четвъртък, 21 ноември 2019 г.
неделя, 20 октомври 2019 г.
Brexit: the new extension request
PM Boris Johnson is taking contempt of parliament (and the court) to new heights.
First, he put some lipstick on Theresa May's withdrawal deal, made it slightly worse, and branded it a "New Deal". Understandably, the Westminster Parliament was not thrilled by this antic and tried at least to ensure that the necessary legislation for an orderly withdrawal was in place. Hence the need for another extension of Brexit.
Secondly, and crucially, in defiance of Parliament Johnson sent a letter to the EU, explaining why they should reject the parliamentary request for an extension.
In a constitutional model based on the sovereignty of parliament, this is not a trivial matter: such an act of defiance is in essence a violation of foundational principles. On top of that this act embarrasses the UK in Europe and the world, because effectively the country does not speak with a single voice. One does not expect from the oldest constitutional parliamentary model such an institutional schizophrenia.
The developments raise a larger point: the relationship between the Sovereignty of Parliament v. the Sovereignty of the People in the UK. Boris Johnson wants to portray himself as a defender of the People v. the Parliament. This is highly combustible political stuff. On the one hand, it puts into question the British constitutional model and calls for its revision. On the other hand, the presupposition that the hard Brexiteers' views are "the will of the people" is wrong: many people voted with the "softest" Brexit in mind in the 2016 referendum. The hard Brexiteers' hijacking of this agenda is actually a deformation of the "will of the people".
So far Brexit had put strains mostly on the unity of the United Kingdom: Scotland was increasingly drifting apart from Westminster. With the latest escalation of the Brexit drama, the very parliamentary setup of the UK is put sharply into question.
петък, 27 септември 2019 г.
СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.бг, Даниел Смилов: Избирателите на „Демократична България” ще изберат следващия кмет
Даниел Смилов е политолог и специалист по сравнително конституционно право. Програмен директор на Центъра за либерални стратегии. Той е доцент по теория на политиката в катедра „Политология” на СУ „Св. Климент Охридски”. Има докторати от Централно европейския университет в Будапеща (SJD, Summa cum laude, 1999) и Оксфордския университет (DPhil, 2003). Автор е на редица академични публикации на английски език в областта на конституционното право, финансирането на политическите партии и антикорупционната политика. Публикувал е и множество статии в българския печат и периодични издания.
На прага сме на местните избори. Очертава се битката в София да е най-интересна. Възможно ли е Мая Манолова да обедини всички кандидати срещу Йорданка Фандъкова?
Аз не съм сигурен, че битката в София се свежда до тези две алтернативи. Много е важно какво ще стане на първия тур с кандидат като Борислав Игнатов, например. Много е важно какво ще стане с общинския съвет. Наистина върви се към балотаж и най-вероятният е между Фандъкова и Манолова, макар че, още не е минала кампанията, така че, не можем да правим категорични прогнози. Но това, което може да се каже е, че гласовете на „Демократична България” ще се окажат решаващи, защото нито Фандъкова, нито Манолова могат да се надяват да спечелят без тези гласове. Сега, за Мая Манолова ще е много трудно да убеди голяма част от избирателите на „Демократична България” да гласуват за нея. Някои ще гласуват тактически – чувал съм такива аргументи: за да се смени моделът на управление, трябва да има някакъв шок в системата и Мая Манолова изглежда като възможен шок за управлението на Борисов. Струва ми се, че това е аргумент, който няма да успее да убеди тези избиратели. Това обаче е аргумент, който може да ги разубеди да отидат да гласуват на втори тур, което също е важно. Мая Манолова не е кандидат, който да е очевидният избор за десният избирател. Политическата й биография е съвсем различна, свързана е с 2013г. и подкрепата за кабинета Орешарски, участие в една костинбродска афера, която остави най-различни съмнения в публиката. Тя каза, че намира поведението си тогава за грешка. Но първо, това е малко закъсняло. Второ – вярно е, че нейна евентуална победа ще е шок в управлението, но не знам дали това ще е позитивен шок. Мая Манолова е удобна и за голяма част от играчите, които стоят зад този модел. Все пак тя влиза в тази кампания като кандидат на левицата. Вярно е, че е гражданска кандидатура, но големият брой гласове, които ще дойдат на първи тур, са избирателите на БСП. В този смисъл, евентуален нейн успех ще е успех за БСП на Корнелия Нинова. Не знам дали десните избиратели биха били щастливи с един такъв резултат, тъй като Корнелия Нинова не води БСП в проевропейска посока. Десният избирател на първи тур има ясен кандидат – г-н Игнатов. Какво ще се случи на втория тур е малко по-проблематично. Там ще има разделение и не очаквам да има монолитно гласуване в едната или в другата посока. Проблемът на Йорданка Фандъкова е, че трябва да убеди десните да гласуват за нея. Един ключов момент в тази кампания е, че имаме партия Прокуратура, която е основен участник. Тази кампания, въпреки че е политическа, тя не само по време съвпада с процедурата по избиране на г-н Гешев за главен прокурор, но тя е и ключова в този избор.
