Fonti del pianto (Vivaldi)

Yes, Prime Minister! (episode one)

Theresa May: So, Brexit is Brexit! We have to make it a success!

Senior Civil Servant: Yes, Prime Minister!

TM: We need to start negotiations with the EU immediately and secure the best deal for the UK!

SCS: Yes, Prime Minister!

TM: And for that purpose we need to activate Art. 50 of the TEU, since the EU would not start negotiations without this step.

SCS: Yes, Prime Minister! We definitely need to activate Art. 50 for the start of the negotiations, but you need to know that after that we will be out of the EU within two years regardless whether we manage to achieve the best possible deal or not. In fact, we are going to be out, even if we end up without any deal at all.

TM: Well, this is tricky then. We need to tread carefully and prepare the ground for the Brexit better. So maybe it is a good idea to delay the triggering of Art. 50 with, say, six months?

SCS: Yes, Prime Minister!

TM: And within that time we need to convince our EU partners in informal talks that it is better for them to allow us to stay in the Single Market without accepting the freedom of movement of people.

SCS: Yes, Prime Minister! Although the EU already said that they are not going to have informal talks with us, especially on this issue.

TM: So what are we going to do during the six months then? It will be as if nothing happens at all, won’t it?

SCS: Yes, Prime Minister! But on the other hand, people will think that we are making everything possible to secure a smooth transition to a new global role. Markets will be calmer. Pressures on the pound will probably ease.

TM: But what will happen when the six months expire and we have to notify the EU? Isn’t it possible to have then a real meltdown of the stock market and a massive devaluation of the pound?

SCS: Yes, Prime Minister! It is very probable. Unless we agree very fast to have something like a Norwegian option, which will keep us in the Single Market. But then in practice everything will be pretty much the same indeed.

TM: Well, the difference will be that we are going to lose our voice in EU decision-making while continuing to contribute to its budget and observing its rules.

SCS: Yes, Prime Minister! Right on the spot!

TM: But surely this would make us look like idiots!

SCS: Yes, Prime Minister! You nailed it, Prime Minister!

(to be continued)

Illiberal democracies, the Visegrad Group and future prospects for the EU (CIDOB)

Illiberal democracies, the Visegrad Group and future prospects for the EU
Expert workshop and publication on the growing divide between
Central European States, West Europe and the future of the EU

11 July 2016

Sala Jordi Maragall, CIDOB. Elisabets 12, 08001 Barcelona
Organised by: CIDOB in collaboration with Friedrich Ebert Stiftung and the support of Europe for Citizens programme

Background

The last few months have witnessed a growing divide between the central European states and the Germany-Brussels tandem. The refugee crisis has sparked bitter reactions among the governments of Hungary and Poland regarding Germany’s and the European Commission’s proposals to jointly tackle the crisis. In addition, the October elections in Poland gave the absolute majority to the Eurosceptic Law and Justice Party (PiS), who has joined up with Hungary’s Viktor Orbán to establish an alliance of “illiberal democracies”.
The growing divide between the Visegrad Group (the so-called V4, formed by the Czech Republic, Hungary, Poland and Slovakia) and the EU also happens at a time when the EU faces several threats of disintegration, including the effects of the Eurocrisis and the Brexit referendum. This group of countries continues to benefit from the EU’s contribution to their societies and economies (either in the form of structural or cohesion funds), yet their distance from the core of the Union keeps growing.
This workshop will be aimed at exploring the causes of this growing divide, the genealogy of the so-called East-West crisis in the EU, the politics of V4 countries –in particular Hungary and Poland- and the EU’s response to the political reforms initiated by Orbán and the PiS. To what extent is the fracture between East and West Europe here to stay? Is it only a matter of time until these countries elect more EU-friendly governments? What degree of internal opposition do they face? Is the alliance of the V4 strong enough to counterbalance Germany’s leadership? What are the consequences of Poland and Germany’s growing distance? What are the prospects for the resolution of EU crisis, particularly the refugee crisis?

