понеделник, 26 декември 2016 г.
неделя, 25 декември 2016 г.
събота, 17 декември 2016 г.
неделя, 11 декември 2016 г.
Една година след провала на конституционната реформа
Преди една година Христо Иванов подаде оставка, което доведе и до излизането на ДСБ от управляващото мнозинство. Това беше ключов момент за управлението Борисов2, изясняващ позициите на основните играчи. А именно:
- Борисов и ГЕРБ демонстрираха, че разграждане на модела "КОЙ", отговорност за КТБ и съдебна реформа няма да има. Подозрения за това имаше и преди, но след оставката те бяха категорично доказани;
- Борисов стана изключително уязвим за корупционни обвинения (Ченалова, КОЙ и т.н.) и тази уязвимост кулминира в публикацията на "Шпигел" и лондонското произшествие, при което той видя Пеевски в огледалото;
- Борисов стана изключително уязвим за корупционни обвинения (Ченалова, КОЙ и т.н.) и тази уязвимост кулминира в публикацията на "Шпигел" и лондонското произшествие, при което той видя Пеевски в огледалото;
- Последваха пожарни мерки за изчистване на образа като "спирането" на държавни поръчки за Пеевски и Златев. (Което по-скоро бе признание, че такива е имало, но нейсе.);
- По-важното е, че ГЕРБ предприеха други две мерки за отклоняване на вниманието от неудобните теми "Цацаров, Пеевски, КТБ и съдебна реформа". Първата от тези мерки беше раздухването на "бежанската криза", и героизирането на Динко, Перата и другите "патриоти";
- Втората мярка беше повдигането на външнополитическата тема като централна - т.нар. "ребалансиране" на външната ни политика. За целта беше отстрелян Плевнелиев за втори мандат (като твърде убеден евроатлантик) и беше реализирано представлението с номинацията на г-жа Цачева (като по-неубедена и по-неубедителна);
- Резултатът от първата мярка беше "напомпване" на "патриотите", за които гласуваха доста избиратели на ГЕРБ;
- Резултатът от втората мярка беше реабилитацията на БСП, която винаги е била много по-автентично "балансирана" в полза на Русия;
- Така ГЕРБ загуби изборите и назначи за президент генерал-летец в ситуация, в която икономиката расте с непознат за последните години темп.
Това е ГЕРБ, но все пак в тази история има и хора, които бяха прави в политическите оценки и поведението си преди година. Те са всъщност основно двама - Христо Иванов и Радан Кънев. Днес цялата жлъч на пресата и социално-мрежовия капитал се излива, за да иронизира и предотвратява евентуален политически проект с участието на точно тези двамата или поне на единия от тях. Зер нормалното у нас е само краставите магарета да се обединяват през девет дола. Но истината е, че докато крастата се търси сред бежанците, а не сред магарета в политическата ни фауна - където е най-разпространена - свестните хора няма да има за кой да гласуват нито мажоритарно, нито пропорционално, нито смесено.
Кредит се дава - внимателно и пестеливо - на тези, които са го заслужили с нещо.
Реформаторите връщат мандата и се разпускат (портал "Култура")
Даниел Смилов
Това е най-доброто и най-рационалното решение за всички десни партии и избиратели по следните причини:
- Реформаторски блок отдавна няма. Той престана да съществува преди година, когато ДСБ излязоха от управляващото мнозинство. Кой е бил крив и кой прав ще се спори, но оттогава “РБ” е просто етикет, единствената стойност на който е, че определена група от хора гласуват за него по инерция или някаква друга (вероятно биографична) причина;
- Гласоподавателите на блока спаднаха от 7-9% до 2-3%, които няма да са достатъчни за влизането в следващия парламент на тази формация;
- Най-деструктивно за десните ще е да си организират кампания, при която ДСБ, един остатъчен РБ и новият проект на Христо Иванов се конкурират - тогава невлизането в НС на всички ще е гарантирано;
- Партиите от остатъчния РБ - СДС, ДБГ и т.н. - имат интерес да влязат в ясна предизборна коалиция с ГЕРБ. По този начин техните 2-3% (или дори повече) няма да се загубят и ще подпомогнат сформиране на евентуално мнозинство или поне по-голяма парламентарна група. Така или иначе за тези партии биха гласували хора, които смятат, че тяхната функция е да подпомагат ГЕРБ - тези избиратели ще оценят положително подобна ясна стратегия;
