понеделник, 26 май 2014 г.
Рекапитулация на Евровота
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/05/26/2308326_rekapitulaciia_na_evrovota/
Дотук резултатите от изборите могат да бъдат обобщени така:
1. Безспорен успех на ГЕРБ. Минаване през два избора след края на мандата, при които партията остава най-голяма в страната, е заявка за трайно място в партийната система. ГЕРБ има и ще има важна роля вдясно.
2. Срив на БСП, който показва, че участието на партията във формати по модела БСП, ДПС, "Атака" е пагубен за нея. Въпросът с лидерството става неотложен. За Станишев това е поредната загуба: този път не само у дома, но и в Европа.
3. Провал на АБВ, който се дължи основно на липсата на ясен профил на формацията – едновременно русофилска и проевропейска. Тежестта на Първанов и Калфин е голяма обаче – при едни предсрочни парламентарни избори те могат да опитат да минат една по-ниска бариера от 4%.
4. ДПС традиционно са силни на евроизбори – представянето им се дължи не на тяхната нараснала абсолютно тежест, а на ниската активност на избирателите на останалите партии, особено тези на левицата.
5. С Пеевски продължават да се случват интересни неща. Операцията с неговото издигане, изглежда, се провали може би защото от АЛДЕ са дали ясен сигнал, че няма да го приемат в групата. Притеснително е, че електоратът на ДПС няма минимум критично отношение към ръководството. Освен ако не се окаже, че масово са гласували преференциално срещу Пеевски, но това ще се види по-късно.
6. Представянето на Бареков е надценено. То е функция на ниската избирателна активност, огромното число купени застъпници и наблюдатели (десетки хиляди), голямата сума, изхарчена за медии, както и безрезервната подкрепа на ТВ7. Провалът на формата БСП, ДПС, "Атака" е и провал за Бареков обаче: става ясно, че механичната подмяна на Сидеров с Бареков ще е много скъпа за БСП и ще е най-вероятно неприемлива за левицата. В крайна сметка ББЦ все още остава един скъп корпоративен проект, чието партийно бъдеще е неясно.
7. Много добър, макар и не отличен резултат за Реформаторския блок. Партията най-после е единен субект, загубата на време от лятото на миналата година е частично компенсирана. Новото ръководство в лицето на Радан Кънев отбелязва първи сериозен успех. Идеологически формацията стои добре, проевропейската й позиция беше решаваща за крайния резултат. Остава обаче много организационна работа и запазване на мобилизацията на единомишлениците, която се случи в последните дни преди вота.
8. Националистическият вот не се е изпарил. Не е отразен в резултата, защото се раздели и защото "Атака" се дискредитира от участието си в управленския формат. Това е по-скоро временен феномен обаче. Кой ще консолидира този вот ще е важен въпрос на парламентарните избори.
9. Останаха две социологически агенции: "Алфа Рисърч" и "Екзакта". ПР агенциите се увеличиха.
Предсрочни парламентарни избори са още по-наложителни. Пред БСП има два пътя: да приеме тази очевидност или да продължи болезнено да се самоубива, като се опитва да привлича подкрепа от Бареков с надежда да възпроизведе един така или иначе неработещ формат.
Голямата новина от евровота в ЕС не е само нарастването на дела на евроскептиците и националистите.
Основната новина е, че след пет години финансова и икономическа криза
левицата не успя да стане водеща сила в Европа
Това означава, че работещ ляв модел - социален и икономически - който да е алтернатива на сегашния просто няма. Левицата се лута между популистката крайност на Сириза и подгласянето на Меркел и ЕНП. Именно това отваря вратата за радикални популистки формации: ЕНП и социалистите и демократите са по съдържание едно и също в очите на все по-големи маси хора.
В този смисъл много сериозен размисъл трябва да се случи не само в нашата, но и в европейската левица.
сряда, 21 май 2014 г.
Партиите на Евровота: ГЕРБ
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/05/21/2304173_partiite_na_evrovota_gerb/
Един човек работил в завод за шевни машини и си отнасял вкъщи всеки месец по една част. Когато ги събрал всичките, решил да ги сглоби и се получила лека картечница. Избирателите на ГЕРБ са в сходно положение – те си дават гласа и мислят, че участват в създаването на един политически продукт, а обикновено накрая получават странна и неочаквана сглобка. Защо става така и може ли най-голямата дясна партия да си остане шевна машинa?
ГЕРБ е ключово важна формация за развитието на дясното: тя запази огромно влияние сред избирателите – над милион гласуваха за нея през май миналата година, а и досега е най-голямата партия в страната (въпреки непрестанните опити за кражби на електорат и депутати). Нещо повече - тя има излаз към групи от граждани, с които традиционната десница и наследниците й от Реформаторския блок (РБ) трудно общуват – хората от провинцията, по-центристки ориентираните, както и тези с по-ниски доходи. В този смисъл ГЕРБ има потенциал да стане "народна" партия, но това, което й пречи, далеч не е маловажно и несъществено.
На първо място, генезисът на ГЕРБ беше популистки – партия, формирана около харизматичен лидер. И до днес съществуват сериозни съмнения доколко тя може да просъществува без Борисов, доколко е нещо по-различно от негова проекция. Това е важна характеристика, защото след февруари 2013 г. започна едно постепенно оттегляне на лидера й от светлините на прожекторите: докато преди това той бе непрекъснато в студията, търсеше и получаваше непрестанно репортерско внимание, след решението да подаде оставка изявите му станаха далеч по-премерени и епизодични. На какво се дължи това – не знаем: смяната на властта и съответната смяна в политиката на медиите може да е част от обяснението. Но остава впечатлението, че като плод на самостоятелно или наложено му решение самият
Бойко Борисов е пестелив и умерен, което е видно и в настоящата, нискокалорична кампания на ГЕРБ
Тази ниска калоричност е парадоксална в ситуация, в която ресурс има, правителството е слабо, а мнозинството е съшито с бели конци.
Партиите на евровота: ГЕРБ
Стартът на предизборната кампания на ГЕРБ
Фотограф: Надежда Чипева
Капитал
На второ място, ГЕРБ носи тежък багаж от съмнителни връзки с бизнес кръгове. Много се е писало по въпроса, но почти до края на мандата си Борисов беше в тясно сътрудничество с групата на Пеевски и Цветан Василев, която преживя завиден възход в периода 2009 - 2013 г., и то въпреки икономическата криза. Накупени бяха още медии, както и големи, структуроопределящи фирми и предприятия. Въпреки обръщането на тази група срещу самия Борисов, въпреки откритите заплахи за разправа срещу него все още той не е направил нито едно директно изказване срещу Пеевски или Цветан Василев, докато първият от своя страна не спестява да изразят чувствата си към бившия си приятел. Тази емоционална асиметрия не е обяснима просто с характерологическите специфики на типажите: освен усещане за недоизказаност по-тревожното е, че подобно поведение изглежда породено от скрити зависимости.
Интересно развитие в това отношение беше и питото кафе между Борисов и Местан, както и добрите думи за ДПС, които Борисов каза по време на кампанията. Да си спомним, че през 2009 г. една от основните точки на ГЕРБ бе да оставят ДПС извън властта. Да, сегашното поведение може да се тълкува като увертюра на Борисов с цел сваляне на правителството на Орешарски с помощта на Местан. Но едва ли някой политически лидер може да е толкова наивен да смята, че нещо подобно ще се случи. Още по-малко реалистична е коалиция ГЕРБ - ДПС в този парламент: една
такава маневра има потенциала да взриви социалния мир в страната и да повлече ГЕРБ към политическото дъно
Трето, управлението на ГЕРБ стана пословично с т.нар. полицейщина, символизирана най-вече от политиката на МВР и Цветанов. Проблемът започна със срастването на МВР и телевизията, громенето на бандити на живо, правенето на ПР чрез службите на държавата. Доколкото в процеса бяха разкрити и истински, опасни организирани групи, тази политика не се отрази негативно на ГЕРБ. Впрягането на службите срещу политически опоненти като случая Гуцанов или прословутите папки на Станишев показа, че ГЕРБ ще взаимстват опита на БСП с ДАНС и Алексей Петров, творчески ще го развият и усъвършенстват. Крайната фаза на полицейщината беше срастването между Цветанов и Пеевски в процеса на интензивното им общуване вътре и извън министерския кабинет. Тук вече като че ли ставаше дума по-скоро за взаимно изгодно сътрудничество в назначаване на магистрати и политици, медийни чадъри над определени фигури и пр. и пр.
Комбинацията от тези три стадия на "полицейщина" накърни драматично имиджа на ГЕРБ и настрои много групи срещу него, особено бизнеси
които се оказаха пред мощта на държавната машинария във всичките ѝ полицейско-данъчни превъплъщения.
