = ДПС;
3) ДПС – Доган = 0;
4) ДПС – Местан = ДПС;
5) ДПС – (Доган + Местан) = Данчо Ментата
6) КОЙ = 
7) Цветан Василев = 10% БВП x 0
8) РБ=  , където X≈0, а Y= лидерите на съставните партии + хора, които смятат че заслужават да са такива лидери, но не са
9) При предсрочни парламентарни избори в момент t: ГЕРБ (t+1) < ГЕРБ (t-1)
10) Вероятност за съдебна реформа = 
11) Вероятност за реформа в МВР = 
12) Скорост на реформите V =  , където n e брой изпити кафета заедно;
13) Частни пенсионни фондове = 
14) Свобода на словото = 
15) Качество на журналистиката = 
16) Борба с корупцията = 
17) Гравитацията на Борисов G = 
18) Популизъм: 10 x Москов = Симеонов + Каракачанов;
19) Колкото повече лидери има една формация, толкова по-малко членове има тя;
20) Ако лидерът напусне собствената си партия, нито той и е бил лидер, нито тя е била партия;
21) БСП – Станишев = БСП;
22) БСП + Миков = БСП;
23) ПФ + Y= „пф-у!“, където Y е произволен политически партньор;
24) Атака = 
25) АБВ = 

Out of sight, not out of mind

Колко дявола върху молива на "Шарли ебдо"

Франция заслужава уважение за начина, по който дотук реагира на убийствата в Париж. Във вътрешен план, най-трудното е да не се вземат решения под натиска на масови страхове и психози: това е, което терористите всъщност целят. Във външен план, не по-малко важно е Франция да успее да изиграе важна роля в координацията на усилията на международната общност срещу Ислямска държава и ислямските екстремисти (а тези усилия засега са очевидно неефективни). Ресурсите, с които разполагат държавите по света, са несравними с ресурсите на хората в джиповете из Сирия и Ирак - въпрос на организация, правилна стратегия и добре подбрани съюзници е този регион да се стабилизира. Такава стабилизация е от жизнен интерес за всеки европеец (а който се надява на висока стена, да се сети за 1453 г.). Стратегията май трябва да е дългосрочна - с изпращане на експедиционни корпуси нещата явно не се решават. Цената на липсата на ефективни действия, обаче, расте и тя е най-тежка в Сирия, Ирак, Нигерия и т.н.: само тази седмица в Нигерия са загинали около 2000 души. Спирането на масовите убийства, изнасилвания и други безобразия трябва да е абсолютен политически приоритет на всяко нормално правителство по света. Европа може и трябва да играе важна роля в този процес, защото нещата не опират само до военни възможности.


Фотограф: Надежда Чипева

"Lе Beauf bulgare", или какво ни пречи да сме Шарли - 10 яну
БиБиСи промени редакционната си политика за пророка Мохамед - 10 яну
Заложническата драма в Париж приключи с трима убити терористи и 4 жертви (обобщение) - 09 яну
Видео: Кадри от събитията във Франция - 09 яну

Анализът на Даниел Смилов препечатваме от портал "Култура".

Зловещите убийства в Париж дадоха възможност в публичната сфера да се чуят твърдения, които само обладани от бесове хора могат да изрекат. Онтологически доказателства за съществуването на разбеснели се демони започнаха да се трупат едно върху друго и в този текст аз ще се опитам да ги инвентаризирам и систематизирам. Отначалото трябва да кажа обаче, че не вярвам в ползата от екзорцизъм – нито във филмовата, нито в църковната му версия. Лечението, доколкото е възможно, трябва да следва принципите на Просвещението и да се опита да спаси обсебените с комбинация от разумни аргументи и ирония. Така че, ако те се почувстват частично окарикатурени, нека не се сърдят – това е за тяхно добро.

1.  "Западът (Франция, журналистите) са си го заслужили." – Обладаните от този демон се характеризират с размътен поглед, завистлива пяна по устата, комплекс за малоценност и (у нас) влечение към рублата, дори когато тя е в низходящ тренд. Според тях Западът е самодоволен и арогантен, и е време някой да му натрие носа, пък било то убивайки безразборно невинни хора. Такива невинни няма, защото всички на Запад носят колективна отговорност за привилегированото си положение. "Логиката" на подобни "аргументи" е племенно-средновековна – тя цели да разпали низкото удоволствие от страданието на някой, комуто завиждаш. Случаят е много тежък и лекуването му изисква много чист въздух, смяна на работната среда и рублева диета.

2. "Неолиберализмът и икономическото неравенство са виновни." – Това е широко разпространен бяс, който придава на обсебените вид на полупрофесионални социолози. Изричайки фразата, те добиват усещането, че влизат в непознати дълбочини на проблематиката, главозамайват се и започва да им се струва, че убийствата на невинни хора са оправдани като средство за борба със световното неравенство. Тъй като Западът е измислил неолиберализма и тъй като неолиберализмът, според тях, е причина за неравенството, убийствата на западни карикатуристи са социологически разбираеми, ако не направо оправдани. Това е също доста тежка форма на бесовщина, която не може да бъде излекувана само с посочването на факта, че през последните десетилетия неравенството в световен мащаб безпрецедентно намалява. (Вътре в определени държави може да нараства, но между първия и третия свят – глобално – намалява). Едно дълготрайно лечение би изисквало пълен опреснителен курс по обществени науки в нормален университет, би било доста скъпо и не е с гарантиран успех.