- ГЕРБ има огромен интерес от такова развитие. Така той ще покаже, че прави опити да “консолидира” десницата и ще вземе все още престижния в определени среди етикет “СДС”. Но много по-важно е, че по този начин ГЕРБ ще избегне чистата загуба на дясно-центристки гласове и създаването на впечатлението, че дясното е безнадежно фрагментирано. Това впечатление, ако се наложи в кампанията, ще даде автоматично голяма победа в ръцете на левицата. ГЕРБ не могат да разчитат на повече от 30% от местата в следващото НС - ако останалите са леви, патриоти и случайни популисти, ГЕРБ лесно ще бъде изолиран;
- Консолидацията на ГЕРБ, ДБГ, СДС и др. в предизборна коалиция от рода на тези, които БСП обикновено правят в ляво, ще даде възможност за създаването на втори десен център около ДСБ и “Да, България!”. Този център ще се бори за гласовете, които Борисов така или иначе безвъзвратно е загубил. Бойкотирането на подобен втори център колкото и да е парадоксално е губеща стратегия за ГЕРБ (въпреки инстинктите на г-н Цветанов). Ако този център не възникне, голяма част от десните избиратели просто ще си останат вкъщи или ще се пръснат по най-различни извънпарламентарни опции. (Президентските избори показаха, че призивите за “антикомунистически” вот в полза на ГЕРБ звучат кухо дори за собствените му избиратели). Така ГЕРБ ще остане партия без никакъв шанс да състави дясно правителство или дори да участва в сериозно дясно-центристко присъствие в новото НС. Единствената опция в такава ситуация би била доста дълбока опозиция, очакването за което пък ще откаже конформисткия вот от ГЕРБ (тези, които обичат да гласуват за победителя). А това ще свали още резултата на Борисов и компания. Перспективата за “голяма коалиция” с БСП (и ДПС) също би била привлекателна само за най-закоравелите привърженици на ГЕРБ, което отново демонстрира, че за Борисов втори десен център в парламента е всъщност изгоден. (Най-малкото този център ще вдигне преговорната цена на ГЕРБ, ако те толкова много искат да се коалират с БСП и ДПС, тъй като биха могли да твърдят, че имат опции и в дясно).
Алтернативата на този вариант с два десни центъра е стратегията “Цветанов” - унищожаването и раздробяването на малките десни формации, така че само ГЕРБ да остане на сцената. Това може да изглежда рационална стратегия на хора, за които политиката е игра с нулев сбор - за да спечелят едни, другите трябва непременно да загубят. В сегашната ситуация обаче от тази стратегия ще загубят абсолютно всички десни. Известна минимална координация и взаимодействие биха ги подпомогнали, каквито и да са принципните различия между тях.
Стратегията “Цветанов” всъщност вече демонстрира своя деструктивен потенциал. Тя допринесе за разпада на дясно-центристкото мнозинство зад правителството “Борисов 2” и даде президентския пост на левицата. Придържайки се към тази стратегия, ГЕРБ просто ще продължи свличането и само-маргинализацията си в следващия парламент. С по-малко места, той ще разполага и с по-малко потенциални партньори.
Това са изцяло реалполитик съображения, които са валидни независимо от това, кой какво разбира от “дясно”, кой за кого ще гласува и кой какви политики ще води. Важният дебат е, разбира се, по точно тези въпроси. Но всъщност изборната тактика може да се окаже решаваща - ако тя е неудачна, съдържателният дебат ще бъде до голяма степен безпредметен.
Саморазпускането на РБ не би било отрицание на постигнатото от блока. Напротив, продължаването му в сегашната форма го дискредитира напълно и го прави да изглежда абсолютно нелеп. Функцията му оттук нататък би била просто да фрагментира дясното и да обрече всички десни формации на неуспех по гореспоменатите причини. Зомбирането на формацията до края на предсрочните избори няма как да допринесене за по-добра оценка за общата й политическа роля, в която имаше и много добри, и полезни неща.
Всъщност със саморазпускането си РБ би съхранил двете си най-ценни характеристики, които с течението на времето влязоха в теько противоречие. Първо, РБ беше създаден като политически инструмент на желанието да се разгради модела “КОЙ”, да се освободи държавата от захвата на определени интереси, да се търси отговорност за фалита на КТБ. След декември 2015 г. на голшма част от десните избиратели стана ясно, че в коалиция с ГЕРБ това няма да се случи. Разпускайки се сега, РБ ще даде възможност за консолидирането на тези избиратели в представителство, което отговаря на по-радикалната им позиция.
Второ, РБ възникна с идеята да предотврати фрагментацията на дясното и поне за година показа, че това е възможно. То все още е възможно, но единствено по формулата описана по-горе, а не по тази от стратегията “Цветанов”.
