Европа на различни скорости

Доц. Даниел Смилов, политолог: Има опасност да се стигне до Европа на различни скорости с един по-силно интегриран център и държави в периферията

26 Февруари 2017 | 16:33 | Агенция "Фокус"

Политологът доц. Даниел Смилов в интервю за Агенция „Фокус“.

Фокус: Г-н Смилов, след като освен за Брекзит, се заговори и за Грекзит, какво според Вас е бъдещето на ЕС? Има ли опасност той да се разпадне и все повече страни да решат да го напуснат?

Доц. Даниел Смилов: Непосредствена опасност специално от Грекзит за мен няма: гърците показаха, че не искат да напускат ЕС, а и немците едва ли ще искат точно сега да клатят лодката. Т.е. ситуацията в еврозоната е управляема. Обаче има опасност ЕС да премине към организация с променлива геометрия или това, което сме свикнали да наричаме – Европа на няколко скорости. Това е по-притеснително, защото може да се окаже, че тази наднационална организация ЕС се разделя на център, който е далеч по-силно интегриран, и периферия. Еврозоната може да стане този център. Затова страни като България, които все още не са член на еврозоната рискуват да останат в периферията. Все пак, за тези сценарии можем да говорим едва след тази година на важни избори в много ключови държави от ЕС. Изходът от тези избори ще покаже в коя посока ще тръгне съюза. Чуват се обаче все повече гласове за такава Европа на няколко скорости.

Фокус: Смятате ли, че Гърция ще успее да се споразумее с кредиторите си? Има ли риск страната да бъде изключена от еврозоната?

Доц. Даниел Смилов: Гърция не представлява като обем на икономиката системен проблем за еврозоната. Целият й брутен вътрешен продукт (БВП) е около 1% от този на ЕС. По принцип решението за Гърция е по-скоро не въпрос на наличие на ресурси (такива има), а на правило, което ще бъде прецедент за последващи казуси. Моята прогноза като цяло е, че ще има споразумение. Гръцкият дълг малко по-малко сигурно ще бъде и облекчаван, но това няма да стане преди изборите в Германия и няма да се случи с темповете, с които го желае гръцкото правителство. Напрежение ще има, но съм по-скоро оптимист, че то ще бъде управлявано правилно.

Фокус: Какви ще са последиците в ЕС в случай, че и други страни последват примера на Великобритания?

Доц. Даниел Смилов: Последиците най-вероятно биха били в преминаването към такава Европа на няколко скорости с различни форми на обвързаност с евентуалните "напускащи" държави. Самата Великобритания все още е неясен казус, който показва, че "напускането" не е проста и еднозначна работа. Дори и излизайки, Великобритания ще остане по един или друг начин тясно свързана с ЕС. Колкото и да е "твърд" този Брекзит, за който се говори, степента на взаимна обвързаност и на икономиките, и на политическите взаимообвързаности са много сериозни. В този смисъл, дори и с Великобритания ще има някакъв модус на съвместно съществуване, който е доста по-интегриран, отколкото между напълно отделни суверенни държави. Оттам нататък дали ще има следващи излезли държави, е трудно да се предположи. Ако се тръгне по този път, както вече казах, най-вероятното е да се стигне до Европа на различни скорости с един по-силно интегриран център и държави в периферията, които имат различен тип споразумения и обвързаности с ЕС.

Фокус: Възползват ли се страните от затрудненото положение, в което се намира ЕС? Какво според Вас се опитват да постигнат политиците, които лансират идеята за излизането на различни страни от ЕС?

Доц. Даниел Смилов: От моя гледна точка става дума и за политически опортюнизъм. Безспорно има такива настроения сред част от избирателите в европейските държави. Когато има такова търсене, се получава и политическото предлагане от страна на една или друга партия, която капитализира страховете и недоволството. Това, което предлагат тези партии като алтернатива е дълбоко неясно обаче. От една страна, неяснотата произтича от тези взаимообвързаности, които вече са факт. Виждате и с Брекзит какво става. Толкова време след референдума, всъщност малцина имат представа какви ще са точно формите на връзки между Великобритания и ЕС след евентуалното им излизане. Знаете, че в самата Великобритания има и съпротива срещу Брекзит. Наскоро и Тони Блеър, бившият премиер, дори излезе с идея за втори референдум, която в един или друг момент сигурно ще се появи на дневния ред. Този тип неяснота би се случил при всеки един последващ опит на държава да излезе от ЕС. Тази неяснота само подчертава факта, че няма реална, релефна алтернатива на сегашното състояние. Очевидно, Европа не може да се върне към ситуацията през 19 век или началото на 20 век, когато е имало силно конкурентни суверенни държави, които защитават с оръжие своите интереси. За да не се стига до това, пак ще трябват договори и в икономическо, и в политическо отношение. Дори в тази си форма ЕС да бъде отхвърлен от една или друга държава, тя трябва да го измисли на ново под друга форма, ако не иска да се върне в доста неприятна ситуация от историческа гледна точка.