PROGRAMME

09.15 Welcome remarks
Jordi Bacaria, Director, Barcelona Centre for International Affairs
Gero Maass, Delegate, Friedrich-Ebert-Stiftung, Spain

09.30 Session 1: An alliance of "illiberal democracies"? The political situation in V4 countries
When Viktor Orbán came to power in 2010, he pioneered the birth of Europe’s illiberalism. He introduced the constitutional reforms and limits to the freedom of press that would be later replicated by PiS in Poland. Illiberalism has been embraced by government parties but also faces even more populist threats by far-right parties like Jobbik. Despite divergences persist among V4 countries (for example regarding the relations with Russia), is an alliance taking shape around illiberalism? What is the relation of the forces in government with more extreme parties? What domestic political agenda have they put forward and what’s the likelihood of their survival?
Chair: tbc
Vladimír Bartovic, Director, Europeum Institute for European Policy, Czech Republic
András Bíró-Nagy, Co-director, Policy Solutions, Hungary
Katarzyna Szymielewicz, President, Foundation Panoptykon, Poland

11.00 Coffee Break

11.30 Session 2: The V4 and the refugee crisis
The refugee crisis has offered a new opportunity for EU-bashing to V4 countries. Their opposition to the relocation of refugees suggested by the European Commission and their opposition to Germany’s handling of the crisis has been the most prominent example of the formation of the V4 alliance. Anti-migrant rhetoric has gained ground in all of them. What is the criticism of V4 countries with regards to the refugee crisis? What is their alternative agenda? How has the V4 common voice and strategy been articulated? Is this common agenda signalling an expanding drift between East and West Europe?
Chair: tbc
Máté Szalai, Research Fellow, Institute for Foreign Affairs and Trade, Hungary
Vít Beneš, Research Fellow, Institute of International Relations, Czech Republic
Jarosław Kuisz, Editor in chief, Polish online weekly newspaper Kultura Liberalna

13.00 Lunch

14.00 Session 3: Prospects for the EU and the European integration crisis
Trust in the EU is falling sharply in V4 countries. This reveals a broader malaise regarding the health of the European integration project and speaks about Europe’s accumulation of crises in the last few years. However, V4 countries continue to be net beneficiaries of EU funds and have witnessed a progressive consolidation of better living conditions since their accession to the EU. At the same time, there is a growing divide between Brussels and V4 capitals, especially since the European Commission started to investigate PiS-led reforms. Some observers even hinted at the possibility that the EU removes voting rights and funding to those countries legislating against European values. What does this divide tell us about the state of the European project? Is it possible to overcome? How can an ever more divided Europe face the multiple challenges it faces?

Chair: Pol Morillas, Research Fellow, Barcelona Centre for International Affairs

Josef Janning, Senior Policy Fellow, European Council on Foreign Relations, Germany
Daniel Smilov, Programme Director, Political and Legal Research, Centre for Liberal Strategies, Bulgaria
Marek A. Cichocki, Research Director, Natolin European Centre, Poland

In bue

4th Political Party Expert Workshop, Kyiv

Historical and Museum Centre of National University of Kyiv-Mohyla Academy

Day I: 6 July
9.00 - 9.30: Registration
9.30 - 10.20: Opening Remarks

Dr. Andriy Meleshevych, President of the National University of Kyiv-Mohyla Academy, Ukraine
Serhiy Petukhov, Deputy Minister of Justice of Ukraine (TBC)
Dr. Magnus Ohman, Senior Political Finance Adviser and Regional Europe Office Director,
IFES
Kateryna Ryabiko, Project Co-ordinator, Strengthening Dialogue on the Human Dimension in Ukraine Project, OSCE/ODIHR
Prof. Richard Katz, Chair of the OSCE/ODIHR Core Group of Experts on Political Parties (video message)

10.20 – 11.00: In memory of Prof. Yuri Shveda: The importance of Political Parties in the XXI Century
Keynote Speakers:
Political Parties in Ukraine: A Crisis of Faith? - Sergii Leshchenko, Member of Verkhovna Rada, Ukraine
Political Parties as Gatekeepers of Democracy - Dr. Marcin Walecki, Head, Democratization Department, OSCE/ODIHR

Introducers:
Kateryna Ryabiko, Project Coordinator, Strengthening Dialogue in Human Dimension in Ukraine Project, OSCE/ODIHR
Svitlana Matvienko, Director of the Agency for Legislative Initiatives