Казано теоретично, десните са изправени пред проблем на колективното действие. Ако всички действат егоистично и гледат само собствения си интерес, ще постигнат най-лошия възможен резултат. Един от проблемите на колективното действие носи показателното заглавие “Дилема на затворника”.
В една държава с безконтролна прокуратура, в която главният прокурор еднолично определя какво е законно и какво не е, “Дилемата на затворника” може да придобие съвсем различен, а-теоретичен смисъл.
Дилемата на затворника в една таблица
Да
допуснем, че на следващите избори ГЕРБ, РБ, ДСБ и „Да, България!“ могат да
спечелят в най-оптималния вариант около 115 гласа общо. Да допуснем също (с
известно опростяване на ситуацията), че тези партии формират основно два играча
– ГЕРБ и „втори десен център“. Тогава опциите са следните:
|
1. Минимално
сътрудничество между ГЕРБ и втори десен център
ГЕРБ
формират предизборна коалиция със СДС, ДБГ..., а ДСБ и „Да, България!“
формират втори десен център. Общият резултат вероятно би бил:
ГЕРБ – 85-90 депутата
Втори десен център – 25-30 депутата[i]
|
2.
Сътрудничество само от страна на ГЕРБ,
егоизъм от останалите
ГЕРБ сътрудничи с
по-малките, а РБ, ДСБ и „Да, България!“ играят егоистично и максимизират
собствените си гласове. Общият резултат би бил:
ГЕРБ – 60-70 депутата
Втори десен център – 45-55 депутата
|
|
3.
Сътрудничество само от страна на РБ и
други по-малки формации, егоизъм от страна на ГЕРБ
Това е вариант „Цветанов“.
РБ сътрудничи на ГЕРБ като се самоубива и прави невъзможно влизането на други
десни партии в парламента:
ГЕРБ – 90-95 места
Втори десен център – 0 места
|
4.
Всеки за себе си
Това е вариант, при който
всеки се стреми да анихилира другия:
ГЕРБ – 50-60 депутата
Втори десен център – 0 места
|
Изводът е, че ако се полакомят, ГЕРБ ще изберат вариант 3
(който им обещава най-много места), а по-малките партии ще изберат вариант – 2
(по същита причина). По този начин всъщност всички ще реализират вариант 4 и ще
получат възможно най-малко места. Е, за ГЕРБ ще остане утехата, че те са в
парламента, а другите са отвън и втори десен център няма. Но все пак това ще е
учебникарски пример за егоистично максимизиране на индивидулна полза, което
води до колективна ирационалност.
четвъртък, 8 декември 2016 г.
Beyond the Liberal Constitution (A Seminar in Oxford)
European Voices of Dissent and the Constitutional Consequences
Workshop
8–9 December 2016
Venue: Haldane Room, Wolfson College, Linton Road, Oxford
Thursday 8th December
9.00–9.30 Coffee and pastries
9.30–10.00 Introduction: Contemporary Social Movements and the Constitutional Consequences
9.30–10.00 Introduction: Contemporary Social Movements and the Constitutional Consequences
Denis Galligan, Professor of Socio-Legal Studies, University of Oxford, FLJS
10.00–11.15
11.15–11.30
11.30–13.00
1. Populism and the Constitution
Daniel Smilov, Associate Professor of Political Science, University of Sofia
2. Charisma and Populism
David S Bell, Emeritus Professor of French Government and Politics
1. Over-reliance on Rights
Frank Vibert, Senior Visiting Fellow, Department of Government, LSE
Daniel Smilov, Associate Professor of Political Science, University of Sofia
2. Charisma and Populism
David S Bell, Emeritus Professor of French Government and Politics
University of Leeds
Coffee and tea
11.30-13.00
Coffee and tea
11.30-13.00
Frank Vibert, Senior Visiting Fellow, Department of Government, LSE
2. The Russian Constitutional Experience
Acting Dean at Faculty of Public Administration, MGIMO University, Ministry of Foreign Affairs of Russia
13.00–14.15 Lunch
14.15–16:15
1. The Authoritarian’s New Clothes: The Case of Hungary
Gábor Attila Tóth, Associate Professor of Constitutional Law and Human
2. Constitutional Court: with or without you? Thoughts on why
17.30 Lecture: The Constitution in Crisis 2016 delivered by Professor Denis
Galligan
Venue: Leonard Wolfson Auditorium, Wolfson College 18.45 for 19.00 Dinner
Henry Sardaryan,
13.00–14.15 Lunch
14.15–16:15
1. The Authoritarian’s New Clothes: The Case of Hungary
Gábor Attila Tóth, Associate Professor of Constitutional Law and Human
Rights, Budapest and Debrecen
2. Constitutional Court: with or without you? Thoughts on why
Poland needs its constitutional court
Doughty Street Chambers; Dean of the Warsaw Bar Council
3. Various Kinds (and Degrees) of Populism in the Italian Political
System
Cesare Pinelli, Professor, Universita ‘La Sapienza’ di Roma. Academic visitor at the Oxford Institute of European and Comparative Law
_______________________________________________
Cesare Pinelli, Professor, Universita ‘La Sapienza’ di Roma. Academic visitor at the Oxford Institute of European and Comparative Law