3. "Мултикултурализмът и либералната толерантност на Запада са виновни." – Обсебените от този демон ги влече към старомоден национал-шовинизъм, хомофобия и провинциализъм. По-лошото е, обаче, че погледът им блясва при думата "война" и непрекъснато обвиняват Запада в "разнеженост" и неспособност да се справи с екзистенциални заплахи. Допускането на други етноси, малцинства и странни индивиди да си "разпашат пояса", нарушава нужната за защитата на Запада дисциплина и боеготовност. Нещо повече, тя кара малцинствата да "стават арогантни", непрекъснато да искат "права" и "привилегии", а ако не ги получат – те почват да убиват безразборно хора. Видно е, че този демон причинява тежки логически отклонения и неспособност да се оценяват фактите. Като начало на едно освестяване е необходимо да се посочи, че толерантният и либерален Запад все пак е излязъл победител в две световни горещи войни (и в една студена), и то без да се отказва от основополагащите си принципи. Либералната толерантност не е финтифлюшка на западния свят, а е негова същностна характеристика – без нея той би бил талибанство без брада. Меко аргументативно лечение най-вероятно няма да помогне – пълният курс на изгонване на този демон изисква записване на обсебените като доброволци в армията или поне в гражданската отбрана.

4. "Ние сме във война!" – Това е много опасен бяс, който причини много щети и в световната политика след 2001 г. Той кара управниците да се подведат от една метафора и да почнат да я възприемат буквално. "Войната" като метафора може да доведе обсебените до: неаргументирана инвазия в трети страни; използването на огромен военен ресурс за безцелни и контрапродуктивни действия; отварянето на екстратериториални концентрационни лагери; използването на практики, които не могат да бъдат характеризирани по друг начин, освен като изтезание; масово подслушване на населението и т.н. С други думи, малко по малко обсебените вкарват държавите си наистина във война, но тъй като врагът първоначално е невидим, те изпитват остра нужда да го локализират някъде по картата. За да се прогони този вид демон, е необходимо да се изучава систематично опитът на САЩ във "войната с тероризма" след 11. 9. Ако това е недостатъчно, може да се опита участие като доброволец в мироопазваща мисия в Ирак и Афганистан.

5. "Ние сме във война на цивилизациите." – Това е подвариант на гореописания демон, при който обладаните започват да си представят света като компютърна игра. Те си избират своя "цивилизация" и започват да строят градове, трупат ресурси и да се готвят за война с "останалите". Те изчисляват населения, ядрени глави, бойци и пр. – животът за тях задължително води към военен сблъсък с глобални пропорции и те чакат първата пушка да пукне. Във френските събития мнозина привидяха точно тази "първа пушка" – атака в сърцето на Запада. Лечението на този бяс преминава през забрана на компютърните игри, тригодишна забрана за гледане на "Властелина на пръстените" и строга диета само на филми на Уди Алън и Бергман. Ако това не помага, може да се опита лечение с дисертация върху пернишката цивилизация от Кракра до наши дни.

6. "Ислямът е виновен." – Това е прикрит, подмолен и неизлечим бяс, който единствено може временно да бъде потиснат и приглушен. Става дума за хроничен проблем и всички решения са палеативни, което означава, обаче, че при правилното им редуване, ситуацията може да бъде овладяна. Симптомите на беса се изразяват в натрапчивото усещане, че хора, които имат дълги бради или ходят целите загърнати във воали и плащове, не могат да бъдат членове на нормално демократично общество. Всеки се е стряскал поне веднъж, когато срещу него внезапно се появи човешко същество, загърнато цялото в черно. И да не става дума за нинджа, пак има някаква неприятна изненада. (Хора, незапознати с източното православие, са ми споделяли, че се чувстват така и при внезапна среща с наши свещеници и монаси, което говори за известна универсалност на проблема.) Как могат да бъдат преодоляни тези дълбинни нагласи, така че те да не доминират политическия живот? Единствената рецепта е общуването. Това, което трябва да се избягва на всяка цена, е гетоизирането, създаването на анклави, където всеки говори и среща само себеподобни. Общата публична сфера, дебатите, всекдневната комуникация с другия изгонват беса на страха от различието. С времето хората разбират, че са хора, било то в бурка или по прашки.

7. "Коранът е виновен – трябва да се пренапише." – Този бяс се лекува със зелева или шкембе чорба.

Ситуацията във Франция е наистина тревожна. Проблем има и той касае както сигурността на гражданите, така и дългосрочните перспективи на политическия процес в страната и Европа. Очевидно е, че властите трябва да вземат мерки, които да успокоят европейците. Тези мерки сигурно ще дадат правомощия на органите за повече проверки, ще направят пътуванията малко по-трудни, ще пренасочат повече ресурс към силите за сигурност и т.н. и т.н. Но от ключова важност е зад тези мерки да има рационални основания, а не бесовщина и паранои. "Защитата на Запада" е точно в това разумно, премерено, рационално и просвещенско отношение. А това отношение би направило пределно ясно, че не става дума за защита на някаква география, етнос, религия или "цивилизация", а за отстояване на универсалните човешки ценности, на които стъпва съвременният свят.

http://www.dnevnik.bg/analizi/2015/01/10/2451140_kolko_diavola_vurhu_moliva_na_sharli_ebdo/