11.00 – 11.05: Group Photo

11.05 – 11.30: Coffee Break & Press/Media Briefing

Session I: Political Parties and Elections

Speakers:
Dr. Magnus Ohman, Senior Political Finance Adviser and Regional Europe Office Director, IFES
Olga Aivazovska, Elections and Parliamentary Program Co-ordinator, OPORA
Serhii Kalchenko, Election Expert of the Venice Commission, Attorney, “Moor & Partners” Law Firm
Mary O'Hagan, Resident Senior Director, NDI Ukraine
Moderator:
Igor Kogut, Chief of Party, USAID Rada Project
Rapporteur:
Maria Vrabel, Programme Manager, ALI

13.00 - 14.00: Lunch

14.00 - 15.30: Session II: Political Party Financing I – Public funding to Political Parties and the newly introduced system in Ukraine
Speakers:
Nataliia Korchak, Head of the National Agency for Prevention of Corruption
Nataliia Vadimova, Head of Division of Control over Use of Funds, Central Election Commission of Ukraine
Prof. Daniel Smilov, Associate Professor at the Political Science Department, University of Sofia
Denys Kovryzhenko, Senior Legal Advisor, IFES–Ukraine
Moderator:
Dr. Fernando Casal Bertoa, Research Fellow, University of Nottingham
Rapporteur:
Dr. Marcin Walecki, Head, Democratization Department, OSCE/ODIHR

15.30 – 16.00: Coffee Break

16.00 – 17.30: Session III: Political Party Financing II – Effective Enforcement
Speakers:
Viktor Chumak, Member of Parliament, Ukraine
Dr. Viktor Taran, Director of the Centre for Political Studies and Analysis / ELDOS
Inga Jaunskunga, Head of the Division of Control of Political Parties financing, Corruption Prevention and Combating Bureau (KNAB), Latvia
Lisa Klein, IFES Senior Political Finance Expert
Moderator:
Laura Sanz-Levia, Administrator, Secretariat of the GRECO, Council of Europe
Rapporteur:
Yuliya Shypilova, Senior Project Officer, IFES-Ukraine

18.00 – 19.00: Reception

19.00 – 20.00: Evening Debate: What role for political parties today?

Brexit невъзможен (ClubZ)

Излизането на Великобритания от ЕС или няма да се случи, или ще бъде символично

Снимка ЕПА/БГНЕС

• Мнения|
• 23/06/2016 11:44:38|
• 14
• 2217
• Share on Facebook
• print

ДАНИЕЛ СМИЛОВ

"Всичко разумно е действително и всичко действително е разумно", беше казал един европеец. В този смисъл мисията за излизане на Великобритания от ЕС е политически невъзможна.

Хората в свободните общества могат да вземат каквото решение поискат, разбира се. Но също така те са разумни същества и претеглят ползата и вредата от действията си поне в дългосрочен план. В случая с референдума за Brexit цената, която англичаните трябва да платят за едно напускане на ЕС, е твърде висока, а ползата е по-скоро отрицателна. Това е достатъчно основание, което ще определи хода на събитията. Разбира се, осъзнаването на цената е процес, който отнема време. И точно разликите в това време за осъзнаване определят различните варианти и сценарии за развитие на нещата след днешния референдум. Основните сценарии – най-вероятните – са следните:

Вариант 1 – 65% вероятност: Мнозинството във Великобритания вече е осмислило основните аргументи "за" и "против" еврочленството на страната и взема решение за оставане. При този вариант огромната част от политическият естаблишмънт (воглаве с премиера Камерън) си отдъхва, паундът поскъпва, Ситито се успокоява и медиите масово аплодират прагматичността и образоваността на избирателите в кралството. Шотландските намерения за отделяне се уталожват и отлагат. В ЕС този вариант също би бил приет най-радушно (с изключение на популистката аудитория);

Вариант 2 – 20% вероятност: Кампанията Leave печели на косъм и медиите на Острова славославят смелостта и сувереннността на британския избирател. След еуфорията, обаче, се оказва, че голяма част от консерваторите в парламента са против излизането от ЕС и те предизвикват предсрочни избори преди да са предприети конкретни правни стъпки по отношение на напускане на ЕС. Тези стъпки трябва да са законодателно подплатени и затова е необходимо парламентарно мнозинство. Започва втора кампания "за" и "против" Brexit –този път в рамките на общи избори. Вярно е, че инерцията от спечелването на референдума (в този вариант) може да понадуе платната на "суверенистите". Но също така е вярно, че искащите оставането на Великобритания в ЕС вече ще бъдат максимално мобилизирани и най-вероятно ще спечелят изборите. Така или иначе, преди съставянето на мнозинство в парламента, което подкрепя Brexit, не могат да се очакват реални действия за напускане на съюза. Към настоящия момент, съставянето на такова мнозинство след едни нови избори не изглежда много вероятно.

Вариант 3 - 15% вероятност: Кампанията Leave печели референдума, правителството на Камерън задейства чл. 50 на Лисабонския договор (процедура за излизане), провеждат се предсрочни избори и Борис Джонсън става премиер с антиевропейско парламентарно мнозинство. При този вариант Великобритания влиза в дълъг –минимум двугодишен – период на договаряне на условията на своето излизане, като се опитва да си гарантира пълноправен и неограничен достъп до европейското икономическо пространство. В процеса на това договаряне се сбъдва мечтата (на някои) за „норвежки вариант“. Но (по Труман Капоти) сбъднатите мечти обикновено са най-големите разочарования. Оказва се, че за да си гарантира икономическите привилегии, Великобритания трябва да продължи да приема като задължително цялото право на ЕС, да прави вноски в определени ЕС фондове, като същевременно губи правото си на глас в органите на съюза. Сделката започва да изглежда безсмислена и мнозинството, което стои зад нея, започва да губи доверие. На всичкото отгоре Шотландия е на път или вече се е превърнала в отделна държава. Преговорите с ЕС се протакат, надлъгването продължава... и идват нови парламентарни избори в кралството, които анти-ЕС партиите губят. Тук преминаваме към вариант 2, а може да се стигне и до нов референдум – т.е. вариант 1.

Всички тези усложнения показват, че ирационалността може да надделее в определен момент, но в средносрочен план хората – в условия на свободен избор и честна надпревара – отсяват плявата от зърното и стигат до решения, които са по-добре обосновани.
Разбира се, анализът на вариантите по-горе допуска, че ЕС остава повече или по-малко непроменен дори след евентуален референдум за излизане на Великобритания. Това е необосновано предположение. За симетрия могат да бъдат очертани поне три възможни варианта и пред ЕС след вота на 23 юни.

Вариант I – 50% вероятност: Съюзът прави успешни опити за координация на ключови свои политики по отношение на миграционната криза, финансовите трудности в еврозоната и изграждането на единна обща политика по геополитически въпроси – Сирия, Русия и т.н. Канцлерът Меркел стабилизира позициите си в Германия и популистките бунтове – като този в Австрия – макар и шумни, остават неуспешни. При този вариант в период до пет години се отваря възможност за по-сериозна ревизия на договорите с перспектива за засилена интеграция, включително в области като фискалната, отбраната и външните работи. Без да се превръща в държава, ЕС разширява полето на наднационалните решения и преминава към изграждане на обща публична сфера, интегрирана партийна система, паневропейска демокрация.

Вариант II – 35% вероятност: Популистките бунтове успяват в отделни по-периферни държави. Австрия, Чехия, Унгария, Финландия – да речем – са "заразени" от събитията във Великобритания и започват да организират собствени референдуми, някои от които успяват да произведат мнозинство за напускане на ЕС. Съюзът преминава през тежък период от около пет години, в които тази епидемия поутихва и става ясно, че излизащите не са попаднали в Елдорадо, а са по-зле, отколкото са били. Междувременно оставащите са използвали тези процеси да интегрират своите политики и да заздравят наднационалните институции. ЕС излиза по-силен от кризата и започва да привлича наново отлъчилите се. Махалото сменя посоката си, провеждат се нови избори, на които популистите се срутват. ЕС преживява успешно втората най-сериозна криза след опърничавото поведение на Дьо Гол в средата на 60-те години на XX век.

Вариант III – 15% вероятност: ЕС в този му вид се разпада с излизането на (втора) ключово важна държава. Да речем Льо Пен печели изборите и референдум във Франция или Меркел и основните партии губят от националпопулисти в Германия. Усилията на следвоенните поколения са пропиляни и Европа навлиза в период от едно до две десетилетия на хаос и загуба на просперитет. Всички са шокирани и не знаят как се е стигнало дотук, но знаят, че биха дали много, за да се върнат нещата така, както са били. По познатият модел започва ново изграждане на наднационални структури. Разбира се, не се тръгва от въглищата и стоманата, а направо от Маастрихт 1993 г. – създава се нов ЕС, нова еврозона, но този път основателите не правят ключовата грешка да оставят фискалната, военната и външно-политическата интеграция на заден план. Възниква европейска федерция, която бързо се разпростира до настоящите страни членки. Европейците разбират, че това е единственият начин да избягнат континентален хаос и да са конкурентно-способни на супер-силите - САЩ и Китай. Загубено е време, загубено е богатство, но нещата все пак са сложени на здрава основа.

Ако комбинираме първите три с вторите три варианта се получава следната матрица от девет възможности (всяка от които има различна вероятност):

	Вариант 1	Вариант 2	Вариант 3
Вариант I	А) I;1 - (0 години); вероятност	B) I;2 (няколко месеца);	C) I;3 (до 2 години)
Вариант II	D) II;1 (0 години) -	E) II;2 (няколко месеца)	F) II;3 (до 5 години)
Вариант III	G) III;1 (8-18 години)	H) III;2 (10-20 години)	I) III;3 (10-20 години)

Тази матрица ни дава представа за вероятното времетраене на евентуален Brexit – времето, през което Великобритания остава извън ЕС, е дадено в скоби при всеки един вариант. Както става ясно, в повечето от вариантите Brexit или не се случва, или е по-скоро символичен – не се стига до практическо разкъсване на връзките с ЕС и отношенията след това се санират. 

Другото, което матрицата показва е, че не толкова процесите вътре в Обединеното кралство, а тези в ЕС диктуват темповете на интегрирането или дистанцирането от Съюза. Наистина опасните варианти са тези при Вариант III – т.е. възможностите G,H,I, при които става дума за две десетилетия на дезинтеграция. Като цяло, вероятността от такова развитие е много ниска, обаче.

Който и вариант да се случи, очевидно е, че както ЕС, така и Великобритания имат да решават сериозни политически проблеми. Изправени сме пред (някаква) вероятност цял един континент да направи ненужен, скъп и безотговорен избор. Доколкото всичко разумно е действително (по Хегел), роденото от този избор ще е нетрайно, неустойчиво и самоотричащо се. Но докато светът се „нормализира“ може да се окаже, че едно цяло поколение е било „загубено“ или поне шансовете му за добър живот драматично са намалели. Защото в много дългосрочен план (по Кейнс) просто няма да сме живи.

(to be continued)

Краят на реформите (портал "Култура" и "Дневник")

"Дневник" препечатва анализа на политолога Даниел Смилов от портал "Култура".

До лятната ваканция на парламента съдебната и антикорупционната реформа ще завършат, макар че по същество те приключиха още през декември 2015 г. Последната малка интрига е в това дали законопроектите на министър Кунева и министър Захариева ще бъдат приети от НС. Значението на тези актове е в голяма степен символично. Ако бъдат приети, това ще означава, че ГЕРБ продължава да играе театъра "реформа" и е все пак загрижен за оценката, която ще получи от Европейската комисия в нейните доклади. Ако бъдат отхвърлени или размити до пълна неузнаваемост, това ще означава, че от театърът вече няма никаква полза за Борисов.

Каквото и да стане, непроменимите факти в тези две сфери са следните. Единственото добро нещо, което се случи в съдебната област, е разделянето на ВСС на два панела, което дава възможност за известна еманципация и самоуправление на съда. Ефектите от това са вече видими – по примера на Лозан Панов и други шефове на знакови съдилища в страната започнаха да отстояват смислени и независими от политическа или корпоративна конюнктура позиции. Това никак не е малко и Христо Иванов и екипът му, който стоеше зад тази промяна, трябва да бъде поздравен.

