петък, 9 януари 2015 г.
Бареков - kaputt *
"Разпадането на "партията на Бареков" показва, че става дума за образувание, което нито е партия, нито е на Бареков. То поникна като инженерен проект на тандема Василев - Пеевски, после остана в ексклузивна собственост на Василев. При злощастното развитие на съдбата на втория ББЦ осиротя и към нея се прикачиха различни други опортюнистични политически предприемачи, като последният, изглежда, стана Христо Ковачки. Докато журналистът Бареков служеше за "лице" на проекта, реалната идентичност се определяше от приносителите на акциите: Пеевски, Василев, Ковачки. Така се стигна до привидния парадокс Бареков да напусне собствената си партия, която така или иначе не бе негова", казва политологът Даниел Смилов...
Според Даниел Смилов остатъците от партията на Бареков няма да играят съществена роля в парламента. Те могат да станат основа на дребни интриги, но за разлика от периода 2009-2013 г. днес ГЕРБ не може да управлява малцинствено с подкрепата на остатъци от други групи. Така че функцията им ще е да извършват дребни услуги на останалите, като потенциалните им патрони биха били ГЕРБ или ДПС, смята той."
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2015/01/09/2450934_barekov_-_kaputt/?sp=0#storystart
Според Даниел Смилов остатъците от партията на Бареков няма да играят съществена роля в парламента. Те могат да станат основа на дребни интриги, но за разлика от периода 2009-2013 г. днес ГЕРБ не може да управлява малцинствено с подкрепата на остатъци от други групи. Така че функцията им ще е да извършват дребни услуги на останалите, като потенциалните им патрони биха били ГЕРБ или ДПС, смята той."
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2015/01/09/2450934_barekov_-_kaputt/?sp=0#storystart
сряда, 7 януари 2015 г.
Честито на именниците! Здраве, повече книги и провокативна, свободна мисъл!
вторник, 6 януари 2015 г.
Тестът - обществото и коалицията да не допуснат връщането на ДПС във властта (от "Дневник")
Какво ни очаква в най-близкото бъдеще - 2015. "Дневник" отново се обърна към политолози и социолози за прогнозите и очакванията им за новата година. Четете всички прогнози в специалната тема "Бъдещето".
Днес представяме мнението на политолога Даниел Смилов.
Какви са надеждите и какви са опасностите за страната?
- Надеждата е за нормализация след близо две години турбулентност в политиката. Опасността е обаче тази нормализация да е на цената на примирението, че нищо полезно и смислено не може да бъде проведено от политическата власт на страната.
Управлението "Орешарски" страдаше от два основни дефекта: корпоративни зависимости и много ниска ефективност, като общественото внимание се фокусира основно върху първия. Форматът "Борисов 2" – поне засега – е по-заплашен от втория дефект, т.е. да се окаже и той нискоефективен. А следващата година едва ли ще е година на политическата рутина и инерцията, време за спокойно развитие. И във вътрешен, и във външен план може да се очакват трудни, да не кажа кризисни моменти.
Слава богу, нещата в банковия сектор засега са спокойни, но са натрупани сериозни дисбаланси в енергетиката, социалното осигуряване, има напрежение в здравеопазването и в съдебната власт. Това са сфери, които изискват решителни и компетентни действия. Кризата в Украйна, събитията в Русия, миграционният натиск на южната ни граница пък са външни фактори, които също могат да доведат до дестабилизация при липсата на ефективно управление.
Каква година очаквате – на изненади, трусове, скандали или на спокойствие, развитие и ново поведение на публичните фигури?
- Очаквам една изнервена и неспокойна година, но се надявам въпреки това важните неща за страната да бъдат свършени, да бъдат предприети позитивни стъпки, да се отворят нови хоризонти. Предпоставки за особено спокойствие няма – имаме сложна коалиция, пъстра и гласовита опозиция, токсична медийна среда, недоотстранени латентни и активни корпоративни зависимости. Всичко това ще произвежда мини и по-големи скандали, ще разбива публичната сфера, ще саботира всеки полезен за страната ход.
Ситуацията е особена и с това, че водещи политици – като започнем от премиера – трябва да доказват, че са преживели собствените си катарзиси, че са си взели поука от грешките в миналото. Като имаме предвид всички тези трудности, задачата за догодина започва да изглежда като тази на Барон фон Мюнхаузен, който извадил себе си и коня си от блатото, като се дърпал за косата. Само със здрава ръка и развят перчем чудото едва ли ще се случи обаче.
Ще са необходими и сериозно количество обществена енергия, вяра в собствените сили и управленско умение.
Ще остане ли актуален въпросът КОЙ?
