Conference on Political Parties (Kyiv, Ukraine)

OSCE/ODIHR

2015 Political Party Expert Workshop 

July 14-16, 2015

Kyiv, Ukraine

Day I: 14 July International trends and challenges in political party regulation

9.00 - 9.30: Registration

9.30- 10.15: Opening Remarks

• Dr. Andriy Meleshevych, President of the Kyiv-Mohyla Academy
• UKR MP (TBC)
• Kateryna Ryabiko, Project Coordinator, OSCE/ODIHR

10.15 - 10.30: Introduction  of Participants (tour de table), Structure and Agenda of the Workshop  and  ODIHR Tools to Support Political Party Regulations – Dr. Marcin Walecki, Chief, Democratic Governance and Gender Unit, OSCE/ODIHR

10.30 - 12.45: Session I: International standards for political party regulation: Presentation of recent ODIHR/Venice Commission Guidelines on Political Party Regulation and legal opinions  

Speakers:	Dr. Daniel Smilov, ODIHR Core Group of Experts on Political Parties Anne-Lise Chatelain, OSCE/ODIHR Legislative Support Officer CoE Venice Commission (TBC)
Moderator:	Dr. Alexander Kyniev, ODIHR Core Group of Experts on Political Parties
Rapporteur:

11:30 -11:45: Coffee Break

12.45 - 14.00: Lunch

14.00 - 15.45: Session II: Transparency of party funding

Speakers:	Dr. Magnus Ohman, IFES Senior Advisor (TBC)
Moderator:	Dr. Marcin Walecki, Chief, Democratic Governance and Gender Unit, OSCE/ODIHR
Rapporteur:

15.45 – 16.00: Coffee Break

16.00 – 17.30: Session III: Political parties in parliament 

Speakers:	Professor Susan Scarrow, University of Houston
Moderator:	Dr. Fernando Casal Bertoa, University of Nottingham Research Fellow
Rapporteur:

18.00 – 20.00:  Reception

Day II: 15 July Key aspects of  political party legislation reform in Ukraine

9.00-9.30: Opening

9.30 – 11.00: Session IV: Public Funding of Political Parties 

Speakers:	Dr. Fernando Casal Bertoa, University of Nottingham Research Fellow Elin Falguera, Programme Officer, International IDEA (TBC)
Moderator:
Rapporteur:

11.00 - 11.30: Coffee Break/Refreshments

11.30 – 13.00: Session V: Internal party democracy and gender equality measures

Speakers:	Professor Susan Scarrow, University of Houston Levan Tsutskiridze, Representative in the South Caucasus, Netherlands Institute for Multiparty Democracy – NIMD
Moderator:	Komila Rakhimova, OSCE/ODIHR Gender Adviser
Rapporteur:

13.00 – 14.00:  Lunch

14.00 – 15.30: Session VI: Good practices in oversight over political parties, including political party registration/annulment requirements and party funding

Speakers:	Dr. Magnus Ohman, IFES Senior Advisor (TBC) Dr. Alexander Kyniev, ODIHR Core Group of Experts on Political Parties
Moderator:	Dr. Daniel Smilov, ODIHR Core Group of Experts on Political Parties
Rapporteur:

15.30 - 15.45: Coffee Break/Refreshments

15.45 -17.00: Moderated Discussion: A path forward for Ukraine in reforming its political party regulation

Moderator:

Kateryna Ryabiko, Project Coordinator, OSCE/ODIHR

17.00 – 17.30:  Wrap up of the Workshop and Next Steps

Day III: 16 July

Workshop for Young Experts in Political Party Finance

9.00- 9.30: Registration

9.30-- 10.00: Reflections of the Day I and Day II,  Introduction  of Participants (tour de table), Structure and Agenda of the Day III – Dr. Marcin Walecki, Chief, Democratic Governance and Gender Unit, OSCE/ODIHR

10.00 - 10.30: Introduction to Topic I: 

10.30 – 11.00: Case Study I

11.00-11.30: Discussion of the case study I

11.30 - 12.00: Coffee Break

12.00 - 12.30: Introduction to Topic II:  Funding of Political Parties

12.30 – 13.00:  Case Study II

13.00-13.30: Discussion of the case study II

13.30-15.00: Lunch

15.00 - 15.30: Introduction to Topic III: Oversight over political parties

15.30 – 16.00:  Case Study III

16.00-16.30: Discussion of the case study III

16.30 – 16.45: Coffee Break

16.45 – 18.00: Lessons learnt and brainstorming on ways to promote political party regulation reform in Ukraine 

18.00 – 18.30:  Wrap Up and Next Steps

My paper on party funding in the IDEA Handbook

Eastern, Central and South-eastern Europe and Central Asia

The chapter  is based on a paper entitled ‘Political Finance in East, Central and South East Europe & Central Asia’ by Daniel Smilov. The original paper was edited by Fredrik Sjöberg.

Published: 2014-09-01

Language: English

Pages: 458

ISBN: 978-91-87729-24-9

Binding: Paperback

All political parties need funding to play their part in the political process, yet the role of money in politics is arguably the biggest threat to democracy today. This global threat knows no boundaries, evident across all continents from huge corporate campaign donations in the United States and drug money seeping into politics in Latin America, to corruption scandals throughout Asia and Europe. Attempts to tackle these challenges through political finance laws and regulations are often undermined by a lack of political will or capacity, as well as poorly designed and enforced measures.
This handbook addresses the problems of money in politics by analysing political finance regulations around the world and providing guidance for reform. The chapters are divided by region; each assesses the current state of regulations in relation to its challenges and offers a series of recommendations to tackle the identified shortcomings. This contextual approach has the benefit of revealing regional trends and patterns. An additional chapter focuses on gender, reflecting the reality that women remain grossly under-represented in politics, and how the increasing influence of money in politics perpetuates this inequality.

Foreword
Preface
Acknowledgements
Acronyms and abbreviations
Chapter 1: Introduction to Political Finance
Chapter 2: Getting the Political Finance System Right
Chapter 3: Africa
Chapter 4: Asia
Chapter 5: Latin America
Chapter 6: Eastern, Central and South-eastern Europe and Central Asia
Chapter 7: Northern, Western and Southern Europe
Chapter 8: The Established Anglophone Democracies
Chapter 9: Women in Politics: Financing for Gender Equality
Chapter 10: Conclusions
Annexes
Index

За Гърция по БТВ

Според политолога Даниел Смилов Гърция сама си създаде проблеми с този референдум. И според него кредитът на доверие е изчерпан.
Евентуално 5-годишно изваждане на Гърция от Еврозоната е много краен вариант, подчерта Смилов. По думите му ултиматумът за спешни законодателни промени до сряда е, за да се види има ли стабилно парламентарно мнозинство в гръцкия парламент. Ако мнозинството се разпадне, Гърция отново влиза в криза, твърди политологът.
Целият разговор може да чуете тук:

За гръцката криза в БНТ (с Петър Ганев)

Политически и икономически заплахи – коментар на Петър Ганев и Даниел Смилов

12.07.2015

 

 

 

 

Цялото предаване - Обединение на нацията ни – мисия възможна

В предаването ”Денят започва с Георги Любенов” гостуваха политологът Даниел Смилов и Петър Ганев, старши икономист в Института за пазарна икономика. Те коментираха политическите теми от седмицата.

Варуфexit и бъдещето на Европа (портал "Култура")

Даниел Смилов

оригинален линк

11.07.2015 10:27

Вместо Гърция – излезе Варуфакис. И това е добра новина за всички, включително за него. Стана ясно, че огромното мнозинство от гърците не виждат бъдещето си извън ЕС и еврозоната. Стана ясно също така, че изваждането на дори малка икономика от еврозоната има непредвидима цена, която никой не иска да плати. И накрая, Варуфакис – финансовият министър на малка държава – се превърна в най-коментирано име в световната политика в драматични времена. Само през последните седмици – докато той не слизаше от първите страници на световните издания – китайската фондова борса загуби една трета от стойността си. А да успееш да се наредиш до такива събития, дори за малко да ги засенчиш, си е постижение, което говори за сериозен политически талант. Този талант най-вероятно ще има път обратно в гръцката политика, така че Варуфexit е по-скоро временен – за увеличаване на драматичното напрежение.
Греферендумът – последният пирует на Варуфакис – обаче няма да остане в световната история като гениален политически ход. Напротив, всички – най-вече самите гърци – вече се чудят какъв бе смисълът да отхвърлиш нещо с над 60% народен вот и веднага след това да го приемеш като правителствено предложение, подкрепено от парламента. Очевидно, ако логиката е била повече демократична легитимност, този референдум дава точно обратния резултат – той е пример за малозначителността на народния вот.
От гледна точка на междупартийната надпревара обаче референдумът имаше смисъл. С него СИРИЗА зашлеви шамар на останалите партии и Нова демокрация по-специално, чийто лидер правилно подаде оставка. Защото референдумът показа едно: гърците вярват много повече на СИРИЗА, отколкото на останалите партии. Дори в много тежка за страната ситуация – по време на банкова ваканция – те гласуваха така, както поискаха Ципрас и Варуфакис. А това не е малко постижение. СИРИЗА изглежда имаха нужда от нов и еднозначен израз на тази подкрепа, за да приемат впоследствие тежки за изпълнение договорености с ЕС. Така, парадоксално, екзалтираното „ОХИ“ всъщност се превърна в одобрение за начина, по който гръцкото правителство проведе преговорите, както и на техния неизбежен финал. Защото ако 60% не искат остеритет, а 84% не искат да излязат от еврозоната, логичният резултат е този – „ОХИ“+ споразумение с кредиторите.

Какво ще стане с Гърция?

Гърция беше спасена от много сериозна катастрофа. Споразумението вече се очертава и то най-вероятно ще бъде прието. За съжаление, ситуацията в страната се утежни още повече с въвеждането на банковата ваканция. За да се стабилизират банките и да спре масовото теглене на депозити и прехвърлянето им в чужбина, ще се наложи сериозна подкрепа от страна на ЕЦБ, а може би и национализация на някои трезори. Подкрепата няма да затрудни особено ЕЦБ, тъй като сумите са сравнително малки за мащаба на еврозоната. Но отново ще става дума за щедри кредитни линии от около сто милиарда евро за търговските банки в страната (тези суми по програмата ELA – Emergency Liquidity Assistance – са извън помощта от 53 милиарда евро, която Гърция иска за следващите три години). Да се надяваме, че магията на Марио Драги от 2012 г. ще проработи. Тогава едно негово изречение – че ЕЦБ ще направи „всичко, каквото трябва“, за да избегне банкова криза – беше достатъчно да успокои световните пазари. Най-малкото подобно изречение ще бъде необходимо и за гръцките банки сега.
Ще продължи ли Гърция да се срива икономически? Това вече зависи и от самите гърци. Те ще получат помощта от ЕС, но ако продължат с идеи като банковата ваканция, ако продължи спадът в събираемостта на данъците – няма как икономиката да почне да расте. Тъжното е, че през 2014 г. те бяха достигнали стабилна земя и започваха да се оттласкват от дъното. Сега обаче изкопаха ново дъно и е вероятно скромният растеж от 2014 г. да се превърне в спад, ако не се вземат енергични мерки до края на годината.
Макар че гърците изнервиха и вбесиха своите партньори, макар че загубиха приятели в ЕС, шансовете за облекчения на дълга им не са се изпарили. Тези облекчения ще идват по-скоро под формата на разсрочване – ако икономиката им не се стабилизира скоро. Дори сега Гърция плаща по-малко лихви, отколкото държави с по-малък от нея дълг (като съотношение спрямо БВП). Разсрочването всъщност е равносилно на редукция, защото тежестта на дълга като годишни плащания значително намалява. А след 20-30 години, инфлацията ще го е „изяла“ по естествен начин.

Какво ще стане с еврозоната?

Ако имаше нещо позитивно в греферендума, то е, че европейската и националната политика се преплетоха по изключително ясен начин. Хората получиха шанс да се замислят за това, какво е ЕС, накъде се е запътил, траен ли е, справедливо ли е организиран… Макар че гърците поставиха тези въпроси от тяхната, национално-егоистична перспектива, все пак упражнението беше полезно. Изводите от него са следните:
– Никой към момента няма интерес от напускане на еврозоната;
– Напускането на малка страна не би било фатално, но репутационната му цена е доста висока;
– Еврозоната има механизми за корекция на политиката, макар те да са тромави и междуправителствени.
В сегашното състояние на нещата, в случай на финансова криза в периферията, еврозоната реагира по следния начин. Първо, има стабилизационни фондове (от около един трилион евро общо), от които закъсалите държави могат да получават нисколихвени кредити. За случаи като Гърция тези фондове са повече от достатъчни, но ако проблемът се разпростре към Испания или, недай Боже, Италия (чийто дълг е над два трилиона), нови мерки биха били необходими. Второ, в най-драматични ситуации ЕЦБ може да даде обещание за неограничена ликвидност на търговските банки (както Драги направи през 2012 г. със заявлението „каквото трябва“). Това би означавало разхлабване на валутната политика и евентуална инфлация. А при инфлация дълговете и спестяванията се топят – т.е. става трансфер от кредитори към длъжници.
Тези механизми зависят от два фактора: съгласие на националните правителства и парламенти и решението на ЕЦБ. И в двете области най-тежката дума е на Германия, макар че решенията могат да бъдат саботирани от по-малки държави. Не е изключен, да речем, референдум за отпускане на помощ от страна на Словакия или Финландия. Ако е ясно, че Германия се колебае по темата, подобни референдуми са много по-вероятни. Същото е и по отношение на действията на ЕЦБ. Основният опонент на ЕЦБ и Драги са немският парламент и немският КС. Ако той не се съобразява с тях, много вероятно е Германия да втвърди своята позиция, дори да заплаши с излизане от еврозоната, което би било краят на целия проект.
Т.е. механизмите на еврозоната за реакция са ограничени по обем, междуправителствени по характер, и в тях най-голяма тежест има Германия, което е нормално с оглед на икономическия й принос и големината на страната. Има и ядрена опция – „да се направи каквото трябва“ от ЕЦБ – но този бутон може да се използва само в изключителни обстоятелства, когато под заплаха е еврото като такова (както в 2012 г.). Германия се е съгласила да предостави такива гаранции (за които тя плаща и би платила най-много), но само ако другите обещаят да са финансово дисциплинирани поне за в бъдеще – фискалният договор скрепява формално това обещание.
Това състояние на нещата не е идеално, но то дава отговор на най-важните въпроси. Чрез него са възможни и опрощаване на дългове, и разсрочването им, и прехвърляне на тежестта от периферия към център – в ограничени размери. Това състояние на нещата може да бъде определено като „неформален фискален федерализъм“ по немски образец. Германия – по конституцията си – изисква от своите собствени федерални единици строга фискална дисциплина и балансирани бюджети. Този модел сега се разпростира и над останалата част от Европа. Както този модел проработи при ГДР, надеждата е, че той ще проработи и с Южната периферия: в части от Централна Европа – като Словакия и Естония – той вече е дал добри резултати.
Греферендумът показа, че засега друг модел няма. Take it, or leave it.

Демокрацията

Много се изговори за това, че този модел не е демократичен: той оставя твърде много власт на правителствата на силните държави от центъра, както и на административни структури като ЕЦБ и ЕК. Този аргумент обаче е сбъркан. Вярното в него е, че „неформалният федерализъм“ не създава паневропейска демокрация. Нямаме власт, концентрирана в Европейския парламент, който да излъчва федерално правителство, овластено да изготвя общ за всички бюджет, на базата на общи за всички данъци и общи публични облигации. Европа е много далеч от такъв тип федерална уредба. За нея се изискват радикална промяна на договорите, за което няма политическа воля нито в центъра, нито в периферията към момента.
СИРИЗА не е партия, която да подкрепя такъв тип федерализация на ЕС: в крайна сметка на нея й се радват Фарадж и компания, които искат точно обратното – дезинтеграцията на съюза. Хипотетично, ако паневропейска демокрация се създаде, тогава Варуфакис или негови съмишленици от Подемос и пр. могат да се опитат да спечелят изборите в ЕС и да получат управлението. Тогава – от Брюксел – те ще могат на воля да опрощават дълговете на закъсали периферни държави. Но демокрацията предполага несигурност на резултата – финансов министър може да се окаже и човек с профила на Симеон Дянков, което ясно показва, че паневропейската демокрация не е автоматичен отговор на мечтите на СИРИЗА. Затова тя не действа в полза на такова решение – напротив, с поведението си го прави по-малко вероятно.
Ако тази обща демокрация е по-скоро утопия, значи ли, че сегашното състояние е недемократично? Не, просто решенията днес зависят от демократичните решения на всички национални парламенти, референдуми и пр. И тук беше основната грешка на СИРИЗА – те не се съобразиха с демократичните решения на немското, френското, италианското… и т.н. правителства и парламенти. Не може една държава да „диктува“ решения на останалите. Да, ти можеш да даваш мандат за преговори на своето правителство с демократично решение – но оттам нататък всичко зависи от тези преговори, от умението да убедиш другите, че си прав. С греферендума гърците не убедиха почти никого, че са прави, но демонстрираха, че силно желаят определени неща. Парадоксалното е, че в една сложна система – като ЕС – силното желание може да доведе до определени компромиси от страна на другите. Ако е изразено прекалено арогантно обаче, то може да има и обратен ефект. Гърците като че ли не намериха точната мярка.

Бъдещето на ЕС

Това бъдеще е отворено. Съюзът е по-стабилен, отколкото изглежда отвън, поне що се касае до еврозоната. Следващото голямо предизвикателство ще е Обединеното кралство и там нещата ще са още по-драматични. Големият въпрос е дали неформалната федерализация ще може да бъде удържана и задълбочена. Юрген Хабермас видя в тази неформална, „екзекутивна“ (чрез правителства и ЕЦБ) федерализация заплаха за демокрацията. Всъщност проблемът не е в демокрацията – както стана ясно – а в ефективността и стабилността на конструкцията. Това, което я удържа засега, са два фактора. Първо, във вътрешен план гръцката драма показа, че полза от излизане на държави всъщност няма никой. Второ, в глобален план ЕС е необходим като стожер на световната икономика. Един негов разпад би вкарал в криза останалите големи икономики, много от които едва се удържат над водата под тежестта на собственото си дългово бреме. Да не забравяме, че САЩ са в по-трудна фискална позиция от еврозоната като публичен дълг: за да се справят с трилионите, САЩ имат нужда от дълъг период на необезпокояван растеж. Същото се отнася за Русия, която би пострадала тежко от световна рецесия и спад на цените на петрола, както и Китай, чиято икономика зависи драматично от търсенето в еврозоната и САЩ.
Така че шансът ЕС да излезе от кризата си по традиционния начин – с „повече ЕС“ – не е никак малък.

За съдебната реформа (ТВ Европа)

08.юли.2015 / 16:03

Експерти очакват ремонт на кабинета, ако съдебната реформа се провали

Няма принципни различия в позициите на БСП и управляващите относно съдебната реформа. Социалистите не са съгласни обаче да се променя Конституцията, за да се раздели ВСС на две.

Това обяви пред ТВ "Европа" Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии. Според него компромисът, който ще се направи, няма да е на базата на принципи, а на позиции и постове. Смилов очаква и ремонт на кабинета, ако съдебната реформа не успее да мине в пленарната зала.

Вай, вай...

Реформа на реформаторите (КлубZ)

                    

На избиратели и симпатизанти формацията е задлъжняла като Гърция към ЕС

Снимка Веселин Боришев

                      

Даниел Смилов

Влизането на РБ в управлението на страната даде на мнозина надежди, че те ще изпълняват ролята на катализатор на полезни реформи и политики. Като цяло резултатът дотук беше окуражаващ – важни предложения в здравеопазване и съдебната сфера, добри заявки в образованието, твърд проевропейски и атлантически курс.
Дошъл е обаче преломен момент, при който съпротивата срещу реформите – и особено срещу тази в съдебната сфера – е крайно мобилизирана. Дори станахме свидетели на прокурорска проверка срещу министър Иванов – нещо, което намирисва на опит за персонална разправа, и е ново доказателство за необходимостта от реформа. Тази реформа е и първият сериозен тест за РБ като организация, като структура, която трябва да прокарва и защитава интересите на гражданите. Блокът – ако просто върви по инерция – е на път да се провали в основната си задача, за която беше пратен в парламента и заради която получи доверие от хората.

