Политически епитафии

Политическите трупове, слава Богу, не са като истинските и възкресения се случват много по-често. Но все пак напоследък се получи известно насищане на политическото пространство у нас с ходещи политически трупове – и пресни, и по-отлежали. Поради това се усеща остра нужда от епитафии. Ето някои предложения:

Той взе да стреля по другари,
все едно че са архари.
Затуй не го и балсамираха -
просто кротко го бламираха!

Тук почива, сред тръни и коприва,
банкер голям, като патица заклан
от ортака си Делян.

Мениджър и журналист,
политик, европеист!
Тука бара - там побара
и накрая се прекара.

Пластмасова маса спаси го веднъж -
а можеше просто да падне кат‘ мъж.

Беше хидроинженер голям –
издави своите и се удави сам.

Млад, успял, преял, умрял.

Искаше да уволни
този, дет‘ го назначи!

Връз велика му осанка
падна тъмна сянка
на банка.

Той можеше да свири на хармоника -
за другото бе отговорна Моника.

Тоз, който държавата фалира,
той не умира - БСП го ексхумира!

На Гестапото университета
направи го доктор секретен!

Той слушаше всички много старателно,
а го осъдиха за избирателност.

Той бе колкото разузнавач,
толкоз и на историята познавач.