Партиите на евровота: ГЕРБ
Стартът на предизборната кампания на ГЕРБ
Фотограф: Надежда Чипева
Капитал
Четвърто, ГЕРБ водеше учудващо промискуитетна коалиционна политика, както и бе изключително лежерен по идеологически въпроси. Уж член на ЕНП, Борисов предпочете да не влиза в специални отношения със "Синята коалиция", а да разчита на подкрепа от сложна палитра от партии, включваща дори "Атака" и РЗС. Заиграването на ГЕРБ с национализма бе видимо в началото на управлението му, макар че то постепенно отслабна. И досега обаче Борисов не обича да си затваря врати. Въпреки повече от година на сериозна политическа конфронтация все още не е немислимо Борисов (ако зависи от него) да влезе в коалиция с която и да било българска партия, включително БСП. Това е така, защото той е ситуационен играч, опитва се да извлече максимална изгода от положението, да не изпада в изолация (което е, изглежда, голямата му драма в сегашния парламент). Но тази ситуационност превръща ГЕРБ в непредвидим партньор и прави дългосрочни и принципни коалиции невъзможни.
Пето,
"дясното" в политиката на ГЕРБ е неясно и размито
По времето на Симеон Дянков ГЕРБ беше за строга финансова дисциплина, ниски социални разходи, нисък външен дълг и т.н. След избухването на протестите през 2013 г. Борисов се раздели неочаквано бързо с Дянков обаче, който дотогава изглеждаше основен идеологически стожер на целия политически проект. Тук отново виждаме вече споменатата ситуационност и повратливост, която е гаранция срещу идеологически догматизъм, но която също така повдига много въпроси за принципността на дадено управление. Основната идеологическа "котва" на Борисов остава членството в ЕНП и възхищението от политиката на Меркел по-специално. В този смисъл освобождаването от Дянков не бива да бъде четено като загърбване на всички идеи за финансово отговорно управление. А трябва да се каже, че поради догматизма на бившия финансов министър беше пропуснат моментът да се облекчи положението на най-уязвимите групи от населението, да се направят някои социални плащания, които държавата лесно би си позволила. В този смисъл раздялата с финансовия министър беше по-скоро закъсняла, но необходима политическа корекция. Липсата на обяснение защо всичко това се случва, какви са точно грешките и прочее остави впечатление, че Борисов е готов да зареже финансовата дисциплина с цел краткосрочни политически изгоди.
Въпреки този проблематичен багаж, така както стоят нещата в момента,
ГЕРБ носи сериозна отговорност за развитието на дясното. Три сценария са възможни:
Европейски: ГЕРБ се опитва да се наложи като европейска народна партия, къса проблематичните зависимости от бизнеси и символно скъсва с полицейщината, като за целта се разделя с Цветанов (макар че той самият не е единствен виновник за практиката). ГЕРБ се опитва да заложи по-дългосрочни програмни цели, да изчисти принципите си, което отваря вратите за коалиране с други партии от ЕНП и затваря вратите за заиграване с националисти и други популисти. Естествен и желан партньор при едно такова развитие би бил РБ, който би заемал по пропазарни и социално по-либерални позиции. ГЕРБ би бил народната, масова партия, докато РБ би бил по-отворен към интелигенцията, градската средна класа и т.н. За този вариант има предпоставки: напоследък общуването между двете формации върви на по-разумни начала, а и ГЕРБ се стреми да заеме проевропейски позиции по украинската криза и газовата политика на страната, като настоява за строго спазване на европейските правила.
Партиите на евровота: ГЕРБ
Бойко Борисов и Жан-Клод Юнкер на метростанция "Европейски съюз" при откриването на кампанията на ГЕРБ
Фотограф: Красимир Юскеселиев
Дневник
Унгарски: ГЕРБ прави националистически завой, продължава да фаворизира определени бизнеси и да преследва други чрез държавния апарат, опитва се да си осигури медиен монопол, оказва политически натиск срещу опозицията, доразвива полицейщината. Както опитът на "Фидес" и Виктор Орбан показва, това може да е силно популярен пакет, който с определена доза икономически успех може да гарантира впечатляващи електорални победи. При този вариант ГЕРБ се позиционира срещу дясно-либералното представителство на градската средна класа (РБ), опитва се да капитализира националистическия вот с акции срещу чуждестранни инвеститори, антиеврпейска реторика и пр. Естествени партньори на Борисов при една такава политика биха били партии като НФСБ, а защо не дори "Атака" и Бареков. Хубавото е, че в България предпоставките за този сценарий по-скоро не са налице. "Атака" зави много наляво и много в русофилска посока, за да направи идеологическия синтез възможен. По важното е, че ЕС все още има осезаема притегателна сила за българина, което Борисов добре усеща. В средносрочен план обаче подобно унгарско развитие не може да се изключва.
Български: Нещата продължават както досега, Борисов ситуационно се нагажда към една или друга партия, като влиянието на ГЕРБ постепенно спада. Този вариант е повторение на случилото се с НДСВ. Вярно е, че Борисов запази далеч по-високо доверие за собствената си формация, отколкото НДСВ имаше след четири години управление. Но пък вече той е извън властта, ерозията продължава и не е изключено да последва съдбата на Сакскобургготски, ако не успее бързо да стигне до избори (и то предлагайки ясна политическа алтернатива на тях). При българския вариант ГЕРБ не трябва да прави никакви особени партийни или идеологически реформи – може да задържи и полицейщината, и бизнес връзките, и другите зависимости, които биха му донесли краткосрочни изгоди, разбира се. В крайна сметка в този вариант ГЕРБ малко по малко ще освободи дясното пространство за други политически субекти.
Предстоящите европейски избори няма да отговорят окончателно на въпроса накъде се е запътил ГЕРБ, но ще покажат дали лидерите му имат съзнание за възможните алтернативи. Трябва да кажем, че не всеки вариант е по-добър от българския (статуквото) – унгарското развитие например е силно проблематично и от гледна точка на демокрацията, и на конституционализма. Така или иначе, избистрянето на ситуацията в българското дясно – и в ГЕРБ по специално - би помогнало на гражданите да се отърват от чувството, че вместо шевна машина винаги получават нещо друго – било то мафиотски патлак или просто детска пушка с тапа.
Един човек работил в завод за шевни машини и си отнасял вкъщи всеки месец по една част. Когато ги събрал всичките, решил да ги сглоби и се получила лека картечница. Избирателите на ГЕРБ са в сходно положение – те си дават гласа и мислят, че участват в създаването на един политически продукт, а обикновено накрая получават странна и неочаквана сглобка. Защо става така и може ли най-голямата дясна партия да си остане шевна машинa?
ГЕРБ е ключово важна формация за развитието на дясното: тя запази огромно влияние сред избирателите – над милион гласуваха за нея през май миналата година, а и досега е най-голямата партия в страната (въпреки непрестанните опити за кражби на електорат и депутати). Нещо повече - тя има излаз към групи от граждани, с които традиционната десница и наследниците й от Реформаторския блок (РБ) трудно общуват – хората от провинцията, по-центристки ориентираните, както и тези с по-ниски доходи. В този смисъл ГЕРБ има потенциал да стане "народна" партия, но това, което й пречи, далеч не е маловажно и несъществено.
На първо място, генезисът на ГЕРБ беше популистки – партия, формирана около харизматичен лидер. И до днес съществуват сериозни съмнения доколко тя може да просъществува без Борисов, доколко е нещо по-различно от негова проекция. Това е важна характеристика, защото след февруари 2013 г. започна едно постепенно оттегляне на лидера й от светлините на прожекторите: докато преди това той бе непрекъснато в студията, търсеше и получаваше непрестанно репортерско внимание, след решението да подаде оставка изявите му станаха далеч по-премерени и епизодични. На какво се дължи това – не знаем: смяната на властта и съответната смяна в политиката на медиите може да е част от обяснението. Но остава впечатлението, че като плод на самостоятелно или наложено му решение самият
Бойко Борисов е пестелив и умерен, което е видно и в настоящата, нискокалорична кампания на ГЕРБ
Тази ниска калоричност е парадоксална в ситуация, в която ресурс има, правителството е слабо, а мнозинството е съшито с бели конци.
Партиите на евровота: ГЕРБ
Стартът на предизборната кампания на ГЕРБ
Фотограф: Надежда Чипева
Капитал
На второ място, ГЕРБ носи тежък багаж от съмнителни връзки с бизнес кръгове. Много се е писало по въпроса, но почти до края на мандата си Борисов беше в тясно сътрудничество с групата на Пеевски и Цветан Василев, която преживя завиден възход в периода 2009 - 2013 г., и то въпреки икономическата криза. Накупени бяха още медии, както и големи, структуроопределящи фирми и предприятия. Въпреки обръщането на тази група срещу самия Борисов, въпреки откритите заплахи за разправа срещу него все още той не е направил нито едно директно изказване срещу Пеевски или Цветан Василев, докато първият от своя страна не спестява да изразят чувствата си към бившия си приятел. Тази емоционална асиметрия не е обяснима просто с характерологическите специфики на типажите: освен усещане за недоизказаност по-тревожното е, че подобно поведение изглежда породено от скрити зависимости.
Интересно развитие в това отношение беше и питото кафе между Борисов и Местан, както и добрите думи за ДПС, които Борисов каза по време на кампанията. Да си спомним, че през 2009 г. една от основните точки на ГЕРБ бе да оставят ДПС извън властта. Да, сегашното поведение може да се тълкува като увертюра на Борисов с цел сваляне на правителството на Орешарски с помощта на Местан. Но едва ли някой политически лидер може да е толкова наивен да смята, че нещо подобно ще се случи. Още по-малко реалистична е коалиция ГЕРБ - ДПС в този парламент: една
такава маневра има потенциала да взриви социалния мир в страната и да повлече ГЕРБ към политическото дъно
Трето, управлението на ГЕРБ стана пословично с т.нар. полицейщина, символизирана най-вече от политиката на МВР и Цветанов. Проблемът започна със срастването на МВР и телевизията, громенето на бандити на живо, правенето на ПР чрез службите на държавата. Доколкото в процеса бяха разкрити и истински, опасни организирани групи, тази политика не се отрази негативно на ГЕРБ. Впрягането на службите срещу политически опоненти като случая Гуцанов или прословутите папки на Станишев показа, че ГЕРБ ще взаимстват опита на БСП с ДАНС и Алексей Петров, творчески ще го развият и усъвършенстват. Крайната фаза на полицейщината беше срастването между Цветанов и Пеевски в процеса на интензивното им общуване вътре и извън министерския кабинет. Тук вече като че ли ставаше дума по-скоро за взаимно изгодно сътрудничество в назначаване на магистрати и политици, медийни чадъри над определени фигури и пр. и пр.
Комбинацията от тези три стадия на "полицейщина" накърни драматично имиджа на ГЕРБ и настрои много групи срещу него, особено бизнеси
които се оказаха пред мощта на държавната машинария във всичките ѝ полицейско-данъчни превъплъщения.
Партиите на евровота: ГЕРБ
Стартът на предизборната кампания на ГЕРБ
Фотограф: Надежда Чипева
Капитал
Четвърто, ГЕРБ водеше учудващо промискуитетна коалиционна политика, както и бе изключително лежерен по идеологически въпроси. Уж член на ЕНП, Борисов предпочете да не влиза в специални отношения със "Синята коалиция", а да разчита на подкрепа от сложна палитра от партии, включваща дори "Атака" и РЗС. Заиграването на ГЕРБ с национализма бе видимо в началото на управлението му, макар че то постепенно отслабна. И досега обаче Борисов не обича да си затваря врати. Въпреки повече от година на сериозна политическа конфронтация все още не е немислимо Борисов (ако зависи от него) да влезе в коалиция с която и да било българска партия, включително БСП. Това е така, защото той е ситуационен играч, опитва се да извлече максимална изгода от положението, да не изпада в изолация (което е, изглежда, голямата му драма в сегашния парламент). Но тази ситуационност превръща ГЕРБ в непредвидим партньор и прави дългосрочни и принципни коалиции невъзможни.
Пето,
"дясното" в политиката на ГЕРБ е неясно и размито
По времето на Симеон Дянков ГЕРБ беше за строга финансова дисциплина, ниски социални разходи, нисък външен дълг и т.н. След избухването на протестите през 2013 г. Борисов се раздели неочаквано бързо с Дянков обаче, който дотогава изглеждаше основен идеологически стожер на целия политически проект. Тук отново виждаме вече споменатата ситуационност и повратливост, която е гаранция срещу идеологически догматизъм, но която също така повдига много въпроси за принципността на дадено управление. Основната идеологическа "котва" на Борисов остава членството в ЕНП и възхищението от политиката на Меркел по-специално. В този смисъл освобождаването от Дянков не бива да бъде четено като загърбване на всички идеи за финансово отговорно управление. А трябва да се каже, че поради догматизма на бившия финансов министър беше пропуснат моментът да се облекчи положението на най-уязвимите групи от населението, да се направят някои социални плащания, които държавата лесно би си позволила. В този смисъл раздялата с финансовия министър беше по-скоро закъсняла, но необходима политическа корекция. Липсата на обяснение защо всичко това се случва, какви са точно грешките и прочее остави впечатление, че Борисов е готов да зареже финансовата дисциплина с цел краткосрочни политически изгоди.
Въпреки този проблематичен багаж, така както стоят нещата в момента,
ГЕРБ носи сериозна отговорност за развитието на дясното. Три сценария са възможни:
Европейски: ГЕРБ се опитва да се наложи като европейска народна партия, къса проблематичните зависимости от бизнеси и символно скъсва с полицейщината, като за целта се разделя с Цветанов (макар че той самият не е единствен виновник за практиката). ГЕРБ се опитва да заложи по-дългосрочни програмни цели, да изчисти принципите си, което отваря вратите за коалиране с други партии от ЕНП и затваря вратите за заиграване с националисти и други популисти. Естествен и желан партньор при едно такова развитие би бил РБ, който би заемал по пропазарни и социално по-либерални позиции. ГЕРБ би бил народната, масова партия, докато РБ би бил по-отворен към интелигенцията, градската средна класа и т.н. За този вариант има предпоставки: напоследък общуването между двете формации върви на по-разумни начала, а и ГЕРБ се стреми да заеме проевропейски позиции по украинската криза и газовата политика на страната, като настоява за строго спазване на европейските правила.
Партиите на евровота: ГЕРБ
Бойко Борисов и Жан-Клод Юнкер на метростанция "Европейски съюз" при откриването на кампанията на ГЕРБ
Фотограф: Красимир Юскеселиев
Дневник
Унгарски: ГЕРБ прави националистически завой, продължава да фаворизира определени бизнеси и да преследва други чрез държавния апарат, опитва се да си осигури медиен монопол, оказва политически натиск срещу опозицията, доразвива полицейщината. Както опитът на "Фидес" и Виктор Орбан показва, това може да е силно популярен пакет, който с определена доза икономически успех може да гарантира впечатляващи електорални победи. При този вариант ГЕРБ се позиционира срещу дясно-либералното представителство на градската средна класа (РБ), опитва се да капитализира националистическия вот с акции срещу чуждестранни инвеститори, антиеврпейска реторика и пр. Естествени партньори на Борисов при една такава политика биха били партии като НФСБ, а защо не дори "Атака" и Бареков. Хубавото е, че в България предпоставките за този сценарий по-скоро не са налице. "Атака" зави много наляво и много в русофилска посока, за да направи идеологическия синтез възможен. По важното е, че ЕС все още има осезаема притегателна сила за българина, което Борисов добре усеща. В средносрочен план обаче подобно унгарско развитие не може да се изключва.
Български: Нещата продължават както досега, Борисов ситуационно се нагажда към една или друга партия, като влиянието на ГЕРБ постепенно спада. Този вариант е повторение на случилото се с НДСВ. Вярно е, че Борисов запази далеч по-високо доверие за собствената си формация, отколкото НДСВ имаше след четири години управление. Но пък вече той е извън властта, ерозията продължава и не е изключено да последва съдбата на Сакскобургготски, ако не успее бързо да стигне до избори (и то предлагайки ясна политическа алтернатива на тях). При българския вариант ГЕРБ не трябва да прави никакви особени партийни или идеологически реформи – може да задържи и полицейщината, и бизнес връзките, и другите зависимости, които биха му донесли краткосрочни изгоди, разбира се. В крайна сметка в този вариант ГЕРБ малко по малко ще освободи дясното пространство за други политически субекти.
Предстоящите европейски избори няма да отговорят окончателно на въпроса накъде се е запътил ГЕРБ, но ще покажат дали лидерите му имат съзнание за възможните алтернативи. Трябва да кажем, че не всеки вариант е по-добър от българския (статуквото) – унгарското развитие например е силно проблематично и от гледна точка на демокрацията, и на конституционализма. Така или иначе, избистрянето на ситуацията в българското дясно – и в ГЕРБ по специално - би помогнало на гражданите да се отърват от чувството, че вместо шевна машина винаги получават нещо друго – било то мафиотски патлак или просто детска пушка с тапа.
четвъртък, 15 май 2014 г.
Партиите на Евровота: ДПС и Бареков
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/05/15/2295913_partiite_na_evrovota_dps_i_barekov/
През 16-ти век части на Европа били поразени от т.нар. танцувална чума – без особена причина в градове като Страсбург тълпи започвали да танцуват непрестанно, в продължение на месец, докато краката на хората не издържали повече и те рухвали, като мнозина умирали от инфаркти, удари или просто от изтощение. Никой не е успял да даде задоволително обяснение на този феномен от психологията на масите. По сходен начин стои и въпросът с възникването на партийни образувания като "България без цензура", макар че настоящият текст ще предложи нещо като теория по въпроса.
Бареков не може да бъде обяснен без ДПС
въпреки че на пръв поглед двете формации изглеждат много различни. Едната – стожер на партийността; другата – партийна пеперуда, събираща прашец от най-неочаквани източници на аромати. И наистина, ДПС е най-постоянната характеристика на партийната ни система, най-стабилният фактор в нея. ДПС е и реален партиен феномен – партия, представител на интересите на определени групи граждани, на определени региони на страната. В този смисъл движението изпълнява традиционните функции на една партия, и през последните две десетилетия е изиграло съществена роля за интегрирането на българските турци в политическия процес.