- Този въпрос е актуален във всяка съвременна демокрация, доколкото тя по принцип страда от олигархични тенденции: елитите се самоизолират, стават егоистични и нечувствителни. При нас тези проблеми добиха патологична форма с опита на една групировка да завладее напълно държавната машина. Части от тази групировка – КТБ и г-н Василев, станаха жертва на междуособици, както и на нищетата на собствените си бизнес модели.
Другата част от тази групировка, обаче, изглежда, е в добро здраве: тя контролира огромно количество медии в страната, както и ключови фирми. Съдейки по политиката на медиите й, целта на тази група е да се разчлени настоящата коалиция, да се неутрализира и изолира Реформаторският блок, като по-този начин ДПС – нейният политически патрон, се върне във властта. Това е борбата, която тече в момента, и аз лично не съм напълно спокоен за нейния изход. В този смисъл конкретният въпрос КОЙ продължава да е актуален.
В по-общ план успехът на съвременните демокрации зависи и от техните граждани, от културата на резистентност към олигархични тенденции, които те имат. През 2013 г. в България се случиха събития, които дават надежда, че гражданите разбират тежестта, която пада върху тях, че те разбират и собствената си отговорност за доброто управление на страната. Тези нагласи трябва да се развиват и окуражават.
Какво е бъдещето на ДПС? Ще бъде ли изолирана наистина партията от централната власт? Добре ли е да бъде изолирана?
- ДПС е и партия, и проводник на корпоративните интереси на определена мрежа. Доколкото това все още е така, ДПС е добре да бъде изолирана от управлението на страната. Проблемът с тази партия е, че тя единствена отказа да види проблемите си, да вземе някакви мерки по отношение на тях.
БСП – успешно или не – смени ръководството си, дистанцира се от корпоративните зависимости на управлението "Орешарски". ДПС, разчитайки на дисциплиниран електорат, отказа да се съобрази с настроенията на останалите хора в страната и така сама се изолира. Дали ще успее да се върне във властта през задната врата на вълната на медийни кампании и интриги, остава открит въпрос. Надявам се, че и обществото, и настоящата коалиция няма да допуснат това.
Колко стабилно може да бъде управление, крепящо се на толкова разнородни политически сили? Как наричате новата коалиция?
- Управление на ръба на възможния баланс. Очевидно е, че става дума за джазов фюжън на различни стилове: от класическата музика, през блуса, естрадата до юнашката чалга. Засега на моменти се чува "Одата на радостта", след това я заглушава Веско Маринов, а пък покрай линейките и ромите в ушите ни загърмя и доста долна кръчмарска класика.
Въпросът е дали ще се избегне какофонията, дали ще бъдат успешно орязани и потиснати най-ниските жанрове. А в крайна сметка, като оставим естетиката настрана, трябва да ги съдим по делата им.
Позитивите към момента са в потвърждаването на проевропейската ориентация на страната, сравнително гладкото справяне с напрежението при банките. Основните задачи тепърва ще се решават обаче и дано резултатът не е просто повече шум.
Каква роля пое Бойко Борисов и колко дълго може да я играе?
- Той си избра ролята на арбитър и това е правилното решение в ситуацията. Когато има разнопосочни интереси в една коалиция, необходим е краен арбитър, последна дума по въпроса. Но този арбитър трябва добре да знае кога да се намеси, да знае също така по кои въпроси компромис не може да има. За мен е особено притеснително, че някои особено проблематични политики на т.нар. Патриоти също се обсъждат като възможни и допустими компромиси: свалянето на новините на турски, назначенията на хора от други етноси и пр. Това не бива да се толерира, защото – най-малкото – публичната среда се влошава драматично и започнахме да ставаме свидетели даже на расистко говорене от най-висока обществена позиция.
Ако това продължава да се случва, то ще е сигнал за провал и на арбитъра, и на коалицията. Подобни притеснения повдигна и казуса с пенсионното осигуряване, който е в развитие и показва напрежение в управляващото мнозинство. Така че притеснения по отношение на арбитражната роля на Борисов има: нещата биха стояли много по-добре, ако в скоро време се изработи конкретна управленска програма. Тогава координацията между партньорите би била много по-лесна.
Ще го бъде ли Реформаторският блок?
- За да го бъде, той трябва да убеди хората, че има смисъл да го бъде. Идеята за влизането на РБ в коалицията беше да се упражни натиск за определени политики – в съдебната система, а и не само – както и да се ограничи влиянието на корпоративните свързаности и националистическите формации. Ако РБ изпълнява тези функции, ако полага сериозни усилия в тези посоки, смисъл от присъствието му на политическата сцена има. Поддръжниците му добре разбират това, те знаят, че в настоящия момент друга формация трудно би се наела с подобни задачи. Така че въпреки противоречията си, тези поддръжници ще запазят подкрепата си за РБ, ако видят както усилия, така и конкретни резултати.
