Следващият референдум трябва да е за забрана на големите, неестетически шкембета на политици.
Мотиви: тези шкембета представят страната в лоша светлина - оядена политическа класа, която има несъразмерни апетити. Руши се и моралът на младите: когато видят какви ще станат, напускат страната. Корупционната репутация на управлението ни също получава индиректно потвърждение и се подрива международният ни авторитет. Разплутото шкембе на политик е в противоречие с традиционните представи за дисциплиниран и добре уреден обществен живот....
Джон Стюарт Мил е знаел, че демокрацията рискува да стигне до такива абсурди, в които мнозинството започва да се бърка все по-навътре в живота на отделния човек. А по този начин се ограничава свободата на всички. Днес са пияниците, утре - тези със шкембетата. Или пък тези без шкембета - в зависимост от народния вот. Малко драматично той нарича този проблем "диктатура на мнозинството".
За да не се стига до такава диктатура, Мил предложил един прост принцип:
ПРИНЦИПЪТ НА ВРЕДАТА. Ако нечие поведение не вреди другиму, не трябва да се забранява.
Вредата трябва да е пряка и истинска, а не просто засегнати представи на другия, било то естетически, етически или религиозни. Т.е. не може да е само това, че поведението на някой се разминава с представата на другите за света и смисъла на живота.
Демокрацията лесно може да се изроди в инструмент да си вредим един на друг. Устатият Сократ е бил една от първите големи жертви на този феномен. След като са го убили, атиняните веднага съжалили и дори му направили бронзова статуя. Но е било вече късно.
Та да мислим, докато все още има време.
(Това не е пост за шкембета, а за Истанбулската конвенция.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар