Меката диктатура е полу-демокрация. Този режим представлява изключителен теоретичен, а у нас вече и практически интерес. Демокрацията е модел, в който управляващите се съобразяват с волята на народа, но при едно много важно условие: че съществуват закони, права и свободи, които позволяват на хората свободно да формират тази воля.
Меката диктатура се налага тогава, когато властта овладее всички инструменти за формиране на народната воля с изключение на изборите.
Тези инструменти включват:
-партии и движения;
– медии;
– граждански организации;
– бизнесасоциации;
– профсъюзи;
Когато властта овладее или обезсмисли и изборите, диктатурата става твърда.
Технологии
При меката диктатура „формирането на народната воля” става не с преки забрани и изпращане в трудови лагери, а по заобиколен път. Чрез подмяна, сплашване, инфилтриране на ръководството на организации, прекупуване, лишаване от ресурси, кооптиране, фалшифициране на опозицията. Ключова за реализацията на тази схема е липсата на независима съдебна власт и регулатори.
Подмяна
Тя става със създаването на политически формации, които са уж опозиционни, а всъщност целят единствено да отнемат гласове от възможната опозиция и след това да подкрепят властта. Такива формации у нас са много: „България без цензура“, „Воля“, „Атака“… Основното за тях е радикалното опозиционно говорене преди избори и „нормализацията” и подкрепата за управлението след тях. „Патриотичният” спектър е естественото котило на подобни формации.
Сплашване
То се реализира с данъчни и прокурорски проверки или със запор на имоти. Подготовката му минава през цялостно очерняне в проправителствените медии, придружено с подкрепящи изказвания на политици срещу приватизацията, НПО-тата и пр. Най-добре е да се навърже гигантска конспирация, при която НПО-тата и опозицията чрез приватизацията и Сорос искат да унищожат нацията. Хитлер успял да събере такава световна конспирация само в една книга. Проправителствените медии у нас издават многотомници с набелязаните лица.
Инфилтриране
Инфилтрирането се получава, когато член на една партия е номинално неин представител, а е лично лоялен повече на министър-председателя от друга партия, защото, да речем, му бил приятел. Приятелството може да бъде сменено и с друга, не толкова благородна мотивация.
Прекупуване
То се получава, когато уж тръгваш да уволняваш Бойко Борисов, а после действаш като негово момче за поръчки.
Лишаване от ресурси
В Русия на НПО-тата им е забранено чуждестранно финансиране. Орбан и Сидеров харесват това. По-общият аргумент е, че НПО-тата „не бива да се занимават с политическа дейност”. Като във всяка манипулация в него има и зрънце истина, а именно, че НПО-тата не могат да участват в избори чрез издигане на кандидати за управляващи органи. Но този аргумент става репресивен, когато се разшири прекомерно, за да забрани на НПО-тата да говорят по политически теми, да изразяват позиции, да излизат с доклади и всички други неща, които те правят в една демокрация. Най-общо казано, опонентите на демокрацията искат НПО-тата да спрат да говорят и да оставят това на „професионалните политици”. Наскоро тази дълбоко неконституционна мисъл беше споделена у нас от бивш конституционен съдия. (Милостив е Господ, че все още пази Конституцията от нейните пазачи!).
След като се ограничат ресурсите на гражданския сектор и като му се забрани да се меси в политиката, следващата стъпка е лишаването на извънпарламентарните партии от финансиране чрез спиране на субсидията и тормоз на потенциалните им частни донори.
Кооптиране и фалшифициране на опозицията
Тази технология се реализира, когато основните парламентарни партии се дърлят за това на коя лидерът е по-корумпиран, а са съгласни по всички съдържателни политически въпроси: КТБ, антикорупционна и съдебна реформа, „Белене”, ревизия на приватизацията, некупуване на нови самолети, санкциите срещу Русия и т.н.
Водачество
Има ли меката диктатура нужда от фюрер? Всяка концентрация на власт води и до естествена персонификация и превъзнасяне на „изключителните” качества на определен лидер, дори когато такива отсъстват. Меката диктатура се характеризира с опортюнизма на цяла група заинтересовани играчи да направят „своя” кандидат едноличен лидер и така да се разправят с конкуренцията. Ако тези играчи имат медийна империя, тя се „лепва” за водача и започва да го славослови до Бога. Останалите политици не стават за чеп за зеле, а той е поне канелка. А всъщност е нещо много по-голямо. И т.н.
Хитлер идва на власт, без да има мнозинство, с аргумента, че „така са ги подредили хората” и понеже правителство е необходимо, неговото е единственото възможно. Той идва на власт и с подкрепата на големия бизнес, който вижда в негово лице някакво решение срещу нестабилността и заплахата от комунистите. Точно този опортюнизъм е характерен за всеки хибриден режим, за всеки преход от демокрация към нещо друго. Чрез взаимодействие и надхитряне между потенциален лидер и неговия антураж ерозира разделението на властите, а с това си отива и демокрацията.
Не е задължително този преход да завърши с твърда, тоталитарна диктатура или с авторитарен режим като в съвременна Русия. Възможно е меката диктатура да е устойчиво състояние, при което играта между лидер и антураж продължава безсрочно. Лидерът поглежда в огледалото и вижда в него много лица. Или пък едно и също.