Позицията срещу спорните предложения в пенсионната сфера е един позитивен пример, активността на министър Христо Иванов по отношение на ВСС е друг такъв пример. РБ ще имат доста ясна обществена подкрепа за такова поведение. Ако се изгубят в сложността на коалиционната политика обаче, ако станат безцелно капризни или пък беззъбо сервилни, най-вероятно ще се стопят и изчезнат. На базата на опита досега аз съм умерен оптимист за блока.
Ще има ли интрига в средите на националистическите формации?
- Въпросът е дали ще има нещо друго освен интриги и шумотевица.
Кои политици ще следите с интерес?
- Радан Кънев – като индикатор за процесите в РБ, както и като индикатор за потенциала на това управление да промени статуквото. Става дума за млад политик, който трупа опит, а сигурно и тъга. Натискът и очакванията върху него са големи, но в крайна сметка в такива ситуации си проличават политическите лидери.
Бойко Борисов – като ключ за разбирането на настоящото управление. От поведението на Борисов зависи генералната посока на правителството. Дали метаморфозата на Борисов е истинска, или става дума за мимикрия е въпрос, който ще вълнува всички през 2015 г. Отчасти това е безсмислен въпрос обаче, защото става дума за политик, който винаги действа ситуационно – и то често доста грамотно и рационално в конкретни ситуации. За мен е по-важно дали към тази ситуационна грамотност ще се добави и стратегическо целеполагане в обществен интерес.
Като цяло, отношенията между ГЕРБ и РБ са от ключово значение за успеха на настоящия управленски формат.
Очаквате ли протести? Какви?
- Протести ще има – вече ги има. Засега не се вижда причина за масови протести, като тези, през които страната мина през 2013 г. Важно е обаче гражданската чувствителност към олигархични тенденции да не се притъпява, а да се окуражава и развива.
Какво очаквате от бъдещето (в по-общ план)?
- Аз съм оптимист, но това все повече изглежда като някакво персонално увреждане.
Днес представяме мнението на политолога Даниел Смилов.
Какви са надеждите и какви са опасностите за страната?
- Надеждата е за нормализация след близо две години турбулентност в политиката. Опасността е обаче тази нормализация да е на цената на примирението, че нищо полезно и смислено не може да бъде проведено от политическата власт на страната.
Управлението "Орешарски" страдаше от два основни дефекта: корпоративни зависимости и много ниска ефективност, като общественото внимание се фокусира основно върху първия. Форматът "Борисов 2" – поне засега – е по-заплашен от втория дефект, т.е. да се окаже и той нискоефективен. А следващата година едва ли ще е година на политическата рутина и инерцията, време за спокойно развитие. И във вътрешен, и във външен план може да се очакват трудни, да не кажа кризисни моменти.
Слава богу, нещата в банковия сектор засега са спокойни, но са натрупани сериозни дисбаланси в енергетиката, социалното осигуряване, има напрежение в здравеопазването и в съдебната власт. Това са сфери, които изискват решителни и компетентни действия. Кризата в Украйна, събитията в Русия, миграционният натиск на южната ни граница пък са външни фактори, които също могат да доведат до дестабилизация при липсата на ефективно управление.
Каква година очаквате – на изненади, трусове, скандали или на спокойствие, развитие и ново поведение на публичните фигури?
- Очаквам една изнервена и неспокойна година, но се надявам въпреки това важните неща за страната да бъдат свършени, да бъдат предприети позитивни стъпки, да се отворят нови хоризонти. Предпоставки за особено спокойствие няма – имаме сложна коалиция, пъстра и гласовита опозиция, токсична медийна среда, недоотстранени латентни и активни корпоративни зависимости. Всичко това ще произвежда мини и по-големи скандали, ще разбива публичната сфера, ще саботира всеки полезен за страната ход.
Ситуацията е особена и с това, че водещи политици – като започнем от премиера – трябва да доказват, че са преживели собствените си катарзиси, че са си взели поука от грешките в миналото. Като имаме предвид всички тези трудности, задачата за догодина започва да изглежда като тази на Барон фон Мюнхаузен, който извадил себе си и коня си от блатото, като се дърпал за косата. Само със здрава ръка и развят перчем чудото едва ли ще се случи обаче.
Ще са необходими и сериозно количество обществена енергия, вяра в собствените сили и управленско умение.
Ще остане ли актуален въпросът КОЙ?
- Този въпрос е актуален във всяка съвременна демокрация, доколкото тя по принцип страда от олигархични тенденции: елитите се самоизолират, стават егоистични и нечувствителни. При нас тези проблеми добиха патологична форма с опита на една групировка да завладее напълно държавната машина. Части от тази групировка – КТБ и г-н Василев, станаха жертва на междуособици, както и на нищетата на собствените си бизнес модели.
Другата част от тази групировка, обаче, изглежда, е в добро здраве: тя контролира огромно количество медии в страната, както и ключови фирми. Съдейки по политиката на медиите й, целта на тази група е да се разчлени настоящата коалиция, да се неутрализира и изолира Реформаторският блок, като по-този начин ДПС – нейният политически патрон, се върне във властта. Това е борбата, която тече в момента, и аз лично не съм напълно спокоен за нейния изход. В този смисъл конкретният въпрос КОЙ продължава да е актуален.
В по-общ план успехът на съвременните демокрации зависи и от техните граждани, от културата на резистентност към олигархични тенденции, които те имат. През 2013 г. в България се случиха събития, които дават надежда, че гражданите разбират тежестта, която пада върху тях, че те разбират и собствената си отговорност за доброто управление на страната. Тези нагласи трябва да се развиват и окуражават.
Какво е бъдещето на ДПС? Ще бъде ли изолирана наистина партията от централната власт? Добре ли е да бъде изолирана?
- ДПС е и партия, и проводник на корпоративните интереси на определена мрежа. Доколкото това все още е така, ДПС е добре да бъде изолирана от управлението на страната. Проблемът с тази партия е, че тя единствена отказа да види проблемите си, да вземе някакви мерки по отношение на тях.
БСП – успешно или не – смени ръководството си, дистанцира се от корпоративните зависимости на управлението "Орешарски". ДПС, разчитайки на дисциплиниран електорат, отказа да се съобрази с настроенията на останалите хора в страната и така сама се изолира. Дали ще успее да се върне във властта през задната врата на вълната на медийни кампании и интриги, остава открит въпрос. Надявам се, че и обществото, и настоящата коалиция няма да допуснат това.
Колко стабилно може да бъде управление, крепящо се на толкова разнородни политически сили? Как наричате новата коалиция?
- Управление на ръба на възможния баланс. Очевидно е, че става дума за джазов фюжън на различни стилове: от класическата музика, през блуса, естрадата до юнашката чалга. Засега на моменти се чува "Одата на радостта", след това я заглушава Веско Маринов, а пък покрай линейките и ромите в ушите ни загърмя и доста долна кръчмарска класика.
Въпросът е дали ще се избегне какофонията, дали ще бъдат успешно орязани и потиснати най-ниските жанрове. А в крайна сметка, като оставим естетиката настрана, трябва да ги съдим по делата им.
Позитивите към момента са в потвърждаването на проевропейската ориентация на страната, сравнително гладкото справяне с напрежението при банките. Основните задачи тепърва ще се решават обаче и дано резултатът не е просто повече шум.
Каква роля пое Бойко Борисов и колко дълго може да я играе?
- Той си избра ролята на арбитър и това е правилното решение в ситуацията. Когато има разнопосочни интереси в една коалиция, необходим е краен арбитър, последна дума по въпроса. Но този арбитър трябва добре да знае кога да се намеси, да знае също така по кои въпроси компромис не може да има. За мен е особено притеснително, че някои особено проблематични политики на т.нар. Патриоти също се обсъждат като възможни и допустими компромиси: свалянето на новините на турски, назначенията на хора от други етноси и пр. Това не бива да се толерира, защото – най-малкото – публичната среда се влошава драматично и започнахме да ставаме свидетели даже на расистко говорене от най-висока обществена позиция.
Ако това продължава да се случва, то ще е сигнал за провал и на арбитъра, и на коалицията. Подобни притеснения повдигна и казуса с пенсионното осигуряване, който е в развитие и показва напрежение в управляващото мнозинство. Така че притеснения по отношение на арбитражната роля на Борисов има: нещата биха стояли много по-добре, ако в скоро време се изработи конкретна управленска програма. Тогава координацията между партньорите би била много по-лесна.
Ще го бъде ли Реформаторският блок?
- За да го бъде, той трябва да убеди хората, че има смисъл да го бъде. Идеята за влизането на РБ в коалицията беше да се упражни натиск за определени политики – в съдебната система, а и не само – както и да се ограничи влиянието на корпоративните свързаности и националистическите формации. Ако РБ изпълнява тези функции, ако полага сериозни усилия в тези посоки, смисъл от присъствието му на политическата сцена има. Поддръжниците му добре разбират това, те знаят, че в настоящия момент друга формация трудно би се наела с подобни задачи. Така че въпреки противоречията си, тези поддръжници ще запазят подкрепата си за РБ, ако видят както усилия, така и конкретни резултати.
Позицията срещу спорните предложения в пенсионната сфера е един позитивен пример, активността на министър Христо Иванов по отношение на ВСС е друг такъв пример. РБ ще имат доста ясна обществена подкрепа за такова поведение. Ако се изгубят в сложността на коалиционната политика обаче, ако станат безцелно капризни или пък беззъбо сервилни, най-вероятно ще се стопят и изчезнат. На базата на опита досега аз съм умерен оптимист за блока.
Ще има ли интрига в средите на националистическите формации?
- Въпросът е дали ще има нещо друго освен интриги и шумотевица.
Кои политици ще следите с интерес?
- Радан Кънев – като индикатор за процесите в РБ, както и като индикатор за потенциала на това управление да промени статуквото. Става дума за млад политик, който трупа опит, а сигурно и тъга. Натискът и очакванията върху него са големи, но в крайна сметка в такива ситуации си проличават политическите лидери.
Бойко Борисов – като ключ за разбирането на настоящото управление. От поведението на Борисов зависи генералната посока на правителството. Дали метаморфозата на Борисов е истинска, или става дума за мимикрия е въпрос, който ще вълнува всички през 2015 г. Отчасти това е безсмислен въпрос обаче, защото става дума за политик, който винаги действа ситуационно – и то често доста грамотно и рационално в конкретни ситуации. За мен е по-важно дали към тази ситуационна грамотност ще се добави и стратегическо целеполагане в обществен интерес.
Като цяло, отношенията между ГЕРБ и РБ са от ключово значение за успеха на настоящия управленски формат.
Очаквате ли протести? Какви?
- Протести ще има – вече ги има. Засега не се вижда причина за масови протести, като тези, през които страната мина през 2013 г. Важно е обаче гражданската чувствителност към олигархични тенденции да не се притъпява, а да се окуражава и развива.
Какво очаквате от бъдещето (в по-общ план)?
- Аз съм оптимист, но това все повече изглежда като някакво персонално увреждане.
понеделник, 5 януари 2015 г.
събота, 3 януари 2015 г.
Ще има ли предсрочни избори през 2015 година? (от портал "Култура", препечатан в "Дневник")
Фотограф: Юлия Лазарова
Колко вероятно е едно политическо събитие? Ако шансът да се хвърли шестица със зар е 1/6, какъв е шансът ГЕРБ да спечели предсрочни парламентари избори с мнозинство? Дали е 1/8 (тъй като има 8 партии в парламента), или пък е 1/3 (тъй като ГЕРБ има около 1/3 от местата в НС)? Стратегиите на рационалните играчи понякога водят до тежки политически парадокси. Антъни Даунс – американски политически теоретик – е известен с т.нар. "парадокс на избирателя".
Според него, в една многомилионна демокрация е ирационално за нормалния избирател да отиде да гласува, тъй като индивидуалната полза, която ще извлече, е минимална и пренебрежима. Представете си, че ако вашата партия спечели изборите, заплатата ви ще се вдигне с 10000 лева годишно.
Новогодишни празници са, може да си позволите такъв полет на фантазията. Вероятността точно вашият глас да реши изборите у нас е 1/4000000 (колкото са приблизително хората, които гласуват). Рационалната ви изгода от отиваването до избирателната секция в такъв случай е 10000 X 1/4000000 т.е. 1/400 лева. Това не е много. Всъщност е четвърт стотинка. Защо да ходите, тогава, особено ако смятате, че времето ви струва нещо? Хората, обаче, все пак отиват да гласуват.
Какво следва от този пaрадокс и дали той е действителен, ще обсъдим в друг текст – сега е по-спешно да се върнем към вероятностите за предсрочни избори през 2015 г. Те, изглежда, са единственият политически въпрос, който не можа да бъде изцяло поставен във фризера на общественото внимание от проточилите се замръзнали празници.
Предсрочни избори през 2015 г. могат да се случат по две причини:
1) Първо, това може да стане инцидентно, поради а) сериозен провал на управлението или б) тежка вътрешно-коалиционна криза. И двата подсценария не могат да бъдат изключени, но те не са много вероятни. Макар сложно и тромаво, управленското мнозинство има потенциал да взема като цяло точни решения или поне такива, които да не доведат до остра криза.
Справянето със ситуацията около КТБ, позицията за "Южен поток" са индикации, че може да се очаква позитивен резултат от кабинета "Борисов 2". През 2015 г. от ключово значение ще бъдат стъпките в областта на съдебната система, енергетиката, здравната реформа, продължаването на финансовата стабилизация. Ако коалиционните партньори добросъвестно подходят към тези проблеми, няма причина да се предвижда драматичен провал.
Коалицията ще може да разчита и на сериозна подкрепа от страна на ЕС и евроатлантическите партньори. По отношение на съдебната система ще има и значителна обществена подкрепа. Да, трудни решения ще трябва да се вземат в енергетиката и здравеопазването, но държавата има достатъчно ресурс да направи така, че цената от реформите да не се стовари върху социално слабите групи.
Ако вземем пък вътрешно-коалиционните напрежения, вярно е, че те съществуват и не могат да бъдат игнорирани. Но поне засега са се намирали решения – макар и в последния момент, а и след него – на кризисни ситуации. Пенсионното осигуряване ще е тест казус. Вярно е, че при него ГЕРБ произведе изстрел, с който се самонарани, но не фатално и ако престане вбъдеще с подобни експерименти, шансът да се самоосакати би бил минимален.
В този смисъл, вероятността от инцидентно падане на правителство при добросъвестно участие на коалиционните партньори в управлението не би трябвало да е по-голям от 35%: не е пренебрежим, но все пак далеч по-вероятно е предсрочни парламентарни избори да няма.
2) Така че, истинският въпрос е дали някой от партньорите няма интерес сам да предизвика извънредни избори, за да спечели самостоятелно мнозинство в НС. Едва ли РБ, ПФ и АБВ биха имали такава рискова стратегия – за тях е важно да докажат политическата си ефективност, да демострират, че са субект, на който дългосрочно може да се разчита. Така че, основният заподозрян тук е ГЕРБ и хипотетичните подсценарии са два.
Първо, избори две-в-едно заедно с местните на есен. За целта до юни месец вече ще трябва да е ясно, че коалицията "не работи" и че затова са "виновни" РБ и ПФ. Ако ГЕРБ възприеме тази стратегия, той ще може да разчита на сериозна подкрепа от ДПС и свързаната с него пропагандна машина, както и меката й периферия от преса, електронни сайтове и милиционеро-магистратски антураж. Тази пропагандна машина всъщност не е спирала да работи за подобен вариант, което показва, че той се подгрява и далеч не е изключен.
ГЕРБ сигурно знаят, обаче, че подобен вариант, свързан с провал на управлението, за който те уж "не са виновни", е свръхрисков, до степен на илюзорност. Хората не са толкова наивни, че загубата на още една година с възможно утежнение на ситуацията в ключови сектори да може да им бъде "пакетирана" като успех на ГЕРБ и провал само за Реформаторите (да речем). Управлението е колективна отговорност и един драматичен неуспех неминуемо ще доведе и до сериозен срив на подкрепата за ГЕРБ на едни предсрочни избори.
Най-малкото, в една такава ситуация ГЕРБ едва ли ще могат да разчитат на мнозинство в парламента. В този смисъл, този вариант де факто води или до възможност БСП и ДПС отново да управляват, или до смяна на управленския парньор за ГЕРБ с ДПС. И двете хипотези едва ли са приемливи дори от гледна точка на тяснопартийните интереси на Борисовата партия, ако тя се държи като рационалиен политически играч. Цената на загуба на доверие би била много сериозна, което прави този вариант като цяло малко вероятен – не повече от 30-35% шанс.
Другата опция е след успешно управление до есента ГЕРБ да разчита на много добър резултат на местните избори, след които да предизвика нови парламентарни избори, за да спечели самостоятелно мнозинство в НС. Сложен вариант, както и да го гледаме. За да проработи, трябва и коалицията с РБ да проработи, да започне да дава позитивни резултати.
Да, в такъв случай би било много вероятно през есента ГЕРБ да спечели със сериозна преднина местните избори. Но ако коалицията дотогава се е доказала, РБ също ще могат да се надяват на един доста добър резултат на парламентарни избори. През октомври 2014 г. мнозина не гласуваха за реформаторите от страх, че това е нова формация, която може и да не влезе в парламента. Ако този страх е елиминиран, конкуренцията за десния вот може да стане доста по-интензивна.
В този смисъл, отново гаранции за самостоятелно управление на Борисов няма и шансовете за такова не биха били големи. Самият той най-вероятно разбира, че неговият втори мандат е доста по-различен от първия: масовото одобрение и дори възхищение от неговата персона не са феномен, който може инженерно да се възпроизведе, каквато и пропагандна машина да се използва за целта. Два пъти в една река не се влиза.