_______________________________________________
Venue: Leonard Wolfson Auditorium, Wolfson College 18.45 for 19.00 Dinner
_______________________________________________
Friday 9th December
9.30–11.00
1. John W. Adams, Chairman, FLJS, Honorary Fellow, Wolfson College, and
Adjunct Professor, Rutgers University United States: Taking the Bullying Pulpit
2. Constitutionalism without Consensus in Contemporary Turkey
2. Constitutionalism without Consensus in Contemporary Turkey
Bill Kissane, Associate Professor in Politics, LSE
Tea and coffee
11.15-12.00
Constitutional Consequences for the European Union
Paul Craig, Professor in English Law, University of Oxford
Review of issues and discussion
Lunch
Tea and coffee
11.15-12.00
Constitutional Consequences for the European Union
Paul Craig, Professor in English Law, University of Oxford
Review of issues and discussion
Lunch
вторник, 6 декември 2016 г.
Фейсбук демокрация (портал "Култура", "Дневник")
Фотограф: Цветелина Белутова
Déjà vu или нов шанс за демокрацията - 16 ное
И зрителите плачат- 11 ное
Социалните мрежи променят традиционната демокрация и то не само за добро. Фейсбук, Туитър и другите инструменти за мигновена комуникация и конструиране на виртуални общности имат разнородни ефекти върху политиката. Те карат хората да се чувстват преки участници в нея, но също така водят и до раздухване на популистки нагласи и нереалистични очаквания. Както радиото и телевизията в близкото минало, така и новите форми на комуникация могат да бъдат разглеждани и с надежда, и с тревога. Вместо да се величаят или клеймят, по-спешно е техните ефекти да бъдат разбрани.
Власт без авторитет
Легитимната власт има авторитет: тоест хората й се доверяват и смятат, че с нейните решения ще са по-добре, отколкото без тях. Според теорията на Джоузеф Раз държавата винаги твърди, че притежава авторитет, макар понякога тази й претенция да не е оправдана. Например като цяло държавата разполага с по-голяма експертиза от гражданите в областта на ядрената енергетика или на здравеопазването и огромната част от хората имат основание да смятат властта за авторитет по тези въпроси. Но – и тук идва една важна уговорка – това не важи за всички хора. Винаги ще има отделни експерти, които имат по-дълбоки познания по тези и други теми. Тяхното мнение ще има по-голяма тежест от това на държавните институции и точно тези експерти нямат основание да приемат конкретните решения на държавните органи по тези теми за авторитетни.
Фейсбук плюс Гугъл правят от тази тривиална ситуация сериозен проблем за съвременната демокрация, защото експертите излизат от специализираните си издания и се впускат в един широк, необхватен, публичен дебат. Тъй като "знанието" се разпространява почти със скоростта на светлината по социалните мрежи, това, което е било достъпно само за отделни експерти, става (понякога за минути) достояние на всички. Или по-скоро може по принцип да стане достояние на всички. Тъй като достъпът до мрежите е свободен, всеки може да достигне до споделеното от всеки друг.
В тази ситуация държавата и властта се оказват по принцип без авторитет, защото каквото и решение да вземат, винаги ще има групи от експерти, които публично ще го оспорят и това оспорване често може да стане viral – да се разпространи със скоростта на остра вирусна инфекция по социалната мрежа. Примери за такива инфекции има много:
- Властта взема решение за построяване на паметник на Самуил, но проектът и изпълнението бързо се развенчават в мрежите;
- Властта иска да строи АЕЦ "Белене", но бързо става ясно, че сметката не излиза, има свръхпроизводство на енергия и т.н.;
- Властта сключва споразумения за "Южен поток", но докато пристигнат първите тръби, вече в мрежите се "знае", че проектът е безполезен, противоречи на законодателството на ЕС и е обречен
Тук не е важно дали в изброените три случая експертите са прави или не – по мое мнение те по-скоро са прави. Не е толкова важно и дали властта ги е послушала или не. Въпросът е, че каквото и решение да вземе властта, тя ще е в ситуация, сходна на горната почти по всеки въпрос. Винаги ще има една малка група от високо квалифицирани експерти, които ще оспорят ефикасността на предложеното от властта и ще имат някаква алтернатива било то като цена, технология, доставчик и т.н. Резултатът е, че с разпространението на тези възгледи по мрежите, властта губи своя авторитет. И тази картина е видима в рейтингите на най-важните органи в една демокрация – парламентите и партиите. Те са системно много ниски – между десет и двадесет процента най-много, а на моменти падат до 2-5%, като доверието в гръцкия парламент по време на кризата в еврозоната например.