Същевременно, обаче, ДПС постепенно се превърна и в корпоративна структура, представителство на специфични бизнес интереси около групите на Цветан Василев и Делян Пеевски, а мнозина подозират, че всъщност основният икономически фактор зад тях е самият Ахмед Доган. Детайлна публична информация за конкретните връзки между тези играчи не съществува, но е очевидно, че те действат като мрежова структура, в която успехът зависи в една или друга степен от всеки един от участниците. Банката подкрепя медиите, медиите подкрепят партията, партията подкрепя и банката и медиите и т.н. Този прост цикъл е облечен юридически в сложни и непроницаеми вериги от формални собственици и други обвързани лица, които в цялост представляват впечатляваща мрежа с влияние във всички сектори на обществения живот – съдебната власт не на последно място.
Най-опасният момент за просперитета на една такава структура е смяната на политическата власт, тъй като тя разчита на изключително тесни връзки с правителството.
От 2001 г. мрежата е била неизменно на власт
както по времето на Сакскобурготски (когато Пеевски прохождаше в политиката и обществения живот), така и при тройната коалиция, при която тя се разгърна и укрепна още повече. Първата криза дойде при победата на ГЕРБ през 2009 г., след която медиите на групата трябваше да сменят политиката си буквално в рамките на един ден и от най-върл опонент на Борисов, да се превърнат в негов най-всеотдаен защитник. Предложената сделка беше ясна – медийна и финансова подкрепа срещу политически гръб и влияние в правителството. Новите отношения – които постепенно се установиха - са се консумирали по много начини, като най-видимият от тях стана бивакът, който Делян Пеевски си устрои в кабинета на вътрешния министър Цветанов, неограниченият достъп до него (което означава и до другите министри), основаването на публично-частни партньорства със съмнителни цели, като опъването на медиен чадър върху криминални фигури (по признание на самия Пеевски).
Разбира се, симбиозата между мрежата и ГЕРБ, макар и доста успешна, не е била през цялото време щастлива. Причината за това е политически голямата тежест на ГЕРБ, дължаща се на Борисовото обаяние по отношение на масовото съзнание. В резултат, партията ГЕРБ по-трудно е била могла да бъде изнудвана: това означава, че за да постигне целите си,
мрежата е трябвало да увеличи разходвания ресурс – и финансов, и медиен и полицейско-съдебен
Нещо повече, като голяма партия, в ГЕРБ имаше фигури - Дянков и Плевнелиев, например - които бяха вътрешни опоненти на Цветанов - главния интерфейс (макар че тази сложна дума в случая е неудачна) в общуването с мрежата. Борисов имаше и лукса да балансира, да арбитрира между отделните интереси, като този арбитраж беше важен в ключови моменти: президентската кампания, скандалите между Пеевски и Любомир Павлов и Огнян Донев и т.н. С малки изключения, мрежата успяваше да спечели Борисов на своя страна, като малко по малко основните конкуренти бяха отстранени или изолирани.
И така до февруари 2013 г., когато стана ясно, че Борисов може и да не остане на власт. Дали мрежата активно е съдействала за това или просто се е стремила да се пре-застрахова от евентуална загуба не знаем. От публична гледна точка промяната стана видима с метаморфозата на Бареков в борец срещу ГЕРБ и безцензурните му обиколки из страната в подкрепа на антиправителствените протести.
Към месец май 2013 г. вече беше абсолютно ясно, че
мрежата е сменила политическия курс и се готви да управлява в коалиция с БСП
Символното забиване на нож в гърба на стария патрон дойде в деня за размисъл с костинбродската афера. Тя, разбира се, може да бъде четена и като опит да се повлияе на изборния резултат, но смисълът й всъщност беше друг. Да покаже на бившия политически господар, че целият ресурс на мрежата – от медиите до прокуратурата – ще бъде впрегнат срещу него. Нещо повече, тази операция беше и ясен сигнал към новия политически патрон – БСП: тя трябваше да му демонстрира на живо мощта на структурите, както и да въвлече представители на столетницата (най-вече в лицето на Мая Манолова) в своеобразно съучастие. По този начин тесните отношения бяха оповестени и официализирани.
Резултатът от изборите се оказа изключително изгоден за мрежата: слаба БСП, силна ДПС, необходимост от медиен, финансов и полицейско-съдебен ресурс за привличането на Волен Сидеров като трето колело на коалиционната талига. Вместо да се бори за благосклонността на новите политически господари, мрежата се оказа в положение те да зависят от нея. И тук се стигна до един впечатляващ акт на самозабравяне – изнудването на БСП за назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Може само да се гадае дали самият Станишев е бил изнудван или се е поддал на Стокхолмски синдром в комбинация с желание за личен реванш спрямо Борисов. Но че ръководните органи на БСП се чувстваха изнудени след злополучното решение е безспорен факт, потвърден от физиономиите и част от изказванията на членовете им.
Последващите събития и избухналите протести имаха нееднозначен ефект върху позиционирането на мрежата във властта. От една страна, в краткосрочен план нейната роля нарастна неимоверно, защото БСП пое курс към оставане на власт на всяка цена. За тази цел му беше нужна всеотдайната медийна подкрепа на вестниците в страната (които, с изключение на два-три, бяха подчинени от мрежата), както и на телевизията на Бареков. За необходимостта от финансово-полицейски ресурс - както за удържане на подкрепата на Атака, така и за отцепването на депутати от ГЕРБ - вече стана дума: в крайна сметка има ли някой, който вярва, че отцепниците, например, са били мотивирани от принципни, идеологически съображения?
Партиите на евровота: ДПС и Бареков
Плакат на ДПС - засега Делян Пеевски не се е появявал на предизборно събитие на партията или поне не е съобщавано за такова
[ДПС]
В по-дългосрочен план, обаче,
протестите нанесоха много силен удар на мрежата
На първо място тя стана публична и се официализира като част от властта, което автоматично я отслаби. На второ място тя компрометира основните си политически носители – ДПС и БСП: тяхното заложничество по отношение на специфични корпоративни интереси стана публична тайна. Трето протестите станаха повод за вътрешни сътресения в мрежата, за възникване на конфликти под повърхността.
И наистина, Пеевски може би си е повярвал твърде много и в дългосрочен план е поискал по-голям дял от общото начинание. Цветан Василев – като банкер – не би могъл да не страда от репутационните щети, които самото асоцииране с Пеевски вече му носи. ДПС, от друга страна, също страда от публичната представа, че е доминирано от Пеевски. Затова към края на 2013 г. започнаха процеси на преформулиране на отношенията в мрежата, на пренаместване на играчи с цел намаляване на репутационните щети и по-изгодно позициониране при следващата смяна на властта, която изглежда неизбежна. Един от сценариите в този процес е преобразяването на Пеевски от медиен могул в евродепутат.
Другият важен сценарий е
пускането на втори политически кон в надпреварата – Бареков – който да балансира нарастналата роля на тандема ДПС–Пеевски
както и да направи Цветан Василев политически малко по-самостоятелен играч. Тези процеси не ознаменуват разпад или вътрешен раздор в мрежата: напротив, става дума за купуване на време, в което тя да успее да компенсира понесените репутационни щети, без да изпадне от властта. Ако ББЦ влезе в един следващ парламент, тя ще направи нови пасианси между БСП и ДПС възможни.
Това е генезисът на Барековата формация. Останалото, както знаем, са:
Танци (с хореография от Нешка Робева), кебапчета и таблети + телевизия
Един въпрос, който все пак изниква, обаче, е не е ли това твърде изтъркан похват на политическо инженерство? Не сме ли виждали всичко това – дори в по-автентичен и убедителен вариант с Яне и особено с Волен? Логиката при новата формация е чисто рекламна, като при перилните препарати, където е важна не оригиналността, а честотата на повторението. Посланията са прости: пени се като Волен, накисва като Яне, а струва по-малко от тях, защото не иска от вас нищо, а ще раздава таблети и кебапчета. Пък обещава и още.
Зад тази семплост на ситуацията прозира нещо по-драматично, което г-н Бареков улавя. Продължаващият срив на доверието в политическата система роди огромни маси от отчуждени от политическото хора. Единственият начин те да бъдат привлечени към гласуване в момента изглежда директната материална изгода: плащане, таблет, пък дори и кебапче, влизат в тази мотивационна схема. Бареков разчита на този вот, без да се стреми да изгражда трайни, дълбоки и базирани на принцип лоялности. Неговият проект е ситуационен – основната му задача е да реши временни проблеми в адаптирането към властта на определени мрежи.
ББЦ в този смисъл е симптом
Ако основните партии не намерят начин да комуникират с отчуждените от политическото хора, ако не им дадат позитивен хоризонт на очаквания за България като политическа общност, безцензурни формации, ситуационни играчи ще продължат да избуяват предизборно като инструменти на групи с достатъчен финансов ресурс и апетит за властта.
Танцувалната чума си отишла така, както и дошла – неочаквано, без обяснение. Всъщност, нейната продължителност е била функция на енергичността и издръжливостта на участниците. Макар че всички признават особената енергичност на г-н Бареков, трябва да се каже, че паралелите с родната действителност свършват тук: дори и един танцьор да се изчерпи, появата на ситуационни партии, които се опитват да разбъркват политическия пасианс в полза на влиятелни мрежи, мобилизирайки гласовете на политически отчуждените, изглежда е по-траен феномен по нашите ширини.