Няколко социологически проучвания отреждат на Борислав Игнатов третото място на първия тур. Но има ли шанс той да измести Мая Манолова? И какво ще направи „Демократична България” при евентуален балотаж между Фандъкова и Манолова?
Кампания е. Поне от резултатите на европейските избори, за „Демократична България” в София бяха гласували около 14-15%. Ако можем да приемем това като ядро, от което се стартира кампания, очевидно е, че този кандидат има шансове. Много е важно как ще се развие кампанията и на Манолова, и на Фандъкова. По отношение на втория тур, вече описах дилемите на десния избирател. Някои представят това като проблем. Но всъщност, десните и „Демократична България” са в добра позиция в началото на кампанията. На практика, от тях зависи крайният развой. В този смисъл те могат да оказват влияние и върху позициите на големите партии и да се опитват да наложат своя интерес. Дали ще успеят и как, е отделен въпрос. Фактът, че и от двете страни се опитват да привлекат техния глас е от полза за „Демократична България” и е нещо, което те трябва да използват, за да наложат собствената си политическа марка и поне част от дневния си ред.
Как ще раздробят вота т.нар. второстепенни кандидати като Волен Сидеров, Ангел Джамбазки и Десислава Иванчева, например?
Ще има раздробяване на вота в София. Вече има много кандидати – Джамбазки, Волен Сидеров, Иванчева. Иванчева и на европейските избори успя да събере електорат. В нейния случай, сигурно ще дръпне гласове, които биха отишли и при „Демократична България”, и при ГЕРБ. Различен е този вот. Може би, част от хората, които имат протестен вот и биха наляли на Мая Манолова, могат да се реализират при Иванчева. Струва ми се, че там няма да има щета за една партия. Няма как да не Ви задам един въпрос, който и е, и не е свързан с кметските избори. Двама кандидати за кметове на София – Волен Сидеров и Ангел Джамбазки изграждат кампаниите си върху печално известния случай на Джок Полфрийман.
Моля да коментирате уместно ли е политици да спекулират в кампаниите си със съдебни решения?
Наистина тук имаме крайна политизация на едно съдебно решение. Напоследък стана практика да се взимат изолирани съдебни решения и на тяхна база да се правят предложения за промяна на Наказателния кодекс, без да се направи систематичен анализ – доколко има тенденции, доколко това не е изолиран случай и прочее. Очевидно е, че в случая с Полфрийман политизацията е много силна и тя тече по две линии. Едната е чисто патриотична – става дума за чужденец, който е убил българин и това се използва от определени политически сили. Втората е с Калин Калпакчиев – той е знакова фигура в дебатите за Съдебната реформа, случило се, че той е взел решението за Полфрийман. Много се изприказва как това решение върви срещу очакванията на хората за възмездие и справедливост. В правовата държава, съдът не винаги трябва да върви след общественото мнение. Разбира се, трябва да отчита какво мислят хората системно, но не могат конкретни казуси да се решават от напора на обществения строй или на емоциите на едната страна. Съдът трябва да отчита цялостната картина, той трябва да вземе предвид най-различни съображения, закона и да се стреми да излезе с такова решение, което да отчита всички тези факти, не просто емоциите и политическите настроение на една или друга група в обществото. Струва ми се, че върви по тази линия. Тя съвпада и с този избор на главен прокурор. Очевидно и прокуратурата се опита да инстументализира срещу своите врагове тези нагласи в обществото. Помните преди време имаше случай, в който един иконописец беше убил човек. Убитият беше ром. Тогава обществените нагласи бяха изцяло в полза на убиеца. Имаше брожения за пускането му, за условна присъда и т.н. Сегашният случай е леко огледален. Обществените нагласи са различни. Ако се плъзнем по тази пътека – да решаваме конкретни казуси на база на обществени нагласи – правосъдието ще пострада. Политизацията на съдебната власт у нас е факт. За съжаление, не само у нас. Виждаме дори в съдебни системи, като английската, съдилищата се произнасяха по въпроси, които досега се считаха за политически. Нека се опитваме да запазваме уважение към независимостта на съда и да отчитаме правото на съдиите да взимат решения, които не винаги вървят с обществените настроения.