Така че, едва ли някой би дал повече от 40% шанс за мнозинство на ГЕРБ на евентуални предсрочни парламентарни избори след местните. Партньори отново ще са необходими и изборът отново ще е между РБ и ДПС. Ако тръгне на този рисков вариант, ГЕРБ де факто ще направи опит да прелегитимира ДПС като свой партньор. Въпросът, който всички си задават, е защо и на кого е необходимо това? Тъй като ДПС не е положило някакви усилия да се справи с наследството си от аферата КТБ-Пеевски, предколисни причини за подобни маневри на Борисов не могат да бъдат открити.
Анализът дотук показва, че при оценка на вероятностите предсрочни избори през 2015 г. са по-малко вероятни. Този анализ, обаче, е валиден при едно допускане: че става дума за сравнително стандартна политическа система, в която политиците максимизират участието си в управлението (да са преизбрани, да имат мнозинство и т.н.). Проблемът с нашата система е, че не е ясно доколко това допускане е валидно.
Става ли дума за самостоятелни играчи или за зависими кукли на конци? Обществена подкрепа ли се максимизира или пък краткосрочни, но значителни рушвети и комисионни? Ако стане така, че 2015 г. протече не според рационалните очаквания за разпределение на вероятностите, ще имаме още един аргумент да се съмняваме, че имаме сравнително нормална политическа система. В този случай, може да се обърнете към многобройните астролози, душеведи, теоретици на конспирацията и професори под прикритие. В крайна сметка, това, че някой е параноик, не означава, че никой не го преследва.
петък, 2 януари 2015 г.
Даниел Смилов: Очаква ни трудна за прогнозиране година (по БНР)
Снимка: www.dnevnik.bg
Очаква ни трудна за прогнозиране година, заяви в интервю за "Хоризонт" политологът Даниел Смилов. Според него, предсрочни избори не са изключени, но, при изпълнението на определени условия, кабинетът може да изкара и пълният си мандат.
Трайността на този кабинет зависи основно от два фактора. Първият фактор това са вътрешнокоалиционните отношения. Другият аспект, който според мен е по-важен, всъщност това правителство трябва да показва резултати. За краткото време на своето съществуване досега то даде позитивни сигнали, специално по отношение на външнополитическата ориентация на страната.
четвъртък, 1 януари 2015 г.
Философско-новогодишна ода
На
И., Р., Р, Т. и И.
Епика
Тъй е
абсурдно всичко в света -
отде ли
се взеха в Балкана троянски,
даже
един аспирант на Болтански[ii]!
В
абсурда обаче си има причина,
(сякаш
че нещо променя това) -
те ще
празнуват Нова Година,
и за
целта са дошли от града.
Мъничка
вила, печка с дърва,
сняг,
красота - те се слисаха.
На
телевизора даже елха
хазяйката
беше курдисала.
Щом над
гората припадна нощта
и огънят
мъдро запука
за
философстване дойде часа
(от
Хайдегер взета поука).[iii]
Захванаха
спор - объркан, заплетен -
за
норми, морал и добро.
Важат ли
за всички или съответно -
избира
ги всеки (по същество).
Полека,
нещеш ли, в стаята спарена
взе да
навлиза лютивичък дим -
затлачи
се печката, претоварена,
или се
запуши самия комин.
Настана
объркване, паника даже.
Звънят
телефони, тревожни лица.
Един от
мъжете - кураж да покаже -
комина
реши да отпушва с тръба.
Но всуе!
Димеше проклетата печка -
оказа се
тя прекомерен скептик.
Не
теглеше ни от хвърлена клечка,
ни от
закана, ни от ритник.
Добре че
накрая се някой намеси -
взе че
повика на помощ съседа.
(Нали
той е местен - за него е лесно.
От печки
разбира, щом чува говеда.)[iv]
Пристигна
съседа с бутилка ракия -
намигна,
изпсува, разрови жарта
и
печката тръгна - капризна фурия!
Стаята
вкупом зяпна с уста.
Аналитика
Изтегнати
край огъня разпален,
облени
във игрива светлина,
подеха
спора, изоставен,
със нова
сила. Малко на шега
решиха
да измислят обяснение
за
случката с димящото кюмбе.
Дали бе
чудо или пък явление,
което
може да се разбере.
Първи да
предложи своя прочит
(по
Болтански) някой се зае.
"При
местните е огънят на почит,
добре
познават нравите му те."[v]
След
него Дерида, превъплътен,
дванайсет
версии представи.
и десет
други (тях съм ги забравил).
Накрая,
пийнал, но твърдо решен
потискащия
брой да редуцира,
нае се
по Дуоркин луднал студент,
да ги
отсява, интерпретира.[viii]
Тук да
прекъснат се бързо наложи -
бе
наближило дванайсет часа.
Те
шампанско на масата сложиха -
Петър
Стоянов си каза речта.