Неизбежността на авторитета - истински или фалшив
Всяко общество има нужда от авторитетна власт. Никой не е експерт по всичко и затова за огромната част от решенията в живота ни разчитаме и се доверяваме на авторитети. Когато хората са убедени, че властта е неавторитетна, те съзнателно или несъзнателно започват да разчитат на други авторитети. И тук идва по-дълбокият проблем. Този, който не разбира от дадена тема, трудно може да различи истинския от фалшивия авторитет по нея. "Прочетох в гугъл" става аргумент за много хора, както е аргумент и "всички в моя фейсбук фийд смятат така". "Освобождението" от авторитета на властта всъщност може да доведе до по-срамни робства – до сляпо следване на фалшиви кумири, гурута и герои.
Комерсиализацията на авторитета
В тази мътна вода, разбира се, плуват хора, които искат да изкарат пари. Технологията е проста и паразитира върху широко разпространени мнения, които се тиражират безпросветно. Тези мнения трябва да са срещу експертния консенсус по дадена тема, срещу властта или срещу "естаблишмънта" най-общо. "Ваксините са вредни, тровят населението с кемтрейлс, бежанците имат краста и по принцип са заразни, Брекзит е добър за икономиката, Мексико ще плати за стената, която ще спре миграцията" и т. н. В социалните мрежи има фирми, чийто бизнес модел разчита на тиражирането на подобни твърдения: всеки клик може да донесе цент, потенциална реклама и други екстри.
Това е по-малкият проблем – тези бизнес модели са все още спорни. Но традиционните медии – печатни или електронни – също могат да се впуснат в надпреварата да припечелят от такива "новини". Създават се сайтове от типа "ШОК, БОМБА, СЕНЗАЦИЯ", Баба Ванга става редовен източник на информация, телевизионни шоу програми "специализират" и в областта на избирателните системи и т.н.
Гладът за "истински" авторитети бързо се комерсиализира и продавачите на "истина", започват да я произвеждат в индустриални количества. Тази "истина" обаче е отвъд традиционните концепции за истина – тя е всъщност "пост-истина". Характерно за нея е, че не е важно дали отговаря на реалността, а дали се харесва, дали разпалва страстите и генерира интерес. Хората може и да знаят, че тя се разминава с реалността, но пак може да им е приятно да я чуват.
Властта и партиите отвръщат на удара
В тази токсична среда властта и кандидатите за власт – политическите партии – имат няколко възможни стратегии за реакция. Те трябва да възстановят своя авторитет, трябва да убедят хората да им дадат своето доверие. Ето какво е изпробвано досега:
- Откровен популизъм: партиите ритуално се отказват от експертността и се заклеват да следват "волята на хората", каквато и да е тя. "Вие сте прости, аз съм прост, ще се разберем"; "Смятам, че мажоритарната система не е добра, но щом хората я искат, заставам зад тях" За да не се фиксираме само върху наши герои, можем да си припомним и думите на Майкъл Гоув: "Стига с тези експерти!". Доналд Тръмп също беше обявен от цели експертни общности като "неподходящ" за президент, но той избра народната любов. Откровеният популизъм върви добре с атака срещу "експертите" по принцип. Говорителите на народа заклеймяват "продажни, корумпирани, доморасли, необразовани и т.н." експерти, като същевременно величаят преценката и мнението на обикновения човек. Не че това е нещо ново и особено оригинално – дитирамби за доброто и истинното сърце на народа можем да видим в образи от Альоша Карамазов до Андрешко. Новото е, че днес те се произвеждат в индустриални количества и се разпространяват с по-висока, вирусна скорост;
- Партията-медия: някои предприемачи влизат в политиката на гърба на комерсиализирани авторитети – теливизии най-вече. От телевизионна програма или шоу се прави партия – процес, който у нас е вече банализиран. Той роди такива политически феномени като Сидеров, Симеонов, Бареков, Трифонов и има потенциал за много още;
- Моделът "КОЙ": при него не става дума за формална симбиоза между партия и медия, а за договорености и обвързаности между политици и медийни магнати. Проблемът с второто правителство на Борисов бе, че то дойде на власт с обещания за разгради модела "КОЙ", а всъщност само го заздрави. Медийните монополи останаха непокътнати, захватът на съдебната власт от корпоративни интереси се запази, не бе разследвана както трябва аферата "КТБ", в която медийно-корпоративно-магистратските връзки са най-видими. Затова и Борисов загуби собствените си избиратели – хората от столицата и големите градове. При смяна на властта в следващия парламент медиите на "КОЙ" ще се обърнат автоматично и еднозначно срещу него, както са го правили досега – тук за "лоялност" няма място. Въпросът е, че ГЕРБ и Борисов трудно вече ще могат да минат като почтени борци срещу този модел, който те с удоволствие прегръщат, когато ги обслужва. Кой всъщност не иска генераторите на "пост-истина" да действат на пълни обороти за него?;