А лицето е убедено и има основания да мисли, че то дърпа конците.
Идеология
Меката диктатура има като цяло демократична идеология. Тя намигва на фашизма, но се крепи на избори и манипулация на общественото мнение. Защо да забраняваш изборите, ако можеш да контролираш резултата им? Защо да не се съобразяваш с народната воля, когато ти казваш на народа какво да воли чрез медии, партии, движения и т.н.?
Пример: хората смятат (с основание), че в управлението е имало и има несправедливости. Властта фокусира недоволството върху приватизацията от преди 20 години. Това е удобно, защото отговорни за този период са други. Нахъсват се медиите, започва лов на приватизатори. Идва Кристалната нощ и стъклата на офисите им са изпочупени. Може да гледате на това като на демократичен народен гняв. Може да гледате на него и като на преход към диктатура, защото става дума за извънсъдебни, политически методи за разправа с опонентите.
В този смисъл меката диктатура няма нужда от автократична или тоталитарна идеология. Тя може да се реализира и с ресурса на демокрацията в нейната „корумпирана” по Аристотел форма – охлокрациятаили властта на тълпата.
Играта тук е по-сложна и се крепи на съюзничество между демократични и антидемократични елементи. Създават се коалиции с не-точно-демократи, които обаче „като цяло” и „все пак” са демократични. Границата при този синтез – който може да е „консервативен”, „патриотичен”, „австрийски” или „унгарски” – е много тънка. Наклонът е хлъзгав, като между „нормално” демократичното и „ненормалното” непрекъснато се случват приплъзвания. Затова помагат и някои стандартни демократични самозаблуди от рода на следните:
– Чуждестранните фашисти са по-опасни от родните фашисти.
– Приемливо е враговете на нацията да бъдат обозначавани (със звезда или като чуждестранен агент), стига да не им се ограничават правата по друг начин.
– Приемливо е опонентите да са очерняни всякак, стига да не им се взема собствеността.
– Приемливо е да им се вземе собствеността, стига да не се вкарват в затвора или лагери.
– Приемливо е да се вкарат в лагери, стига да не се убиват.
– Приемливо е да се убиват, стига държавата и народът да не носят пряка отговорност за това.
– Това у нас не може да се случи.
Власт и корупция
Другото име на меката диктатура е системно захванатата държава. Контролът над медии, независими регулатори и съдебна власт е механизмът за корумпирано овладяване на значим обществен ресурс, както в казуса КТБ. Меката диктатура се характеризира с опитите на определени икономически кръгове да добият привилегирован, ексклузивен, почти монополен статут в държавата.
Преходът от мека към твърда диктатура се случва, когато лидерът се разправи с икономическите субекти зад себе си и напълно ги подчини. Както Путин направи това, започвайки с Ходорковски. При меката диктатура играта на политическото водачество е различна – то по-скоро е балансьор и като такъв може да се съюзи с един, за да унищожи друг. Така или иначе, при меката диктатура все още няма пълен диктат върху икономиката и определени незаети от нея ниши може да останат както в индустрията, така и в медиите. Колкото повече те се свиват, толкова опасността от твърда диктатура нараства.
Власт и еротика
Меката диктатура е секси и се харесва от хората. Тя няма грозното лице на фашизма и се гнуси от него. Същевременно обаче тя задоволява фантазмите за силна власт и твърда ръка и затова се реализира обикновено чрез генерали или генералоподобни.
Някои от утопиите на демократите подпомагат меката диктатура. Например утопията, че обществото може да мине напълно без власт и авторитет, като се самоуправлява пряко – чрез референдуми, граждански форуми или фейсбук. На фона на такива абсурдни идеали, меката диктатура блести с ефективност.
Съпротива и алармизъм
Поради мимикрията си меката диктатура поставя трудни дилеми пред своите опоненти. Тези, които се тревожат от ясните негативни тенденции, могат да бъдат нападнати като „алармисти” и да бъдат неутрализирани с твърдения, че всичко е просто неизбежен и необходим театър, че демокрацията е точно такава игра и демагогия, че народът иска подобни мерки. Тези пък, които виждат меката диктатура като полу-демокрация, могат да бъдат обвинени, че „нормализират” фашизма, комунизма и т.н.
Така меката диктатура всъщност разбива своята опозиция.
Къде сме ние?
Какво става, когато либералните демокрации останат без демократи и либерали? Това е въпросът, който поставя съвременна Източна Европа. Този въпрос е изключително остър в Унгария и Полша, а все повече се възпалява и у нас. Разделението на властите може още и да съществува на книга, но конците на всички да се дърпат от едно място. Съдебната власт може да е независима формално, но да намига с едно око на определени, близки до властта хора, за които непрестанно да се пишат оправдателни актове (като „обвинителния” акт за КТБ).
Меката диктатура е посоката, в която Източна Европа се е запътила. Някои почти са стигнали, други са по-предпазливи. Ние бяхме от по-предпазливите, но напоследък се затичахме, зер да не останем по-назад. А като свърши заветното председателство на Съвета на ЕС, или пък ако – не дай Боже – вече няма какво да се председателства, можем и да хукнем да бягаме.
И дори може да подминем меката диктатура.