На финала искам да Ви върна към кметските избори. Йорданка Фандъкова управлява София вече няколко мандата. Какво ще стане, ако на тези избори, тя загуби?
Трябва да си изкривя душата, ако не кажа, че София не се е променила към добро през тези 10 години. Въпросът не е в това колко неща са направени. Въпросът е дали може по-добре. И тук е голямото състезание. Тези, които опонират на Йорданка Фандъкова трябва да убедят хората, че те могат да се справят по-добре. Както е вярно, че много неща са направени, така е вярно, че София може да се развива по-бързо. И като бюджет, и като доходи на хората, София вече е на средното за ЕС ниво и тя трябва да изглежда като един средностатистически европейски град. Тя трябва да има абсолютно целият пакет от удобства, естетика, който има един средностатистически град. Едно сравнение, дори с градове от Полша и Унгария, ще ни покаже, че има какво да се желае, има какво да се направи, има къде да се наваксва. От моя гледна точка тук е разковничето и тук трябва да е борбата. Тези, които искат да сменят Фандъкова, трябва да покажат какво повече може да се направи и как евентуално те биха го направили.
копирано от: https://debati.bg/spetsialno-za-debati-bg-daniel-smilov-izbiratelite-na-demokratichna-balgaria-shte-izberat-sledvashtia-kmet/
събота, 7 септември 2019 г.
София реагира правилно на руската провокация. Но май има скрит замисъл (DW)
От Русия държат да ни кажат, че са ни спасили. Само дето след това "спасение" прекарахме 45 години в инвалидна количка. София реагира много правилно на тази провокация. Но май го прави със скрита цел.
Коментар от Даниел Смилов:
Пешеходец пресича натоварено кръстовище. Към него отдясно застрашително лети кафяв Опел, но преди да го блъсне, отляво го помита червен Москвич, който потрошава и него, и Опела. Пешеходецът е тежко контузен и прекарва следващите 45 години в инвалидна количка. След още 30 години новият шофьор на Москвича прави изложба за инцидента под надслов “Как Москвичът спаси пешеходеца от Опела”.
Истината за "спасението"
Описаната ситуация е аналогична на “освобождението” на България и Източна Европа, извършено от Червената армия през 1944-1945 година. Вярно, едно тоталитарно зло е изтласкано - нацизмът е разгромен. Но за източноевропейския гражданин цената е много висока - в региона се настанява друго тоталитарно зло, което причинява много нещастия в следващите десетилетия: политически репресии и масови убийства, отнемане на базови свободи и собственост, сериозно икономическо изоставане спрямо свободния свят. Някои държави - като Полша например - са тежко блъснати и от Опела, и от Москвича. Но докато наследниците на Опела се извиняват за стореното, сегашните собственици на Москвича не само отказват да признаят каквато и да е вина на предшествениците си, а и все повече се придържат към тезата за “спасението”.
Един от важните аспекти на случващото се касае Русия. Как става така, че там Сталин и тоталитарният му терор все по-усилено се реабилитират и дори сe превръщат в централна опора на новия руски национализъм? Нима милионите загинали в лагери, скалъпените процеси, чистките и държавно произведеният масов глад са вече забравени? Нима имперското разрастване на една страна е достатъчно оправдание за всевъзможните безобразия, извършени в нея? Вероятно това е надеждата на днешния режим в Кремъл, който се стреми да “компенсира” очевидните си демократични недостатъци с имперски походи към Украйна. Мащабите може да са различни, но логиката е същата.