През 16-ти век части на Европа били поразени от т.нар. танцувална чума – без особена причина в градове като Страсбург тълпи започвали да танцуват непрестанно, в продължение на месец, докато краката на хората не издържали повече и те рухвали, като мнозина умирали от инфаркти, удари или просто от изтощение. Никой не е успял да даде задоволително обяснение на този феномен от психологията на масите. По сходен начин стои и въпросът с възникването на партийни образувания като "България без цензура", макар че настоящият текст ще предложи нещо като теория по въпроса.
Бареков не може да бъде обяснен без ДПС
въпреки че на пръв поглед двете формации изглеждат много различни. Едната – стожер на партийността; другата – партийна пеперуда, събираща прашец от най-неочаквани източници на аромати. И наистина, ДПС е най-постоянната характеристика на партийната ни система, най-стабилният фактор в нея. ДПС е и реален партиен феномен – партия, представител на интересите на определени групи граждани, на определени региони на страната. В този смисъл движението изпълнява традиционните функции на една партия, и през последните две десетилетия е изиграло съществена роля за интегрирането на българските турци в политическия процес.
Същевременно, обаче, ДПС постепенно се превърна и в корпоративна структура, представителство на специфични бизнес интереси около групите на Цветан Василев и Делян Пеевски, а мнозина подозират, че всъщност основният икономически фактор зад тях е самият Ахмед Доган. Детайлна публична информация за конкретните връзки между тези играчи не съществува, но е очевидно, че те действат като мрежова структура, в която успехът зависи в една или друга степен от всеки един от участниците. Банката подкрепя медиите, медиите подкрепят партията, партията подкрепя и банката и медиите и т.н. Този прост цикъл е облечен юридически в сложни и непроницаеми вериги от формални собственици и други обвързани лица, които в цялост представляват впечатляваща мрежа с влияние във всички сектори на обществения живот – съдебната власт не на последно място.
Най-опасният момент за просперитета на една такава структура е смяната на политическата власт, тъй като тя разчита на изключително тесни връзки с правителството.
От 2001 г. мрежата е била неизменно на власт
както по времето на Сакскобурготски (когато Пеевски прохождаше в политиката и обществения живот), така и при тройната коалиция, при която тя се разгърна и укрепна още повече. Първата криза дойде при победата на ГЕРБ през 2009 г., след която медиите на групата трябваше да сменят политиката си буквално в рамките на един ден и от най-върл опонент на Борисов, да се превърнат в негов най-всеотдаен защитник. Предложената сделка беше ясна – медийна и финансова подкрепа срещу политически гръб и влияние в правителството. Новите отношения – които постепенно се установиха - са се консумирали по много начини, като най-видимият от тях стана бивакът, който Делян Пеевски си устрои в кабинета на вътрешния министър Цветанов, неограниченият достъп до него (което означава и до другите министри), основаването на публично-частни партньорства със съмнителни цели, като опъването на медиен чадър върху криминални фигури (по признание на самия Пеевски).
Разбира се, симбиозата между мрежата и ГЕРБ, макар и доста успешна, не е била през цялото време щастлива. Причината за това е политически голямата тежест на ГЕРБ, дължаща се на Борисовото обаяние по отношение на масовото съзнание. В резултат, партията ГЕРБ по-трудно е била могла да бъде изнудвана: това означава, че за да постигне целите си,
мрежата е трябвало да увеличи разходвания ресурс – и финансов, и медиен и полицейско-съдебен
Нещо повече, като голяма партия, в ГЕРБ имаше фигури - Дянков и Плевнелиев, например - които бяха вътрешни опоненти на Цветанов - главния интерфейс (макар че тази сложна дума в случая е неудачна) в общуването с мрежата. Борисов имаше и лукса да балансира, да арбитрира между отделните интереси, като този арбитраж беше важен в ключови моменти: президентската кампания, скандалите между Пеевски и Любомир Павлов и Огнян Донев и т.н. С малки изключения, мрежата успяваше да спечели Борисов на своя страна, като малко по малко основните конкуренти бяха отстранени или изолирани.
И така до февруари 2013 г., когато стана ясно, че Борисов може и да не остане на власт. Дали мрежата активно е съдействала за това или просто се е стремила да се пре-застрахова от евентуална загуба не знаем. От публична гледна точка промяната стана видима с метаморфозата на Бареков в борец срещу ГЕРБ и безцензурните му обиколки из страната в подкрепа на антиправителствените протести.
Към месец май 2013 г. вече беше абсолютно ясно, че
мрежата е сменила политическия курс и се готви да управлява в коалиция с БСП
Символното забиване на нож в гърба на стария патрон дойде в деня за размисъл с костинбродската афера. Тя, разбира се, може да бъде четена и като опит да се повлияе на изборния резултат, но смисълът й всъщност беше друг. Да покаже на бившия политически господар, че целият ресурс на мрежата – от медиите до прокуратурата – ще бъде впрегнат срещу него. Нещо повече, тази операция беше и ясен сигнал към новия политически патрон – БСП: тя трябваше да му демонстрира на живо мощта на структурите, както и да въвлече представители на столетницата (най-вече в лицето на Мая Манолова) в своеобразно съучастие. По този начин тесните отношения бяха оповестени и официализирани.
Резултатът от изборите се оказа изключително изгоден за мрежата: слаба БСП, силна ДПС, необходимост от медиен, финансов и полицейско-съдебен ресурс за привличането на Волен Сидеров като трето колело на коалиционната талига. Вместо да се бори за благосклонността на новите политически господари, мрежата се оказа в положение те да зависят от нея. И тук се стигна до един впечатляващ акт на самозабравяне – изнудването на БСП за назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Може само да се гадае дали самият Станишев е бил изнудван или се е поддал на Стокхолмски синдром в комбинация с желание за личен реванш спрямо Борисов. Но че ръководните органи на БСП се чувстваха изнудени след злополучното решение е безспорен факт, потвърден от физиономиите и част от изказванията на членовете им.
Последващите събития и избухналите протести имаха нееднозначен ефект върху позиционирането на мрежата във властта. От една страна, в краткосрочен план нейната роля нарастна неимоверно, защото БСП пое курс към оставане на власт на всяка цена. За тази цел му беше нужна всеотдайната медийна подкрепа на вестниците в страната (които, с изключение на два-три, бяха подчинени от мрежата), както и на телевизията на Бареков. За необходимостта от финансово-полицейски ресурс - както за удържане на подкрепата на Атака, така и за отцепването на депутати от ГЕРБ - вече стана дума: в крайна сметка има ли някой, който вярва, че отцепниците, например, са били мотивирани от принципни, идеологически съображения?
Партиите на евровота: ДПС и Бареков
Плакат на ДПС - засега Делян Пеевски не се е появявал на предизборно събитие на партията или поне не е съобщавано за такова
[ДПС]
В по-дългосрочен план, обаче,
протестите нанесоха много силен удар на мрежата
На първо място тя стана публична и се официализира като част от властта, което автоматично я отслаби. На второ място тя компрометира основните си политически носители – ДПС и БСП: тяхното заложничество по отношение на специфични корпоративни интереси стана публична тайна. Трето протестите станаха повод за вътрешни сътресения в мрежата, за възникване на конфликти под повърхността.
И наистина, Пеевски може би си е повярвал твърде много и в дългосрочен план е поискал по-голям дял от общото начинание. Цветан Василев – като банкер – не би могъл да не страда от репутационните щети, които самото асоцииране с Пеевски вече му носи. ДПС, от друга страна, също страда от публичната представа, че е доминирано от Пеевски. Затова към края на 2013 г. започнаха процеси на преформулиране на отношенията в мрежата, на пренаместване на играчи с цел намаляване на репутационните щети и по-изгодно позициониране при следващата смяна на властта, която изглежда неизбежна. Един от сценариите в този процес е преобразяването на Пеевски от медиен могул в евродепутат.
Другият важен сценарий е
пускането на втори политически кон в надпреварата – Бареков – който да балансира нарастналата роля на тандема ДПС–Пеевски
както и да направи Цветан Василев политически малко по-самостоятелен играч. Тези процеси не ознаменуват разпад или вътрешен раздор в мрежата: напротив, става дума за купуване на време, в което тя да успее да компенсира понесените репутационни щети, без да изпадне от властта. Ако ББЦ влезе в един следващ парламент, тя ще направи нови пасианси между БСП и ДПС възможни.
Това е генезисът на Барековата формация. Останалото, както знаем, са:
Танци (с хореография от Нешка Робева), кебапчета и таблети + телевизия
Един въпрос, който все пак изниква, обаче, е не е ли това твърде изтъркан похват на политическо инженерство? Не сме ли виждали всичко това – дори в по-автентичен и убедителен вариант с Яне и особено с Волен? Логиката при новата формация е чисто рекламна, като при перилните препарати, където е важна не оригиналността, а честотата на повторението. Посланията са прости: пени се като Волен, накисва като Яне, а струва по-малко от тях, защото не иска от вас нищо, а ще раздава таблети и кебапчета. Пък обещава и още.