Цената, платена за този успех, беше прекалено висока обаче. В този смисъл предходният министър на правосъдието имаше пълни основания да подаде оставка миналия декември, защото в този момент цената надхвърли ползата от разделянето на ВСС. Негативната "стойност" се получи заради натрупване на следните пасиви (най-вече точка 3 и свързаните с нея 2 и 4):

1) Персоналният състав на ВСС и върховете на прокуратурата получиха индулгенции и гаранции за несменяемост;

2) Антикорупционната битка беше "делегирана" на Главния прокурор и всякаква идея за нова структура, независима от него (по румънски образец) беше изоставена;

3) Прокуратурата стана де юре още по-безконтролна, тъй като панелът, пред който тя уж отговаря, се избира в мнозинството си от самата нея. Тъй като тя е и силно йерархизирана – нещо което ще се запази въпреки приказките за "децентрализация" – изводът е, че Главният прокурор отговаря основно пред себе си. Може би и за това той досега не се е самозапитал за ролята на подопечната му институция в поредица от големи скандали – като "Костинброд" и КТБ например. Вредата от конституционната поправка в този й аспект ще бъде дългосрочна и трудно обратима;

4) Разплитането на аферата КТБ влезе в глуха алея, като за това допринесе основно и парламентът със своята ялова комисия. В нейния доклад не се каза нищо нито за прокуратурата, нито за КФН, нито за един депутат, който междувременно започна толкова да се оттегля, че изкупи държавната печатница, един магазин за техника и един Господ знае още какво;

5) Медийната ситуация остана същата, каквато си беше – едни фалираха и се преименоваха, други си запазиха "марката", но всички си останаха със същата редакционна политика, което – в техния случай – означава и същия собственик. Монопол обаче няма, защото този собственик е неизвестен.

Реформатори без реформи

В правителството ще останат реформатори дори и след края на реформите. Има подозрение, че такива реформатори ще останат дори и ако ГЕРБ излезе от правителството. Това е така, защото някои хора, веднъж ангажирали се с реформите, толкова се вживяват в ролята си, че не могат да излязат от нея, дори когато реформи вече няма. Те са толкова отдадени на каузата, че виждат и най-малката, микроскопична възможност за реформи – дори когато за това се изисква гигантско увеличение или направо преувеличение.
Може би има и други причини за оставането на реформатори в правителство без реформи, но и тази е достатъчна.

Мини хибридни войни

Откакто газети, като тази на Петьо Блъсков, трайно развиха впечатляваща, макар и анонимна конституционна експертиза, мнозина се усъмниха, че прокуратурата и дори самият Главен са се сдобили с втори говорител. Може би в рамките на оборота "заем – флашка – заем прим" – един добре познат медиен "бизнес модел" в тези среди. Дали съмненията са основателни е невъзможно да се верифицира (поради точка 3 по-горе), но е факт, че въпросните текстове обикновено умело смесват наукообразието с индиректна заплаха за употреба на (прокурорска) сила. По подобен начин хибридчиците използват смес от информация, дезинформация и страхова психоза, за да постигнат ментално надмощие над врага.

За да се обучи населението да се справя с опасността от хибридната война, добре е в матурата за седми клас да се включат въпроси, които да тестват способността на учениците да я разпознават. Ето един възможен тестови въпрос, който използва текст, максимално близък до оригинал от споменатите функционални еквиваленти на "Прокурорски вести":

Прочетете пасажа и кажете какво цели авторът с него:
"Mакар и с голямо закъснение, олигарсите ще се окажат клиенти на същото това обвинение, което толкова дълго време се опитват да овладеят.
Със сигурност Х познава това чувство. Защото ако днес от гръцките плажове или софийските грантови офиси пуска Фейсбук статуси срещу прокуратурата, съвсем не бе далеч времето, когато в студените декемврийски дни, часове преди да го оваканти, привикваше в министерския кабинет на ул. "Славянска" доверени журналисти, за да изпраща чрез тях послания към държавното обвинение за това колко "не се притеснява" от проверка на дейността му като член на изпълнителната власт."