"Щиковете на Съветската армия донесоха половин век репресии"
По-интересен за нас е българският поглед към проблема: политическите реакции на руското тълкуване на историята, което изкристализира покрай заглавието на една още неоткрита изложба в Руския културно-информационен център в София.
В сравнително остра декларация министър Захариева - от името на правителството - обяви: "Без да отричаме приноса на СССР за разгрома на нацизма в Европа, не трябва да си затваряме очите, че щиковете на Съветската армия донесоха на народите в централна и източна Европа половин век репресии, заглушаване на гражданската съвест, деформирано икономическо развитие и откъснатост от динамиката на процесите в развитите европейски държави. МВнР няма никакво отношение към тази проява и съветваме руското посолство да не заема позиция в подкрепа на съмнителна историческа теза ("освобождение"), която привилегирова само някои политически среди в България, тъй като е намеса във вътрешнополитическия дебат в страната ни”.
Това са силни думи, за които българското правителство трябва да бъде поздравено. Тук не става дума за патриотарско перчене и биене в гърдите, а за уважение към базови политически принципи. И към историческата истина. Вярно е, че и Западна Германия е окупирана от съюзниците и остава дълго време без суверенитет. Но след това става независима държава, образцова либерална демокрация и икономическа супер сила. Източна Европа нито възстановява суверенитета си (Унгария през 1956 и Чехия през 1968 са достатъчни доказателства, както и васалното положение на България, която за малко не става 16-та република на СССР), нито гражданите ѝ се сдобиват с политически свободи, нито регионът просперира - разликата между Източна и Западна Германия е показателна за икономическия потенциал на двата модела. Накратко: докато Западна Германия наистина е била наистина освободена от нацизма, в Източна Европа имаме изтласкване на един тоталитарен режим от друг.
Остротата на българската декларация се разминава с досегашния обтекаем език на Борисов по отношение на Русия. Само преди време ГЕРБ се бяха заиграли със злощастната фраза “Винаги с Германия, никога против Русия”. Много по-значимо бе обаче, че България подкрепи руската позиция в казуса “Скрипал”, което беше странна проява на сервилност и затваряне на очите за фактите. Тази сервилност може би се обясняваше със смътното, но силно желание на Борисов да прави газов и ядрен бизнес с руснаците.
На фона на тази предистория следва да се запитаме: какво обяснява втвърдяването на тона спрямо Русия - и то по повод на една малозначима изложба, която би могла да мине и незабелязано?
Догадки
Тук по необходимост изпадаме в догадки. Една от възможните посоки на размисъл е развитието на руските енергийни проекти. Може би идва времето, когато българската страна трябва да признае, че от “Белене” нямаме полза, въпреки вече купените реактори. Защото ако тя все пак бъде построена, има голям риск загубите от реакторите да ни се струват като сладко бонбоче: едно е да загубиш 3 милиарда, друго е да заровиш над 20.
По отношение на газовия “хъб” нещата също не изглеждат особено атрактивни. Последната руска оферта бе да инвестираме печалбата си от транзита за следващите десет години в построяване на нова тръба, паралелна на сегашната. Къде е българската полза в този сценарий - не е особено ясно.
Но тъй като няма официални промени в правителствената политика нито по “Белене”, нито по “хъба”, би трябвало да се търси друго обяснение за острата декларация на българското правителство. Това обяснение е вътрешнополитическо и е свързано с предстоящите избори в София. Борисов знае, че без гласовете на “Демократична България” и т.нар. градска десница, победа на Фандъкова в столицата е малко вероятна. Затова ГЕРБ започват да излъчват послания, които се харесват на тази десница. Фандъкова каза добри думи за кандидата на ДБ арх. Борислав Игнатов. А Захариева защити историческата истина. Това са правилни стъпки, дори и да имат ясна тактическа цел. Но ако каже “А”, Борисов би трябвало да каже и “Б” - тоест, да се откаже от назначението на главен прокурор с манталитет на бухалка. Но произнасянето на буквата “Б” се оказва много трудно. И то не заради някакъв логопедичен проблем.