Фокус: Кои са основните предизвикателства, които стоят пред ЕС оттук насетне?

Доц. Даниел Смилов: Първото, което ще определи курса, е да се види резултатът от изборите тази година във Франция, Германия, Холандия. Уплахът от Брекзит и избора на Доналд Тръмп в САЩ дават шансове на тези, които можем да наречем основни проевропейски партии. Вероятно е те да се представят добре на тези избори с малки изключения. Това би укрепило ЕС и би му дало възможност да мисли по-спокойно за различни реформи и изход от кризата. Иначе, нещата, които трябва да бъдат решени, са в няколко плана. Първият е еврозоната и евентуално укрепването на фискалната интеграция. Това няма да се случи лесно, а е по-скоро средносрочна задача. Стъпки към нейното решаване трябва да бъдат предприемани. Вторият проблем е миграционният и този с бежанците. Той до голяма степен е решен и това, което остава като предизвикателство е специално средиземноморският път и преговорите със страни като Либия, откъдето идва в момента големият поток от мигранти. Другата трудност е доколко споразуменията с Турция и Ердоган ще се окажат трайни. Това са двете чувствителни точки. Третата точка е дебатът за дългосрочното развитие на ЕС – визията за това какво ще се случи след евентуалното преодоляване на тези по-конкретни кризи. В момента ЕС е в един модус на оцеляване, което е слаба позиция. Очевидно тези, които биха искали да го запазят, трябва да бъдат по-амбициозни и да излязат с визия за европейското развитие, която да е атрактивна и за избирателите в държавите.

Люба АЛЕКСИЕВА

R.I.P. Al Jarreau

Алхимия: от страхове – надежда! (портал "Култура")

Даниел Смилов

“Да превърнем страховете на хората в надежда за нацията!”

Най-после един честен лозунг за предстоящата кампания! Жалко че ГЕРБ го свалиха, но сега пък БСП може спокойно да им го вземат, защото те са се засилили да станат основните търговци на страх на едро, като изместят от пазара  амбулантните патриоти.

Страхуването стана доходоносен политически бизнес. Турци идват отдолу, бежанци-друговерци настъпват (в Широка Лъка даже), бомби гърмят навсякъде, краят на либерализма, капитализма, демократизма , мултикултурализма и астигматизма също вече се виждат зад ъгъла (или под някакъв ъгъл).

Всъщност не е важно край на какво, важното е, че идва КРАЙ. A краят плаши. Затова е хубаво да се сложи за водач на листа някой баш апокалиптик.

Апокалиптик-милиционер-политик; апокалиптик-милиционер- политик... Това явно се предлага като печеливша формула за изборите. А може дори и без политик в листите.

“България умира – гласувайте за мен!” е също хубав слоган.

***  

Основният апокалиптик на западната левица в момента е иначе уважаваният  немски професор Wolfgang Streek. По неговата теория капитализмът си отива, защото не може вече да се справя със собствените си противоречия - на изучавалите Маркс това сигурно звучи познато. Новото е в механиката на краха. Според Щрейк, навлизаме в режим на нисък растеж, засилващо се неравенство и нарастващ дълг на държавите, който започва да става неуправляем.[1]

Графика 1: Правителствен дълг като процент от БВП за основните западни демокрации

Традиционно демокрацията и капитализмът са съжителствали добре, когато има висок икономически растеж, равномерно разпределение на благата и достъп до кредит, който не води до натрупване на невъзможен дълг. Според Щрейк нищо от това в момента не е налице, което е и причината за неминуемия крах. За да видите КРАЯ по-добре професорът ще ви покаже и други апокалиптични графики:

Графика 2: Създаването на “дълговата държава” на Запад

Капитализмът “откупува” време до своя край като трупа дългове по най-различни начини. С тези пари напреженията временно се успокояват, но само временно.

Щтрейк няма алтернатива на капитализма. Това, че нещо няма алтернатива, не означава, че то няма да се срути.

