понеделник, 30 октомври 2017 г.
„ЕВРОПА НА ОТЕЧЕСТВАТА“ И КАТАЛУНЯ
Даниел Смилов (текст препечатан от портал "Култура")
Казусът „Каталуня” е полезен – той ни дава възможност да видим нагледно какво представлява алтернативната визия за ЕС – т.нар. „Европа на отечествата”. Евроскептиците измислиха този термин, за да не изглеждат просто деструктивни, а да имат и те „позитивна” визия за нещата. Каталонският експеримент е нейно онагледяване.
Аргументът за тази алтернативна визия е прост – хората имат доверие най-вече на своите близки. Затова всеки разчита първо на себе си, после на семейството, рода и нацията. Когато има криза, родово-националното взема превес. Така е било, така и ще бъде.
Бъдещето е репетиция на миналото.
„Европа на отечествата” в този смисъл е политическата реабилитация на рода. Тя най-вероятно би изглеждала по един от следните начини:
ВАРИАНТ 1
Каталуня и държавата на баските ще са независими. Това ще доведе до определени териториални претенции към Франция, както и до пререкания дали новите държави да бъдат приети за членове на ЕС. Съгласие по този въпрос няма да има.
Великобритания ще възстанови пълния си суверенитет и ще се превърне в успешна офшорна дестинация за (китайски, но не само) капитали.
Ирландия ще се обедини, което ще доведе до възраждане на конфликтите между републиканци и юнионисти, като тези конфликти могат да бъдат и въоръжени.
Шотландия ще е следващата потенциална плочка от доминото. Макар шотландците да са дали на света здравия разум и политическата икономия, та могат все пак да размислят. Но натискът да не останат назад в една Европа на отечествата ще е голям.
Италия ще се раздели на Северна и Южна, като помежду им ще се опъне телена ограда (макар и с далеч по-елегантен дизайн), за да бъдат спрени мигрантите от Африка. Неапол и Папската държава ще си оспорват върховенството върху Южна Италия, а Флоренция ще се обяви за независима република, която ще минава ту на страната на Рим, ту на страната на Милано. Сиена ще я последва, но ще оспорва върховенството на Флоренция в Тоскана. Болоня ще се обяви за комуна…
Белгия най-после ще се разпадне на Фландрия и Валония, като Брюксел ще остане независим град (от рода на Данциг/Гданск) с гарантиран статут от ЕС и НАТО. В Централна Европа ще се утвърди моделът на чистата национална държава: Австрия, Чехия, Унгария, Словения и Полша вече са де факто държави без малцинства. За да запазят този си статут, те ще се оградят и със стандартни телени огради, особено по посока на Балканите, Украйна и Русия. Унгария ще се огради отвсякъде, освен откъм Словакия, където има значително унгарско малцинство. Словакия ще е временно и нестабилно изключение от модела.
Трансилвания ще провежда безнадеждни референдуми за независимост, с които румънските власти лесно ще се разправят. Това обаче ще нагнетява напрежение между Букурещ и Будапеща.
Картината е ясна дори без да си развихряме въображението на Балканите. Тук границите, които засега са в сърцата на вождовете, могат да започнат да се появяват и на политическата карта. Като цяло Източна Европа ще заприлича на тарелка с апетитни хапки, с които ще закусват „регионалните сили” – Германия, Русия и Турция. Дори Виена ще минава от едни ръце в други.
Поради тази опасност малките държави ще започнат да мислят за военни съюзи и тайни договорки с „великите сили”. Балканските държави ще търсят обединение срещу мощта на Турция. Вишеградци ще гонят баланс между Русия и Германия, като се кланят последователно на изток и на запад и припомнят как са спасили Европа от турците през XVII век…
Външната политика ще е само част от промяната в Европа на отечествата обаче. Вътрешната политика също ще е коренно различна. Родовият принцип ще се наложи и разглезености като политическа коректност и забрана на словото на омразата няма да има. Напротив, ще е необходимо вътрешни предатели и външни врагове публично да се разтерзават и громят. С една дума, не само вицепремиерите, но и премиерите и президентите ще могат свободно и неограничено да леят омраза към цигани, хомосексуални и каквито и да е било малцинства, различни от етническото мнозинство.
Някои държави ще са по-добре от други в това отношение и ще запазят по-голяма степен на цивилизованост. Други ще се сринат до неподозирани дълбини. Колкото по на изток, толкова по-надолу.
И така ще е в добрите времена преди Войната…
ВАРИАНТ 2
Това е апокалиптична гледка, която макар и вероятна, не е единствената възможна. Уил Кимлика – канадският философ на мултикултурализма – отделя голямо внимание на демократичната сецесия и твърди, че по принцип в нея няма нищо лошо. Общностите трябва да са свободни да решават дали да останат заедно, или да са суверенни. А има и примери на „кадифени разводи” като този между Чехия и Словакия. В този смисъл „Европа на отечествата” не е антидемократичен идеал – напротив, той е толкова демократичен, колкото и сегашното статукво, а и колкото една бъдеща интегрирана, федерална Европа.
Възможно е да си представим също така как всички „отечества” в Европа, успели да се обособят в историческите си граници – реални или въображаеми, започват да си сътрудничат по-добре, отколкото го правят сега. Започнат да дават по-ефективни решения на проблеми като глобална конкурентоспособност, миграция, регионални дисбаланси и т.н.