Политическите употреби на историята
Тази година ще отбележим 30 години от падането на комунизма. Но в главите на мнозина комунистическите интерпретации на историята още не са паднали. Нещо повече: както ни показва случващото се в Русия, тези интерпретации дори могат да се радват на ренесанс. Все още се спори за очевидни неща - например за това, че Германия и Русия си поделят Полша като агресори в началото на Втората световна война. Защитници на Русия отбелязват, че тя е нахлула по-късно - след като полското правителство било напуснало страната. Все едно този факт отменя агресията или я оправдава…
Същото е и с “освобождението” на Източна Европа. Професионални историци сериозно защитават тезата, че Москвичът ни е спасил от Опела, като ни е помел от кръстовището на историята. Подобна професионална и човешка слепота се нуждае от обяснение. А то поне отчасти е поколенческо - хора са инвестирали живота си в защитата на подобни абсурдни тези и все още не могат да се разделят с тях. Смятат раздялата за лична обида.
Даниел Смилов
Но и немалко млади хора, които не са живели по времето на комунизма, също са склонни да защитават подобни тези. Може би става дума за младежки бунт срещу “поколението на прехода”, което така и не успя да интернализира ценностите на западните либерални демокрации. Или пък е част от ренесанса на национализма и националпопулизма, който се случва както на Запад, така и на Изток.
Така или иначе, историята не е затворена страница. Интерпретациите продължават, споровете - също. В което всъщност няма нищо лошо. Но каквито и да са тези спорове, едно е ясно: масовите репресии, политическите убийства, отнемането на свободите и икономическото малоумие не бива да бъдат оправдавани. И в никакъв случай не бива да се превръщат в нещо хубаво. По това поне трябва да постигнем консенсус.
сряда, 19 юни 2019 г.
"Байтошовска сценка". Коментарите за "некрасивата постъпка" на Корнелия Нинова (RFE/RL)
„С хода си Нинова затвори дебата в БСП. Защото с нейната оставка все пак в БСП имаше дебат дали партията трябва да върви в тази консервативна популистка посока. С оттеглянето на оставката обаче този разговор е затворен, за съжаление до следващите избори и дори в по-дългосрочен план“, коментира пред Свободна Европа политологът Даниел Смилов.
"Ще се задълбочи национал-популизмът"
„Това, което стори, никак не е елегантно. Повдига много въпроси и стана повод за насмешка в много от коментарите по този повод“, допълни политологът.
„Този ход има своята репутационна цена за нея. Тя е преценила, че е по-добре да изконсумира репутационната щета, отколкото да тръгне на избори вътре в партията“, коментира Смилов.
„Каквито и процедурни хватки да направи - има си доста привърженици, това се видя, защото самият конгрес я подкрепи. Но това е лошата новина в дългосрочен план. Защото линията Нинова е това, което можем да наречем национал-популизъм“, каза Смилов.
„Тя се опитва да го нарече консервативен социализъм, но в крайна сметка виждаме, че тя върви в Орбанова посока, но с български привкус. Българският привкус е доста силно изразена русофилска позиция“, допълва още политологът.
събота, 15 юни 2019 г.
неделя, 21 април 2019 г.
петък, 22 февруари 2019 г.
За обединението в център-дясно (Дебати)
Даниел Смилов е политолог и специалист по сравнително конституционно право. Програмен директор на Центъра за либерални стратегии. Той е доцент по теория на политиката в катедра „Политология” на СУ „Св. Климент Охридски”. Има докторати от Централно европейския университет в Будапеща (SJD, Summa cum laude, 1999) и Оксфордския университет (DPhil, 2003). Автор е на редица академични публикации на английски език в областта на конституционното право, финансирането на политическите партии и антикорупционната политика. Публикувал е и множество статии в българския печат и периодични издания.
(връзка към видео)
Г-н Смилов, напоследък ставаме свидетели на разнобой в управлението.
От една страна „Обединените патриоти” са все по-разединени, чуват се и различни позиции в редиците на ГЕРБ. Стабилно ли е българското управление преди европейските избори? Общо взето е толкова стабилно, колкото беше и преди Коледа. Това не е много устойчива коалиция. От това, което става при „патриотите”, изглежда че те ще поемат по различни пътища за евроизборите, може би ще видим различни листи. Все пак за момента и те съзнават, че оставането в правителството им е по-изгодно. В този смисъл пряка заплаха за управленския формат няма. Поне няма по-голяма заплаха от тази, която така или иначе си имаше през последните месеци. Тези скандали, които се случиха покрай преференциите като че ли подпомогнаха коалицията, защото имаше доста по-тежки скандали. Пример за такъв е случаят с Гебрев. В този смисъл преференциите, въпреки че ГЕРБ трябваше да отстъпят заради тях и излезе, че прави някакъв компромис на БСП, чисто медийно дойдоха като дюшеш за управляващите. Това прикри далеч по-големия скандал, където те няма какво да кажат, защото ситуацията е такава, че престъплението е тежко и има съмнения за чужда намеса, а не се е правило кой знае какво в рамките на повече от две години. Нещо, което излезе в този скандал е т. нар. „скрита коалиция”. Аз съм един от хората, които от доста дълго време говорят за съществуването на такава коалиция и за това, че всъщност „патриотите” по-скоро играят ролята на фасада, зад която тя функционира. Да я наричаме коалиция обаче е малко подвеждащо, защото явно няма някакво написано споразумение между ГЕРБ и ДПС. Фактите обаче са, че по всички ключови въпроси те гласуват заедно. Не че има нещо дълбоко порочно в това. На практика има и управления на малцинството, които са с плаваща подкрепа и т.н. ДПС по-скоро искат да го официализират, но ГЕРБ се дърпат, защото техният имидж ще пострада повече. Това по-скоро е конфузното. Пак, това не е нещо ново. Новото е, че сега БСП започна открито да говори за това нещо. Не мисля, че и самите представители на опозицията от БСП не са били наясно отпреди с това състояние на нещата.
Какво е състоянието на демократичната общност в България преди европейските избори? От няколко дни евродепутатът Светослав Малинов говори за обединение на всички десни партии, включително и тези от бившия Реформаторски блок, но някои от тях се противят. Ще станем ли свидетели на римейк на последните парламентарни избори, когато партиите от традиционната десница се явиха поотделно и не постигнаха успех?
За съжаление такива опасности винаги има, но има и добри новини. Добрата новина е, че има една платформа – това е „Демократична България”. Тя вече е разпознаваема, някои изследвания й дават значима подкрепа. Логичното би било това, за което говори евродепутатът Малинов – тази платформа да бъде използвана от други партии, не само от тази коалиция „Демократична България”, които могат да предложат свои кандидати за листите. Изборите все пак ще останат преференциални, което означава, че партиите ще могат да гласуват за свои кандидати, така че ще бъде нещо като едновременно вътрешни избори и окончателни избори. Това е разумно решение, защото то ще използва един капитал, който е натрупан вече (тези около 5%, които дават проучванията за листите на „Демократична България”). Това е сериозен ресурс. Като се стъпи на него, би могло да се постигне и по-сериозен резултат. Предполагам, че партии като СДС и ДБГ се страхуват, че може да дадат гласове, а да не получат признание. Мисля, че страховете им са неоправдани, защото дори да се явят сами или ако се явят в друг формат (било то с НФСБ или други), по-голямо признание няма да получат, напротив – ще се размият. За СДС например, това би било един финал, ако се сдружи с НФСБ. Това е вече преминаване в друг тип партия. Ще е съвсем ясно, че освен етикета, вече нищо друго не е останало от оригиналните идеи. В този смисъл не мисля, че е алтернатива на това, което предлага Малинов. Разумното би било те да се възползват от това предложение. Дали ще стане – не мога да кажа, но за всяка една от тези формации това би било по-добрият вариант.
Как ще коментирате пък последните действия на БСП, които решиха да напуснат парламента, въпреки че ГЕРБ направиха отстъпки по отношение а промените в Изборния кодекс – има ли логика в действията на левицата, или това е пореден акт на противопоставяне на управляващите?
