Дискусия с Христо Иванов при Movebg

Ще има ли правосъдие в България? (гледай на живо)

Министър Христо Иванов отговаря на въпросите Ви за прогреса по правосъдната реформа.

В рамките на програмата на MoveBG: "Право и ред: справедливост в пет стъпки", решихме да поканим министър Христо Иванов да отговаря на въпроси на гражданите за това до къде сме стигнали с реформата в правосъдието и какво предлага той да се случи. Той се съгласи да го направи и на 7-ми юли от 19.30 часа ще отговаря на предварително зададени от Вас въпроси, които екипът на MoveBG ще събере, систематизира и зададе. 

Видео файл тук

"Референдум" за гръцкия референдум (БНТ)

Резултатите от референдума в Гърция застрашават ли бъдещето на ЕС?

Видео

07.07.2015

В опит да излезем от обичайната рамка на коментарите за кризата в Гърция оставяме настрана сметките. Отправяме поглед към причините, накарали гръцкия народ да избере отговор НЕ на референдума и върху реакциите на другите народи в Европейския народ.
Алфа рисърч провери обществените нагласи у нас с въпроса: Резултатите от референдума в Гърция застрашават ли бъдещето на ЕС? В студиото са политолозите Татяна Буруджиева, Даниел Смилов и Страхил Делийски, журналистите Светослав Терзиев и Капка Тодорова, както и Ясен Петров, учил известно време в Атинския университет.
Капка Тодорова е специален кореспондент на в. “24 часа” в Берлин, току-що завърнала се от там, очерта как германците приемат резултатите от референдума в Гърция. Тя каза, че хората в Германия, която даде най-голямата сума на Гърция, коментират навсякъде гръцката криза. те са ядосани, защото за техния манталитет мповедението на гърците е неразбираемо. Въпреки това обаче те като общество проявяват разбиране към гръцкия народ. Причината за това е, че като цяло германците са ляво общество и все още се чувстват виновни за Втората световна война. В медиите и в обществото има разбиране за това опониране на неолиберализма, на голямата бюрокрация в Брюксел, че няма равнопоставеност в ЕС.
Журналистът Ясен Петров е емоционално свързан с Гърция. Как през очите на българите изглеждат реакциите на гърците. Защо се радваха гърците? Според него съвсем нормално е да се вълнуват. Те са големи политикани. Но който се учудва, че се радват, означава само, че не е наясно каква е била гръцката позиция през вековете. Националният празник на Гърция е празникът на НЕ. Те казват НЕ на намерението на Хитлер да влезе в Гърция, да разположи там войски и да води оттам битка към Източния фронт.
Според Даниел Смилов, който преподава в Софийския и в Централно-европейския университет в Будапеща, всъщност гърците бяха попитани: “Искате ли да ви бъдат намалени заплатите, за да можем да си върнем дълговете, такива, каквито са, към Еврозоната?”. Разбираемо, те казаха НЕ. Проблемът с референдума, по думите му , че всъщност всенародното допитване е било “една елементарна употреба на демокрацията за усилване на определени партийни позиции – в случая на СИРИЗА”. Ефектът от това е, че СИРИЗА затвърди позциите си, гърците стоят стабилно зад нея, но шансовете на Гърция в преговорния процес в момента са по-лоши, смята политологът.
Татяна Буруджиева уточни, че в този референдум трябваше всъщност да изберат от две злини, коя предпочитат. На всичките им е ясно, че от това положението им няма да се подобри. Те обаче поддържат едно спокойствие, при това хора, които по принцип не поддържат СИРИЗА. Като отбеляза, че гръцките медии не са така позитивно настроени към тази партия, Буруджиева изрази мнение, че цялата кампания на десницата и медиите всъщност е допринесла за този голям резултат за СИРИЗА. И още нещо – социологическите прогнози за референдума са били много ясни. “Ако защитниците на ДА-то не бяха пресолили супата, СИРИЗА нямаша да има тои резултат”, убедена е Буруджиева. Битката за политически позиции беше загубена от Нова демокрация и не случайно лидерът й си подаде оставката. Според политоложката, голяма грешка на  Европа е, че медиите в нея започнаха да настройват народите един срещу друг. Това разделение е много страшно, смята Буруджиева.
Светослав Терзиев, журналист от в. “Сега” е познавач на европейските теми. Той обясни как хората в общоевропейския смисъл приемат резултатите в Гърция. Европа, по думите му, не е единна по въпроса. Първо има държави, които са наливали доста пари и са ззагрижени за връщането им. Според него трбява да се просрледи пътя, по който са се натрупали тези дългове. “Това беше по-скоро осъдителен начин за кредитиране, отколкото похвален”. Първоначално гърците за доста дълго време бяха засипвани с кредити, при това “със затворени очи и от частни банки” с мисълта, че тези кредити ще се превърнат в един момент в толкова голям дълг, че държавите няма да допуснат въпросните банки, коиот са толкова важни да фалират, обясни Трерзиев. “Това безгрижие се превърна в грижа на държавите, а не на частния бизнес, защото гръцките дългове бяха престуктурирани и бяха превърнати на практика в държавни дългове. Тези държави, начело с германия, фактически измислиха механизъм, по който дълговете да бъдат не просто национализирани, а да бъдат федерализирани в рамките на целия ЕС и бяха разхвърляни върху държави, които нямат нищо общо с това безотговорно поведение.
Страхил Делийски, преподавател по политически комуникации в Софийския университет, отговори на въпрос дали след като ще има нови предложения, резултатът от референдума ще важи или ще трябва да има нов. Според него този референдум не задължава никого и не мож еда се тълкува като формален политически акт. Референдумът е бил изцяло символен акт. Значението му е било в това, че гръцкото правителства се е опитало да разкаже т.нар. преговори с “тройката”, да ги извади от технологичните клишета, от догмите и да ги постави на една идеологическа основа. “Това е демокрацията. тома е разбирането, че поведението на един национален политически лидер е функция на волята на неговия суверен”. Делийски смята за радостно явление, че демократичното мислене започва да се връща в рамките на европейската политика.

Boccherini

Резултатът: гол, автогол и голям жълт картон (КлубZ)

Сега въпросът е до каква степен са вбесени Меркел и останалите в ЕС от голямото "Не"

Снимка ЕПА/БГНЕС

Даниел Смилов

Сега въпросът е до каква степен са вбесени Меркел и останалите в ЕС от резултата от референдума, от голямото „Не“. Противниците на гръцкото членство в еврозоната (като Шойбле и части от немския естаблишмънт) ще оказват страхотен натиск за край на преговорите. Меркел ще има по-малко желание и възможност за отстъпки, отколкото преди референдума. Досега стратегията й бе да убеждава немския данъкоплатец, че временна помощ за Гърция и други държави си струва, защото процесът е под контрол от страна на Берлин, и защото са взети мерки подобна криза да не се повтаря. Гръцкият референдум показа, че и двете твърдения са спорни. За да възстанови кредибилността си, Меркел най-вероятно ще втвърди исканията на ЕС около офертата отпреди референдума.
СИРИЗА също си "издейства" аргумент за втвърдяване на позицията си, а всъщност й трябваше мандат да я смекчи. Също така доверието, с която тя се ползва сред останалите в ЕС, е вече изчерпано. Появи се нов проблем - не дали Гърция ще приеме или не определени условия, а дали може да й се вярва, че ще ги изпълни, след като ги е приела. С опортюнистични играчи като Ципрас и Варуфакис, всяко споразумение започва да изглежда условно и предпоследно. Т. е. създадената инерция не е в полза на добро решение, но дано все пак се стигне до някакъв разумен компромис. Излизането на Гърция от еврозоната би било катастрофа за страната. В крайна сметка това би трябвало да мотивира правителството на СИРИЗА да приеме исканите мерки - с малки корекции или дори и без такива. Единственото добро последствие от този референдум е, че той показа колко са преплетени национална и европейска политика.
Това като че ли е първото национално политическо събитие, което се превръща в пан-европейски медиен феномен. Така укрепва общата европейска публична сфера, която е в доста ембрионална форма. Дано това развитие на нещата да не е за последно. Дебатът "остеритет или не" в европейски план, обаче, едва ли ще се повлияе от този референдум. Първо, Гърция изглежда особен случай - при много други държави строгите мерки проработиха и те успяха да стабилизират икономиките си без сравнима с гръцката контракция. Второ, този дебат е, така или иначе, безсмислен преди сериозна институционална реформа на ЕС по посока на обща фискална политика, бюджет, финансово министерство и т. н. Преди това да стане, а то не се задава на хоризонта, остеритетът е политиката по default, когато страна изпадне във финансови трудности.
Т. е. реалният политически въпрос е дали дадена страна иска да е член на ЕС, такъв какъвто е. И този въпрос е и национален, и пан-европейски, защото едно излизане дори на малка държава може да има системни последици. Дали демокрацията в Европа укрепва от подобно поведение? Национални референдуми, които се противопоставят на процеса на вземане на решения от правителства и ЕС институции, може да имат и деструктивен ефект, обаче. Ако всички държави тръгнат да правят национални референдуми по европейски въпроси, ЕС е обречен. Представете си референдум в държавите кредиторки за това, дали да плащат дълговете на другите. Въпроси от рода на „искате ли да ви намалят пенсията“ и „искате ли да поемете дълга на друга държава“ не са за референдум – те имат ясен отговор. Но задачата и отговорността на политиците е понякога да вземат непопулярни решения. И тук е разликата между Меркел и Ципрас: вторият избра популярното пред отговорното.
В по-дългосрочен план ЕС има нужда от по-голяма интеграция във фискалната и бюджетната област. При една такава интеграция би станало по-лесно центърът на ЕС – силните икономики - да подкрепят изпаднали в трудности държави от периферията. Но за това са необходими промени в договорите и прехвърляне на суверенитет на наднационално ниво. Няма спор, че гърци и испанци ще подкрепят един такъв процес. Но пришпорването му с поведение като това на СИРИЗА – т. е. с национални действия, които другите виждат като изнудване – не помага с нищо на интеграцията. Напротив, отлага я още във времето, а може би я прави и невъзможна.
Така че твърдението, че гърците са гласували за по-интегрирана и солидарна Европа, е само частично вярно, защото те настроиха големи маси от хора в държавите кредиторки против една подобна Европа. Аналогията, която се налага, е с референдумите за ратификация на договора за Конституция на Европа от 2004 г. Идеята беше тези референдуми да са триумф на една по-интегрирана Европа, а всъщност се превърнаха в сериозна спирачка на интеграционните процеси. Има опасност гръцкият и подобни референдуми да имат същия негативен ефект.

Коментарът на Даниел Смилов е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията.

За гръцкия референдум (радио "Фокус")

Даниел Смилов: България трябва да спазва дисциплинирана политика към финансите си, за да не последва „гръцкия сценарии“ в еврозоната

6 Юли 2015 | 13:29 | Радио "Фокус"

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Доц. Даниел Смилов, политолог, в сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Гърция гласува по въпроса: „Трябва ли да одобри или да отхвърли условията, при които международните кредитори са съгласни да отпуснат нови средства за страната?“. Доц. Смилов, предвидим ли беше този резултат от референдума в Гърция? Изненада ли някой този резултат?
Даниел Смилов: Не, аз не мисля, че резултатът е изненада. Беше ясно, че гърците ще гласуват „не“. Това, което не беше ясно е в какъв размер ще бъде разликата между двата лагера. Оказа се, че „не“-то е доста категорично и това опроверга някои от предварителните прогнози, че страната е разделена на две. Но беше ясно, че след като СИРИЗА призовава избирателите да гласуват с „не“, те ще го направят, тъй като СИРИЗА в момента е много популярна партия.
Водещ: Станахме свидетели в последните месеци, особено много в последните седмици на цялата ситуация, която се развиваше в Гърция, включително и отношенията с Европа. Кои са поуките след този референдум, след всичките тези седмици на битка за Гърция, която все още обаче остава в кризата, които трябва да си направят не само гърците, но да вземем и ние, българите, включително и нашите политици?
Даниел Смилов: Много поуки трябва да се направят. Едно важно нещо, което не се разбира е, че т.нар. „политика на остеритет“ на практика е зададена от самата структура на еврозоната. Тя е организирана по такъв начин, че ако държава изпадне във финансови трудности, единственият начин тя да излезе от тази криза е да балансира бюджета си. А това става с намаляване на разходите, с някаква помощ от страна на Европа. Но така или иначе без някакви строги мерки за икономия, не може да се излезе в рамките на еврозоната такава, каквато е в момента, от кризата. В този смисъл, левицата в европейски план повдига този дебат срещу остеритета, но той всъщност е дебат за промяна на правилата в Еврозоната. Проблемът с това е, че това е много-много сложен, много дългосрочен дебат. В момента няма как да се приемат промени в договорите. Виждате как всяка промяна на договорите е заплашена от негативен ратификационен референдум в една или друга държава. Така че пришпорването на този дебат за промени в Еврозоната може да има деструктивен ефект върху целия Европейски съюз. Това е, което ме притеснява мен. Иначе няма лошо в националната демокрация, няма лошо в национални референдуми. Но те, ако не бъдат съобразени с динамиката на политическия процес в Европейския съюз, биха могли сериозно да застрашат европейската интеграция.
Водещ: „Ако България влезе в еврозоната ще изгуби дисциплина и ще тръгне по пътя на Гърция.“ Цитатът е от финансистът Стив Ханке, известен като „баща“ на валутния борд у нас. Чухме го в изминалите дни, чухме вече не едно мнение за това, че страната ни се стреми към еврозоната без да си дава сметка, че това не само да доведе до гръцки сценарии, но и не разполагаме в момента с ясна политика в тази област. Подготвени ли сме, според вас, за такава стъпка в политическо отношение? В изминалата седмица беше обявено сформирането на работна група, която да подготвя страната ни за влизане евентуално в еврозоната.
Даниел Смилов: Аз мисля, че за България ще бъде от огромна полза да влезе в еврозоната, също така да участва във всички интегрирани на наднационално ниво политики, като да речем Единния банков надзор. Няма какво да говорим, ако бяхме в Единния банков надзор, може би такъв проблем като този с КТБ нямаше да се случи. Затова аз не съм съгласен с проф. Ханке. Да, има някаква опасност, ако паднат лихвите в България, ако можем да се финансираме на по-ниски нива, да започне някакъв бум на трупане на дългове, но на мен ми се струва че нашият опит от 1996-1997 година би бил достатъчна гаранция срещу едно такова по-безразсъдно поведение. Нещо повече, опитът на други държави от Централна и Източна Европа, които вече са членки на еврозоната показва, че те могат да водят дисциплинирана и отговорна политика. Така че моето притеснение не толкова от това какво ще стане с нас като влезем в еврозоната, притеснението ми е, че кризи от типа на гръцката, поставя под въпрос цялата европейска интеграция, хвърлят сянка и върху еврозоната и ключови наднационални политики в Европейския съюз. А това е нещо, което трябва да ни притеснява.
Водещ: Все пак трябва да видим отговорно политическо отношение, трябва да видим ясни стъпки към това евентуално присъединяване. Какви трябва да бъдат те? Как трябва да изглеждат, за да сме сигурни ние като граждани на Европа, че всъщност това няма да бъде с отрицателен знак за нас, гражданите?
Даниел Смилов: На първо място от гледна точка на публичните финанси, България трябва да продължи да спазва дисциплинирана и отговорна политика. Вече има инструменти в самата еврозона, които подпомагат това – фискалният компакт или фискалният договор е всъщност, един такъв инструмент, който гарантира, че държавите няма да трупат като публични финанси дефицити и сериозен дълг. Българският дълг към момента е на сравнително ниски нива, което е добра предпоставка. Всъщност, когато Гърция влиза в еврозоната, тя има публичен дълг на много по-високи нива. Разбира се, големият проблем би бил поведението на частния сектор, защото докато в Гърция кризата беше продукт на публичния сектор, на държавата така да се каже, имаше държави в еврозоната като Ирландия, Испания, в които проблемите дойдоха от частния сектор. Така че това, за което ние трябва да внимаваме много е какво се случва в частния сектор при едно евентуално присъединяване на България там трябва да бъдат насочени усилията на икономисти и финансисти.
Радина ХРИСТОВА

Гордост и предразсъдъци по гръцки (портал "Култура" и "Дневник")

Алексис е хубав, вакъл и напорист младеж от южните провинции, който е свикнал да живее като част от обществото на богатите. В него е получил образованието си, приятелите и роднините му са повечето богаташи и аристократи. За нещастие баща му е пропилял огромно наследство и му е оставил значителен, някои дори казват непосилен дълг. Алексис е влюбен в красивата девойка Демокрация, която има зестра достатъчна, за да покрие неговите задължения. Лелята на Демокрация – Ангела – заедно с вуйчовците й Франсоа и Марио обаче искат Алексис да промени начина си на живот, преди да получи зестрата. Ангела и сие настояват той да намали разходите си, да увеличи приходите си и да се погрижи за професионалното си развитие. Лелята се бои годеникът да не тръгне по пътя на баща си, да изхарчи парите и отново да висне на ръцете на семейството. Нещо повече, други братовчеди от южните провинции – Педро и Джорджо, които имат сходни проблеми – следят внимателно какво ще се случи с Алексис и в бъдеще най-вероятно ще дойдат при леля Ангела с искане да бъдат третирани по същия начин. Това вече е изнервило нейните собствени деца – Конрад и Брунхилда – които я обвиняват, че обръща твърде много внимание на чуждите проблеми и разпилява ресурсите на най-тесния семеен кръг. В тази напрегната ситуация, Алексис поисква увеличение на зестрата и обвинява леля Ангела, че накърнява гордостта му с условията, които поставя. Той започва да се държи арогантно и заплашва, че ще избяга с Демокрация за резил на семейството…
***
С право ще бъда упрекнат, че тази аналогия опростява гръцката драма. Но тя показва и нещо от ключова важност. Както викторианското общество е функционирало на базата на неписани правила за достойнство, чест и социален ранг, така и в Европейския съюз такива правила съществуват, без които той не би могъл да просъществува. Основните неписани правила в ЕС са следните:
Първо правило: Европейската интеграция е обща ценност и тя не бива да се жертва в полза на тясно-партийни или национални интереси. Компромиси са необходими, но всеки компромис в бъдеще ще бъде възнаграден – никой няма да е ощетен;
Второ правило: Всички държави са суверенни и формално равни, но де факто по-големите държави имат (и трябва да имат) по-голяма тежест при вземането на решенията. В крайна сметка зад тях стоят и повече гласове, и по-голям ресурс;
Трето правило: За да работи ЕС, страните трябва да си имат доверие.
Опортюнизмът е бил стратегия, позната и на викторинците. Талантливата индустрия на Джейн Остин и сестрите Бронте е задвижвана от атрактивността на точно този опортюнизъм. В една йерархична социална система, тези, които са по-ниско, се опитват да получат повече от това, което им се „полага“: да се оженят над социалния си ранг, например. Това е ставало, без да се променят правилата, като са се правили деликатни и дискретни изключения.
Точно тук е проблемът на Гърция. Със Сириза тя заряза деликатността и дискретността и почна да се държи по начин, който предполага цялостна ревизия на правилата, на социалния ред. Може би такава ревизия е необходима, но тя няма да стане заради Гърция: няма как една малка страна да наложи разбиранията си на големите. Няма как заради партийните интереси на един политически субект – бил той популистки или не – да се жертва цялата европейска конструкция.
Зестрата
Парадоксалното в ситуацията е, че Алексис вече беше почти получил зестрата. Според Файненшъл Таймс различията между преговарящите са били в рамките на 60 млн. евро, когато Ципрас и Варуфакис са прекъснали преговорите. Едното обяснение на този странен ход е, че Сириза е създала такава политическа динамика вътре в Гърция, която прави невъзможно подписването на споразумение: в очите на своите избиратели те ще бъдат предатели. Според това обяснение, Ципрас спасява партията, като поставя на карта страната и застрашава Европа.
Втората версия е, че Сириза вижда възможност за редукция на дълга с нови преговори и затова прибягва до хода с референдума. Но тази версия също не отчита неписаните правила на ЕС. Според тях, подобна редукция много по-лесно би била постигната, ако сега Гърция се беше съгласила с условията, а по-късно бе повдигнала въпроса на базата на допълнителни анализи и т.н. С излизането от преговорите и референдума беше загубена симпатията и разбирането от страна на останалите правителства в ЕС, а и на по-голяма част от хората.
Не е случайно втвърдяването на тона от страна на Берлин: оттам ясно дадоха да се разбере, че по-добри условия не могат да се очакват, какъвто и да е резултатът от гръцкия референдум. Нещо повече, с хода си Ципрас засили най-големите страхове на немския избирател: че ЕС може да се превърне в механизъм, чрез който той да бъде изнудван да плати дълговете на страни от периферията. Досега Меркел майсторски успяваше да балансира между интересите на Гърция, еврозоната и политическия процес в Германия. Ако Сириза „излезе победител“ в тези преговори, обаче, позицията на Меркел във вътрешнополитически план би била почти незащитима. Затова тя няма да отстъпи.
Политиката в Европа вече е на две нива: националните дебати трябва да бъдат съобразени с европейските и обратното. Основната грешка на Сириза е в това, че те се водят изключително от тясно-партийна, вътрешно-политическа логика. Опортюнизмът им в този смисъл е обречен, защото не предлага никакво разбиране за ситуацията на другите, никаква деликатност. В поведението им липсва уважение към факта, че и зад другите стоят избиратели – много повече от тези в Гърция.
Девойката Демокрация
Разбира се, ще бъда упрекнат, че не разбирам мотивите на Сириза. Те, твърдят някои, са водени най-вече от любов към Демокрацията. Те искат Гърция да е в ЕС, но ЕС, който отговаря на техните разбирания за демокрация и солидарност. В този ЕС, богатите роднини имат задължение да помагат на изпадналите в беда, а не го правят на базата на извънредни компромиси и дискретни договорки.
Този идеал може и да е привлекателен, но в ЕС все още сме далеч от него и поведението на Сириза няма да ни доближи нито на сантиметър към него. Политическата атмосфера в ЕС сега не предполага скорошна ревизия на договорите със значително засилване на интеграцията. Въпросът е по-скоро да се запази сегашното положение на нещата, без да излезе Обединеното кралство, да речем. Пришпорвайки дебата за повече интеграция с подобни каубойски действия, Ципрас и Варуфакис й правят мечешка услуга.
Второ и още по-важно. Създаването на паневропейска демокрация с възможност за данъчни/бюджетни трансфери от център към периферия не значи автоматично, че в нея политическият дебат ще бъде спечелен от защитниците на подобни трансфери. Германия започна да изисква балансирани бюджети от собствените си федерални единици, което показва, че и в една пан-европейска демокрация дебатът може да бъде спечелен не от Ципрас и компания.
Доверието
Най-голямата грешка, която Сириза допусна, обаче, беше загубата на доверието на партньорите. От идването си на власт, Ципрас и Варуфакис успяха да обърнат слабите позитивни тенденции в гръцката икономика. Събираемостта на данъците спада, вероятността от големи дефицити нараства. На това отгоре дойдоха и прекъсването на преговорите, и фалитът. А черешката на тортата бяха референдумът и призивът на Сириза да се гласува с „не“.
Макар че сондажите показват разделено обществено мнение, най-вероятно гърците ще се вслушат в този призив и ще отхвърлят една (вече невалидна) оферта, която най-накрая сигурно пак ще бъде приета от тяхно правителство – каквото и да е то. Този тип безразсъдство започва да плаши партньорите на Гърция по нов начин: аргументът, че те може да са по-добре без такъв играч в отбора си, става все по-силен. В началото стратегията на „рационална лудост“ беше печеливша за Гърция – плашейки с излизане от ЕС, Сириза успяха да договорят нови отстъпки от МВФ и ЕС. Но с последните си ходове просто затрудняват преговорната си позиция. ЕС няма да искат да се покажат като податливи на подобни стратегии – това ще втвърди позициите им спрямо Гърция.
***
Опортюнизмът е рискова стратегия. Във викторианското общество опортюнистът е рискувал отпадане или трайна маргинализация. Гърция е в същата ситуация в момента. Тя или ще излезе от еврозоната с гръм и трясък, или ще заиграе по правилата 1, 2 и 3 на ЕС. Вторият вариант е по-добрият за всички: и за Алексис, и за Ангела, а дори и за по-бедните им роднини. Важното е да се разбере, че трети вариант няма.
В този смисъл, вотът в неделя не е толкова важен. Не е важно дори дали Ципрас (а по-вероятно) Варуфакис ще подадат оставка. Важното е дали Гърция ще избегне излизането от ЕС, в полза на което в момента се трупат инерционни сили. Разумът подсказва, че това трябва да стане. Но гордостта и предразсъдъците могат да диктуват друго.

За решението на ПФ ("Фокус")

Доц. Даниел Смилов: ПФ харесват позицията си да са вътре в управлението, но същевременно и да запазят някаква критична дистанция – решението им днес не е изненада

За мен не беше изненада решението на ПФ да продължат да подкрепят правителството. Това коментира за <b>Агенция „Фокус”</b> политологът доц.  Даниел Смилов във връзка с решението на ПГ на „Патриотичния фронт” да не оттегля подкрепата си от правителството. „Въпросите, които повдигат,  или бяха решени, или са решими. Те не могат да станат причина за излизането им от управленския формат. Те явно са преценили, че печелят от такъв тип позиция, при която едновременно подкрепят, но също така запазват и възможността да критикуват определени политики на правителството”, обясни Смилов. По думите му, в бъдеще се очаква те да се придържат към този курс – да имат частични критики и периодично да преоценяват участието си в този формат.

„Цената на тока е въпрос, който е извън ръцете на правителството и парламентарното мнозинство. Още повече, че съдържателно някакво увеличение на цената на тока е необходимо, за да се балансира системата. Това според мен е най-трудната тема за намирането на компромис”, допълни Смилов. Той уточни, че по отношение на битовата престъпност смята, че има консенсус, че трябва да се вземат мерки. „Предполагам, че може да има различие между това какво от ПФ си представят като необходими мерки и това, което би предприело правителството. ПФ като че ли харесват позицията да са вътре в управлението, но същевременно да запазят и някаква критична дистанция. За мен това ще е тяхната стратегия до местните избори, а може би и отвъд тях”, допълни Смилов. Според него, социологическите сондажи показват, че ПФ не губят доверие. „Явно тази стратегия работи за тях”, каза още Даниел Смилов.

Люба АЛЕКСИЕВА

Как зависимостите и политическата търговия са на път да блокират опита за промяната в модела на правораздаване ("Капитал")

Пуйките не гласуват на Коледа

Росен Босев

 

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Още по темата

Наръчник за консумиране на власт
Опитът за замразяване на съдебната реформа
3 юли 2015

Фактите срещу Борисов
Статистиката за осъдителните присъди и характера на престъпленията опровергава премиера за битовата престъпност.
1 юли 2015

Бойко Борисов обвърза битовата престъпност с адвокатите
Премиерът начерта нов курс за съдебна реформа - борба с кражбите на коли и по домовете чрез ускоряване на съдебния процес
1 юли 2015

ВСС взе решение да обади Христо Иванов на премиера Борисов
Главният прокурор Сотир Цацаров порица правосъдния министър с цитат от Мао Дзъдун
25 юни 2015

Точно 59 дни. Толкова време е било необходимо преди 24 години на Великото народно събрание (ВНС), за да обсъди и приеме на три гласувания проекта на новата конституция. По-голямата част от времето е отишло за дискутиране на химна, герба и преамбюла, отколкото за съществени въпроси като устройството на съдебната система.

Преди 38 дни депутати от управляващата коалиция внесоха проект за промени в основния закон, засягащи съдебната власт. Във вторник специално създадената парламентарна комисия започна да изслушва становищата на страните, които са пряко засегнати от промените.

На фона на ораторите от днес изглеждащото романтично ВНС дебатът от тази седмица вероятно ще звучи академичен. Баланс между властите, форма на държавно управление и други институти от буквара на науката за държавното устройство бяха извадени на тезгяха. Вероятността въздигането на дискусията за съдебна реформа до високите хоризонти на правната наука да се дължи на вродено уважение към постулатите на държавността обаче е нулева. Тезата, че разделянето на Висшият съдебен съвет на две и въвеждането на явно гласуване при избора на съдебни началници ще променят формата на държавно управление, всъщност е напудрена опорна точка, зад която стои съвсем семпло желание - бламиране на предложенията за промяна.

Така няколко седмици преди първото гласуване на проекта маските паднаха - тези, които са пряко засегнати от проекта, се обявиха против, а политическите сили, които могат да го прокарат, използваха възможността, за да се впуснат в пазарлъци.

Договорки, договорки… пък ще видим
Първият тест за проекта за конституционна реформа, който ще отвори вратата за пакета от промени в Закона за съдебната власт, ще се случи до няколко седмици, когато парламентът трябва да гласува проекта на първо четене. Ако промените не минат, това означава блокиране на реформата, а вероятно и преформатиране на състава на правителството.  

Източници от Народното събрание коментираха, че в момента не достигат по-малко от десет от необходимите минимум 160 гласа.

Важна разменна монета са три от четирите места, които тази есен се освобождават в Конституционния съд - две от квотата на президента и едно от парламента. Срещу тях амбиции имат както ДПС, така и АБВ, които единствени от управляващото мнозинство не подписаха проекта за промени в конституцията. Макар и да е встрани от общественото внимание, институцията, която контролира конституционосъобразността на законите, приемани от парламента, както и изборите, може да се окаже от ключово значение и от разпределението да се влияе на други процеси в държавата (един пример от тази седмица - след като 71 депутати от опозицията сезираха институцията с искане да обяви правилата за избор на гуверньор на БНБ, именно КС може да "събори" цялата процедура).

Според закона процедурата по избор трябва да започне три месеца преди изтичането на мандата на конституционните съдии, т.е някъде в началото на юли. Очакванията са, че пръв ще обяви кандидатите си президентът Росен Плевнелиев, което вероятно ще блокира скритите договорки за постовете и на политическия пазар ще остане само постът от парламентарната квота, за която амбиции има председателят на Върховния административен съд Георги Колев.

Евентуалното предсрочно напускане на поста от страна на Колев ще налее вода в мелницата на настоящия състав на Висшият съдебен съвет (ВСС), който ще трябва да избере негов заместник. Силното влияние, което ДПС има в съвета в момента пък ще позволи на партията да инсталира отново свой доверен човек на поста.

Встрани от пазарлъка за постове ключова роля дали проектът за конституционна реформа ще мине има БСП. През седмицата депутати от партията (Мая Манолова, Филип Попов, Жельо Бойчев, Кристиан Вигенин и Иван Иванов) се срещнаха с неформалната инициатива "Правосъдие за всеки", която подкрепя промените. След срещата стана ясно, че позицията на БСП е отрицателна: "Предложените промени в конституцията няма да решат въпросите, които седят пред съдебната власт, и проблемите като случайното разпределение на делата, корупция, дисбаланса в натовареността на делата. Според тях съществува вероятност да се задълбочи капсулирането на двете квоти – прокурорска и съдийска." Тази позиция на БСП е отдавна известна, но въпреки това партията не се решава да предложи каквито и да било алтернативни предложения за реформа.

"БСП е в трудна ситуация в момента – тя търси мобилизация на електората си и разчита на радикализация на посланията си, на по-отчетлива опозиционност. Тази тенденция не е добра предпоставка за подкрепа за съдебната реформа. Но в БСП има и много хора – експерти – които съзнават важността на отстраняването на срасналостите между бизнес, политика и магистратура", коментира Даниел Смилов, политолог и програмен директор в Центъра за изследване на демокрацията.

Политологът е на мнение: "Горчивият опит с коалиционното управление с ДПС е достатъчен аргумент за мнозина, за да съберат кураж и подкрепят реформата. Въпросът е, коя от двете тенденции в БСП ще надделее. Една подкрепа за реформата би била ясен сигнал, че социалистите си дават сметка за големия проблем в коалиционното управление "Орешарски", че са решени наистина да се противопоставят на скрити зависимости в съдебната власт."

 

И ако политическите партии все още са отворени за всякакви предложения, тези, срещу които е насочена промяната, очевидно втвърдиха позициите си.

 

Разделението "за" и "против"
"Анонсите в публичното пространство, че членовете на ВСС, които смятат, че измененията трябва да бъдат приети от Велико народно събрание, са част от статуквото, не бива да са дискутирани. Те ми напомнят лозунги от миналото "Кой не скача е червен" или дори по-лошото "Който не е с нас е против нас". С тези думи във вторник по време на заседанието на комисията за промени в конституцията Михаил Кожарев, един от хардлайнерите на мнозинството в актуалния състав на органа по управление на системата, се опита да легитимира едно от трите становища, които институцията представи в парламента. Тезата, която той разви, е, че промените, засягащи съвета, не могат да бъдат направени от обикновено Народно събрание. В сходна посока беше и другото "отрицателно" гледище на ВСС, представено от друг представител на управляващото мнозинство - Каролина Неделчева. 

ВСС имаше и трета позиция по проекта, която беше на малцинството негови членове, които дават отпор на противоречивата кадрова политика, налагана от колегите си. "Важното за нас е, че в този проект има три сериозни групи промени в главата за съдебна власт и те водят до качествена промяна както в структурата и правомощията на ВСС, така и в други сфери", каза Юлиана Колева, която представи позицията на колегите си.

За разлика от ВСС становището на прокурорите беше единно. Главният прокурор Сотир Цацаров представи позицията на подчинените си, които като цяло поставят под съмнение възможността предложените промени да бъдат направени от обикновено Народно събрание. Ръководителят на държавното обвинение, който държи ключа и към актуалното мнозинство в съвета, припомни, че е принципно за разделянето на ВСС, но в становището се критикува идеята в прокурорската колегия да има по равен брой членове, избирани от парламента и от гилдията. Тази промяна беше една от плахите стъпки на вносителите на предложенията за засилване отчетността над държавното обвинение. Прокуратурата се обяви категорично против отпадането на взимането на кадрови решения от съвета с тайно гласуване във ВСС. Защитата на подобно становище е изцяло в подкрепа на възможността на съвета да произвежда решения, при които десет души се изказват за даден кандидат, а после едва осем гласуват в негова подкрепа.

Третият глас срещу промените дойде от друг виден представител на съдебното статукво и също част от мнозинството в съвета - председателят на ВАС Георги Колев. Той представи "работна" позиция на съда, според която предложените… чрез текстове "все пак се променя формата на държавно управление" и са в мандата само на Велико народно събрание.

Основен стълб в позициите "срещу" идеите за реформа и този път беше продуцираното от тогавашния главен прокурор Никола Филчев решение на Конституционния съд №3 от 2003 г., което се опита да хвърли в графата "промяна на формата на държавно управление" стъпките за реформиране на съдебните институции. "Не е работа на ВСС или който и да било друг да казва дали тези промени могат да бъдат извършени от обикновено или Велико народно събрание" коментира през седмицата членът на ВСС от малцинството Калин Калпакчиев, припомняйки особеното мнение на Румен Янков по делото, че подобен род тълкуване подменя кардинално стойностите - въпросите да се решават не от гласуването в тъмната стая и там от пряко легитимираните да законодателстват, а от конституционна юрисдикция, която да определя априори правилата им за поведение. Оказва се така, че Конституционният съд в ролята на оракул раздава политически индулгенции и запазва статукво.

Принципна подкрепа за предложенията дойде от съдиите от Върховния касационен съд (ВКС) и неговия председател Лозан Панов, както и от адвокатурата. Трима известни конституционалисти - професорите Пенчо Пенев, Мараиана Карагьозова и Емилия Друмева, разбиха тезата, че предлаганите промени могат да бъдат приети само от учредителната власт.

"Погрешна позиция е да се търси абсолютен консенсус по отношение на реформата сред магистратите и различните институции на съдебната власт. В крайна сметка тази реформа е и политическо решение, един вид оценка на свършеното дотук от тези институции. А тя няма как да е особено висока" коментира Даниел Смилов. Той отбелязва и друг аргумент, който прозира в разделението на позициите: "Прави впечатление, че против реформата са тези, за които тя предвижда засилени форми на отчетност и по-голяма прозрачност на дейността им. Прокуратурата – т.е. най-вече нейното ръководство – е в тази група. Другите противници са такива, които, изглежда, се опасяват основно за мандата си – ВСС попада тук."

Реформа… важното е какво искат хоратаВ епицентъра на този дебат през седмицата изненадващо се включи премиерът Бойко Борисов, който е заявил принципна подкрепа за реформата, но видимо се дистанцира от нейния носител Христо Иванов, който успя да си натрупа много врагове заради предложенията си както в системата на правораздаване, така и сред тези, които се ползват от статуквото й.
В сряда министър-председателят, развивайки тезата "ако искаме да има реален ефект, трябва да бъде съкратен съдебният процес. Ако правим съдебна реформа, това трябва да е основната й част. Няма как години, десетилетия да си говорим за хора с висящи дела", скочи срещу адвокатите, които по думите му "взимат такси" от престъпниците. Насочването на огъня срещу адвокатурата ден след като институцията подкрепи реформата, буди съмнение, че това е по-скоро саморазправа заради позицията й.

Тезата на премиера, която е доста по-лесна за илюстриране от принципните предложения за гарантиране на съдийска независимост и прозрачно управление на системата, е отдавна застъпена от главния прокурор Сотир Цацаров и беше един от акцентите в още една позиция "срещу" - тази на асоциацията на прокурорите, която беше представена миналата седмица. 

 

Още при представянето на идеите за промените в конституцията през април премиерът Борисов обяви, че е говорил с тримата големи и министъра, че паралелно ще се работи и по промяна на процесуалните закони. От стенограмата на правителственото заседание тази сряда стана известно, че от държавното обвинение трябва да посочат най-проблемните зони, за да се започне

Ден след изказването на Бойко Борисов главният прокурор Цацаров надгради атаката му срещу адвокатурата: "Има колеги, за които ръководството на адвокатурата трябва да се произнесе много ясно. Тя дължи отдавна този отговор за морала на защитата, за начина, по който тя подхожда, за публични изказвания, които се правят по телевизии. Ние сме свободна държава, всеки има право да ходи и да говори каквото си иска, но част от адвокатите – двама, трима, четирима, се превърнаха в телевизионни звезди."

"Няма проблем да се мисли и в посока подобряване скоростта на правораздаването, ефективност и т.н. Но това не са въпроси, които заместват структурните промени в съдебната власт, а само ги допълват. Въпросът не е или едното, или другото – и двете трябва да станат", коментира Даниел Смилов и акцентира върху факта, че не от друг, а от самия ВСС зависят скоростта на наказателния процес и ефективността на системата: " Един от проблемите е, че досега ВСС не успя да се превърне в орган, който следи за ефективността на използването на бюджетните средства, натовареността на магистратите, бързината на правораздаването и т.н. Набира се много статистическа информация, но тя не се анализира и най-важното – от нея не следва промяна във водената от съдебната власт политика. А единствен ВСС може да изпълни такава системна задача."

Дори и да мине реформата на първо четене от парламента, това не е никаква гаранция, че тя е получила подкрепа за да бъде отложена съдбата и непосредствено преди местните избори през есента. Но дори и тогава идеите ще срещат същата съпротива, защото, както казват англичаните - пуйките (не) гласуват на Коледа.

А между другото през май 1991 г., когато парламентът трябва да започне обсъждането на проекта за нова конституция, заседанието започва с предложение на депутата от БЗНС Йордан Кукуров, който предлага да се създаде парламентарна комисия за изхранване на населението и спасяване на нацията, защото стопанствата били пълни с животни, а хората умирали от глад.