- Експертната партия: Реформаторският блок с Гражданския съвет се опита всъщност да институционализира експертността и социалните мрежи в своята архитектура. Създадени бяха "работни групи" по теми, генерирани бяха политики, част от които влязоха и в програмата на правителството "Борисов 2". Въпреки тези частични успехи, този модел не сработи по следните причини. Първо, блокът не застана единно зад тези политики и по въпроса за съдебната власт се разцепи. Второ, и по-важно, РБ не се противопостави единно на модела "КОЙ", след като стана ясно, че ГЕРБ са по-скоро за запазването му. Трето, фокусирането върху важни, но силно специализирани теми, сви обхвата на блока до хората, които следят по-интензивно политиката. В крайна сметка експертността не трябва да бъде насочена към експертите, а да доказва полезността си за всички;
- Партията-процедура: Американските партии отдавна са се превърнали в процедура по излъчване на кандидати. Затова стана възможно Тръмп да спечели, въпреки мнението на партийното ръководство, както Обама преди него. В европейски контекст Подемос в Испания се опитва да следва този път. Под ръководството на политически философи,Подемос е партия, която действа като гигантска делиберативна процедура – непрекъснати допитвания (на живо или в социалните мрежи) до хората, обвързване на финансирането с решенията, разчитане на малки дарения по интернет, които рефлектират подкрепа за конкретни политики и т.н. Партията става всъщност инфраструктура за вземане на решения, без претенции да образова или да налага собствено мнение. Проблемът с тази тенденция е, че всъщност партията изоставя претенцията си да бъде авторитет и става уязвима от вземане на абордаж от неясни интереси (Тръмп) или случайни коалиции.
Този кратък обзор прави ясни две заключения. Първо, партиите и властта се адаптират към новите реалности и възприемат стратегии за своето оцеляване. Второ, нито една от тези стратегии не дава задоволителен отговор на въпросите със загубата на авторитет, което се потвърждава и от ниските нива на доверие в политическото въобще. Битката не е загубена обаче.
(Следва продължение)
неделя, 4 декември 2016 г.
Постистина (БТВ репортерите)
04.12.2016 20:04
bTV Репортерите: Постистина
Вижте филма на Теодора Енчева
четвъртък, 1 декември 2016 г.
Balkan Insight on the "Patriots"
01 Dec 16
Bulgaria’s leading party, GERB, has said it will not support either of its former coalition partners – the Reformist Bloc, or the Patriotic Front – if the President mandates them to form a new government within the current parliament.
GERB vice-president Tsvetan Tsvetanov on Wednesday said the centre-right party had taken this decision after a plenary meeting on Wednesday - and the decision is final.
“We are considering early elections as the most proper conclusion,” Tsvetanov told journalists.
This marked the third recent U-turn by GERB on whether Bulgaria should go into preliminary elections or whether the parties in the current parliament should make a final attempt to form a government.
The crisis started after Boyko Borisov, leader of GERB and now outgoing Prime Minister, decided to resign on November 14, after his party's candidate failed to win the presidential election.On Tuesday, President Rosen Plevneliev called a meeting of all the parties in parliament and tried to convince them to form a new government in an attempt to resolve the standoff.
Bulgaria’s two largest parties, GERB and the Bulgarian Socialist Party, BSP, had already declared they will not accept a presidential mandate to form a government, and would rather go to elections.
However, Borissov, did not then dismiss the option of supporting one of GERB's ex-coalition partners, the Reformist Bloc, or the Patriotic Front, if they wished to try to form a government.
"Two years ago we offered a coalition to the Reformist Bloc, and to the Patriotic Front as well. They said: ‘We are not joining, we do not want to participate in government, we will just support certain decisions. I owe them the same, should they decide to form a government,” Borissov said on Tuesday.