Зад тази семплост на ситуацията прозира нещо по-драматично, което г-н Бареков улавя. Продължаващият срив на доверието в политическата система роди огромни маси от отчуждени от политическото хора. Единственият начин те да бъдат привлечени към гласуване в момента изглежда директната материална изгода: плащане, таблет, пък дори и кебапче, влизат в тази мотивационна схема. Бареков разчита на този вот, без да се стреми да изгражда трайни, дълбоки и базирани на принцип лоялности. Неговият проект е ситуационен – основната му задача е да реши временни проблеми в адаптирането към властта на определени мрежи.
ББЦ в този смисъл е симптом
Ако основните партии не намерят начин да комуникират с отчуждените от политическото хора, ако не им дадат позитивен хоризонт на очаквания за България като политическа общност, безцензурни формации, ситуационни играчи ще продължат да избуяват предизборно като инструменти на групи с достатъчен финансов ресурс и апетит за властта.
Танцувалната чума си отишла така, както и дошла – неочаквано, без обяснение. Всъщност, нейната продължителност е била функция на енергичността и издръжливостта на участниците. Макар че всички признават особената енергичност на г-н Бареков, трябва да се каже, че паралелите с родната действителност свършват тук: дори и един танцьор да се изчерпи, появата на ситуационни партии, които се опитват да разбъркват политическия пасианс в полза на влиятелни мрежи, мобилизирайки гласовете на политически отчуждените, изглежда е по-траен феномен по нашите ширини.
събота, 10 май 2014 г.
Подбрани опорни точки
http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/05/10/2295904_podbrani_oporni_tochki/
Българската Темида - първа по добро зрение в Европа!
"Южен поток" е морски, дори когато върви по сушата.
Европейското право започва на два-три километра в нашата суша. Това е така, защото не можем да направим компресорна станция в морето.
Украинците са фашисти, които горят хора, а руснаците са предимно Достоевски и Толстой, и само освобождават.
Западът е виновен за кризата в Украйна, защото не чете достатъчно Достоевски, а непрекъснато подмамва украинците с по-добрия си живот.
Руският газ е скъп, но е сладък и мирише хубаво. За разлика от обикновения газ, който сами си произвеждаме.
По-добре е да диверсифицираме възможностите на Русия да подава газа по две тръби, защото така тя ще може да поддържа добра цена и спрямо България, и спрямо Украйна.
Против сме по отношение на общ газов Европейски съюз, защото в преки преговори с Русия договаряме по-висока цена на газа отколкото повечето от останалите държави членки.
Таско Ерменков, Явор Куюмджиев, Николай Малинов и Страхил Стоилов са патриоти, защото много обичат Русия. И разбират от енергетика.
Голям русофил е човек, който получава медал от Путин. Още по-голям русофил е този, който сам си купува медала и сам си го дава.
Който не е русофил е русофоб.
ЕРП-тата дължат на държавна компания сумата X, a компанията им дължи сумата X+Y. ЕРП-тата трябва първо да се издължат на държавата, а после да си търсят правата пред зоркия поглед на Темида. А тя вижда, но не бърза, и все ще изчака до мандат на друго правителство, за да плаща то лихви и неустойки.
За ситуацията е виновен президентът Плевнелиев, защото си говори с ЕРП-та и то във Виена.
Орешарски е министър-председател.
Станишев е лидер на социалистите в Европа.
България е освободена от страха, защото не знае вече от какво по-напред да се страхува.
Българската Темида - първа по добро зрение в Европа!
"Южен поток" е морски, дори когато върви по сушата.
Европейското право започва на два-три километра в нашата суша. Това е така, защото не можем да направим компресорна станция в морето.
Украинците са фашисти, които горят хора, а руснаците са предимно Достоевски и Толстой, и само освобождават.
Западът е виновен за кризата в Украйна, защото не чете достатъчно Достоевски, а непрекъснато подмамва украинците с по-добрия си живот.
Руският газ е скъп, но е сладък и мирише хубаво. За разлика от обикновения газ, който сами си произвеждаме.
По-добре е да диверсифицираме възможностите на Русия да подава газа по две тръби, защото така тя ще може да поддържа добра цена и спрямо България, и спрямо Украйна.
Против сме по отношение на общ газов Европейски съюз, защото в преки преговори с Русия договаряме по-висока цена на газа отколкото повечето от останалите държави членки.
Таско Ерменков, Явор Куюмджиев, Николай Малинов и Страхил Стоилов са патриоти, защото много обичат Русия. И разбират от енергетика.
Голям русофил е човек, който получава медал от Путин. Още по-голям русофил е този, който сам си купува медала и сам си го дава.
Който не е русофил е русофоб.
ЕРП-тата дължат на държавна компания сумата X, a компанията им дължи сумата X+Y. ЕРП-тата трябва първо да се издължат на държавата, а после да си търсят правата пред зоркия поглед на Темида. А тя вижда, но не бърза, и все ще изчака до мандат на друго правителство, за да плаща то лихви и неустойки.
За ситуацията е виновен президентът Плевнелиев, защото си говори с ЕРП-та и то във Виена.
Орешарски е министър-председател.
Станишев е лидер на социалистите в Европа.
България е освободена от страха, защото не знае вече от какво по-напред да се страхува.
понеделник, 5 май 2014 г.
Партиите на Евровота: БСП - не по-лоша от всички останали?
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/05/05/2293465_partiite_na_evrovota_bsp_ne_po-losha_ot_vsichki/
Що е то: едричко, червеничко, на запад гледа, на руски говори; неспечелило избори - на висок стол седи, незагубило избори - аха да падне; за малки хора приказва, за големи комисионни мисли; Европа му все в устата, както и на Путин тръбата; големи айдуци преследва, но с не по-малки такива; на две се рядко разцепва, но после пак го залепват; и нищо старо не забравя, с чекисти май ще е до края?
БСП преживя тежка година, която започна с частична еуфория от резултатите на изборите през май 2013 г. и е на път да завърши с частично разочарование на европейските избори, на които най-вероятно отново ще се нареди втора след ГЕРБ. Основният успех на партията през годината беше оцеляването на кабинета "Орешарски". Този своеобразен "сървайвър" мобилизира всичките й ресурси и първоначално успя да консолидира активисти и привърженици около лидера Станишев. Цената на тази консолидация се оказа твърде висока за някои, обаче, и те се отделиха в новата формация АБВ, разчитайки на експертизата на Калфин и политическата тежест на Първанов. Оцеляването на Орешарски и Станишев, в този смисъл, костваше партийно разцепление, което като цяло се случва рядко в дисциплинираните редици на столетницата.
От обективна гледна точка, страната изпадна в управленско безвремие: никакви реформи и големи инфраструктурни проекти, липса на външни инвестиции, мизерен растеж въпреки позитивните сигнали от еврозоната, продължаващ репутационен колапс по отношение на корупция, свобода на медии и пр. БСП и привържениците й сигурно ще възразят на една такава оценка, като посочат следните постижения на кабинета "Орешарски", случили се на фона на "безпрецедентни протести":
- Увеличаването на социални плащания към определени групи – майки, ученици, както и увеличаването на пенсиите. Тези политики са факт, но те са по-скоро управленски детайл, който с нищо не променя голямата картина. Вярно е, че, воден от доктринерски разбирания за финансова дисциплина, ГЕРБ пропусна шанса да облекчи положението на най-уязвимите в социално отношение групи, което му струваше и падането от власт. Още служебното правителство започна да поправя тези грешки. Редно е да се каже, обаче, че през изминалата година символичните увеличения на някои плащания бяха по-скоро жест към потенциалните избиратели на левицата. Макар и като цяло правилни и неизбежни, тези плащания не решават нито един от големите управленски проблеми на страната – те са едно носене по течението, което всяко правителство след февруари 2013 г. би направило;
- Намаляването (удържането?) на цената на тока. Тук отново става дума за носене по течението, този път с опасни последици. Липсата на желание за предоговаряне на споразуменията с производителите на ток и изкуственото задържане на цената на енергията води системата към финансов колапс, който поне засега не е ясно как ще бъде избегнат;
- "Реиндустриализация". Вместо за политика, тук става въпрос за добре-звучаща дума. Не е ясно какво ще прави държавата, за да реиндустриализира икономиката. В най-добрия случай ще създава благоприятни условия за (високо)технологичен бизнес – нещо, което трябва да се прави така или иначе. В най-лошия – ще се платят дълговете на собствениците на стари и ръждясали предприятия. Тук отново политиката се използва основно за да се възбуди соц-въображението на електората с фантазми за изобилна електрификация и пр. Целта е предизборна, нещо като тунелът под Шипка и влакът стрела до Бургас;
Ребалансиране на регионите на страната: 500 млн. лева бяха изхарчени за общини на ДПС и БСП. Да вземеш от едни, за да дадеш на други е политика, но по-добрата политика е, когато ситуацията на всички се подобрява. За съжаление, вместо бедните региони да се дърпат към нивото на по-богатите, подобни мерки могат най-много да изравняват всички на едно ниско ниво. Да не говорим и за дискрецията при разпределението на средствата, която е условие за неефективност и корупция. В крайна сметка, дотук основните мерки на левицата могат да бъдат четени в предизборен ключ – раздаване на средства на потенциални избиратели. От това става ясно, че макар и отричаща възможността за предсрочни избори, през изминалата година БСП основно се е готвила за такива;
Отваряне на големи (руски) инфраструктурни проекти: засега Белене остава на реторическо ниво, макар че остават и висящите претенции от двете страни, както и поръчан реактор, който ще се чудим какво да правим. С две думи, инвестиции има, резултат нулев. По сходен начин държавата инвестира вече поне 200 млн. в "Южен поток", което може би обяснява жертвоготовността на левицата в защитата на този проект. Проектът трудно ще се реализира в настоящата политическа среда и рискува да заседне в ситуацията на "Белене" – поети ангажименти към Русия и местни фирми (с финансово измерение), но нищо като възвръщаемост;
- "Освобождаване от страха" – под тази формулировка се има предвид широко оповестеното прекратяване на използването на държавната машина срещу политическите опоненти (което безспорно го имаше при ГЕРБ). Има ли реална деполитизация на полиция, прокуратура, независими органи, обаче? Това, което знаем, е, че коалицията БСП–ДПС подмени назначения на ГЕРБ със свои в ЦИК, Сметната палата, МВР и т.н. Политизацията на ВСС не се е променила особено, така че явно държавата е престанала да "страхува" едни, което не означава, че не "страхува" други. Самото назначаване на Пеевски в ДАНС беше ясен сигнал за желание за политика на саморазправа срещу политически опоненти. Вярно, Пеевски в крайна сметка не остана на поста, но може ли авторите на идеята за назначаването му да си приписват заслуга за това? Все едно при неуспешен опит за грабеж бандитът да ви обърне внимание, че е подобрил подготовката ви за справяне с такива като него.