Химнът
щом свърши и тапата литна,
Бетовен
запяха - радост в нощта -
масурите[ix]
в селото дълго не стихнаха,
нито пък
спря да се сипе снега.
(Анти)догматика
Тъй те
посрещнаха новия век
с много
надежди, шум и дилеми.
Всичко
да свърши не може човек -
понякога
просто наново поема!
Какво че
димят неразпалени печки
и се
разгарят незнайно защо!
Смисъл
във всичко намираме вечно,
а всичко
е тъй както все е било.
И винаги
бягат нещастни албанци,
и Елцин
подава оставка в Москва -
тече си
животът и липсва гаранция,
че има
за разума място в света.
Бележки
[i] Ronald Dworkin - американски
политически философ.
[ii] Luc Boltanski - известен
френски социолог.
[iii] "Когато в тъмнината
на зимната нощ, снежна буря се вихри и засипва всичко навън от хижата, тогава
настъпва големият момент на философията. Нейните въпроси трябва да бъдат прости
и съществени…" Хайдегер в радиопредаване от 1934 г. (Цитат от Jeff Collins & Howard Selina, Heidegger for Beginners,
Icon Books, 1998, р. 102.
[iv] На троянски "чувам
говеда" означава "гледам говеда". Истински хайдегерианци,
троянци заменят оптическите, визуалните метафори със звукови такива, вслушвайки
се в битието.
[v] Виж Boltanski and Thevenot, De la justification. Les economies de la
Grandeur, Paris: Gallimar, 1991. В книгата авторите отстояват тезата за съ-съществуването на различни
нормативни дискурси, в които справедливостта (оправдаността) има различни,
понякога противоречащи си значения. Те също така отхвърлят възможността за общ
нормативен дискурс - легитимността, справедливостта са локални понятия. Те имат
само местно приложение.
[vi] От Хайдегер, Zuhandenheit. Във Хайдегеровата философия
това понятие се отнася до пред-когнитивно "познание", отношение към
света. То е възможно поради факта, че човек е потопен, захвърлен в света,
"преди" да започне да го осмисля. Той си служи с нещата преди
да ги опознае дистанцирано, рефлексивно. Хайдегер изглежда е смятал, че
селяните са носители на такова пред-когнитивно познание. Може би затова е ходил
с рустикален костюм през 20-те години. "Философията е абсолютно централна
в работата на селянина… Когато вечер аз прекъсна работата си и седна на пейката
до огъня…, тогава ние често не приказваме въобще. Потъваме в тишина и пушим
лулите си… Интимната близост на моята работа с Шварцвалд и нейните обитатели е
основана на безценната, древна вкорененост в Алемано-Швабската земя…"
Хайдегер, Защо предпочитаме да останем в провинцията, (1934) цитат по Collins & Selina, op.cit. p. 103.
[vii] Дерида въвежда
измислената от него дума differance, която означава едновременно различие и отлагане.
Той я използва за да покаже "отлагането", "препращането" на
обяснението на значението на думите и изразите към други думи и изрази. Езикът
е такава верига от безкрайни препратки - той ни помага да правим разграничения
между нещата, но тези разграничения не са абсолютни, а условни, зависещи от коя
брънка от "препратки" във веригата използваме. Тъй като няма крайна
брънка, всеки смисъл е еднакво валиден.
В метафориката на Дерида няма
нищо ново. Той също критикува претенциите на модерната оптика да отрази света -
за Дерида мислите и думите са само калейдоскопични отблясъци, игра на
светлосенки, зад които няма нищо "твърдо", нищо наистина различно от
тях самите. Въпреки че е последовател на Хайдегер, Дерида отхвърля неговата
"звукова" революция срещу оптиката - но в това също няма нищо
оригинално: Дерида въстава срещу "фоноцентризма",
като форма на "логоцентризъм" или вярата, че думите могат да
отразяват света (битието). Той иска да възстанови приоритета на символа, образа
над звука, но го прави по същия начин, както теоретиците на театъра на абсурда.
Така че, от метафорична гледна точка Дерида е плагиат.
[viii] Ronald Dworkin (който не
е пост-модернист и се отнася с насмешка към идеите на този тип философия)
въвежда интерпретативната теория на "интегралното право", според
която винаги има най-добра интерпретация, най-добра версия във всеки правен
казус. Той твърди, че всеки правен диспут има един единствен верен отговор. Виж
Law's Empire, 1986. Също така смята, че тази теза се отнася и до
морала. Виж Truth and Objectivity: You'd Better Believe It, Philosophy and Public Affairs, 1996.
[ix] "Масур" на
троянски е пушка, може и самоделка.
Абонамент за:
Публикации (Atom)