This apparent offer boosted the hopes of “the patriots”, a coalition of far-right parties - the National Front for Salvation of Bulgaria and VMRO, which recently united with the pro-Russian ATAKA party of Volen Siderov.
Later on Tuesday, Valeri Simeonov, one of PF’s leaders, confirmed that his party would try to form a cabinet and would ask all parties to nominate qualified experts to “save Bulgaria from the difficult situation”.
The nationalist coalition has made significant advances on the back of growing anti-refugee sentiment in Bulgaria. Its presidential candidate, Krasimir Karakachanov, came third in the recent presidential election, winning over 15 per cent of the votes.
GERB explained its decision to withdraw support from a future “patriotic” cabinet with a vote on Wednesday in parliament on the budget for pensions for 2017.
The nationalists had proposed a significant rise in pensions for next year, which unexpectedly gained the support of the BSP but which GERB dismissed as populist nonsense.
“Those are not policies but populist suggestions, aimed at gaining dividends in an electoral campaign,” GERB MP Menda Stoyanova scoffed.
Daniel Smilov, a political analyst at the Center for Liberal Strategies, said while it was clear from the beginning that there would not be a PF-led government, events had “boosted the PF’s profile as a political subject, which is capable of forming a government.
“All factors are to their benefit. I understand their behaviour. I just can’t get the behaviour of GERB,” Smilov noted to BIRN, adding that there are clearly internal rifts inside Bulgaria’s main party.
- See more at: http://www.balkaninsight.com/en/article/confusion-reigns-over-bulgaria-s-next-government-11-30-2016#sthash.IfS8qiNb.dpuf
GERB Stymies "Patriots'' Hopes of Ruling Bulgaria
GERB’s sudden withdrawal of support from its former coalition partner has dampened the hopes of the nationalist Patriotic Front of forming the next government.
BIRN
Sofia |
Patriotic front's leaders Krasimir Karakachanov and Valeri Simeonov. Photo: VMRO |
GERB vice-president Tsvetan Tsvetanov on Wednesday said the centre-right party had taken this decision after a plenary meeting on Wednesday - and the decision is final.
“We are considering early elections as the most proper conclusion,” Tsvetanov told journalists.
This marked the third recent U-turn by GERB on whether Bulgaria should go into preliminary elections or whether the parties in the current parliament should make a final attempt to form a government.
The crisis started after Boyko Borisov, leader of GERB and now outgoing Prime Minister, decided to resign on November 14, after his party's candidate failed to win the presidential election.On Tuesday, President Rosen Plevneliev called a meeting of all the parties in parliament and tried to convince them to form a new government in an attempt to resolve the standoff.
Bulgaria’s two largest parties, GERB and the Bulgarian Socialist Party, BSP, had already declared they will not accept a presidential mandate to form a government, and would rather go to elections.
However, Borissov, did not then dismiss the option of supporting one of GERB's ex-coalition partners, the Reformist Bloc, or the Patriotic Front, if they wished to try to form a government.
"Two years ago we offered a coalition to the Reformist Bloc, and to the Patriotic Front as well. They said: ‘We are not joining, we do not want to participate in government, we will just support certain decisions. I owe them the same, should they decide to form a government,” Borissov said on Tuesday.
This apparent offer boosted the hopes of “the patriots”, a coalition of far-right parties - the National Front for Salvation of Bulgaria and VMRO, which recently united with the pro-Russian ATAKA party of Volen Siderov.
Later on Tuesday, Valeri Simeonov, one of PF’s leaders, confirmed that his party would try to form a cabinet and would ask all parties to nominate qualified experts to “save Bulgaria from the difficult situation”.
The nationalist coalition has made significant advances on the back of growing anti-refugee sentiment in Bulgaria. Its presidential candidate, Krasimir Karakachanov, came third in the recent presidential election, winning over 15 per cent of the votes.
GERB explained its decision to withdraw support from a future “patriotic” cabinet with a vote on Wednesday in parliament on the budget for pensions for 2017.
The nationalists had proposed a significant rise in pensions for next year, which unexpectedly gained the support of the BSP but which GERB dismissed as populist nonsense.
“Those are not policies but populist suggestions, aimed at gaining dividends in an electoral campaign,” GERB MP Menda Stoyanova scoffed.
Daniel Smilov, a political analyst at the Center for Liberal Strategies, said while it was clear from the beginning that there would not be a PF-led government, events had “boosted the PF’s profile as a political subject, which is capable of forming a government.
“All factors are to their benefit. I understand their behaviour. I just can’t get the behaviour of GERB,” Smilov noted to BIRN, adding that there are clearly internal rifts inside Bulgaria’s main party.