С това "успехите" на левицата се изчерпват, за сметка на реалните негативи, които и тя, и страната инкасираха през изминалата година. На първо място, вкопчването на социалистите във властта на всяка цена доведе до сериозно противопоставяне и до загуба на доверие в основните политически институции. Правителство и парламент са на критично ниски нива на подкрепа, като президентската институция и съдилищата са също засегнати.
В една такава среда на ниско доверие БСП избра особена тактика - не да повишава подкрепата за себе си, а да руши тази в другите. Може ние да не сме добри, но не сме по-лоши от останалите. И да гласувате, нищо няма да се промени – пак ще получите същото. Трябва да се признае на левицата, че успя до значителна степен с тази си стратегия. Първо, пиар машината беше впрегната да развива психози срещу евентуално връщане на ГЕРБ във властта. По-късно огънят се насочи и срещу нови формации, като РБ, които се опитваха да използват енергията на протеста. Накрая се включи и Бареков, задачата на когото е да не остави неокаляно петно в пейзажа. Посланието е едно – няма избор. Нещата са патови, каквото и да правите, голяма промяна не може да се случи.
Това не е реалност, колкото и да ви убеждават определени социолози. В политиката подобни фаталистични заклинания са просто пиар стратегия, обслужваща управляващото статукво. Засега тя изглежда работи, но "безалтернативността" е слаба позиция. Костовото управление си отиде драматично с подобно послание. БСП са наясно, че през май няма как да не изконсумират протестен вот, но надеждата им е той да отиде в удобни присъдружни организации, като тази на Бареков, който ще направи възможни нови пасианси между БСП и ДПС.
Вторият негатив за социалистите е влошената им коалиционна валентност. Оставането с ДПС е свързано с траен брак с Пеевски; залитането към Бареков добавя и Цветан Василев – вече в официалната роля на кум, което още повече оголва проблематични корпоративни зависимости. Да, БСП остава желан партньор за ДПС, Атака, ББЦ, но каквато и коалиция от тези субекти да формирате, едва ли някой ще е очарован от нея. В този смисъл, обещанието на левицата е за коалиционна безпътица, за затъване в невъзможни формули, които ще изкривяват лицата на симпатизантите у нас и на партньорите в чужбина.
Третата слабост е в пълзящата международна изолация на БСП, която ще лъсне в пълна сила след идващите избори за ЕП. Украинската криза и газовите авантюри с Южен поток само подсилиха впечатлението, че управляващите не са особено желани в страните от ЕС. Посещенията на Орешарски са достатъчно показателни, но и отношението към Станишев е в тази категория. Макар и лидер на ПЕС, той очевидно няма солова роля в европейската предизборна кампания на социалистите (или дори забележима роля в хора). Като цяло, България пропиля една възможност да остави позитивна следа в политиката на европейско ниво: изказвания на Ханес Свобода, например, показват, че политиката на управляващото мнозинство у нас е по-скоро притеснителна и конфузна за евросоциалистите. Като добавим и откритото говорене за "руски агенти" в България от страна на Барозу, изолацията на БСП добива релефни очертания, които трудно могат да се прикрият с протоколни визити на Шулц.
В заключение, през изминалата година БСП заложи на ницшеанска стратегия – каквото не ни убива, ни прави по-силни. С това тя изостави най-силната страна на една левица – капацитетът за прогресивна, позитивна социална промяна. Консолидация на ядрото, мобилизация на присъдружен бизнес, разчитането на социален инженеринг с контра-протести, инструментализиране на корпоративно-политически проекти, като този на Бареков. Вярно е, че ситуацията, в която левицата попадна беше сложна: трудна, почти невъзможна коалиция, разчитаща на гласове от Атака. Но представете си, например, че Станишев беше ударил по масата и не беше се поддал на изнудването с назначаването на Пеевски. Да, кабинетът Орешарски може би щеше да падне (макар че силно се съмнявам в това – ДПС просто блъфираха). За сметка на това, обаче, щяхме да имаме левица в политически възход, водена от лидер със сериозни европейски перспективи, доказал, че може да отстоява на корпоративен натиск. Днес кабинетът "Орешарски" все още се крепи, но европейските перспективи и възходът на левицата, както и вярата, че политиката може да контролира нелегитимните мераци на бизнеса ги няма.
Консервативното втвърдяване на БСП имаше и вреден ефект върху т.нар. "нови леви". По-разумните от тях просто се дистанцираха, останали заключени между лоялността си към местното ляво и протеста, който те привидяха като "десен". Една група от тези "нови леви" парадоксално се сталинизира, обаче, като зае боен курс в подкрепа на режима на Путин, мощен анти-американизъм и социално-икономическа реторика от 50-те. Защо БСП окуражава такъв тип говорене и подкрепя основните му представители – някои от които се добраха дори до декоративните места на евролистата - остава загадка. Най-вероятно надеждата е, че на фона на такова радикално говорене, БСП може да започне да изглежда "по-европейски".
Голямата дилема на социалистите на идващите избори не е това с колко места тя ще приключи. И с две по-малко от ГЕРБ да вземе, все ще се намерят анализатори да обяснят защо това няма значение. По-важен е другият въпрос – кога левицата ще излезе от модуса "сървайвър", кога ще се разграничи от корпоративно-овладяната ДПС, кога ще се отвори за истинска про-европейска модернизация. Засега смислен план по отношение на тези три важни задачи в ляво не се вижда. Залага се на повече от вече познатото. Страната, а и самата БСП, трудно могат да издържат на режим "оцеляване" още една година, обаче.
Що е то: едричко, червеничко, на запад гледа, на руски говори; неспечелило избори - на висок стол седи, незагубило избори - аха да падне; за малки хора приказва, за големи комисионни мисли; Европа му все в устата, както и на Путин тръбата; големи айдуци преследва, но с не по-малки такива; на две се рядко разцепва, но после пак го залепват; и нищо старо не забравя, с чекисти май ще е до края?
БСП преживя тежка година, която започна с частична еуфория от резултатите на изборите през май 2013 г. и е на път да завърши с частично разочарование на европейските избори, на които най-вероятно отново ще се нареди втора след ГЕРБ. Основният успех на партията през годината беше оцеляването на кабинета "Орешарски". Този своеобразен "сървайвър" мобилизира всичките й ресурси и първоначално успя да консолидира активисти и привърженици около лидера Станишев. Цената на тази консолидация се оказа твърде висока за някои, обаче, и те се отделиха в новата формация АБВ, разчитайки на експертизата на Калфин и политическата тежест на Първанов. Оцеляването на Орешарски и Станишев, в този смисъл, костваше партийно разцепление, което като цяло се случва рядко в дисциплинираните редици на столетницата.