1. Не може представители на РБ да отсъстват от ключово гласуване на съдебната реформа в комисия. Тук не става дума само за физическо отсъствие, а за липса на активно отношение. Представителите на РБ не само трябваше да си дадат гласа, а да се превърнат в разпознаваеми, убедителни говорители в парламента и обществото в полза на тази реформа. Докато генерал Атанасов е поне разпознаваем и човек може да се досети за позицията му по този въпрос, другият представител на РБ в комисията за промяна на конституцията си остана анонимен дори и за експерти в тази област, и добавената му стойност към политическия дебат е нулева.

Това е институционален въпрос за РБ, който не се свежда само до това как се подбират хора, какви задачи им се поставят: става дума и за цялостното отношение на РБ като политически субект към съдебната реформа на кабинета „Борисов II“ и усилията на министър Христо Иванов по специално. С две думи, подкрепата е слаба, неорганизирана и неефективна – с някои изключения като индивидуалните действия на Радан Кънев, да кажем. А съдебната реформа е централен приоритет на РБ: един неин провал няма да може да бъде приписан просто на министъра, а ще изисква преосмисляне на участието на РБ във властта;

2. Антикорупционна реформа. Накратко, нещата стоят тук по същия начин. Меглена Кунева е оставена да действа като one-woman army в тази сфера, без да е ясно каква е позицията и подкрепата на РБ като цяло. Тъй като съпротивата в тази сфера не е толкова голяма, изолираността на министъра не е толкова видима. Но отново имаме липса на силно политическо говорене от страна на блока в полза на реформите, обясняване на логиката им на гражданите, търсенето на политически и обществени съюзници и т. н.;

3. Вместо да се занимават с тези жизнено-важни въпроси, партийките в РБ вече почнаха да се готвят за местните избори, така както си знаят – по перца и крилца. Разбраха се, да не се разберат. В София апахите бързаха да си излъчат кандидат, в Пловдив команчите, а във Варна двете племена плюс сиуксите ще подкрепят различни кандидати и т. н. Използвам условно имена на индиански племена не само заради поговорката „много вожд – малко индианец“, а защото едва ли някой си спомня правилните имена на въпросните спорещи помежду си партии. Здравият разум проговори през Найден Зеленогорски, който поиска единно участие на РБ на изборите. Не се стигна до него, което означава, че за симпатизантите на блока се готви една усилна есен, в която те ще се чудят за коя кметска надпревара да се ядосват повече. Това е път към безусловна катастрофа на подкрепата за РБ. Ако преди парламентарните избори боричканията в РБ предизвикваха някакъв медиен интерес и бяха полезни за имиджа на новата формация, същият номер няма да се получи на местните избори наесен: просто ще генерира отвращение и демобилизация на електората на реформаторите;

4. Тези проблеми идват на фона на продължаващо неясно лидерство на формацията. Както хората са забравили имената на съставните й елементи, така те едва ли си спомнят и имената на всичките й лидери. Липсата на синхрон между говорене и присъствие на водещите фигури продължава. Ясно е вече, че формално институционализирано лидерство не може да се очаква, но поне неписани, конвенционални правила може да се изработят, които да утвърдят водещата роля на Кънев и Кунева.

Без да драматизираме излишно е редно да се каже, че нещата са доста драматични. РБ трябва в момента да е максимално мобилизиран и организиран, да търси активно обществена подкрепа за съдебната реформа – на първо място – но и за другите смислени инициативи, зад които той стои. Реформите са вече на масата – министрите на РБ (Москов, Иванов, Танев, Кунева...) си свършиха работата и подготвиха нужните идеи и документи. Сега трябва да видим сериозен политически натиск и подкрепа в парламента и извън него в тяхна полза. РБ трябва да е генератор на такава подкрепа, еднозначен стожер и защитник на предложенията. Дотук не виждаме нищо такова, и липсата му не може да бъде отдадена просто на мърлящината на един или друг представител, който се оказал в Хелзинки по време на важно гласуване.
Времето за реформа на реформаторите е до края на юли – т. е. време няма. Евентуалното пропадане на конституционната реформа на първо четене няма да е просто спънка по пътя напред: то ще е с дългосрочни последици. РБ не може просто да изчаква развитието на нещата в насипно състояние. На избиратели и симпатизанти формацията е задлъжняла като Гърция към ЕС: не толкова в пари и нерви, колкото в отговорност, ефективност и здравомислие.
 Анализът на Даниел Смилов е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията. Още текстове от този автор може да прочетете ТУК.