Изберете един от следните отговори:

А) Авторът твърди, че Х е бил министър.
Б) Авторът сплашва Х с прокурорско разследване;
В) Авторът твърди, че Х е бил под наблюдение, докато е бил министър, и продължава да бъде наблюдаван, когато вече не е;
Г) Авторът намеква, че и през декември са отправяни заплахи към министъра X;
Д) Авторът говори от името на прокуратурата;
Е) Авторът има много лош стил;
Ж) Всичко по-горе, взето заедно, следва от цитирания пасаж.

Поредната антиутопия

След края на реформите навлизаме във фаза на политическо дебнене и изчакване, препозициониране с оглед на евентуални предсрочни избори за парламент или трайно прегрупиране в сегашния. Хибридната военно-временна психоза изглежда изгодна за мнозина. Патриотите печелят заради параноите, които сами раздухват. ГЕРБ печели като стожер на "стабилност" в "бурни времена". Останалите в правителството реформатори се надяват да натрупат точки като пазители на евроатлантическата ориентация на страната. Печалбите за всички тях идват под формата на време – време, в което остават на власт. Това не е нито далновидна, нито дългосрочна логика обаче, особено що се отнася до ГЕРБ и Реформаторите.

Мини хибридните атаки пък са свидетелство, че определени (консервативни спрямо реформите) среди се чувстват победители и тестват водата, за да изпробват новопотвърдената си безнаказаност. Още по-решително, отколкото са го правили досега.

В по-ведър план управляващото мнозинство, изглежда, се е договорило дългоочаквания край на три реформи – съдебната, образователната и антикорупционната – да бъде обявен след една финална промяна на ключово важни понятия в законодателството:

1) "Организирана престъпна група" ще се замени с "битова махленска свада";
2) "Рекет" се заменя с "паркомясто";
3) "Наркопласьор" се заменя с "кандидат-зет";
4) "Очи" се заменя с "мехур"";
5) Горното важи и за "главен секретар";
6) "Прокурорски панел" се заменя с "на Главния прокурор панела";
7) "Седмокласник" се заменя с "четвъртокласник на Орешарски";
8) "Две двойки" се заменя с "тройка";
9) "външна проверка на прокуратурата" се заменя с "терористичен атентат";
10) "разследване на аферата КТБ" със "стабилност";
11) "Гестапо" се заменя с "професор";
12) "свестен" – с "луд";
13) и му се къса снимката в ефир.

P.S. Следващият текст ще е позитивен и конструктивен

Conference on Judicial Power in Transitional Countries

International conference

"Judicial Power in Transitional Countries"

27 May 2016, Moscow

Location: HSE Law School, Bolshoi Trekhsvyatitelskiy, 3 , conference room 311

Registration: 9:00-9:30

Opening (9:30-10:00): Tamara Morscshakova

Session one (10:00 – 13:30)

Moderator: Tamara Morschakova

Roberto Toniatti, Professor of Law, Trento University, Italy

A Living Judiciary for a Living Law: Constitutional Transitions and Governmental Checks and Balances

Anatoly Kovler, Professor, NRU Higher School of Economics, Russia

International Standards of Judicial Independency уточнить

Nicolae Esanu, Member of the Venice Commission (Council of Europe), Moldova

 «Попытки радикального обновления судейского корпуса и независимость судей – взгляд Венецианской Комиссии»

Alexander Blankenagel, Professor of Public Law, Humboldt University, Germany

Some Unusual Proposals for the Development of the Judicial Power

Lunch (13:30 – 14:30)

Session two (14:30 – 18:00)

Moderator: Andrey Medushevsky

Daniel Smilov, Associate Professor, the University of Sofia

Judicial Discretion in Constitutional Adjudication

Anna Sledzinska-Simon, Associate Professor, University of Wroclaw, Poland

Constitutional review and (dis)empowered courts: a new constitutional design in times of crisis

Violeta Besirevic, Professor of Law, Union University Law School Belgrade, Serbia

The Myth of Judicial Reform in Serbia

Oleksand Yevsieiev, Associate Professor, National Judicial University named after Yaroslav the Wise, Ukraine

Transitional Justice in Ukraine

Closing remarks (18:00-18:30): Tamara Moscshkova