Той е носталгик по класическата социалдемокрация, която е успявала да сложи “юзда” на неравенството със силни профсъюзи, колективни договори и социално-икономически права. Но след Блеър професорът загубил надежда, че политиката може да контролира “комодификацията” на труда. Дори днес част от тезите му звучат леко конспиративно: например, че миграцията е капиталистически план за доставка на евтина работна ръка, която да снижи работническите заплати на Запад.

Какво да прави левицата е една пред-апокалиптична ситуация? Щрейк няма ясно решение. Възторгва се от протестите. Те “плашат властта до ... (тук той използва разговорна дума за дефекация). Повече такава уплаха трябва да се случва. Властта трябва да разбере, че са нужни специални усилия, за да се накарат хората да си траят”.[2]

Щрейк пък създава такава уплаха не с протести, а с графики.

***

Методът на Корнелия Нинова в генерирането на страх и уплаха е друг: той е разработен в предизборната програма на БСП. Социалистите вече се наместиха в нишата на антимигрантското говорене и засенчиха останалите там “патриоти”.

Новото е, че в програмата на БСП влиза създаването на неконтролируема “дългова държава” (по Щрейк). Милиардите започнаха да се се трупат на дузини, а обещанията на БСП не престават. Характерното за програмата е следното:

Първо, парите няма да дойдат от повече данъци. БСП планира да въведе само козметични промени в данъчната система, от които на практика няма да има съществени бюджетни постъпления.

Второ, новите милиарди остава да дойдат от дълг. Вярно е, че България е под прага на “правилото” от 60% дълг от БВП. Но в малка по размер икономика като нашата, то бързо може да се наруши. В крайна сметка при около 50 милиарда евро БВП, ако построим АЕЦ “Белене” за 12 милиарда – това са още над 20% дълг. Добавете още 4-5 милиарда за нов реактор в АЕЦ “Козлудуй”, още толкова за “директна газова връзка с Русия”, един милиард за “Бургас-Александрупулис” или нещо подобно, добавете 500 милиона на година за развитие на изостанали райони и дребни суми за повишаване на заплати и гарантиране на кредити за жилище на младите... Какъвто и калкулатор да ползвате, сметката с милиардите започва да не излиза.

Трето, дългът, който предлага да натрупа Нинова и компания ще отиде основно за руска инфраструктура на българска територия. Под “руска” имам предвид произведена и обслужвана от Русия. Възможно е един ден българските граждани да започнат да печелят от тези инвестиции. Възможно е и обратното. Но така или иначе това няма да стане ясно по време на един евентуален мандат на БСП след март 2017 г.

Четвърто, обещанията за повишаване на доходите са сравнително малка част от предложената “дългова държава”. Нинова признава за 1.9 млрд. лева на година, което за мандат е  “само” 7,6 млрд. Само “Белене” ще е двойно повече, обаче, така че тук има известна неяснота. Но най-важното е, че парите ще отидат или за 1) руски инвестиции , или за 2) вдигане на пенсии и подпомагане на фирми от БСП доминирани региони. Повече за 1) отколкото за 2).

***

Какво целят социалистите с тази програма? Изберете си от следнитевъзможности:

-       да съсипят капитализма, използвайки вътрешните му противоречия;

-       да уплашат привържениците на демокрацията и капитализма (до “дефекация” по Щрейк);

-       да поуправляват и натрупат облаги, докато капитализмът си “купува” време с нови дългове;

-       да убедят още повече свои привърженици, че КРАЯТ идва;

-       да отложат КРАЯ с някоя друга година;

-       да превърнат страховете на хората в надежда за нацията.

***

Щрейк е високо ценен от сегашното ръководство на лейбъристите във Великобритания. С този апокалиптичен светоглед не е чудно, че партията на Корбин е на път да се превърне в най-безполезната и безсмислена левица в ЕС (а скоро всъщност извън него). БСП може да се поучи от този печален опит и да поукроти малко емоционалния си нагон към КРАЯ. Да поеме дълбоко въздух и да спре да дава вид, че се готви да управлява като за последно!

Тези, които са й опозиция, също могат да й помогнат вместо да се делят на жълтопаветници и чепове за зеле.

---

[1] How Will Capitalism End? New Left Review 87 (2014) https://newleftreview.org/II/87/wolfgang-streeck-how-will-capitalism-end

[2] Щрейк в интервю пред “Гардиън”. https://www.theguardian.com/books/2016/dec/09/wolfgang-streeck-the-german-economist-calling-time-on-capitalism