Възможно е, но е малко вероятно – а и липсват исторически прецеденти в подкрепа на подобна теза. Необходимата ефективност и сътрудничество биха били много по-трудни и непостижими, отколкото при сегашното състояние на нещата. Защото в „Европа на отечествата” досега изгражданите общи институции – ЕС, НАТО, Съвет на Европа – ще останат изпразнени от съдържание черупки. На тяхно място тепърва ще трябва да се гради – било то нови институции или двустранни споразумения. Като ще трябва тепърва да се търси съгласие не между 28, а може би между 35. Дори еврозоната да се запази като някакво ядро на ЕС около Германия, то няма да е нищо повече от проекция на икономическата мощ на тази държава, ако не е подплатено с общи политически институции и форми на съвместно вземане на решения.
Често пъти защитниците на „Европа на отечествата” заемат позата на „реалисти”. Ако вярват в позитивите на вариант 2 обаче, те могат да повярват в абсолютно всичко.
ВАРИАНТ 3
Може би пък става дума просто за маневра, чрез която определени патриотично-консервативни елити искат да дойдат на власт, без да променят нищо съществено. От тази гледна точка „Европа на отечествата” е просто риторика, която позволява на хора като Ангел Джамбазки, Валери Симеонов и Волен Сидеров да влязат в правителството и властта. Моделът „Курц” в Австрия е може би същото в по-мек вариант. След влизането във властта, подобен тип политици всъщност играят проевропейска или неутрална игра и спазват като цяло общата линия. Те внасят някои реторически, а може би дори и политически промени, но повече козметични, отколкото съществени: някоя и друга стена, например.
В новата си книга „След Европа” Иван Кръстев дори намеква, че понякога либералната демокрация може да бъде спасена от неочаквани коалиции – както комунисти и бивши франкисти са предотвратили военен преврат в Испания по време на прехода ѝ към демокрация. По аналогия и евроскептиците могат да се окажат неочаквани спасители на обединена Европа и един ден Сидеров и Джамбазки да бъдат тачени сред нейните отци-основатели.
От гледната точка на вариант 3 Каталуня е негативен пример – вместо да използват реториката за „Европа на отечествата” само инструментално, за да дойдат на власт, каталонските елити отидоха твърде далеч и започнаха да я възприемат като реалност. Така станаха по-малко лицемерни, но много по-опасни.
***
Историята обича да си прави шеги и има странно чувство за хумор. Едно е безспорно – Каталуня не може да бъде мислена извън по-общата идеология на „Европа на отечествата”.
Историята обича да си прави шеги и има странно чувство за хумор. Едно е безспорно – Каталуня не може да бъде мислена извън по-общата идеология на „Европа на отечествата”.
вторник, 24 октомври 2017 г.
понеделник, 23 октомври 2017 г.
Десните поискаха моделът „Борисов“ да бъде преборен
„Борисов“ е едноличното управление и разпореждане, усвояване и присвояване на общите ни пари“, каза лидерът на ДСБ ген. Атанас Атанасов.
Според десните обаче, този модел е успял да убеди Европа в своята състоятелност. Затова те започват изграждането на негова алтернатива.
Снимка: bTV
„Защо този модел, който за огромна част от обществото е ясен, се възпроизвежда? И то се възпроизвежда на избори?“, попита политологът Даниел Смилов.
„Трябва да се готвим за избори. Заедно. И трябва скоро да сме в състояние да поискаме предсрочни парламентарни избори“, посочи лидерът на „Да, България“ Христо Иванов.
Има ли ефективна алтернатива на ГЕРБ в дясно?
Снимка: btvnovinite.bg
ГЕРБ е най-популярната център-дясно формация към момента, но поради факта, че няма ефективна друга алтернатива. Това коментира в предаването „Лице в лице” по bTV политологът Даниел Смилов по повод вчерашната сбирка на десните партии, които са извън парламента.
„Много хора не харесват модела, който се разгърна под егидата на ГЕРБ. Има ключови скандали, които остават нерешени - КТБ, това, което се случи в съдебната система, предстоящите неясноти по „Белене”, допълни той.
„Всичко това е нещо, което десният и центристкият човек не го приема лесно, но поради липсата на ефективна друга алтернатива ГЕРБ стои като опция. Затова е важно в център-дясно да се появи тази формация, която има своите избиратели”, каза още Смилов.
понеделник, 16 октомври 2017 г.
неделя, 15 октомври 2017 г.
понеделник, 9 октомври 2017 г.
Какво да казвате, за да не ви изчезне стола (Дарик)
Водещата Пролет Велкова в началото на предаването декларира, че ще внимава за да не изчезнат столчетата в студиото.
Даниел Смилов и Боряна Димитрова са в студиото за да коментират скандалите със столчетата, шайките и другите политико-медийни отношения от последните дни.
сряда, 4 октомври 2017 г.
За книгата на Горбачов "Новата Русия" (БНТ)
Новата Русия - автобиографична книга на Михаил Горбачов. Гости: Даниел Смилов – политолог, Искра Баева – историк (видео)
понеделник, 2 октомври 2017 г.
Интервю за БНР: "битката" между Радев и Борисов
звуков файл
1) "Битката" за сега е само ескалация на реторика;
2) Между Борисов и Радев няма съществени съдържтелни различия по ключови въпроси като КТБ, безконтролността на прокуратурата, реформата в съдебната власт;
3) ГЕРБ нямат опозиция в парламента и виждат в Радев възможен опонент;
4) За да стане такъв той не трябва да остане само на ниво думи обаче.
Абонамент за:
Публикации (Atom)