Мисля, че БСП са изнервени, защото от поне половин година насам ГЕРБ са в изключително слаба позиция и въпреки това БСП някак си не може да излезе напред. Някои от техните социолози им дават преднина, но предполагам, че и самите те знаят, че това не е факт все още. Явно стратегията на Корнелия Нинова е за допълнителна ескалация. Тя залага, че това ще им даде необходимата преднина за изборите и затова налага този ход. Чисто тактически можем да кажем, че те спечелиха точка с преференциите. Имаше обществена реакция срещу отмяната, заслужена общо взето. Това беше едно безцелно движение да се угоди в някакъв смисъл на ДПС. А точно те защо искат да се направи, не става много ясно – да се предотврати някакво обединение в дясно ли, да се направи по-труден животът на патриотите ли… може би са такива съображенията. Сами виждате, че това не са благородни или политически значими съображения. В този смисъл това е един безцелен акт, за да раздразни обществото и БСП се качиха на тази вълна и спечелиха точка. Те пък разчитат на това, че коалицията е в тежък момент, не могат да си гарантират кворума. Сега дисциплинарните мерки, които вчера бяха взети, ще видим колко дълго ще проработят. Това е тяхната игра. Стратегически ми се струва, че това не е особено умна игра, защото големият проблем на БСП не е липсата на ескалация и липсата на скандали или на конфронтация. Големият проблем е, че те влизат в ниша, която е запазена за друг тип партии като „Атака”. НФСБ дори са може би по в центъра, отколкото БСП по определени позиции. Имаме един много странен феномен, при който т. нар. „социалистическа” партия вече е по-консервативна от редица консервативни партии в Европа. Те виждат какво се случва в Унгария и в Полша, опитват се да го репликират. Колкото и грубо да звучи, те влизат в една територия, където сигурно ще спечелят гласове на „патриотите”, ще създадат проблем за тях, но ще загубят доста повече гласове в центъра. Въпреки всички скандали, ГЕРБ стои общо взето стабилно и не му се подрива като цяло подкрепата, защото центърът остава празен. БСП са го оголили и ГЕРБ, въпреки че е поизносен и от гледна точка на лидерска харизма, и от гледна точка на тези скандали, които непрекъснато се случват, засега за много хора в центъра остава единствена възможност. Това е уравнението, което БСП по някаква причина не могат да решат, а то не е много сложно, то е за трети клас горе-долу по математически критерии. Те избират екстравагантни решения, които създават много шум и изглежда не им носят много гласове.
Как ще коментирате законодателния процес у нас – през последните месеци се приемат законопроекти, които по-скоро отнемат демократични права на гражданите, отколкото да им дават някаква сигурност?
За съжаление това е обща тенденция. Според мен ГЕРБ се поддадоха на тази патриотизация. Реформите в България, които стартираха преди 30 години всъщност бяха реформи в обратната посока. Неслучайно бяха наречени „либерализация”. Вървеше се към общество, в което да има повече опции; като търсите решение на проблемите да не го намирате в отнемане на опции. Това не би трябвало да е решение. Онези над 40 години комунистически режим би трябвало да предотвратяват такъв тип мислене. За съжаление, в цяла Източна Европа започват да се връщат такъв тип рефлекси. Някой би казал, че те късно се връщат, може би можеха и по-рано да се завърнат. Това е притеснително като цяло. Засега ГЕРБ се колебае. В него има различни хора – гражданска квота, която дърпа на една страна или хора като Георги Марков, които са много в тази посока. Според мен има и други – по-здравомислещи, които засега удържат някакъв баланс. Борисов е известен с това, че като че ли няма собствена позиция, агледа да балансира между другите, така че да е в позицията на арбитър. От моя гледна точка това не е най-доброто решение, но пък може би не е и най-лошото. Ако погледнем как другата основна партия възприе консервативен завой, и ако ГЕРБ направи същото, нещата биха били още по-лоши.
https://debati.bg/spetsialno-za-debati-bg-daniel-smilov-bsp-ne-mozhe-da-reshi-uravnenie-za-treti-klas-video/
неделя, 3 февруари 2019 г.
вторник, 22 януари 2019 г.
Две години на Румен Радев (bTV)
(материал на Габриела Наплатанова)
Точно преди две години, на 22 януари 2017 г. бившият командир на ВВС ген. Румен Радев встъпи в длъжност като президент на Република България. За втората година от управлението си президентът задълбочи различията с управляващото мнозинство.
Точно преди две години, на 22 януари 2017 г. бившият командир на ВВС ген. Румен Радев встъпи в длъжност като президент на Република България. За втората година от управлението си президентът задълбочи различията с управляващото мнозинство.
Той упражни правото си на вето 7 пъти, по 5 теми сезира Конституционния съд, а Консултативният съвет по национална сигурност беше събиран само два пъти, защото заседанията не постигнаха съгласие по теми като борбата с корупцията, бедността и модернизацията на армията.
Въпреки че беше по-скоро встрани от програмата на европредседателството, Радев е бил на 19 официални и работни визити в чужбина по покана на свои колеги: последната година беше белязана от визити в Русия, Източна Европа Балканите и Близкия Изток, а 12 чуждестранни държавни глави са посетили България по покана на президента.
Как изглежда втората година на президента Радев през погледа на политолозите Първан Симеонов и Даниел Смилов?
Рейтингът
Според Симеонов във втората година президентът е запазил най- важният си ресурс – доверието. По думите му държавният глава в момента говори на три „езика”: с реторика, разбираема както от по-левите, така и от либералните градски хора и от тези, които искат генерални теми.
Политологът посочва, че президентът Радев следва социологията на неодобрението към правителството, но трябва да търси „златната среда” в позициите си, защото стъпва по тънък лед: „В инерция не бих казал, че още е навлязъл той се опитва даже да ескалира критиките. Той се бои да влезе в рутина и цялото му поведение излъчва да е извън рутината и винаги на педал. В хода на дебатите винаги се получава износване. Все още не виждаме такива признаци”.
Даниел Смилов отчита също високия рейтинг спрямо останалите политици, но смята, че част от заявените позиции не са срещнали своето потвърждение. Той смята, че има и различен тип говорене от държавния глава, когато е посещение в чужбина и когато говори пред електората в страната.
„Този рейтинг поспадна под 50%, това за средата на мандата са добри резултати. Това означава, че хората търсят алтернатива която не виждат в опозиционни партии в парламента и прави Радев като политическа алтернатива на управлението. (…) Има стълкновения с управляващите и това не води до нищо повече, нещата изглеждат като театър. Тази антикорупционна заявка не се потвърди”, коментира политологът.
Той посочва, че все още не е ясно дали президентът ще е преграда пред националпопулизма, или ще се окаже ефект от възхода му. Освен това вижда „силен проруски уклон” в говоренето му по темата за санкциите и в позицията му за новите изтребители: „Цели да предотврати една пълна интеграция в НАТО и евроатлантическите структури”.
Отношенията с БСП и евентуален политически проект
За Първан Симеонов по-скоро левицата се опитва да се залепи за президента: „Той накрая трябва да е сигурен , че към петата година ще излезе в добра политическа кондиция, което ще му даде възможност да мисли за втори мандат и за други неща. (…) Поне засега е на ръба и държи противниците в шах, което увеличава спекулациите че ще прави нещо, което, ако ме питате мен, е в негова полза”.
Снимка: Ладислав Цветков
Смилов също смята, че се цели подобна формация като ГЕРБ, но позиционирана в левия политически спектър: „Не бих казал, че има пълна еманципация, това беше президент, избран основно с гласовете на БСП, но БСП пък в този етап влезе в ниша на патриотизация, където се състезава с партии като „Атака”, НФСБ и други и президентът започна да се проявява като по- центристки и като че ли неговото позициониране е по-удачно от това на самата социалистическа партия”.
За нов проект Даниел Смилов е категоричен, че подобни планове президентът е оставил за далечно бъдеще след края на мандата.
Отношенията с управляващите
Първан Симеонов прави разграничение между битката „Президент – ГЕРБ” и „Президент-премиер”.
„Премиерът отдавна е показал ,че държи да има различен образ от управляващото мнозинство и от собствената си партия. Видяхме оня ден. Бойко Борисов винаги се е дистанцирал. Въпросът е дали ще се състезават Радев и партията, или и Борисов ще излезе на ринга, той вече го направи и допълнително легитимира Радев”, коментира политологът.
Снимка: Ладислав Цветков
Според него генералската битка би имала лош ефект за Борисов: „Обществото вижда двама генерали и прави калкулация: „Просто единия го виждах досега, почва времето на следващия”.
Според Даниел Смилов този тип реторика обслужва и двете страни: „От гледна точка на президента, той се явява като основен опонент, а от гледна точка на герб това е удобно защото Корнелия Нинова и БСП остават на трето място. Очаквам този тип диалог да продължи, той е медийно атрактивен и генерира интерес у хората, не изключвам нелицеприятната конфронтация между президент и премиер да продължи”.
Абонамент за:
Публикации (Atom)