- See more at: http://www.balkaninsight.com/en/article/confusion-reigns-over-bulgaria-s-next-government-11-30-2016#sthash.IfS8qiNb.dpuf
Special report in Financial Times on Bulgaria
Special Report: Investing in Bulgaria
German-style ‘grand’ coalition looks unlikely in Bulgaria
A period of political uncertainty is looming in Bulgaria after the presidential election victory on November 13 of Rumen Radev, a former commander of the nation’s air force, who was supported by the opposition Socialist party. Mr Radev’s triumph prompted the resignation of the centre-right government, which had held power for two years, and opened the door to early parliamentary elections, probably to be held in spring 2017.
These elections will be the third since May 2013. Like the previous two, they appear likely to produce a fragmented legislature. Opinion polls indicate that no party will come close to achieving an outright majority in the 240-seat chamber. Delicate and possibly lengthy negotiations to form a coalition government may follow.
Although such a scenario is less than ideal for Bulgaria’s investment climate, benign economic conditions offer some protection. The outgoing government of prime minister Boyko Borisov had a respectable record of steady economic growth, rising exports, low inflation, prudently managed public finances, more efficient tax collection and currency stability.
Mainstream politicians need no reminding, however, that the next government must be built to last. Bulgaria will take over the EU’s six-month rotating presidency in January 2018. It would not be the best advertisement for the nation, which joined the EU in 2007, if the government were to fall in the middle of carrying out its duties on the European stage.
In everyone’s mind is the long spell of instability that plagued Bulgaria in 2013, when street protests erupted over high electricity prices and controversy surrounded the appointment of a new head of the state security agency.
“People have vivid memories of the mass demonstrations and political chaos of 2013,” says Kancho Stoychev of the pollsters Gallup International.
“It is true that the present situation has few parallels with 2013, but, still, we need to be careful,” says Daniel Smilov of the Centre for Liberal Strategies, a Sofia think-tank. “A new cycle of parliamentary elections creates a lot of noise in the whole system.”
For this reason, some political commentators say the most desirable outcome of the elections would be a German-style “grand coalition” between the main centre-right and centre-left parties. These are Gerb (Citizens for the European Development of Bulgaria), the party led by Mr Borisov, who submitted his resignation after Mr Radev’s victory, and the Socialist party.
Some investors are hopeful that a grand coalition would deliver positive surprises, for instance a deal to sort out the future of the problematic Belene nuclear plant project in northern Bulgaria. “We’ll see what happens with Belene after we get clarity on the politics. I wouldn’t exclude the two main parties reaching some agreement,” says Alexander Bebov, managing partner at Balkan Advisory Company, which specialises in the energy market.
New parliamentary elections create a lot of noise in the whole system
However, the path to a grand coalition may be rocky. In the first place, the margin by which Mr Radev crushed Tsetska Tsacheva, his centre-right opponent, was so emphatic — he won by 59.4 per cent to 36.2 per cent — that the result was a clear personal defeat for Mr Borisov. Ms Tsacheva, the speaker of parliament, was Mr Borisov’s handpicked candidate. There is a sense in Sofia that the curtains are falling on Bulgaria’s Borisov era, which dates back a decade.
Second, Bulgaria has little experience of grand coalitions. Gerb and the Socialists are avowed rivals. Since the end of communism and the first democratic multi-party elections in 1990, there has been only one grand coalition, formed in 2005 to smooth Bulgaria’s entry into the EU.
Last, there is no guarantee that Gerb and the Socialists will win enough seats to form a coalition with a solid parliamentary majority. Gerb won 84 of parliament’s 240 seats in 2014, but this was down from 97 in 2013. Mr Stoychev says the party will struggle to pick up more than 70 to 75 seats in the forthcoming elections. As for the Socialists, who are descended from Bulgaria’s former Soviet-backed communist party, they may win only 50 to 55 seats, Mr Stoychev says. While this would be an improvement on the 39 seats that a Socialist-led leftist electoral alliance won in 2014, it would hardly represent a thundering endorsement.
An additional risk is that, as in other European countries, a power-sharing arrangement between the centre-right and centre-left would strengthen support for anti-establishment populist movements.
In Bulgaria’s case, the main anti-establishment threat comes from the ultranationalist right, which has also attracted support by whipping up public unease over irregular migration from Muslim countries. A radical rightist candidate came third in the presidential contest’s first round, with 15 per cent of the vote. An alliance of ultranationalists is expected to perform similarly well in the parliamentary elections.
Абонамент за:
Публикации (Atom)