От обективна гледна точка, страната изпадна в управленско безвремие: никакви реформи и големи инфраструктурни проекти, липса на външни инвестиции, мизерен растеж въпреки позитивните сигнали от еврозоната, продължаващ репутационен колапс по отношение на корупция, свобода на медии и пр. БСП и привържениците й сигурно ще възразят на една такава оценка, като посочат следните постижения на кабинета "Орешарски", случили се на фона на "безпрецедентни протести":
- Увеличаването на социални плащания към определени групи – майки, ученици, както и увеличаването на пенсиите. Тези политики са факт, но те са по-скоро управленски детайл, който с нищо не променя голямата картина. Вярно е, че, воден от доктринерски разбирания за финансова дисциплина, ГЕРБ пропусна шанса да облекчи положението на най-уязвимите в социално отношение групи, което му струваше и падането от власт. Още служебното правителство започна да поправя тези грешки. Редно е да се каже, обаче, че през изминалата година символичните увеличения на някои плащания бяха по-скоро жест към потенциалните избиратели на левицата. Макар и като цяло правилни и неизбежни, тези плащания не решават нито един от големите управленски проблеми на страната – те са едно носене по течението, което всяко правителство след февруари 2013 г. би направило;
- Намаляването (удържането?) на цената на тока. Тук отново става дума за носене по течението, този път с опасни последици. Липсата на желание за предоговаряне на споразуменията с производителите на ток и изкуственото задържане на цената на енергията води системата към финансов колапс, който поне засега не е ясно как ще бъде избегнат;
- "Реиндустриализация". Вместо за политика, тук става въпрос за добре-звучаща дума. Не е ясно какво ще прави държавата, за да реиндустриализира икономиката. В най-добрия случай ще създава благоприятни условия за (високо)технологичен бизнес – нещо, което трябва да се прави така или иначе. В най-лошия – ще се платят дълговете на собствениците на стари и ръждясали предприятия. Тук отново политиката се използва основно за да се възбуди соц-въображението на електората с фантазми за изобилна електрификация и пр. Целта е предизборна, нещо като тунелът под Шипка и влакът стрела до Бургас;
Ребалансиране на регионите на страната: 500 млн. лева бяха изхарчени за общини на ДПС и БСП. Да вземеш от едни, за да дадеш на други е политика, но по-добрата политика е, когато ситуацията на всички се подобрява. За съжаление, вместо бедните региони да се дърпат към нивото на по-богатите, подобни мерки могат най-много да изравняват всички на едно ниско ниво. Да не говорим и за дискрецията при разпределението на средствата, която е условие за неефективност и корупция. В крайна сметка, дотук основните мерки на левицата могат да бъдат четени в предизборен ключ – раздаване на средства на потенциални избиратели. От това става ясно, че макар и отричаща възможността за предсрочни избори, през изминалата година БСП основно се е готвила за такива;
Отваряне на големи (руски) инфраструктурни проекти: засега Белене остава на реторическо ниво, макар че остават и висящите претенции от двете страни, както и поръчан реактор, който ще се чудим какво да правим. С две думи, инвестиции има, резултат нулев. По сходен начин държавата инвестира вече поне 200 млн. в "Южен поток", което може би обяснява жертвоготовността на левицата в защитата на този проект. Проектът трудно ще се реализира в настоящата политическа среда и рискува да заседне в ситуацията на "Белене" – поети ангажименти към Русия и местни фирми (с финансово измерение), но нищо като възвръщаемост;
- "Освобождаване от страха" – под тази формулировка се има предвид широко оповестеното прекратяване на използването на държавната машина срещу политическите опоненти (което безспорно го имаше при ГЕРБ). Има ли реална деполитизация на полиция, прокуратура, независими органи, обаче? Това, което знаем, е, че коалицията БСП–ДПС подмени назначения на ГЕРБ със свои в ЦИК, Сметната палата, МВР и т.н. Политизацията на ВСС не се е променила особено, така че явно държавата е престанала да "страхува" едни, което не означава, че не "страхува" други. Самото назначаване на Пеевски в ДАНС беше ясен сигнал за желание за политика на саморазправа срещу политически опоненти. Вярно, Пеевски в крайна сметка не остана на поста, но може ли авторите на идеята за назначаването му да си приписват заслуга за това? Все едно при неуспешен опит за грабеж бандитът да ви обърне внимание, че е подобрил подготовката ви за справяне с такива като него.
С това "успехите" на левицата се изчерпват, за сметка на реалните негативи, които и тя, и страната инкасираха през изминалата година. На първо място, вкопчването на социалистите във властта на всяка цена доведе до сериозно противопоставяне и до загуба на доверие в основните политически институции. Правителство и парламент са на критично ниски нива на подкрепа, като президентската институция и съдилищата са също засегнати.
В една такава среда на ниско доверие БСП избра особена тактика - не да повишава подкрепата за себе си, а да руши тази в другите. Може ние да не сме добри, но не сме по-лоши от останалите. И да гласувате, нищо няма да се промени – пак ще получите същото. Трябва да се признае на левицата, че успя до значителна степен с тази си стратегия. Първо, пиар машината беше впрегната да развива психози срещу евентуално връщане на ГЕРБ във властта. По-късно огънят се насочи и срещу нови формации, като РБ, които се опитваха да използват енергията на протеста. Накрая се включи и Бареков, задачата на когото е да не остави неокаляно петно в пейзажа. Посланието е едно – няма избор. Нещата са патови, каквото и да правите, голяма промяна не може да се случи.
Това не е реалност, колкото и да ви убеждават определени социолози. В политиката подобни фаталистични заклинания са просто пиар стратегия, обслужваща управляващото статукво. Засега тя изглежда работи, но "безалтернативността" е слаба позиция. Костовото управление си отиде драматично с подобно послание. БСП са наясно, че през май няма как да не изконсумират протестен вот, но надеждата им е той да отиде в удобни присъдружни организации, като тази на Бареков, който ще направи възможни нови пасианси между БСП и ДПС.
Вторият негатив за социалистите е влошената им коалиционна валентност. Оставането с ДПС е свързано с траен брак с Пеевски; залитането към Бареков добавя и Цветан Василев – вече в официалната роля на кум, което още повече оголва проблематични корпоративни зависимости. Да, БСП остава желан партньор за ДПС, Атака, ББЦ, но каквато и коалиция от тези субекти да формирате, едва ли някой ще е очарован от нея. В този смисъл, обещанието на левицата е за коалиционна безпътица, за затъване в невъзможни формули, които ще изкривяват лицата на симпатизантите у нас и на партньорите в чужбина.
Третата слабост е в пълзящата международна изолация на БСП, която ще лъсне в пълна сила след идващите избори за ЕП. Украинската криза и газовите авантюри с Южен поток само подсилиха впечатлението, че управляващите не са особено желани в страните от ЕС. Посещенията на Орешарски са достатъчно показателни, но и отношението към Станишев е в тази категория. Макар и лидер на ПЕС, той очевидно няма солова роля в европейската предизборна кампания на социалистите (или дори забележима роля в хора). Като цяло, България пропиля една възможност да остави позитивна следа в политиката на европейско ниво: изказвания на Ханес Свобода, например, показват, че политиката на управляващото мнозинство у нас е по-скоро притеснителна и конфузна за евросоциалистите. Като добавим и откритото говорене за "руски агенти" в България от страна на Барозу, изолацията на БСП добива релефни очертания, които трудно могат да се прикрият с протоколни визити на Шулц.
В заключение, през изминалата година БСП заложи на ницшеанска стратегия – каквото не ни убива, ни прави по-силни. С това тя изостави най-силната страна на една левица – капацитетът за прогресивна, позитивна социална промяна. Консолидация на ядрото, мобилизация на присъдружен бизнес, разчитането на социален инженеринг с контра-протести, инструментализиране на корпоративно-политически проекти, като този на Бареков. Вярно е, че ситуацията, в която левицата попадна беше сложна: трудна, почти невъзможна коалиция, разчитаща на гласове от Атака. Но представете си, например, че Станишев беше ударил по масата и не беше се поддал на изнудването с назначаването на Пеевски. Да, кабинетът Орешарски може би щеше да падне (макар че силно се съмнявам в това – ДПС просто блъфираха). За сметка на това, обаче, щяхме да имаме левица в политически възход, водена от лидер със сериозни европейски перспективи, доказал, че може да отстоява на корпоративен натиск. Днес кабинетът "Орешарски" все още се крепи, но европейските перспективи и възходът на левицата, както и вярата, че политиката може да контролира нелегитимните мераци на бизнеса ги няма.
Консервативното втвърдяване на БСП имаше и вреден ефект върху т.нар. "нови леви". По-разумните от тях просто се дистанцираха, останали заключени между лоялността си към местното ляво и протеста, който те привидяха като "десен". Една група от тези "нови леви" парадоксално се сталинизира, обаче, като зае боен курс в подкрепа на режима на Путин, мощен анти-американизъм и социално-икономическа реторика от 50-те. Защо БСП окуражава такъв тип говорене и подкрепя основните му представители – някои от които се добраха дори до декоративните места на евролистата - остава загадка. Най-вероятно надеждата е, че на фона на такова радикално говорене, БСП може да започне да изглежда "по-европейски".
Голямата дилема на социалистите на идващите избори не е това с колко места тя ще приключи. И с две по-малко от ГЕРБ да вземе, все ще се намерят анализатори да обяснят защо това няма значение. По-важен е другият въпрос – кога левицата ще излезе от модуса "сървайвър", кога ще се разграничи от корпоративно-овладяната ДПС, кога ще се отвори за истинска про-европейска модернизация. Засега смислен план по отношение на тези три важни задачи в ляво не се вижда. Залага се на повече от вече познатото. Страната, а и самата БСП, трудно могат да издържат на режим "оцеляване" още една година, обаче.
Абонамент за:
Публикации (Atom)